Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Л. Г. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу Наказателно постановление № 101389F104769/16.04.2014 г. на Директора на Офис Б. при ТД на НАП София, с което за нарушение на чл.162 ал.1 във връзка с чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и на основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се навеждат доводи за прилагане на института на „маловажния случай“. Изтъква се, че административно наказващият орган в наказателното постановление е посочил, че вмененото му нарушение е такова за първи път, но не сочи защо не приема в настоящия случай и не го квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи се също, че от пасивното поведение на жалбоподателя и не подаване на въпросната декларация не са настъпили каквито и да било вредни последици, като се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, представя писмено становище, с което поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, сочи доказателства и излага съображения по същество. Също така ангажира адвокатска защита, която от негово име иска да се отмени обжалваното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от процесуален представител, който поддържа наказателното постановление, сочи доказателства в негова подкрепа и моли съдът да го потвърди като законосъобразно.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2014 г. в ТД на НАП – София, офис Б. бил извикан управителят на [фирма] – Л. Г. И. и свидетелката С. И. Б в качеството й на актосъставител и в присъствието на свидетелката М. Г. Ц. му съставила акт за установяване на административно нарушение № 101389F104769/16.04.2014 г. за това, че в качеството му на ликвидатор на [фирма] не е подал декларация по чл. 92 ал.1 във връзка с чл.162 ал.1 от ЗКПО за заличаване на фирмата. Декларация по чл.92 от ЗКПО е подадена на 20.03.2014 г. след датата на подаване на Заявление А4, подадено на 25.02.2014 г. с вх. № 20140225131122 от регистъра на Агенция по вписванията. Нарушението е установено при входиране на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. в ТД на НАП София, офис Б.. Актът бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като същият направил възражение. Въз основа на така съставеният акт в законоустановения срок Директора на Офис Б. при ТД на НАП София, упълномощен с нарочна заповед № ЗИУ-28 от 06.01.2010 г. на Изпълнителният Директор на НАП – София, на 16.04.2014 г. издал обжалваното НП № 101389F104769, с което за нарушение по чл.162 ал.1 във връзка с чл.264 ал.1 от ЗКПО наложил на Л. Г. И. административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО. НП е получено с лично от жалбоподателя на 23.04.2014 година, като в законоустановения срок срещу него е депозирана разглежданата в настоящето производство жалба.
С показанията си пред съда, актосъставителката Б установява, че в ТД на НАП – София, офис Б. бил извикан жалбоподателя, където за установеното нарушение му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е спазил срок по чл.92 ал.1 от ЗКПО, а именно на 25.02.2014 г. в качеството му на ликвидатор на [фирма] след подаване на Заявление А4 в Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства по заличаване на търговеца не е подал в същия ден годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 вр. с чл.162 ал.1 от ЗКПО. г. Свидетелката Ц. установява, че на 20.03.2014 г. на лицето Л. И. е съставен акт за нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО в негово присъствие и в офиса на ТД на НАП, офис Б., който му е връчен лично, след което е направил възражения.
Съобразно всички доказателства по делото съдът намира от правна страна, че административнонаказващият орган правилно е определил нарушителя, а именно жалбоподателя И., който като ликвидатор на [фирма], е длъжен да спазва данъчното законодателство. От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбаподатаеля не е подал декларация по чл. 162, ал.1 от ЗКПО за последния данъчен период в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че тази данъчна декларация се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него. Видно от приложените по делото справки от информационния масив на Агенция по вписванията и самия текст на декларацията е, че тази дата е била 25.02.2014 г. т.е. на тази дата И., като ликвидатор е следвало да подаде декларацията за последния данъчен период. Данъчната декларация обаче, видно от приложеното заверено копие от същата е, че е подадена лично от жалбоподателя в ТД на НАП, офис Б. на 20.03.2014 г. – след изтичане на законоустановения срок. С бездействието си, жалбоподателя безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗКПО, като извод за наличието на виновно поведение от страна на същия в случая се извлича именно от обстоятелството, че не е подал дължимата декларация в законоустановения срок, след като е бил длъжен да го стори, както и да следи и да спазва законовите разпоредби, като неизпълнението им безспорно доказва, че нарушението е извършено виновно. Поради това съдът намира, че правилно и съобразно установените фактически обстоятелства наказващият орган е приел, че жалбоподателя И. е осъществил нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗКПО.
Правилно е била определена и санкционната норма в случая, а именно тази по чл. 264, ал.1 във връка с чл. 261, ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за ликвидатор, който с бездействие е допуснал нарушение на чл. 261, ал.1 от ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация. Така определената санкция е правилно определена по вид и размер, доколкото на И. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, който е минимален предвиден от законодателя, поради което и съдът го намира за съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, видно от материалите приложени по преписката, е че декларацията е подадена от жалбоподателя И. с минимално закъснение и същата е с нулев резултат. Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране на приходи и разходи, не е довело до неправилно изчисляване или невнасяне на данъци, както и не са настъпили каквито и да било вредни последици за бюджета. На следващо място, от посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път и данните за личността на нарушителя, съдът намира че извършеното от И. е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на жалбоподателя наказание.
Поради изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 101389F104769/20.03.2014 г. на Директора на Офис Б. при ТД на НАП София, с което Л. Г. И. с ЕГН [ЕГН], като управител на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] за вменено му административно нарушение на чл. 162 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщението му пред Административен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЬДИЯ: