Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. К. К., [дата на раждане] , гражданин на Р.Г. с л.к. № AI 492504/06.04.2011г., издадена от Р.Г. против Наказателно постановление № 21-0000208/19.02.2018г., издадено от А. К. К. – началник ОО“АА“ към ГД „АИ“ [населено място], с което на жалбоподателя на основание чл.93в, ал.18, пр.2 ЗАвтПр е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.32, §3, изр.1 пр.3 на Регламент (ЕС) №165/2014.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се поддържа, че неосигуряването на преводач на жалбоподателя, който е гръцки гражданин, както в процеса по установяване на административното нарушение, така и в процеса по ангажиране на административно-наказателната му отговорност чрез предявяване на НП е нарушило съществено правото му на защита. На следващо място се сочи, че жалбоподателят притежава удостоверение за продължително пребиваване на територията на РБългария, поради което наказващият орган не следвало да се произнася по реда на чл.44, ал.4 вр. чл.52, ал.1 ЗАНН. Алтернативно се сочи, че неприложимост на незабавното произнасяне по чл.44, ал.4 ЗАНН, поради липсата на писмени обяснения /приложеното обяснение било проформа, като било недопустимо да се искат обяснения от лице, което не е разбрало съдържанието на акта/. Поддържа се, че от описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП не могло да се изведе наличието на нарушение, спрямо което да бъде приложена санкционната норма на чл.93в, ал.18, пр.2 ЗАвПР. Били нарушени и императивните разпоредби на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1 т.7 ЗАНН, касаещи точната идентификация на нарушителя, тъй като в АУАН и НПП е изписано името CH. K., а вярното име е CH. K..
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х., която поддържа изложените в жалбата доводи. Допълва, че при определяне на административното наказание не следвало да се приложи посочената санкционна норма. Навежда недоказаност на административното налушение.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което са изложени подробни съображения, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила, както и за материална му законосъобразност, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2018г. около 11.50 часа в района на 356 км от път I Е-79 при КПП - Б. поле ......гражданин Ch. K. управлявал съчленено ППС, състоящо се от влекач Скания Р500 с рег [рег.номер на МПС] , оборудван с дигитален тахограф Stoneridge сер. № 134639 и прикачено полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , с който извършвал международен превоз на товари/лекарства, шоколад/ срещу заплащане от Германия до Гърция в обхвата на Регламент ЕО №561/2006 със заверено копие №[ЕИК]. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на ОО "АА" –Б. - Г. Г. и К. И., като позовавайки се на направена справка в Междуведомствен координационен център при ГДБОП - С., приели че водачът е преминал на КПП- Д. мост II на 18.02.2018г. в 01.56ч. като показанията на километража били 1279971, а в момента на проверката километража показвал 1280014км . Направен бил извод, че били регистрирани и съхранени само 43 км, при положение, че разстоянието от КПП- Д. мост II до [населено място] било около 304км. По тези съображения и при проверката на картата на водача с №G 110000031641010, поставена в дигиталния тахограф, чрез менюто на тахографа и програма TDCS3 извършилите проверката приели, че за времето от 02.44часа до 11.46 часа българско време на 18.02.2018г. в размер на 9 часа и три минути, водачът е укрил записаните данни в картата си.
Предвид горното Г. Г. съставил на жалбоподателя АУАН № 244816/18.02.2018г. за нарушение на чл.32,§3, изр.1 пр.3 на Регламент (ЕС) №165/2014. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля К. И. и на жалбоподателя, който го подписал, без да излага възражения. Жалбоподателят не говорел български език и при съставяне на акта не присъствал преводач от и на гръцки, или друг разбираем от него език, не му бил представен и писмен превод на съставения акт. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1500 лева.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - 14-528/19.02.2018г. била наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.3 б."г" и ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози - сваляне на предна табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз, до заплащане на наложената глоба. На 19.02.2018г. жалбоподателят заплатил наложената му глоба, на която дата на същия е връчено и атакуваното НП.
На Капсималис от МВР са издавани „Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ от 23.08.3011г. с валидност до 07.06.2016 и такова, издадено на 20.02.2018, валидно до 18.02.2019г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетели К. И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: превод от гръцки език на известие за доставка, сертификат за влизане, обяснение от Х. К., два броя декларация от Х. К., АУАН серия А-2017 № 244816 от 18.02.2018 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-528/19.02.2018 г. на ОО „АА“ – Б., копия на удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС на Х. К. /л.12 и л.14/, писмо изх.№ 10-00-08-125/06.03.2018 г. на ОО „АА“ – Б., разпечатка от тахограф от л.28 до л.31, документи на гръцки език л.32-39, заверено копие №[ЕИК] на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или. срещу възнаграждение, два броя декларации на гръцки език, доклад на Г. Г., обяснение от Х. К., писмо № 126600-2780/26.02.2018 г. на ГДБОП, вносна бележка за платена глоба с № 010240/19.02.2018 г., заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., Заповед № 918/26.10.2016 г., пълномощно рег.№ РД-13-54/05.12.2017 г., писмо рег.№ 536500-1238/28.03.2018 г. на ОДМВР – Б., писмо от ОДМВР - Б.,рег.№ 536500-1238/28.03.2018г. с приложение.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля И. в частта им за обстоятелствата около извършената на наказаното лице проверка, доколкото същите кореспондират с приложените по делото писмените доказателства и в частта им, че жалбоподателят не говорил български.
Съдът не се довери на показанията на този свидетел в частта им, че според него жалбоподателят разбрал съдържанието на акта, доколкото от една страна същото представлява извод на свидетеля, който не се базира на установени по време на проверката обстоятелства, а от друга не може да бъде обоснован с посоченото от свидетеля, че Капсималис не направил съответните възражения.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.02.2018г., а жалбата е от 26.02.2018г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от оправомощено лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.2 във връзка със Заповед № РД - 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна предпоставя отмяна на атакуваното НП.
Основно право на санкционираното лице, гарантиращо му организирането на адекватна и пълноценна защита е да разбере какво нарушение му е вменено. В настоящия случай това право е нарушено, тъй като въпреки, че жалбоподателят е чужд гражданин, който не владее писмено и говоримо български език, в хода на административно наказателното производство не му е назначен преводач и не му е предоставен писмен превод на АУАН и НП.
От показанията на св.И. се установява, че по време на извършената на 18.02.2108г. проверка и предявяване на АУАН на същата дата, длъжностните лица от ОО”АА”- Б. не са проверили и не са се убедили по съответния начин дали жалбоподателят разбира български език, което би им позволило да направят и извод дали същият се нуждае от превод /на гръцки или на друг говорим от него език/ на съставения АУАН. Напротив. В показанията си свидетелят сочи, че наказаното лице не говорило български език.
Същевременно по делото е безспорно установено, че на наказаното лице не е връчен превод на разбираем за него език, както на АУАН, така и на издаденото НП.
Съгласно чл. 6, т. 3, б. "а" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по която Република България е страна, "всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език". В т. 3, б. "е" на същата разпоредба е регламентирано и друго основно право на обвиняемия, а именно: "да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда". Действително, ЕКПЧ борави с термина "наказателно преследване", ЕСПЧ, обаче, е константен в практиката си, че административнонаказателните производства също са форма на наказателно преследване и за тях важат всички изисквания за предоставяне на възможност за организация на пълноценна защита. Ето защо посочените европейски стандарти при провеждане на наказателното производство и принципите на справедливия процес, регламентирани в цитираната норма са пряко приложими и спрямо административнонаказателното производство по ЗАНН, което се явява форма на наказателна репресия срещу наказаното лице. В подкрепа на това е предвиденото от законодателят законово препращане чрез чл. 84 ЗАНН към разпоредбите на НПК за неуредените в ЗАНН случаи.
Разпоредбата на чл.55, ал.3 НПК регламентира правото на устен и писмен превод в наказателното производство на обвиняем, който не владее български език на разбираем за него език, като са посочени документите, от които следва да му бъде предоставен писмен превод. Предвидено е, че обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права. На следващо място на основание чл. 21. ал. 2 НПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.
Поради изложените съображения съдът намира, че административнонаказателното производство е опорочено, тъй като е протекло без административните органи да са изпълнили задължението си да предоставят писмен превод на съставения АУАН и издаденото НП на жалбоподателя и по този начин да се убедят, че същият е разбрал съдържанието на предявения му акт и НП, както и правата, произтичащи от образуваното срещу него административнонаказателно производство.
Следва да се отбележи, че националният ни законодател е предвидил засилени гаранции за осъществяване правото на защита по отношение на чуждите граждани, обвинени в извършване на престъпление, уредени в глава XXX "a" НПК "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език", в които се предвижда задължение за предоставяне на устен превод и писмен такъв по отношение на основните актове, свързани с предявеното обвинение. Съгласно чл. 395в ал. 2 НПК отказът на обвиняемия от писмен превод на документите по чл. 55, ал. 3 НПК се удостоверява в нарочен протокол. Необходимо е да се направи съпоставка между предсъдебната фаза на административнонаказателното и наказателното производство, като се акцентира, че предсъдебната фаза на наказателното производство завършва с акт, с който се повдига обвинение по отношение на лицето, за чиято виновност са събрани достатъчно данни, докато предсъдебната фаза на административнонаказателното производство завършва с издаване на наказателно постановление, с което, макар и не по окончателен начин, се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя и му се налага съответната санкция. Ето защо, настоящият съдебен състав, съотнасяйки императивните процесуални норми към характера на административно-наказателното производство, извежда задължението за представяне на нарушителя на писмен превод на разбираем от него език от АУАН и НП.
Въпреки обяснението на жалбоподателя /л.113/, че е уведомен за съдържанието на АУАН, от същото, както и от другите събрани по делото доказателства не може да бъде направен извод, че нарушителя е разбрал съдържанието на АУАН. В подкрепа на горното е, че дадените от наказаното лице обяснения са само, че „е спрян на 18.02.2018г. и му е съставен акт“.
От друга страна подписването от жалбоподателя на 18.02.2018г. и 19.02.2018г. на декларации, че не желае да му бъде осигурен преводач не може да бъде приравнено от предвидената с чл.55, ал.3 НПК възможност за отказ за предоставяне на писмен превод на документи /АУАН и НП/, още повече че цитираната разпоредба регламентира такъв отказ, единствено в случаите, когато обвиняемият е имал защитник и не се нарушават процесуалните му права, която хипотеза не е налице в случая. /редът за такъв отказ е доразвит и в чл.395в НПК, според който отказът се отразява в протокол, подписан от обвиняемия и неговия защитник./
Ето защо предвид безспорно установеното, че в конкретния случай процесния АУАН и обжалваното НП не са били преведени в писмен вид на ползвания и разбираем от жалбоподателя език, а са му предявени за запознаване на български език, обуславя извод за съществено нарушение на правото му на защита. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита на дееца, в частност да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и да осъществи в пълен обем процесуалните си права, свързани с правото му на защита.
За прецизност на изложението, съдът, намира за необходимо на констатира неоснователността на въведеното с жалбата оплакване за нарушения на незаконосъобразно прилагане на установения с чл.44, ал.4 ЗАНН ред. От приложените писмените доказателства се установява /л. 76/, че К. е имал „Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“, издадено на 23.08.3011г. с валидност до 07.06.2016 и такова, издадено на 20.02.2018, валидно до 18.02.2019г, поради което към датата на извършената проверка и съставянето на АУАН, същият не е имал постоянен адрес в РБългария, обусловило законосъобразното прилагане на чл.44, ал.3 ЗАНН.
От друга страна разликата с една буква при изписването на имената на жалбоподателя в АУАН и НП от действителните му такива, по никакъв начин не създава съмнение в самоличността му, доколкото в посочените документи е отразена дата на раждане и адрес, позволяващи да се направи изискуемата идентификация на нарушителя.
Въпреки констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, съдът намира, че вмененото на наказаното лице нарушение не е доказано по изискуемия се несъмнен начин. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че констатираното несъответствие в километража, водещ до извода за укриване на записаните данни в картата на водача, поставена в дигиталния тахограф е установено след получени от Междуведомствен координационен център при ГДБОП - С. данни за показанията на километража. Последното обаче не намира опора в доказателствената съвкупност по делото, доколкото в приложения от ГДБОП сигнал е отразено единствено влизането на територията на страната на жалбоподателя с управляваното от него МПС, като липсва посочване на показанията на километража.
Предвид изложените съображения, съдебният състав счита, че атакуваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на направената от процесуалния представител на жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, следва да се отбележи, че в ЗАНН няма уредена процедура по възлагане на направените деловодни разноски в тежест на една от страните, като съгласно разпоредбата на чл.84 за неуредените в закона и изчерпателно изброени хипотези се прилагат съответните разпоредби на НПК. По аргумент от чл.190, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН следва, че когато обжалваното НП бъде отменено, за сметка на държавата следва да останат само разноските, направени по незаконосъобразно повдигнатото административно обвинение (например разноските за вещи лица, свидетели и др.), но не и сторените от жалбоподателя разходи. За същите, като за вреди, причинени на граждани от дейността на държавни органи, има предвиден специален ред по ЗОДВПГ. Именно по този ред жалбоподателят следва да реализира тези си претенции /в този смисъл и и ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г./., като направеното в настоящото производство искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд - Благоевград НО, 7-ми състав,
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000208/19.02.2018г., издадено от А. К. К. – началник ОО“АА“ към ГД „АИ“ [населено място], с което на Х. К. К., [дата на раждане] , гражданин на Р.Г., на основание чл.93в, ал.18, пр.2 ЗАвтПР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500,00лева за нарушение на чл.32, §3, изр.1, пр.3 на Регламент (ЕС) №165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: