Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е с жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], адрес на управление [населено място], ул.”..., представлявано управителя Р. Н., подадена чрез адв.Ц. Х., против наказателно постановление № 21-0000081/24.02.2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ С., с което на дружеството за административно нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Искането е за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради неправилно установени факти по случая и неправилно приложение на закона, претендират се разноски в производството в размер на 480.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В съдебното производство дружеството се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и представя доказателства в подкрепа на становището си. Административно-наказващият орган и Районна прокуратура [населено място], редовно призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност на разноските.
Съдебното производство пред първата съдебна инстанция е повторно, след като решение № 5786/15.07.2020г. по НАХД № 401/2020г. е обезсилено от Административен съд Благоевград поради неправилно определяне и призоваване на наказващия орган и делото е върнато на ново разглеждане.
При новото разглеждане са спазени указанията на касационната инстанция и като наказващ орган е призован РД "Автомобилна администрация" С. към ИА "АА", събрани са писмени и гласни доказателства и са приобщени доказателствата, събрани при първоначалното разглеждане на случая. Анализът на тези доказателства дава основание на съда да приеме за установени следните съществени за делото факти:
На 27.01.2020г. около 15.30 ч. в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“, в [населено място], бул.“..., е извършена тематична проверка на дружество [фирма], което притежава лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари с №11288, валиден до 28.08.2026г. За извършване на проверката дружеството е било предварително уведомено с Известие № 12-00-00-600 /11/20.12.2019 г. /л.31/, получено от упълномощено от дружеството лице – В. Х., с което проверката е насрочена за 09.01.2020г. и са изискани документи, касаещи извършваната транспортна дейност, като е посочено, че на нуждите на целевата проверка е необходимо да се представят транспортните документи на автомобил с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 30.02.2019г. до 30.05.2019г., както и документите на водача, управлявал превозното средство в този период. Насрочената за 09.01.2020г. проверка е отложена поради заболяване на управителя на дружеството. На 27.01.2020г. е постъпила нова молба от управителя на дружеството с искане за отлагане на проверката заради това, че автомобилът и водачът, чиито данни са необходими, се намират на път в чужбина. Това искане не е уважено и проверката е проведена на 27.01.2020г. в присъствие на представител на дружеството и е установено, че не е представена информация от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. [рег.номер на МПС] , както и от картата на водача Б. Б. за периода 01.03.2019г. до 30.05.2019г., заради това нарушение на изискването на чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните превози, инспектор К. М. от РД "АА" С. в присъствие на инспектор С. Т съставил на дружество [фирма] акт за установяване на административно нарушение № 272230 от 27.01.2020г., в който са описани обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. актът е връчен срещу подпис на упълномощен представител на дружеството - В. Х., който го подписал и посочил във възраженията си, че иска да му бъде даден допълнителен срок за представяне на информацията, тъй като МПС е на път с шофьора. В законоустановения срок, на 30.01.2020г., постъпило възражение срещу съставения акт, с което е оспорено нарушението и са представени дискове с исканата информация. Възражението е преценено като неоснователно и въз основа на акта, на 24.02.2020г. Директорът на РД “Автомобилна администрация“ С. издал и наказателно постановление № 21-0000081/24.02.2020г., с което за административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Наказателното постановление е връчено лично и срещу подпис на управителя на дружеството на 06.03.2020, като в законоустановения срок, на 13.03.2020 г., е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
При разглеждане на делото съдът е преценявал дадените при предишното разглеждане на делото от инспектори М. и Т и показания, както и показанията на представителя на дружеството Н Х., прочетени на основание чл. 281, ал.1, т. 5 от НПК. Свидетелите потвърждават участието си в административнонаказателното производство, като инспекторите от РД "АА" С. посочват, че в изпълнение на възложена им служебна задача са извършили проверка на документи за извършвана от превозвача транспортна дейност и са установили, че липсват данни за едно от МПС и за неговия водач, което са отразили в констативен протокол от проверката и в акт за установеното административно нарушение. В. Х. посочва, че е участвал в проверката, но не е могъл да представи данни за МПС с рег. [рег.номер на МПС] и за водача Б. Б., защото автомобила и водача са били на път извън България. Той е обяснил това на проверяващите инспектори, но възражението му не е прието за основателно и затова след съставяне на акта дружеството се е снабдило с исканите данни и ги е представило на проверяващия орган заедно с писмени възражения.
Анализът на установените по делото факти дава основание на съда да приеме, че жалбата е допустима, разгледана по съществото си е основателна, като съдът намира, че санкционираното нарушение не е извършено.
Съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните превози превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача, а съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.7 от ЗАвП на превозвач, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв. В процесния случай е установено, че по реда на Наредба № Н-14/27.08.2009г. на Министерство на транспорта превозвачът [фирма] е уведомен, че ИА "Автомобилна администрация" ще извърши проверка на транспортната дейност на предприятието и конкретно на извършвания превоз с един от автомобилите - с рег. [рег.номер на МПС] , като е необходимо да се представят всички превозни документи за периода от 30.02.2019г. до 30.05.2019г. и документите на водача, който в този период е управлявал автомобила. При проверката на 27.01.2020г. исканите документи не са представени, като представител на превозвача е обяснил, че те се съхранят в автомобила, но поради това, че автомобилът и водачът са на път извън страната, не могат да бъдат представени. Тези данни са представени на електронен носител заедно с писмено възражение с вх. № 52-00-08-572/30.01.2020г., поради това съдът намира, че действията на представителя на дружеството не следва да бъдат възприемани по съществото си като отказ на превозвача да представи за проверка на контролните органи от ИА "Автомобилна администрация" данни от дигиталния тахограф на автомобил рег. [рег.номер на МПС] и данни за неговия водача Б. Б. за периода от 01.03.2019г. до 30.05.2019г. Данните не са представени за проверка, защото представителят на превозвача не е разполагал с тях - те са били съхранявани в автомобила и във водача, които не са били в България, а са извършвали международен превоз. Това обстоятелство е станало известно на проверяващите инспектори по време на проверката, но липсата на исканите данни за извършваната с автомобила и от водача данни е преценено като отказ за представянето им, в нарушение на чл. 91в, т.2 от ЗАвП. Съдът намира, че този извод е неправилен и не съответства на действителното фактическо положение, като исканите данни са представени с писмени молба на 30.01.2020г. и контролната агенция е имала възможност да ги провери и да прецени дали транспортната дейност с този автомобил и водач съответства на изискванията на Закона за автомобилните превози. Действително съгласно изискванията на глава пета от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (Е.) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (Е.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета,Превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф и най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача. Когато на 27.01.2020г. е установено, че превозвача [фирма] не може да представи данни от дигиталния тахограф на един от автомобилите и данни за неговия водач за времето от 01.03.2019г. до 30.05.2019г. по посочените от превозвача в писмените възражения причини, това означава, че превозвачът е нарушил изискванията да извлича тези данни на посочените в Наредбата периоди от време, но не означава отказ за предоставянето им на контролните органи. Поради това съдът намира, че са направени неправилни изводи за обстоятелствата на нарушението по чл. 91в, т.2 от ЗАвП и това е довело до незаконосъобразно санкциониране с предвидената в чл. 104, ал.7 от ЗАвП санкция в размер на 5000 лв., какъвто е бил предвидения в действащия по това време текст на закона.
Обобщавайки съдът преценява, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото съдът е направил разноски в размер на 09.00 лв. за превод на документи, които следва да бъдат възстановени от наказващия орган. Жалбоподателят е поискал на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН възстановяване на направените по делото разноски в размер на общо 1370 лв., от които 480.00 лв. за процесуално представителство по НАХД № 1640/2020г., сумата от 440.00 лв. за процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото по НАХД № 401/2020г. по описа на РС Благоевград и сумата от 450.00 лв. за правна защита пред Административен съд Благоевград по КНАХД № 279/2020г. Съдът намира, че това искане е основателно, като направените по делото разноски са доказани с представени на съда договори за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Размерът на направените и претендирани разноски е определен по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразено, че се дължат възнаграждения за всяка съдебна инстанция, включително при връщане на делото за ново разглеждане.
Обобщавайки мотивите си, съдът на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление№ 21-0000081/24.02.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ С., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”П, представлявано от Р. Н. - управител за административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“ С. да заплати по сметка на Районен съд [населено място] сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 9.00 лв. лева.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“ С. да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК] сумата от общо 1370.00 лв. за направени съдебни разноски пред Районен съд Благоевград по НАХД № 401/2020г. и НАХД № 1640/2020г. и пред Административен съд Благоевград по КНАХ № 279/2020г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: