и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано с жалба на С. И. Т., в качеството му на законен представител на фирма [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], против НП№274197-F303477/28.06.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП, офис Б., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер общо на 3000.00лв., във връзка с нарушения по чл. 3, ал. 3, т. 1от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване.
С жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност на атакуваният акт. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения, а ако е извършил нарушение , то е едно и маловажен случай .Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган оспорва жалбата и застъпва становището за неоснователност на същата.
РП-Б., редовно и своевременно призовани не ангажират свои представители и становище по делото .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано за това лице и в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.Съображения:
С ангажираните по делото доказателства се установи, че св. Ц., която заема длъжността “инспектор по приходите”, при ТД на НАП-С., офис Б., е извършила на 04.05.2017г. проверка в кръга на трудовите си задължения по отношение на фирмата-жалбоподател за спазване на осигурителното законодателство, чрез проверка в информационната система на НАП С., офис Б..
В резултат на проверката, св.Ц. е установила, че [фирма], в качеството си на работодател и осигурител, не е подало в ТД на НАП С., офис Б., декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДЦФЛ” за месец юли 2016 г.,м.август 2016 г., м. септември 2016 г., м. октомври 2016 г., м. ноември 2016 г., м.декември 2016 г., в установения срок с разпоредбата на чл. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/ 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-8/29.12.2005 г.), а именно едновременно с подаване на декларация образец № 1, като за всеки календарен месец, това деклариране следва да се осъществи до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. За посочените периоди на недеклариране в срок, св.Ц. е установила, че срока за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДЦФЛ” за месец юли 2016 г. , е изтекъл на 25 август 2016 г. , а тази декларация е подадена от жалбоподателя по електронен път и при просрочие- на 03.09.2016 г., чрез използване на квалифициран електронен подпис, като същата е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000163191616/ 03.09.2016 г. Така св.Ц. е констатирала, че нарушението заради това недеклариране в срок е осъществено на дата 26.08.2016г., при изтичане на крайният срок за подаване на декларацията за периода. Срока за подаване на същата декларация за месец август 2016 г. Е изтекъл на 25 септември 2016 г., а тази декларация е подадена по електронен път от жалбоподателя на 02.10.2016 г., чрез използване на квалифициран електронен подпис и е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000163212801/ 02.10.2016 г. Това нарушение св.Ц. е приела, че е осъществено към датата на изтичане на срока за декларирането -27.09.2016г. Срокът за подаване на декларация образец № 6, Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец септември 2016 г. е изтекъл на 25 октомври 2016 г., а тази декларация св.Ц. е установила, че е подадена на 31.10.2016г. по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис и е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000163234891/ 31.10.2016 г. Така свидетелката е счела, че това нарушение е реализирано на 26.10.2016г., когато е изтекъл за деклариране по закон . Срокът за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец октомври 2016 г. е изтекъл към 25 ноември 2016 г., а тази декларация на жалбоподателя е констатирано, че е подадена на 01.12.2016 г. по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис и е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000163258672/ 01.12.2016 г. Ето защо , това нарушение св.Ц. е приела, че е реализирано на 26.11.2016 г., когато е изтекъл законоустановения срок за подаване на декларацията. Срокът за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец ноември 2016г. е изтекъл на 25.12.2016 г., а тази декларация декларация е подадена на 28.12.2016г. от жалбоподателя по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис и е приета с генериран от ш формационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000163280532/28.12.2016 г., като в този случай, деянието е реализирано на същата дата. Срока за подаване на декларация образец № 6,“Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДЦФЛ” за месец декември 2016 г., е изтекъл на 25 януари 2017 г., а тази декларация на жалбоопдателя е подадена на 26.01.2017 г., по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис и е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С., протокол с вх. № 01000173024157/26.01.2017 г. Ето защо св.Ц. е счела, че това деяние е извършено именно на 26.01.2017 г., при настъпилото просрочие за декларирането.
Тази проверка е възложена на св.Ц. с резолюция № П-22000117058593-0РП- 001/04.05.2017 г., като същата е приключила с издаването на акт за прихващане или възстановяване № П-22000117058593-004- 001/04.05.2017 г. срещу жалбоподателя, както и АУАН№F303477/01.06.2017г., съставен от св.Ц., в присъствието на св.Г.. С този акт поведението /бездействието и респ.декларирането при просрочие/ на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване, за всеки отделен месец със задължение за подаване на декларацията по образец №6 по ЗДДФЛ. Акта е връчен на законният представител на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 28.06.2017г., Директора на офис Б. към ТД на НАП-С., е издал обжалваното НП№274197F303477, с което за всяко от описаните в акта нарушения по просрочено деклариране на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, е наложил на процесното дружество имуществена санкция в размер на по 500.00лв. НП е връчено чрез известие за доставяне на 06.07.2017г. по седалище на процесната фирма- жалбоподател .
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителката Ц. и свидетелката по акта Г.. Те са категорични, че е извършена от тях проверка в информационната система на ТД на НАП С., офис Б. на посочената в акта дата , при която св.Ц. е установила, че жалбоподателят не е подал декларация Образец № 6 „Данни за дължими вноски данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларирането е сторено след изтичане на крайният законов срок , което мотивирало и издаване на акта, който след съставянето му е надлежно връчен на жалбоподателя.
По делото не е спорно, че преди издаването на АУАН, на жалбоподателя е изпратена и нарочна покана към 005.2017г. по седалище и адрес на управление.
Подадените при просрочие декларации за всички месеци от периода посочен в АУАН и НП са приложени по делото, ведно с протоколите за входирането и регистриране на тяхното подаване по електронен път, като датите на това регистриране кореспондират с посочените такива по НП, констатирани и от св.Ц. .
От своя страна материалната компетентност на св.Ц. за съставяне на АУАН по КСО и на издателят на процесното НП за нарушения като процесните, е удостоверена и онагледена в нарочна Заповед на л.10-17 от делото, на Изпълнителния Директор на НАП-гр.С. от 23.12.2015г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че се доказа по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил твърдяното с НП административно нарушение по чл. 3, ал.3 , т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ вр. с чл. 5, ал.4, т.2 на КСО, за всеки от отделните 6 пунктове и дати на просрочено деклариране по ЗДДФЛ.
НП е издадено от компетентен за това орган и при спазване на установената за това императивна процедура на ЗАНН.ВАУАН и НП се съдържат всички реквизити за такива документи по ЗАНН, съставени са в сроковете по чл.34 на този закон и са надлежно връчени на жалбоподателя, чрез неговият законен представител и по седалище на фирмата. Ясно и конкретно са посочени датата и мястото на извършване на всяко от отделните просрочени декларирания на жалбоподателя по ЗДДФЛ , за всяка от отделните дати в процесният период и по 6-та пункта на вменяваният вид нарушение. Ето защо,увсички възражения на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при издаване на НП, съдът намира за неоснователни.
От друга страна, от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството си на работодател и осигурител, не е подал в ТД на НАП, офис-Б. , декларация образец №6“Данни за дължимите вноски данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ в посоченият нормативен срок-до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, а е извършил такова деклариране при просрочие за всеки от месеците през 2016г., както следва: м.07.2016г.-м.12.2016г. Конкретното просрочие за всеки от тези месеци е безспорно установен с приложените по делото Протоколи за входиране и регистриране на просрочените декларации на жалбоподателя, подавани в системата на НАП по електронен път . С това си поведение, несъмнено жалбоподателят е извършил именно вмененото му административно нарушение за всеки пункт от НП, а именно това по чл. 3, ал. 3, т. 1от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване.
Няма процесуална пречка и не е нарушение на ЗАНН, материализирането на всички просрочени декларирания по ЗДДФЛ на жалбоподателя в качеството му на работодател и осигурител през 2016г. в рамките на едно и също НП, след като се касае за многократно извършвано /6-кратно/ едно и също административно нарушение от този деец през тази година. Именно констатацията, че 6-кратно жалбоподателят е извършил едно и също административно нарушение, като установеното такова, категорично изключва възможността за квалифициране на което и да е от деянията му по 6-те пункта на НП като маловажен случай, защото със всяка следващо поведението му е било със завишена степен на обществена опасност . Наред с това и нормата на чл.18 от ЗАНН изрично предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Следователно, и по аргумент от този законов текст, в настоящият казус правилно и законосъобразно санкциониращият орган е наложил имуществена санкции за всяко едно от еднотипните и отделни нарушения на жалбоподателя/за всеки отделен данъчен период и месец/ на данъчното законодателство в процесният период .
Не на последно място, доколкото процесното нарушение е формално такова, то от него не настъпват вреди и не е налице по принцип вредоносен резултат и засягане на фиска, така че формалността на деянието, което е негов квалифициращ признак също не може да се изтъкне като основание за определяне на процесният случай като маловажен по чл.28 от ЗАНН, в каквато насока също са наведени неоснователни възражения на жалбоподателя. Нещо повече, в казуса са приложени и доказателства, че жалбоподателят е извършил подобно нарушение-просрочено деклариране за процесният период и по отношение на задължението си да предостави информация на НАП в срок и декларира и „Данни за осигурено лице“, чрез Декларация по образец №1- в тази насока е НП№274199F303469/28.06.2017г. /, а последното сочи на извода, че жалбоподателя перманентно не спазва данъчното законодателство за своевременно деклариране на различни нормативни основания, което също изключва възможността за квалифициране на поведението му като маловажен случай в конкретният казус.
Нарушението е извършено от ЮЛ търговец и неговата отговорност в случая е безвиновна и обективна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение за всеки един от пунктовете в НП /отделните периоди на просрочено деклариране и респ. недеклариране в срок на информацията по ЗДДФЛ/, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, санкциониращият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на по 500.00лв. за всеки отделен случай в периода на извършваното като вид нарушение, което е минимума предвиден от законодателя за хипотеза като процесната при деец ЮЛ, поради което и съдът намира така определените санкции за кореспондиращи с нормата на чл.27 от ЗАНН
Изложеното обуславя законосъобразността на атакуваното НП, което следва да се потвърди в неговата цялост .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 274197-F303477/28.06.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП-С., офис Б., с което на [фирма] с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя С. И. Т., е наложена имуществена санкция в размер общо на 3000.00лв./три хиляди лева/, във връзка с извършено нарушение по чл.3, ал. 3, т. 1от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-Б в 14 - дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .

РАЙОНЕН СЬДИЯ: