Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. С. Д. с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“А*, подадена чрез адв.М. с адрес за призоваване [населено място], ул.”Х* против Наказателно постановление № 244а-277/22.02.2021г., издадено от Директора на ОДМВР– Б., с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Твърдят се процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на процесното постановление.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Районна прокуратура Б., редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 20.10.2020 г. около 22.30 часа св. В. и М., полицейски служители изпълнявали служебните си задължения в [населено място], когато на ул.”А* в т* C. O., установили лице в обекта, което било без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Полицейските служители извършили проверка на лицето и установили, че това е жалбоподателя. Във връзка с констатациите си св. В. съставил на жалбоподателя АУАН бл.№585245, с който било прието, че с поведението си Д. е нарушил т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получила препис от него, като към момента не посочил възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, в законоустановения срок, на 22.02.2021 г. Директора на ОДМВР– Б. издал атакуваното Наказателно постановление № 244а-277/22.02.2021г, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели В. и М., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа обстановка в акта. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: АУАН., докладна записка, становище и заповед № 244з-843/24.03.2020 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, по отношение извършената проверка и установеното при нея. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около провеждането се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед 244з-843/24.03.2020 г. (л. 12). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в определения срок.
Съдът не възприема доводите за неправилно описание на нарушението. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания, действали към процесния момент. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е точно къде е установен жалбоподателят, а именно в табак на ул.”А*”.
Настоящия състав намира, че дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно АНО е посочил, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това АНО коректно е цитирал кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.
Не може да бъде прието и че в случая не е съобразен Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, който в чл. 2, ал. 1 гласи, че на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. Текстът на чл. 3, т. 3 от същия закон изрично повелява, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага, когато със закон е установено друго, а случаят е именно такъв. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ също не освобождава жалбоподателя от изпълнение на законовото му задължение към процесната дата да носи защитна маска за лице на обществени места.
Изложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, поради което наведените твърдения за процесуални нарушения не се установяват в настоящото производство, поради което не са налице основания за отмяна на НП на формално основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
От обективна страна, безспорно е установена самоличността на нарушителя, респ. авторството на разглежданото деяние, като извършено от жалбоподателя. Същото представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на "закрито обществено място, имащо характер на търговски обект" по смисъла на заповедта. Няма спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било закрит търговски обект – факт, който се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Фактът, че мястото е било закрит търговски обект води до извод, че забраната по т. 5 е важала. В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на Д.. Посредством събраните доказателства по безспорен начин се установи, че на 20.10.2020г., когато в страната е била обявена извънредна епидимична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, жалбоподателят на закрито обществено място, търговси обект в [населено място] на ул.”А. С. е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, поради което и се установява по безспорен начин от обективна страна извършването на нарушение от Д..
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна, жалбоподателят е бил наясно с въведените в страната забрани по повод разпространението на COVID-19, но въпреки това е излязъл и е бил в посочения табак без поставена защитна маска,
Макар и понастоящем да не е отпаднала тази мярка за пълнота следва да бъде посочено, че дори и заповедта да бе отменена според съда в случая е неприложима и разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, изхождайки от характера на акта, с който е била въведена към процесния момент. В случая се установява, че във връзка обявеното в страната извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България са издавани редица заповеди, с които са въвеждани различни мерки с оглед конкретната обстановка в страната, но нарушената разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятен за лицето вариант, а последвалите нови мерки касаят нарушения на други различни заповеди, като липсват данни цитираната за нарушена заповед да е отменена. Нормативната разпоредба не е изменяна в хода на производството. Изменян е набора от въведени мерки, които имат временен характер. Въвеждането и отмяната им е динамичен процес, който се влияе от епидемиологичната обстановка в страната, като Заповедите на министъра нямат нормативен характер, те са общи административни актове с временен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. Изтичане срока на заповедта не отменя със задна дата задълженията, въведени с нея за времето, за което е действала. При последващото изменение на заповедите не може да се приеме, че има промяна на нормативна разпоредба, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Процесното деяние се изразява в нарушение или неизпълнение на противоепидемични мерки. Промяната на предмета и обхвата на противоепидемичните мерки /със заповед/ не може да се тълкува като промяна на нормативна разпоредба, защото по дефиниция мерките са временни и заповедите, с които се въвеждат нямат нормативен характер.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващият орган законосъобразно е определил административната санкция по реда на чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ. Законодателят в тази разпоредба е предвидил за такова нарушения налагане на наказания „Глоба” се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Административнонаказващият орган, като е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН правилно е определил наказание в минимален размер. Именно наказание в такъв вид и размер съдът намира, че ще осъществят целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира и че конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Касае се за човек в зряла възраст (няма как да се приеме, че деянието е извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците), който е знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Самото място на проверката е място с интензивна концентрация на хора. Действително нарушението е първо на Д., но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 244а-277/22.02.2021г., издадено от Директора на ОДМВР– Б., с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. 5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на М. С. Д. с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“А* е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Благоевград в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ