МОТИВИ К. присъда №8004/13.03.2023г. по НОХД № 238/2021г. на ПРС.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт,внесен от Т. П. Р.,с който е повдигнато обвинение срещу Л. С. С.,от С.,О.,за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,за това,че на 16.05.2020 година за времето от около 01.00ч до 03.20ч в местността „П.“, находяща се в С.,О. Ч. нанасяне на
удари с юмрук в областта на главата е причинил средна телесна повреда на А. С.А., от С., изразяваща се в счупване на челюстта му.
За съвместно разглеждане с наказателното производство е приет граждански иск,предявен от А. С. А.,от С.,О.,за сумата от 10 000/десет хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди,в резултат от престъплението по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК, както и иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 140.50 (сто и четиридесет лева и петдесет стотинки) лева. А.С.А. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в производството.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение като счита същото за доказано от обективна и субективна страна.Предлага на съда да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3/три/години,което да бъде отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години. Предлага гражданския иск да бъде уважен в пълен размер.
Частният обвинител и граждански ищец А.С.А. участва лично в наказателното
производство,представляван и от повереника си А.К. Повереникът изразява
становище за пълна доказаност на обвинението и иска С. да бъде осъден на
наказание Лишаване от свобода в размер определен от съда. Пледира за уважаване на гражданските искове в пълен размер.Частният обвинител и граждански ищец А. не изразява самостоятелно становище,придържа се К. това на процесуалния си представител.
Подсъдимият Л. С. С. участва лично в наказателното производство.Не се признава за виновен и дава обяснения в последното съдебно заседание.Иска да бъде оправдан.Защитникът на подсъдимия-А.Я. пледира за неговото оправдаване като поддържа позицията за недоказаност на обвинителната теза,тъй като причиненото увреждане не представлява описаната в обвинението средна телесна повреда-счупване на челюст,а е установено счупване на нос.Освен това мотивира липса на достатъчно доказателства, че именно подсъдимият е причинил описаната телесна повреда. Анализира свидетелските показания,подкрепящи обвинението като счита същите за заинтересовани и необективни.Изразява позиция за едностранно водене на разследването и идентичност на свидетелски показания, което поставя под
съмнение тяхната достоверност. Ето защо, пледира подсъдимият да бъде оправдан и гражданският иск отхвърлен.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л. С. С. е роден на *** /на **г К. инкриминираната дата/,с
основно образование,семеен,не е осъждан /реабилитиран е по право/,земеделски производител. Живее в С., О..
Гражданският ищец и частен обвинител А.С.А. е роден на *** /на
**г. К. инкриминираната дата/ също от С., женен,баща е на едно дете, не е
осъждан. Занимава се с дърводобив и извозване на добития дървен материал,но не работи по трудов договор.
На 15.05.2020г. вечерта около 23.00часа св. А. заедно със своите приятели К. С./брат на съпругата му-А. А./, М. К. и К. Ч. отишли в местността П. в землището на с. П., общ. П.. Местността се намира над селото и представлява
обширно пространство, в рамките на което има изградени параклис и кътове за отдих. Мястото е известно и предпочитано за събирания на младежите от селото.
По същото време, на същото място имало и други младежки компании. К. една от компаниите по-късно се присъединил и св. Н. С.- син на подсъдимия Л.С., заедно със своята приятелка В.М. Свидетелят А. и неговите приятели седнали на една от беседките в близост до изградени стълби, където се забавлявали като носели птиета и храна.
Вече след полунощ на 16.05.2020г., св. К.С.,който бил в компанията на частния обвинител,отишъл до тоалетната,от която в същия момент излизали сина на подсъдимия-свид.Н. С. и неговата приятелка. Свидетелят С. поздравил свид.С. и го съборил на земята.Двамата се сборичкали и започнали да спорят и да се обиждат на висок глас, което продължило за кратко. Свидетелят А. Ч. се опитал да ги разгърве, но като видял, че и двамата не са трезви се отдръпнал настрани, за да не пострада и той.Не се установява причината за възникналото спречкване между двамата като всеки от тях твърди,че другият е посегнал първи безпричинно.Свид.В. М.,която е била със свид.Н.А. също не е успяла да разбере причината за скарването между двамата.В този смисъл всички свидетели посочват,че са видяли
вече възникналия между тях конфликт под формата на сбиване,но никойт не е
разбрал защо е възникнало това сбиване.
По-късно свид.Н. С. отишъл до свид.К. С. ,за да попита какъв е проблема,но
отново се сборичкали и били разтървани,след което Н. С. си тръгнал с неговата приятелка като преди това се заканил на св. С. казвайки му: «Сега ще видиш кой ще дойде».
През това време, компанията на св. А. и св. К. С. се присъединила К. компанията на св. Ч. като всички продължили да се веселят и забавляват.
Междувременно, св. Н. С. събудил баща си –подсъдимият Л. С. и му разказал какво се е случило. Подсъдимият повикал брат си- св. Й. С. и техния съсед –св. Н. А. Качили се на лек автомобил марка «Фиат Добло» с рег. № ***, собствен на подсъдимия и управляван от него като на предната седалка до шофьора седнал св. Н. С., а на задната седалка седнали свидетелите Й. С. и Н. А..
След около 02.30 часа и по-точно в около 03.14 часа подсъдимият Л. С. и
придружаващите го лица пристигнали на местността «Параклиса» с лекия автомобил. Подсъдимият спрял управлявания от него автомобил на поляната пред беседката, в която седели св. С. и св. А.. Подсъдимият слязъл от автомобила,синът му също излязъл от предната дясна врата и отворил намиращата се от същата страна на автомобила странична плъзгаща врата. От там излезли свидетелите Й. С. и Н. А. и четиримата се запътили К. групичката младежи.
Напред вървял подсъдимият Л. С., който започнал да крещи и да вика срещу
младежите : «Кой е М.? ».Под прякора М. бил познат частния обвинител А. А.,който бил посочен като търсеното лице. Подсъдимият Л. С.
забързано отишъл до него и без да търси обяснение и неочаквано за пострадали му нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата,в лицевата част,последван от още един-два удара,в резултат на които А. А. паднал на земята.
Подсъдимият С. продължил да удря и да рита легналия на земята А., като в побоя за кратко се включил и брат му Й. С.. Междувременно синът на подсъдимия- Н. С. и техния познат Н. А. се насочили К. св. К. С. и започнали да го бият. Нанасяли удари по цялото му тяло, като в един момент С. се отскубнал и побягнал през поляната. Н. С. се затичал след него и започнал да го преследва, а след тях двамата се затичал Н. А.. В този момент чичото на Н. С. взел продълговат предмет от лекия автомобил, с който били дошли, наподобяващ дървен прът с дължина около 40-50 см. и тръгнал също след лицата, гонещи св. С..Подсъдимият С. оставил свид.А. А. ,тъй като други момчета от групата се намесили с молбата да не продължава да го бие,поради което вниманието на подсъдимия било отвлечено и той оставил гражданския ищец. Възползвайки се от този момент,неусещайки вече
удари по тялото си,пострадалият А. А. се огледал и видял,че около него няма
никой,поради което побягнал с цел да се укрие.От ударите усетил ,че очите му се затварят и едва вижда,целият бил облян в кръв,усещал,че не е добре и лично позвънил на тел.112 търсейки помощ.Позвъняванията К. тел.112 са регистрирани в 03.16ч,03.23ч и 03.42ч.Успял да слезе от местността като спрял П. З. чешма, където почти по едно и също време пристигнал полицейски патрул и линейката.С линейка бил транспортиран до фелиала за спешна медицинска помощ в П., а след това и в С..
Нанесеният побой върху А. и С., както и цялостното им поведение изплашило младежите, които били в местността и всички започнали да се изтеглят.
Тогава, подсъдимият се качил на автомобила, качили се и останалите трима и си тръгнали от местността «П.». След по-малко от около една минута обаче, автомобилът, управляван от подсъдимия се върнал обратно на поляната пред параклиса и спрял.Подсъдимият, сина му и другите двама техни придружители слезли от автомобила, който бил оставен с включени фарове и на осветлението от автомобилните светлини четиримата започнали да търсят изгубена вещ в района. След около 10 минути търсенето било прекратено и четиримата напуснали района.
Всички тези техни действия били запечатани от охранителни видеокамери, поставени от Общинска администрация- П. в местността «П.», като записи от камерите са били изискани от разследващите органи и подложени на експертен анализ по време на разследването.Записите бяха предявени на страните в хода на съдебното следствие по време на изслушване на видеотехническото-експертно заключение,но същите са с ниско качество,което не позволява отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи засегнатите лица,поради което не може да бъде извършено лицево-идентификационно изследване.Освен това събитията,интересуващи процеся са се развили в отдалечено от камерите място,поради което е невъзможно проследяване на действията и тяхното съпоставяне със свидетелските показания.
Междувременно за станалия побой бил подаден сигнал в РУ-П., като пристигналите на място полицейски служители установили пострадалите А.А. и К.С. Двамата споделили пред полицай З. и полицай А.С., че са били пребити от Л.С. и синът му Н.С. Полицейските служители възприели видимо подутото и в синини лице на пострадалия А. На място пристигнала и линейка,която транспортирала пострадалия до ЦСМП-филиал П. Полицейските служители предприели действия за установяването на подсъдимия С., сина му и техните близки. Същите били установени в дома си и отведени в сградата на РУ-П.
След прегледа на пострадалия А. същият бил настанен в болницата в П., на другия ден бил преместен в болницата в С. и веднага след това по препоръка на медицинските лица постъпил в болницата в Б. заради установената при прегледите политравма в областта на лицевата част на главата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесени от подсъдимия Л.С. удари, пострадалият А.А. е получил счупвания на двете горни челюсти-по предната стена на максиларните синуси, многофрагментно вляво, които увреждания са осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ. Причинено му е също така и счупване на носната кост на предната стена на левия челен синус, както и мекотъканни увреждания в лицевата област на главата (двете околоочни области и по лявата буза), които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.От показанията на гражданския ищец и съпругата му се установява,че в продължение на седмица усещал силни болки,след което се почувствал по-добре-оттоците намалели,подутините също.Лекувал се в домашни условия в продължение на 20 дни,през които основно е бил на легло ,хранел се е единствено с течни храни и кисело мляко ,приемани със сламка.През този период от време не е отивал на работа.Започнал да излиза от дома си след 20-ия ден.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на частния обвинител А.А., както и на подкрепящите неговите показания свидетели К.С., К.Ч., А.Ч., И.Ч., М.Н., К.Т., М.Т., М.И., И.Т., И.Б.,А.А., отчасти от показанията на свидетеля Н.Л.С., както и от изготвените съдебно-медицинска и видеотехническа експертизи. Съдът изгради правни си изводи базирайки се на показанията на тези свидетели. Свидетелите полицейски служители М.К., К.З., В.М. и А.С. не съобщават значими за обвинението факти,тъй като същите не са очевидци на развилата се ситуация на местността „П.“.

Подсъдимият поддържа друга теза,оспорвайки изцяло обвинението с твърдението,че не е нанасял удари спрямо частния обвинител ,в резултат на които да му е причинил каквато и да било телесна повреда.Твърди,че той е бил нападнат от гражданския ищец А.А. В тази връзка изтъква,че причината да отидат на местността „П.“ е да търсят изгубения телефон на сина му Н.С. и не са имали намерение да се саморазправят. Твърди, че А.А. е имал предизвикателно и агресивно поведение спрямо него,изричайки репликите:„Ела да си го вземеш тоя телефон като си бабаит“. Подсъдимият тръгнал към него,но приближавайки го, А. замахнал с метална тръба,с която обаче не успял да го удари ,тъй като подсъдимият се навел. А. се подхлъзнал,паднал на земята и отново замахнал с тръбата като този път го ударил в глезена казвайки му,че „от тук живи няма да излезете“.През това време всички младежи се приближили заплашително към тях. Възползвайки се от този момент А. успял да избяга.Подсъдимият сочи,че през това време К.С. е биел неговия син ,а съседът му-свид.Н.А. се намесил да ги разтърве.В този момент подсъдимият взел изпадналата от А.А. метална тръба на земята и тъй като групата с младежите напирала на бой, те набързо се качили в автомобила и потеглили за П., където спрели пред дома на кварталния полицейски служител-свид.М., от който искали да потърсят помощ. По нататък обясненията на подсъдимия нямат значимост за обвинението,поради което съдът не намира за необходимо да ги коментира.
Подсъдимият е задържан в полицията,но тъй като имал болки в крака ,в областта на глезена и след като полицейските служители установили,че кракът му е издут,бил закаран в болницата,където му е направена рентгенография.По отношение на получената травма от подсъдимия в досъдебното производство е приложено медицинско свидетелство и епикриза,издадена от лекуващ лекар при „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ“Югозападна болница“ООД.В последната е отразено,че Л.С. е постъпил на 16.05.2020г в 13.00ч и е изписан на същата дата в 20.00ч. Постъпва след травма в областта на дясната подбедрица след нанесен удар с твърд предмет/по негови данни/, оплаква се от болки и невъзможност за извършване на активни движения с крайника.Извършено е закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация ,тибия и фибула.Като препоръка е посочено,че следва да продължи с имобилизацията до 30-40 дни,след което физиолечение за раздвижване на глезенната става.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,тъй като те изцяло противоречат на събрания доказателствен материал по делото. Противоречат не само на показанията на свидетелите,на базата на които съдът изгради фактическата обстановка по делото, но не се подкрепят в цялост и от показанията на съдействащите му лица-свидетелите Й.С., Н.С. и Н.А. Никой от тези свидетели не посочва,че подсъдимият е бил ударен с метална тръба по глезена. Никой от тях не посочва,че подсъдимият е имал проблеми с крака в резултат на този инцидент и че причината за този проблем е поведението на частния обвинител А.А. Никой от свидетелите не твърди, че А. е бил този,който пръв е влязъл в словесна и физическа разправа с подсъдимия.Единствената допирна точка в показанията на свидетелите Й.С., Н.С. и Н.А. с обясненията на подсъдимия е посочената причина да се намират на „П."/търсенето на изгубения телефон/ както и тяхното подгонване от местността от многото младежи.
Аргументирайки се по този начин,съдът достигна до извод за некредитиране на обясненията на подсъдимия,отчитайки същите единствено като негова защитна позиция.В този смисъл не възприе констатираната травма на глезена на подсъдимия да е в резултат от поведението на частния обвинител А.А.
Съдът не възприе и показанията на брата на подсъдимия- свидетеля Й.С.,както и на неговия съсед - Н.Т.А. и отчасти показанията на сина на подсъдимия - свидетеля Н.Л.С. Показанията на тези свидетели са непоследователни, вътрешно противоречиви, лаконични и основно противоречат изцяло на събрания доказателствен материал. Показанията на тези свидетели не дават ясен отговор на въпроса по какъв начин са причинени травматичните увреждания на частния обвинител А.А. и на свидетеля К.С., тъй като съдържат лаконични факти по отношение на възникналия конфликт, измествайки фокуса му както и не съдържат никакви факти по отношение на сбиването и причинените наранявания на пострадалите две лица-А.А. и К.С. Всички те се обединяват около тезата,че са отишли на мястото на инцидента единствено и само с цел да търсят изгубения телефон на свид.Н.Л.С./син на подсъдимия/,но не и да отмъстят за възникналия инцидент/сбиване между Н.С. и К.С./.
В този смисъл, свид.Й.С. твърди ,че е бил събуден от брат си Л.С., за да търсят телефона на сина му,който бил много скъп и затова се налагало да го търсят през нощта.Сочи ,че носел тояга в ръцете си,но защото бил изплашен от многото младежи,които се намирали на поляната и напирали срещу тях.Но въпреки „уплахата и страха“ продължили да търсят телефона,който така и не открили.Качили се отново в автомобила и били подгонени от младежите с джип.Този свидетел не дава никакви показания по отношение на нанесените травми на частния обвинител,които са безспорен факт.Отричайки напълно развилите се събития ,съдът намира,че показанията на този свидетел следва да бъдат игнорирани в цялост.
Същият мотив за отиването до местността „П.“ се изтъква от другия свидетел-Н.Т.А./съсед на подсъдимия/,който случайно пушел цигара на терасата,когато бил поканен от подсъдимия да търсят телефона на сина му.Този свидетел сочи,че по никакъв начин не е участвал в описания побой,а сбиване е станало само между Н.С. и К.С., които взаимно си нанасяли удари,а той се опитал да ги разтърве.Твърди,че „А. е рипнал срещу Л.“,но не е видял Л. да се бие с някой.След това сочи ,че „Л. и А. почнаха да се борят,стана бой нещо, от къде да знам. Не мога да кажа,те скочиха един срещу друг и оттам нататък не съм видял какво се случва с тях“. Именно поради посочената вътрешна противоречивост в показанията на този свидетел,лаконичност и избягване на отговори съдът също не кредитира неговите показания.
Мотивът за обратното връщане на м.“П.“ се изтъква и от сина на подсъдимия-свид.Н.Л.С., който твърди,че е изгубил телефона си най-вероятно при сборичкването със свид.К.С.
Така посоченият мотив за връщане както от подсъдимия така и от свидетелите,част от неговата група съдът намира,че следва да бъде възприет като една от причините наложили отиването на тази група на местността „П.„.Тази причина следва да бъде възприета не само ,защото се сочи от тези свидетели,а и предвид записите от камерите,които също показват ,че лицата търсят някакъв предмет по поляната и това е най-вероятно изгубеният телефон на Н.Л.С. Налице са и писмени доказателства в тази насока-от изисканата справка от „Теленор България“ЕАД се установява,че на 18.05.2020г на посочения мобилен номер ***, за който се установява,че е ползван от свид.Н. С. са спрени изходящите обаждания с причина „загуба/кражба“ като на същия ден е активирана нова сим карта и мобилния номер остава същия.
Така коментираната причина за връщане на мястото на инцидента обаче не изключва и другата основна причина-да се отмъсти на свид.К.С. заради сбиването му със свид.Н.С. По отношение на причината за възникналото между двамата спречкване,прераснало в сбиване съдът кредитира показанията на свид.Н.Л.С. Житейски нелогично е при липса на предишни обтегнати отношения между двамата,а напротив изяснява се,че дори са имали приятелски отношения,един поздрав от страна на свид.К.С. да предизвика гнева на свид.Н.Л.С. в посока сбиване между двамата.Ето защо ,съдът не кредитира показанията на свид.К.С., който сочи:“Н. беше с приятелка,аз само го поздравих,направихме си здравей.Друго нищо не е станало между нас и той направо ме заваля на земята.“В противовес на казанато от свид.С. са показанията на свид.Н.С., който твърди, че свид.К.С. пръв му е посегнал:“….тръгнахме към тоалетната с моята приятелка и не знам какво стана,като се завъртам идва К. и ме вдигна и ме тръшна на земята като ми каза“по приятелски““.Последвало е сбиване между тях,но останалите момчета ги разтървали.Н.Л.С. е отишъл при К.С., за да го попита какво се случва и каква е причината за това негово отношение като отново е последвал конфликт,прераснал в сбиване и отново двамата са разтървани.
С оглед на посоченото, съдът възприе като основен мотив за връщането на свид.Н.Л.С., придружаван от баща си-подсъдимия С., чичо си-свид.С. и съседа си-свид.Н.Т.А. желанието му да отмъсти на свид.К.С. за причиненото му унижение и безпричинното сбиване. Тази основна причина измества второстепенната такава-търсенето на изгубения телефон,който така и не е намерен. В тази насока са и всички събрани гласни доказателства в производството, тъй като още със спирането на автомобила ,от него изскачат посочените лица като те не се занимават с търсеното на изгубената вещ,а светкавично се насочват към младежите,за да постигнат разплата.Свидетелите И.Р.Т. и нейния братовчед И.Г.Б. не са станали свидетели на нанесения побой,но техните показания са красноречиви за заплашителното поведение на слезлите от автомобила лица,тъй като и двамата решават моментално да си тръгнат след като виждат спирането на автомобила и слизането на лицата,което предизвиква в тях страх и притеснение.
Свидетели на побоя над пострадалия А.А. стават лицата-И.Ч., А.Ч., К.Ч.,К.Т.,М.Т., М.И. и М.Н.. Показанията на тези свидетели също се обединяват около тезата, че още със слизането от автомобила и четиримата се насочват към групата на А.А. и К.С., за да търсят реванш. В този смисъл свид.И.Ч. сочи:“Направо се насочиха към А.А. и К.С.….Когато слязоха от баничарката Л. викаше „Кой е М.“, а така казват на А.А. и след това започнаха да го бият.С удар в главата го свалиха на земята.Не се сещам,мисля,че от Л. беше нанесен удара“.Този свидетел твърди,че лицата от групата на подсъдимия са използвали метални тръби,с които биели А. и С., но от останалия доказателствен материал се установява,че такава тръба е държал единствено свидетеля Й.С. Пострадалият също не твърди,че е ударен с метална тръба или с дървена тояга,поради което съдът не възприе посоченото от този свидетел,а именно че А. е бит с метална тръба то тялото и главата.Съдът е на мнение,че при използване на такъв предмет травмите по отношение на А. щяха да бъдат с много по-голям интензитет.
Свид.А.Ч.:“…като много добре видях как Л. удря бокс в областта на лицето и то в носа на А.А. и на третия бокс А. падна на земята“.Свид.К.Т:“Видях как подсъдимият удари с юмрук в лицето пострадалия,бяха няколко удара.Май само от подсъдимия беше удрян пострадалия.“Този свидетел сочи и за проявена агресия от страна на подсъдимия към други лица от групата,а именно към свид.М.Н., който го помолил да не се занимават с тях,тъй като от компанията има момичета,които плачат от страх, а Л. му отговорил грубо и му ударил шамар. С дървен прът бил ударен и свид.А.Ч. от брата на подсъдимия.
Свид.М.Т.:“…и направо се насочи към А.А., на когото казват М.. А.стоеше прав на един метър от масата и си говореше с К. и Л. се приближи и направо го удари 2-3 бокса в главата и лицето, и А. падна на земята.“В тази насока са и показанията на свидетелите М.И. и М.Н., които също твърдят за нанесени 2-3 първоначални удари по лицето на А. от страна на подсъдимия Л.С., в резултат на които е паднал,след което е ритан от подсъдимия и Н.А.Посоченият факт от тези двама свидетели-М.И. и М.Н., че гражданският ищец е ритан по главата и от свид.Н.Т.А. остава изолиран, тъй като не се подкрепя от показанията на останалите свидетели. Всички те са категорични,че подсъдимият е нанесъл 2-3 бокса в областта на лицето на пострадалия ,в резултат на които е паднал на земята и е бит единствено от подсъдимия Л.С.Гражданският ищец също сочи,че е ритан само от подсъдимия след падането му на земята.
Свидетелите са единодушни относно основните обстоятелства,подлежащи на доказване по настоящото дело и описват събитията по идентичен начин,доколкото това е възможно с оглед на изминалото време и субективната възможност да възприемат и запомнят детайлно такава динамична и напрегната ситуация и да я възпроизведат по време на разпит.Ето защо,техните показания обективират основните интересуващи процеса факти-нанасянето на 2-3 удара с бокс в лицевата област на главата на пострадалия А. А. както и автора на тези удари-подсъдимия Л.С. В резултат на нанасянето на тези удари подсъдимият е паднал на земята.По отношение на възражението на защитата за частични несъответствия в показанията на свидетелите дали след падането на земята пострадалият е ритан и от свидетеля Н.Т.А. или само от подсъдимия,съдът счита,че същите се дължат на различната способност на всеки индивид да възприема и пресъздава обективните факти от действителността, при това за събитие със значителен емоционален заряд като тези противоречия не са съществени и не водят до разколебаване на основните тези на обвинението,относими към признаците на деянието от обективна и субективна страна.
Липсва и основание свидетелите да се считат за предубедени,с оглед на възражението направено от защитата,че всички те са приятели на пострадалия А. От разпита на сочените лица се установи,че познават А. като човек от селото по начина, по който познават и сина на подсъдимия Н.С., но нямат близки приятелски отношения с него,нито пък са общували с пострадалия.Тук следва да се отбележи,че А.А. е на възраст ** години,докато свидетелите по делото са младежи на около **годишна възраст.
От така установеното от фактическа страна, съдът прие,че деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК.Касае се до причиняване на средна телесна повреда–счупване на челюст.Счупването на челюст е самостоятелна съставомерна последица от деянието съгласно Постановление №3/27.09.1979г на Пленума на ВС.Ограничаване на функциите на челюстта ,а именно на дъвченето и говоренето се изисква единствено при пукване на челюстта.В казуса в резултат на съдебно-медицинско изследване е направен категоричния извод от вещото лице д-р К.Ч., че гражданският ищец А.А. е получил счупвания на двете горни челюсти-по предната стена на максиларните синуси, многофрагментно вляво, които увреждания са осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.При разпита си вещото лице уточни,че стените на горната челюст образуват чифтна кост,тъй като горната челюст има лява и дясна кост,в случая са счупени и двете като лявата е счупена многофрагментно.Тъй като горната челюст е чифтен орган,вещото лице е посочило в заключението си, че е констатирано счупване на двете горни челюсти,т.е лявата и дясната кост на горната челюст.Именно посоченото счупване представлява съставомерна последица на деянието по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК.Но освен описаната средна телесна повреда са констатирани и други травматични увреждания по отношение на частния обвинител,които обаче са му причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота-и това са: счупване на носната кост и на предната стена на левия челен синус, както и мекотъканни увреждания в лицевата област на главата (двете околоочни области и по лявата буза).Посочените увреждания представляват лека телесна повреда,поради което не са съставомерни.

От обективна страна липсва спор между страните по отношение на датата,часа и мястото на извършване на престъпната проява.Установява се,че деянието е извършено на 16.05.2020г във времето от около 01.00ч до 03.20ч в местността “П.“,находяща се над П.,общ.П.
Установи се от събраните по делото доказателства,че подсъдимият Л.С.С. е нанесъл два-три удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия А.А., без последният да очаква физическа саморазправа.След като подсъдимият е попитал „Кой е М.“ и получил положителен отговор, обозначаващ търсеното лице, му нанесъл неочакван и силен удар с юмрук в лицето/от лявата страна/,последван от още един-два такива удари,с които го повалил на земята.Съдът прие,че подсъдимият е нанесъл два-три удара в областта на главата-лицевата част на частния обвинител,възприемайки показанията на свидетелите И.Ч.,А. Ч., К.Т., М.Т., М.И. и М.Н. Показанията на тези свидетели са обективни, пълни, последователни и същите не са заинтересовани от изхода на делото.Показанията на тези свидетели подкрепят посоченото от гражданския ищец ,че е бил ударен с юмрук в лицето от подсъдимия,в резултат на което е паднал на земята.Същият твърди ,че е бил удрян с шутове без да конкретизира точно къде.Но твърдението му е,че е удрян единствено от подсъдимия,който факт също се установява от показанията на посочените свидетели. Пострадалият А.А. сочи:“Първо ме удари с юмрук в лицето.Аз паднах след първия удар.След това усетих шутове по главата,не знаех какво става.Аз не очаквах,че ще бъда нападнат.“Свид.К.С:“Първоначално ние с А. бяхме един до друг и Л. идваше към нас,тогава аз започнах да бягам,но останалите трима ме настигнаха и ме заваляха на земята“.К.Ч.:“Л. започна с боксове и шутове да бие А. Първо почна с тупаници по главата,след това го събори на земята и почна да го удря с шутове в главата.Другите трима се нахвърлиха на К.“. Свид.И.Ч.:“С удар в главата го свалиха на земята.Не се сещам,мисля,че от Л. беше нанесен удара.“Свид.А.Ч:“…като много добре видях как Л. удря бокс в областта на лицето и то в носа на А.А. и на третия бокс А. падна на земята“.Свид.К.Т:“Видях как подсъдимият удари с юмрук в лицето пострадалия,бяха няколко удара.Май само от подсъдимия беше удрян пострадалия.“.Свид.М.Т.:“…и направо се насочи към А.А., на когото казват М.. А. стоеше прав на един метър от масата и си говереше с К. и Л. се приближи и направо го удари 2-3 бокса в главата и лицето и А. падна на земята.“В тази насока са и показанията на свидетелите М. И. и М.Н., които също твърдят за нанесени 2-3 първоначални удари по лицето на А. от страна на подсъдимия Л.С., в резултат на които е паднал,след което е ритан.
Предвид на изложеното съдът приема ,че е налице причино-следствена връзка между ударите, нанесени от подсъдимия с юмрук в челюста на пострадалия и причиненото уреждане-счупване на челюстта.В тази насока са и показанията на всички свидетели,извън тези от групата на подсъдимия.
Възраженията на защитата засягат характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане като се аргументира липсата на средна телесна повреда.Твърди се ,че на пострадалия е причинено счупване на носната кост,но не и счупване на челюстта.Същевременно се счита,че обвинението е непълно,тъй като последното акцентира единствено върху признака счупване на челюст,без обаче да съдържа обстоятелства, счупването довело ли е до затрудняване на дъвкателната или говорната функция и това затруднение за повече от месец ли е както изисква Постановление №3/27.09.1979г на Пленума на ВС.
Предвид на сочените възражения от страна на защитата съдът констатира неразбиране както на задължителната съдебна практика,каквато представлява Постановление №3/27.09.1979г на Пленума на ВС ,така и на установената в казуса телесна повреда на пострадалия А.А..
Съгласно сочената съдебна практика счупването на челюст е самостоятелна съставомерна последица от деянието.В този смисъл не е необходимо при счупването на челюстта да е налице избиване на зъби.В случай обаче ,че бъде констатиране НЕ счупване на челюстта,а избиване на зъби,тогава е необходимо да бъде доказана и друга съставомерна последица,а именно затруднение при дъвченето или говореното.Тази съставомерна последица обаче не е необходима при „счупването на челюстта“.Таза съставомерна последица не се изисква дори и при „счупването или пукването на ябълчната кост,която функционално е свързана с горната челюст“.
В разглеждания казус е налице медицинска документация и свидетелски показания относно нанесените удари,на базата на които при съвкупен анализ вещото лице е направило заключение за вида и характера на причиненото увреждане както и дали това увреждане е възможно да бъде причинено по начина,описан от свидетелите.
Следва от защитата да бъдат разграничени причинените фрактури на пострадалото лице и кои от тях вещото лице отнася към характеристиката на средна телесна повреда.В експертното си заключение д-р Ч. е посочил в частта“данни от значение за експертизата“-от изследвания,а именно направени рентгенови изследвания-черепни кости-визуализира се фрактура на носната кост,наличие на фрактура на предната стена на двата максиларни синуса.Визуализира се фрактура на предната стена на левия фронтален синус,наличие на течни колекции в двата максиларни синуса,наличие на отток и контузионни огнища пред двете орбити.Мандибула-не се визуализират травматични промени.Останали черепни кости-не се визуализират травматични промени.Проведена е незабавна оперативна интервенция –на 16.05.2020г след местна анестезия е направена репозиция на носната преграда и са поставени тампони за хемостаза и фиксация.
От така описаните фрактури вещото лице е посочило,че единствено счупването по предната стена на двата максиларни синуси, многофрагментно в ляво ,излив на течност в двата максиларни сунаса са осъществили критериите на самостаятелния медико-биологичен признак „счупване на челюст“.Двата максиларни сунаса са разположени в горната челюст от ляво и от дясно ,поради което вещото лице е посочило в експертизата си „счупвания на двете горни челюсти“.При разпита си вещото лице уточни за яснота,че горната челюст е чифтен орган и стените на горната челюст образуват чифтна кост.Горната челюст има лява и дясна кост,в случая са счупени и лявата и дясната кост,като лявата е счупена многофрагментно.Въпреки,че за съставомерността не се изисква затруднение на дъвкателната или говорната функция,в казуса се установява единствено затруднение на дъвкателната функция за период от около един месец.Този период се сочи както от вещото лице,така се установява и в резултат на свидетелски показания-на гражданския ищец и неговата съпруга.
Твърдяната от защитата като единствена фрактура на носната кост като се счита,че и максиларните синуси се отнасят към нея ,вещото лице е отнесло към извод за „разстройство на здравето,неопасно за живота“, представляващо лека телесна повреда.Към това разстройство д-р Ч. е отнесъл още счупването на предната стена на левия челен синус както и мекотъканните увреждания в лицевата област на главата.
Същевременно така описаното счупване на горната челюст може да бъде получено по механизма на действие на твърд предмет с ограничен периметър какъвто е човешкият юмрук.Травмите в лицевата област на главата могат да бъдат получени както при един единствен удар ,така и в резултат на повече удари ,но попаднали на едно и също място.В казуса вещото лице посочва ,че за причиненото счупване е достатъчен един единствен удар,но могат да бъдат нанесени и повече удари ,но попаднали в едно и също място.Такива са и данните по делото-показанията на свидетелите ,които сочат за нанесени 2-3 бокса в лицето на пострадалия,в резултат на които последният е паднал на земята.Констатираното счупване съдът изключва да е причинено в резултат на падането на земята,предвид категоричното становище на вещото лице,че това счупване може да бъде получено от удар с ограничена повърхност,докато при падане теренът е с широка контактна повърхност.
Предвид на изложената аргументация, съдът не възприе възраженията на защитата по отношение на констатираната и разисквана средна телесна повреда. Както и не възприе възражението за непълнота на обвинението,поради непосочване на съставомерни признаци от обективната страна на деянието.
Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.Подсъдимият съзнателно е нанесъл два-три удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия.Ударите са нанесени с юмрук без пострадалия да очаква ,че ще бъде нападнат по този начин.Т.е, подсъдимият Л.С. пряко е целял и е искал да нарани гражданския ищец като в резултат на тези му действия на А. е причинена средна телесна повреда. В случая е безспорно установено,че подсъдимият удряйки пострадалия с юмрук три пъти в лицето,а удрянето с юмрук предполага близко разстояние е искал да му причини телесна повреда. Като се има предвид обстановката,при която е действал,а именно-намиращ се непосредствено до пострадалия, обстоятелството, че ударите са с юмрук,което предполага сила и твърдина,както и броя на нанесените целенасочени удари е безспорно ,че последният е искал да му причини тежко нараняване. Ето защо,съдът прие,че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял настъпването на същите.

Обект на посегателство са обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност на личността.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да нарани пострадалия А.А. Въпреки,че конфликтът е възникнал между сина на подсъдимия и свид.К.С., агресията на бащата Л.С. е била насочена не към свид.С., а към частния обвинител, тъй като К.С. е брат на съпругата на частния обвинител. Същевременно е възприеман както тартор,респ. и закрилник на свид.С. като негов близък и тъй като е и по-голям като възраст от свид.С., подсъдимият е решил,че може да бъде достоен негов противник.Ето защо е агресирал спрямо частния обвинител, а не спрямо лицето,причинило унижение и физически сблъсък със сина му.

При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, неговата обществена опасност. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие,че до момента Л.С. на своята възраст от **г. не е имал подобни прояви,той е с чисто съдебно минало,същият е земеделски производител,поради което може да се приеме, че характеристични данни за последния са добри. Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и първопричината за възникналия конфликт,а именно нападателното поведение на свид.К.С. и причиненото унижение на свид.Н.С. /син на подсъдимия/,който е бил ударен от свид.С. пред неговата приятелка,заради което поведение съдът прие ,че е възникнал и следващия конфликт,при който подсъдимият вече е търсил възмездие за причиненото на сина му.Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете факта ,че на пострадалия е причинена освен съставомерната телесна повреда,също и друга телесна повреда,изпълваща състава на лека такава,а именно счупване на носната кост и на предната стена на левия челен синус, както и мекотъканни увреждания в лицевата област на главата (двете околоочни области и по лявата буза), които са му причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прие, че е причинил описаните телесни увреждания на лице нямащо общо с възникналия по-рано конфликт със сина му.
По тези съображения съдът достигна до извода,че целите на генералната и специалната превенция могат да бъдат постигнати чрез налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства ,т.е при приложението на чл.54 НК, тъй като никое от посочените по-горе смекчаващи вината му обстоятелства не е изключително, а съответно посочените нямат характера на многобройни такива. Ето защо, при условията на чл.129 ,ал.2,във вр. с ал.1 НК и при приложението на чл.54 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година. Същевременно, с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата възраст съдът счита, че не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание “Лишаване от свобода”.Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се прилага закона в цялата му строгост.Поради това и с оглед наличието на изискуемите от закона предпоставки, на основание чл.66,ал.1 НК,съдът отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3(три) години от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита,че именно такова наказание по вид и размер, ще окаже в достатъчна степен въздействие върху подсъдимия и ще съдейства за неговото поправяне.

По отношение на предявения граждански иск

В настоящото наказателно производство беше приет за съвместно разглеждане и гражданския иск на пострадалия А.А. срещу подсъдимия,с който се претендира обезщетение в размер на 10 000лв. неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания ,причинени от престъплението по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,ведно със законната лихва от датата на деянието-16.05.2020г.Освен претенция за неимуществени вреди е предявена такава и за имуществени вреди за сума от 140.50 (сто и четиридесет лева и петдесет стотинки) лева.Тъй като не се представят доказателства-нито писмени ,нито гласни,установяващи размера на направени разходи по отношение лечението на подсъдимия,а искът за имуществени вреди следва да бъде доказан по размер,съдът отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен.
По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди съдът намери за справедлив размера от 4000 лева,като над този размер до претендирания от 10 000 отхвърли като неоснователен.Несъмнено в резултат на нанесените телесни увреждания, на гражданския ищец са причинени негативни последици ,изразяващи се в болки и страдания като при това претърпеният емоционален стрес също се е отразил негативно в емоционално и битово отношение.Подсъдимият е изпитвал значителни болки,тъй като са констатирани редица счупвания: получил е счупване по предната стена на двата максиларни синуси, многофрагментно вляво, счупване на носната кост и на предната стена на левия челен синус, както и мекотъканни увреждания в лицевата област на главата.Последният е изпитвал и затруднение при храненето/нарушена дъвкателна функция/, поради счупването на челюстта ,при което в продължение близо около месец последният се е хранел с течни храни с помощта на сламка.Не е могъл да осъществява и трудовата си дейност,тъй като е бил на легло и се е нуждаел от чужда помощ при изпълнение на ежедневните си лични нужди. Ето защо, съдът счита,че гражданския ищец следва да бъде възмезден за причинените му неимуществени вреди като съдът прие за справедлив размера от 4000лв.Подсъдимият следва да заплати и законната лихва върху тази сума от дата на деянието/от датата на причиненото увреждане/-16.05.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на веществените доказателства-приложените по делото: на ДП флаш памет/лист 268 от ДП/ и в съдебното производство 1 бр. CD следва да се УНИЩОЖАТ по реда на ПАС след влизане на присъдата в сила,тъй като необходимостта от същите е отпаднала.

Предвид осъждането на подсъдимия на основание чл.189,ал.3 от НПК,последният следва да заплати и направените по делото разноски от гражданския ищец А.С.А. в размер на 1000 /хиляда/ лева заплатен адвокатски хонорар.

Отново на същото основание подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски на етап ДП в размер на 442,31 (четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки) лева по сметка на ОД на МВР-Б. за изготвената видеотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза,касаеща причинени телесни увреждания на гражданския ищец А.А.Подсъдимият следва да заплати и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 148,73(сто четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева по сметка на РС - П. По сметка на РС-П. Л. С. следва да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 160/сто и шестдесет/лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: