Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена чрез юрк.В. З. от [фирма] с ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място], бул. „” № , представлявано от Т. П. и П. Х. против Наказателно постановление № 9/12.10.2018г., издадено от И. Т. Н.- заместник кмет по икономика и финанси на [община], с което на жалбоподателя на основание чл.123, ал.1 ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, АУАН и НП не съдържал предвидените с чл.42 и чл.57 ЗАНН реквизити, като в тях не били посочени датата и мястото на извършеното нарушение. На следващо място в съставения АУАН не бил индивидуализиран по надлежния начин нарушителя, като липсвало отразяване на неговите представляващи. Същевременно в нарушение на изискванията на чл.42, т.4 ЗАНН, актът бил съставен в присъствието само на един свидетел.
Навежда се и маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Същото било издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, като съдържало посочване на санкционната норма. Акцентира, че съгласно представения по делото нотариален акт, правото на собственост било придобито на 27.02.2018г.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2018г. [фирма], представлявано от Г. К. С. продало на [фирма], представлявано от Т. П. и В. Л. С. чрез пълномощника им В. С. Н. недвижими имот, представляваш строително-конструктивна част (сграда) на площадков енергиен обект по смисъла на §1, т.41, от ДР на ЗЕ, а именно сграда за енергопроизводство с идентификатор 04279.36.89.3 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г на изпълнителния директор на АГКК с адрес [населено място], м. „П. ”. Договорът за покупко-продажба на описания недвижим имот е обективиран в Нотариален акт № , том., дело /. на нотариус И. К..
На 13.09.2018г./което е датата и на пощенското клеймо на подателя / по пощата в [община] постъпила данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от [фирма]. На декларацията бил поставен вх. № ДК14-3619/13.09.2018 г., като към нея били приложени копие на нотариален акт № 154/27.02.2018г и извлечение от сметка. Декларацията била приета от св. С. Т., която след като сравнила датата на придобиване на имота, установила, че дружеството е подало декларацията извън предвидения двумесечен срок за неговото деклариране.
Свидетелката Т. приела, че [фирма] е извършило нарушение на чл.14, ал.1 ЗМДТ, поради което в присъствието на св. И. И. и пълномощник на дружеството съставила срещу последното АУАН №371/03.10.2018г.
Актът бил връчен на В. Н. /упълномощена от управители на [фирма]/, която го подписала без да обективира в него възражения.
В установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок, дружеството депозирало възражение срещу съставения акт, в което изложило доводи за допуснати при съставянето му съществени процесуални нарушения.
Въз основа на АУАН 371/03.10.2018г при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация И. Т. Н.- заместник кмет по икономика и финанси на [община] издал обжалваното НП, с което на [фирма] на основание чл.123, ал.1 ЗМДТ е наложена "глоба" в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон.
НП е връчено на служител на наказаното дружество на 23.01.2019г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели С. Т. и И. И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: удостоверение изх.№ 20180206104344/06.02.2018 г., акт за установяване на административно нарушение N371/03.10.2018 г., пълномощно, писмо изх.№ 11-00-111/13.02.2019 г. на Община Б., заповед № 58А-ЧР/02.03.2018 г. на Община Б., заповед № 89/20.01.2016 г. на Община Б., декларация по чл.14 от ЗМДТ парт.№ 1302779580248, нотариален акт № 154 от 2018 г., покана изх.№ 43-00-2975/21.09.2018 г. на Община Б., известие за доставяне на покана, възражение от [фирма], известие за доставяне на НП № 9/12.10.2018 г.
Съдът приема за достоверни показанията на св. Т. и И. като отчете тяхната последователност и непротиворечивост, както и че чрез тях свидетелите възпроизвеждат преките си възприятия относно процесния случай. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от писмените доказателства, което формира извод за тяхното кредитиране.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото копие на Нотариален акт 154/27.02.2018г и декларация с поставен вх. № ДК14-3619/13.09.2018г. съдът установи обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации, както и датите на придобиване на недвижимия имот и подаването на данъчната декларация по чл.14 ЗМДТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 23.01.2019г., а жалбата е от 28.01.2019г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1, ЗМДТ актовете за установяване на административни нарушения се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. АУАН е съставен от лице, заемащо длъжността „старши инспектор" в [община], което е упълномощено със Заповед № 58А-ЧР/02.03.2018г. на кмета на общината да съставя актове за установяване на нарушения на ЗМДТ. НП е издадено от заместник кмет на община- Б., който със заповед № 89/20.01.2016г. на кмета на [община] е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания за извършени нарушения на ЗМДТ.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация. Описаното в акта нарушение е установено въз основа на проверка по документи, поради което законосъобразно АУАН на основание чл.40, ал.4 ЗАНН е съставен в присъствието на един свидетел, поради което доводите на жалборподателя в противоположната насока са неоснователни.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. В този смисъл времето на извършване на нарушението е ясно и недвусмислено изводимо.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Съдът намира за неоснователно въведеното с жалбата оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при индивидуализацията на санкционираното дружество, тъй като не били посочени неговите представляващи. Действително в съставения АУАН не са отразени представители или управители на търговското дружество, в случая обаче предвид коректното изписване на неговото наименование и ЕИК индивидуализацията на наказаното юридическо лице е направена по начин, по който не съществува каквото и да е съмнение кое е привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Надлежното установяване на представителството на съответното юридическо лице е от значение за легитимацията на лицето, което участва в административно наказателно производство. В случая предвид представените пълномощни АУАН е връчен на лице, упълномощено от представляващите дружеството, поради което е гарантирано по изискуемия се със закона начин участието и упражняването на правата на същото в производството по установяване и налагане на наказанието.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Според разпоредбата на чл. 14, ал.1 ЗМДТ /в редакцията към датата на извършване на нарушението и тази на неговото констатиране/ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
От приетият по делото Нотариален акт 154/27.02.2018г., съставен от нотариус Искра К. се установява, че [фирма] е придобило описания в НП недвижим имот на 27.02.2018г.
От датата на придобиването на недвижимия имот от дружеството -27.02.2018г., за същото е започнал да тече двумесечен срок, в който за него е съществувало задължение за уведомяване на съответната община по местонахождението на имота и подаване на предвидената с чл.14, ал.1 ЗМДТ декларация, като срокът е изтекъл на 27.04.2018г.
По делото се установява по безспорен и категоричен начин, че [фирма] е подало изискуемата се с чл.14, ал.1 ЗМДТ декларация с вх. № ДК14-3619/13.09.2018 г на 13.09.2018г.
С установеното неподаване в законовия срок на декларацията е осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения" (такива на просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. [фирма] е следвало да подаде декларацията в посочения в чл. 14, ал.1 ЗМДТ срок –в настоящия случай до 27.04.2018. , като с неспазването му нарушението е осъществено от обективна страна, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на дружество-юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл.123, ал.1 ЗМДТ предвижда, имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за юридическо лице, което не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък.
При индивидуализацията на наказанието наказващият орган е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено повторно, като с НП 442/31.08.2017г., издадено въз основа на АУАН 397/16.08.2017 на юридическото лице е наложена имуществена санкция за предходно нарушение на чл.123, ал.1 ЗМДТ. По делото обаче административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за влизане в сила на цитираното НП. Същевременно на настоящият съдебен състав е служебно известно, че НП 442/31.08.2017г издадено от заместник кмета по икономика и финанси на [община] е отменено с Решение № 238/08.01.2018г. по а.н.д. 2210/2017 на РС – Благоевград, потвърдено с Решение н640/10.04.2018г. на АдмС-Б. по к.н.а.х.д.102/2018г.
Ето защо в случая не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива следва да се съобразят периодът от време след изтичане на законоустановения срок за подаване на процесната декларация и това, че нарушението е извършено за първи път.
При съобразяване с изискванията на чл. 27 ЗАНН, съдът намира за най-справедлива санкция в минимално определения от закона размер за осъщественото нарушение, а именно 500.00 лв. Така определеният размер на имуществената санкция съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното дружество не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.
Изложените съображения обуславят извод за частична основателност на депозираната жалба, поради което атакуваното с нея наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на имуществената санкция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 9/12.10.2018г., издадено от И. Т. Н.- заместник кмет по икономика и финанси на [община], В ЧАСТТА, в която на [фирма] с ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място], бул. „” № , представлявано от Т. П. и П. Х. на основание чл.123, ал.1 ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.14, ал.1 ЗМДТ., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: