и за да се произнесе, взе предвид следното:　
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Л. Р., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], пл. „Д.” № .., ет. .., офис № .., адвокат Л. Н. А., ПРОТИВ [фирма], с ЕИК:[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „П. Д. П..” № .., ет. .., с управител Т. Д. Т., с ЕГН: [ЕГН], с едноличен собственик на капитала [фирма], с ЕИК:[ЕИК].　
С исковата молба e направено искане ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът [фирма], с ЕИК:[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „П.. Д. П..” № ..., ет. .., с управител Т. Д. Т., с ЕГН: [ЕГН], с едноличен собственик на капитала [фирма], с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Л. Р., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], сумата от 5 001,00 /пет хиляди и един/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на публикации, без негово знание и съгласие, с неверни сведения, че дължи пари на хора и по този повод е бил нападнат от тях с нанесен побой и унищожено имущество, ВЕДНО със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.　
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на ... лицето Р. М. Ф. заедно с неговия брат посетили пункта на ищеца за изкупуване на диворастящи гъби, като започнали да му искат някакви пари, които ищецът твърди в исковата молба, че не им дължал. Ищецът сочи, че му били нанесени удари в лицето, счупили му очилата, телефона му паднал на земята и се повредил, унищожили гъбите на ищеца, които бил приготвил за преработка. Изложено е, че всичко това се случило в присъствието на наети от ищеца работници, които са разпитани по НОХД № ... по описа на Районен съд – [населено място]. Твърди се в исковата молба, че по същото време това събитие било отразено в местните медии и в Интернет чрез редакцията на вестник „С.”, чийто собственик е ответното дружество.　
По повод на това деяние и в резултат на публикациите в медия и Интернет ищецът твърди в исковата молба, че се чувствал много унижен, с понижено достойнство и срам пред близки и приятели, чувствал се неудобно пред хората. Сочи, че никога не е бил обект на коментар в медия и интернет и счита, че е накърнено доброто му име в обществото вследствие на тези публикации. В исковата молба ищецът твърди, че никой журналист от вестник „С.” не е идвал при него да му иска интервю, съответно и съгласие от негова страна да му бъде разпространено името в медия по повод на това деяние. Заявено е, че са изнесени данни, че ищецът дължи пари на двамата братя Фереви без да им е вземано интервю и на тях. Сочи се, че доказателства в това отношение липсват. Посочено е, че по така повдигнатото обвинение лицето Р. М. Ф. е признат за виновен и е осъден да заплати на ищеца причинени от него имуществени вреди в размер на 6 038,00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.　
В исковата молба е изложено, че независимо от това ищецът се чувства унижен от публикациите във вестник „С.” чрез Интернет, защото не му е искано съгласие тези данни да бъдат разпространени в медия. Ищецът твърди, че никога не е съден и не е имал отношения със съдебната система и това го кара да се чувства крайно огорчен от медийните публикации без негово знание и съгласие. Изтъкнато е в исковата молба, че е наранено доброто име на ищеца в обществото, пред неговите близки, приятели, роднини и родители, чувства се притеснен от тях и търпи и в момента душевни болки и страдания от тези публикации.　
В исковата молба е посочено, че едната публикация е от 20 юли 2018 година, другата публикация е от 27 ноември 2018 година. Твърди се, че в двете публикации са разпространени неверни обстоятелства по отношение на ищеца. Сочи се, че в първата статия е отбелязано, че се касаело за неуредени сметки с двете лица, а във втората категорично е отбелязано, че ищецът им е дължал пари и затова е бил нападнат. Навежда се, че нито един представител на ответната медия не е дошъл при ищеца да го попита дали това е така, да каже от къде има ответната медия такава информация и да покаже доказателства, че ищецът дължи пари на тези хора и дали това въобще е начинът, по който са постъпили тези хора към ищеца. Изложено е, че едва ли не ищецът се чувства назидан от медията, че виждате ли, за това че ищецът е дължал пари е бил нападнат, шамаросан и му е унищожено имуществото. Твърди се в исковата молба, че всичко това кара ищеца да се чувства обиден от ответната медия. В исковата молба е изтъкнато, че на практика от медията ищецът научава, че е имал да дава някакви пари на тези хора.　
Твърди се, че правопораждащият юридически факт, от който ищецът търпи неимуществени вреди е фактът, че редакцията на вестник „С.”, разпространявайки неверни данни, че ищецът дължи пари на тези хора и за това е нападнат от тях, не е поискала неговото мнение по случая и съгласие този случай да бъде публикуван в медиите. При това положение в исковата молба е изтъкнато, че не става и ясно от къде ответната медия е получила информация по случая и защо ищецът не е потърсен по повод предстоящите публикации, за да даде или не съгласие за тях. Изтъкнато е, че право на ищеца е да прецени дали да даде или не съгласие този случай да бъде разпространен в ответната медия, което право в случая му е нарушено по вина на ответната медия в случая. Изложено е в исковата молба, че неприятно и обидно е от страна на една медия да тиражира ищеца в обществото без негово знание и съгласие.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
С Разпореждане № 8216/04.09.2019г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.　
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 24.09.2019г. на адвокат Д., пълномощник. 　
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 21.10.2019г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. 　
С отговора на исковата молба е направено възражение за нередовност на исковата молба, поради което се иска същата да бъде оставена без движение. На следващо място е изложено, че искът е допустим, но неоснователен, поради което се иска да бъде отхвърлен същият по подробно изложени в отговора съображения и възражения.
На първо място в отговора на исковата молба е изложено, че по българското законодателство няма забрана да стават публично достояние противообществени прояви. Посочено е, че в конкретния случай достояние е станало такова поведение на нападателя, а не на пострадалия. Наведени са съображения, че от факта, че е станало публично достояние, че едно лице е пострадало от поведение на друго лице или лица, не може да се направят изводи, че се причиняват някакви вреди на пострадалия. Твърди се, че разгласяването на станалото не е и не може да бъде деликт. Твърди се, че няма основание да се смята, че има каквото и да било материално-правно основание да се ангажира имуществената отговорност на ответното дружество. В тази връзка в отговора на исковата молба е посочено, че следва да се коментира и факта, че се предявява иск не срещу медията, която първа публикува материала, а срещу медията, която по-късно публикува същия материал дори в по-смекчен вид. Наведени са съображения, че след като самият ищец преценява, че няма основание да се предяви подобен иск срещу медията, тиражирала първата публикация, а срещу дружеството публикувало последващите, следва да се приеме, че причината за предявяване на иска е не съдържанието и самата публикация, а субектът. Изтъкнато е, че при подобен подход единственият изход е отхвърляне на иска изцяло като неоснователен. Изложено е становище, че ако се анализира съдържанието на исковата молба се вижда, че това, което се твърди, че причинява неимуществени вреди няма нищо общо с публикацията. Наведени са съображения, че според ищеца в първата публикация е отбелязано, че се касаело за неуредени сметки с двете лица. Изложено е, че видно от самата публикация е посочено: „Мотивите за нападението се изясняват, най-вероятно се касае за неуредени бизнес сметки”. Изложено е становище, че твърдение с такава категоричност не се съдържа. Посочено е, че се изясняват мотивите и е лансирано едно предположение, а не както е посочено в исковата молба, че категорично е посочено.　
В отговора на исковата молба е изложено, че според ищеца във втората публикация „категорично е отбелязано, че ищецът е дължал пари и за това е бил нападнат”. Посочено е в отговора на исковата молба, че такова нещо в публикацията не се съдържа. Изтъкнато е, че от изречението „причината за вандалската проява са неуредени сметки” по никаква логика не означава, че ищецът дължал пари.　
В отговора на исковата молба са наведени съображения, че с оглед гореизложеното следват и логичните правни изводи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като изложената фактическа обстановка е невярна и няма нищо общо с обективната истина. Изтъкнато е, че по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, законодателят е регламентирал понятието деликтна отговорност по следния начин: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. На първо място в отговора е посочено, че следва да има причинени вреди по начина, по който те описват, а такива няма, без вреда няма отговорност. Изложено е становище, че освен това се изисква виновно причиняване на вреди, а такава вина не може да се изведе от описаното в исковата молба поведение. Посочено е, че става въпрос за публикация в електронния сайт, която е последваща. Изтъкнато е, че преди нея има друга публикация, която според ищеца не му причинява вреди. Следователно в отговора на исковата молба е посочено, че нито автора на публикацията, нито медията следва да отговарят имуществено. Твърди се, че след като няма вина не може да има отговорност. Посочено е, че без вреда и без вина няма как да бъде уважен подобен абсурден иск. В заключение в отговора на исковата молба е посочено, че следва да се подчертае, че в случая няма деликт и основание за ангажиране на деликтна отговорност.　
По отношение на твърденията за самите вреди в отговора на исковата молба е посочено, че неимуществени вреди не са настъпили.　
Изложено е становище, че този иск е и неоснователен, защото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливото обезщетение е никаквото обезщетение.
С Oпределение № 10261/30.10.2019г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищецът С. Л. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Л. А., който поддържа изцяло така предявеният иск.
Ответникът [фирма], с управител Т. Д. Т., редовно призовани, не се явява законният представител, представлява се от адвокат К. Д., който оспорва така предявения иск, излагайки че няма основание да се счита, че има каквото и да било материалноправно основание да се ангажира имуществената отговорност на представляваното от него дружество.
Към доказателствения материал по делото са приети и приобщени представените от страните писмени документи. Проведен е разпит на петима свидетели.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Приобщени по делото са Досъдебно производство № ... по описа на II РУ на МВР – [населено място], въз основа на което е образувано НОХД № ... по описа на Районен съд – [населено място], по което съдът се е произнесъл с Присъда № ...потвърдена с Решение №.... постановено по ВНОХД № ...по описа на Окръжен съд – [населено място]. Видно от Присъда № ..., постановена по НОХД №.... по описа на Районен съд – [населено място], е че Р. М. Ф., с ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен в това, че на ... около ... часа в [населено място] на ул. „Д. Б.” – пункт за преработка на гъби, собственост на С. Л. Р., чрез нанасяне на удари с ръце е повредил противозаконно чужда движима вещ – един брой мобилен телефон, марка и модел „S. ... E.”, с което е нанесъл щета на С. Л. Р. на стойност 336,00 лева, и чрез нанасяне на удари с ръце и крака е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 60,00 килограма сушена манатарка, пакетирана в 10 кашона, всеки съдържащ по 6,00 килограма, поставени върху рампата в ляво от входната врата на пункта, с което е нанесъл щети на С. Л. Р. на обща стойност 5 696,00 лева, като нанесените щети са на обща стойност 6 032,00 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради и което на основание чл. 216, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК на Р. М. Ф., с ЕГН: [ЕГН], му е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1) „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изпълнима два пъти седмично и 2) „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца по график, определен от пробационния служител. Установява се също така, че Р. М. Ф., с ЕГН: [ЕГН], е осъден да заплати на С. Л. Р. сумата в размер на 6 032,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, включително и сумата в размер на 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието /18.07.2018г./ до окончателното изплащане на сумата.
Установява се от интернет-публикация на „...” със заглавие – „В ... Братя бизнесмени пребиха собственик на цех за изкупуване на гъби в симитлийското [населено място]! Арестувани са” от дата 19.07.2018г., че братята В. и Р. Ф... нахълтали в цех за преработка на гъби в [населено място], собственост на С. Р., като единият от тях ударил ищеца „... в лицето, счупил му очилата”, а също така и му „... изтръгнали мобилния телефон от ръката и го хвърлили”, ритайки кашони, пълни с манатарки и изпотрошвайки инвентар. Видно е от представената по делото публикация, че „Според първоначалните данни от разследването, става въпрос за неуредени финансови отношения”.
Видно от представените по делото 2 /два/ броя разпечатки от електронния сайт на вестник „С.” е, че от посоченото издателство били публикувани две статии със заглавия, както следва – „Екшън в К.! Братя с бизнес в Б. пребиха собственик на пункт за изкупуване на гъби пред работниците му, чупят му GSM-a” от дата .... и „Съдят бизнесмена Р. Ф. за екшън сцената в пункт за гъби в [населено място]” от дата 27.11.2018г. По отношение на първата публикация е посочено, че собственикът на пункт за изкупуване на гъби в [населено място] – ищецът С. Р., е бил нападнат и бит от двамата братя бизнесмени – Р. и В. Ф., от [населено място], с които Р. имал бизнес отношения. В публикацията се излага, че ищецът е бил „шамаросан през лицето”, като „очилата му изхвръкнали на земята”, а „мобилният му телефон бил ударен в земята”, след което двамата братя „започнали да ритат чувалите с гъби пред очите на работниците” /л. 4 от делото/. Отразено е, че саморазправата е прекратена след намесата на полицаите от участъка в С., а братята са задържани за 24 часа.Причините за инцидента се изясняват, случаят е докладван на дежурен прокурор, като е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.216 НК – увреждане на чуждо имущество. Отразено е, че по първоначални данни щетите възлизат на 8000 лв., а мотивите за нападението се изясняват, най – вероятно се касае за неуредени бизнес сметки.
Установява се от втората публикация, че бизнесменът Р. Ф. ще бъде съден за погрома в пункта за преработка на гъби в [населено място], като същият е обвинен за това, че е строшил мобилния телефон на собственика на пункта – С. Р., включително и че е стъпкал 60,00 кг изсушена манатарка, която била пакетирана в кашони. Сочи се, че „причината за вандалската саморазправа са неуредени сметки”, поради това, че Р. „... дължал пари на братята В. и Р. Фереви, с които имал преди време бизнес отношения”. Излага се също така в публикацията, че в пристъп на агресия Р. Ф. „... строшил с ръцете си телефона, а след това започнал да боксира и рита кашоните с манатарка, която... станала негодна”. След това в публикацията се посочва, че Р. Ф. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 216 от НК, като стойността на увредените вещи възлиза в размер на 6 032,00 лева, от които 5 696,00 лева – за гъбите и 336,00 лева – за мобилния телефон /л. 5 от делото/.
Приобщена по делото е извадка от вестник „С.”, брой 168 от 20 юли 2018г., с уеб сайт – „www.struma.bg” и заглавие на първа страница на вестника – „Братя с бизнес в Б. пребиха собственик на пункт за изкупуване на гъби пред работниците му, чупят му GSM-а” /л. 41 от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. И. Т., Н. С. Д., Х. Д. Д., В. М. Ф. и Р. М. Ф..
Свидетелят В. М. Ф. сочи, че с ищеца се запознали във фитнеса до „П.”, където Р. заедно с Х. Д. имали общ бизнес. В. Ф. излага, че заедно с брат му – Р. Ф., тренирали във фитнес залата на Р. и Д.. Твърди, че решили да се занимават с бизнес с гъби, защото Р. казал, че майка му и баща му работят в И. и могат да намерят пазар за суха гъба. Навежда, че внесли по 25%, като В. Ф. и брат му дали всеки от тях по 5 000,00 лева. Сочи се, че В. дал на брат си 5 000,00 лева, тъй като Р. се разправял с нещата. Навежда, че Р. и С. отишли до Стара З. от където закупили една машина и я докарали в [населено място], където били взели едно помещение. Сочи, че С. и Р. отишли да вземат още една машина, но тъй като същата била малко по-висока от първата машина не успели да я натоварят, поради което Р. се обадил на брат си да дойде до [населено място] с големия бус. В. отишъл на бензиностанцията в [населено място], където разменили бусовете и свидетелят се прибрал, а Р. и С. закарали и втората машина до [населено място].
Твърди, че всеки от четиримата – В. Ф., Р. Ф., С. Р. и Х. Д., е дал пари за общия бизнес – по 25%, като В. и Р. Ф. дали всеки от тях по 5 000,00 лева, а за останалите, свидетелят не може да каже колко пари са дали.
Навежда, че Р. Ф. закупил машина за рязане на гъби, която също отишла в помещението в [населено място], както и два хладилни агрегата, които също Р. Ф. бил закупил. Твърди, че взели някаква гъба, но нещо се били омотали нещата, нямало пазар, поради което В. казал на брат си, че тази работа не му харесва, да си разделят машините и всеки да си продължи по пътя.
Сочи, че на няколко пъти двамата братя Ф. се опитали да се срещнат с Р. и да разговарят, но същият ги отбягвал, а последният път, когато братята Ф. отишли в [населено място] преди година и половина-две, С. Р. им казал – „изчезвайте от тук”, хвърлял с камъни по една желязна врата и се обадил на 112, заплашвайки двамата братя с думите – „Ще видите какво ще се случи с вас”, поради което В. и брат му си тръгнали. Твърди, че това е инцидентът, който е отразен в публикацията във вестника, който станал достояние на медиите. Свидетелят сочи, че не си спомня гъбите да са били натрошени. Навежда, че от тогава В. не е виждал Р., само един път го е бил видял на делото на брат му. Посочва, че други отношения В. Ф. няма с ищеца, като свидетелят е отписал парите, които има да взима от него. Твърди, че В. не е получил нито парите, нито машините от С.. Свидетелят заявява, че написаното и отразеното в статията от вестник „С.” е вярно, тъй като братята Ф.. отишли да си търсят парите от ищеца.
Свидетелят Р. М. Ф. излага, че познава ищеца от 2016г., когато се запознал с него във фитнес залата, собственост на Р. и неговия съдружник – Х. Д.. Сочи, че заедно с брат му В. тренирали заедно във фитнеса на Р. и Д., като един ден С. го попитал дали искат да се занимават с някакъв бизнес. Р. споменал, че преди 7-8 години се е занимавал с гъби, като С. му казал, че майка му и баща му работят в И.., защото там има доста голям пазар за гъбите. Посочва, че започнали от ден на ден да се събират и да преговарят, за да видят какво могат да направят, като стигнали до извода, че могат да развиват общ бизнес с гъби. Свидетеля твърди, че всички дали по 5 000,00 лева на С. Р., тъй като той се водел като „тартор”.
Свидетелят посочва, че има втори братовчеди от [населено място], които се занимават с гъби, поради което се свързал с единия от тях, който е собственик, за да му обясни от къде могат да намерят машини за сушене на гъби, като това било в [населено място] и [населено място], където са по-евтини. Излага, че с Р. преценили да се обадят в [населено място], като се разбрали с човека от там да отидат на място, където Р. и С. преговаряли за закупуването на машините. Твърди, че при второто ходене до [населено място] Р. лично платил машината с негови средства, тъй като С. му казал, че в момента няма средства в него, а не бил взел общите пари, поради което Р. заплатил капарото за машината в размер на 3 500,00 лева. Сочи, че от В. Ф. взели бус, тъй като той има транспортни бусове, и така докарали машината в [населено място] в едно помещение, което наели под наем. Излага, че наемната цена на помещението била 240,00 лева, като сумата била разделена по следния начин: двамата братя Ф.. заплащали 120,00 лева общо и С. и Х. – също заплащали 120,00 лева общо, като близо 3 години плащали този наем за помещението.
Твърди, че човекът от [населено място] отново се обадил, че и другата машина е готова, като тогава пак тръгнали двамата със С. със същия бус, собственост на В.. Оказало се, че втората машина била с 20,00 см по-висока от първата, поради което не успели да я вземат с буса, с който били тръгнали. Сочи се, че звъннали на В., който заедно с още едно момче, което работи при него, тръгнали от [населено място] с по-голям бус, като на бензиностанция „Л.” на влизане в [населено място] разменили бусовете – Р. и С. взели големия бус, а В. и работникът му си тръгнали с по-малкия бус. Твърди, че човекът с машините им казал да доплатят още 3 500,00 лева, като навежда, че и този път С. не носил в себе си общите пари, което наложило Р. да заплати и за втората машина сумата от 3 500,00 лева, за което има съставен договор със собственика на машината. Навежда, че машините са самоделки, които човекът от [населено място] изработва.
Излага, че и тази машина била закарана в [населено място] в помещението, което държали под наем. Сочи, че трябвало да направят скари, на които гъбите да се сушат, като Р. имал познат в [населено място], който е дърводелец и който им помогнал да ги направят, като той заплатил 240,00 лева за скарите, тъй като С. му казал, че общите пари ще ги пазят, за да купуват гъби с тях. Свидетеля Р. Ф. заявява, че впоследствие трябвало някои неща в помещението да се оправят, като например – въздуховодите, хладилната камера, на която бил изгорял агрегатът. Посочва се, че за ремонта на агрегата платил 400,00 лева, като няма издаден документ, тъй като същият бил втора употреба.
Свидетелят сочи, че след това започнали да работят – ходили до [населено място], от където взели гъби. Излага, че заедно със С. ходили за гъба, тъй като В. си имал друг бизнес, а Х. се занимавал с фитнеса, като последните двама участвали само финансово. Твърди, че от [населено място] със С. закупили около 500,00 кг манатарки, като до там отишли с буса на В., тъй като на този етап нямали средства да си купят друг нов бус. Твърди, че С. отново не носел общите пари, поради което свидетеля Р. Ф. платил за гъбите сумата от около 2 000,00 лева, за които също няма документ, тъй като се събират от частни лица. Посочва, че след това закарали гъбата в базата в [населено място], където трябвало да я преработят, като С. до последно казвал, че ще я карат в И... Сочи, че взели познати братовчедки на С., както и негови съседи, за да изчистят гъбата, като Р. работил наред с работниците. Излага, че когато били готови се разбрали да отидат с буса, собственост на В., до И... Разбрали се сутринта преди да тръгнат за И.. да натоварят гъбата в буса. Свидетелят навежда, че вечерта С. му се обадил и му казал да отменят ходенето за И.., защото им давали малка цена и нямало смисъл. С. предложил да изсушат гъбата и да я пратят в чанти по автобусите на баща му, който е в И.... Твърди, че чакали 1-2 месеца бащата на С. да се обади, за да изпратят гъбата по него, но баща му не се обаждал. Тогава Р. се усъмнил и се срещнал с брат си В. и Х., като им казал, че работата не му харесва. Сочи се, че четиримата си направили среща във фитнеса, като С. казал на Р. да не се отказва и че работата ще тръгне. Посочва, че се минало още една година, но нямало никакво развитие. Излага, че за този период нищо не са правили с гъбите, а това време си плащали наема. Твърди, че С. не им давал достъп до помещението в [населено място], казвайки им, че гъби няма, че ги е изпратил на баща му и че чакат парите. Навежда, че се минала още една година, без да има развитие на нещата, като Р. казал на брат си и на Х., че е до тук и че няма повече средства. Сочи, че започнал да звъни по телефона на С., като той не му вдигал доста време. В продължение на 2-3 месеца Р. правил опити да се срещне със С., но той все се криел. Посочва се, че се свързал с Х. Д., който му отговорил, че той също е приключил взаимоотношенията си със С., като на въпроса от страна на Р. как ще се разберат, Д. му отвърнал, че трудно ще се разберат със С.. Сочи, че има един познат монтьор в [населено място], който му поддържа колите, като свидетелят случайно решил да мине покрай базата в [населено място], за да види какво става. Тогава бил с брат си В.. Излага, че видял, че в помещението има хора, които работят. Р. влязъл вътре в помещението, където работили 3-4 жени и ги попитал къде е С., а те му отвърнали, че всеки момент ще дойде. Р. излязъл отвън и заедно с брат си изчакали. Навежда, че видели С. и го попитали как е и какво прави, като ищецът им отвърнал, че работи. Свидетеля Р. Ф. заявява, че казал на С. да си оправят финансовите взаимоотношения, за да може и те да работят, всеки да се спасява. Твърди, че тогава С. започнал да вика и да крещи, казвайки им – „Нищо няма да ви дам”. Р. предложил на С., ако няма парите, то когато ги има налични или да разделят поне машините, като ищецът отново им отвърнал, че нищо няма да им даде и влязъл вътре в помещението. Излага, че вървял по С., за да види какво ще му каже. Свидетеля установява, че С. започнал да крещи и да вика, че ще се обади на 112, че ще арестуват В. и Р. и че ще видят сега какво ще става. Навежда, че С. тръгнал към едно помещение, което се намирало отзад зад камерите, като Р. го попитал в крайна сметка нищо ли да не търсят, а С. започнал да ги псува, при което Р. казал на брат си да си ходят, защото С. е „врътнал”. В същото време С. взел един камък и го хвърлил по Р., но не успял да го удари. Сочи, че залитнал и паднал върху едни кашони. Твърди, че С. викнал полиция, като Р. бил задържан и било заведено дело срещу него, че е бил С..
Сочи, че от онзи момент нататък със С. не са в никакви отношения, като С. все още не е върнал парите на свид. Р. Ф.. Излага се, че е осъден за това нещо и сега той му дължи пари на С., като са му запорирани сметките и са му възбранени имотите за това, че си е потърсил парите от С.. Твърди се от свидетелят, че е прочел публикацията по повод техния случай във вестник „С.”, като отразеното от медията е точно така. Навежда, че конфликтът е свързан с това да си оправят паричните отношения.
Свидетеля Р. Ф. посочва, че разбрал от други хора, че С. си работи с общите им машини, като си е взел чисто нов бус, марка „Р...”, карайки гъбите до И.... Твърди, че тази информация Р. я получил преди инцидента със С., че последният търгува с общите гъби, получавайки пари, без да даде нито една стотинка на останалите. Р. твърди, че не е искал да става конфликт, а е искал отношенията им да бъдат уредени по нормалния начин, като или да му бъдат върнати парите, или му бъдат дадени машини, а при невъзможност от страна на С. да му даде пари, то сумата да се изплати на Р. на вноски.
Сочи, че не се е обръщал към вестник „С.”, във връзка с възникналия инцидент, като същият е запознат със статиите и твърди, че те отразяват вярно случилото се в [населено място].
Свидетелят Х. Д. Д. излага, че с ищеца С. Р. се познават от много години, като познанството им било от това, че Р. бил клиент в магазина, който Д. стопанисвал за хранителни добавки. Посочва, че през 2015г. станали по-близки, тъй като тогава регистрирали две фирми, които се занимавали със стопанисването на фитнес зали – [фирма] и [фирма], като участието и на двамата в тях било петдесет на петдесет. Навежда, че това продължило до 28.01.2018г., когато Д. доброволно напуснал и двете фирми, прехвърляйки изцяло на Р. неговите дялове от двете фирми.
Свидетеля Х. Д. сочи, че се познава с братята В. и Р. Ф.. от 2016г., като те били клиенти на фитнеса. Излага, че от ежедневните посещения на двамата братя, отношенията между четиримата станали по-близки, започнали да си споделят по-лични неща, имали енергия да развиват нови неща. Твърди, че идеята дошла от Р. Ф., който им бил споделил, че има роднина, който се занимава с преработка на диворастящи гъби, като могли да инвестират малка сума пари четирима човека – Х. Д., С. Р., В. Ф. и Р. Ф., която ще им даде възможност да започнат ново начинание. Излага, че трябвало всеки един от тях да даде по 25%, за да участват в това бизнес начинание, което не се осъществило в крайна сметка. Излага, че всеки един от тях дал по 5 000,00 лева, като се били събрали на по кафе, стиснали си четиримата ръцете и сложили парите в една чанта, марка „А.”, която трябвало да се стопанисва от С. Р.. Посочва, че идеята била да харесат и да закупят машини, както и да пригодят помещение и да закупят гъби, и да стартират.
Сочи, че помещението, което харесали било в [населено място], в съседство на родната къща на С. Р., бившият магазин на РПК. Навежда, че машините били харесани по Интернет от сайта на olx, като същите били в [населено място]. Уговорката била Х. Д. да се занимава и да насочи енергията си към спортните зали, за да освободи от ангажимент С. Р., който трябвало заедно с Р. Ф. да се ангажират и да купят машините, доставяйки ги в помещението в [населено място], като същевременно помещението бъде пригодено в подходящ вид за стартиране на бизнеса. Излага, че С. и Р. отишли до [населено място] с буса на Р., от където закупили три машини, като се свързали с човека от [населено място] по Интернет, а след това трябвало да докарат машините в помещението в [населено място]. Твърди, че машините са заплатени от общите пари за бизнеса, като това била идеята. Сочи се, че парите са дадени, в чанта са и се тръгва с тях, за да се плащат машините в [населено място].
Навежда, че този бизнес е много характерен от гледна точка на това, че е свързан пряко с природата. Сочи, че първата година нямало дъждове, поради което не могли да реализират и осъществят никаква работа. Заявява, че последните шест месеца взаимоотношенията на Д. със С. рязко се влошили, тъй като били обострили много тона във фирмата, поради което Д. прибегнал до това доброволно да прехвърли неговите дялове от фирмите.
Посочва, че Ф.... се опитвали да се свържат със С., за да се уточнят дали ще работят заедно, тъй като разбрали, че Д. му е прехвърлил неговата част от фирмите. Твърди, че абсолютно всякакъв контакт е бил отказан от лицето С. Р.. Навежда, че Д. разбрал, че от страна на С. Р. имало провокация, като Д. предполага, че това е с умисъл, за да могат да влязат в конфронтация, с цел да бъде издадена ограничителна заповед, за да може Ф... да не закачат Р.. Излага, че Ф... търсили С. както по телефона, така и на място в [населено място]. Д. сочи, че доколкото знае Ф... го били намерили в [населено място], но тъй като свидетелят не е бил на място не може да каже какво се е случило с подробности.
Свид. Д. твърди, че не е искал да си оправя финансовите взаимоотношения със С., тъй като знае, че единственият начин, по който трябвало да се оправя, е бил да дойде в съда, като никога не е имал претенции за тези 5 000,00 лева. Излага се, че по отношение на взаимоотношенията на С. Р. и двамата братя Ф., то последните нито си били взели машините, нито парите. Сочи, че първата година не е имало продукция, а втората година е имало някакво задвижване, след като Д. и братята Ф... били елиминирани е имало работа. Свидетелят не може да каже колко е била работата, като не са му давани никакви доходи нито на него, нито на двамата братя Фереви. Сочи, че не може да каже как е конструирана цялата статия, като свидетелят не може да каже дали отговаря на истината. Твърди се, че действително Фереви имат да получават пари, защото са дали пари, не са получили никакви дивиденти от бизнеса, съответно имат да взимат дали под формата на движимо имущество – машини или пари, като трябва да се решат взаимоотношенията между С. Р. и братята Ф.....
Излага, че помещението се намирало до бащината къща на Р. в [населено място], като същият изявил инициатива да наблюдава помещението, тъй като то било със счупени прозорци, а машините били вътре. Тъй като С. Р. казал, че ще следи нещата с помещението, то ключът от базата бил в Р.. Свид. Д. заявява, че с братя Ф.... нямали ключове от помещението в [населено място]. Сочи, че плащали наем за помещението, като размерът му бил около 200,00 и няколко лева на месец. Посочва се, че парите за наем се плащали на ръка и се давали на Р., като парите стояли във въпросната чанта, от която подваждали пари за наема, за нови прозорци за помещението, за да започне бизнесът да съществува. Излага, че нещата били така направени, че Д. бил съсредоточен изцяло в управлението на двете спортни зали, а С. Р. и Р. Ф. отговаряли за новия бизнес. Сочи, че Р. Ф. може да каже какво се е купувало, с какви пари се е купувало, както и какво се е ремонтирало в това помещение. Свидетелят твърди, че той е нямал физическата възможност да присъства, защото управлявал две фитнес зали, които работят от 06:00 часа сутринта до 23:00 часа вечерта.
Навежда, че преди инцидента, последните 6 месеца преди Д. да се отдели от фирмата, нещата били доста обтегнати, като същият споделил на братята Ф..., че има намерение да напуска фирмата. Заявява, че Ф... се опитвали да се свържат по телефона с Р., но той не им вдигал телефона, а когато им вдигнал – се държал арогантно с тях, за да ги предизвика, отправяйки им обидни думи. Твърди, че Р. дължи на свид. Д. пари, но тъй като последният знае, че трябва да дойде в съда, за да си реши проблемите с него, е взел решение доброволно да прехвърли дела си на Р.. Свидетеля Д. заявява, че С. Р. има неуредени финансови отношения с братята Ф...
Свидетелят сочи, че се познава с Р. Ф., като същите се намират в добри приятелски отношения. Навежда се, че цялата енергия на Д. е била насочена към управление на двете фитнес зали, като с Р. не се били виждали в разстояние на 10-20 дни. Посочва, че бил направен разчет, че с общите пари ще бъдат закупувани машините, като свидетелят не може да каже дали с тези 20 000,00 лева са закупени машините или същите са закупени от личните средства на Р. Ф., тъй като Д. не е присъствал там и не може да каже с категоричност.
Свидетелят П. И. Т., лелинчо на ищеца С. Р., сочи че познава ищеца, който е роднина на съпругата на Т.. Посочва се, че Т. познава Р. като кротко дете.
Излага, че Т. е запознат от С. Р. за инцидента, случил се в [населено място], като свидетелят не е присъствал на него. Сочи, че Т. не е давал обяснения по наказателното дело, а е призован да свидетелства за нещата, които пишат по вестника. Навежда, че първо бил научил за случилото се от познат човек, като във вестник „С.” е имало статия. Посочва, че след известно време Т. се чул със С. и го попитал дали е вярно това, което е станало във връзка с инцидента в [населено място], като Р. му отвърнал, че е вярно. Заявява, че свидетелят не е прочел, написаното във вестник „С.”, като съпругата му го попитала дали знае какви приказки се носят за техния племенник. Твърди, че на Т. му е направило впечатление, че Р. е станал нервен, като когато били заедно в едно заведение С. не бил спокоен, а бил много притеснен. Излага, че преди инцидента на свидетеля не му е било направило впечатление С. да е бил нервен, като преди да замине за [населено място] в продължение на един месец бил при Т., като ищецът бил спокоен, не се ядосвал и не избухвал. Посочва, че се вижда с Р. два-три пъти в месеца, като сега ищецът си стои в [населено място].
Сочи, че след инцидента С. и П. Т. са се виждали доста и са разговаряли, като когато Р. започне да говори за инцидента, за статията, ставал притеснен.
Твърди, че преди инцидента С. е живял около 2 години в дома на свид.Т.. Сочи се, че родителите на Р. от 10 години са в И.... Излага, че се е виждал с родителите на Р. по време на празници, както и когато са в отпуск в ..., като родителите му се притеснявали за това, че във вестника се пишели статии за него.
Свидетелката Н. С. Д. сочи, че e приятелка на Р. от месец ..... Излага, че познава С. от близо пет години, като той винаги е бил весел, общителен и прекрасен човек, с чувство за хумор. Твърди, че след случая на 18 Ю. последвал по-голям кошмар, като от следващия ден – 19 Ю., започнали да му звънят по телефона негови близки, които били притеснени и уплашени от статиите, които били прочели. Твърди се, че първи му се бил обадил чичо му, който бил изключително притеснен, защото прочел, че С. е бил бит, че дължи пари, което са пълни лъжи. Сочи се, че Д. и Р. се опитали да обяснят на чичо му, че това са пълни лъжи, както и че вестник „С.” си е позволил да пише неща, които не са истина, без да се свържат с Р., за да разберат какво се е случило предния ден. Твърди, че след чичо му започнали да звънят родителите му, които от дълги години живеят в И.... както и че същите били изключително притеснени, а майка му дори плачела. Излага, че имало момент, в който С. спрял да вдига телефона на близки и познати, защото се почувствал много зле и от този момент свид.Д. започнала да вдига телефона и да дава обяснения на хората, че това е пълна лъжа и измислица, както и че от вестника никога не са се свързвали със С. да му искат обяснения за тази статия, включително и да му искат разрешение за публикуване на статията, като се навежда, че и до ден днешен няма известие от вестника за тези лъжи, нито разрешение за публикуване на статията.
На следващо място свидетелката сочи, че в трите статии в онлайн изданието на вестник „С.” имената на ищеца са изписани изцяло – С. Р., като се навежда, че това е фамилия, която не е често срещана, както и че всеки, който е прочел статията е бил наясно за кого става на въпрос. Твърди, че няма много Р.. с тази фамилия, като свидетелката дава пример с нейната фамилия – Д., т.е. когато някъде пишело „Д.”, то не е ясно, че става въпрос за нея, но когато пишело „Р...” – не са много хората в града и региона, имащи тази фамилия.
Д. твърди, че в деня на инцидента била на работа и това, което знае е единствено от С.. Посочва, че двамата братя Ф... влезли в цеха, за да се разправят с ищеца, тъй като му търсили пари. Сочи, че Р. казал на Д., че не дължи никакви пари на Ф..., както и че последните влезли в цеха, опитвайки се да го ударят, като го ударили по лицето. Излага, че Ф. блъснали телефона на С. на земята и го счупили, включително и че са ритали кашоните с гъби.
Заявява, че след инцидента се обадил един куп народ, като след поредното обаждане С. спрял да вдига телефона, а вместо него на телефонните обаждания започнала да отговаря Д.. Сочи, че се е била обадила счетоводителката на Р., която била много притеснена, както и баба му, която живее в близост до С. и с която ищецът е много близък. Излага, че бабата на Р. била изключително притеснена и уплашена за това, че били отишли съседи при нея да я питат – „Наистина ли С. е мошеник”, както и „Наистина ли С. дължи пари на бизнесмени”, както пише във вестника. Твърди, че ищецът бил изключително засрамен и стресиран, като дори започнал да повръща същия ден, когато разказал на Д. за случая. Излага, че след това Р. се затворил като човек, не искал да общува с никого, дори и с родителите му, а Д. започнала да приема обажданията от родителите и познатите му. Твърди, че на другия ден Д. била в отпуск заради случая, поради което тя отговаряла на обажданията на С., като се сочи, че двамата не живеят заедно. Навежда, че депресията на С. продължила доста време – около две седмици, през които Р. не искал да излиза навън. Посочва, че С. спрял да ходи на фитнес, като дори отказал две поръчки за работа, свързани с преработка на гъби.
Посочва, че преди инцидента Д. не познавала братя Ф.... а по отношение на Х. Д. – свидетелката го е виждала и го познава. Сочи, че това, което притеснило С. било самият инцидент и че двама души отишли да си искат парите от ищеца. Излага, че Р. преживял много тежко този инцидент, тъй като никога не е търсил пари от някой и на никого не дължи пари. Д. заявява, че С., Х. и братя Ф... се били познавали помежду си, като Р. и Д. били съсобственици на фитнеса, а с братя Ф... отношенията на Р. били само приятелски, като ищецът не е споделял на Д., че дължи пари на братята Ф...
Д. заявява, че знае, че цехът за гъби е на С., както и че помещението е под наем. Излага, че родителите на С. работят от поне 15 години в И., като същите са предоставили средства на ищеца за цеха, а и отделно Р. е изключително работливо и добро момче.
Сочи, че познава Р. от преди 5 години и то покрай Х. Д.. Свидетелката твърди, че знае, че има приключило дело за нанесените щети покрай гъбите, като същата сочи, че не са платени тези щети за гъбите на С..
Д. твърди, че е прочела статиите, както и че най-голямата лъжа е, че С. и братята Ф.... имат неуредени финансови отношения, от които Р. им е длъжник. Сочи, че в цеха си С. има работнички, като всички те се били изредили през него, през Д. и бабата на Р., за да питат дали наистина С. е мошеник, както и дали наистина дължи пари, като се навежда, че жените се притеснявали, че впоследствие ищецът няма да може да им плаща заплати, като по същия начин се била притеснила и счетоводителката. Посочва, че статиите са качени и в интернет, което означавало, че при едни бъдещи търговски взаимоотношения, тъй като ищецът има клиенти и в чужбина, всичко това щяло да стане достояние на всеки човек, като това би могло да повлияе отрицателно на бъдещите му бизнес отношения, поради това, че статиите изкарвали С., че е мошеник, лъжец. Свид. Д. твърди, че единствено не отговаря на истината обстоятелството, че С. има неуредени финансови отношения.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. М. Ф., Р. М. Ф., Х. Д. Д. и П. И. Т., като безпротиворечиви, последователни и съответстващи на останалия събран доказателствен материал по настоящото производство, като показанията на свидетелката Н. С. Д. следва да бъдат дискредитирани с оглед на това, че същите са противоречиви и не отговарят на обективната истина, касателно обстоятелството, че ищецът С. Р. не е имал неуредени финансови отношения – противното се установи както от ангажираните гласни доказателства на останалите свидетели, така и от останалия събран писмен материал по делото, като на самостоятелно основание от показанията на свидетелката Д. се установи, че същата няма преки наблюдения върху случилото се, а информацията й е от ищеца С. Р..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено от [фирма], с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне общата деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, следва да е налице сложен фактически състав, очертан в закона, който включва следните елементи: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вина; 4) причинна връзка и 5) вреди. Само при едновременното съществуване на тези елементи е оправдано да се ангажира отговорността за непозволено увреждане. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. В настоящия случай се търси осъждането на собственика на вестника, публикувал статиите, в качеството му на възложител на работа на журналиста, който ги е написал. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е отговорност за чужди виновни действия. Същата настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената работа причини виновни вреди на пострадалото от това действие и/или бездействие лице. В тази връзка отговорността на ответника произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти.
Следва да се отбележи, че с разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията на Р... Б... се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права – в настоящия случай между свободата на словото, от една страна, и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Р.. Б... С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни защитени ценности – каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Р..Б... свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Ето защо, основната цел на медиите е информиране на обществото по въпроси, които представляват интерес, поради което журналистите следва да поднасят коректно и добросъвестно информацията на аудиторията си, без да изопачават същата и внушават невярна представа за нея, като по този начин накърняват доброто име другиму. Безспорно в съдебната практика е прието, че е допустимо преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове, но същите следва да бъдат извършвани по начин, зачитащ достойнството на личността. В противен случай се осъществява съставът на непозволеното увреждане. Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права – по аргумент и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р.. Б... Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
За да бъде уважен искът по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: фактът, че ответната страна е публикувала и разпространила двете процесни статии съответно на 20 юли 2018г. и на 27 ноември 2018г.; че статиите съдържат позорящи и накърняващи твърдения и внушения; противоправността на извършеното деяние; претърпените неимуществени вреди и причинната връзка между статиите и вредите.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като позорящи и накърняващи честта, достойнството и доброто име на ищеца, следва да бъде констатирано, че същите са неистински /лъжливи/, както и че имат обективен позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Неверните сведения, от друга страна, могат да бъдат осъществени чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице /в този смисъл Решение № 51/1980г. по н.д. № 26/1980г., ВС, II НО/.
В случая между страните по делото не е спорно, че ответното дружество е публикувало и разпространило процесните две статии. На следващо място, за да е обидно дадено изявление същото следва да визира определено физическо лице, което от своя страна означава, че обидният /унизяващият/ израз следва да е насочен към това лице /посочено чрез имената му или по друг начин, неоставящ съмнение, че става дума за неговата личност/, респективно позорното обстоятелство трябва да се отнася до него. Във всеки случай, когато неверният израз е част от едно по-обширно изявление, следва да се държи сметка за контекста, при който същият е употребен и който внушава изявлението като цяло, поради това съдът намира, че следва да бъде взето предвид цялостното съдържание на процесните статии, включително и техните заглавия, като бъдат преценени и внушенията, които оставят у читателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не се установява противоправно действие от страна на ответника. От друга страна се установява, че законовата презумпция за вина по чл. 45, изр. 2 от ЗЗД от страна на ответника е оборена. Вината като психическо отношение на дееца към увреждането, което се претендира, означава да е налице желание за внушаване на негативна нагласа в обществото към ищеца, т.е. в публикуваните статии журналистът да е разпространил за ищеца неверни обстоятелства, респективно да са приписвани правни и фактически действия, които не са извършвани. Както сочат гласните доказателства, цялата информация, отразена в двете публикации е достоверна, като причината за нападението на ищеца от двамата братя Фереви е свързана с неуредени финансови отношения помежду им. Следва да се посочи, че от показанията на свидетеля В. М. Ф. се доказа, че написаното и отразеното в статиите от вестник „С.” е вярно „..., тъй като братята Ф... отишли да си търсят парите от ищеца”. В подкрепа на посоченото са и показанията на свидетеля Р. М. Ф., който също е запознат с процесните публикации, като по време на разпита му същият заяви, че „...отразеното от медията е точно така”, както и че „... конфликтът е свързан с това да си оправят паричните отношения”. Същото обстоятелство се потвърди и от свидетеля Х. Д. Д., на когото ищецът също дължи пари, както се установи от събрания гласен доказателствен материал, като в показанията си Д. заяви, че „... С. Р. има неуредени финансови отношения с братята Фереви”, както и че „... действително Ф... имат да получават пари, защото са дали пари, не са получили никакви дивиденти от бизнеса, съответно имат да взимат дали под формата на движимо имущество – машини или пари, като трябва да се решат взаимоотношенията между С. Р. и братята Ф...”. В тази посока са и показанията на свидетеля П. И. Т., който е роднина на ищеца, и който заяви, че „... след известно време се чул със С. и го попитал дали е вярно това, което е станало във връзка с инцидента в [населено място], като Р. му отвърнал, че е вярно”.
Следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. С. Д. по отношение на твърденията й, че причината за случилото се в [населено място] не е свързана с неуредени финансови отношения между ищеца и братята Фереви. Предвид обстоятелството, че свидетелката няма преки наблюдения върху случилото се, като информацията от това й е от приятеля й С. Р., както същата сама заяви – „... че в деня на инцидента била на работа и това, което знае е единствено от С.”, поради което, съдът намира, че свидетелката не е могла да възприеме обективната истина за случилото се.
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме за вярна изнесената информация в електронното издание на вестник „С.” по отношение на публикациите от 20 юли 2018г. и от 27 ноември 2018г. Данните по делото сочат, че процесните статии са написани по повод на образуваното Досъдебно производство № 396/2018г. по описа на II РУ на МВР – [населено място], въз основа на което впоследствие било образувано НОХД № 2414/2018г. по описа на Районен съд – [населено място]. Самите заглавия на публикациите са свързани и със съдържанието на същите. Първата от тях от дата 20 юли 2018г. е със заглавие „Екшън в К.! Братя с бизнес в Б. пребиха собственик на пункт за изкупуване на гъби пред работниците му, чупят му GSM-a”, а втората – от дата 20 юли 2018г. със заглавие „Съдят бизнесмена Р. Ф. за екшън сцената в пункт за гъби в [населено място]”, като използваните в тях изрази сами по себе си не навеждат на извод, че със статиите се съобщава за конкретната причина за извършения побой. Напротив, видно от съдържанието на двете публикации е направено предположение досежно мотивите на двамата братя Фереви, като в първата статия е посочено, че „Мотивите за нападението се изясняват, най-вероятно се касае за неуредени бизнес сметки”, а във втората е изложено, че „Причината за вандалската саморазправа са неуредени сметки”, като така посочените предположения се доказаха както от събраните гласни доказателства, така и от приобщеното по делото Досъдебно производство № 396/2018г. по описа на II РУ на МВР – [населено място]. Използваните изрази, касателно причината за възникналия конфликт между С. Р. и двамата братя В. и Р. Фереви, съдът намира, че следва да се възприемат смислово в контекста на цялото съдържание на двете публикации. В по-голямата част от съдържанието си двете статии всъщност касаят описанието на случилото се, както и с какво се занимават братята Фереви и в какво е обвинен Р. Ф.. Макар и използваните изрази „Екшън в К.! Братя с бизнес в Б. пребиха собственик на пункт за изкупуване на гъби...”, „... С. Р. бил шамаросан през лицето...”, и „... С. Р. дължал пари на братята В. и Р. Ф.. с които имал преди време бизнес отношения” на моменти да са цветисти, съдът намира, че със същите се цели постигането на по-голяма експресивност. Такава журналистическа тактика е разпространена при писането на статии и представянето на новини, като според съда това не е противоправно действие, доколкото журналистът, написал статиите, има правото на преценка как да поднесе информацията и какви изразни средства да използва. Разбира се, това право на преценка е в границите на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, т.е. доколкото не засяга права на други лица, но в настоящия случай съдът намира, че такова засягане не се наблюдава.
Със статията всъщност е отразена актуална и достоверна новина, касателно извършения побой върху С. Р., причината за същия, както и последващото осъждане на Р. Ф. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Съдът е на мнение, че медията достоверно е отразила обективни и верни факти от действителността, за което кореспондират представените и приобщени по делото Досъдебно производство № 396/2018г. по описа на II РУ на МВР – [населено място], въз основа на което е било образувано НОХД № 2414/2018г. по описа на Районен съд – [населено място], по което съдът се е произнесъл с Присъда № 3404 от 09.04.2019г., потвърдена с Решение № 5041 от 21.11.2019г., постановено по ВНОХД № 234/2019г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. От Присъда № 3404 от 09.04.2019г., постановена по НОХД № 2414/2018г. по описа на Районен съд – [населено място], се установи, че Р. Ф. е признат за виновен в това, че на 18.07.2018г. около 13:15 часа в [населено място] на ул. „Д.. Б...” – пункт за преработка на гъби, собственост на С. Л. Р., чрез нанасяне на удари с ръце е повредил противозаконно чужда движима вещ – един брой мобилен телефон, марка и модел „S. G... E.”, с което е нанесъл щета на С. Л. Р. на стойност 336,00 лева, и чрез нанасяне на удари с ръце и крака е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 60,00 килограма сушена манатарка, с което е нанесъл щети на С. Л. Р. на обща стойност 5 696,00 лева, като нанесените щети са на обща стойност 6 032,00 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Съдът, като съобрази текста на присъдата, намира, че описаното в двете публикации кореспондира с него, като обвинението е обобщено и предадено от журналиста, и написаното е в рамките на обвинението.
По горните съображения, съдът намира, че в статиите не се съдържат неверни обстоятелства по отношение на ищеца. С тях само се информират читателите за състоялия се инцидент, който е пресъздаден със съответните изразни средства на журналиста, т.е. статиите съответстват на обективната истина.
След като с написването на статиите не е извършено противоправно действие /деликт/, не са налице законните основания да се уважи предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За пълнота трябва да бъде отбелязано, че Р. е получил душевни травми от узнаването и прочитането на статиите, като вредите се доказват от показанията на доведените от него свидетели. Така свидетелят П. И. Т. заяви, че „... Р. е станал нервен...”, както и че „..., когато Р. започне да говори за инцидента, за статията, ставал притеснен”, а приятелката на ищеца – свидетелката Н. С. Д. посочи в показанията си, че „... Р. се затворил като човек, не искал да общува с никого, дори и с родителите му” и че „... депресията на С. продължила доста време – около две седмици, през които Р. не искал да излиза навън”. При тези показания, съдът навежда извод, че действително ищецът се е разстроил от узнаването и прочитането на публикациите, бил е нервен и притеснен. В чисто житейски план, доколкото статиите са отчасти негативни за него /съобщава се, че ищецът е бил „... шамаросан през лицето....”, както и че дължи пари/, логично е Р. да е почувствал стрес, притеснения и тревоги. Доколкото обаче написването на самите статии не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то и тези негативни емоции не са вреди от деликт и не следва да бъдат възмездявани. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България гарантира всекиму правото да изразява свободно писмено мнението си, стига да не накърнява правата и доброто име на друго лице /в този смисъл е Решение № 468/26.05.2009г. на ВКС по гр.д. № 1868/2008г./. В случая журналистът не е използвал обективно унизителни квалификации и изрази, поради което, съдът счита, че статиите не представляват деликт.
По изложените съображения следва извод, че не са налице предпоставките да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество, тъй като не се доказа противоправно действие от страна на написалото статиите лице. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а именно – 600,00 /шестстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното, съдът

　　 Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Л. Р., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника [фирма], с ЕИК:[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „П. Д. П.” № .., ет. .., с управител Т. Д. Т., с ЕГН: [ЕГН], с едноличен собственик на капитала [фирма], с ЕИК:[ЕИК], да заплати на ищеца сумата от 5 001,00 /пет хиляди и един лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на публикации от 20.07.2018г. и от 27.11.2018г., без негово знание и съгласие, с неверни сведения, че дължи пари на хора и по този повод е бил нападнат от тях с нанесен побой и унищожено имущество, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /21.06.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. 　

ОСЪЖДА С. Л. Р., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „. Д. П.” № .. ет.. с управител Т. Д. Т., с ЕГН: [ЕГН], с едноличен собственик на капитала [фирма], с ЕИК:[ЕИК], сторените по делото разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд – [населено място].

РАЙОНЕН СЪДИЯ: