и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]; И. Л. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ; З. И. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.”; Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ю. Г.” №; В. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ; Г. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]; Г. П. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез процесуалния си представител адв. П. И. З., АК - Б., със съдебен адрес: [населено място], ул. Против Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх. и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх., и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул., че:
- Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, е собственик на основание наследствено правоприемство на 6/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия:, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- И. Л. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” №14, ет. 2, е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р.Б. - Ш.”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61, 04279.36.62 и 04279.36.64;
- З. И. И., ЕГН, с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид.ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: , заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от I 500.00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - ”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ю. Г.” №20, е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61, 04279.36.62 и 04279.36.64;
- В. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” №14, ет. 1, е собственик на основание наследствено правоприемство на 4/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. — Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74. 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Г. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ег. 2, ап. 4, е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - 111.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Г. П. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64.
Сторено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №151, том IV, peг. №8961, дело №677 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г. в частта, надвишаваща действително притежаваните от ответника Г. Б. 3/30 ид. ч.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на П. И. М., починал на 15.02.1962 г., бивш жител на [населено място], общ. Б., и неговата съпруга - Й. М. М., починала на 12.02.1978 г., бивш жител на [населено място], общ. Б.. Поддържа се, че с Решение № З-Г от 02.02.1999 г. на Поземлена комисия, [населено място], било възстановено правото на собственост на наследниците на П. И. М. върху следния недвижим имот:
Нива от 1 499,00 дка, четвърта категория, местност Р Б.-Ш.107, имот №036075 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №036061, №036063, №036074, №036064 и №036062, който имот понастоящем представлява Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - III. 107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64.
Твърди се още, че ищците са придобили съответните идеални части от гореописания имот на основание наследствено правоприемство от общите им наследодатели П. И. М. и Й. М. М.. както следва: Й. Д. Т.- 6/30 ид. ч. Същата сесочи, че е внучка на общите наследодатели и единствена дъщеря на техния син - Д. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН. И. Л. И.- 2/30 ид. ч., внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН.З. И. И.- 2/30 ид. ч., съпруга на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 9, ал. 1 от ЗН. Д. Л. Б.- 2/30 ид. ч., внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН.В. С. М.-4/30 ид. ч., съпруга на техния син Г. П. М., т.е. наследник по чл. 9, ал. 1 от ЗН за 2/30 ид. ч. Твърди се още, че наред с това същата е майка на починалия им внук - А. Г. М. /неженен и без деца/ и поради това и негов наследник по чл. 6 от ЗН за 2/30 ид. ч. Г. И. М.- 1/30 ид. ч., съпруга на техния внук - П. Г. М., т.е. наследник по чл. 9, ал. 1о т ЗН. Г. П. М.- 1/30 ид. ч., син на техния внук - П. Г. М., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН.
Поддържа се, че ответницата Г. А. Б. е внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син А. П. М., като същата е наследила 3/30 ид. ч. от имота в това си качество.
Сочи се в исковата молба от ищците, че след направена справка в имотен регистър с недоумение установили, че по отношение на гореописания съсобствен имот на 15.08.2018 г. е бил издаден Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №151, том IV, peг. №8961, дело №677 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г., по силата на който ответницата Г. Б. е била призната за собственик на целия имот. Установили още, че седмица по-късно на 23.08.2018 г. Г. Б. е извършила прехвърляне на имота в полза на другия ответник А. А. С. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том IV, per. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус Искра К., с район на действие PC - Б..
Поддържа се в исковата молба, че нито едно от гореизброените правни действия и сделки не е породило действие спрямо ищците.
Сочи се, че Г. Б., която се явява „праводател” на А. С. по договора за покупко-продажба, се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди се, че от момента на завършване на процедурата по възстановяване на правото на собственост с Решение № З-Г от 02.02.1999 г. на Поземлена комисия, [населено място] фактическа власт върху поземлените имоти не е била упражнявана от наследника Г. Б. изобщо, още по-малко пък еднолично. Сочи се, че този ответник никога не е бил във владение на целия имот. Г. Б. никога не е обработвала имота, нито е извършвала каквито и да било действия, които да могат да бъдат възприети като действия по владение на недвижим имот. Твърди се, че такива са извършвани от ищците, съобразно притежаваните от тях права. На нито един етап от възстановяване на имота до настоящия момент фактическата власт не е била упражнявана еднолично от един наследник.
Сочи се още, че тъй като от страна на Г. Б. никога не са били извършвани каквито и да било действия, осъществяващи правомощията на собственик на имота, то същата никога не е имала намерение за своене, тъй като очевидно никога не е възприемала гореописания имот като свой собствен.
Изразява се становище, че независимо от горното, дори такова намерение да е съществувало в съзнанието на Б., за да произведе своето правно действие придобивната давност е необходимо още намерението за своене на имотите да е демонстрирано по отношение на действителния собственик. Сочи се, че до 15.08.2018 г. - момента на издаване на Нотариален акт за собственост върху поземлени имоти Б. никога не е манифестирала спрямо ищците своето намерение да свои съсобственият им имот. Същата не е ограничавала по никакъв начин правата на собствениците, нито е извършвала опити да отстрани същите от недвижимите имоти, т.е. липсват действия, които да отричат собственическите права на ищците. А при липса на действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, наличието на намерение за упражняване на фактическа власт е скрито, а следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Сочи се още, че в настоящия случай дори да се приеме, че ответницата е ползвала имота и е извършвала определени действия в него, то презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима. В този смисъл е и даденото разрешение с ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС, в което се приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, но само когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Поддържа се, че в настоящият случай съсобствеността върху имота произтича именно от наследственото правоприемство, при което лицето, което се позовава на изтекла придобивна давност следва да установи при условията на пълно и главно доказване както намерението си да свои имота, така и неговото явно и категорично манифестираме на останалите съсобственици.
Поддържа се в исковата молба, че след като липсват двата основни елемента от фактическия състав на придобивната давност, то Б. не би могла да придобие имота на това правно основание и безпредметно се явява по-нататъшното му обсъждане. Въпреки това за пълнота се посочва, че ако дори да бяха осъществени, то тяхното проявление следвало да е продължило непрекъснато в императивно уредения в Закона за собствеността времеви период от 10 години, което категорично не се е случило. Заявява се, че от страна на праводателя на ответника никога не е била упражнявана фактическа власт върху процесните имоти, а първият момент, в който евентуално намерението му да свои същите е намерило обективен израз е била датата на съставяне на посочения нотариален акт - 15.08.2018 г., т.е. едва преди няколко месеца.
Твърди се, че продавачът по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том IV, per. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус И К., никога не е придобивал правото на собственост върху посочените в договора недвижими имоти. Следователно продавачът по договора, от който ответницата С. черпи своите права не е разполагал с право на собственост върху имота. Сочи се, че от това следва, че и за С. не са се породили собственически права върху „прехвърления” имот, тъй като нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права. Горното следва от общия принцип в гражданското право, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът С. не притежава каквито и да било вещни права върху процесните поземлени имоти, извън притежаваните от Б. 3/30 ид. ч. Тъй като Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №151, том IV, peг. №8961, дело №677 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г. е издаден в полза на Б. за целия имот, то същият следва да бъде отменен в частта, надвишаваща действително притежаваните от нея 3/30 ид. ч.
С Разпореждане № 1538/18.02.2019г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответницата Г. Б. е върчено на 29.03.2019г. на пълномощник адв. П. Н..
Видно от данните по делото не е постъпил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор от ответницата Г. Б..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника А. А. С. на установените по делото постоянен и настоящ адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщенията за връчване на исковата молба са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочените адрес. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е изпратено съобщението. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето има регистриран действащ трудов договор, но изпратеното съобщение чрез работодател не е връчено, тъй като на регистрирания му в ТР адрес е констатирано, че няма офис и служители, както и отличителни знаци и табели с името на фирмата.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На 14.06.2019г. връчителят е залепил на настоящия адрес по адресната справка на ответника на входната врата, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, а на 17.06.2019г. е залепил уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на настоящия адрес на ответника. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед изложеното с Определение № 6538/11.07.2019г. съдът е постановил съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.- да се приложат по делото, като се считат за редовно връчени по реда на чл. 47, ал.1-3 ГПК. Предоставил е на ответника по делото А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по същото дело на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и чл.47, ал.6 от ГПК, за участие на същия при разглеждане на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
С Определение № 7216/30.07.2019г. е назначен за особен представител на А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. адвокат Й. Х. С.. Съобщението по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на особения представител на 16.09.2019г.
Видно от данните по делото в указания и законоустановен едномесечен срок е постъпил писмен отговор от особения представител адв. Й. С.. В писмения отговор се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Възразява срещу изложените твърдения и обстоятелства в исковата молба.
Твърди се в писмения отговор, че е изтекла в полза на първата ответница Г. А. Б., погасителна давност за придобиване на целия процесен имот. Родителите на първата ответница са тези, които са владели имота до внасянето му в ТКЗС, което владение и осъществяване на фактическа власт е продължило и след подаване на документи - заявление за възстановяването му от Поземлена комисия.
Сочи се, че видно от Решение № З-Г от 02.02.1999 г. на Поземлена комисия, [населено място], с което е възстановено правото на собственост на наследниците на П. И. М. върху процесния имот, преписката е с № Г1462 от 14.02.1992 г. и е образувана по заявление на А. П. М.. Сочи се още, че същият е баща на първата ответница - Г. Б. и син на общите наследодатели на страните. В тази връзка се твърди, че именно бащата на първата ответница е предприел необходимите действия за възстановяването правото на собственост, изпълнявал е указанията на административният орган по земеделската реституция и е въведен във въвод на имота.
Твърди се още, че имота е внесен от родителите на първата ответница в ТКЗС, като след приемането на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, първата ответница след тяхната смърт е продължила да полза през цялото време този имот и тя изцяло е собственик на имота, предвид изтеклата придобивна давност в нейна полза от 1999 г. както до момента, в който се е снабдила с констативен нотариален акт. Твърди се, че необезпокоявано и явно е осъществила владение върху имота, ползвала и обработвала същата процесна нива, което упражняване на фактическа власт е продължило и към момента на продажбата на имота на втората ответница, която покупко-продажба е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том IV, peг. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус И К..
Поддържа се, че втората ответница е закупила имота със съзнанието, че продавача е пълноправен собственик на същия.
Оспорва се твърдението, че втората ответница никога не е придобивала правото на собственост върху посочения в договора недвижим имот. Оспорва се твърдението, че продавачът по договора, от който ответницата С. черпи своите права не е разполагал с право на собственост върху имота, и че и за С. не са се породили собственически права върху „прехвърления" имот, тъй като нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права.
Твърди се, че втората ответница е добросъвестен купувач. Тя е придобила имота съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том IV, peг. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус И К., подписан на 23.08.2018 г, и вписан в СП при PC Б. с вх. Peг. № 3895 от 23.08.2018 г. Исковата молба по настоящият спор е вписана в СП [населено място] на 29.01.2019 г., с вх.рег. 268. Сочи се, че вписването на придобивната сделка на втората ответница има защитно действие. Вписването е нотариално удостоверение, с което се дава гласност на нотариалните прехвърляния на недвижими имоти и учредяване или прехвърляне на вещни права върху такива имоти. На вписване, съгласно чл. 112 ЗС, подлежат и нотариалните актове с които се извършва продажба на недвижим имот. Вписването има оповестително нотариално действие и се изразява във възможността трети лица да узнаят за извършеното действие.
Предвид изложеното, се иска да бъде оставен без уважение предявеният иск като неоснователен и недоказан.
С Определение № 9817/18.10.2019г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, от същите се явява лично ищцата З. И., останалите не се явяват, всички ищците се представляват от редовно упълномощен процесуален представител адв. З., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск. Претендират се и сторените по делото разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание ответницата Г. А. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява, не е взела становище по исковите претенции.
В съдебно заседание ответницата А. А. С., редовно призована чрез назначения й особен представител, не се явява, предсталява се от назначения особен представител адв. Й. С.. Същата поддържа подадения писмен отговор, поддържа, че по делото ищците не доказаха исковите си претенции, като се иска да се оставят без уважение същите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 50/24.10.2018г. издадено от [населено място], Община Б., ищците и ответницата Г. Б. са наследници на П. И. М., [дата на раждане] , починал на 15.02.1962 г., бивш жител на [населено място], общ. Б., и неговата съпруга - Й. М. М., с ЕГН [ЕГН], починала на 12.02.1978 г., които са оставили следните наследници: А. П. М.-син, починал на 23.04.2006г., който е оставил като наследници ответницата Г. А. Б. и В. А. Х.; Д. П. И.-син, починал на 10.03.2015г., който е оставил като наследници З. С. И.-съпруга, починала на 04.02.2017г. и ищцата Й. Д. Т.; Л. П. И.-син, починал на 04.10.2017г., който е оставил като наследници трите ищци- З. И. И.-съпруга, И. Л. И.- дъщеря и Д. Л. Б.-дъщеря; В. П. И.-син, починал на 31.12.2014г., който е оставил като наследници М. С. И.-съпруга, починала, Л. В. П.-син, Р. В. П.-син, починал и оставил за наследник М. Р. П.; Г. П. М.-син, починал на 19.06.1995г., който е оставил за наследници ищцата В. С. М.-съпруга, П. Г. М.-син, починал и оставил за наследници ищцата Г. И. М.-съпругаи ищеца Г П. М. и А. Г. М.-син, неженен, без деца.
Не се оспорва от ответниците, а и това се установява от приетото по делото като писмено доказателство Решение № 3-Г/02.02.1999г. на ПК-Б. /сега ОСЗ Б./, че на наследниците на П. И. М. е възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне в землището на [населено място] върху следния недвижим имот:
Нива от 1, 499 дка, четвърта категория, местност Р Б.-Ш.107, имот № 036075 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №036061, №036063, №036074, №036064 и №036062, който имот понастоящем видно от скица № 15-29568/16.01.2019г., издадена от Служба по геодезия, картография и Кадастър Б. представлява Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - III. 107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 151, том IV, peг. №8961, дело № 677 от 2018 г. на нотариус Искра К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г., ответницата Г. Б. е била призната за собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - III. 107”, при съседи: имоти с №04279.36.74,04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том IV, peг. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б. ответницата Г. Б. на 23.08.2018г. е продала на ответницата А. А. С. поземлен имот с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - III. 107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64. Видно от удостоверение за семейно положение изх.№ 13/07.01.2019г. издадено от О Б. се установява, че ответницата А. А. С. е неомъжена.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелят Н. К. М. сочи, че наследодателят на ищците П. И. М. е негов чичо, като П. има пет деца, пет сина. Свидетелят заявява, че бащата на П. М. и на К. М. /баща на свидетеля/ е имал имот, който е разделил межу двамата си сина, като на П. М. имота е декар и половина, а на К. е декар и сто, имотите са съседни. Свидетелят твърди, че П. дал имота на петте си деца, които го работили, докато влязъл в ТКЗС и по време на Т., като след ТКЗС имота се възстановил и наследниците си го работели. Свидетелят заявява в показанията си, че наследниците на П. М. си работили имота 10-15-20 години, като е виждал там на имота и Л., и М., и Г., и С. / синовете на П./. Заявява, че познава Г. А. Б., като тя е на братовчед му А. дъщеря. Свидетелят сочи, че не я е виждал на това място, като баща й починал, след това никой не го работел, а се обработвал от арендатор. Сочи още, че на имота не е ходил от 5 години, но преди това е виждал братовчедите си. Съдът прецени внимателно показанията на свидетеля, предвид близката родствена връзка с ищците по делото, като кредитира същите, намирайки ги за последователни, ясни, основани на лични впечатления и подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелката С. Р. сочи в показанията си, че познава ищцата З. И., знае, че са имали имот, защото след демокрацията ходели там, тъй като са съседи по нива и работели всички, на Б.. Заявява още, че били пет братя и всички имали по някакъв дял от имота, който имали от баща й П. М.. Свидетелката сочи, че били пет братя, като всеки си имаше отделно парче земя и си го работел. Не е чула тези пет деца да са се разбирали някой да отстъпва мястото на другия. След като спряли водата на мястото, свидетелката е разговаряла с наследниците и същите казвали, че не обработват мястото, знаят че имат дял, някой обработва същото, но аренда не са получавали. Сочи още в показанията си, че до преди 7-8 години имота е обработван от всички наследници, от петимата, като е виждала на мястото и ответницата Г., защото и тя е идвала да работи. Заявява, че през времето, през което е идвала Г. да работи и другите, всички наследници на П. М. са ходили да работят, като те си обработвали дела на части, кой както си му е дела в наследство.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като намира същите за последователни, логични, основани на лични впечатлеия и покрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове – за признаване за установено спрямо ответниците, че всеки от ищците е собственик на идеални части от спорната вещ на основание наследствено правоприемство – правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка е с правно основание с чл.537, ал.2 от ГПК.
Искът е процесуално допустим – налице е активна и респ.пасивна процесуална легитимация, достатъчно от твърденията на ищците, че с ответните страни е налице спор относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ. Искът е допустим и срещу праводателката на втората ответница- /в тази насока е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. на ОС на ГК на ВКС – т.3б - Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на присъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост./.
С оглед на липсата на твърдения за това, че ответните страни осъществяват владение на имота то за ищците е налице правен интерес да поддържат именно установителната форма на защита, преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на засягане на правото, чиято защита се претендира.
По същество:
Исковете са предявени като положителни установителни, поради което в тежест на ищците е пълно и главно да установят осъществяването на придобивното основание, което сочат. Ищците твърдят, че всеки от тях е собственик на идеална част от процесния имот на основание наследство. Наследяването е вторичен способ за придобиване на субективни права, поради което се дължи доказване не само факта на родствена връзка за наследяване по закон, но и че соченият като праводател е бил собственик на вещта към момента на смъртта си.
Безспорно е установен фактът, че ищците и ответницата Г. А. Б. са наследници по закон на П. И. М. и Й. М. М..
Установи се също така, че с издаването на Решение № 3-Г/02.02.1999г. на ПК Б. на наследниците на П. И. М. е възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне в землището на [населено място] върху следния недвижим имот:
Нива от 1, 499 дка, четвърта категория, местност Река Б.-Ш.107, имот № 036075 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №036061, №036063, №036074, №036064 и №036062, който имот понастоящем видно от скица № 15-29568/16.01.2019г., издадена от Служба по геодезия, картография и Кадастър Б. представлява Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р.Б. - III. 107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64. Реституционната процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на правото на собственост по отношение на този имот е приключила с окончателен акт, който има силата и на констативен нотариален такъв.
По изложеното ищците пълно и главно установиха правоприемството си със сочения като наследодател П. И. М., като и факта, че на същите като наследници на последния е възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и процедурата е приключила окончателно със стабилен административен акт, имащ силата на констативен нотариален акт относно удостоверяване правото на собственост. Това обстоятелство не се и оспорва от ответниците, като отделно от това в показанията си разпитаните свидетели, доведени от ищците, категорично заявяват, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците и откакто свидетелите помнят, се е ползвал само от него и от наследниците му.
В разглеждания случай, ответниците по делото не са оспорили материалноправните предпоставки на земеделската реституция. Последното, ценено на фона на съвкупността от ангажираните по делото доказателства, мотивира съда да приеме, че ищците, в качеството им на наследници по закон на общия наследодател и по силата на постановеното в тяхна полза от надлежен орган и състав решение на ПК, се легитимират като собственици на идеални части от процесния имот. Визираният административен акт легитимира ищците понастоящем, вследствие на настъпилото универсално правоприемство като собственици при следните квоти:
Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН] - 6/30 ид. ч., като същата се е внучка на общите наследодатели и единствена дъщеря на техния син - Д. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН; И. Л. И., ЕГН [ЕГН]- 2/30 ид. ч., като същата е внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН; З. И. И., ЕГН [ЕГН]- 2/30 ид. ч., като същата е съпруга на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 9, ал. I от ЗН, Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН] - 2/30 ид. ч., същата е внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син Л. П. И., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН.; В. С. М., ЕГН [ЕГН]— 4/30 ид. ч., същата е съпруга на техния син еорги П., М., т.е. наследник по чл. 9, ал. 1 от ЗН за 2/30 ид. ч., като наред с това ъщата е майка на починалия им внук - А. Г. М. /неженен и без деца/ и поради ова и негов наследник по чл. 6 от ЗН за 2/30 ид. ч.; Г. И. М., ЕГН [ЕГН]- /30 ид. ч., същата е съпруга на техния внук - П. Г. М., т.е. наследник по чл. 9, ал. от ЗН; Г. П. М., ЕГН [ЕГН]- 1/30 ид. ч., същият е син на техния внук - П. Г. М., т.е. наследник по чл. 5 от ЗН. Ответницата Г. А. Б. е внучка на общите наследодатели и дъщеря на техния син А. П. М., като същата е наследила 3/30 ид. ч. от имота в това си качество.
Следователно съдът намира, че от доказателствата по делото се установява както наследственото правоприемство, така и собствеността на имот на наследодателя на ищците към момента на масовизацията, а от там и възстановяването му в полза на наследниците на М. с решение на ПК
За посочения имот ответницата Г. Б. се е снабдила с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение. С исковата молба ищците оспорват придобиването по давност на целия имот от първата ответница. С оглед посоченото в тежест на ответници е да докажат, че Г. Б. е придобила на основание реализирано явно, спокойно и непрекъснато фактическо ползване на имота с намерение да свои същия.
След възстановяването на правото на собственост всеки от наследниците, упражняващ фактическа власт върху съсобствените имоти е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите.
В производството ответницата Г. Б., както и ответницата А. С. не ангажираха нито едно доказателство в подкрепа на това, че Г. Б. е осъществявала самостоятелно, противопоставимо на останалите наследници, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Напротив от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като последователни, взаимноподкрепящи се и основани на лични впечатление се установи, че имотът е ползван и обработван след възстановяването му от всички наследници на наследодателя. Предвид изложеното съдът намира, че Г. Б. не е станала собственик на целия имот на основание давностно владение.
Извън посоченото, сам по себе си фактът на ползването не е достатъчен, за да се приеме, че ползвателят осъществява владение върху целия имот, след като съсобствеността произтича от наследяване. В конкретния случай, в отношенията между съсобствениците, презумпцията на чл.69 от ЗС не може да се приложи на общо основание, тъй като съсобствеността произтича от наследяване. Когато основанието, от което произтича съсобствеността е наследяване, за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, сънаследникът следва да отблъсне владението на останалите съсобственици. Тоест, държателят следва да е довел до знанието на съсобствениците намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, а те са задължителни за съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Съгласно разясненията в тълкувателното решение, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части може чрез едностранни действия да превърне държането им във владение, но ако се позовава не придобивна давност за чуждата идеална част /както е в случая/, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици и намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая, ответниците, позоваващи се на придобивна давност не доказаха не само че Г. Б. не е осъществявала владение върху целия имот, но и да е демонстрирала намерение за своене пред останалите сънаследници и последните да не са се противопоставили за това.
Демонстриране на владение при сънаследяване не се изисква единствено ако между сънаследниците е била извършена неформална делба или такава е била извършена приживе на наследодателя, каквито не се установиха по делото.
От възстановяване на имота от ПК е започнала да тече давност в полза на наследниците на лицето, на което са възстановени, като факта, че един имот не се обработва или стопанисва от тези лица не означава, че същите са загубили правото на собственост.
С оглед изложеното съдът намира, че имотът е съсобствен между наследниците при посочените по-горе квоти, като Г. Б. не е придобила целия имот по давност.
Поради правния изводи, че ответницата Б. не е придобила по давност имот с идентификатор № 04279.36.75 следва извода, че и купувача по сделката, оформена с нот.акт №183, том IV, peг. №9324, дело №708 от 2018 г. на нотариус Искра К. А. С. не е могла да стане собственик на целия имот, а само на притежаваните от Г. идеални части, а именно 3/30. Продажбата не е породила вещноправен ефект за частта от имота над 3/30 идеални части, т.е. не е прехвърлила право на собственост, тъй като продавачът Г. Б. не е имала цялото право в своя патримониум. В отговора на особения представител на ответницата А. С. се сочи, че същата е добросъвестен купувач и че сделката е вписана, но същото не може да промени правния извод. Не есторено възражение за придобиване по давност, но и същото би било неоснователно с оглед датата на придобиване на имота и на предявяване на исковата молба, както и с оглед обстоятелството, че не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че А. С. е владяла имота след сключване на сделката.
С оглед на това следва да се признае спрямо ответниците, че ищците са собственици на идеални части на основание наследствено правоприемство от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р. Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64 при следните идеални части: Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН] е собственик на на 6/30 ид. ч.; И. Л. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.е собственик на 2/30 ид. ч.; З. И. И., ЕГН , с адрес: [населено място], ул. е собственик на 2/30 ид.ч.; Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. е собственик на 2/30 ид. ч.; В. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С. е собственик на 4/30 ид. ч.; Г. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ег., ап., е собственик на 1/30 ид. ч.; Г. П. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] е собственик на 1/30 ид. ч.
Относно направеното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №151, том IV, peг. №8961, дело №677 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г. в частта над 3/30 идеални части.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменен издадения констативен нотариален акт в полза на ответницата Г. А. Б. в частта, в която е призната за собственик над 3/30 идеални части, тъй като само толкова идеални части същата е притежавала по наследствено правоприемство. В тази насока е постановено Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявените собственически искове, като последица от това следва да бъде отменен издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт в частта съобразно изложеното по - горе.
По разноските:
С оглед изхода от спора ответните страни дължат на ищците направените по делото разноски.
Видно от данните по делото ищците са представили доказателства за извършване на следните разноски – сумата от 350, 00 лв. внесена държавна такса, за вписване на искова молба – 10, 00 лв., доколкото върху самия печат е отразено, че е събрана държавна такса за вписване, сумата от 300, 00 лв. за назначаване на особен представител на ответницата А. А. С.. В тази връзка всяка ответница следва да заплати на ищците по равно половината от сумата от 360, 00 лв. Единствено ответницата А. С. следва да бъде осъдена да заплати по равно на ищците сумата от 300, 00 лв. за възнаграждение за начначения й особен представител. За претендираните в списъка разноски за издаване на съдебни удостоверения не са представени доказателства за внасянето им, поради което не следва да бъдат присъждани.
По делото са представени два договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение по 300, 00 лв. в брой, който служи за разписка единствено от страна на ищците Й. Д. Т. и З. И. И.. С оглед изложеното двете ответници следва да заплатят само на тези ищци сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх., и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. че:
- Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, е собственик на основание наследствено правоприемство на 6/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- И. Л. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” №14, ет. 2, е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61, 04279.36.62 и 04279.36.64;
- З. И. И., ЕГН , с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид.ч.от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от I 500.00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ю. Г.” №20, е собственик на основание наследствено правоприемство на 2/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р. Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61, 04279.36.62 и 04279.36.64;
- В. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Ц. С.” №14, ет. 1, е собственик на основание наследствено правоприемство на 4/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р. Б. — Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74. 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Г. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ег. 2, ап. 4, е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - 111.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64;
- Г. П. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/30 ид. ч. от Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: 4, заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Р Б. - Ш.107”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ издадения в полза на Г. А. Б., ЕГН [ЕГН] Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №151, том IV, peг. №8961, дело №677 от 2018 г. на нотариус И К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията към PC - Б. с вх. peг. №3756 от 15.08.2018 г., акт №46, том X., дело №1777/2018 г. в частта, с която е призната за собственик върху Поземлен имот с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: , заснет с идентификатор 04279.36.75 по КК на [населено място], с площ от 1 500,00 кв. м., с адрес на имота: [населено място], местност „Река Б. - ”, при съседи: имоти с №04279.36.74, 04279.36.63, 04279.36.61,04279.36.62 и 04279.36.64 над 3/30 ид. ч.
ОСЪЖДА Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], , и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. да заплатят поравно на ищците сумата от 360, 00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени разноски за държавни такси.
ОСЪЖДА Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх., и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. да заплатят поравно на Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0 сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 6, и А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. да заплатят поравно на З. И. И., ЕГН с адрес: [населено място], ул. ет. 2 сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.да заплати на ищците сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски за възнаграждение за назначения й особен представител.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: