Производството е образувано по молба от „П. Б. /Б./” , ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – Г. С., ул.”Т. А.” №.,
представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р.
В.Т., Е. Х. Ц. – всеки от двама съвместно чрез
пълномощника си адв.А. Б. – Д., със съдебен адрес – Г. С.,
ул.”Д.” №**, .*, ап.*, тел: ***** срещу И. В. П., ЕГН *, от Г.
П., ул.”А. Л.” №., В. Н. П., ЕГН * от Г. П., ул.”А. Л.” №., В. И. П.,
ЕГН * от Г. П., ул.”А. Л.” №. и М. И. П., ЕГН * от Г. С., ж.к. „М.” *,
Б., вх.*, .*, *..
Сочи се като правно основание на иска чл.135 от ЗЗД във връзка с
чл.124 от ГПК, а като цена на иска: 9 196.12 /девет хиляди сто деветдесет и
шест лева и дванадесет стотинки/ лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителен по отношение на „П. К. Б. /Б./” :
1.Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 27.12.2010г., вписан в Служба по вписвания –
П. под Акт №159, том 7, дв.вх.рег.№2079/27.12.2010г., книга Прехвърляния, с
който ответниците И. В. П., ЕГН * с адрес Г. П., ул.”Ат. Л.” №. и В. Н. П.,
ЕГН *, с адрес Г. П., ул.”А. Л.” №., са дарили на дъщерите си В. И. П., ЕГН
*, с адрес Г. П., ул.”А. Л.” №. и М. И. П., ЕГН * с адрес Г. С., ж.к.
„М.” *, Б., вх.*, .*, *., собствените си идеални части от недвижим имот,
находящ се в Г. П., ул.”К.” №*, а именно:
-5/9 ид.ч. от УПИ ХІІІ-1578, в кв.63 по действащия устройствен план на
Г. П., с площ на имота по скица 374 кв.м., а по нотариален акт с площ от 406кв.
м., ведно с 5/9 ид.ч. от полумасивна жилищна сграда, със застроена площ на
цялата сграда от 66.00 кв.м., построена в северната част на имота.
2.Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 28.04.2011г., вписан в Служба по вписвания – П. под
Акт №83, том2, дв.вх.рег.№437/28.04.2011г., книга Прехвърляния, с който
ответниците И. В. П., ЕГН * с адрес Г. П., ул.”А. Л.” №. и В. Н. П., ЕГН *,
с адрес Г. П., ул.”А. Л.” №., са дарили на дъщерите си В. И. П., ЕГН *, с
адрес Г. П., ул.”А. Л.” №. и М. И. П., ЕГН * с адрес Г. С., ж.к. „М.” *,
Б., вх.*, .*, *., собствеността върху следния свой собствен недвижим имот,
находящ се в община П., село К., а именно:
- УПИ ІІ-44, в кв.4 по плана на село К., община П., с площ на
УПИ от 580 кв.м., който имот, съгласно документи за собственост представлява
ДВОРНО МЯСТО, празно.
Ищецът претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение. Ищецът заявява искане на основание чл.114 от ЗС, съдът да разпореди вписване на исковата молба в Имотния регистър при Агенция по вписвания.
Към исковата молба са приложени заверени копия на: Договор за банков К.
/овърдрафт/ №102-370792/11.10.2007г., Анекс № 1/13.05.2008г., Анекс №2/10.
10.2008г., Анекс №3/26.09.2009г., ведно с погасителен план – Приложение №1 към
Договора, Анекс №4/28.01.2010г., ведно с погасителен план – Приложение №2 към
Договора, Анекс № 5/29.03.2010г., ведно с погасителен план – Приложение №3 към
Договора, Анекс от 14.12.2010г. към Договор за банков К. №102-
370792/11.10.2007г., ведно с Приложение №1 към Анекс, общи условия за
кредитиране, решение №126/03.08.2011г., постановено по Дело № 104/2011г. по
описа на ОС Б., справка от търговски регистър, протокол за предсрочна
изискуемост от 02.05.2011г., изпълнителен лист от 29.10.2012г., заповед за
изпълнение на парично задължение № 1688/29.10.2012г., справка за погасявания по Договор за банков К. /овърдрафт/ №102-370792/11.10.2007г., Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №120, том ІІІ, рег.№ 8127, дело № 488 от 2010г.,
вписан в Служба по вписвания – П. под Акт № 159, том 7, дв.вх.рег.№
2079/27.12.2010г., книга Прехвърляния, Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №36, том І, рег.№ 1488, дело №35 от 2011г, вписан в Служба по вписвания –
П. под Акт №83, том 2, дв.вх.рег.№ 437/28.04.2011г., книга Прехвърляния,
справка по лице – 2 броя, издадена от Служба по вписвания П., скица на имота,
удостоверение за данъчна оценка изх.№25/17.12.2012г., удостоверение за данъчна
оценка №24/17.12.2012г., удостоверение за родствени връзки №31/14.01.2013г.,
удостоверение за родствени връзки №30/14.01.2013г., 4 броя преписи от искова
молба, ведно с приложените доказателства към нея за връчване на ответните
страни, препис от искова молба и заявление за вписване в Имотния регистър,
пълномощно, фактура за заплатен адвокатски хонорар, ДДС картон, справка от
търговски регистър, вносна бележка за платена държавна такса в размер на 91.96
лева, списък по чл.80 от ГПК.
Исковата молба е вписана в дв.вх. рег. № 353/05.03.2013година по описа на
Служба по вписванията –Г. П..
В изпълнение на разпореждане от 28.02.2013година исковата молба, ведно с
приложенията към нея, както и препис от разпореждането са изпратени на
ответниците. На 11.03.2013година В. П. е получила съдебните книжа лично и в
качеството на съпруга на И. П. и майка на В. П.; на 29.03.2013година съдебните
книжа, изпратени до ответника М. П. са връчени на В. П.- пълнолетна
сестра на адресата.
На 10.04.2013година , т.е. в определения едномесечен срок по делото е
депозиран отговор от упълномощен от ответниците И. П. и В. П. адвокат. С
отговора заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. В тази връзка сочи, че в случая не са налице установените от законодателя
елементи, обуславящи уважаването на иск с правно основание чл.135 ЗЗД, а
именно: действително вземане, независимо от това дали то е парично или
непарично; вземането на кредитора да е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска; извършването на
действие, което да уврежда кредитора; знание за увреждането. Твърди, че
физическите лица И. и В. П. не са страни по договор за банков К. – овърдрафт №
102-370 792/11.10.2007година, сключен между „П.К. Б.” Б. и „М.” ****. Твърди, че по силата на цитирания договор „М.” **** с управител И. П. е
усвоило К. в размер на 50 000.00лева. Твърди, че с анекс № 1/13.05.2008година
лимитът по договора е увеличен на 80 000.00лева, като по този анекс И. и В. П.
не са страни и не са положили подписи в същия. Твърди, че с анекс №
2/10.10.2008година „М.” **** е получило овърдрафт за втори
дванадесетмесечен период в размер на 80 000.00лева, като по този анекс И. и В.
П. не са страни и не са положили подписи в същия. Твърди, че с анекс №
3/26.09.2009година договорът за овърдрафт е трансформиран в анюитетен банков К., по който И. и В. П. не са страни, не са положили подписи и не са се
задължили към банката-ищец. Оспорва като неверни ищцовите твърдения, че
ответниците И. П. и В. П. са страни по гореописания договор за овърдрафт и са
солидарни длъжници по същия. Оспорва твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор поради неплащане на вноски.
Заявява твърдение, че претендираното от ищеца вземане не съществува.
Твърди, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба с В.
П. ответниците И. П. и В. П. не са били длъжници на банката. Сочи, че договорът
за продажба е сключен на 27.12.2010година, а изпълнителния лист срещу И. и В.
П. като солидарни длъжници е издаден на 29.10.2012година.
Сочи, че „М.” *** е обявено в несъстоятелност и като начална дата на
неплатежоспособност е обявена датата 28.02.2011година, време след сключване на договора за продажба с В. П..
Становището за недопустимост на предявения иск обосновава с твърдение, че
е налице процедура по несъстоятелност. Твърди, че сумата по кредита не е
получена от първите двама ответници, а от дружеството и този К. е получен за
нуждите на дружеството.
Изразява становище за преждевременно предявяване на иска. В тази връзка
сочи, че вземането на банката по сключения договор е обезпечено с влекач
„И.” АТ 440 с 43Т и ремарке „К.” СН24П90, посочено в Протокол от
02.05.2011година. Сочи, че с приложените към отговора копия на договор за
особен залог на движими вещи № 03 102-370792/13.06.2008година и Опис на заложно имущество към същия договор за залог ще установи твърдението си, че полученият от „М.” **** К. е бил обезпечен с имущество, чиято пазарна стойност е била по-висока от заложната стойност. Сочи, че ключовете и талона за Камион Е 66 23 ФЗ с рег. № Е 48 79 ЕА, отразен в графа № 3 в Списък на кредиторите на „М.”
са предадени на служител на банката в Г. П..
Оспорва ищцовото твърдение, че Банката не може да се удовлетвори по друг
начин, освен чрез тази сделка. Сочи, че ищецът е избрал способа на
удовлетворяване на вземането си в производство по несъстоятелност и на това
основание искът се явява неоснователен. Твърди, че поради предявяване
вземанията си в производството по несъстоятелност Банката няма право и не се
явява кредитор по отношение първите двама ответници. Сочи, че в образуваното
производство по несъстоятелност „П.К. Б.” е в одобрения списък на
кредиторите. Твърди, че не разполага с такъв списък и моли съда да изиска
справка от Окръжен съд-Б., от която да е видно налице ли са данни по
гр.дело № 104/2011година относно това съдържа ли се „П.К. Б.” в списъка на
одобрените кредитори на „М.” ***. Твърди, че в молбата на управителя на
„М.” *** за обявяване в несъстоятелност е посочено, че фирмата не е в
състояние да изпълнява изискуемите парични задължения и представя списък на
кредиторите, в който ищецът е посочен като кредитор. Твърди, че в приложения
към исковата молба изпълнителен лист по гр.дело № 1700/2012година по описа на
РС-П. няма отбелязване, че И. П. и В. П. имат качеството на солидарни длъжници
по договор за банков К. с „М.” **** и че вземането произтича от договора.
Твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на несъществуващо
основание. Сочи, че в извлечението от счетоводните книги и допълнително
представените към него писмени доказателства трябва да съдържат информация относно броя и размера на неизплатените погасителни вноски, както и за момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди, че към заявлението липсват такива доказателства.
Ответниците твърдят, че искът е неоснователен, тъй като ищецът има
действително парично вземане, но вземането не е възникнало преди изповядването на сделката. Твърди, че в казуса не е налице увреда на кредитора, не е налице и знание на длъжника и на третото лице, с което той е договарял за увреждащия характер на сделката.
Не оспорва фактът, че В. П. и М. П. са дъщери на И. и В. П.. Оспорва
ищцовото твърдение, че дъщерите им са знаели за увреждането. Сочи, че върху
имота не са били вписани възбрани за обезпечаване на кредита, поради което
третият и четвъртият ответници не са могли да знаят за увреждащия характер на
сключения договор. Твърди, че прехвърлянето на недвижимия имот е резултат от
желанието на прехвърлителите да осигурят децата си. Сочи гр.д. № 190/2013година по описа на РС-П. с предмет сделката, с която на В. П. е прехвърлен апартамент в Г. П..
Ответниците сочат, че към 2008година „М.” **** с управител И. П. като
основен длъжник по договора за К. не е бил в невъзможност да обслужва
задълженията си. Твърди, че вноските са погасявани редовно и сочи в тази връзка платежни нареждания от 18.12.2008година за сумата от 25 000лева и от
19.12.2008година за сумата от 1 900лева. Твърди, че и след сключване на
процесния договор „М. „**** е продължило да погасява задължението си към
ищеца.
С горното обосновава становище за неоснователност на предявения иск и
прави искане за отхвърлянето му като такъв.
Твърди, че ответниците В. и И. П. са прехвърлили на децата си
имуществото единствено с намерение да разпределят имуществото си. Твърдят, че не са имали намерение да намалят имуществото, с което разполагат във вреда на банката. Твърдят, че ако са имали намерение да увредят банката са щели да
прехвърлят имотите си на трети лица, а не на децата си. Твърдят, че към периода
на сключване на процесните договори „М.” **** е изпълнявало задълженията си
по договора за К. като е внасяло суми за погасяване на задълженията си. В тази
връзка сочи счетоводна справка, представена от ищеца, удостоверяваща, че в
периода 04.06.2010година - 01.02.2011година дружеството е погасило задължение в размер над 10 000лева.
Правят доказателствени искания, представят писмени доказателства.
Заявяват оспорване истинността на договор за банков К. /овърдрафт № 102-370 792 / 2007година. Твърди, че в договора липсва идентификация на дружеството-
кредитополучател, както и данни за представляващия дружеството. Твърди, че И. П. и В. П. не са подписали договора като физически лица. Твърди, че подписът на И. П. в е положен в качеството на управител на „М.” ****.
Прилагат препис от отговора и писмените доказателства към него за ищцовата страна.
На 11.04.2013година по делото е получен отговор от ответника М. П. и В. П., с който заявяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочат, че прехвърлянето на процесните имоти е извършено от първите двама ответника с цел да надарят децата си, а не да увредят баката и да я поставят в невъзможност да удовлетвори вземането си. Заявяват, че не са знаели за намерение на родителите си да прехвърлят имотите си под страх от изпълнителни действия. Сочат, че към момента на изповядване на сделките първите двама ответници не са имали проблеми с банки и банкови кредити, не са имали дългове и не са целяли да увредят банката. Твърдят, че прехвърлянето на имотите е извършено с цел избягване на имуществени спорове в бъдеще между наследниците на първите двама ответници.
Заявяват становище за неотносимост на доказателствени искания на ищеца. Сочат, че приложените към исковата молба документи – изпълнителен лист срещу първите двама ответници за дълг на „М.” **** са издадени след сключване на сделките.
М. П. и В. П. сочат, че никога не са уведомявани от родителите си за състоянието на „М.” ****.
М. П. сочи, че през 2006година е платила на ищеца сумата от 40 000лева, с което е погасила дълг на „М.” **** към ищеца. Като доказателство в тази връзка сочи вносна бележка от 04.03.2012година. Сочи, че след плащането на сумата от 40 000лева не е уведомявана от родителите си за дългове на „М.” ****.
М. П. и В. П. сочат, че повече от десет години живеят в град С., постоянно и не са наясно с проблемите на родителите си.
С гореизложеното обосновават искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират деловодни разноски. Правят искане за приемане като доказателство по делото на приложената към отговора вносна бележка от 27.02.2006година /заверено копие/. Правят искане за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, изложени в отговора. Прилагат препис от отговора и писменото доказателство за ищеца.
След изтичане на едномесечния срок за отговор, съдът, на основание чл.140 ГПК е внесъл исковата молба за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същия съдебен акт съдът е: допуснал като доказателства по делото приложените към исковата молба документи; указал е на ищеца да изрази становище по направените от ответниците доводи, възражения и искания; уведомил е страните, че по възраженията и исканията на ответниците ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след изслушване на ищцовата страна. В посоченото определение е обявен проекто-доклада; указана е доказателствената тежест на страните.
В съдебно заседание за ищцовата страна се явява договорен представител. Поддържа предявената претенция. Прави искане за изменение на проекто-доклада в частта относно признатите от страните права и обстоятелства. Сочи доказателства в подкрепа на иска. По същество на делото пледира за уважаване на иска като доказан и основателен. В определения от съда срок пълномощникът на ищеца представя писмена защита, в която обосновава становище за доказаност и основателност на предявения иск. Изразява становище за необоснованост на защитната позиция на ответниците. Пълномощника на ищеца представя писмени бележки.
От ответниците в съдебно заседание се явяват лично И. П., В. П. и М. П. За първите двама ответници се явява и договорен представител. Поддържат депозираните в едномесечния срок отговори, възражения и искания. По същество на делото пледират за отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен. Пълномощника на ответниците представя писмени бележки.
С протоколно определение от първото по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал промяна в проекто доклада в частта „Кои права и обстоятелства се признават” като е обявил на страните за безспорно по делото обстоятелствата: сключване на договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година между ищеца в качеството на кредитор и „М. *** в качеството на кредитополучател; на 14.12.2010година първите двама ответници са подписили анекс към цитирания договор за банков кредит; имуществото на „М.” ****, с което е обезпечено вземането на банката по договора за кредит се намира в Г. по повод на наказателна процедура. Съдът е обявил за окончателен проекто доклада, ведно с допуснатата в съдебно заседание промяна. Съдът е оставил без уважение искането на ответната страна за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. Към доказателствената съвкупност са приобщени представените от ответниците писмени доказателства. До разпит са допуснати доведените от ответниците двама свидетели. Като доказателства по делото са приети и списъци на кредиторите на „М.” ****.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Установи се от нотариален акт № 120, том III, рег. № 8127, дело № 488/2010година по описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд-П., че на 27.12.2010година И. В. П., ЕГН ***** и съпругата му В. Н. П., ЕГН **** са дарили дъщерите си М. И. П., ЕГН **** и В. И. П., ЕГН ***** със собствения си недвижим имот, находящ се в град П., ул.”К.” № * и представляващ 5/9 ид.ч. от УПИ ХІІІ-1578, в кв.63 по действащия устройствен план на град П., с площ на имота по скица 374 кв.м., а по нотариален акт с площ от 406кв.м., ведно с 5/9 ид.ч. от полумасивна жилищна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 66.00 кв.м., построена в северната част на имота.
Установи се от нотариален акт № 36, том I, рег. № 1488, дело № 35/2011година по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК с район на действие Районен съд-П., че на 28.04.2011година В.Н.П., ЕГН **** е дарила дъщерите си М. И. П., ЕГН **** и В. И. П., ЕГН **** със собствения си недвижим имот, находящ се в община П., село К., а именно:
- УПИ ІІ-44, в кв.4 по плана на село К., община П., с площ на УПИ от 580 кв.м., който имот, съгласно документи за собственост представлява ДВОРНО МЯСТО, празно.
Несъмнено е по делото, че М. И. П., ЕГН **** и В. И. П., ЕГН **** са дъщери на В. Н. П., ЕГН **** и И. В. П., ЕГН **** /удостоверения за родствени връзки № 30 и № 31 от 14.01.2013година по описа на О. П./.
Установи се по делото, че на 11.10.2007година ищецът / в качеството на кредитор/ е сключил договор с „М.” ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., ул.”А.Л.” № **, представлявано от И. В. П., ЕГН **** / в качеството на кредитолучател/ за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева /договор за банков кредит /овърдрафт/ № 102-370792/11.10.2007година. Страните са договорили като дата на усвояване на кредитната сума – 11.10.2007година, а като дата на погасяване на кредита – 10.10.2008година / договор за банков кредит /овърдрафт/ № 102-370792/11.10.2007година, общи условия за кредитиране, неразделна част от договора/.
На 13.05.2008година страните по горецитирания договор / за банков кредит /овърдрафт/ № 102-370792/11.10.2007година/ са подписали анекс № 1, по силата на който е увеличен лимита на кредитната сума от 50 000лева на 80 000лева, считано от 13.05.2008година. Договорен е и падеж на погасяване на вземането на кредитора по договора и анекса – 10.10.2008година. Съгласно анекса кредитополучателят е учредил особен залог в полза на кредитора - договор за особен залог № ОЗ-102-370792/13.06.2008година, съгласно който „М.„ **** е учредило в полза на ищцовото дружество особен залог на движими вещи, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, собственост на „М.” **** с цел обезпечаване вземането на кредитора по Договор за кредит № 102-370792/11.10.2007година и Анекс № 1/13.05.2008година към него. Установи се, че заложените движим вещи са транспортни средства: седлови влекач „И. АТ 440 С43Т” с рег. № Е 66 23 ВР и ремарке за товарен автомобил „КЬОГЕЛ СН 24 П 90”, с рег. № Е 48 79 ЕА.
Несъмнено се установи по делото, че преди образуване на делото и до момента имуществото, върху което е учреден особен залог в полза на кредитора по процесния договор - гореописаните превозни средства се намират в Г. по повод на започнала наказателна процедура.
На 10.10.2008година банката-ищец и „М.” ЕООД са подписали анекс № 2, представляващ неразделна част от договора / за банков кредит /овърдрафт/ № 102-370792/11.10.2007година/, по силата на който банката е предоставила на „М. „**** сумите по договора за втори дванадесетмесечен период при същия размер – 80 000лева, при дата на усвояване – 10.10.2008година и падеж на погасяване на вземането на банката – 09.10.2009година.
На 26.09.2009година между ищеца и „М.” **** е подписан анекс № 3, представляващ неразделна част от Договор за банков кредит /овърдрафт/ № 102-370792/11.10.2007година, по силата на който кредитът е трансформиран в анюитетен банков кредит, при годишен лихвен процент в размер на 12.551 %. Съгласно договора страните са уговорили погасяването на главницата и лихвите по кредита да стане съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
На 28.01.2010година страните по договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година са договорили промяна в клаузата относно начина на погасяване на кредита, включващ редовна главница в размер на 76 615.97 лева и просрочена главница в размер на 1 186.25 лева чрез промяна в размера на погасителните вноски. В тази връзка страните са подписали нов Погасителен план – Приложение № 2 към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година.
На 29.03.2010година страните по договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година са договорили промяна в клаузата относно начина на погасяване на кредита, включващ редовна главница в размер на 77 802.22лева чрез промяна в размера на погасителните вноски и промяна дата на вноска от 01 /първо/ на 4 / четвърто/ число на съответния месец. В смисъла на постигнатата договореност страните са подписали нов погасителен план – Приложение № 3 към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година /Анекс № 5/29.03.2010година и приложение № 3 към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година/.
На 14.12.2010година банката-ищец в качеството на кредитор от една страна и от друга – кредитополучателят „М.” **** в качеството на кредитополучател, И. В. П. и В. Н. П., в качеството на солидарни длъжници са подписали анекс към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година. По силата на анекса е променен начина на погасяване на остатъка от сумата по Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година, включващ редовна главница в размер на 70 523.47 лева и просрочена главница в размер на 6 217.32лева чрез промяна в размера на погасителните вноски и промяна на падежа на задължението / от 04.10.2011година на 04.11.2013година/. В смисъла на постигнатата договореност кредиторът, кредитополучателят и солидарните длъжници И. В. П. и В.Н. П.са подписали нов погасителен план – Приложение № 1 към Анекс от 14.12.2010година към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година /Анекс от 14.12.2010година към Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година и приложение № 1 към същия анекс/.
На 29.10.2012година е издадена Заповед № 1688 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1700/2012година по описа на Районен съд-П., с която ответниците И.В. П., ЕГН **** и В. Н. П., ЕГН **** са осъдени солидарно да заплатят на банката-ищец /заявител в цитираното ч.гр. производство/ сумата от 126 148.36 /сто двадесет и шест хиляди сто четирдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, от която сумата от 75 656.80 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година, изменен с Анекс № 1/13.05.2008година, Анекс № 2/10.10.2008година, Анекс № 3/26.09.2009година, Анекс № 4/28.01.2010година, Анекс № 5/29.03.2010година и Анекс от 14.12.2010година, сумата от 25.00лева, представляваща такси, сумата от 2 998.20 лева, представляваща просрочена лихва върху главницата за периода от 04.02.2011година до 01.05.2011година, сумата от 47 468.36лева, представляваща наказателна лихва за периода от 04.02.2011година до 23.10.2012година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на заявлението в съда /29.10.2012година/ до изплащане на вземането, както и сумата от 4 576.75лева, представляваща сторени от заявителя разноски по делото, от която 2 522.97 лева държавна такса за образуване на делото и 2 053.78 лева адвокатско възнаграждение. Със заповедта е допуснато незабавно изпълнение. В полза на заявителя /ищеца в настоящото производство/ е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми. Липсват данни по делото за оспорване вземането на заявителя /банката –ищец/ по реда на чл.415 ГПК и за образувано производство по чл.422 ГПК със страни заявителя и длъжниците по заповедта за изпълнение и с предмет вземането на заявителя /ищеца/ спрямо ответника по процесните договор за кредит и анекси към него.
Представените от ответниците и приети от съда като доказателства платежни нареждания от 2008година съдът изцяло кредитира като допустими и относими към делото. Ответната страна представя същите в подкрепа на тезата си, че през 2008година „М.” *** е било в платежоспособност, което обстоятелство съдът риема за несъмнено установено, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Същевременно съдът съобрази ищцовата теза, на която се основава исковата претенция, а именно, че „М.” **** е в неплатежоспособност, считано от 28.02.2011година, което обстоятелство се доказва по несъмнен начин от приобщеното по делото и необорено от останалия доказателствен материал Решение № 126/03.08.2011година, постановено по дело № 104/2011година по описа на Окръжен съд-Б. Наред с това съдът съобрази, че ищецът обосновава тезата си и с твърдение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора и солидарните длъжници за заплащане на дължимите месечни вноски считано от месец февруари 2011година, във връзка с което е обявена предсрочната изискуемост на кредита, считано от 02.05.2011година, които твърдения не се оспорват от ответниците, нито представят доказателства за противното. Ето защо и предвид категоричните доказателства по делото /представените от ответниците платежни нареждания от 2008година за извършени от „М.” **** плащания към трети лица и преводи по сметка на дружеството/ съдът приема за безспорно доказано твърдението на ответниците, че в края на 2008 година „М.” *** е разполагало с парични средства и е извършвало погасявания на свои парични задължения към трети лица. Същевременно тези писмени доказателства не опровергават тезата на ищцовото дружество за финансови затруднения на „М.” **** към момента на сключване на процесните сделки на недвижим имот / нотариален акт № 120/2010година и № 36/2011година/, тъй като липсват доказателства в тази насока. Напротив, установи се по делото, че от началото на 2011година /т.е. непосредствено след сключване на договора за дарение от 27.12.2010година и преди сключване на договора за дарение от 28.04.2011година/ „М.” **** е преустановило да изпълнява задължението си по договора да заплаща дължимите кредитни вноски /което следва от липсата на доказателства за обратното, както и от клаузите на договора за кредит, общите условия, които са неразделна част от него, също и от протокол от заседание на кредитен съвет на ищцовото дружество за обявяване на процесния договор за предсрочно изискуем/, което обстоятелство подкрепя ищцовата теза за финансови затруднения на кредитополучателя по процесния кредитен договор към момента на сключване на договора за продажба на недвижим имот.
Установи се по делото, че с решение № 126/03.08.2011година, постановено по дело № 104/2011година по описа на Окръжен съд-Б. е обявена неплатежоспособността на „М.” ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., ул.”А. Л.” № **, представлявано от И.В.П., едноличен собственик на капитала и управител. Обявена е началната дата на неплатежоспособността – 28.02.2011година. С цитираното съдебно решение е открито производство по несъстоятелност на цитираното дружество; назначен е временен синдик; допуснато е обезпечение чрез запор и възбрана върху имуществото на търговеца / видно от препис на решение № 126/03.08.2011година, постановено по дело № 104/2011година по описа на Окръжен съд-Б. и извлечение от Търговския регистър по партида на „М.” ***/. От приобщените към доказателствата по делото списък от 29.11.2010година и списък от 12.12.2011година на приетите от синдика вземания на кредиторите на „М.” **** ищецът не е включен в същите като кредитор.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и Т. се установи, че същите са възприели лично изявления на И. и В. П., направени преди 27.12.2010година, обективиращи желанието на последните да дарят процесните недвижими имоти на дъщерите си М. и В. П. с цел да избегнат евентуални бъдещи вещноправни спорове между децата си /бъдещи техни наследници/. Съдът не кредитира тези показания, тъй като същите възпроизвеждат изявления на ответниците по делото, които изявления сочат на факти, от които последните черпят благоприятни за себе си правни последици. Наред с това съдът съобрази, че и двамата свидетели са в близки отношения с ответниците – свидетелят П. е брат на В. П., а свидетелката Топалова е в дългогодишни приятелски отношения със семейството на ответниците. В тази връзка съдът счита свидетелите П. и Т. за заинтересовани от изхода на делото, а показанията им за изграждащи тезата на ответниците. Съдът не дава вяра на тези показания доколкото по делото не са събраха други доказателствени източници, подкрепящи твърденията на ответниците.
Установи се по делото, че на 27.02.2006година М. И. П. е наредила превод на сумата от 40 000лева по сметка на „М.” **** – бордеро № 074057/27.02.2006година. Съгласно записването в бордерото основание за превода е „окончателно погасяване на кредит”.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД и е допустим, а по същество е основателен.
С разпоредбата на чл.135 ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според разпоредбата на ал. 1 на цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на следните кумулативно предвидени във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки: на първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника- т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 ЗЗД, освен в хипотезата на чл.135, ал.З ЗЗД, която не е налице по настоящото дело. На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява. Наред с това е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла на чл.135 ЗЗД е знанието на длъжника за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случаите на безвъзмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело с оглед разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД е без значение субективното отношение на лицето, което е получило престацията. Наред с това разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки с изключение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е върху ищеца. Оборването на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответниците, тъй като в случая се претендира прогласяването на недействителност спрямо ищците на договори за дарение между родители и низходящи.
Предвид горните разяснения на закона и съдебната практика, съдът намира, че иска следва да се уважи, т.к. ищецът доказа положителните предпоставки, установени в чл. 135 ал.1/ ЗЗД, а ответниците не обориха презумпцията за знание на увреждане, уредена в чл. 135, ал.2 ЗЗД. Конкретните съображения за това са следните:
Ищецът претендира да е кредитор на първите двама ответници, последните в качеството на солидарни длъжници, на основание Анекс от 14.12.2010година, който е неразделна част от Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година, сключен между банката-ищец в качеството на кредитор и „М.” ***, управлявано и представлявано от И.В.П. в качеството на кредитополучател, изменен с Анекс № 1/13.05.2008година, Анекс № 2/10.10.2008година, Анекс № 3/26.09.2009година, Анекс № 4/28.01.2010година, Анекс № 5/29.03.2010година. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства - Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година, ведно с Анекс № 1/13.05.2008година, Анекс № 2/10.10.2008година, Анекс № 3/26.09.2009година, Анекс № 4/28.01.2010година, Анекс № 5/29.03.2010година и Анекс от 14.12.2010година, приложения-погасителен план, общи условия за кредитиране, Протокол от заседание на кредитен съвет при банката-ищец, заповед № 1688/29.10.2012година и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1700/2012година по описа на Районен съд-П., които съдът изцяло кредитира като допустими, непротиворечиви и необорени от останалия доказателствен материал по делото. Цитираните писмени доказателства установяват по несъмнен начин качеството кредитор на ищеца по отношение на първите двама ответници – по силата на анекс от 14.12.2010година И. В. П. и В. Н. П. /същите не оспорват автентичността на подписите, положени в документа срещу техните имена/, представляващ неразделна част от горецитирания договор за банков кредит между банката-ищец и „М.” ****, са поели задължение солидарно да отговарят за задълженията на „М.” **** по договора за кредит, т.е. по силата на цитираните документи несъмнено е възникването и съществуването на парично вземане в полза на ищеца от първите двама ответници. Ето защо съдът приема за доказано качеството на ищеца като титуляр на парично вземане от първите двама ответника, от което следва извод за наличие на първата от кумулативно предвидените в чл.135, ал1. ЗЗД предпоставки, обуславящи уважаването на иска.
Във връзка с възраженията на пълномощника на ответниците, че по силата на представените с исковата молба документи не е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между банката и записаните в анекса като солидарни длъжници И.П. и В. П. съдът съобрази константната съдебна практика по материалноправния въпрос - следва ли в производството по чл.135 ЗЗД съдът да преценява валидността на правоотношението, от което ищецът извежда качеството си на кредитор. Установената задължителна съдебна практика / Решение от 14.03.2011година по гр.д. № 1028/2010година ВКС; Решение № 7/26.01.2012година по гр.д. № 456/2011година ВКС;Решение от 23.04.2009година по гр.д. 64/2008година на ВКС; решение от 15.07.2010година по гр.д. № 171/2009година ВКС; Решение от 06.10.2010година по гр.д. 754/2009година ВКС; Решение от 26.01.2011година по гр.д. № 551/2010година ВКС; Решение № 224/22.02.2013година по гр.д. № 1085/2012година на ВКС; Решение № 580/14.04.2011година по гр.д. № 1734/2010година на ВКС; Решение № 328/23.04.2010година по гр.д. № 879/2010година на ВКС; Определение № 302/29.03.2010година по гр.д. № 1479/2009година на ВКС, ГК/ е в смисъл, че в производство по отменителния иск по чл.135 ЗЗД съдът не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор - в случая дали анекса от 14.12.2010година валидно обвързва страните. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство - в случая в производството по чл.422 ГПК във връзка с проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1700/2012година по описа на Районен съд-П., за каквото по делото няма доказателства, ищецът твърди, че такова не е било образувано, а ответниците не оспорват това ищцово твърдение. Това е така, тъй като с иска по чл.135 ЗЗД кредиторът - ищец атакува извършено правно действие от негов длъжник, което го уврежда. Кредиторът иска да отмени увреждащата го сделка, да я обяви за недействителна единствено в отношенията му с всяка от страните по сделката, т. е. „увреждащата" сделка се смята непротивопоставима единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Затова, съдът сезиран с иск по чл.135 ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което е отречено качеството му на кредитор /ако е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, където може да се релевира валидността/нищожността на сключения договор/, каквото в настоящия казус не е представено и съответно съдът няма знание за такова. Съгласно цитираната съдебна практика, когато кредиторът предяви само Павловия иск, без да предяви вземането си – какъвто е настоящият случай, правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Ето защо и предвид на представените от ищеца писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин твърдяните от него обстоятелства досежно възникването и съществуването на вземане от първите двама ответници - Анекс от 14.12.2010година, който е неразделна част от Договор за банков кредит № 102-370792/11.10.2007година и липсата на доказателства за погасяване на това вземане, съдът следва да отхвърли като несъстоятелни възраженията на ответниците за невъзникнало валидно облигационно правоотношение между ищеца в качеството на кредитор и първите двама ответници в качеството на солидарни длъжници.
Във връзка с възражението на ответниците, че ищецът е станал кредитор на първите двама ответници едва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след издаване на процесните заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист съдът счита за необходимо още веднъж да отбележи, че от момента на подписване на анекса от 14.12.2010година, който е неразделна част от договора за кредит от 11.10.2007година ответниците И. и В. П. са придобили качеството солидарни длъжници, наред с кредитополучателя „М.” ****. Именно от този момент банката-ищеца е придобила качеството кредитор на солидарните длъжници – първите двама ответници, а от момента, в който е обявена предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита, т.е. от момента на неизпълнението на паричното задължение ищецът се е превърнал в неудовлетворен кредитор, на когото законът предоставя различни механизми за защита от неизпълнението – иск по чл.79 ЗЗД, по чл.87 ЗЗД, иск по чл.135 ЗЗД и пр.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че съгласно константната съдебна практика изискуемостта на вземането на кредитора-ищец по чл.135 ЗЗД е без значение за основателността на иска, тъй като чл.135 ЗЗД не поставя изискване за изискуемост като предпоставка за уважаване на иска. В този смисъл ирелевантни са възраженията на ответниците относно настъпването изискуемостта на вземането на банката-кредитор, твърденията, че заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист са издадени след сключване на процесната сделка за продажба на недвижим имот.
На следващо място по делото е безспорно установено, че длъжниците по процесния договор за кредит са осъществили действия по прехвърляне на собствени недвижими имоти, с което са увредили кредитора си/ищеца, тъй като са намалили имуществото си и с това са затруднили кредитора да събере своето вземане. Ищецът твърди, че в случая такива действия са извършените дарения, обективирани в нотариален акт № 120, том III, рег. № 8127, дело № 488/2010година по описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд-П. и нотариален акт № 36, том I, рег. № 1488, дело № 35/2011година по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК с район на действие Районен съд-П. Допуснатите като доказателства по делото нотариални актове доказват тезата на ищеца, а именно, че след възникване - на 14.12.2010година, на паричното задължение на В. и И. П. в полза на ищеца - кредитор същите са извършили безвъзмездни разпоредителни сделки със собствено недвижимо имущество, в полза на третия и четвъртия ответници –низходящите М. и В. П. Тук съдът съобрази, че в тежест на ищеца е да докаже увреждащият характер на процесната сделка / в който смисъл са и указанията на съда, обективирани в определение от закрито съдебно заседание, проведено на 08.05.2013година/. Настоящият съдебен състав счита за доказана ищцовата теза относно увреждащият характер на процесните сделки, тъй като несъмнено е, че с прехвърлянето на правото си на собственост върху недвижимите имоти, описани в цитираните два нотариални акта, първите двама ответници, имащи качеството на длъжници спрямо ищеца са увредили последния доколкото със сделките са намалили ищуществото си, което е обективна предпоставка за затрудняване удовлетворяването на кредитора. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление на актива на длъжниците, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора-взискател при принудителното изпълнение. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Налице е и знание у длъжника за увреждането на кредитора, което следва да е било налице към момента на извършване на действието, чиято отмяна се иска / в случая дарението от 27.12.2010година и дарението от 28.04.2011година/. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало / в случая на 14.12.2010година/ преди извършването на действията, чието обявяване за недействително се иска / процесните сделки са изповядани пред нотариус на 27.12.2010година и 28.04.2011година/, и ответникът знае, че има кредитор, то той в качеството на длъжник знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение. Съдебната практика е константна в тази връзка – не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда / в този смисъл Определение № 1352/21.12.2012година по гр.д. № 404/2012година ВКС; Решение № 422/1999година ВКС/.
Предвид безвъзмездният характер на процесните договори за дарение, не следва да се обсъжда въпросът доколко третото лице – в случая третия и четвъртия ответници, които са страна по договорите са знаели, че със сключването на сделките ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора. При безвъзмездните сделки интересът на кредитора е предпочетен и защитен, пред интереса на третото лице, получило безвъзмездно облага, без да престира нещо свое срещу нея. Поради това и не следва да се обсъжда наличието на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД у третото лице, конституирано като трети и четвърти ответници в процеса и необходими другари в производството, дори и при доказаната им родствена връзка с длъжниците. Поради това и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П. и Т. за липса на знание у М. и В. П. се явяват неотносими към спора и не следва да се обсъждат.
Като неотносимо към предмета на делото съдът счита възражението на ответниците, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е предприел действия по удовлетворяване на вземането си чрез имуществото на кредитополучателя, върху което е учреден особен залог. В тази връзка съдът съобрази, че учредяването на обезпечение е само една правна възможност за удовлетворяване на кредитора и неосъществяването й не погасява и/или препятства друга правна възможност на кредитора – да предяви Павлов иск, за да удовлетвори вземането си, ако докаже законовите предпоставки за това.
По делото липсват доказателства за друго имущество на длъжниците, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си.
По изложените съображения съдът намира, че по делото се доказа кумулативното наличие на всички предпоставки на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като по отношение на ищеца кредитор бъде обявена относителната недействителност на прехвърлителните сделки, обективирани в нотариален акт № 120, том III, рег. № 8127, дело № 488/2010година по описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд-П. и нотариален акт № 36, том I, рег. № 1488, дело № 35/2011година по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК с район на действие Районен съд-П.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК ответниците следва да понесат отговорността за сторените от ищеца разноски в процеса в размер на 962.57 /деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ лева, от които 91.96 лева заплатена държавна такса за образуване на делото, 9.20 лева заплатена такса за вписване на исковата молба и 861.41 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите, съдът
Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на „П. Б. /Б./” **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – град С., ул.”Т. А.” №**, представлявано от П. С. С., М. Д.П., Р. В.Т., Е. Х. Ц. – всеки от двама съвместно чрез пълномощника си адв.А. Б. – Д., със съдебен адрес – град С. ул.”Д.” №***, ет.*, ап.*, тел: ***** следните разпоредителни сделки:
1.Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.12.2010г., вписан в Служба по вписвания – П. под Акт №159, том 7, дв.вх.рег.№2079/27.12.2010г., книга Прехвърляния, с който ответниците И.В. П., ЕГН ***** с адрес град П., ул.”А. Л.” №** и В. Н. П., ЕГН ****, с адрес град П., ул.”А. Л. №**, са дарили на дъщерите си В. И. П., ЕГН ****, с адрес град П., ул.”А. Л.” №** и М. И.П., ЕГН **** с адрес град С., ж.к. „М.” *, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в град П., ул.”К.” №*, а именно:
-5/9 ид.ч. от УПИ ХІІІ-1578, в кв.63 по действащия устройствен план на град П., с площ на имота по скица 374 кв.м., а по нотариален акт с площ от 406кв.м., ведно с 5/9 ид.ч. от полумасивна жилищна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 66.00 кв.м., построена в северната част на имота.
2.Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.04.2011г., вписан в Служба по вписвания – П. под Акт №83, том2, дв.вх.рег.№437/28.04.2011г., книга Прехвърляния, с който ответникът В. Н. П., ЕГН ****, с адрес град П., ул.”А. Л.” №**, е дарила на дъщерите си В.И. П., ЕГН ****, с адрес град П., ул.”А. Л.” №** и М. И.П., ЕГН **** с адрес град С., ж.к. „М.” *, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, собствеността върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в община П., село К., а именно:
- УПИ ІІ-44, в кв.4 по плана на село К., община П., с площ на УПИ от 580 кв.м., който имот, съгласно документи за собственост представлява ДВОРНО МЯСТО, празно.
ОСЪЖДА И.В. П., ЕГН ****, от град П., ул.”А. Л.” № **, В. Н. П., ЕГН **** от град П., ул.”А. Л.” № ** и В.И.П., ЕГН **** от град П., ул.”А. Л.” № ** да заплатят на „П. Б. /Б./” **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – град С., ул.”Т. А.” № ** деловодни разноски в размер на 962.57 /деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :