След анализ на ангажираните по делото доказателства съдебния състав намира за установено следното:
Актът за констатиране на дребно хулиганство е съставен в съответствие с проведената за това процедура по УБДХ и е надлежно връчен на нарушителя. Неговото твърдение, че актът не е връчен е недоказано и неоснователно, тъй като върху Акта за констатиране на дребно хулиганство е посочено, че Г. е отказал да получи документа и това е удостоверено с имената и подпис на свидетел С. М..Последният бе категоричен при разпита си в съдебното производство, че актът е предоставен за връчване и подпис на Г. в полицейското управление, но същият е отказал да го получи, заради което и М. е подписал в тази процедура като свидетел след отказа .
По отношение на отразеното в Актът за констатиране на дребно хулиганство по същество, съдът намира следното:
С разпитаните свидетели в процеса и дадените обяснения от страна на Г. по един категоричен начин се установи, че на процесната дата/23.06.2014 г., около 00.35 часа/ Г. се е намирал в дома си в Благоевград, на [улица], заедно със своята съпруга - С. А. Б. и петте им малолетни деца. В същото време според показанията на свидетелката С. Б. и нейната майка – св.А. Б., между Г. и С. Б. е възникнало скарване по повод проявявана ревност от страна на Г. към неговата съпруга/свидетелите Д. и А./. Г. започнал да обижда и бие съпругата си /св.А. Б., св.Д., А., А./, заради което и св. С. Б. се обадила на майка си с местоживеене в [населено място] и й казала, че Г. я бие, а А. Б., която чула при този разговор викове от Г. и възприела плача на дъщеря си се изплашила за детето си и се обадила на телефон 112 за да потърси помощ от полицията . Тъй като до отиването на полицаите С. Б. отново се обадила на майка си и продължавала да плаче и да твърди, че съпругът й я бие и обижда, св.А. Б. отново позвънила на телефон 112 и настояла за отиването на полицаи в дома на дъщеря й в Благоевград за да я спасят от боя на съпруга й. По този повод от изпратената справка на националният телефонен оператор за телефон 112 на МВР се установява, че са регистрирани 4 обаждания от А. Б. на 23.06.2014г., както следва: в . 00.32 часа, в 01.04 часа и в 01.09 часа и в 01.24 часа. Последното обаждане според св.А. Б. обаче не е било за побоя на дъщеря й, а за това, че след отвеждането на Г. от полицаите, роднините му заключили дъщеря й и не й позволяват да напусне жилището и да си тръгне за [населено място]. Последното се потвърди и в хода на проведените очни ставки между св.С. Б. и свидетелите Д. и А., както и при разпита на тези полицейски служители. При тези първи обаждания на св.А. Б., тъй като на работа като дежурни във Второ РУП Благоевград, което отговаря за адреса на Г., са били полицаите Д. Д. и Р. А., двамата били изпратени на адреса на Г. за проверка на подаденият от А. Б. сигнал за побой, от дежурният за процесната дата по приемане на сигналите в ОДМВР-Благоевград-св.А. . Именно последният е записал и естеството на подаденият от А. Б. сигнал и в изпратената извадка от входящ дневник за такива сигнали в полицейската дирекция за същата дата. На стр.114 от делото в този входящ дневник също е посочено като предмет на подаденият от А. Б. сигнал-„че зет й бие дъщеря й“. Св.А. твърди, че и лично е разговарял и с А. Б., която и пред него по телефона е заявила, че зет й бие дъщеря й, че тя е много притеснена и иска полицията да отиде да помогне на дъщеря й.
При разпита на изпратените за проверка на този сигнал свидетели и полицейски служители Д. и А. се установи, че при отиването им на адреса на Г. и С. Б. след 01.00 часа, те бил посрещнати и чакани от самата С. Б. пред жилището, която плачела и държала малко дете на ръцете си. Зад нея пред жилището се показал и Г. и св.С. Б. казала на двамата полицаи:“Вие сте за мене, се га тръгвам“, след което влязла в жилището за да си вземе багаж.Нарушителят бил видимо пиян и посрещнал много агресивно полицаите, които останали да чакат С. Б. на вратата на жилището, в което видели още 4 деца. С. Б. си взела чанта с багаж и се опитала да излезе с нея през входа на жилището, при което Г. я ударил по ръката и в присъствието на полицаите започнал да й крещи. Полицаите възприели това поведение на Г. като агресия и му направили забележка да не се държи така с жена си, при което , той се обърнал към тях с думите: „Вие какви сте?Защо сте тук?“Ще ви еба майката,боклуци“, „Знаете ли за кой работя аз, утре ще ви уволня“ , като към полицай Д. се обърнал и с думите „Ти ли ще ебеш жена ми?“. Наред с това Г. посегнал да удари полицай Д. и се опитал да ги изблъска двамата със св. А. през врата на жилището си./Самият Г. в своите обяснения признава, че на процесната дата е употребил алкохол преди да се прибере у дома си. / Това поведение на Г. мотивирало полицейските служители да изведат нарушителя от жилището му и да му поставят помощни средства/белезници/, при което обаче той продължил да буйства, да се съпротивлява и да блъска полицаите . При извеждането му от жилището, Г. дори започнал да рита полицаите, те го повели към полицейският автомобил, при което обаче той се отскубнал и паднал на земята , където имало неравна повърхност и разпилени строителни материали, в това число и греди. Докато бил на земята полицаите се опитали да му сложат белезници за да го усмирят и заведат в полицейското управление, но Г. продължил да се дърпа, да рита и да буйства дори и в това положение. Полицаите успели обаче да му сложат белезниците и го вкарали в полицейският автомобил, след което го завели в 01 РУП- Благоевград за 24 задържане по ЗМВР по преценка па полицай Д. . Междувременно преди закарването на Г. с полицейският автомобил, на мястото имало и други хора/роднини на Г./, от които една жена се представила за негова сестра /с неустановена самоличност и непризована по делото поради отказ на Г. да назове имената й и да съдейства за разпита й в производството/ и тя също се опитала да попречи на полицаите да заведат Г. в полицейското управление, като твърдяла, че обещава, че той ще си легне и повече няма да буйства /св.Д./. След което Г. бил закаран в 01 РУП за изясняване на случая.Там му е съставен и Акта за констатиране на дребно хулиганство, който му бил връчен, но Г. отказал да го подпише и този отказ е удостоверен с подписа на св.М. .
Тъй като междувременно се появило 4-то обаждане на телефон 112 от страна на св.А. Б. в 01.24 минути след полунощ на процесната дата, двамата полицейски служители отново били изпратени на адреса на Г., този път за да помогнат на С. Б. да напусне жилището, където по твърдения в сигнала на нейната майка, роднините на нарушителя я били заключили и не й позволявали да си тръгне. При това второ отиване към двамата полицаи Д. и А. се присъединил и техни колеги от 01 РУП за да няма размирици с роднините на Г. . При отиването на полицаите, роднините отключили С. Б. и тя взела най-малкото си дете и багаж и тръгнала с полицаите Д. и А. за даване на обяснения. Написала собственоръчно такива в 01 РУП, където разказала за случилото се именно по начина описан от полицаите Д. и А.. Двамата полицаи разказват в показанията си, че С. Б. било много разстроена от поведението на съпруга си на процесната дата , плачела и се наложило известно време да я изчакат да се успокои преди да почне да пише обяснения по случая, като й дали и да пие вода. След като написала обясненията си С. Б. заявила, че иска да отиде при майка си в Д. с такси, полицаите й извикали такси и С. Б. се прибрала в [населено място] при св.А. Б., заедно с най-малкото си дете, а другите си 4 деца оставила в жилището в Благоевград при роднините на Г. .
Заради поведението на Г., полицаите решили да го задържат по ЗМВР за 24 часа, което обаче налагало преглед на лицето от медицинско лице, което да удостовери, че задържането няма да влоши здравословното състояние на евентуалният задържан предвид на негови евентуални заболявания. Спазвайки тази процедура за всеки случай на задържане, полицаите закарали Г. в Спешен център при МБАЛ-Благоевград, където бил прегледан от свидетелката Д-р С.. При закарването полицаите изрично посочили причината за видимите наранявания по Г., а именно оказана от него съпротива и падането, а Г. от своя страна пък заяви, че бил „жестоко пребит от полицаите“. След прегледа на Г. е установено, че се налага същият да остане на лечение предвид констатираната фрактура на ребро, поради което не се осъществило неговото задържане, а същия бил насочен към Хирургично отделение на [фирма] Благоевград. От представените медицински документи и извършена съдебно-медицинска експертиза се установи, че Г. е избягал от Хирургично отделение на втория ден, въпреки описаното от него и твърдяно „ тежко състояние „, в което се намирал , след „нанесеният му побой от полицаите Д. и А.“. Според Фиша за преглед на Г. в Спешния център, същият е постъпил за този преглед на 23.06.2014г. в 02.30 часа.
В съдебното производство в опита си да оневини съпруга си С. Б. промени своите показания и твърдеше коренно различни обстоятелства, от това което е написала в своите обяснения и това което е казала на майка си, като нейните показания в съдебното производство нямаха никакво логично обяснение спрямо поведението й на процесната дата. Така при разпита й в съдебно производство същата заяви, че не се е карала друг път с Г., че това е било първо каране, че дори не е било скарване случилото се по между им на процесната дата, а говорено на висок тон, че той не я е обиждал, не я е бил и не знае защо майка й е останала с такива впечатления и защо четири пъти се е обаждала на тел 112 на процесната дата. Твърди, че съпругът й бил жестоко пребит пред децата от полиците, но въпреки това се установи, че тя не е отишла със съпруга си, не е придружила „пребитият си съпруг“нито в полицейското управление, нито в Спешен център, нито го е посетила в Хирургично отделение на МБАЛ, след настаняването му там, нито се е интересувала какво се е случило след „тежкия му побой от полицаите“. Вместо това е оставила другите четири свои малолетни деца сами в жилището им с Г., взела е след полунощ най-малкото то тях /петото си дете/ и е заминала с такси за [населено място] при майка си след полунощ на 26.03.2014г. Това поведение на С. Б. съдът счита, че няма никаква логична обосновка, ако е вярно казано от нея и казаното от Г., че на процесната дата той е „жертва на полицейско насилие“ от посещението на полицаите Д. и А., които „жестоко го пребили“ в собственото му жилище и пред очите на С. Б. и 5-те им малолетни деца. /Това са твърденията на самата С. Б., докато Г. твърди, че побоят му освен в жилището е продължил и в някаква горичка, с неизвестно местоположение, където бил закаран и бит от полицаите след отвеждането му от дома на процесната дата./ Поведението на С. Б. има логическо и житейско обяснение единствено и само ако казаното от нея в съдебното производство и ако казаното от самият Г. не е вярно, и респ. ако е вярна тезата на полицаите Д. и А. за случилото се на процесната дата и място, а именно, че С. Б. тогава е била бита и обиждана от съпруга си, заради което се обадила и оплакала на майка си, последната пък пуснала сигнал за този побой на телефон 112, мотивирал и изпращането на двамата полицаи на това място . Само в тази хипотеза е логично и житейски обяснимо и поведението на С. Б. след идването на полицаите за проверка на сигнала в дома й с Г., като същата вместо да стои до и защитава „пребитият си от полицаите съпруг“, е тръгнала по своя инициатива и желание с тези двама полицаи, които твърди, че са „пребили „Г. пред очите й и пред очите на 5-те й деца, отишла е с полицаите в полицейското управление заедно с най-малкото си дете, написала е собственоръчни обяснения, след което е поискала да й извикат такси и е заминала за [населено място] при майка си –св.А. Б. , без да се интересува от състоянието и местонахождението на „пребитият й съпруг“Г. и оставяйки останалите си 4 малолетни деца сами в семейното им жилище. Именно за това съдът не кредитира обясненията нито на Г., нито на съпругата му С. Б. и счита, че казаното от тези двама участника в процеса, че нарушителят е „пребит“ на процесната дата от полицаите Д. и А. в собственото му жилище и пред него, в присъствието на 5-те им малолетни деца и роднини на Г. място, е неистина. Заради пълната им алогичност и житейска неоправданост и недоказаност, съдът не кредитира показанията на С. Б. и обясненията на нарушителят Г. и приема за достоверни именно показанията на полицаите Д. и А. за случилото се при комуникацията им с Г. на процесната дата и място.В подкрепа на техните показания са и показанията на св.А., данните за обажданията на А. Б. на телефон 112 и сочените от нея причини за подаваните сигнали, вписани и в нарочен входящ дневник за сигналите при ОДМВР-Благовеград . Наред с това при разпита на самата св.А. Б., въпреки опита на този участник да оневини зет си Г., в крайна сметка А. Б. потвърди, че тя е подала сигнал за това, че Г. бие дъщеря й на процесната дата защото я е чула да плаче, а Г. да крещи докато е говорила със С. Б. по телефона. Потвърди, че е възпирала поведение на нарушителя по телефона, което я притеснило за дъщеря й и за това потърсила помощ за детето си от полицията. Обадила се няколко пъти на телефон 112 защото дъщеря й продължила да й звъни след първото обаждане и й казала, че полицаите не идват. А. Б. потвърди, че след като напуснала жилището , С. Б. пристигнала при нея в [населено място] разстроена с малкото си дете, като разбрала от нея, че роднините на Г. я заключили и не й позволявали да тръгне за Д.. Тези твърдения на А. Б. напълно кореспондират с показанията на полицаите Д. и А. за поведението на Г. и неговите роднини спрямо С. Б., което и станало повод за тяхното отиване на процесният адрес и задържането на нарушителя по описаният от тях начин.
За проверка достоверността на обясненията на Г. и показанията на свидетелите , по делото бе допусната и извършена и съдебно-медицинска експертиза . Вещото лице Д-р А. заяви, че констатираните травматични увреждания по медицинските документи за Г., приложени по делото могат да се получат при удари от и върху твърди тъпи предмет, както и при падане от собствен ръст в обстановката, описана от полицаите Д. и А. в казуса-дворното място с неравна повърхност и разхвърляните строителни материали. Експерта е категоричен също, че констатираните охлузвания по тялото на Г. могат да се получат и при неговото буйстване и притискане след падането му на земята . При това експертно заключение, съдът приема, че то също опровергава тезата на нарушителя и подкрепя показанията на свидетелите Д. и А. за начина, по който са получени травматичните увреждания на нарушителя на процесната дата.
На фона на описаната от Г. хронология на причиняване на травмите му на процесната дата /от страна на полицаите Д. и А., които му упражнили полицейско насилие във и пред дома и в горичка с неустановено местонахождение/, съдът констатира абсолютна алогичност и липсата на житейска логика и в поведението на нарушителя след настаняването му за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ-Благовеград , като същият вместо да остане и да се лекува от причиненото му „полицейско насилие“ в сигурно и безопасно място, каквото е било въпросното болнично заведение при непрекъснатото медицинско наблюдение от лекари, нарушителят е избягал сам то болничното заведение и се е прибрал у дома си.
Крайно недостоверна според съда е и самата версия на Г., че е бил „пребит“ и в горичка, извън града, с неустановено местонахождение. Освен неговите собствени твърдения, в тази насока не се събраха никакви доказателства. Вместо това към днешна дата е изискана информация по часово за това кога са направени обажданията на тел. 112 от А. Б., майката на С. Б. и съответно кога Г. е заведен в полицейското управление и за преглед в Спешен център. От тази информационна справка се констатира, че до отиването на полицаите на адреса на Г., А. Б. се е обадила 3 пъти на телефон 112 на 23.06.2014г., както следва : в 00.32 часа, в 01.04. часа и в 01.09. часа. Самите полицаи заявиха, че са се затруднили при намирането на адреса на Г. и се наложило да се обаждат на св.А. за да уточняват местонахождението . Следователно, от тези данни може да се заключи , че полицаите Д. и А. са пристигнали на адреса на Г. за проверка на сигнала след 01.09 часа, когато е било последното обаждане на телефон 112 от А. Б. с настояване полицаите да отидат и помогнат на дъщеря й, защото зет й Г. я бие. След като намерили адреса, разговаряли с Г. и С. Б., свидетелите Д. и А. заявиха, че са го завели в 01 РУП-Благовеград за задържане и изясняване на случая, след което обаче се обадила отново А. Б. на телефон 112 и поискала отново помощ от полицията, този път защото роднините на Г. били заключили дъщеря й и не й позволявали да си тръгне от жилището. Това обаждане на А. Б. е регистрирано на телефон 112 в 01.24 часа на същата дата, когато полицаите вече са били завели Г. в 01 РУП-Благовеград и са се намирали там, от където именно заедно с колеги от това управление отново се върнали на адреса на Г. за да съдействат на С. Б. да напусне жилището и да бъде отключена от роднините на Г. . След като направили и това и довели и С. Б. в полицейското управление , същата имала нужда да се успокои защото била много разстроена от поведението на съпруга си и плачела.После написала собственоръчни обяснения за случая, поискала да й съдействат за извикване на такси и заминала с най-малкото си дете за Д. при майка си А. Б.. Едва след това Г. бил заведен и в Спешен център за преглед преди 24-часовото му задържане по ЗМВР, като този преглед в Центъра е направен според издаденият медицински фиш на 23.06.2014г. в 02.30 часа. При тези категорични обективни данни , съдът счита, че обясненията на Г. за нанесен му побой от страна на полицаите Д. и А. в „горичка извън града“ са напълно неверни и не следва да се кредитират . Видно от хронологията на поведението на полицаите и действията им на процесната дата от обажданията на А. Б. до завеждането на Г. за преглед в Спешен център, в рамките на близо 20 минути /от третото обаждане на А. Б. до 4-то й обаждане на телефон 112, когато е съобщила , че отново иска съдействие от полицията , този път за да се отключи дъщеря й от роднините на Г./, свидетелите Д. и А. са отишли на адреса на Г., разговаряли са с него и С. Б., потушили са скарването им, сломили са съпротивата и буйстването на нарушителя като са му поставили белезници, разговаряли са и с роднини на Г. /лице, представило се за негова сестра/ и са завели Г. до 01 РУП-Благоевград за изясняване на случая и задържането му по ЗМВР. В рамките на този изключително кратък интервал от време и всички тези действия от поведението на двамата полицаи е обективно невъзможно Д. и А. освен описаното, да се успели и да заведат Г. извън града в горичка, където да продължат да го бият /удрят и ритат/ и чак след това да го върнат в града и заведат в полицейското управление. Ето защо и съдът приема, че тези твърдения на Г. не са достоверни и не следва да се кредитират . Този извод на съда не се променя от факта, че Г. е заведен за преглед в Спешен център в 02.30 часа,след като се установи, че от 01.24 часа до 02.30 часа , същият е били вече закаран и настанен в 01 РУП-Благовеград от полицаите Д. и А. и от това управление е закаран в Спешен център .
При всички тези доказателства и така установена фактическа обстановка по случая, съдебния състав намира, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че с поведението си на процесната дата и място, нарушителят е извършил две непристойни прояви на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ , изразяващи се в оскърбително отношение към полицейските служители Д. и А., които е псувал и обиждал по начина описан в акта за констатиране на дребно хулиганство, което се доказа от показанията на тези свидетели, като наред с това в присъствието на съпругата си , 5-те си малолетни деца и други близки и роднини, дошли заради случая, макар и с неустановена самоличност / показания на св.Д., св.А., св.С. Б. /, Г. е извършил и други действия /буйствал, оказвал съпротива на двамата полицаите Д. и А. ди изпълнят задълженията си по охрана на реда и да го изведат от дома му като го закарат в полицейското управление, посегнал на полицай Д. да го удари и ритал и двамата полицаи в опита си да възпрепятства поставянето му на белезници и закарването му в полицията/, с което несъмнено е нарушил общественият ред и спокойствие на всички тези свои близки и роднини на 26.02.2014г. след полунощ .
Използваните думи и изрази от Г. спрямо двамата полицаи на процесната дата /“Вие какви сте?Защо сте тук?“Ще ви еба майката,боклуци“, „Знаете ли за кой работя аз, утре ще ви уволня“ , като към полицай Д. се обърнал и с думите „Ти ли ще ебеш жена ми?“/, несъмнено са накърняващи чувството за чест и достойнство на личността, поради което и същите са оскърбителни такива за двамата полицаи –свидетелите Д. и А..
Тези две форми на дребно хулиганство правилно са извършени, както от обективна, така и субективна страна, тъй като Г. е знаел, че не поведението му е хулиганско, нарушава нормите за реда и поведение при комуникация с представители на реда като полицаите Д. и А. и то в ситуация, предизвикана от неговото собствено неправомерно поведение в семейството му. Съзнавал е обществената опасност от деянието си, както и последиците от това и демонстративно е извършил тези прояви, мотивиран от желанието си да покаже неодобрението си към дошлите да помогнат на съпругата му С. Б. полицейски служители при възникналото по между им скарване на лична и основа и с повод-проявена ревност . Ето защо, съдът приема, че в случая и двете форми на дребно хулиганство са извършени виновно и съзнателно от дееца.
Това демонстративно показано неодобрение на Г. към идването на полицаите да помогнат на С. Б. и да й съдействат да напусне жилището му, е станало повод , след като извършил двете форми на дребно хулиганство, нарушителят да продължи с противоправно си поведение към двамата полицаи Д. и А., на които в рамките на съдебният процес Г. се опита да вмени и нарушения по служба/полицейско насилие и побой по време на работа/. За това неправомерно вменяване на неизвършено нарушение по служба от двамата полицаи, Г. се опита да се възползва и от показанията на съпругата си С. Б., която без никаква видима причина коренно промени твърденията си в съдебното дело, от тези, които собственоръчно е написала в 01 РУП-Благовеград , след инцидента и преди да си замине за [населено място] при майка си заради скарването с нарушителя на процесната дата. Ето защо това поведение на Г. съдът приема като отегчаващо вината му обстоятелство и сочещо на лице, което демонстрира явно неуважение и незачитане на полицейските служители, изпълняващи своите задължение по закон и по време на служба. Като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени също така, че се касае за две форми на дребно хулиганство, извършени нощно време и след употреба на алкохол от страна на Г. . От друга страна, като смекчаващи обстоятелства съдът отчете несъмнено чисто съдебно минало на Г., семейното му положение и дадените от него обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина и проверката достоверността на другите събрани доказателства. Тези индивидуализиращи обстоятелства и изключително демонстративното неуважение на нарушителя към органите на властта, показвано явно и в присъствието на съдебният състав в рамките на цялото съдебно производство, мотивират съда да приеме, че адекватна и справедлива административна санкция за този деец и в този казус е по-тежката такава предвидена в Указа за борба с дребно хулиганство, а именно “Задържане в поведение на МВР”. Изхождайки от посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при отчитане и на изминалото време от датата на деянието до датата на постановяване на настоящият съдебен акт, съдът приема, че срока на това административно наказание следва да бъде под средният размер, а именно- 3 денонощия.
Съдебният състав също така констатира, че изцяло променените в процеса и алогичните показания на св.С. Б. дават основание за изпращането на протоколите с нейният разпит на РП- Благоевград за преценка наличието на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.290 от НК.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.6 от УБДХ съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА нарушителя К. С. Г., [дата на раждане] г в [населено място], живущ в [населено място], ул. „О.” № 33, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, работя на частно, ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2014 година, около 00.35 часа в [населено място], на ул. “О.” № 33, е извършил две непристойни прояви, представляващи дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, изразяващи се в оскърбително отношение към орган на власт-полицейските служители Д. Д. и Р. А., които обиждал и псувал по описания в акта за дребно хулиганство начин, а така също и в други действия, с които е нарушил общественият ред и спокойствие /оказана съпротива при извеждането му от дома и завеждането в полицейското управление, блъскане и ритане на полицаите А. и Д., буйстване и съпротива за поставяне на белезници/ на същото място и дата, заради които на основание чл.1, ал.1 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание “Задържане в поделение на МВР” за срок от 3 /три/ денонощия.
ОСЪЖДА К. С. Г. да заплати по сметка на РС-Блаогевград сумата от 200 лв./двеста лева/-разноски за съдебно-медицинска експертиза и сумата от 5.00лв.-ДТ за издаване на ИЛ.
Решението на съда може да се обжалва в срок от 24 часа пред Окръжен съд - Благоевград, считано от днес, като в случай на жалба съдът насрочва същата за разглеждане за 14.08.2014 г. от 14:30 часа.
КОПИЕ от протоколите за разпит и участието на С. А. Б. в проведените очни ставки в рамките на това производство НЕЗАБАВНО да бъдат изпратени на Районна прокуратура Благоевград за преценка извършване на престъпление от общ характер от С. А. Б. по чл.290 от НК.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: