и като съборази становищата на страните, събраните доказателства и закона, на основание чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :


ПРИЗНАВА М. И. М. - [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], ул. О., 12, българин, български гражданин, разведен, със средно специално образование, реабилитиран, трудовоангажиран и с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че , след като е бил осъден с решение № 5533/19.07.2011 г., постановено по гр. д. № 249/2011 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 30.01.2012 г., да издържа свои низходящ /дъщеря си И. М. М./, като й заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., платима чрез нейната майка Е. Й. Ч., от [населено място], общ. С. и с решение № 9095/05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2131/2013 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 20.12.2013 г., с което размера на присъдената издръжка е изменен и увеличен от 80 лв. на 120 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски /четири месечни вноски по 80 лв., за периода от м.08.2013 г. до м.12.2013 г., включително и осем месечни вноски по 120 лв., за периода от м.01.2014 г. до м. 08.2014 г., включително/, при общо незаплатена издръжка за периода от 1 280 лв.- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1 т.2 б.“в“ от НК му определя наказание „Глоба“ в размер на 200 лв./двеста лева/
ОСЪЖДА М. И. М. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 180.00лв./сто и осемдесет лева/- разноски за извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .

РАОЙОНЕН СЪДИЯ:



МОТИВИ:

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Б. против М. М., с което последният е обвинен в това, че след като е бил осъден с решение № 5533/19.07.2011 г., постановено по гр. д. № 249/2011 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 30.01.2012 г., да издържа свой низходящ /дъщеря си И. М. М./, като й заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., платима чрез нейната майка Е. Й. Ч., от [населено място], [община] и с решение № 9095/05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2131/2013 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 20.12.2013 г., с което размера на присъдената издръжка е изменен като е увеличен от 80 лв. на 120 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски / 4 месечни вноски по 80 лв. за периода от м.08.2013 г. до м.12.2013 г., включително и 8 месечни вноски по 120 лв., за периода от м.01.2014 г. до м. 08.2014 г., включително/, общо в размер на 1 280 лв., квалифицирано като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Подсъдимият лично и чрез своят защитник не оспорват неплащането на издръжката в пълен размер, но се застъпва позицията, че подсъдимият не е имал трудови доходи и материална възможност да заплати дължимата издръжка за детето си за инкриминираният период . Твърди се също, че е правено частично плащане по издръжката и се иска постановяването на справедлива присъда.
Майката и законна представителка на детето И. М. М. е конституирана като частен обвинител в процеса, която поддържа, заедно с РП процесното обвинение.
Районният съд, след като доказателствата по делото, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна при преценката си в пределите по чл.301 от НПК, следното:
Със събраните гласни и писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че през 2008 г. подсъдимият М. М. и св. Е. Ч. са сключили граждански брак, от който имат родено едно дете-И. М. М., [дата на раждане] С Решение № 5533/19.07.2011 г. , постановено по гр.д. № 249/2011 г. по описа на Районен съд [населено място], бракът между М. М. и Е. Ч. е прекратен. С това решение съдът е предоставил родителските права на роденото от брака дете, да се упражняват от неговата майка–св. Ч., като е осъдил обвиняемият да изплаща, чрез майката и законен представител на малолетната И. М., месечна издръжка в размер на 80 лв. Решението, в частта относно размера на издръжката, е влязло в сила на 30.01.2012 г. и не е спорно, че е известно и обявено на подсъдимото лице. След влизане в сила на това решение М. изплащал месечна издръжка на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител до м.08.2013 г., включително, след което спрял плащанията.
В последствие , Ч. завела дело за изменение размера на издръжката на детето И. и с Решение № 9095/05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2131/2013 г. по описа на Районен съд [населено място], влязло в сила на 20.12.2013 г. , М. е осъден да плаща на малолетното си дете И. М. месечна издръжка в размер на 120 лв., отново чрез нейната майка и законна представителка Е. Ч., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката. Не е спорно, че и това решение е било известно и обявено на подсъдимото лице. И по това влязло в сила съдебно решение обаче М. М. не изплащал месечната издръжка в размер на 120 лв., на своето дете, чрез неговата майка св. Ч.. Заради това неплащане на издръжката за детето И., Ч. подала жалба в РП и е образувано настоящото производство.
Така за целият процесен период се установи и не е спорно между страните, че дължимата издръжка от подсъдимият за неговото дете И. при задължение за заплащане на такава издръжка в размер на 80.00лв. по първото бракоразводно съдебно решение /решение № 5533/2011 г. /, за периода от м. 09.2013 г. до м.12.2013 г., включително т.е. за общо 4 месечни вноски , възлиза на сумата от 320 лв. .При действието на второто съдебно решение, за изменение размера на издръжката / решение № 9095/2013 г./, за периода от м. 01.2014 г. до м.08.2014 г.или за период от 8-месечни вноски , дължимата издръжка от подсъдимия за детето му възлиза на сумата от 960 лв. Общият размер на дължимата издръжка на подсъдимия за детето му И. за целият период от м.09.2013 г. до м.08.2014 г., между страните не е спорно, че възлиза на сумата от 1 280 лв.
Подсъдимият не оспорва нито задължението си да заплаща издръжка, нито размера на дължимата от него издръжка за детето му по двете влезли в сила съдебни решения, но в рамките на своите обяснения поддържа, че не е имал постоянни трудови доходи, бил е безработен и не е имал материална възможност, въпреки желанието си, да заплаща издръжка на своето дете.Твърди, че в момента е започнал работа и благодарение на това е възстановил заплащането на издръжката за своето дете. Твърди също, че е заплатил част от претендираната издръжка за инкриминираният период, което неправилно не е отчетено и се оспорва от частната обвинителка.
За да се провери тази теза на подсъдимото лице, съдът допусна и назначи съдебно-счетоводна експертиза за проверката на информацията по всички представени от страните платежни документи и писмени доказателства от банки за извършвани плащания от подсъдимия по банкови сметки на частната обвинителка Е. Ч..В рамките на тази експертиза се установи, че до момента заплатената издръжка от подсъдимият за детето му И. по двете съдебни решения, цитирани по-горе е в размер на 2002.92лв. Част от тези плащания са направени именно в периода м.08.2013г., м.08., 10, 11 и 12 .2014г., включително и чрез ползване на сметка на името на Е. Ч., но не е налице пълно плащане на дължимата издръжка по съдебните решения за целият инкриминиран период .
Така установената фактическа обстановка се базира и на приобщените по делото писмени доказателства, а именно: решение № 5533/2011 г. /л.11-13,78-81/, акт за раждане /л.15,66/, копие на решение № 9095/2013 г. /л.20-23,71-75/, писмо, ведно с документи за платена издръжка от ДСИ /л. 26-35,82-86/, изпълнителен лист /л.41/, справка от НОИ /л.42/. В подкрепа на така направените фактически изводи са и показанията на св.Е. Ч. и обясненията на подсъдимото лице, които установяват наличието на задължение за М. да заплаща издръжка за малолетното си дете И. в целият процесен период и размер за месеца, така както е посочено от обвинението и двете съдебни решения. Според между двамата е за това дали и в какъв размер от цялата дължима издръжка за периода е заплащана от страна на подсъдимия.
Видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, същият е реабилитиран и неосъждан към момента, както и към датата на процесното деяние.
Обяснимият и в последната си дума потвърждава, че е трудово ангажиран във фирма с месторабота в [населено място], налага му се да работи в [населено място] обаче , а местоживеенето му си е в [населено място].
При тези фактически дадености, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
От обективна страна, след като е бил осъден с решение № 5533/19.07.2011 г., постановено по гр. д. № 249/2011 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 30.01.2012 г., да издържа свои низходящ / дъщеря си И. М. М., [дата на раждане] /, като й заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., платима чрез нейната майка Е. Й. Ч., от [населено място], общ. С. и след като е бил осъден да заплаща такава издръжка и въз основа на решение № 9095/05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2131/2013 г. по описа на БлРС, влязло в сила на 20.12.2013 г., с което размера на присъдената издръжка е изменен и тя е увеличена от 80 лв. на 120 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си и по двете съдебни решения , както следва: в размер на повече от две месечни вноски/ 4 месечни вноски/ по 80 лв. за периода от м.08.2013 г. до м.12.2013 г., включително и съответно повече от 2 месечни вноски /8 месечни вноски/, в размер по 120 лв., за периода от м.01.2014 г. до м. 08.2014 г., включително или общо неизплътената издръжка е в размер на 1 280 лв.
По делото не е спорно между страните, че подсъдимият дължи по силата на двете съдебни решения заплащане ежемесечно на издръжка за детето си И. в размера фиксиран в обвинението и сумите на месец посочени в него. При извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че подсъдимият е правил частични плащания в инкриминираният период на издръжка за детето си, но той не е заплатил изцяло пълният размер на това си задължение и в този смисъл, съдът приема тези възражения на М. за неоснователни и недоказани.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия в условията на евентуален умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасният характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и се е съгласил с тяхното настъпване във вреда на собственото си дете и лишавайки го от дължимата му се ежемесечна издръжка, оправдавайки необосновано това си бездействие с ненамирането на работа и липсата на постоянни трудови доходи. По делото не се доказа и няма никакви данни, че подсъдимият има някакви здравословни проблеми, които му пречат да си намери работа и да реализира от нея постоянни доходи, същият е в трудоспособна възраст и в този смисъл, дори и да е вярно твърдението му, че не е имал постоянни трудови доходи за плащане на издръжката, то последното не е оневиняващо го обстоятелство, нито пък деквалифициращо престъплението като такова съгласно практиката на върховните съдилища в страната.
За извършеното престъпление следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице по чл.183, ал.1 от НК.В казуса като съобрази всички индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства и интереса на детето И., съдебният състав приема, че по-тежкото предвидено наказание от двете алтернативи, определени от законодателя, а именно “Лишаване от свобода”, в този казус не би било адекватно наказание за подсъдимия и би било несъразмерно тежко за този случай и извършител . Известни на съда са и тежките икономически условия, при които българските граждани, както и повечето граждани по света, са принудени да си търсят работа при изключителна стагнация на пазара, изключително трудно намиране на работа и висока безработица. Отделно от това се установи, че подсъдимия е мобилен, трудовата му ангажираност е свързана с непрекъсната промяна на местоработата му и тя е различна от местоживеенето му в [населено място]. При това положение, съдът счита, че ако му се наложи като наказание втората алтернатива на закона-“Пробация”, без нейната замяна при условията на чл.55 от НК,това отново би било несъразмерно тежко наказание за този деец, още повече при всички налични в случая смекчаващи вината обстоятелства-заплатена част от издръжката за периода, млада възраст на подсъдимия, дадени обяснения, чисто съдебно минало и положени усилия от негова страна и активност за намирането на постоянна работа и трудови доходи в хода на процеса.При тези многобройни смекчаващи вината на дееца обстоятелства и като прие, че налагането на която и да е от двете алтернативи на наказания по чл.183, ал.1 от НК, би се стигнало до определянето на несъразмерно тежко наказание за М. в този случай, съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал., т.2 б.“в“ от НК и по-леката алтернатива „Пробация“ се замени с „Глоба“ в размер на 200.00лв. Само в такава хипотеза, съдът намира, че от една страна може да се обезпечи превенцията на дееца и справедливо наказание в този казус, а от друга страна се даде възможност на този подсъдим да докаже с бъдещото си поведение, че се е превъзпитал, че ще заплаща издръжката на детето си и няма отново да дава повод за образуване на нови дела заради незаплащане на издръжка на детето И., накърнявайки по този начин най-вече именно интереса на собственото си дете. С налагането на такова наказание няма да се попречи на необходимата мобилност на лицето, свързана с полаганият от него труд по трудово правоотношение към момента, като по този начин, той ще продължи да реализира трудови доходи и така ще може да поддържа правомерно поведение спрямо детето си, както и да заплати тази наказателна санкция.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: