и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано с жалба на “А.” Е., със седалище и адрес на управление с. Б. П., П. Б. “А.” против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение серия К № 0536305, издаден от на О.- Б., с което на дружеството- жалбоподател за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати редица процесуални нарушения на ЗАНН и ЗДвП-липсва надлежно описание на нарушението с конкретно посочване на мястото, на установена и разрешена скорост, както и начина, по който е въведено ограничението за скорост, не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, няма данни дали видео клипа към фиша е направен със стационарна или мобилна камера. Тези пропуски се сочи, че ограничават правото на защита. Алтернативно се застъпва, че вмененото нарушение не е и доказано и се иска отмяната на електронния фиш поради неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище по същество на спора.
Административно-наказващият орган, своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
Р. П. – Б. редовно призована, не ангажира свой представител и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице, при неконстатирано просрочие.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства се установи по безпротиворечив начин на "Агромах4ЕООД, представлявано от В. В., е издаден електронен фиш , Серия К№0536305, с издател О., за нарушение установено с автоматизирано техническо средство и описано като: на 15.04.2013г. в 12.43 часа на път ІІ-19 с.Градево в посока гр.Разлог-гр.Симитли, при разрешена скорост от 50 км/час за населено място, обозначена с табела Д-11, с МПС "Нисан Терано 2", с рег.№Е2231КК е извършено нарушение за скорост №4824, установено и заснето с техническо средство №502, като при разрешена скорост от 50 км/час е фиксирана скорост на автомобила 80 км/час и превишение в скоростта от 30 км/час . За констатираното нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, ОД на МВР – Б. на основание чл.189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложило на дружеството- жалбоподател административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева. Фишът е изпратен на “А.” Е. като на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок да заплати глобата или да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от свидетелството му за управление на МПС. Фишът е изпратен за връчване по седалище на дружеството в с.Б. П., където според известие за доставяне на л.6 е връчено на дата 22.04.2013г., но неизвестно на кого, тъй като в известието не е посочено качеството на получателя, нито пък са отразени неговите имена.
По отношение на собствеността на управляваният автомобил, по делото приложен регистър на МПС – лист 10, в който като собственици на процесното МПС са вписани както дружеството- жалбоподател, така и физическото лице В. С.В.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на автомобил, по делото е приложено от О. Удостоверение 10.02.4835 с дата на валидност на сертификата за техническото средство до 24.02.2010 г. и дата на издаването и одобрението му -24.02.2020г., което удостоверение обаче на съда е служебно известно от други сходни казуси, че касае утвърждаването и въвеждането в експлоатация на друг вид техническо средство за измерване на скорост на автомобили с № *61, включвано към мобилни камери за видео-наблюдение и установяване на нарушения по ЗДвП.
Според съпроводително писмо л.1 от делото на О., нарушението, отразено в атакуваният електронен фиш е установено от младши автоконтрольор С. Н., който е служител в Сектор "Пътна полиция".Според писмо на л.21 от О., служителят издал обжалваният електронен фиш е св.И., който заема длъжността "мл.автоконтрольор" при Сектор "ПП" на О.-Б. .
При разпита на св.Н. установява, че при издаването на електронен фиш, в компютъризираната система при О. остават дати за конкретният физически издател и неговата длъжност . Издаване на електронни фишове обаче не извършват всички служители на О.- Б., а само 5 конкретно упълномощени за това лица с нарочна заповед, които са преминали предварително обучение и дори полагали изпит за изпълнението на такава дейност. Служителите, които са упълномощени за издаване на електронни фишове работят в Звено „Автоматизирани системи за видеоконтрол на пътното движение" към "ПП". Преди направата на видеоклипа и използването на системата за видеоконтрол, св.Н. установява, че се извършва настройване на радарната установка и камерата. След приключване на видеоконтрола, се извършва снемане на материала от камерата. В тази връзка св.И. потвърждава, че е издател на обжалваният електронен фиш. Заявява също, че О. е направило допълнение в бланката-образец по ЗДвП, така че вече има и се отразява и информация за конкретното физическо лице, което е издател на електронния фиш, като се посочва и неговата длъжност и именно такъв е връченият електронен фиш на дружеството-жалбоподател. По този повод, представителя на жалбоподателя депозира копие от своят връчен му електронен фиш, в който надлежно е отразено и удостоверено с подписа на издателя на фиша, че този документ е съставен от св.И., в качеството му на мл.автокотрольор при СПП към О.- Б., упълномощен за тази дейност със Заповед от 28.08.2012г. на Министъра на МВР , с дата на издаване на фиша-18.04.2013г. и място на издаването му-Б. .
Към административно-наказателната преписка е приложен и клип №4824, заснет на 15.04.2013г. от Радар №502, с измерена скорост 83 км/час на заснетият автомобил и отчетено превишение на скоростта от 33 км/час , при въведено ограничение от 50 км/час . В клипа е заснет описаният в електронния фиш лек автомобил с ясно различими модел и регистрационен номер, такива каквито са описани в обжалваният акт . Заедно с цитираният във фиша лек автомобил с марка 4Нисан4 обаче е заснет и то паралелно движещ се с него в насрещното платно за движение и втори лек автомобил /джип/.
По делото е представена Заповед от 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи, с която същият е делегирал правомощия само на конкретни служители при О. да издават електронни фишове за нарушения по ЗДвП и такива са служителите на "ПП" на длъжностите: автоконтрольор, мл.автоконтрольор и полицейските инспектори със степен VI и IV .
По искане на жалбоподателя по делото е изискана и приложена Инструкция за приложението на използваното техническо средство за отчитане и измерване на скорост за процесният случай. Тази Инструкция въвежда редица специфични условия и изисквания за обезпечаване на достоверност и коректност в измерването на скоростта при използването на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение. Техническото средство, използвано към такава система е обозначено като TFR1-M, а Инструкцията е издадена през 2010г.
При така установените фактически дадености на Б. ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира, че атакуваният електронен фиш е съставен в нарушение на редица процесуални правила, поради което и следва да се отмени като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 /нова/ от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа и има следните задължителни реквизити: посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Следователно, законодателят е регламентирал една специална и облекчена процедура при извършване на нарушение установено по този специален начин неприсъствено за контролен орган и нарушителят, която процедура се различава от тази по издаването на АУАН съгласно ЗАНН. Законодателят обаче не е дерогирал с тази специална разпоредба приложението на общите такива по ЗАНН за описание на нарушението, за определяне на конкретен вид и размер на административно наказание при спазване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и за надлежно връчване на издаденият електронен фиш по чл. 58 от същият общ процесуален закон, ето защо тези изисквания не могат да се дрогират с одобряването на бланка-образец на електронния фиш, което одобрение се прави от изпълнителен орган в лицето на министъра на вътрешните работи. Именно защото е изпълнителен орган, министъра, както и всичките му подчинени, следва да спазват и изпълняват закона, а не да го дописват, коригират и дрогират със своите действия и актове! С издадената бланка-образец по ЗДвП на електронния фиш министъра на МВР е направил именно това, но извършеното допълнение в съдържанието на тази бланка от издателя на обжалваният акт, въпросните пропуски на основни реквизити, с които съществено се засяга правото на защитата, са отстранени . В тази връзка, видно от приложеният екземпляр от електронен фиш, който е връчен на жалбоподателя по делото, в него ясно и конкретно е посочена датата на заснемане на нарушението, мястото на нарушението , посочена е датата на издаване на електронния фиш, името на неговият издател и длъжност, както и заповедта, въз основа на която на издателя Х. И. е делегирано правомощие именно за такава дейност . В електронния фиш ясно е описано и извършеното нарушение, което представлява управление на конкретно посочено МПС със скорост над разрешената такава при въведено ограничение на скоростта за населено място до 50 км/час с табела Д-1./ Самото деяние освен описано ясно от фактическа страна е и с ясно посочена правна квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДВп. Това съдържание на електронния фиш съдът намира , че е достатъчно за да се обезпечи в пълна степен упражняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като това съдържание инкорпорира всички необходими и изискуеми се реквизити за такъв документ по чл. 189, ал.4 от ЗДвП и респ. по пар.6 т.13 от ДР на ЗДвП, ето защо всички възражения на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни и голословни.
Издаденият електронен фиш е от компетентно за това лице, след като по делото безспорно и категорично се доказа с гласните доказателства и приложени писмени такива, че св.И., заема длъжността мл.автоконтрольор, на която с нарочна заповед на Министъра на МВР от 28.08.2012г. е делегирано правомощието за издаване на електронни фишове, като този свидетел е и един от 5-мата такива в О.-Б., предварително обучени за въпросната дейност и получил сертификат за преминалият курс на обучение през 2012г., което обстоятелство е вече служебно известно на съда от други сходни казуси, разглеждани до момента.
Независимо от горното обаче съдът приема, че в казуса е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваният електронен фиш, тъй като с него е наложено административно наказание „Глоба“ на дружество, което е посочено като деец и водач на МПС-„А.“Е., представлявано то В. В., а това е процесуално недопустимо и в пряко противоречие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН.
Наред с горното, съдът констатира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение при връчването на електронния фиш, след като с представеното по делото на л.6 известие за доставяне се констатира, че този документ е изпратен за връчване именно по седалище на дружеството, а не по адрес на конкретно физическо лице-водач на процесният заснет автомобил, като в известието не са посочени нито имената на получателя, нито неговото качество и отношение с жалбоподателя. А такъв процедурен пропуск вече е квалифициран с практиката на АС-Благовеград именно като съществено процесуално нарушение, мотивирало самостоятелно отмяната на електронен фиш в рамките на кнахд.№272 по описа на този съд за 2012г.
При преценката на съда по същество на спора, съдебният състав намира, че и самото деяние, което е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, в казуса не бе доказано като извършено такова от жалбоподателя по несъмнен и категоричен начин .
На първо място съдът приема, че в казуса не се доказа и авторството на деянието . При своят разпит св. Н. и св.И. установиха, че информация за извършителя на нарушението се взема от данните за собственика на заснетото във видео клипа от мобилната камера за контрол на пътя МПС, водена и поддържана в нарочен регистър. Извадка от този регистър е приложена и на л.10 от делото, но според нея процесният лек автомобил, заснет във видео клипа, мотивирал издаването на обжалваният електронен фиш е съсобственост на две лица, едното от които е дружеството- жалбоподател, но вторият съсобственик е физическото лице В. С. В. При тази информация, остава неизяснено защо О. е приело, че именно жалбоподателят и то като ЮЛ или респ. неговият представител / макар че изписването на извършителя онагледява визирано ЮЛ като такъв/, е управлявал процесното МПС и извършил твърдяното с електронния фиш нарушение, респ. при какви мотиви е игнорирал вторият съсобственик като водач на автомобила към процесната дата. В тази насока О. не представи никакви доказателства за направените правни изводи досежно авторството и съдът приема за недоказано това деяние при тези аргументи.
Отделно от горното, в представеният по делото видео клип е заснето паралелно и в непосредствена близост до процесното МПС и второ такова/джип/, движещо се в обратната пътна лента за движение спрямо посоката на управление на процесният автомобил с марка“Нисан“, а при такава хипотеза няма никаква яснота и доказателства от страна на О., кое от двете МПС-та е с превишена скорост, ако и доколкото е отчетена такава от използваното автоматично техническо средство към мобилна система за видеоконтрол на пътя, респ. не се представиха доказателства, че констатираното превишение от 33 км/час е именно скоростта на автомобила , посочен в обжалваният електронен фиш .
На следващо място, за да се приеме, че един водач е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, той следва да е управлявал МПС при превишение на скоростта и несъобразяване с ограничението за скорост за населено място от 50 км/час и това превишение да е надлежно отчетено с утвърдено и в срок на годност техническо средство-Радар/скоростомер/. В конкретният казус, според данните в процесният електронен фиш, заснемането на процесното нарушение е извършено с видеокамера и активиран радар към мобилна система за видео наблюдение с №502. За въвеждането в експлоатация и приложението на този скоростомер, О. е приложило към административно-наказателната преписка Удостоверение №10.02.4835, което обаче на съда е служебно известно, че касае друг вид техническо средство за измерване на скорост , обозначено с №561 и също включвано в мобилни системи за видеоконтрол на пътя при нарушения по ЗДвП.При това положение и при липсата над руги доказателства, досежно въвеждането в експлоатация на Радар с №502 , както и такива за техническата му годност към датата на заснемането на процесният видеоклип, мотивират отново направата на извода за недоказаност на твърдяното нарушение и допуснатото конкретно посочено в електронния фиш превишение на скорост по чл.21, ал.1 от. ЗДвП . В такава хипотеза според указания и практика на БлАС , подобна недоказаност и проявена пасивност от страна на тази страна в процеса, задължително обосновава извода за незаконосъобразност на акта, с който е наложено наказание за недоказаното нарушение и само с тези мотиви БлАС вече е отменял решение на БлРС по сходен казус чрез решение №1352/28.06.2013г. по кнахд.№441/2013г. поради материалната му незаконосъобразност .
С Приложената по делото Инструкция за ползването на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, ако и доколкото касае и процесното цитирано в електронния фиш техническо средство Радар №502, въвежда редица специфични изисквания за настройване и местоположение на въпросната камера за видеоконтрол и радарна установка към нея в рамките на Раздел VII, като отклонението от всяко едно от посочените правила за експлоатация води до неточност и некоректност в измерването на скоростта на автомобилите. В конкретният случа О. не представи никакви доказателства за спазването на тези изисквания и за обезпечена достоверност и коректност на използваното техническо средство, като подобна информация не е визирана и в обжалваният електронен фиш, а това също обосновава извода за недоказаност на твърдяното нарушение. .
По делото не се доказа също така, че непосредствено преди мястото, на което е била ситуирана процесната стационарна видео-радарна установка са били поставени съответните обозначителни знаци за въведеното видео наблюдение на пътя, каквото е изискването на чл.165, ал.2 т.7 от ЗДвП, още повече, че контролът по спазването на правилата за движение в наблюдаваният пътен участък може и следва да се извърши чрез видео наблюдение само в рамките на обхвата на средствата за видео наблюдение. По този начин жалбоподателя е лишен от правото да разбере дали и доколко процесното видео наблюдение е било именно в изпълнение на правилата по визираният нормативен текст и е коректно такова, а не резултат от така нар."доплеров ефект" при използването на скоростомери извън обхвата на надеждно отчитане по инструкциите за тяхната употреба. /В тази насока вече има и въведена и утвърдена практика и на БлАС- решение №Решение №1381/12.07.2013г. по кнахд№500/2013г. на БлАС .
Всичко изложено мотивира отмяната на електронния фиш и поради неговата материална незаконосъобразност , с оглед на което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К № 0536305, издаден от ОД на МВР-Б., с който на „А.“Е., представлявано от В. Г. В. и със седалище с.Б. П., П. Б.“А.“ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен сьд в 14-дневен срок от обявяването му на страните .

РАЙОНЕН СЬДИЯ: