Производството е образувано по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес [населено място],[жк]бл., представлявано от управителя си К. Д. В, с ЕГН [ЕГН] против Наказателно постановление (НП) № 481844-F503976 от 03.12.2019 година на Директора на офис Б. при ТД на НАП-С., с което на дружеството-жалбоподател за 4 /четири/ нарушения по чл.40 ал.1 б. “в” от ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 от КСО, за всяко едно от тях, на основание чл.104 ал.1 от ЗЗО са наложени 4 /четири/ санкции “имуществена санкция” в размер на по 4000.00 /четири хиляди/ лева.
С жалбата се излагат съображения, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение. При издаване на НП се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и това, че АУАН не е бил връчен на управителя на дружеството, а на друго лице, което без да е носител на съответната представителна власт за това. Развиват се съображения за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая, като маловажен, доколкото дължимите здравноосигурителни вноски са внесени преди издаването на обжалваното наказателно постановление. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, се представляват от юрк. З., която оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено с крайният съдебен акт.
Районна прокуратура Б., надлежно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирана за това страна и в срок по ЗАНН.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 12.08.2019 година актосъставителят В. И. К., в присъствието на свидетеля К. Н. З., съставила АУАН № F503976 на дружеството-жалбоподател [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес [населено място],[жк]бл., представлявано от управителя си К. Д. В, с ЕГН [ЕГН], за това че при извършена проверка на 28.06.2019 година, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22000118178710-0РП-001/10.10.2018 г. за установяване на факти и обстоятелства относно дружеството-жалбоподател, приключила с Протокол № П-22000118178710-073-001/28.06.2019 г. е установено, че [фирма] в качеството си на работодател не е внесъл по сметка на компетентната ТД на НАП, в случая ТД на НАП – С., офис Б. дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наети от него работници и служители по трудови правоотношения в законоустановения срок по чл.40 ал.1 т.1 б.“в“ от ЗЗО, според който законов императив, осигурителни вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, които пък за лицата по чл.4 ал.1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът. Към 28.0б.2019г. [фирма] има задължения за здравно осигуряване, както следва: 1. За м.02.2019г. в размер на 1 837,94 лева /главница/ и 48,50 лева /лихва/, като същите е следвало да бъдат внесени в срок до 25 март 2019г.; 2. За м.03.2019г. в размер на 1 768,67 лева /главница/ и 31,45 лева /лихва/, като същите е следвало да бъдат внесени в срок до 25 април 2019г.; 3. За м.04.2019г. в размер на 1 775,88 лева /главница/ и 15,79 лева /лихва/, като същите е следвало да бъдат внесени в срок до 27 май 2019г. и 4. За м.05.2019г. в размер на 1 656,14 лева /главница/ и 1,38 лева /лихва/, като същите е следвало да бъдат внесени в срок до 25 юни 2019г. Констатирано било също, че осигурителните вноски за здравно осигуряване за месец март 2019г., месец април 2019г. и месец юни 2019г. не са внесени към датата на съставяне на АУАН. Актосъставителят е квалифицирал констатираните деяния, осъществени чрез бездействие, като нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО. АУАН е съставен на 12.08.2019 г. след изпращане на покана № Код-4374 от 01.08.2019 г. до дружеството-жалбоподател, връчена по електронен път на 01.08.2019 г. в 12.44.55 часа, в сградата на офис Б. при ТД на НАП – С. за констатирано административно нарушение на чл. 40 ал.1 т.1 б. “в” от ЗЗО в отсъствие на управител или представител на дружество-жалбоподател, като същият бил връчен на 16.10.2019 година на пълномощник Г. Д. Въжарски, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 2057 от 24.03.2017 г. на нотариус № 501 на Нотариалната камара. При връчването на акта, упълномощеното лице отразило в същия възражения, че в тридневен срок ще представи писмени възражения. В законоустановения тридневен срок постъпили писмени възражения от управителя К. Д. Въжарски с вх. № 17415 от 17.10.2019 г., с които посочил, че не е извършил въпросното нарушение, тъй като всички дължими вноски са изплатени чрез прихващана на възстановен ДДС и с платежно нареждане от 28.06.2019 г., а отделно от това съгласно писмо на НАП, дружеството-жалбоподател попада в група на лица с нисък данъчен риск. Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган – Директора на офис Б. при ТД на НАП-С., упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, на 03.12.2019 г. издал атакуваното Наказателно постановление (НП) № 481844-F503976 от 03.12.2019 година, с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес [населено място],[жк]бл.26 ет.2 ап.5, представлявано от управителя си К. Д. Въжарски, с ЕГН [ЕГН], за 4 /четири/ нарушения по чл.40 ал.1 б. “в” от ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 от КСО, а именно:
1. [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 т.1 от КСО е следвало да внесе по сметката на компетентната за него ТД на НАП С., офис-Б. дължимите осигурителните вноски за назначените при него работници и служители по трудов договор за м.02.2019 г. в размер 1837,94 лева /главница/ и 48,50 лева /лихва/ в срок до 25.03.2019г. При извършената проверка е установено, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е внесъл в компетентната за него ТД на НАП С., офис Б., дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения за м. 02.2019 г. в законоустановеният срок. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя-работодател за внасяне на сумите за здравно осигурителни вноски за назначените при него работници и служители, дължими и декларирани от самия него в размери в подадената за м.02.2019г. Декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски за данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021902525157/20.03.2019 г. по описа на ТД на НАП С., офис Б.. Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. С описаното деяние е осъществен състава на административно нарушение по чл. 40 ал.1 т. 1 б.“в“ от ЗЗО във вp. с чл.7 ал.1 от КСО.
2. [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал. 1 от КСО е следвало да внесе по сметката на компетентната за него ТД на НАП С., офис-Б. дължимите осигурителните вноски за назначените при него работници и служители по трудов договор за м.03.2019 г. в размер 1 768,67 лева /главница/ и 31,45 лева /лихва/ в срок до 25.04.2019г. При извършената проверка е установено, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е внесъл в компетентната за него ТД на НАП С., офис Б., дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения за м. 03.2019 г, в законоустановеният срок. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя-работодател за-внасяне на сумите за здравна осигурителни вноски за назначените при него работници и служители, дължими и декларирани oт самия него в размери в подадената за м.03.2019г. Декларация обр. 6 “Данни за дължими вноски за данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 0100219003407996/16.04.2019 г. по описа на ТД на НАП С., офис Б.. Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. С описаното деяние е осъществен състава на административно нарушение по чл.40 ал.1 т.1 б. “в“ от ЗЗО във вр. с чл.7 ал.1 от КСО.
3. [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО е следвало да внесе по сметката на компетентната за него ТД на НАП С., офис-Б. дължимите осигурителните вноски за назначените при него работници и служители по трудов договор за м.04.2019 г, в размер 1 775,88 лева /главница/ и 15,79 лева /лихва/ в срок до 25.05.2019г. При извършената проверка е установено, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е внесъл в компетентната за него ТД на НАП С., офис Б., дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения за м. 04.2019 г. в законоустановеният срок. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя-работодател за внасяне на сумите за здравно осигурителни вноски за назначените при него работници и служители, дължими и декларирани от самия него в размери в подадената за м.04.2019г. Декларация обр, 6 „Данни за дължими вноски за данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021904732637/17.05.2019 г. по описа на ТД на НАП С., офис Б.. Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. С описаното деяние е осъществен състава на административно нарушение по чл.40 ал.1 т.1, б. „в“ от ЗЗО във вр. с чл.7 ал.1 от КСО.
4. [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО е следвало да внесе по сметката на компетентната за него ТД на НАП С., офис-Б. дължимите осигурителните вноски за назначените при него работници и служители по трудов договор за м.05.2019 г. в размер 1 656,14 лева /главница/ и 1,38 лева /лихва/ в срок до 25.06.2019г. При извършената проверка е установено, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е внесъл в компетентната за него ТД на НАП С., офис Б., дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите oт него работници и служители по трудови правоотношения за м. 05.2019 г. в законоустановеният срок. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя-работодател за внасяне на сумите за здравно осигурителни вноски за назначените при него работници и служители, дължими и декларирани от самия него в размери в подадената за м.05.2019 г. Декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски й данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021905588840/18.06.2019г. по описа на ТД на НАП С., офис Б.. Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. С описаното деяние е осъществен състава на административно нарушение по чл.40 ал.1 т.1, б. „в“ от ЗЗО във вр. с чл.7 ал.1 от КСО.
За всяко едно от така посочените четири нарушения по чл.40 ал.1 т.1, б. „в“ от ЗЗО във вр. с чл.7 ал.1 от КСО, наложил на дружеството-жалбоподател на основание чл.104 ал.1 от ЗЗО съответно и четири броя “имуществена санкция” в размер на по 4000.00 /четири хиляди/ лева или общо в размер на 16 000 лева. Наказателното постановление се връчило на управителя на дружеството-жалбоподател на 17.01.2020 г. лично и срещу подпис, като в законоустановеният срок, на 21.01.2020 г. с вх. № 1423 постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
От приложеният по делото Акт за прихващане или възстановяване № П-22000119102542-004-001 от 28.06.2019 г. на ТД на НАП – С. се установява, че от подлежащи на възстановяване суми по ЗДДС на [фирма] с ЕИК[ЕИК], на основание чл.92 ал.3 от ЗДДС от публичен изпълнител за прихванати за публични вземания 6549,35 от лева.
Акт за прихващане или възстановяване № П-22000119123344-004-001 от 09.08.2019 г. на ТД на НАП – С. установява, че от подлежащи на възстановяване суми по ЗДДС на [фирма] с ЕИК[ЕИК] е прихванат сумата 1775,68 от лева, представляваща дължими вноски за здравно осигуряванев периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.
От Преводно нареждане/Вносна бележка от 01.03.2019 г. се установява, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] е внесла ЗОВ за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. сумата 3696,73 лева.
От Преводно нареждане/Вносна бележка от 01.05.2019 г. се установява, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] е внесла ЗОВ за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. сумата 1656,14 лева – главница и 2 лева - лихва.
Представеното Пълномощно рег. № 2057 от 24.03.2017 г. на нотариус № 501 на Нотариалната камара удостоверява, че К. Д. В., в качеството си на управител на [фирма] с ЕИК[ЕИК] е упълномощил Г. Д. В. да го представлява пред ТД на НАП [населено място], като подава, получава и подписва всякакви документи /А., РА, Акта за възлагане на ревизии, искане за наличие на данъчни задължения, удостоверения за наличие и липса на данъчни задължения, месечните справки-декларации и дневниците по ЗДДС, документи във връзка с регистрация и дерегистрация по ЗДДС и всички други/, както и чрез притежавания Сертификат за електронен подпис да подава декларации, документи или данни по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗЗО, КСО и др.
Представена е Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, удостоверяваща материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател по КСО.
Обжалваното НП, макар и постановено от компетентен орган е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е описано къде и кога е извършено нарушението. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на въпросния субект, но в двата документа е налице описание на различни по фактически състави административни нарушения. От една страна в АУАН е прието, че дружеството-жалбоподател „не е внесло по сметка на ТД на НАП, дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения за месеците февруари, март, април и май 2019 г.“, а от друг в обжалваното наказателно постановление на [фирма] са наложени четири административни наказания за четири отделни нарушения, изразяващи се в същото изпълнително деяние „не е внесло по сметка на ТД на НАП, дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от него работници и служители по трудови правоотношения“, но за всеки отделен месец, без да се съобрази, че в акта е описано и иницирано обвинение за едно продължавано нарушение. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение. Не е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое задължение се приписва конкретно на административно-наказаното лице. Според разпоредбата на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени и разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочено в акта, и същата, посочена в НП. В конкретния случай с АУАН е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО за това, че не е изпълнило свое да внесе в срок дължими здравни осигуровки за четири последователни месеца, а с НП е ангажирана отговорността му за четири отделни административни нарушения по чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО във вр. с чл.7 ал.1 от КСО, като са му вменени отново описано по същият начин нарушение на задълженията му, но за всеки един от четирите месеца поотделно и в качеството му на субект на КСО. Налице е разминаване и несъответствие в кореспондирането между посочените за нарушена правна норма в АУАН и тези в обжалваното НП, като от последното е видно, че административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е осъществил четири отделни нарушение, квалифицирани по различен начин. Липсата на единство между установената в АУАН фактическа обстановка и цифрово изписване на нарушената разпоредба и констатираното в НП нарушение, както и установеното противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава процесуалните права на нарушителя, и не му дава възможност да се ориентира какво точно е извършил (в случая допуснал), в какво качество и за какво административно нарушение е образувано административнонаказателното производство срещу него, за да може да се защитава. (в този смисъл Решение № 1034 от 06.07.2011 г., постановено по КНАХД № 273/2011 г. по описа на Административен съд – Благоевград.) Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка и да се посочи цифрово нарушената правна норма. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно привлечения и каква е неговата квалификация. Това е така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С - П. по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията К. К., Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С – Б.). В случая абсолютното несъответствие между вменения на дружеството-жалбоподател фактически състав на административно нарушение с АУАН, характеризиращо осъществяването му чрез продължено бездействие не съответстват на тези, описани в наказателното постановление, с което е ангажирана административната отговорност на същото за четири самостоятелни деяния, осъществени чрез бездействие, без да се съобрази, че дължимото действие е осъществено със закъснение. Именно изложеното формира извод за липса на единство между описаното в АУАН и НП, което във всички случай представлява освен накърнено право на защита на нарушителя, така и допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, неотстранимо в настоящата съдебна фаза на административно-наказателното производство и във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 481844-F503976 от 03.12.2019 година на Директора на офис Б. при ТД на НАП-С., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес [населено място],[жк]бл., представлявано от управителя си К. Д. В, с ЕГН [ЕГН] за 4 /четири/ нарушения по чл.40 ал.1 б. “в” от ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 от КСО, за всяко едно от тях, на основание чл.104 ал.1 от ЗЗО са наложени 4 /четири/ санкции “имуществена санкция” в размер на по 4000.00 /четири хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: