Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. А. П., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], м. В. ., общ.С. против Наказателно постановление № [ЕГН]/28.01.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.257, ал. 1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), вр.чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, вр. чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1от Закона за горите е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение, както на ЗАНН, така и на ЗГ, а също така при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност. Претендира се липса на съставомерно деяние, оспорва се приетата фактическа обстановка. Иска се отмяна на санкционния акт, алтернативно се подържа наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, представлява се от защитник, който подържа жалбата, по същество моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, излага доводи в съдебно заседание и в писмени бележки.
Административнонаказващият орган, не се представлява в съдебно заседание, по делото са представени писмени бележки от юрисконсулт Ю., която оспорва жалбата, по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено, излага доводи за процесуална законосъобразност и доказаност на нарушението.
Районна прокуратура Б., редовно призовани, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 25.10.2018 г. в 14.30ч. св. Г. и Г., служители на РДГ-Б. извършили проверка в ТП Д. С., м. П., землището на [населено място], където били изпратени от св.Г., зам.директор на РДГ Б. във връзка с констатирани нарушения. В хода на проверката св.Г. и Г. установили, че в отд.., п.“а“ , м. П. са отрязани 65 бр. дървета от дъб, които били немаркирани с контролна горска марка, като за отдела нямало и издадено позволително за сеч. По време на проверката присъствал и жалбоподателя, който според длъжностна характериситика и допълнително споразумение, представени по делото, към този момент изпълнявал длъжността „горски надзирател“ и отговарял за посочения отдел. Във връзка с констатациите си свидетелят Г. съставил КП№400356/25.10.2018г., в който обективирал установенето, като дал предписание жалбоподателят в 15-дневен срок да издири нарушителя и да състави АУАН. На 31.10.2018г. св.Г. посетил ТП „Д. С.“ и в присъствието на свидетелите Г. и В. съставил на П. АУАН№033352, с който било прието, че като лице, наето за опазване на горите, не е изпълнил служебните си задължения, и е допуснал в посочения отдел незаконна сеч на 65 бр. дървета от дъб без марка и без позволително за сеч. Актът е връчен на П. и подписан от същия, като възражение било посочено, че нарушителят е открит и е съставен АУАН. Проверяващите приели, че нарушение е извършено в периода от 15.10.2018г.-25.10.2018г.
Въз основа на съставения АУАН Директора на РДГ-Б. издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.257, ал. 1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), вр.чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, вр. чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1от Закона за горите е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани св.Г., Г., В. и Г..От показанията на същите се установява, как е констатирано нарушението, какво е установено и как е протекла проверката. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите кореспондират със събраните писмени доказателства и са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление е връчено на 01.02.2019г, съдът приема, че е тази дата, въпреки че на известието е отбелязано 01.01.2019г., доколкото видно от същото НП е изпратено за връчване и издадено на 28.01.2019г., поради което и няма как да е връчено преди да е издадено. Всяко съмнение в тази насока следва да бъде тълкувано в полза на жалбоподателя, поради което и съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, доколкото същата е подадена чрез наказващия орган на 06.02.2019г.. Разгледана по същество същата е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен за това орган, видно от заповед № РД-49-199/16.05.2011 на МЗХ както и АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на възраженията за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се посочи, че законодателят е определил обществената опасност на нарушението за достатъчно значима и без изискване за количество вредоносен резултат в състава на нарушението, като в този смисъл е неприложим чл. 28 от ЗАНН, но следва да е ясно, че в същото време не е освободил АНО от задължението му да събира доказателства и в тази насока и да се произнесе изрично относно неприложимостта на разпоредбата.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателно производство са допуснати същестевни процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай и в АУАН и в НП липсва яснота, относно съществени обстоятелства, свързани с ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Видно от атакауваното НП бланкетно е посочено, че П. в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал в посочения отдел незаконна сеч на 65 бр. дървета от дъб без марка и без позволително за сеч в периода 15.10.2018-25.10.2018г. Липсва яснота какви конкретния действия е следвало да предприеме, по повод на констатираната незаконна сеч, съответно какви законови задължения не е изпълнил жалбоподателят. Действително са посочени нарушени разпоредби, но това съдът не намира за достатъчно с оглед изискването за пълно описание на нарушение, още повече не следва да бъде подминат и факта, че защитата се осъществява по фактите, а не по правото. От друга страна следва да се отбележи, че в НП не е посочено и в какво качество е ангажирана отговорността на П., за да може да се прецени кои задължения не е изпълнил. Действително по делото са представени допълнително споразумение и длъжностна характеристика на същия, но при фактическото описание на нарушение, както в АУАН и НП липсва яснота дали в това качество е ангажирана отговорността му, което безспорно е от значение с оглед дадената квалификация и приложената санкционна норма, доколкото според чл.257 от ЗГ на санкция подлежат както длъжностни лица, така и лица, на които е издадено позволително за сеч. /В този смисъл Решение №137/26.01.2018 г., постановено по КНАХД №752/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград./ Още повече в административнонаказателното производство обвинение се повдига именно с АУАН и НП, като от същите следва по категоричен начин да се установи каква е волята на наказващия орган. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира пряко и нарушението като такова. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат "допълвани" или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение от категорията на съществените. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа датата и мястото на извършване. В конкретния случай е посочено, че нарушението е извършено в периода 15.10.2018г.-25.10.2018г., липсват мотиви в тази насока. За съда не е ясно как е определен този период. Единствено безспорно в случая е че проверката е извършена на 25.10.2018г., но как е определена началната дата остана неизяснено. Всеки от свидетелите пред настоящия състав заяви, че преди 25.10.2018г. не е извършвал проверка в посочения отдел, поради което остана недоказано защо датата 15.10.2018г. е определена като начало на бездействие. В тази насока съдът не може да приеме като основание, посоченото от свидетелите, че това било определено според вида на отсечената дървесина. Още повече, датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, като в конкретния случай, тя е от значение при описване на нарушението и неговата индивидуализация,чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в конкретния случай.
Констатираните пороци при издаване на АУАН и НП прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото съдът в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва да установи осъществено ли е описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото, като административно нарушение. В конкретния случай предвид горните констатации, според съда не може да бъде установено в какво точно са се изразявали задълженията на жалбоподателя, за които се твърди че не е изпълнил, което от своя страна лишава настоящата инстанция да извърши преценка имали ли извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя, както и дали поведението на жалбоподателя представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Предвид това и е съдът намира, че не може коментира възраженията, относно това обстоятелство от страна на защитата.
С оглед изложено, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № [ЕГН]/28.01.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите Б., с което на В. А. П., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], м. В. ., общ.С. за нарушение по чл.257, ал. 1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), вр.чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, вр. чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1от Закона за горите е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –Благоевград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: