Производството е образувано по молба на Н. С. П., ЕГН *, с постоянен адрес и
адрес за призоваване - Г., ул."М." № ** срещу „Б. Д.“ Е. Г., ул.“М.“ № **, с ЕИК ****, представлявана от всеки двама измежду законните представители: Д.Д.М. Д. Н. Н., В.М.С., Ю.Б. Г. Д. П.-К.
Ищецът сочи, че на 15.02.2008година с ответника са сключили Договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който банката се задължила да
предостави на ищеца кредит в размер на 20 000 лева. За ищеца възникнало
задължение да върне получения кредит чрез заплащане на равни анюитетни месечни вноски от 236.88лева с включена възнаградителна лихва, с краен срок за
погасяване на задължението 15.02.2018година.
Страните уговорили задължение за кредитополучателя да заплаща на кредитора лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/, определян периодично от кредитора /т.7 от Договора/ и надбавка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж”. Сочи, че към датата на сключване на договора БЛП е определен на 5.19%, а надбавката – 2.26% или общ лихвен процент в размер на 7.45%.
Страните по сделката уговорили възможност за променяне на годишния процент на разходите по кредита при предпоставките, предвидени в Общите условия, неразделна част от Договора /т.8 от Договора, т.12 от ОУ/.
Страните уговорили задължение за кредитополучателя да заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б. Д. прилага за
извършвани услуги на клиента – т.13 от Договора.
С Общите условия към Договора страните уговорили право кредиторът да
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и да предоставя на кредитополучателя нов погасителен план /т.8.1/, както и право едностранно да променя БЛП и таксите, за което да уведомява по подходящ начин кредитополучателя / т.9.3. от ОУ/.
Сочи, че цитираните разпоредби от процесната сделка не третират страните
равнопоставено, поради което поискал да бъдат променени. Кредиторът отказал с довода, че тези клаузи са изготвени предварително от банката и клиентът не може да влияе върху съдържанието им, а единствено да се съгласи с тях, ако желае да сключи договора.
Сочи, че за обезпечаване на кредита страните сключили и Договор за залог
върху вземания по трудовото правоотношение на ищеца П., като по този начин
дължимите месечни вноски за лихви и главница се събирали служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната му сметка.
Сочи, че след справка в ответното дружество ищецът установил, че след
първите три вноски в размер на 236.88лева, банката променила на два пъти
едностранно размера на месечната погасителна вноска – от 28.05.2008година – на
243.86лева и от 28.11.2008година – на 259.04лева.
Твърди, че от 2009година до настоящия момент котировките на почти всички
изброени в раздел III т.9.3. от ОУ индекси са понижени и са в пъти по-ниски в
сравнение с тези към периодите, дали основание на ответникът да актуализира и
повиши БЛП към 2008година, без банката да ги актуализира и понижи след това до договорения в чл.7 от Договора размер 7.45%. Счита, че с това си поведение
ответникът е причинил вреди, изразили се в надвнасяне на уговорената по
договора вноска- 236.88лева от едностранно увеличения от кредитора лихвен
процент и съответно вноските по него като лихвите, заплатени от ищеца в повече
са в размер на 1 991.96лева, представляваща разликата между предварително
договорените погасителни вноски и реално заплатените от ищеца /автоматично
изтеглени от сметката му/ за периода от 28.05.2008година до 29.02.2016година.
Твърди, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 772.43 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от плащането на всяка една от общо 94-те
погасителни вноски /за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври
2008година и от месец ноември 2008година до месец февруари 2016година, с
поредни номера от 4 до 97 в погасителния план/, а именно от 28-мо число на
всеки месец, считано от месец май 2008година до месец февруари 2016година.
Ищецът твърди, че цитираните по-горе клаузи са неравноправни както по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, така и по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на
съвета от 05.04.1999година, станала част от законодателството на РБ. със
ЗЗП, параграф 13а, т.9. Счита за нищожни горецитираните клаузи – т.7, т.8, т.
12, т.13 от процесния договор за кредит и т.8.1. и т.9.3 от ОУ към договора.
Сочи, че полученото от банката в периода от 28.03.2011година до
28.02.2016година, поради едностранното, без наличие на предвидените от самата
нея основания, изменение на лихвения процент по процесния договор за кредит в
размер на 1 329.60лева е получено без основание, поради което следва да го
върне на кредитополучателя-ищеца П..
Твърди, че за периода от 28.03.2013година до 28.02.2016година ответното
дружество дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 123.63лева, считано от заплащането на всяка една от погасителните вноски с поредни номера от 62 до 97 съгласно погасителния план, а именно от 28-мо число на всеки месец от посочения период време.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА НИЩОЖНИ следните клаузи от Договор за кредит за текущо
потребление от 15.02.2008 година, сключен между кредитополучателя Н. С. П., с
ЕГН *, с адрес в Г., ул."М." №** и кредитодател „Б. Д." , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М." № ** и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към Договора, а именно:
- т.7, изречение първо от Договора: „Базовият лихвен процент се определя
периодично от кредитора";
- т.8, изречение второ от Договора: ГПР може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в ОУ."
- т.12 от Договора : „Неразделна част от този договор са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора";
- т.13 от Договора : „Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Б. Д. прилага за извършвани услуги на
клиента."
- т.8.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
към Договора от 15.02.2008г.: „При промяна на БЛП Кредиторът определя нов
размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
Кредитополучателя актуализиран погасителен план."
- т.9.3 изречение първо от Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление към Договора от 15.02.2008г.: „Кредиторът има право
едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ начин."
ДА ОСЪДИ „Б. Д." , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С. ул. „М." №** да заплати на Н. С. П., с ЕГН *, с адрес в Г., ул."
М." №** сумата от 1 329.60 /ХИЛЯДА ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА И ШЕСТДЕСЕТ СТОТИНКИ/ лева, представляваща разликата между предварително договорените погасителни вноски и реално заплатените от ищеца за периода от 28.03.2011година до 28.02.2016година, в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008 год., сключен между Н. С. П., с ЕГН * и кредитодател „Б. Д." , ЕИК ****, и получени от „Б. Д.";
ДА ОСЪДИ „Б. Д." , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „М." №** да заплати на Н. С. П., с ЕГН *, с адрес в Г., ул."
М." №** сумата от 123.63 /сто двадесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху
всяка една надвнесена без основание сума в размер на 22.16 лева по погасителни
вноски за последните три години, считано от датата на заплащането им, както
следва:
1. 6.73 /шест лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2013г. до
20.03.2016г.;
2. 6.54 /шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2013г. до
20.03.2016г.;
3. 6.35 /шест лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2013г. до
20.03.2016г.;
4. 6.16 /шест лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2013г. до
20.03.2016г.;
5. 5.98 /пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2013г. до
20.03.2016г.;
6. 5.79 /пет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2013г. до
20.03.2016г.;
7. 5.60 /пет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва
в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2013г. до 20.03.2016г.;
8. 5.41 /пет лева и четиридесет и една стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.10.2013г. до
20.03.2016г.;
9. 5.22 /пет лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.11.2013г. до
20.03.2016г.;
10. 5.03 /пет лева и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва
в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2013г. до 20.03.2016г.;
11. 4.84 /четири лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2014г. до
20.03.2016г.;
12. 4.65 /четири лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2014г. до
20.03.2016г.;
13. 4.48 /четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2014г. до
20.03.2016г.;
14. 4.28 /четири лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2014г. до
20.03.2016г.;
15. 4.10 /четири лева и десет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва
в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2014г. до 20.03.2016г.;
16. 3.91 /три лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2014г. до
20.03.2016г.;
17. 3.72 /три лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2014г. до
20.03.2016г.
18. 3.53 /три лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2014г. до
20.03.2016г.
19. 3.34 /три лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2014г. до
20.03.2016г.
20. 3.15 /три лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.10.2014г. до
20.03.2016г..
21. 2.96 /два лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.11.2014г. до
20.03.2016г..
22. 2.77 /два лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2014г. до
20.03.2016г..
23. 2.58 /два лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2015г. до
20.03.2016г.
24. 2.39 /два лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2015г. до
20.03.2016г.
25. 2.22 /два лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2015г. до
20.03.2016г.
26. 2.02 /два лева и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва
в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2015г. до 20.03.2016г.
27. 1.84 /един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2015г. до
20.03.2016г.
28. 1.65 /един лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2015г. до
20.03.2016г.
29. 1.46 /един лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2015г. до
20.03.2016г.
30. 1.27 /един лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2015г. до
20.03.2016г.
31. 1.08 /един лева и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва
в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2015г. до 20.03.2016г.
32. 0.89 /нула лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.1 0.2015г. до
20.03.2016г.
33. 0.70 /нула лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание
възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.1 1.2015г. до
20.03.2016г.
34. 0.52 /нула лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2015г. до 20.03.2016г.
35. 0.33 /нула лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2016г. до 20.03.2016г.
36. 0.14 /нула лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2016г. до 20.03.2016г.
Ищецът претендира съдебни разноски. Прилага писмени доказателства, документ за платена държавна такса, препис от молбата и приложенията за ответника.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са редовно връчени на ответника, който в едномесечен срок депозира писмен отговор, с приложени писмени доказателства и препис за ищеца. Заявява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва ищцовите твърдения за възникнало между страните облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за кредит в размер 20 000 лева, за текущо потребление, със срок на действие 120 месеца. Не оспорва съдържанието на договореностите по сделката, обективирани в чл.7 и 12 от Договора и чл.9.3 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит.
Сочи, че на 20.03.2008година Комитетът за управление на активите и пасивите на „Б. ***” *** е взел решение /обективирано в Протокол № 13/, за увеличение на БЛП за кредити за текущо потребление на граждани с 0.75 % или от 5.19 % на 5.94%. Решението било взето поради изменение над 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и изменение над 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за Б. / CPI / през последното шестмесечие. На основание това решение лихвения процент по процесния кредит бил увеличен от 7.45% на 8.2%, а месечната вноска била увеличена от 236.88лева на 243.86лева, считано от 28.04.2008година.
На 10.10.2008година Комитетът за управление на активите и пасивите на „Б. ***” *** е взел решение /обективирано в Протокол № 44/, за увеличение на БЛП за кредити за текущо потребление на граждани с 1.50 % или от 5.94 % на 7.44%. Решението било взето поради изменение над 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари. На това основание лихвеният процент по процесния кредит бил увеличен от 8.2 % на 9.7%, а месечната вноска била увеличена от 243.86лева на 259.04 лева, считано от 28.11.2008година.
Сочи, че съгласно постигнатите между страните договорености /раздел III от Общите условия/ банката е извършила едностранни промени на лихвения процент, за което кредитополучателят е бил надлежно уведомен с писма, изпратени на посочен от него адрес за кореспонденция.
Оспорва твърденията на ищеца за неравноправност и нищожност на атакуваните от ищеца клаузи от процесния договор за кредит. Счита, че процесната сделка попада в приложното поле на изключението, уредено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗПП, според което не са неравноправни клаузи от такъв договор, макар да осъществяват фактическите състави на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Счита, че процесните клаузи не могат да бъдат подведени под хипотезите на чл.143 ЗПП. Цитира чл.145, ал.1, чл.146, ал.1 ЗПП, чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца за приложимост на Директива 93/13/ИО на Съвета от 05.03.2010година, което становище обосновава с обобщение на практика на СЕС. Цитира решение на СЕС.
С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с договорен представител. Поддържат предявените искове. Сочат доказателства. По същество на делото пледират за уважаване на исковете като доказани и основателни. Представят писмени бележки.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен представител, който поддържа доводите и възраженията, заявени с отговора на исковата молба. Сочи доказателства в подкрепа за заявената позиция. Пледира за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни. Представя писмени бележки.
В хода на съдебното дирене са приети представените от страните писмени доказателства - Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008година, Договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от 15.02.2008година, Условия по кредитна програма „Д. П.”, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Извлечение за периода от 01.01.2008година до 14.03.2016година, издадено от „Б. ***” ***, Уведомление от Н. П. вх.№ 985/01.09.2015година по описа на „Б. ***” **.*, Уведомление № 2 от Н. П. до „Б. ***” ***, Заявление от Н. П.вх.№ 1311/ 25.11.2015година по описа на „Б. ***” ****, Писмо изх. № 16-10-95974/2/30.10.2015година по описа на „Б. ***” ***, кредитно досие на ищеца. Допуснати и приобщени към делото са две съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на 15.02.2008 година ищецът П. и ответното дружество са сключили договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката се задължила да предостави на ищеца кредит в размер на 20 000.00 лева, а последният се задължил да върне кредита в срок 120 месеца, считано от усвояването му. Страните уговорили погасяване на кредита чрез заплащане на месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение № 1/, всяка с падеж 28-мо число на месеца /чл.5 и чл.6 от договора/, по разплащателна сметка на ищеца /чл.4 от договора/.
Страните договорили задължение за кредитополучателя за лихва, формирана на базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж“. Страните договорили общ размер на дължимия от кредитополучателя лихвен процент към момента на сключване на договора 7.45 %, от който 5.19 % базов лихвен процент и надбавка в размер на 2.26 процентни пункта /чл.7 от договора/.
Страните уговорили размер на годишния процент на разходите /ГПР/ 8.20 към момента на сключване на договора, както и възможност за променяне на ГПР при предпоставките, предвидени в Общите условия /съгласно чл.8/.
По силата на постигнатите договорености /чл.13 от договора/ кредитополучателят се задължил да заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Б. *** прилага по извършени услуги на клиента.
При сключване на договора /чл.12/ кредитополучателят заявил воля, че е съгласен и приема Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица като неразделна част от договора за кредит. С чл.7.1. от ОУ е предвидено олихвяване на кредита с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в Договора. С чл.8.1. от ОУ е предвидено при промяна на базовия лихвен процент право на кредитора да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. С чл.9.3. от ОУ е предвидено право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което следва да уведоми кредитополучателя по подходящ начин, при наличие на изчерпателно посочени хипотези, измежду които : при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR /т.9.3., б.“а“/.
За обезпечаване вземането на кредитора по договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008година страните уговорили залог върху вземания на кредитополучателя по трудово правоотношение /договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от 15.02.2008година, сключен между страните/.
Не е спорно по делото, че ищецът като кредитополучател е подписал Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Погасителен план, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно подписания от ищеца погасителен план размерът на дължимите месечни вноски с падежи както следва: 28.01.2009г., 28.01.2010г., 28.01.2011г., 28.01.2012г., 28.01.2013г., 28.01.2014г., 28.01.2015г., 28.01.2016г., 28.01.2017г. е 286.88 лева; размерът на вноската с падеж: 15.02.2008година е 50.00лева; 15.01.2018година – 90.58 лева, а на всички останали вноски – 236.88 лева.
Установи се, че на 20.03.2008година /протокол № 13/20.03.2008година/, Комитетът за управление на активите и пасивите на „Б. ***“ *** е взел решение № 8.39 за одобряване на увеличение на БЛП, считано от 02.04.2008година, по кредити за текущо потребление от 5.19 % на 5.94 %, във връзка с изменение над 1% за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0.5 % за месец на индекса на потребителските цени за Б. през последното шестмесечие.
Установи се от протокол № 44/10.10.2008година, че Комитетът за управление на активите и пасивите на „Б. ***“ *** е взел решение № 44.1, във връзка с изменение над 1% на лихвените проценти за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за одобряване на увеличение на лихвените проценти по съществуващи кредити за текущо потребление от 5.94 % на 7.44 %, т.е. с 1.50 %, считано от 21.10.2008година.
По делото не се спори относно факта на усвояване на кредита от ищеца, както и относно изпълнението на задължението му за заплащане на уговорените с договора и погасителния план месечни вноски.
От заключенията на вещото лице, които съдът изцяло кредитира като обективни, компетентни и необорени от останалите доказателства по делото се установи по делото, че дължимата и заплащана от ищеца лихва по процесния договор, респективно размерът на определената с погасителния план месечна вноска е увеличена както следва: считано от 02.04.2008година БЛП по процесния договор е увеличен от 7.45 % на 8.20 %, като размерът на месечната вноска е увеличена от 236.88 лева на 243.86 лева; считано от 21.10.2008година БЛП е увеличен от 8.20% на 9.70 %, а месечната вноска е увеличена от 243.88 лева на 259.04 лева. Установи се от експертното заключение, че възнаградителната лихва за периода 28.03.2011година – 29.02.2016година съгласно погасителния план, подписан от ищеца с договора от 15.02.2008година е в общ размер 3 908.14 лева, а платената от ищеца за същия период е в размер на 5 341.68 лева, т.е. с 1 433.54 лева повече. Вещото лице сочи като размер на разликата в мораторната лихва за забава, дължима съгласно погасителен план от 15.02.2008 година и платената от ищеца в периода 28.03.2011година-29.02.2016година – 120.98 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По исковете за нищожност на чл.7, 8, 12 и 13 от Договора за кредит и чл.8.1. и 9.3. от Общите условия към него:
Процесният договор за кредит е потребителски, тъй като страни по него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се „потребител“ по смисъла на параграф 13, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и търговска банка – търговец по смисъла на параграф 13, т.2 от ЗЗП, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Договорът за кредит /какъвто е процесният/ е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в параграф 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и клаузите в него подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП. Спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя в специалните разпоредби на чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.3 ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика на услуга и потребителя.
Въведеното от ищеца основание за нищожност на процесните уговорки е предвидено в чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, съгласно който неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, на установяване подлежи първо дали оспорената клауза е индивидуално уговорена. При положителен отговор на този въпрос е без значение дали клаузата е неравноправна или не.
Несъмнено е по делото, че спорните клаузи са част от предварително изготвени от банката договор за кредит и общи условия. По делото не са ангажираха доказателства, че тези клаузи са включени в договора и общите условия в резултат на изрично обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на тяхното съдържание, което да ги дефинира като индивидуално уговорени. Очевидно е, че процесните клаузи са стандартни, изготвени предварително и типови такива, поради което съдът намира, че същите не са индивидуално определени.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, регламентирани в тази правна норма, измежду които посочените в исковата молба: - чл.143, т.3 – поставяне изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание; т.10 – предоставяне право на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; т.12 – предоставяне право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 ЗЗП. Неиндивидуално уговорените клаузи са дефинирани в чл.146, ал.2 ЗЗП – изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – пример за това са общите условия. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори за потребители визирани в чл.143 ЗЗП, са неприложили. Т.е. за да е нищожна като неравноправна договорна клауза, сключена с потребител, следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от съставите на чл.143 ЗЗП и заедно с това да не попада в изключенията на чл.144 ЗЗП. Неравноправната клауза се преценява като се вземат предвид видът на стоката/услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи в договора или на друг договор, от който зависи – чл.145, ал.1 ЗЗП.
В случая процесните клаузи не са били индивидуално договорени, т.к. са били изготвени от ответника и ищецът не е могъл да влияе върху съдържанието им, макар и да се е запознал с тях. Както бе посочено по-горе, по делото не се събраха доказателства включването на спорните клаузи в договора и ОУ да е резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителя/кредитополучателя по отношение на съдържанието. Тежестта по смисъла на чл.146, ал.4 ЗЗП – дали клаузата е индивидуално уговорена е върху банката, която в случая не е ангажира доказателства. Ето защо съдът счита, че атакуваните от ищеца клаузи от договора и общите условия към него са неравоправни, тъй като предвиждат възможност за банката за изменя едностранно дължимата лихва чрез промяна на БЛП, която не подлежи на договаряне. Не се установи по делото кредитополучателят да е уведомен за методологията и как тя действа в отношенията им. В договора е уговорена възможност банката едностранно да променя условията за погасяване на кредита. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗП клаузите трябва да бъдат формирани по ясен и недвусмислен начин. Потребителят следва предварително да получи конкретна информация как може търговецът едностранно да промени цената, за да реагира съответно и съобразно интересите си.
В чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, с която ответникът обосновава тезата си по делото, е предвидено изключение от правилата на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП. Според посоченото изключение разпоредбите на чл.143, т.7, т.10 и т.12 не се прилагат по отношение на сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Т.е основният критерий за приложимост на изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата воля. За да прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях да са посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до едностранна промяна.
В спорните клаузи на чл.7 и 8 от договора и на чл.8.1. и 9.3 от ОУ са предвидени условията за заплащане и изменение на възнаградителната лихва, като стойността й се формира от два компонента – базов лихвен процент и надбавка. В чл.7 от договора е предвидено, че базовият лихвен процент се променя периодично от кредитора. В чл.8 е предвидена промяна на годишния лихвен процент на разходите при условията на ОУ. Съгласно чл.8.1. от ОУ при промяна на базовия лихвен процент банката определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и като предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съгласно 9.3. кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. По делото от ответника не се ангажираха доказателства за уведомяване на потребителя относно промяната на БЛП въз основа на цитираните разпоредби от ОУ, въпреки твърденията за това в отговора на исковата молба. В чл.9.3. от ОУ лимитативно са изброени условията, при които може да бъде извършена промяната на БЛП. От така формулирания в ОУ механизъм и предпоставки за промяна на БЛП, се извежда, че кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница за всеки случай на промяна на БЛП. Последното е предвидено като право единствено за кредитора, едностранно по негова преценка в зависимост от настъпването на някое от предвидените условия. В договора и в ОУ липсва възможност и право за кредитополучателя да поиска аналогична промяна тогава, когато промяната в условията, определящи БЛП биха довели до намаляване на същия, т.е. в случаите, в които промяната на условията са в интерес на кредитополучателя. От което следва, че задължението на кредитора по чл.8.1. ОУ, свързано с определяне на нов размер на месечната вноска за лихва и/ или главница, е поставено в зависимост от условията по чл.9.3. от ОУ – промяна на БЛП, чието изпълнение е поставено в зависимост от неговата воля.
С оглед на изложеното следва извод, че в процесния период / 28.03.2011година – 28.02.2016година/ формално са били налице предпоставките, предвидени в ОУ, даващи основание на банката едностранно да промени БЛП при промяна на индексите с определен процент, в съответните периоди, когато са и взети решения от КУАП, доколкото е имало нарастване на индекси на финансовите пазари с поне 1 % и 0.5% на потребителските цени. Същевременно заключението на вещото лице сочи, че в същия период освен покачване на индексите като цяло, е имало и спадове. В последните случаи обаче банката не се е възползвала от правото да го промени в посока намаление на лихвения процент по кредита. Посоченото води до извод, че използването на тези индекси и посочването им като основание за промяна на БЛП в ОУ, е извършвано едностранно по волята на банката и изцяло в нейна полза.
Ето защо съдът счита, че атакуваните от ищеца разпоредби на чл.8.1. и 9.3. от ОУ са неравноправни по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП.
Съдът счита, че чл.8.1 и 9.3. от ОУ са неравноправни и по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като в ОУ никъде не се съдържа конкретна методология, по която банката променя БЛП съобразно промяната в посочените в чл.9.3. обективни фактори – дали ги преценява комплексно или поотделно, както и какво съотношение между процентната промяна на съответните индекси с конкретната промяна на БЛП. В ОУ не е предвидена формула, установяваща това съотношение. Клаузата не съдържа възможност, при намаляване на определени индекси, да се намалява БЛП. Не е посочено в ОУ и като сбор от какви компоненти или въз основа на кой компонент е определен БЛП. Няма тежест на компонентите, въз основа на която да се формира БЛП. Т.е. банката си е осигурила възможност едностранно да променя възнаградителната лихва като предпочете едно или друго условия.
Съдът счита, че в случая е налице неравноправност на процесните клаузи и по смисъла на чл.143, т.12 ЗЗП, тъй като никъде в договора и ОУ не е предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, ако с оглед уговорено, окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с първоначално уговорената.
Съдът счита, че атакуваните от ищеца клаузи от договора и ОУ към него поставят кредитополучателя в отношенията му с ответника в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степен на информираност и на възможности да предоговаря предложените му от банката условия. Т.е. налице е случай на неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като търговецът използва положението си на икономически по-силна страна и принуждава приемането от потребителя на предварително установени условия, които са във вреда на последния. В тези случаи безспорно е налице нарушаване на изискването за добросъвестност при сключване на договорите. Спазването на принципа за добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договорящите се страни. В случая тези изисквания са нарушени с включването на процесните клаузи в ОУ, тъй като с тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, което води до незачитане на неговите интереси.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че чл.7, 8, 12 и т.13 от процесния договор за кредит, както и чл.8.1. и 9.3. от ОУ към него са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на увеличения размер на договорната възнаградителна лихва. Липсва ясен механизъм и конкретни параметри за уговорената едностранна възможност за банката да изменя възнаградителната лихва, което поставя ищеца в неравноправно положение по смисъла на чл.143 ЗЗП. Уговорките в тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В горния смисъл съдът счита, че ищецът не е дължал завишения размер на възнаградителната лихва по процесния договор за кредит за заявения с поправената искова молба период 28.03.2011година до 28.02.2016година, платен поради едностранна промяна на БЛП на основание договора и ОУ от страна на кредитора/ответника. Ето защо плащането на претендираната от ищеца на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сума – 1 329.60 лева, която е в рамките на установения от вещото лице с допълнителното заключение размер на действително платена от ищеца възнаградителна лихва за същия период, е направено без основание, поради което за ищеца е възникнало валидно вземане от банката за същата сума – 1 329.60 лева.
Съгласно правната доктрина и непротиворечивата съдебна практика първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. В случая този фактически състав е налице доколкото се установи по несъмнен начин, че в периода 28.03.2011година -29.02.2016година в рамките на процесното облигационно отношение между страните и въз основа на нищожни договорни клаузи банката е получила от ищеца сумата от 1 433.54 лева /от която ищецът претендира 1 329.60 лева/. Фактът, че сумата е излязла от патримониума на ищеца е и преминала в патримониума на ответника не се оспорва от банката. В този смисъл е налице вземане на ищеца от банката в претендирания на основание чл.55, ал.1 ЗЗД размер от 1 329.60 лева.
По претенцията на ищеца за мораторно обезщетение върху сумата от 1 329.60 лева:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора-чл.84, ал.2 ЗЗД. Т.е. в настоящия случай, тъй като се касае за главница – сума получена без основание, лихва следва да се дължи от поканата за връщане. По делото ищецът не прави твърдения, а и липсват доказателства да е отправял покана до банката за връщане на даденото без основание. Ето защо ролята на такава покана в случая има исковата молба, с която е предявен иска по чл.55, ал.1 ЗЗД респективно лихви върху сумата се дължат от датата на предявяване на иска. В този смисъл претенцията по чл.86 ЗЗД за периода от 28.03.2013година до 20.03.2016година следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 808.11 лева.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди сумата от 49.48 лева.
Мотивиран от горното и на основание , съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни като противоречащи на закона – чл.143, т.3, т.10, т.12 във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.7, чл.8, чл.12 и чл.13 от Договор за кредит за текущо потребление и чл.8.1. и 9.3. от Общите условия към същия договор, сключен на 15.02.2008година между „Б. ***“ *** гр.С., ЕИК **** – кредитор и Н. С. П., ЕГН **** –кредитополучател.
ОСЪЖДА „Б. ***“ *** гр.С., ул.“М.“ № **, с ЕИК ****, представлявана от всеки двама измежду законните представители: Д. Д. М., Д. Н. Н., В. М. С., Ю. Б. Г., Д. П.-К. да заплати на Н. С. П., ЕГН ****, гр.П., ул."М." № ** сумата от 1 329.60 /ХИЛЯДА ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА И ШЕСТДЕСЕТ СТОТИНКИ/ лева, представляваща разликата между предварително договорените погасителни вноски и реално заплатените от ищеца за периода от 28.03.2011година до 28.02.2016година, в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008 година, сключен между Н. С. П., с ЕГН **** и кредитодател „Б. ***" **, ЕИК ****, и получени от „Б. ***", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2016година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н. С. П., ЕГН ****, гр.П., ул."М." № ** да се осъди „Б. ***“ *** гр.С., ул.“М.“ № **, с ЕИК ****, представлявана от всеки двама измежду законните представители: Д. Д. М., Д. Н. Н., В. М. С., Ю. Б. Г., Д. П.-К. да заплати на ищеца сумата от 123.63 /сто двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава-мораторна лихва върху всяка една надвнесена без основание сума в размер на 22.16 лева, по погасителни вноски за последните три години, считано от датата на заплащането им, както следва:
1. 6.73 /шест лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2013г. до 20.03.2016г.;
2. 6.54 /шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2013г. до 20.03.2016г.;
3. 6.35 /шест лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2013г. до 20.03.2016г.;
4. 6.16 /шест лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2013г. до 20.03.2016г.;
5. 5.98 /пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2013г. до 20.03.2016г.;
6. 5.79 /пет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2013г. до 20.03.2016г.;
7. 5.60 /пет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2013г. до 20.03.2016г.;
8. 5.41 /пет лева и четиридесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.10.2013г. до 20.03.2016г.;
9. 5.22 /пет лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.11.2013г. до 20.03.2016г.;
10. 5.03 /пет лева и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2013г. до 20.03.2016г.;
11. 4.84 /четири лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2014г. до 20.03.2016г.;
12. 4.65 /четири лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2014г. до 20.03.2016г.;
13. 4.48 /четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2014г. до 20.03.2016г.;
14. 4.28 /четири лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2014г. до 20.03.2016г.;
15. 4.10 /четири лева и десет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2014г. до 20.03.2016г.;
16. 3.91 /три лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2014г. до 20.03.2016г.;
17. 3.72 /три лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2014г. до 20.03.2016г.
18. 3.53 /три лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2014г. до 20.03.2016г.
19. 3.34 /три лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2014г. до 20.03.2016г.
20. 3.15 /три лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.10.2014г. до 20.03.2016г..
21. 2.96 /два лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.11.2014г. до 20.03.2016г..
22. 2.77 /два лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2014г. до 20.03.2016г..
23. 2.58 /два лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2015г. до 20.03.2016г.
24. 2.39 /два лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2015г. до 20.03.2016г.
25. 2.22 /два лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.03.2015г. до 20.03.2016г.
26. 2.02 /два лева и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.04.2015г. до 20.03.2016г.
27. 1.84 /един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.05.2015г. до 20.03.2016г.
28. 1.65 /един лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.06.2015г. до 20.03.2016г.
29. 1.46 /един лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.07.2015г. до 20.03.2016г.
30. 1.27 /един лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.08.2015г. до 20.03.2016г.
31. 1.08 /един лева и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.09.2015г. до 20.03.2016г.
32. 0.89 /нула лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.1 0.2015г. до 20.03.2016г.
33. 0.70 /нула лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.1 1.2015г. до 20.03.2016г.
34. 0.52 /нула лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.12.2015г. до 20.03.2016г.
35. 0.33 /нула лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.01.2016г. до 20.03.2016г.
36. 0.14 /нула лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху надвнесената без основание възнаградителна лихва в размер на 22.16 лева, за периода от 28.02.2016г. до 20.03.2016г.
ОСЪЖДА „Б. ***“ *** гр.С., ул.“М.“ № **, с ЕИК ****, представлявана от всеки двама измежду законните представители: Д. Д. М., Д. Н. Н., В. М. С., Ю. Б. Г., Д. П.-К. да заплати Н. С. П., ЕГН ****, гр.П., ул."М." № ** деловодни разноски в размер на 808.11 /осемстотин и осем лева и единадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН ****, гр.П., ул."М." № ** да заплати на „Б. ***“ *** гр.С., ул.“М.“ № **, с ЕИК ****, представлявана от всеки двама измежду законните представители: Д. Д. М., Д. Н. Н., В. М. С., Ю. Б. Г., Д. П.-К. деловодни разноски в размер на 49.48 /четирдесет и девет лева и четирдесет и осем стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: