Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. С. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Д-р Х. Т.“ № , със съдебен адрес [населено място], ул.“Б М , против Наказателно постановление № 18-1116-002563/13.06.2019г., издадено от Началник група при ОДМВР- Б., с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество се иска отмяна на санкционния акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в подкрепа на твърденията си, претендира разноски.
Административнонаказващия орган и Районна прокуратура [населено място], редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 09.09.2018г. около 13.10 ч. полицейските служители Д. и М., изпълнявали служебните си задължения в [населено място], когато на ул.“И М “ в посока от Интерната към РТВЦ-Б. забелязали управляваното от Т. превозно средство, което било без регистрационни табели, поради което подали сигнал на водача, който спрял. Свидетелите извършили проверка на водача, като установили, че това е жалбоподателя, като се обадили на дежурен и на място бил изпратен автопатрул в състав св.И. и М., които направили справка и потърсили документи от водача, като било установено, че същия не носи СУМПС и документи за автомобила, поради което му бил съставен фиш №01953117 за нарушение на чл.100 от ЗДвП, както и че ППС не е регистрирано по надлежния ред, като според свидетелите, жалбоподателя се движил с мотопед П. C., поради което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, бил съставен АУАН№555241/09.09.2018г. от св.И. в присъствието св.Д. и М., който бил подписан от жалбоподателя с възражение, че това е колело. След извършените от свидетелите справки и съставяне на АУАН, Т. бил отведен в сградата на 01 РУ Б., като срещу него било образувано досъдебно производство №463/2018г. по описа на 01 РУ- Б., в хода на което е установено, че жалбоподателят е закупил въпросното ППС като колело, извършен е оглед на същото по време, на който е установено, че същото няма скоростомер.
С постановление от 10.05.2019г. на Районна прокуратура – Б. е прекратено наказателното производство, водено срещу Т. за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК, след като прокурора е приел, че в случая деянието не съставлява престъпление, поради което изпратил материалите за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. В мотивите на прекратителното постановление прокурорът е изложил пространствени мотиви, обосноваващи правните му изводи, като е посочил, че според установеното в хода на разследването, управляваното от жалбоподателя превозно средство, представлява велосипед с допълнително монтиран двигател, който не подлежи на регистрация. Въз основа на това постановление, началник-група към ОДМВР –Б. с-р „Пътна полиция“- Б., издал обжалваното Наказателно постановление № 18-1116-002563/13.06.2019г, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, а именно затова, че на 09.09.2018г. Т. е управлявал мотопед П. C., което не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни табели .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д., М., И. и М., които макар и да не си спомнят подробност сочат, че жалбоподателя е спрян тъй като не е имал табели, като впоследствие е установено, че мотопедът не е регистриран, както и не е могъл да представи документи. В подкрепа посоченото от тези свидетели са и показанията на св.В., разпитан в хода на съдебното производство, извършил предварителна проверка. От показанията на тези свидетели се установява, че мотопедът е имал двигател и педали. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените писмени доказателства, постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.05.2019 г., копие на глоба с фиш серия Н, № 0195317, преводно нареждане от 12.09.2019 г., АУАН № 555241 ОТ 09.09.2018 г., докладна записка № У. 1116р-7225/26.09.2018 г., възражение, справка за нарушите/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Заверено копие на ДП № 1899-ЗМ-463/2018 г. по описа на 01 РУП Б. и писмо № 189900-5348/17.10.2019 г. на Първо РУ Полиция Б..
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, досежно място, време и обстоятелства по управлението, относно това подлежи ли същото на регистрация, съдът намира, че е правна преценка, поради което и твърденията на свидетелите в тази насока не могат да бъдат взети предвид от съда при формирана на изводите му. Още повече, тези свидетели не могат да посочат, каква е била кубатурата на двигателя, както и други характеристики, имащи значение за тази преценка. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираните нарушения се изясняват посредством показанията на посочените свидетели, събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.Съдът обаче взе предвид следното:
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В тази насока Законодателя е приел Наредба уреждаща, кои моторни превозни средства следва да се регистрират и съответно реда за това.Съгласно чл. 1, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.)/последно изменена с бр. 62 от 1.08.2017 г., в сила от 1.08.2017г- е посочено,че тази наредба определя условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. В ал.4 на същата разпоредба е уредено изключенията за регистриране, а именно; Не подлежат на регистрация по реда на тази наредба: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства".. Отделно от това с разпоредбата на чл.150а от ЗДвП законодателят е предвидил кои превозни средства са мотопеди , като определящо за преценка в тази насока са техните технически характеристики.
В конкретния случай липсват каквито и да било данни за техническите показатели на превозното средство, управлявано от жалбоподателя на процесната дата, същото е посочено като мотопед с определена марка, без съществени характеристики , определящи какво представлява, което според съда е довело до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като описаното по този начин обвинение в АУАН и НП е непълно и неясно и лишава съда от възможност да прецени има ли извършено нарушение.
При ангажиране на административнонаказателна отговорност наказващите органи са длъжни да спазват императивните изисквания на закона, като с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица е необходимо административнонаказателното обвинение да бъде така формулирано, че същите да разберат в какво именно са обвинени, като нарушението следва да бъде описано с всички негови признаци, попълващи състава на твърдяната за нарушена правна норма, при пълно съответствие между текстовата и цифрова квалификация. Това изискване е скрепено и с нормата на чл.57 от ЗАНН, в която законодателят е предвид минимално необходимото съдържание на наказателното постановление, като включените реквизити са задължителни и липсата или неточността на който и да е от тях е основание за отмяна от категорията на абсолютните такива. В случая съдът констатира, непълно описание на твърдяното нарушение, което по същността си представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която разпоредба наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
От друга страна според съда наказващия орган е допуснал и нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е издал атакуваното НП без да изследва спорните обстоятелства. В самото НП е цитирано именно прекратителното постановление на Районна прокуратура [населено място], в което като аргумент за прекратяване е посочено, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя не подлежи на регистрация, поради което не е престъпление. Тези изводи са направени на база събрани доказателства, в хода на разследването, в рамките, на което е установено, че всъщност Т. е управлявал велосипед с педали и поставен двигател, но без скоростомер. При тези установени обстоятелства наказващия орган е следвало да изследва подлежи ли на регистрация, представлява ли мотопед, каква е кубатурата на двигателя, допълнително ли е представен, което обаче не е сторено, а същия е издал атакуваното постановление, от което не може да се установи на база какви доказателства и как е установено приетото от наказващия орган, че превозното средство е мотопед, подлежащ на регистрация. Поради което и съда намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и неяснота на волята на наказващия орган, като при наличие на спорни обстоятелства, същия не е изпълнил задължението си да съобрази и прецени събраните доказателства и да разследва спорните по аргумент от чл.52, ал.4 от ЗАНН. Предвид горното настоящия състав намира, че в конкретния случай незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено.
Въпреки изхода на делото и приетото от съда, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение според настоящия съдебен състав е неоснователно. Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство,разноските по което се определят по правилата на НПК ,с оглед разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. Следователно при отмяна на Наказателното постановление, респ. уважаване на жалбата , разноските по делото остават за сметка на страните. В тази връзка е и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, според което "В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК (чл. 170, ал.1 от НПК отм.) съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда."
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-1116-002563/13.06.2019г., издадено от Началник група при ОДМВР- Б., с-р Пътна полиция, с което на Т. С. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Д-р Х. Т.“ № , със съдебен адрес [населено място], ул.“Б М на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ