като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и закона, на основание чл.304 от НПК, съдът


П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА П. Г. Т. за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.06.2014г., около 21.30 часа, в двора на къща, находяща се в [населено място], чрез нанасяне на побой /удари по главата, дясно рамо и цялото тяло/, е причинил средна телесна повреда на А. Г. Т. от [населено място], изразяваща се в счупване на дясна раменна ключица, довело до трайно затруднение на десен горен крайник и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 предл.3 вр. с ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА П. Г. Т. за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.06.2014г., около 21.30 часа, в двора на къща, находяща се в [населено място], чрез нанасяне на побой /удари по главата, дясно рамо и цялото тяло/, е причинил лека телесна повреда на А. Г. Т. от [населено място], изразяваща се в тъмно мораво кръвонасядане в основата на шията в дясно с размери 5/10 см, подобно кръвонасядане по предната повърхност на дясното рамо, обширно овално бледо мораво кръвонасядане по и около клепачите на дясното око с размери 9/10 см, съчетано с умерено изразен мек на пипане оток, както и напречно разположено двулентово мораво кръвонасядане по задната повърхност в средната трета на лявата мишница с по-бледа розова ивица в средата, с ширина от 1 см и ширина на страничните ленти от по 1 см, а дължина 5 см, като го ОПРАВДАВА в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените граждански искове от А. Г. Т. против П. Г. Т. за претендирано обезщетение от причинените му с двете телесни повреди неимуществени вреди/болки и страдания/, както следва: с цена на иска от 10 000лв.-претендирано обезщетение от престъплението по тъжбата квалифицирано по чл.129, ал.2 предл.3 вр. с ал.1 от НК и с цена на иска от 5000лв.-претендирано обезщетение за тези вреди от престъплението квалифицирано и описано в тъжбата по чл. чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху всеки от двата иска, считано от датата на твърдяното увреждане /09.06.2014г./, до окончателното й изплащане.
Присъдата може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2



МОТИВИ:

Производството по делото е образувано по тъжба на А. Г. Т. от [населено място] против П. Г. Т. от същият град , с която на последния е вменено престъпление , квалифицирано по чл.129, ал.2 предл.3, ал.1 от НК вр. с чл.161 ал.1 от НК, както и такова престъпление по чл. 130, ал.1 от НК .С тъжбата се твърди, че на 09.06.2014г., около 21.30 часа в двора на къщата, находяща се в [населено място], чрез нанасяне на побой /удари по главата, дясното рамо и цялото тяло и ритници/, подсъдимият е причинил на тъжителя средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, което му причинило трайно затруднение на десен горен крайник. Наред с това се твърди, че на същата дата и място, по същото време и по описаният начин, подсъдимият е причинил на тъжителя и лека телесна повреда, изразяваща се в тъмно мораво кръвонасядане в основата на шията в дясно с размери около 5/10 см , подобни кръвонасядания и по предната повърхност на дясното рамо, обширно-овално бледо мораво кръвонасядане по и около крлепачите на дясното око с размери 9/7 см, съчетано с умерено изразен мек на пипане отток, напречно разположено двулентово мораво кръвонасядане по задната повърхност в средната трета на лявата мишница с по-бледа розова ивица в средата с ширина 1 см и ширина на страничните ленти по 1 см и дължина 5 см.
С тъжбата е материализирана и гражданска претенция на тъжителя спрямо подсъдимият, като съдът е допуснал за съвместно разглеждане предявените от тъжителя срещу подсъдимия обективно и субективно съединени искове, както следва: с цена на иска от 10 000лв. , представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди на А. Т. , изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт и уплаха , като последица от престъплението по чл.129, ал.2 предл.3 нп. С ал.1 от НК и съответно с цена на иска от 5000лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди на тъжителя, изразяващи се отново в болки, страдания, дискомфорт и уплаха, като последица от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на деянието /09.06.2014г./, до окончателното им изплащане.
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и твърди, че не е извършил вменените му престъпления.
Апелира за оправдателна присъда и за отхвърляне на предявените граждански искове, поради тяхната неоснователност .
Съдът след като съобрази становищата на страните, представените по делото доказателства и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа страна, следното:
По делото е безспорно, че тъжителят А. Т. и подсъдимият П. Т. са братя, които живеят в една къща, находяща се в [населено място], като семейството на подсъдимия живее на първия етаж, а семейството на тъжителя на вторият етаж от съсобствената им къща .Безспорно е също така, че страните и техните семейства се намират в дългогодишни влошени и изострени отношения.
Не е спорно по делото също така, че на 11.06.2014г. при преглед на тъжителя от страна на Д.р З. е констатирано счупване на дясна ключица, както и следните други травматични увреждания по неговото тяло: палпаторна болка оток и кръвонасядане в областта на дясната ключица, тъмно-мораво кръвонасядане в основата на шията в дясно с размери около 5/10 см , като подобно е констатирано и по предната повърхност на дясното рамо.На същото място се установи и умерено изразен напрегнат на пипане оток. В десния горен крайник е констатирано дифузен, умерено изразен, напрегнат на пипане оток, както и обширно овално бледорозаво кръвонасядане по и около клепачите на дясното око с размери 9/7 см, съчетано с умерено изразен мек на пипане оток, напречно разположено, двулентово и мораво кръвонасядане по задната повърхност в средната трета на лявата подмишница с по-бледа розова ивица в средата с ширина от 1 см и ширина на страничните ленти от 1 см и дължина от 5 см. Тези травматични увреждания са отразени в издадено на тъжителя Медицинско удостоверение на същата дата, с което лекаря е приел, че травмите са причинили на тъжителя Т. трайно затруднение движението на десен горен крайник /л.5 от делото/ . В удостоверението по данни па тъжителя, на 09.06.2014г. около 21.30 часа му е нанесен побой от брат му, като е удрян по главата и дясното рамо в двора на дома им. Наред с това по делото е представен и Амболаторен лист на тъжителя от 10.06.2014г. , издаден в 14.20 часа от лекар специалист, който при прегледа на това лице е констатирал също счупване на дясна ключица. В следствие на тези травми, на тъжителя е издаден и болничен лист от 11.06.2014г. за домашно-амбулаторно лечение за срок от 30 календарни дни.В този болничен лист пише като причина за травмата „ударен по главата и дясното рамо“. /л.6-7 от делото/.
По делото не е спорно, че тъжителя е семеен, негова съпруга е св.В. Т. и има две деца-Л. Т. и М. Т. /л.8 от делото/.
Не е спорно също така, че двамата братя Т. , които са страни по делото, са придобили при условията на съсобственост и движими вещи чрез покупко-продажба към 01.011.2006г., представляващи различни видове машини/бормашини, стъргателна машита, фреза/-л.9 от делото.
Според представеното свидетелство за подсъдимия, същият не е осъждан до момента. Не е спорно, че той също е семеен и има деца.
Към 10.07.2014г., тъжителят е получил „фрактура клавикула дек“, но като причина за фрактурата е отразено –небитова злополука, за което също са му издадени болнични листове в периода 10.07.2014г.-22.10.2014г./л.37-40 от делото/
Спорен по делото е механизма на причиняване на телесните повреди на тъжителя към дата 09.06.2014г.
Според обясненията на подсъдимия , той не е причинил сочената в тъжбата телесна повреда на брат си. Установява при разпита си, че на 09.06.2014г. вечерта около 20.30 часа се е намирал на верандата в двора на съсобствената с тъжителя къща и е гледал телевизия със съпругата си-св…М.Т.. В този момент се прибрал тъжителя пиян и започнал без никакъв повод да обижда и псува съпругата на подсъдимия и самият подсъдим . Подсъдимият и неговата съпруга казали на тъжителя да се прибира в жилището си защото е много пиян.Последният обаче вместо да ги послуша се приближил до маса под верандата, на която семейството на подсъдимият режели тикви за прасета с нож, взел оставеният на тази маса нож и тръгнал към подсъдимия.След което тъжителят блъснал подсъдимия, докато седял на стол и съпругата на подсъдимия му извикала „П., внимавай Н. държи нож“, предупреждавайки го, че тъжителя държи нож в ръката си. Подсъдимият се обърнал към брат си и успял да избие ножа от ръката му и го хвърлил на безопасно място към св. М.Т..Тази случка разстроила съпругата на подсъдимия и тя започнала да крещи, като случилото се било възприето и от сина на подсъдимия и негов приятел / св.Г.Т. и св. М../, който към този момент бил на гости на сина на подсъдимия и пушел на терасата на жилищният им етаж . Подсъдимият извадил телефона си за да подаде сигнал за случилото се в полицията , а тъжителят се обърнал и се запътил да се прибира в жилището си. Дворното място в близост до верандата на подсъдимия и входа на жилищната сграда обаче бил в ремонт, имало строителни материали в това число и казан /корито /с вар и докато се опитвал пиян да се добере до входа на жилищната сграда, тъжителят се препънал и паднал странично именно в коритото с вар . След това станал и продължил към входа като се качил на етажа си в къщата. След известно време, подсъдимият и семейството му чули тропане по стълбите и викове на етажа на тъжителя, като възприели че той се кара със сина си. Според подсъдимия, отношенията с брат му са се влошили заради заключването на съсобствените им машини, а той споделя, че заключил машините защото се притеснявал, че като се напие, брат му може да си причини злополука при работа с тези машини.
Казаното от подсъдимия се потвърждава при разпита на неговият син св.Г. Т. . Той установява , че около 20.00 часа е бил в дома на баща си, заедно с негов приятел -св.М..последният поискал да пуши и за това двамата излезли на терасата на жилището, която гледала към двора на къщата и верандата, в която се намирали към този момент подсъдимия и неговата съпруга. Не след дълго в двора се появил тъжителя пиян и без никой да го провокира или предизвика започнал да обижда и псува родителите на св.Г.Т. . В негово присъствие и в присъствието на св.М., тъжителя нарекъл майката на св.Г.Т. „ циганка, курва“, нарекъл семейството на подсъдимия „ цигани“.През това време, майката на св.Г.Т. била на двора и започнала да полива цветята, опитвайки се да не обръща внимание на тъжителя защото бил пиян. Като я видял , тъжителят започнал да я обижда като й казал :“нещастницо, ти тука правиш раздори, ти си циганка, твоите деца са цигани“.След това тъжителя започнал да псува, взел нож, тръгнал към подсъдимия и го блъснал като му казал “Е, те сега ве заклах“. Тогава св.Г.Т. и неговият приятел св.М. се развикали „Чичо, чичо , какво правиш?“, „И. полиция“ към тъжителя , подсъдимият се отдръпнал и успял да му вземе ножа от ръката. Тъжителят се обърнал и си тръгнал , но по пътя за входната врата се спънал във варел с вар, паднал в него , след което станал и се прибрал в дома си. След случая обаче, семейството на подсъдимия се отказало да се обажда в полицията, защото това поведение на тъжителя когато е пиян било обичайно .
Показанията на св.М.Т. /съпруга на подсъдимия/ напълно потвърждават казаното от нейният син и съпруг за случилото се на процесната дата между двамата братя. Същата потвърждава , че на процесната дата вечерта се намирали в двора на къщата си заедно с подсъдимия, като той бил на верандата, а тя поливала цветята. В този момент се прибрал тъжителя пиян и започнал да я обижда без никаква причина, обръщайки се към нея с репликите :“Д. циганко, ти си курва, ти ходиш на долу да се ебеш с циганите, ти си проститутка, ти си курва, ти си нещастница, ти си боклук, ти си помия“. Свидетелката казала на тъжителя, че е много пиян , да се прибере у дома си, но тъжителя се насочил към съпруга й на верандата, хванал го през тила докато си седял на стола и го свалил на земята. След това взел нож от една маса, с който св.М.Т. режела тиква и се насочил към подсъдимия с думите :“Сега ви ебах майката, сега ще ви заколя“.Като чула и видяла това св.М.Т. извикала на съпруга си:“П., внимавай брат ти има нож“ и той се обърнал за да му вземе ножа. През това време св.Г.Т. и св.М. започнали да викат от терасата на жилището им , че ще викнат полиция и тъжителят оставил брат си и се запътил към дома си. По пътя за входната врата обаче тъжителят се спънал в строителни материали на двора и паднал във варел с вар . След това станал и тръгнал към своя жилищен етаж, но на стълбите докато се качвал към етажа си, св.М.Т. чула, че тъжителя пак паднал и на стълбите. След като се прибрал в дома си, св.М.Т. установява, че се чувало как се карат тъжителя и сина му, че се бият и хвърлят столове на етажа на тъжителя. Св.М.Т. твърди, че е видяла тъжителя да носи акумулатори с ръката, чиято ключица се твърди, че е счупена на процесната дата. Според нея случката се е развила около 20 часа и „нещо“. Ножа, който видяла в ръката на тъжителя преди да му бъде избит и взет от подсъдимия, свидетелката твърди, че е от порядъка на 50-60 см.
Показанията на подсъдимия, св.Г.Т. и св.М.Т. напълно се припокриват и препотвърждават с показанията на св.М. ,приятеля на Г.Т., който на 09.06.2014г. е бил на гости вечерта при Г.Т. . Този свидетел също установява, че познава двете страни по делото.Между, 20.-20.30 часа твърди, че излязъл да пуши на терасата на етажа на подсъдимия от процесната съсобствена къща и заедно със св.Т. видели, че се прибира видимо пиян тъжителя. С влизането си в двора започнал да псува подсъдимия и съпругата му. След което Св.М. твърди, че видял тъжителя да държи нож в ръката си и да тръгва към седящия на двора в този момент подсъдим, а така също , че подсъдимият станал от стола и успял да вземе ножа от ръката на тъжителя. При тръгването си за дома, св.М. също лично е видял, че тъжителя пада на земята на място, където има строителни материали, варели, цимент и арматурно желязо, като това падане свидетелят е категоричен, че не е провокирано или предизвикано от другиго и тъжителят сам се спънал и паднал . Св.М. е категоричен и относно това, че както преди, така и при това падане на тъжителя, подсъдимият не го е удрял , нито пък ритал . Св.М. също си спомня, че чул тъжителя освен да псува и да обижда подсъдимия и съпругата му с думите „курви, ще ви убия, ще ви заколя “. Според този свидетел, дължината на ножа, който е видял да държи в ръката си тъжителя е бил около 20-25 см., но не може да уточни колко е била дръжката на този нож, тъй като не я е видял от своята позиция на терасата, докато е била в ръката на тъжителя .
Тези показания на свидетелите Г.Т., М.Т., св.М. и твърденията на подсъдимия, наведени в неговите обяснения, не се опровергаха от разпитаните по инициатива на тъжителя свидетели, а именно:
Св.В.Т. /съпруга на тъжителя/, заяви при разпита си, че не е присъствала на процесният случай , тъй като е била на работа втора смяна и няма впечатления от станалото между двамата братя. Твърди обаче, че след като се прибрала у дома към 22.15 часа и видяла мъжа си в спалнята да лежи. Попитала го какво е станало, а той й казал , че „ пак са се тепали“ с брат му“ и е „бил ударен“ от него. Според свидетелката имало синина, не уточнява къде обаче. Св.В.Т. сочи още, че тази вечер съпруга й не бил пиян според нея, макар и да се бил почерпил поради празника за деня. Твърди също, че отношенията между двамата братя са влошени от близо 10 години заради машини, които купували заедно и , че подсъдимият я псува, а тъжителят не псува брат си и неговата съпруга. Според това, което тъжителят разказал на тази свидетелка, и на процесната дата 09.06.2014г. се „степали“ с подсъдимия, защото той се „заяждал „ с него и го „повалил на земята“ без никаква причина, след което го и ударил „ с нещо“.
От своя страна свидетелите Д. и П. също потвърждават , че отношенията между страните са влошени отдавна и това е известно на близките и съседите им . Този свидетел разказва, че дори лично е присъствал на такива скарвания и инциденти между двамата братя. Твърди, че в средата на м.юни 2014г. видял тъжителя с превързана дясна ръка и синини по дясното око .Попитал го от къде са му тези наранявания и тъжителят му казал, че се прибрал пиян и подсъдимият го напсувал и набил за това. В тази връзка св.П. също твърди, че не е очевидец на инцидента, но видяла тъжителя след случая и според нея целият му гръден кош бил в синини. Свидетелката П. сочи също, че на нея тъжителя казал, че е удрян с дърво по рамото от брат му. Твърди, че подсъдимия бил намушквал брат си с нож и , че е разбивал вратата на жилище на тъжителя с брадва, но чула за това, а не видяла тези случки. Твърди, че за тези случаи е викана полиция, „но не са взимани мерки“ от този орган.Според св.П. , когато се напие тъжителя не обижда и не псува, защото не е агресивен .
Въз основа на представеното медицинско удостоверение от тъжителя е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението по експертизата, описаните в удостоверението травми са довели до трайно затруднение движението на десен горен крайник на тъжителя за повече от 30 дни. В следствие на такава травма , пострадалият според експерта е негоден за нефизическа работа около 1.5 месеца, а за физически труд около 1.5-2 месеца. Счупването на ключицата е свързано с по-силни болки в началото на лечението, усилващи се при движение на крайниците и постепенно отшумяващи в периода за 3-4 месеца .От своя страна травматичните увреждания описани в медицинското удостоверение на подсъдимия в областта на дясното му око, са причинили на пострадалото лице болки и страдание с умерено силни болки в началото и постепенно отзвучаващи за срок от 1-2 седмици.Относно механизма на причиняване нас чупването на ключицата и другите констатирани травми на тъжителя, експерта твърди, че такова счупване и такива травми се получават при директна или индиректна сила, действаща върху костта.От тях директната сила може да се дължи на удар върху тази област, а индиректните счупвания се дължат п на падане върху рамото, ръката или лакътя. Експерта счита, че установените травматични увреждания по главата и горният десен крайник на тъжителя могат да бъдат причинени по механизма описан в тъжбата-чрез директни удари по главата и крайниците на 09.06.2014г. или отново индиректни такива. Констатираното двулентово кръвонасядане според вещото лице отговаря да е получено при удар с тъп предмет с удължена повърхност, какъвто може да бъде примерно прът . А кръвонасяданията в областта на клепачите, според вещото лице се дължат на удар с твърд тъп предмет, какъвто може да бъде човешкия юмрук.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание то заяви, че под „индиректен удар“ има предвид огъване, усукване, падане на тази част от тялото , хващане. Освен механизма посочен в заключението, експерта счита, че е вероятен и друг механизъм за причиняване на счупването на ключицата на тъжителя, а именно при падане върху твърд предмет настрани и той да е с издължена контактна повърхност и ако падането е в областта на външната подмишница. В тази връзка вещото лице твърди, че е възможно констатираните наранявания по тялото на тъжителя да са причинени при падане върху варел в пияно състояние, но тогава падането трябва да е именно на ръба на варела от външната му страна.Другите травматични увреждания и главата експерта също потвърждава, че могат да се получат и при дърпане и в описаната ситуация на отнемане на ножа от тъжителя.
от външната му част
В периода 2012-2013 година се представиха преписки от ОДМВР-Б. , от които се установява, че между братята е имало скарвания и спорове, за които са ангажирани полицейските служители, като двамата са се обиждали, карали, били , заради което и двамата са предупредени по реда на ЗМВР да не се саморазправят по между си. Не се установи, подсъдимият да е пробождал с нож брат си тъжителя.
При така изведените факти по делото на база ангажираните доказателства в процеса, съдът приема, че по делото не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вменените му престъпление по чл. 129, ал.2 предл.3 и съответно по чл.130, ал.1 от НК.
За да направи тези си правни изводи, съдът отчете при анализа на фактите следното:
Видно от отразените в представеното медицинско удостоверение на тъжителя медицински находки и травматични увреждания, констатираните негови наранявания след 09.06.2014г. са на две различни места по тялото му- в дясната част на главата/по и около клепачите на дясното око/ , в дясна ключица, в дясно рамо и в дясна част на шията и същевременно в лявата мишница, където именно се намира така нар.“двулентово мораво кръвонасядане по задната повърхност“. Според тъжбата, на процесната дата на частния тъжител е нанесен побой, като са му отправени множество удари, включително и ритници по главата и цялото тяло от страна на подсъдимия. Включително се твърди, че има нанесен удар и с дърво в областта на дясното рамо на пострадалото лице. Такова поведение на подсъдимия на процесната дата и място обаче не бе доказано в този процес . Доведените свидетели от страна на частния тъжител не са преки очевидци на случая /св.В.Т., Д. и П./, а са хора, които косвено установяват и пресъздават това, което са чули и възприели от самия тъжител след инцидента, като твърденията на неговата съпруга буквално пресъздават твърдението на тъжителя, че му е нанесен побой от брат му, без конкретика в какво се е изразил този побой и как се е случил той. Нещо повече, показанията на св.Д. и св.П. не кореспондират като описание на видените от тях травми по тъжителя, от тези посочени от него в тъжбата му и фигуриращи в медицинското удостоверение за тъжителя по делото. Така св.Д. твърди, че като видял юни месец на 2014г. тъжителя той бил „целия син“, а подобни травми, освен насиняването в областта на клепача и около дясното око и то към 11.06.2014г., експерта З. не е констатирал във видими части от тялото на тъжителя при направеният му преглед . Наред с това експерта сочи, ме точно тази травма в областта на клепачите е отшумяла за около 1-2 седмици, поради което св.Д. не би могъл обективно да възприеме, че тъжителят е „целия син“ именно в следствие и заради процесният случай в средата на м.06.2014г., когато твърди, че е видял А. Т..От своя страна св.П. пък твърди, че видяла тъжителя след“побоя“ и „ бил целия син в областта на гръдния кош“. Според медицинското удостоверение на Д-р З. обаче и твърденията на самият тъжител, той нее получил никакви травми на процесната дата по гръдния си кош . Отчитайки тези абсолютни противоречия и несъответствия на показанията на Д. и П. в тази им част при сравнение с твърдяното в тъжбата и отразеното от Д-р З. както в медицинското удостоверение по делото, така и в експертното му заключение, съдът установява, ме тези двама свидетели дават неверни показания за това, което твърдят, че са „възприели“ като травми по тъжителя след 09.06.2014г. , поради което показанията им не следва да се кредитират.
На следващо място, самият тъжител твърди, че по него са нанесени множество удари от подсъдимия, в това число и с ритници, а видно от удостоверението на д-р З., констатираните травматични увреждания на А. Т. са локализирани само на две места в дясна горна част на тялото му /дясно рамо, ключица, дясна част на шията и клепач на дясно око/ и в лява подмишница. При тези констатации, съдът не кредитира тезата на тъжителя, че установените по тялото му травми към процесната дата са му причинени от подсъдимия с множество удари и ритници, защото не са налице обективни находки по тялото му, които да доказват нанасянето на такива удари. В този смисъл ако се възприеме тезата на тъжителя за нанасяне на такива удари по него от подсъдимия , то тя е и житейски нелогична , защото за да има травми по тялото на А. Т. само на двете места посочени по-горе, това означава, че ако е бил удрян и ритан от брат си, последният да успял да насочва своите „множество“ удари само на едно и също място в областта на дясната горна част на тялото на тъжителя и съответно веднъж в областта на лявата предмишница. Последното според съда е крайно недостоверно и обективно невъзможно. Наред с това такъв извод се опровергава и противоречи на обясненията на подсъдимия и показанията на всички други разпитани свидетели по делото, които са и очевидци на комуникацията между тъжителя и подсъдимия на процесната дата, П. Т. /св.М.Т., Г.Т. и М./. Всички тези свидетели дават напълно кореспондиращи по между си , логични и последователни показания и са категорични, че подсъдимият не е бил брат си и не му е нанасял никакви удари , нито с ръце, нито с прът , нито с ритници. Всеки от тези свидетели установява, че именно тъжителят е този, който се е държал безпричинно агресивно с брат си на процесната дата, обиждал и псувал П. Т. и съпругата му, включително и в присъствието на техният син .св.Г.Т. и неговият гост и приятел –св.М. . Бил е пиян и се опитал да се нахвърли на брат с нож, който взел от маса под верандата на П. Т.. Свидетелите В.Т., Г.Т. и М. лично и ясно са чули, как при взимането на ножа, А. Т. е тръгнал в гръб към брат си, седящ към този момент под верандата на двора на съсобствената им къща с думите :“Сега ще ви заколя“.Това изплашило свидетелите и те започнали да викат и да настояват тъжителя да спре, защото ще извикат полиция, подсъдимият успял да вземе ножа от ръката на брат си и да го хвърли към св.М.Т. за да го прибере. Изплашен от чутото за извикване на полиция, А. Т. си тръгнал към дома, но тъй като на двора имало строителни материали, в това число арматурно желязо и варел с вар , вероятно заради това, че бил и пиян, А. Т. се спънал в близост до този варел и паднал на страни в дясната част на тялото си на в този варел. След това се прибрал у дома си, но подсъдимият и св.М.М. чули , че в дома на А. се чуват викове, трясъци и те считат, че тъжителят се карал и биел и със сина си, като според св.М.Т. се чувало и тропот от хвърляне на предмети-столове на етажа на тъжителя при това скарване. Наред с тава св.М.Т. твърди, че чула при качването на тъжителя до неговият жилищен етаж, да пада и на стълбите между неговия и техния жилищен етаж .
При тези доказателства, съдът приема, че не се доказа причиняването на обективно констатираните телесни повреди на тъжителя по описаният от него механизъм в тъжбата и то от страна на подсъдимият по делото. Нито един свидетел не е видял нанасянето на удари по какъвто и да било начин на процесната дата от подсъдимия на тъжителя. Не са видели нанасянето на такива удари и свидетелите Д., П. и В.Т., които само пресъздават чутото от тъжителя за процесният случай, а разказаното от него, че е бил бит от брат си след като не се доказа, съдът счита за недостоверно и невярно. /Допълнителен аргумент за недостоверност въобще на показанията на св.Д. и П. съдът сезира с оглед на неверните им твърдения за вида травми, които твърдят, че възприели по тялото на тъжителя на процесната дата, а по отношение на св.В.Т., с оглед на твърдението й, че съпругът й не бил пиян на процесната дата, което категорично се опроверга от всички други свидетели очевидци, възприели пияното състояние на А. Т. и обясняващи си именно с него изключително агресивното му, грубо, цинично и вулгарно отношение и държане процесната вечер към собственият му брат и неговата съпруга . /
Същевременно , вещото лице заяви при изпълнение на възложената му съдебно-медицинска експертиза, макар и малко вероятен е възможен и друг механизъм на причиняване на констатираните травми в областта на горната дясна част на тялото на тъжителя и лявата му подмишница, освен механизма посочен в тъжбата. В тази връзка експерта д-р З. заяви, че травмата на лявата подмишница с лентовидното образование е възможно да се е получила при падане върху изпъкнала тръбеста повърхност , каквито повърхности се установи, че е имало при възприетото именно падане на тъжителя Т. на процесната дата, след като бил преустановен инцидента и нападението над брат му с нож и си тръгнал за в къщи. Всички свидетели очевидци и подсъдимият са категорични, че видели тъжителя да се спъва на път за входа на жилището си в строителни материали на дворното място , между които имало и арматурни пръчки , греди и варел с вар. От своя страна св.М.Т. твърди, че тъжителя паднал и при качването по стълбите за етажа му.Ето защо, съдът приема, че в казуса тези обективни факти обосновават извода именно за вторият възможен механизъм за причиняване на травмите в областта на лявата подмишница на тъжителя, без участието и причиняването на тази травма от страна на подсъдимия.
Аналогично,след като никой не е видял и не се установи и доказа подсъдимият да е нанасял удари или ритници на тъжителя на процесната дата, то констатираните други травми в областта на горната дясна част на тялото и по специално травмите в областта на дясното рамо и ключица, съдът счита, че по-скоро се доказа че също са причинени от недиректна сила и без участието на подсъдимия , а именно от падането на тъжителя върху ръба на варела с вар заради спъването му и пияното му състояние на процесната вечер .Очевидците свидетели и подсъдимия са категорични, че падането на тъжителя върху варела с вар е било именно странично и на дясно, а този начина на индиректен удар и сила , упражнена върху костта при падане, Д-р също посочи изрично при разпита си в съдебното заседание като малко вероятен, но възможен друг механизъм за причиняване на тази травма на тъжителя.
По отношение на травматичните увреждания /насинявания / в областта на дясната шия и десен клепач на тъжителя, вещото лице посочи като също възможен механизъм освен този описан в тъжбата с нанасянето на директен удар по тялото на пострадалото лице, така също и при индиректен удар –падане, усукване, каквото както бе отбелязано по-горе категорично се установи, че се е случило и то по причина , несвързана с поведение на подсъдимият . Именно с този механизъм може да се обясни и факта, че повечето травми са в областта на горната дясна част на тялото на тъжителя, в която част се доказа , че А. Т. сам е паднал, след като се е спънал на път за вкъщи в дворното място на тази къща и сред строителни материали , респ. върху варела с вар на процесното място.
От своя страна травмата на подмишницата, която се намира в другата част на тялото на А. Т./лява/ е житейски логично като обяснение не падането на тъжителя на дясно и описано по-горе, а някакво друго действие или директна , респ. индиректна сила упражнена върху него и в тази част на тялото му. Доколкото не се доказа нанасянето на удари на тъжителя от подсъдимия, то съдът приема за логичен механизъм при причиняването на тази конкретна травма именно хващане на тази ръка от подсъдимия, възможно дърпане и държане докато вземе ножа от брат си, за да преустанови опасността от по-тежки последици за живота и здравето на всички. Като възможен механизъм също може да се приеме и завъртане или усукване на тялото на тъжителя при падането и натиска, който сам е упражнил на тази си предмишница за да стане от варела с вар, върху който е било паднал първо на дясната си страна.След като и ако при това падане е била счупена дясната му ключица, то очевидно Т. не е могъл да се подпре на нараненият си десен крайник при ставането си от варела и е направил това именно подпирайки се на лявата си предмишница, с което съдът счита, че логически и обективно може да се обоснове именно специфичното лентовидно кръвонасядане в тази част на тялото на пострадалото лице. За настъпването на този механизъм на причиняване на травмата обаче отново няма никакво отношение и участие подсъдимото лице.
Ако и доколкото се приеме, че конкретно някоя от травмите в областта на шията, окото или лявата предмишница са причинени на тъжителя при опита на подсъдимия да вземе ножа от ръцете му , макар че това не се установи и доказа, защото всички очевидци бяха категорични, че това взимане на ножа е станало бързо, без нанасяне на удари и травми по тъжителя от страна на подсъдимия, но въпреки това, съдът приема, че дори и хипотетично да се предположи, че тогава са причинени някои от травмите, квалифицирани като лека телесна повреда /в областта на шия, клепач и лява предмишница/, то това поведение на подсъдимия не е противоправно и виновно, тъй като е извършено в условията на неизбежна отбрана по чл. 12 от НК. Както подсъдимия, така и очевидците –свидетели установиха, че преди да се стигне до хващането на тъжителя от подсъдимия и взимането на ножа, тъжителя е нападнал и то в гръб подсъдимия с нож в ръката си на процесното място и с думите „Сега ви заклах“. Това са възприели и чули както св.М.Т., така и свидетелите Г.Т. и М.. При това положение несъмнено е било налице нападение и създадена непосредствена опасност за живота и здравето както на самият подсъдим, така и на неговата съпруга, намираща се в близост до него и обиждана, псувана и нагрубявана през цялото време от страна на тъжителя. След като е взел ножа от ръцете на тъжителя, подсъдимия веднага го е хвърлил към съпругата си, за да предотврати възможните вредни последици за живота и здравето на всички в процесният инцидент . При това положение , дори и да се е стигнало до причиняване на някакви охлузвания и синини в областта- дясна част на шия , десен клепач или предмишница на тъжителя от хващането, държането и вероятно упражняването на някаква сила по отношение на ръката с ножа на тъжителя, то тези хипотетични вредни поселници са в рамките на неизбежна отбрана, с оглед предотвратените значително по-големи и възможни вредни последици от тъжителя , заради което поведението на подсъдимия се деквалифицира като престъпно и обществено опасно по чл.12 от НК.
Освен всичко изложено, съдът приема, че не се доказа, че ако и доколко е имало комуникация между двамата братя в казуса, това е станало именно около 21.30 часа,с лед като разпитаните по делото очевидци установиха, че тази комуникация е станала между 20.00-20.30 часа /св.М.Т., св.Г.Т., св.М./. Следователно, не се доказа и времето на причиняване на телесните повреди на тъжителя на процесната дата.
При тези фактически и правни изводи съдът приема, че подсъдимият не е причинил на тъжителя от обективна и субективна страна нито вменената му средна телесна повреда, свързана със счупване на ключица на десен горен крайник на тъжителя, затруднила движението му за повече от 30 дни, квалифициращо се като травматично увреждане по принцип съгласно практиката именно като телесна повреда по чл.129, ал. от НК, нито вменената му лека телесна повреда/травматичните увреждания в областта на десният клепач и около дясното око, дясната част на шията и лявата предмишница/, които са причинили както установи експерта болки и страдание на тъжителя, каквато травма съгласно практиката принципно се квалифицира именно като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Ето защо при условията на чл.304 от НПК, заради недоказаност на извършителството и на двете вменени форми на телесна повреда на подсъдимото лице, последният следва да се признае за невиновен и да се оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение .
След като не се доказа и установи противоправно и виновно поведение на подсъдимото лице на процесната дата и място , нито пък се доказа и установи, че обективно констатираните травматични повреди по тялото и лицето на тъжителя са причинени на процесната дата и място именно от подсъдимия и с негови действия, то съдът приема за недоказани и двата обективно и субективно съединени граждански искове на тъжителя срещу подсъдимия за заплащането на обезщетение, във връзка с твърдени неимуществени вреди като последица от престъпени деяния, квалифицирани по чл. 129, ал.2 предл.3 вр. с ал.1 от НК и съответно по чл. 130, ал.1 от НК. В този смисъл, съдът не констатира, че поведението на подсъдимия е било неправомерно и покриващо признаците на диалект по чл. 45 от ЗЗД, поради което счита, че тези граждански искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, ведно с кумулативните искове към тях за заплащане на лихви, от датата на твърдяното увреждане, до окончателното им заплащане.
По изложените мотиви съдебният състав постанови и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: