и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Oбразувано въз основа на искова молба, депозирана от Т. Б. К., с ЕГН[ЕГН], с адрес: [населено място],[жк] с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място], против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителите - Г. Л. И. и Ф. К. А..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, да се признае за незаконно уволнението на ищцата - Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН] и да се отмени, като незаконосъобразна Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма], както и на основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ да се възстанови ищцата - Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност при работодателя -„Координатор поръчки", отдел „Доставки", в магазин „МЕТРО" –Б.. По отношение предявеният иск , с правно основание чл. 344, ал. 1, т.З от КТ, вр. с чл. 225 от КТ и отправено искане - да се осъди ответното дружество [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. ш. № км, да заплати на ищцата - Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], първоначално сумата от 5180,28 лв. (пет хиляди сто и осемдесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, а именно за времето, считано от 02.12.2016 год. до 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, / с протоколно определение по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска по отношение неговия размер, като се счита предявен за сумата от 5 528,52 лева/.Направено е искане да й бъдат присъдени и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор ищцата е работила в ответното дружество - [фирма], с ЕИК[ЕИК], като последно заеманата от нея длъжност била „Координатор поръчки", отдел „Доставки", в магазин „МЕТРО" – Б. , когато със ЗАПОВЕД № 90/02.12.2016г. на Управителите - Г. И. и Ф. А., управители на [фирма], й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратен трудовият й договор. Посочено е, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ дължи на работодателя обезщетение в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение. Посочва се, че заповедта е издадена на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. с чл. 187, т. 10 от КТ, предложение първо и чл. 186, изречение първо и чл. 195 от КТ, за да наложи най-тежкото по вид и правни последици дисциплинарно наказание - „уволнение", работодателят е приел, че с „описаните действия" (в заповедта) ищцата е извършила „грубо, тежко нарушение на трудовата дисциплина". Като такова работодателят е квалифицирал „провокирането и участието в конфликт по време на работа", когато работникът или служителят не е положил усилия да го избегне. Твърди се, че работодателя формално е изложил мотиви в процесната заповед, че е налице несъответствие между дължимото и фактическото поведение от страна на служителката. Според работодателя трудовата дисциплина изисква точно и добросъвестно изпълнение на възложената работа, уплътняване на работното време, да не се пречи на останалите работници да изпълняват задълженията си, както и поведение, съответстващо на правилата за работа в колектив и общоприетите етични норми. Ищецът твърди, че със Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма], незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност по КТ с налагане на най-тежкото измежду регламентираните от КТ дисциплинарни наказания, а именно - уволнение. Незаконосъобразно е прекратено трудовото й трудово правоотношение, а именно като несъответни на обективната действителност, ищцата оспорва изложените в процесната Заповед № 90/02.12.2016г., факти, относими към „гореописаните действия" квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че на 21.10.2016г., след обедната почивка, се върнала в офиса в магазин „МЕТРО" - Б., изпълнявала служебните си задължения и провеждала разговор с клиент, когато в офиса, нахлу съпругът й - С. К.. Последният искал да прекъснe телефонния разговор с клиента, за да може да си реши личните проблеми по време на работа. Ищцата се противопоставила и му забранила да прекъсне разговора, но той обаче влязъл в конфликт и физическа саморазправа с нея (за това обстоятелство й е издадено медицинско свидетелство) - като последните действия и конкретни факти, относими към случая свела до знанието на Управителя на Магазин „Метро" -Б. - подадена от нея докладна записка до г-н Л. Л.. Сочи, че по никакъв начин не е провокирала и не е участвала в конфликт с друг работник / служител, още повече със съпруга й С. Ю. К. /който към онзи момент заемал длъжността - „Търговски управител"/. Сочи, че при така създадената ситуация недоумение у нея буди факта, че тя като служител на [фирма] е санкционирана с налагане на най-тежкото наказание „уволнение" за „провокиране и участие в конфликт", какъвто тя не е провокирала и какъвто конфликт по всякакъв възможен начин е опитала да избегне, като на практика, работодателят й я санкционирал за чужди действия – приписвайки й тяхното авторство, единствено и само по твърдения на С. К. - /негови писмени обяснения от 03.11.2016г./ Така в заповедта, за да „установи фактическата обстановка" работодателят се е позовал на писмени обяснения на К. от 03.11.2016г, възпроизвеждайки неговите твърдения и приемайки за установени изложените от последния /К./ факти. Посочва се, че при издаване на процесната заповед, ответното дружество се е позовало единствено и само на позицията на едната от страните в „спора" - в случая на страната на С. К. (провокирал скандала и упражнил физическо посегателство спрямо ищцата). Не е взета предвид, не е анализирана и оценена нейната позиция, като в нарушение на производствените правила, работодателят не е установил правилно относимите факти и от тук не е приложил правилно закона. Твърди се, че Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма] е незаконосъобразна като немотивирана, отделно от това не е описано нарушението, времето на неговото извършване и законният текст, въз основа на който се налага. Допуснато е нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ, което е самостоятелно основание за отмяна като незаконосъобразна процесната уволнителна заповед. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта следва да бъдат изложени онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които да обосноват извода на субекта на дисциплинарната власт за конкретно извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина. Следва да бъдат изложени и мотиви досежно преценката на работодателя за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение и вида на наложеното дисциплинарно наказание. Макар че в заповедта формално е посочено, че са налице „мотиви", за налагане на дисциплинарното наказание, е налице неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение обуславя необходимостта от точно посочване в какво се състои нарушението със съществените му белези от обективна и субективна страна, както и времето на извършване на нарушенията. Така например общо и формално е посочено в заповедта („в мотивната и част"), че е налице несъответствие между дължимото и фактическото поведение. Както дължимото такова, така и фактическото според работодателя, обаче, не са посочени с каквито и да било белези. От друга страна по - скоро като теоретична постановка, а не като мотивиран правен извод, относим към казуса, е изведения такъв, че: „Трудовата дисциплина изисква освен точното и добросъвестно изпълнение на възложената работа, уплътняване на работното време и т.н. (страница втора на Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма]). Сочи се, че не са изложени каквито и да било мотиви - така за ищцата в качеството й на наказан служител е неясно, дали дисциплинарното наказание е наложено само за „провокиране и участие в конфликт", като работникът или служителят не е положил усилие да го избегне, или и за: нарушаване на изискването за точно и добросъвестно изпълнение на възложената работа, на уплътняването на работното време, на изискването да не се пречи на останалите работници да изпълняват задълженията си и т.н. Отново - отделно от горното не са посочени (в смисъл конкретизирани) „правилата за работа в колектив" и „общоприетите етични норми". Посочва се ,че самите нарушения не са описани по начин, от който да може да се установи в какво се състои нарушението, със съществените му белези от обективна и субективна страна. По отношение на изискването на разпоредбата на чл. 195 от КТ за посочване на законният текст, въз основа на който се налага наказанието. Заповедта е издадена при допуснато нарушение на производствените правила - чл. 193 от КТ. Съгласно текста на сочената норма, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. На следващо място, ищцата счита, че е допуснато и друго съществено нарушение на нормата на чл. 193 от КТ, а именно - процесната заповед е издадена без работодателя да събере и оцени посочените доказателства. В тази насока, както бе посочено по -горе, релевантните факти, относими към казуса не са установени, а по презумпция същите са приети за факти на нарушението по твърдения на друг служител - С. К.. Ищцата счита, че не е извършила от обективна и субективна страна, състав на нарушение на трудовата дисциплина. Посочено е, че не е провокирала конфликт и не съм участвала в такъв по своя воля и желание. На посочената в заповедта дата, ищцата твърди, че е изпълнявала своите служебни задължения, стриктно уплътнявала работното си време, не е пречила на други колеги да изпълняват своите служебни задължения. Считам, че описаното от фактическа и правна страна в заповедта не осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1 ,т. 7 от Кодекса на труда, вр. с чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда. Налице е неправилно приложение на материалния закон, като процесната Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма], е материално-правно незаконосъобразна. Само по себе си провокирането и участието в конфликтна ситуация не е и не може да бъде квалифицирано, като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ, нито като нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ.Твърди се , че е налице нарушение на материалния закон, като се излагат следните аргументи:
В казуса, от правна страна работодателят е приел, че съм извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. с чл. 187, т. 10, предложение първо от КТ. Съгласно последната норма, нарушение на трудовата дисциплина представлява неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закон. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от КТ е бланкетна като със същата законодателят е предвидил възможност на работодателя да се позове и на други нарушения, извън очертаните в точки от 1 до 9 на чл. 187 от КТ. За да бъде изпълнена със съдържание обаче, при позоваване на същата, работодателят е длъжен да посочи кои конкретно задължения работникът не е изпълнил и в кой закон /евентуално нормативен акт/, същите са заложени и регламентирани като правно дължимо поведение от страна на работника / служителя, като в процесната заповед не е посочено, както кои са тези други трудови задължения, които ищцата, като служител не е изпълнила и съответно в кой закон, същите са регламентирани. Твърди се, че идентично е положението и с позоваването от страна на работодателя на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, съгласно която, дисциплинарно наказание се налага за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като отново не е посочено, кои са тези други тежки нарушения. В тази връзка, ищцата въвежда и основания за исканата отмяна, като незаконосъобразно уволнението й, това, че работодателят посочвайки нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ в контекста на чл. 187, т. 10 от КТ, отново за ищцата е останало неясно, коя е приложимата правна норма и приложимия закон, още повече, че в текстовата част на заповедта, се коментират - правилата за работа в колектив и общоприетите етични норми, които категории според ищцата не са тъждествени с понятието закон, употребено от законодателя в текста на чл. 187, т. 10 от КТ.
Твърди се, че работодателя, като се е позовал на бланкетни правни норми, без да посочи конкретни други такива, е приложил неправилно материалния закон, поради което и наложеното на ищцата наказание е тенденциозно, напълно необосновано. Описаното в заповедта „нарушение" неправилно е квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, същото не съставлява дисциплинарно нарушение.

Отделно от това се твърди, че сочените от работодателя деяния не са установени по безспорен начин. Налице е едно незаконосъобразно започнало, проведено и приключило дисциплинарно производство. Не са спазени вътрешните правила на дружеството работодател относно установяване на състав на дисциплинарно нарушение, както и налагане на наказание. Като издадена в рамките на незаконосъобразна процедура Заповед, процесната такава на самостоятелно основание се явява незаконосъобразна.

Като самостоятелно основание за отмяна на Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма], се сочи наличие на несъответствие между тежестта на извършеното „нарушение" и наложеното по вид дисциплинарно наказание. Което е в нарушение на нормата на чл. 189 от Кодекса на труда. Съгласно цитираната разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. От една страна работодателят въобще не е извършил такава преценка и това е видно от „мотивите" на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От друга страна, работодателят не е обсъдил направените от ищцата възражения, наведените доводи и изразена позиция, не е събрал и обсъдил сочените от нея доказателства относими към установяване на състав на дисциплинарно нарушение. Описаното в заповедта, квалифицирано, като нарушение на трудовата дисциплина, не може да обоснове налагането на най-тежкото по вид и правни последици дисциплинарно наказание. Налице е несъответствие между тежестта на вмененото нарушение на трудовата дисциплина, от една страна и от друга - тежестта на наложеното наказание - уволнение.

По изложените съображения, се твърди , че със Заповед № 90/02.12.2016г. на управителите на [фирма], неправилно и незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на посоченото правно и фактическо основание. Като последица от исканата отмяна , се твърди че предявените обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, се явяват основателни и доказани.

Твърди се, че поради извършеното прекратяване на трудовия договор ищцата е останала без работа, като към настоящия момент не е ангажирана по трудово правоотношение. В резултат на незаконно извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение е претърпяла и понастоящем продължава да търпи вреди, които се изразяват в пропуснато трудово възнаграждение, поради което и счита, че работодателят й дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за целия период от 6 месеца, което обезщетение е определено на сума в размер на 5180,28 лв. лева. Последното получено от ищцата основно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението е в размер на 863,38 лева.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са приети, като писмени доказателства.
С разпореждане № 424/17.01.2017 г. съдията-докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 03.02.2017 г. на Е. П., служител в ответното дружество.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 07.03.2017 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника, в който е изложено становище за отхвърляне на предявените обективно съединени искове от Т. Б. К., на основание чл.344, ал. I. т. 1,2 и 3 и чл.225. ал. 1 от КТ срещу [фирма], като неоснователни и недоказани.Ответното дружество не оспорва твърдяното от ищцата относно съществуване на трудовото правоотношение и постъпването на ищцата на работа в [фирма] по силата на трудов договор № 240/ 13.10.2006г., първоначално на длъжност „Касиер" в магазин Метро
Б., като последно заеманата от нея длъжност преди прекратяването е длъжността „Координатор поръчки", отдел „Доставки" до 02.12.2016г.
когато със заповед No 90/ 02.12.2016г. й е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 188. т.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.190. ал.1. т.7 вр. с чл.187. т. 10, предложение първо и чл. 186 изречение първо от Кодекса на труда. По-конкретно се твърди, че ищцата на 21.10.2016 г. е провокирала скандал с друг служител на [фирма], а именно С. Ю. К., като публично го е обиждала и псувала пред други служители на работодателя, което се потвърждава от свидетелите Е. М. О. - на длъжност „Старши ръководител стокова презентация - отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро –Б., Б. В. Г. - Мърчандайзер в магазин Метро – Б., Ф. И. С. на длъжност „Ръководител стокови наличности в отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро - Б.. Посочено е, че ищцата е потвърдила в писмените си обяснения по случая, че между нея и С. Ю. К. е имало скандал на 21.10.2016г. около 16:00 ч. в нейния офис. Оспорва се, като невярно твърдението на ищцата, че при издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, работодателят се е позовал единствено и само на позицията на една от страните в спора - в случая на страната на С. К.. Във връзка с изясняването на случая, се твърди, че работодателят е изискал обяснения както от ищцата, така и на други служители - /Е. М. О. - на длъжност „Старши ръководител стокова презентация - отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро Б.; Б. В. Г. - Мърчандайзер в магазин Метро - Б., Ф. И. С. на длъжност Ръководител стокови наличности в отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро - Б..Оспорват се въведените твърдения за нарушени производствените правила от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, конкретно процедурата по чл. 193 от КТ, като се сочи, че именно в изпълнение на изискванията на чл. 193 от КТ, работодателят на 10.11.2016г. е изискал от ищцата да представи обяснения за евентуално извършени дисциплинарни нарушения, с Покана с изх.№656, като и във връзка с тази покана на 11.11.2016г. Т. К. е представила писмените си обяснения по случая, поради което и неоснователно е твърдението на ищцата, че работодателят е допуснал съществено нарушение на чл.193 от КТ, като е издал процесната заповед, без да събере и оцени доказателствата по случая. Посочва се, че неоснователно и недоказано е също така твърдението на ищцата, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 195. ал.1 от КТ. Подробно описание на извършените от ищцата действия на 21.10.2016г. е посочено в заповедта, а също така и мотивите за налагане на дисциплинарното наказание, предвид това, че задължението по чл.195. ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания служител за защита в
хода на съдебното производство по обжалване на наказанието.
В случая, ответното дружество счита, че изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания; дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, даващ възможност на ищцата да проведе пълноценно защитата си, поради което счита, че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Моли съда да отхвърли исковете, като не се претендират направените по делото разноски.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е изслушано заключение на вещо лице.
Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че до издаване на обжалваната заповед са се намирали в трудово правоотношение, считано от 13.10.2006г., възникнало въз основа на трудов договор и при първоначално заеманата от ищцата - длъжност „касиер“, като последно заеманата от нея длъжност била „Координатор поръчки", отдел „Доставки", в магазин „МЕТРО" – Б. , когато със ЗАПОВЕД № 90/02.12.2016г. на Управителите - Г. И. и Ф. Анастасиу, управители на [фирма], й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратен трудовият й договор, и която заповед за уволнение е връчена лично на ищцата по делото на 02.12.2016г. , при спазване на сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарната санкция.
Със същата заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение от страна на работодателя е прието, че ищцата е извършила сериозно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.7 – други тежки нарушения на трудовата дисциплина във връзка с чл. 187, т.10, предложение първо – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“, посочено във връзка с чл. 186 КТ.В мотивите на заповедта работодателят е посочил , че е извършена вътрешна проверка в ответното дружество и на ищцата са изискани писмени обяснения с оглед законовите изисквания на чл. 193 ал.1 от КТ. От фактическа страна в уволнителната заповед ответното дружество е посочило , че съгласно изисканите и дадени писмени обяснения от другия служител С. Ю. К., участвал в конфликта с ищцата /приети, като доказателство по делото л. 34/, и към настоящия момент бивш съпруг на ищцата от 03.11.2016г., на 21.10.2016г. около 15.30, С. К. излязъл на служебния вход на магазин Метро – Б. , видял ищцата с три колежки / С. М., М. Х., и И. Х. / да седят на беседката, като предвид факта, че със ищцата по делото /бивша негова съпруга/ не били в добри отношения към онзи момент, служителят К. останал да седи на стълбите, за да избегне контакт с нея. В момента в който ищцата го видяла, започнала да го обижда и отправя по негов адрес нецензурирани изрази, което станало в присъствието на други три служителки на ответното дружество, които седяли на съседната маса /Е. О., Ф. С. и Б. Г./. Служителят К. се прибрал вътре в магазина, за да избегне публично унижение. Посочва се още в заповедта , че малко след това около 16.00ч., ищцата се обадила на К. да отиде в нейния офис за да разговарят по повод рождения ден на дъщеря им, като след проведения разговор и при оставането си сами, ищцата според работодателя сменила рязко поведението си, станала агресивна, и продължила с нападките си спрямо служителя К., като дори го ударила с телефона по главата. Възникналият скандал между двамата бил преустановен с намесата на служителката Д. Г., като се сочи, че след нейната намеса К. напуснал офиса. Посочва се от ответното дружество, че описаното от фактическа страна се потвърждава от обясненията на служителката Д. Г., според които, когато влязла в офиса видяла Т. К. обляна в сълзи, и която я помолила да изведе С. К. от офиса й.Посочва се от работодателя, че ищцата с дадените обяснения отрича публично да е обиждала съпругът си, като признава, че между двамата в нейния офис е имало скандал, за който твърди, че не е провокиран от нейното поведение.Работодателят възприемайки, че дадените обяснения от ищцата противоречат с обясненията събрани по случая от свидетелите, други служители при ответното дружество - Е. М. О. - на длъжност „Старши ръководител стокова презентация - отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро –Б., Б. В. Г. - Мърчандайзер в магазин Метро – Б., Ф. И. С. на длъжност „Ръководител стокови наличности в отдел „Сухи храни - детергенти" в магазин Метро – Б., счел от правна страна, че с деянието си ищцата Т. К. на 21.10.2016г. извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ , изречение първо – виновно неизпълнение на трудовите си задължения. В мотивите си посочил, че провокирането и участието в конфликт по време на работа, когато работникът или служителя не е положил усилия да го избегне - е дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ.Посочил е , че трудовата дисциплина освен точно и добросъвестно изпълнение на възложената работа, уплътняване на работното време, е и поведение , съответстващо на правилата за работа в колектив и общо приетите етични норми.
От приложените писмени доказателства от работодателя за изискания обяснения по случая от посочените в заповедта служители/л. 29, 30 и 32/, очевидци на случилото се между ищцата и съпругът й по време на почивката извън работните им места, на служебния вход на Магазин метро – Б., се установява, че служителките Е. М. О., Б. В. Г. и Ф. И. С., са възприели една и съща фактическа обстановка, тази описана в поисканите от работодателя обяснения от ищцата за отправени обиди и нецензурни изрази от страна на ищцата спрямо С. К. при появата му в 15.30 на служебния вход на магазина, а именно, че ищцата при появата му е имала поведение, описано и в процесната заповед.
Разпитани в съдебно заседание и двете служителки при ответното дружество – свид. Б. Г. и Ф. С. сочат, че познават Т. К., длъжността на която е работила в отдел „Доставки“, като свид. Г. сочи, че ищцата е събирала заявки, работила е в отдел, който събира доставки за клиенти, като е обикаля всички отдели и взима заявки на територията на магазина. Изразява знание за случката, която се осъществила на служебния вход н магазина. Така същата свидетелка сочи, че…“ Излязохме на обедна почивка към 13 часа аз, Ф. С. и Е. О.. Седнахме на служебния вход на магазина на кафето, което се състои от четири маси. На съседната маса беше Т. К. с още 2-3 колежки, М. и С. си спомням, за другите не се сещам. Тогава дойде С.. На служебния вход като излезеш има рампа и надолу стълби, С. беше на рампата и пушеше цигара, спомням си много добре това. Тогава чух обръщение към него, нецензурни и неприятни думи, при които той изгаси цигарата и влезе вътре. Т. К. отправи тези думи към С., без той нищо да й каже. На 5 метра разстояние бяхме от рампата, където беше С. пушеше, всички други чуха тези думи. Т. на С.: „Ето го тоя курвар, ела да си видиш курвата“, С. си изгаси цигарата и си влезе вътре, това стана за секунди. ….Ние бяхме излез отвън преди С.. Ние също влязохме вътре като приключи почивката вътре с Ф. и Е....“ Свидетелката Г. посочва още, че в поисканите обяснения от работодателя е написала, че по това време и този час е била отвън на служебния вход на магазина, че е видяла Т. и колежките да седят там, видяла е С. да излиза отвън да пуши и, че Т. е отправила нецензурни думи към него. Не е имало граждани или други служители, само тези, които казах, че са били“.
Развилата се случка се описва и от свидетелката С. по еднакъв начин , както от Г. , така свид. С. сочи, че….“ Бях свидетел на случка, която стана в края на октомври месец миналата година след 15 часа. Аз си тръгвах от работа и останах на беседката на служебен вход на магазина. Тогава с колежката Б. Г., която тогава беше Мърчендайзер, и колежката Е. О. бяхме на една маса. На съседната маса бяха Т. К., М. Х., С. М. и И. Х.. След известно време се появи Търговския управител С. К., Т. като видя, че той излиза на служебния вход, промени рязко поведението си и започна да го обижда. Т. каза на С.: „Е., бе, курвар, слез да си целунеш курвата“, С. си изгаси цигарата и влезе вътре. Т. визираше мен. Тя не спира с реплики към мен. Само това бяха хората отвън. После си тръгнах и не знам какво се е случило….“Свидетелката С. посочва, че тя е била извън работно време, а другите служителки са били почивка. Същата свидетелка изразява знание , че после е разбрала за случилото се между ищцата и К. в нейния офис.
Р. по делото свидетелка Р. В., майка на ищцата Т. К., която не е непосредствен очевидец за случилото се на 21.10.2016г. посочва, че дъщеря й живее с двете си деца, в едно домакинство при родителите си след настъпилата фактическа раздяла между нея и съпругът й С. К., между които страни впоследствие бракът им е прекратен. Посочва, че на 21.10.2016 г., ищцата била втора смяна на работа в магазин „Метро“ в Б., като двамата със съпруга й, баща на ищцата гледали децата й, когато преди края на работното време, ищцата се прибрала в къщи, едва дишаща, превита, с една колежка, която я придружавала, като при запитването от майка й какво се случило, ищцата започнала да плаче.Свидетелката В. разказва това което е споделено от ищцата затова, че била на почивка отвън в двора на магазин „Метро“, с нейни колежки, след което Т. влязла вътре в работата, като нейният бивш съпруг влязъл вътре в офиса на Т., където тя била сама и в момент, в който изпълнявала задълженията си, разговаряла по телефона, той се опитал да й вземе телефона, въпреки, че ищцата се противопоставяла, бившия й мъж затворил телефона и започнал да я скубе, свидетелката посочва, че ищцата имала по главата изскубани кичури коса, и от опитът му да я души, по шията имала червени петна и дори посиняло.Свидетелката посочва, че ищцата не е приличала на човек, била срината морално, и професионално. Посочва се, че ищцата по характер е отзивчив човек, съвестна и коректна по време на работата си и с колегите си. За същия ден 21.10.2016г. свидетелката посочва още, че в офиса Т. е работила сама, С. докато се е разправял с нея, негова колежка го е извела навън и му е казала да не се разправят там, че не е мястото. Свидетелката В. сочи още, че в същия ден, преди тази случка, отвън пред магазина на почивката, ищцата е пушила цигари със свои колеги и С. е излязъл, като според разказаното на свидетелката от ищцата ..“С. всеки ден е излизал да изпрати Ф.. Като в същия ден Т. е молила С. да пият кафе, но той отказал, а след това излиза уж да изпуши една цигара, а де факто да изпрати Ф.. Тогава Т. е казала на С. да отиде да си изпрати Ф.. С. се е афектирал, защото са го чули и други колеги и му пада реномето. Това са го чули и други колеги, това се е случило по време на почивката и след това се е развила случката, за която разказах…“.
В останалата част показанията свидетелката В., касаеща личните отношения преди прекратяване на брака на ищцата със С. К., съдът не обсъжда и взема предвид доколкото са извън предмета на доказване по настоящия спор.
По делото са приети, като писмени доказателства Л. на ищцата, от което се установява освен заеманата в годините от нея длъжност и липсата на нарушения на трудовата дисциплина и наложени наказания.Видно от Удостоверение №54/25.05.2017г., от което се установява, че месеца предхождащ уволнението , месец ноември 2016г. ищцата е получила Б. в размер на 921.42 лева.
От представените писмени доказателства от ищцата/л. 80/ – Решение №1192/13.02.2017г. по гр.д. 2328/2016г. се установява, че състав на БРС в производство по Закон за защита от домашно насилие, образувано по молба на ищцата срещу съпругът й С. К. , е уважил молбата й, като е приел , че на 21.10.2016г. по време на работа С. К. е упражнил психически и физически тормоз над ищцата, като е разпоредил същия да се въздържа от извършването на домашно насилие над ищцата, както и посочените в акта други мерки предвидени в специалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В тежест на работодателя е да установи, че е спазил тези законови изисквания. За доказването на този факт ответното дружество представя по делото - Покана с изх. № 656/09.11.2016г. изходяща от М. Г., посочено на длъжност „Управител Магазин” и съгласно посочена в поканата Заповед №N LP10/01.11.2016г. , с която са изискани обяснения на ищцата за отношението й към С. К. на 21.10.2016г. около 15.30 на служебния вход по време на почивка и пред други служители е обидила и използвала нецензурни изрази спрямо С. К., без обаче да се представя посочената Заповед №N LP10/01.11.2016г., от която да се прецени наличие на делегирана представителна власт от страна на работодателя на лицето поискало писмени обяснения на ищцата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са предявени от надлежно легитимирана страна – уволнен служител, при наличието на правен интерес, в законоустановените срокове по чл. 358 от КТ, поради което са процесуално допустими.Разгледани по същество, са основателни.
По делото не е спорно, че страните са се намирали в трудови правоотношения, които са били прекратени със Заповед № 90/02.12.2016г. на Управителите - Г. И. и Ф. Анастасиу, управители на [фирма]. Заповедта е издадена на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. с чл. 187, т. 10 от КТ, предложение първо и чл. 186, изречение първо и чл. 195 от КТ, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание - уволнение.
Спорният въпрос е дали уволнението е законосъобразно, като тежестта на доказване е на работодателя. Като основание за издаване на процесната заповед работодателят е цитирал множество разпоредби от КТ – чл. 195, ал. 1 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ и чл. 187, т. 10 от КТ, при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 и чл. 333 от КТ, които съдът намира , че не отговарят на фактическото описание на нарушенията, които са дали основание за издаване на процесната заповед. Въпреки това при разминаване между фактическото основание и посочената правна квалификация, съдът следва да вземе предвид фактическите основания, изложени в заповедта, и въз основа на тях да прецени има ли извършено нарушение/нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Макар, че в съдебната практика е дадено разрешение по въпроса за незадължителността да е налице пълно съвпадение на цитираната правна норма и фактическото описание на нарушението, абсолютно задължително е всяка една заповед, с която се прекратява трудово правоотношение, да се мотивира. Задължението на работодателя да мотивира заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно, като разбере за какво нарушение, респ. нарушения, му се налага съответното наказание.
В случая съдът намира, че процесната заповед не е надлежно мотивирана.
За да наложи най-тежкото по вид и правни последици дисциплинарно наказание - „уволнение”, работодателят е приел, че ищцата е извършила „грубо, тежко нарушение на трудовата дисциплина”. Като такова работодателят е квалифицирал „провокирането и участието й в конфликт по време на работа”, без да е посочено какви са били белезите на този „конфликт”, които го правят такова тежко нарушение на трудовата дисциплина, че да бъде основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. В тази връзка посочените в заповедта „мотиви” са налице единствено формално. Общо и формално е посочено в заповедта „в мотивната й част”, че е налице несъответствие между дължимото и фактическото поведение, както дължимото такова, така и фактическото според работодателя, обаче, не са индивидуализирани, с каквито и да било белези. От друга страна по - скоро като теоретична постановка, а не като мотивиран правен извод, относим към казуса, е изведения такъв, че: „Трудовата дисциплина изисква освен точното и добросъвестно изпълнение на възложената работа, уплътняване на работното време и т.н.
От текста на самата заповед не става ясно в какво точно се изразява твърдяното нарушение на трудовата дисциплина чрез „провокиране и участие в конфликт”. Не е посочено с кои точно действия работодателят счита, че ищцата е провокирала конфликт или е участвала в такъв. Освен това липсват и каквито и да било мотиви в насока защо работодателят е счел извършеното за нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко пък защо счита, че това нарушение е толкова съществено, че следва неминуемо да доведе до налагането на най-тежката санкция, предвидена в закона.
Дори и да се приеме за вярно, посоченото от служителките на ответното дружество - Е. М. О., Б. В. Г. и Ф. И. С. относно поведението на ищцата и отправени обиди от нейна страна на 21.10.2016г. около 15,30ч. извън магазина Метро Б., по време на почивка , на служебния вход спрямо С. К., и описано в процесната заповед/съгласно посоченото от фактическа страна на акта/ , според настоящата съдебна инстанция не покрива признаците на нито едно нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190 ал.1 т.7 от КТ, респ. чл. 187, т.10 от КТ. При положение, че К. се чувствал обиден и засегнат от отправената му забележка, същият има право да потърси правата си, но в друго производство.
Съдът не приема, че отправените думи от страна на ищцата /недоказан , като осъществил се факт в производството, доколкото се твърди от свидетели служители при ответника и с оглед преценка при евентуалната им заинтересованост/ по естеството си представляват по някакъв начин неизпълнение на възложената работа, и поведение, не съответстващо на правилата за работа в колектив и общо приетите етични норми, респ. друго тежко нарушение на трудовата дисциплина, с оглед и личността на лицата участвали в конфликта и техните влошени брачни отношения.
Няма данни, поведението на ищцата да е било свързано с неизпълнение на задължения на служителя, които да са били от значение за нормалното протичане на работния процес в предприятието. Няма данни от това да са произлезли някакви конкретни вреди за работодателя, да е извършено пред клиенти в Магазин Метро – Б., с което да са произлезли какъвто и да е било род вреди и негативи за ответното дружество.
От настоящата съдебна инстанция не се възприема и дадената обосновка в процесната заповед за извършени от ищцата , нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.10 от КТ, предложение първо, съгласно посоченото в процесната заповед , неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.Описаното от фактическа и правна страна в заповедта не осъществява състав на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1 ,т. 7 от Кодекса на труда, вр. с чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда, като е налице неправилно приложение на материалния закон. Само по себе си „ провокирането и участието в конфликтна ситуация“, не е и не може да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ, нито като нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ.Съгласно последната норма, нарушение на трудовата дисциплина представлява неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закон. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от КТ е бланкетна, като със същата законодателят е предвидил възможност на работодателя да се позове и на други нарушения, извън очертаните в точки от 1 до 9 на чл. 187 от КТ.При позоваване на същата обаче, работодателят е длъжен да посочи кои конкретно задължения работникът не е изпълнил и в кой закон, евентуално нормативен акт, същите са заложени и регламентирани като правно дължимо поведение от страна на работника / служителя.
В казуса обаче, не е посочено, както кои са тези други трудови задължения, които ищцата, като служител не е изпълнила и съответно в кой закон, същите са регламентирани. Вместо това самият работодател коментира в текстовата част на заповедта - правилата за работа в колектив и общоприетите етични норми. Последните категории обаче не са тъждествени с понятието закон, употребено от законодателя в текста на чл. 187, т. 10 от КТ, при което като се е позовал на бланкетни правни норми, без да посочи конкретни други такива, работодателят е приложил неправилно материалния закон.
От друга страна според настоящият състав , както и с оглед въведените възражения на ищеца при издаването на заповедта, са допуснати и нарушения на чл. 193 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
От представените в хода на делото доказателства се установи, че работодателят с Покана с изх. № 656/09.11.2016г. изходяща от М. Г., посочено на длъжност „Управител Магазин” и съгласно посочена в поканата Заповед №N LP10/01.11.2016г. , е изискал обяснения на ищцата за отношението й към С. К. на 21.10.2016г. около 15.30 на служебния вход по време на почивка и пред други служители, като е посочено, че ищцата е отправила обиди и използвала нецензурни изрази спрямо С. К.. В тази връзка на първо място, не се представя от ответната страна - посочената Заповед №N LP10/01.11.2016г. , от която да се прецени делегирана представителна власт от страна на работодателя на лицето поискало писмени обяснения на ищцата, доколкото - М. Г., посочено заемащ длъжност „Управител Магазин”, не е управител и представляващ дружеството работодател - [фирма]. Отделно от това с оспорената заповед се вменява, като нарушение на трудовата дисциплина и поведение на ищцата и участие в конфликт и за случилото се в нейния офис след 16.00 ч. между нея и С. К., и за който конфликт отново няма свидетели очевидци, напротив по делото са събрани доказателства/водено и приключило производство по ЗЗДН/, от мотивите на който съдебен акт на съда разгледал производството се обосновава противоположен извод , за твърдяното поведение на ищцата в процесната заповед и санкционирано , като извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина.
Това от своя страна представлява грубо нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, което влече незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
На следващо място, дори и да се приеме, че процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен и служителят е извършил вменените му нарушения, с оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че при определяне вида на наложеното дисциплинарно наказание, работодателят не е съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ, поради което определянето на най-тежкото предвидено в закона такова се явява несъразмерно тежко с извършените дисциплинарни нарушения. Работодателят не е отчел обстоятелството, че ищцата работи при него в един значително дълъг период от време - почти единадесет години, в който няма данни да е извършвала дисциплинарни нарушения и да са й налагани дисциплинарни наказания, както и нейното отговорно отношение към работата, и израстване в длъжности, съответно поемане на отговорности при изпълнение на трудовите й задължения.
Съгласно Решение № 133 от 23.04.2015 г. на В КС по гр д. № 5394/2014 r., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б., постановено по чл. 290 ГПК „Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита за тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя".
На следващо място, трайната съдебна практика е в насока, че „Преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението” - Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., I. г. о., ГК, докладчик съдията К. Ю., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение в казуса , не е преценено от страна на ответното дружество. Посоченото по-горе води съда на извода, че при определяне вида на дисциплинарното наказание, работодателят не е съобразил всички критерии, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ, поради което е наложил несъразмерно тежко дисциплинарно наказание, предвид тежестта на нарушенията и останалите обстоятелства, свързани с извършването му.
Освен посоченото следва да се отбележи и това, че описаното в заповедта, в случай, че се приеме за безспорно извършено от ищцата, то се с случило през време на почивка, а не в работно време и извън работното място, като нарушение на трудовата дисциплина би могло да бъде извършено единствено по време на изпълняване на трудовите функции на служителя на неговото работно място.
С оглед на всичко гореизложено настоящата съдебна инстанция намира, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ са основателни, поради което ще следва да бъдат уважени, като се отмени процесната заповед, като незаконосъобразна, и се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -„Координатор поръчки", отдел „Доставки", в магазин „М." –Б..
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа – чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се явява и доказан, поради което ще следва да се уважи в претендирания изменен размер за времето , предвидено в закона от шест месеца , и с оглед установеното от представените от ищцата писмени доказателства/копие на трудова книжка и регистрация , като безработно лице в Д./. Съгласно Тълкувателно решение № 6/15.07.2014г. на ОСГК при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудов възнаграждение е на ищеца. С проекто-доклада съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже оставането си без работа за период от 6 месеца, като в хода на производството ищцата е представила доказателства установяващи оставането й без работа.
Работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на районен съд Б. държавна такса върху уважените неоценяеми искове в размер на 100 лв., и сумата 221.14 лева /двеста двадесет и един лева и четиринадесет стотинки/ държавна такса дължима за оценяемия иск.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 1050 лв/хиляда и петдесет лева/.
Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк] с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място] извършено от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителите - Г. Л. И. и Ф. К. А., със заповед Заповед № 90/02.12.2016г., с която й е наложено дисциплинарно наказание - „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк] с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност при работодателя [фирма], с ЕИК[ЕИК] - „Координатор поръчки", отдел „Доставки", в магазин „М." –Б..
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управителите - Г. Л. И. и Ф. К. А., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк] с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място] сумата от 5 528,52 лева (пет хиляди петстотин двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 02.12.2016 год. до 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА Предварително изпълнение на Решението, в частта му до уважения размер обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителите - Г. Л. И. и Ф. К. А., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Т. Б. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк] с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място] сумата от 1050 лева/хиляда и петдесет лева/, сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителите - Г. Л. И. и Ф. К. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Благоевград сумата общо от 321.14 лева /триста двадесет и един лева и четиринадесет стотинки/ лв. държавни такси по предявените искове, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването и съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: