Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Р. П. – Петрич, с който срещу подсъдимия А. Б. Б., роден на *** г. в гр.П., с постоянен
и настоящ адрес гр.П., ул.”. №***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН – *, е повдигнато обвинение
за това, че на 30.06.2012г. на МП Златарево, община Петрич, в лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. № Е 6297 КВ, собственост на А. Б. Б. е държал
акцизни стоки без български бандерол, а именно: 200 броя кутии с по 19 къса във
всяка кутия цигари марка „YORK” на стойност 1 425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева, когато такъв се изисква по закон, а именно съобразно разпоредбите на чл.2 т.2, чл.4 т.1 и т.7, чл.19 ал.1, чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, съгласно който: На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия- чл.2 т.2 ЗАДС; По смисъла на този закон акцизни
стоки са стоките, посочени в чл.2 - чл.4 т.1 ЗАДС; Бандерол е държавна ценна
книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка - чл.4 т.7 ЗАДС; Стоките по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка, при тяхното внасяне на територията на страната - чл.19 ал.1 ЗАДС; Производителите на тютюневи изделия…., предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена - чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАДС, както и съгласно чл.25 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, а именно: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз; Бандеролите се издават по утвърдени от министъра на финансите проекти /макети/; Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред, определен от министъра на финансите - чл.25 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 от ЗТТИ и „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25-чл.28 ал.1 ЗТТИ, като деянието представлява немаловажен случай – престъпление по чл.234, ал.1 от НК.
В съдебна фаза, по молба на подсъдимия и защитника бе проведено предварително изслушване на страните. На основание чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК съдът с определение одобри съгласието на страните да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанията на съответните протоколи от досъдебното производство. Освен това подсъдимият изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират нови доказателства за тези факти. По реда на чл.372, ал.4 от НПК след като провери и се увери, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителният акт факти.
Представителят на Р. П- Пеприч в хода на съкратеното съдебно следствие поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, така и по отношение на правната квалификация. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал и направените от подсъдимия самопризнания по безспорен начин се установява, че Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението отразено в обвинителния акт, както и че деянието е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато. Пледира Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 10 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години, да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание Глоба в еднократния размер на предмета на престъплението – 1 425 лева. Иска се и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК да бъде отнета и една втора идеална част от Лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № Е 6297 КВ, доколкото същият е семейна имуществена общност и е послужил за извършване на престъплението.

Подсъдимият А. Б. се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник. Признава изцяло вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желае производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Изразява съжаление за случилото се. Защитникът на подсъдимия не отрича, че Б. е осъществил състава на инкриминираното престъпление, но изразява становище, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК във вр. с чл. 55 от НК и същото да бъде отложено с минимално предвидения в законодателството изпитателен срок. По отношение на искането за налагане и на кумулативно наказание „глоба” защитникът поддържа становище, че същото е незаконосъобразно с оглед доказателствата за семейното положение на подсъдимият, процесуалното му поведение, характеристични данни, трудова ангажираност и тъй като не са налице законовите основания за това. Относно искането за отнемане на една втора идеална част от лекия автомобил се изразява становище, че същият не е средство за извършване на престъплението.

На основание чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.372, ал.4 НПК по делото не
са разпитвани свидетелите с изключение на съпругата на подсъдимият – свид. Ф.
Б., която бе изслушана по искане на защитата с цел събиране на характеристични
данни за подсъдимият.

Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и
изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, прие за установена от
фактическа страна фактологията, изложена в обвинителния акт. Този извод се
формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия.

С оглед събраните гласни и писмени доказателствата, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие от 01.07.2012г., фотоалбум, протоколи за разпит на
свидетелите Ц., Т., Б., Автобиография на А. Б., декларация за материално и
семейно положение и имотно състояние, АУАН № 590 от 01.07.2012г., АУАН № 589 от 01.07.2012г., разписка № 2208 от 01.07.2012г., разписка № 2207 от 01.07.2012г.,
разписка № 2206 от 01.07.2012г., справка от НБД ”Население”, писмо рег.№ 19661 от 04.07.2012г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Благоевград ведно със справка за ППС с рег.№ Е 6297 КВ, справка за съдимост рег.№ 814 от 02.07.2012г., експертна справка за дължим акциз, служебен манифест № 306 от 03.07.2012г. справка изх.№ БП 107/2012г. от 04.07.2012г. за регистрирани нарушения, касаеща подсъдимия, удостоверение за сключен граждански брак от 29.07.2007г., удостоверение за раждане от 11.10.2007г., удостоверение за раждане от 30.12.2011г., вкл. направените признания на подсъдимия в хода на
съкратеното съдебно следствие, съдът в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Б. Б. е роден на *** г. вгр.П., с постоянен и настоящ
адрес гр.П., ул."”. № ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
основно образование, безработен, ЕГН – *. На 30.06.2012 година Б. и съпругата
му – свидетелката Ф. Т. Б. заминали за Р Македония. Пътували със собствения си
лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. № Е 6297 КВ, управляван от Б..
Целта на посещението им в Р Македония била търговия с дрехи, като със
спечелените по този начин пари А. и Ф. Б. се грижели за двете си деца.
На връщане за Р България, подсъдимият А. Б. закупил 20 стека цигари марка
„YORK” с по 19 къса цигари във всяка кутия и ги укрил във фабричните кухини на
двата прага на описания по – горе лек автомобил. На 30.06.2012г около 21,00
часа А. Б. и съпругата му пристигнали на ГКПП Златарево за влизане в страната
ни. Митнически инспектор на Митница Югозападна – свидетеля В. Ц. ги попитал
дали имат нещо за деклариране и след като получил отрицателен отговор,
пристъпил към извършване на щателна митническа проверка на автомобила. При
проверката, свидетелят Ц. установил наличието на цигари с македонски бандерол, за което съставил 2 броя актове за установяване на митническо нарушение № 589 и № 590 от 01.07.2012г съответно срещу А. Б. Б. и Ф. Т. Б., с които били задържани описаните цигари – 200 броя кутии с по 19 къса във всяка кутия – 3800 къса цигари марка „YORK”, както и лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. № Е 6297 КВ, собственост на А. Б. Б., ведно с 1 брой контактен ключ,
свидетелство за регистрация част ІІ № 005032655.

В хода на досъдебното производство е установено, че стойността на 200 броя
кутии с по 19 къса във всяка кутия – 3800 къса цигари марка „YORK” е 1425
/хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева /по 7,125 лева за 1 кутия/.
Съгласно приложената в кориците на делото справка за изчислен и дължим акциз съобразно чл.39 от ЗАДС, чл.71 от ППЗАДС и Публичния регистър на цените на тютюневите изделия от местно производство и внос дължимия акциз е общо 711,55 лева /седемстотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/.
Видно от обясненията на подсъдимият в съдебно заседание, показанията на
неговата съпруга и писмените доказателства, същият е женен, има две деца- на
6 месеца и на 6 години, няма постоянна работа, притежава и МПС.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства. От показанията на свидетелите В. Ж. Ц. и О. Б. Т.,
/присъствали по време на извършената щателна митническа проверка на процесният автомобил/ по безспорен начин се установява, че на 30.06.2012г. подсъдимият е управлявал лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № Е 6297 КВ и на МП Златарево, в резултат на извършената проверка в автомобила са открити процесните акцизни стоки без задължителния български бандерол. Показанията на тези свидетели кореспондират изцяло и със събраните по делото писмени доказателства, които се подкрепят и кореспондират изцяло и с направеното от подсъдимия самопризнание както на етап досъдебно производство, така и в съдебната фаза на процеса, също и с писмените доказателства по делото. Съдът преценява достоверността на показанията на посочените свидетели с оглед вътрешната им безпротиворечивост, логичност и убедителност, съпоставяйки ги с останалите по делото доказателства. Показанията на тези свидетели съдът цени като безсъмнени и категорично потвърждаващи обвинителната теза.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът ПРИЕМА ОТ ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал по делото, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия А. Б. Б. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл. 234, ал.1 от НК, а именно: на 30.06.2012г в района на МП Златарево, община Петрич, в собствения си лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № Е 6297 КВ е държал акцизни стоки без български бандерол, а именно: 200 броя кутии с по 19 къса във всяка кутия – 3800 къса цигари марка „YORK” на обща стойност 1425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева /по 7,125 лева за 1 кутия/ когато такъв се изисква по закон, като деянието представлява немаловажен случай.

Разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към който препраща, и които предвиждат кои стоки подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол като доказателство за платения акциз.

Изпълнителното деяние на престъплението по този състав се изразява в две форми – продажба или държане на стоки, които съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове подлежат на облагане с акциз, но такъв не е заплатен за тях, доказателство, за което е отсъствието на залепен върху същите бандерол. В случая подсъдимият е обвинен, че на посочените място и време, в управлявания от него лек автомобил, е държал акцизни стоки без бандерол, издаден по реда, определен от Министъра на финансите на Р.България в Закона за акцизите и данъчните складове – процесните кутии цигари, индивидуализирани като количество, марка и стойност. Безспорно се установява изпълнителното деяние на престъплението. Изпълнителното деяние „държане” е осъществено от подсъдимия Б. чрез упражняването на фактическа власт върху процесните акцизни стоки без български бандерол, закупени от него. Факта на закупуването на тези цигари, укриването им във фабричните кухини на двата прага на автомобила, управляван от самия подсъдим и пренасяйки ги сочат на упражняване на фактическа власт върху тези вещи от същия. За да е налице държане на акцизни стоки е достатъчно деецът да упражнява фактическа власт върху тези вещи. Законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност. Подсъдимият е съхранявал акцизните стоки – цигари, в лек автомобил марка „ Опел -Астра”, с рег.№ Е 6297 КВ, управляван от него, т.е. подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху тези вещи, която е прекъсната с изземването им .

Съдържанието на нормата на чл.234, ал.1 от НК, като бланкетна такава, следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, които предвиждат кои стоки подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол като доказателство за платения акциз. Нормативен акт – закон, изисква поставянето на бандерол върху акцизната стока и за цигарите това са: чл.2 т.2, чл.4 т.1 и т.7, чл.19 ал.1, чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, а именно: „На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия – чл.2 т.2 ЗАДС; По смисъла на този закон акцизни
стоки са стоките, посочени в чл.2, чл.4 т.1 ЗАДС; Бандерол е държавна ценна
книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка-чл.4 т.7 ЗАДС; Стоките по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка, при тяхното внасяне на територията на страната-чл.19 ал.1 ЗАДС; Производителите на тютюневи изделия...., предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена-чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАДС, както и съгласно чл.25 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, а именно: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз; Бандеролите се издават по утвърдени от министъра на финансите проекти /макети/; Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред, определен от министъра на финансите-чл.25 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 от ЗТТИ и „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25-чл.28 ал.1 ЗТТИ. В случая подсъдимият е държал акцизни стоки-цигари без бандерол, без български бандерол. От обстоятелството, че цигарите не са били облепени с бандерол следва, че същите са били без изискуемия се съгласно българското законодателство бандерол - чл.25, ал.1 ЗТТИ.

С оглед на горното налице са признаците на престъплението в което е обвинен Б. от обективна страна.

От обективна страна е налице и предвидения от състава на престъплението по чл.234 ал.1 НК обективен признак – „извършеното деяние представлява немаловажен случай”. Легално определение на понятието “маловажен случай” законодателят е дал в чл.93, т.9 НК, а именно – маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая стойността на предмета на престъплението е 1 425 лева, същевременно дължимия акциз върху тютюневите изделия е 711 .55, т.е. налице са причинени вредни последици, които не са незначителни. В настоящия казус съдът взе предвид и начина на сдобиване с акцизната стока и държането й – подсъдимият е закупил стока, укрил е същата в собствения си лек автомобил, като по този начин е демонстрирал поведение на въвеждане на акцизните стоки на територията на страната, което е целял да остане скрито за съответните органи и като следствие от него да не обективира държане на стоки, подлежащи на облагане с акциз.
На следващо място с разпоредбата на чл.234, ал.1 НК законодателят е криминализирал държането на акцизни стоки без бандерол, дори те да се употребяват за лични нужди. Това е така, защото държането на акцизни стоки застрашава стопанските отрасли, свързани с производство, разпространение и търговия с акцизни стоки и с нарушаването на законовите разпоредби в тази им част се ощетява републиканския бюджет. В случая обществената опасност на деянието не е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. Макар подсъдимият да е държал същите за своя нужда, степента на обществената опасност и морална укоримост на деянието не могат да се приемат за по-леки от обикновените случаи на престъпления от същия вид. Конкретното извършено престъпление е от вида с висока динамика, насочено срещу финансовата система и мотивирано от желанието за решаване на битови проблеми с осъществяването на престъпна дейност. Ето защо цялостната характеристика на деянието и дееца не дава основание за извод, че извършеното може да бъде определено като „маловажен случай”.
От субективна страна престъплението, извършено от подсъдимия е осъществено при пряк умисъл. В конкретният казус обективните действия на същия по безспорен начин показват, че той е осъществил деянието при пряк умисъл. Следва да се отбележи, че акцизните стоки се намирали в автомобила, собственост на подсъдимия, който той управлявал от Р Македония за Р България, били са укрити във фабричните кухини на двата прага на автомобила именно от него. Последният е бил с ясното съзнание, че упражнява фактическа власт върху акцизните стоки без поставен български бандерол. Т.е., подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. За да приеме, че подсъдимият е действал умишлено при извършване на деянието, съдът прецени в съвкупност следните безспорно установени факти: процесните стоки са укрити във фабричните кухини на двата прага на автомобила, факт, който е индиция, че подсъдимият е съзнавал, че държането на акцизни стоки без български бандерол е забранено от закона и се е опитал да избегне плащането на дължимия акциз, евентуално – реализирането на наказателна отговорност. Фактическото държане на подлежащи на облагане с акциз стоки по начин, по който не се демонстрира желание за обективиране на това обстоятелство пред митническите органи, от който момент лицето се задължава да следва техните указания за времето и мястото на облагане на стоките с акциз, сочи на умисъл за осъществен състав на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
Обект на посегателство са обществените отношения свързани с контрола върху държането на акцизни стоки, както и заплащането на дължимия акциз за такива стоки.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимият да спазва установеният в закона ред /ЗАДС и ЗТТИ/ и желанието му да набави за себе си материална облага по лек, макар и престъпен начин, като избегне плащането на дължимия акциз за държаните от него тютюневи изделия, без поставен върху потребителската им опаковка акцизен бандерол.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.234, ал.1 НК – лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието, лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета, а съгласно разпоредбата на ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 – 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Съдът при преценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай, приема като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, позитивните характеристични данни, изразеното съжаление, направеното от същия самопризнание в хода на досъдебното производство и съдействието, което е оказал на разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи обстоятелства следва да бъде отчетено високата степен на обществена опасност на деянието, поради факта, че за същото се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, поради което е и тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предвид на това, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока, предвид многобройността на деянията от този вид в съдебния район, обществената опасност на дееца, която е ниска, предвид чистото му съдебно минало, причините за извършване на деянието – личността на дееца, незачитане правилата по Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за тютюна и тютюневите изделия, отчете и смекчаващите вината обстоятелства и определи наказание в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При решаване въпроса дали да бъде изтърпяно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ месеца съдът, преценявайки многобройните смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, процесуалното му поведение в хода на процеса – самопризнанието за извършеното от него деяние, дадено още в хода на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни за личността му, мотива за извършване на престъплението, счита че целите на наказанието и по-конкретно за поправянето на осъдения не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното наказание. Налице са и условията за това – наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от 7 /седем/ месеца, към датата на извършване на деянието /както и към настоящия момент/ подсъдимият е неосъждан. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи за срок от 3 /ТРИ/ години, от влизане на присъдата в сила изтърпяването на наказанието.
Съдът не наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 НК наказание Глоба до десет кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки. Съдът е на мнение, че тази проява ще бъде еднократна предвид проявеното разкаяние от последния. Съдът счита, че налагането на глоба дори и в еднократния размер на иззетата стока ще бъде непосилна за заплащане от подсъдимия, взе предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и подбудите за извършване на престъплението. Ето защо приложи и разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че определеното наказание от 7 месеца лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, без налагането на кумулативно предвиденото наказание "глоба" ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне и дисциплиниране към спазване на обществения ред.
На основание чл.234, ал.3 НК, съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението: акцизни стоки без поставен български бандерол, а именно: 200 броя кутии с по 19 къса във всяка кутия цигари марка „YORK” на стойност 1 425 .00 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева.
На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК приобщеният по делото като веществено доказателство - Лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Е 6297КВ, ведно със СРМПС част ІІ и контактен ключ се намират в склад на Митница Югозападна под отговорното пазене от служител и следва ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика – А. Б. Б. с ЕГН ***.
Съдът не приема за основателен доводът на прокуратурата, че автомобилът, собственост на подсъдимия, в който са били укрити акцизните стоки е послужил за извършване на престъплението, поради което и следва същият да се отнеме на основание чл.53, ал.1, т.1 от НК. На първо място в разпоредбата на чл.234, ал.3 НК е предвидено отнемане в полза на държавата единствено на предмета на престъплението – в случая процесните акцизни стоки, а не на средството за извършването му. Изпълнителното деяние „държане” касае осъществяване на фактическа власт от дееца върху предмета на престъплението. Съдът в този смисъл намира, че лекият автомобил не е послужил за умишленото престъпление, тъй като деецът пряко и непосредствено не го е използвал за осъществяването на състава на престъплението. Чрез използването на лекия автомобил деецът не осъществява изпълнителното деяние-"държане". Лекият автомобил е мястото, в което се държат акцизните стоки, а не е средството за осъществяване на "държането" им. "Държането" на цигарите не се извършва посредством лекия автомобил, а независимо от него и обективно не е послужил за извършване на престъплението. За упражняването на фактическа власт върху тези вещи не е необходимо използването на автомобила, чието отнемане се иска. Тази именно фактическа власт се осъществява лично от дееца, като може да бъде осъществена и чрез другиго, каквото е и легалното определение на законодателството за държане – „лично или чрез другиго”. В тази връзка по отношение на фактическата власт същата може да се реализира на различни места и по различно време, но деецът не използва средства за извършването на това престъпление, тъй като държател е само и единствено субекта на престъплението. Аналогичен е случая, в който се твърди държане на наркотично вещество в къща, прилежащ двор, стопанска постройка и т.н. Използването на лекия автомобил за укриване на забранените стоки би било съставомерно при евентуално транспортиране на същите или пренасянето им през граница, каквото обвинение обаче на подсъдимия не е повдигано. Самото държане обаче, доколкото същото е упражняване на фактическа власт би могло да се осъществи от подсъдимия и без използването на автомобил, независимо от количеството забранени стоки. В подкрепа на съжденията на съда в тази насока, а именно, че при изпълнителното деяние „държане” автомобилът не би могъл да е средство за извършване на престъплението, или да послужи за извършването му е и обстоятелството, че в особената част на НК законодателя изрично е предвидил в няколко състава отнемане на МПС, когато същото е послужило за извършване на престъплението – чл.242, ал.8 от НК, чл.280, ал.3 от НК. С оглед изложеното съдът постанови връщане на лекия автомобил на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: