Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф.“ С.А. П., Ф, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, [населено място],[жк], Бизнес парк С., сгр. 14, чрез юриск. Н. М. срещу Л. М. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2923/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Във връзка с извършена проверка на адресната регистрация на лицето, предвид процедурата по чл. 47 от ГПК, съдът е констатирал, че ответникът е починал на 07.07.2020 г., а именно след завеждане на исковата молба, депозирана на 15.06.2020 г.
С Определение № 910005/29.12.2020 г. съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на ищеца да представи удостоверение за наследниците на ответника Л. М. Т. и е разяснил последиците от неспазването на шестмесечния срок, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК. Съобщението за определението на съда е връчено на ищеца на 21.01.2021 г., като определението за спиране е влязло в законна сила на 29.01.2021 г. В шестмесечния срок, изтекъл на 29.07.2021 г. и до настоящия момент не е изпълнено указанието на съда, както и не е поискано възобновяване на делото, поради което и на основание чл. 230, ал. 2 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо и доколкото не е налице някоя от изключените хипотези на спогодба или влизане в сила на заповедта за изпълнение, следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д. № 2923/2019 г. на Районен съд - Благоевград, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 230, ал. 2 ГПК производството по гр.д. № 953/2020 г., образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф.“ С.А. П., Ф чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон Б, [населено място],[жк], , сгр. чрез юриск. Н. М. срещу Л. М. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2923/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11065/25.11.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 2923/2019 по описа на РС-Благоевград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Благоевград в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Районен съдия: