Производството е по чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по извършването на
съдебната делба и по претенции по сметки в делбеното производство.

С Решение № 8192 от 02.08.2021 г., постановено по настоящето дело, съдът е
отхвърлил предявения от З. С. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „С. Х.“ № 52, Л.С. Н., ЕГН: *, с адрес с. Н. Д. У. „В. П.“ № 9, общ. С., В. С. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., В. С. Й., ЕГН: *, с адрес Г. С., общ. П., У. „Т.“ № 14, всички Ч. процесуалния представител адвокат Г. Ю., със съдебен адрес – Г., У.„Т. А.“ № 41, . 2, иск срещу
Ю. К. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., М. А. М., ЕГН: * с адрес Г. П., У. „В.“ № 9, С. А. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., О. Н. П., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., Л. И. В., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „В. К.“ № 1., Й. И. М., ЕГН: * с адрес Г. П., У. „Т.“ № 15, И. Л. А., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., К. Л. А., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., за допускането на делба на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и едно, точка, седемстотин петдесет и три, точка, едно, точка, две/ по КККР на Г. П..
Първоинстанционното решение е отменено с Решение № 265 от 08.05.2022 г.,
постановено по В.Г.д. № 1058/2021 г. на Окръжен съд - Г. Б., и вместо него е
допуснато извършването на съдебна делба между З. С. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П.,
У. „С. Х.“ № 52, Л. С. Н., ЕГН: *, с адрес с. Н. Д. У. „В. П.“ № 9, общ. С., В. С. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., В. С. Й., ЕГН: *, с адрес Г. С., общ. П., У. „Т.“ № 14, Ч. адв. Г. Ю., АК - Б., Ю. К. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., М. А. М., ЕГН: * с адрес Г. П., У. „В.“ № 9, С. А. Н., ЕГН: *, с адрес Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56126.601.753.1.2 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м. /осемдесет и един/ квадратни метра, вписан с административен адрес - обл. Б., общ. П., Г. П., У. “Ч. С.“ № 26, . 2, находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.601.753 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта 56126.601.753.1.1, над обекта 56126.601.753.1.3, при следните квоти: за З. С. Н., ЕГН: * – 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, за Л. С. Н., ЕГН: * – 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за В. С. Н., ЕГН: * – 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за В. С. Й., ЕГН: * – 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за Ю. К. Н., ЕГН: *, М. А. М., ЕГН: * и С. А. Н., ЕГН: * – общ дял от 1/12 /една
дванадесета/ идеална част, както и е отменен нотариалният акт, с който
ответниците са признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила на 28.06.2023 г.
Във втората фаза на делбеното производство, след допускане на делбата и в срока по чл. 346 ГПК, е постъпило искане по сметки от съделителите З. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й. срещу съделителите Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., за заплащане на
суми, представляващи обезщетение за лишаването им от правото да ползват общата вещ – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на Г. П., съобразно правата, които имат в съсобствеността, за периода от датата на връчване на покана с правно основание чл. 32 ЗС - 10.08.2016 г., връчена лично на всеки един от съделителите, до датата на депозиране на искането по сметки - 15.03.2024 г., както следва: 41 400,00 /четиридесет и една хиляди и четиристотин/ лева - обезщетение за лишаване на съделителя З. С. Н. от правото да полза съсобствената вещ за посочения период, ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, и по 16 560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева - обезщетение за лишаване на съделителите В. С. Н. и В. С. Й., от правото да ползват съсобствената вещ за посочения период, ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
За доказване основателността на искането по сметки е представено заверено копие на Покана от З. С. Н., Л. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й., Ч. адв. Ю., от 08.08.2016
г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, адресирана до Ю. К. Н., М. А. М. и
С. А. Н., получена на 10.08.2016 г., съгласно приложено известие за доставяне.
Със същата Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., са поканени в едноседмичен срок от
получаване на поканата да освободят съответните на съсобствеността на З. С. Н., Л. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й. идеални части от имота, като им предоставят и
съответните ключове за осигуряването им на достъп, като в противен случай и
след изтичане на указания срок, дължат обезщетение за лишаването им от правото да ползват съсобствеността си, в посочен размер за всеки от адресатите на поканата, съответстващ на притежаваната квота на собственост от жилището.
Представено е и заверено копие на Уведомление от 12.08.2016 г. от Ю. К. Н., М.
А. М. и С. А. Н., адресирано до адв. Ю., относно покана от 08.08.2016 г., в
което е обективирано възражение от посочените лица, че изпращачите на
цитираната покана са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на Г. П., тъй като последният е
собственост на Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., придобит на основание давностно
владение.
Претенцията касателно искането по сметки се оспорва както по основание, така и
по размер от съделителите Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., които в нарочно становище оспорват твърдението, че процесното жилище е ползвано единствено от тях, като навеждат, че претендиращите обезщетение по смисъла чл. 31, ал. 2 ЗС са съхранявали свои вещи в имота и не са били лишени от правото им на ползване
на същия, съответстващо на притежаваните идеални части от правото на
собственост. В тази връзка, в хода на производството, представят кореспонденция между процесуалните представители на страните, представляваща писмена разпечатка от имейл, адресирана от адв. Ю. до адв. Й., в която се сочи, че „Всички лични вещи и предмети на доверителите ми, които са били оставени в жилището са напълно унищожени по един недопустим и недобросъвестен начин ...“.
Твърдят, че жилището не е ползвано единствено от тях през претендирания период, тъй като М. А. М. и С. А. Н., след сключването на граждански брак – М. М. на 16.12.2007 г. /съгласно заверено копие на Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0200 от 16.12.2007 г. на Община П./, а С. Н. на 06.05.2017 г. /съгласно заверено копие на Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0072 от 06.05.2017 г. на Община П./, но още при годежа на 06.08.2016 г., са заживели в семейни жилища, различни от
процесното, а Ю. Н. е напуснала делбения имот през м. юни 2022 г., след
постановяване на въззивното решение по настоящото дело. Съделителите Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н. твърдят още, че не им е отправяна писмена покана за
претендираното обезщетение, доколкото твърдяната такава, връчена на 10.08.2016 г. била получена от М.А., съгласно представеното по делото
Известие за доставяне, а те не били упълномощавали такова лице да получава
кореспонденцията им. Оспорват твърдението, че от тяхна страна е изпращано
Уведомление от 12.08.2016 г., като оспорват истинността на подписите, положени
в същото. Твърдят, че през 2016 г. са предоставили ключове от процесното жилище на съделителя Л. С. Н., който е поел ангажимент да предостави такива на
останалите ищци.
В проведено на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на съделителите, срещу които е изведено искането по сметки,
оспорва претенцията по основание и размер, като изразява становище, че част от
нея е погасена по давност за периода от 2016 г. до 2019 г.
В хода на производството е открито производство по оспорване истинността
/автентичността/ на подписите в Уведомление от 12.08.2016 г., положени от
лицата Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., като е допусната съдебно-графологична
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по така назначената съдебно-графологична експертиза, подписът срещу т. 1 в Уведомление от 12.08.2016 г. е положен от Ю. К. Н., ЕГН *, подписът срещу т. 2 в Уведомление от 12.08.2016 г. е положен от М. А. М., ЕГН *, и подписът срещу т. 3 в Уведомление от 12.08.2016 г. е положен от С. А. Н., ЕГН *.
Съгласно представени по делото заверени копия от удостоверения за постоянен и настоящ адрес, издадени от Община П., считано от 19.02.2009 г. М. А. М., ЕГН *,
има заявен постоянен адрес и последен настоящ адрес /идентични/ - Г. П., У.
„В.“ № 9, и считано от 11.05.2017 г. С. А. В., ЕГН *, има заявен постоянен адрес и последен настоящ адрес /идентични/ - Г. П., У. „Н.“ № 14.
В проведено на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по делото е изслушан Л.
Н. по предварително поставен въпрос – Получил ли е от ответниците Ю. Н., М. М.
и С. Н. ключ за процесното жилище, находящо се в Г. П., У. „Ч. С.“ № 2., през 2016 г.? На така зададения въпрос Л. Н. отговаря, че не е получавал ключ в посоченото време, както и че въобще не е контактувал с тях.
Разпитана е свидетелката С.Б. М. – свекърва на ответницата М. М., която излага, че М. /М./ е нейна снаха от 2007 г. и оттогава живее в нейния дом, находящ се в Г. П., У. „В.“ № 9. Свидетелката установява, че познава семейството на снаха си, както и че М. има сестра - С., която от 2016 г. била сгодена, а от 2017 г. е омъжена. Уточнява, че двете дъщери посещавали майка си в жилището, в което последната живеела със съпруга си преди да почине. Изнася още, че майката на М. била силно притеснена от проблеми свързани с роднини на покойния й съпруг и със съседи, както и че около м. май 2022 г., след като „загубили“ делото в окръжен съд, майката на М. се изнесла от жилището, в което живеела и заживяла в дома на дъщеря си М., след което се преместила при другата си дъщеря С., а понастоящем живее в друго жилище.
Във втората фаза на делбеното производство е изведена и възлагателна претенция от З. С. Н. и В. С. Н. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК - да бъде поставен в техен дял допуснатият до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на Г. П., с предназначение – жилище, апартамент, мотивирана с твърдение, че към датата на кончината и на двамата наследодатели на претендиращите съделители, всеки един от тях двамата е живял в едно домакинство съвместно с наследодателя.
Съделителите Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., Ч. процесуалния си представител,
изразяват становище, че искането за възлагане в дял на И. делбеното жилище е
неоснователно, тъй като не са налице предвидените в тази разпоредба условия.
Мотивират се с твърдението, че към кончината на всеки един от наследодателите на страните, в процесното жилище са живели само и единствено ответниците, като уточняват, че В. Н. е живяла в обособена за живеене стая в „мазето“, находящо се под процесния етаж, а З. Н. - в построено от него жилище в друг район на града.
В последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 25.09.2024 г.,
процесуалният представител на съделителите З. С. Н. и В. С. Н., предоставя на
съда начина на извършване на реална делба на имота.
В депозирано писмено становище процесуалният представител на Ю. К. Н., М. А. М.
и С. А. Н., изразява становище, че искането за възлагане в дял следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно, а имотът, допуснат до делба, да бъде изнесен на публична продан.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, съгласно което на процесния етаж са обособени
антре, три стаи и две тераси, като в стълбищната клетка между втори и трети
етаж е обособен външен за апартамента санитарен възел. Вещото лице заключава, че процесният имот е неподеляем, тъй като в апартамента има обособени кухня или кухненски бокс, но без баня - тоалетна, като съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, имотът не е поделяем на дялове, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
Към датата на изготвяне на експертното заключение - 20.05.2024 г., вещото лице
е посочило, че пазарната стойност на допуснатото до делба жилище,
представляващо СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на Г. П., е в
размер на 55 500,00 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева. Съобразно
притежаваните от съделителите идеални части от правото на собственост върху
процесния имот, пазарната стойност на притежаваните от тях дялове от жилището, което е допуснато до делба, са както следва: за З. Н. - 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, с пазарна стойност на притежавания дял в размер на 37 000,00 /тридесет и седем хиляди/ лева; за В. Н., В. Й. и Л. Н. - 1/12 /една
дванадесета/ идеална част за всеки, с пазарна стойност на притежавания от всеки дял в размер на 4 625 /четири хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева, и за Ю. Н., М. М. и С. Н. - 1/36 /една тридесет и шеста/ идеална част за всяка, с
пазарна стойност на притежавания от всяка дял в размер на 1 542 /хиляда
петстотин четиридесет и два/ лева.
По отношение на определяне средномесечния пазарен наем за всяка една от квотите и за всеки един от съделителите З. Н., В. Н. и В. Й., вещото лице е определило пазарната наемна стойност на дела на всеки от посочените съделители за периода от 10.08.2016 г. до 15.03.2024 г., като в тази стойност обаче, е посочена общата сравнителна наемна стойност на жилището и 1/2 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира процесното жилище, който поземлен имот не е предмет на настоящото производство. Съгласно заключението на вещото лице, СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на Г. П., е с площ от 81,00 /осемдесет и един/ кв.м., като при месечна пазарна цена на кв.м. от 0,65 евро или 1,59 лева, сравнителната наемна стойност на жилището за един месец е в размер на 53 евро, равняваща се на 103,66 лева.
По делото е представено заверено копие от Приемо-предавателен протокол от
21.03.2024 г., съгласно който адв. П. Й. – процесуален представител на Ю. К.
Н., М. А. М. и С. А. Н., на 21.03.2024 г. е предал на ръка на адв. Г. Ю. –
процесуален представител на З. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й., ключ от входната
врата на СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2, подробоно описан в протокола, с което страните декларират, че на съделителите З. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й., е
осигурен достъп до процесното жилище.
По претенциите по сметки:
Претенциите по сметки са предявени в преклузивния срок по чл. 346 ГПК, същите
са насочени от част от съделителите против друга част от тях и са с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите ъсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движима или недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
В конкретния случай, съдът констатира противоречие във фактическите твърдения на страните по производството по сметки, които в първата фаза по допускане на делбата поддържат една защитна теза, а във втората фаза – противоположна такава.
СъделителитеЮ.Н., М.М. и С.Н., в първата фаза по допускане на делбата твърдят, че са единствени собственици на процесното жилище, въз основа на осъществено от тяхна страна давностно владение, като никоя от страните - останалите наследници на общите наследодатели не е ползвала или владяла заедно с тях имота. Във втората фаза на делбата вече твърдят, че съделителката Ю.Н. е ползвала само половината от жилището - една стая, като другата стая била заключена и в нея се помещавали вещи на част от останалите наследници.
Съделителите З.Н., В.Н. и В.Й. в първата фаза по допускане на делбата поддържат, че ползвали една стая от жилището, докато във втората фаза на делбата, противоположно на посоченото, твърдят, че са лишени от правото на ползване на притежаваните от тях идеални части от процесния имот.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че предявената в производството по искания по сметки претенция за обезщетение за лишаване от правото на ползване, е частично основателна.
Безспорно се установи по делото, че за част от претендирания период – от 10.08.2016 г., когато от ответниците по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е получена нарочна покана за обезщетение, до постановяване на първоинстанционното решение – 02.08.2021 г., процесният имот се е ползвал от съделителките Ю.Н., М.М. и С.Н., като ирелевантно за претенцията е обстоятелството, дали същите са владяли целия имот с намерение за своене или са владяли собствените си идеални части и са държали чуждите такива от имота. Ирелевантно е и обстоятелството, че съделителките М.М. и С.Н. са сключили граждански брак и са заживели в дома на съпрузите си. Съгласно възприетото становище в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
В случая ответниците по претенцията М.М. и С.Н., макар и да не са живели в процесното жилище след сключването на граждански брак от всяка една от тях, не са позволили на другите съсобственици да си служат с общата вещ, като са твърдели собственост върху целия имот. По същия начин ответницата по претенцията Ю.Н. е ползвала процесния имот лично, а след това, макар от събраните в хода на настоящото производство гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. М., да се установява, че е напуснала процесния имот през м. май 2022 г., е препятствала останалите съсобственици да си служат с общата вещ.
Едва на 21.03.2024 г., след предявяването на искането по сметки, адв. П. Й. – процесуален представител на Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н., е предал на ръка на адв. Г. Ю. – процесуален представител на З.С.Н., В.С.Н. и В.С.Й., ключ от входната врата на СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2, подробоно описан в протокола, с което страните са декларирали, че на съделителите З.С.Н., В.С.Н. и В.С.Й., е осигурен достъп до процесното жилище.
Следователно до предявяването на претенцията на 15.03.2024 г. съделителите З.С.Н., В.С.Н. и В.С.Й., не са имали достъп до процесното жилище и същите са били лишени от правото на ползване на същото.
От Н. според цитираното ТР № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС „задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“
В случая, от представеното заверено копие на Покана от З.С.Н., Л.Н.С., В.С.Н. и В.С.Й., чрез адв. Ю., от 08.08.2016 г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, адресирана до Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н., получена на 10.08.2016 г., съгласно приложено известие за доставяне, безспорно се установява, че претендиращите обезщетение лица /З.С.Н., В.С.Н. и В.С.Й./ са поканили ползващите съсобственици да освободят съответните на собствеността им идеални части от имота, като им предоставят и съответните ключове за осигуряването им на достъп, като в противен случай и след изтичане на указания срок, дължат обезщетение за лишаването им от правото да ползват съсобствеността си, в посочен размер за всеки от изпращачите на поканата, съответстващ на притежаваната квота на собственост от жилището. Цитираната покана следва да се квалифицира като писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Неоснователни са възраженията на ответниците по претенцията, че не са получили нарочната покана, тъй като от приложеното заверено копие на Уведомление от 12.08.2016 г. от Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н., адресирано до адв. Ю., относно покана от 08.08.2016 г., се установява, че процесното уведомление е отговор именно на коментираната покана, като последната безспорно е стигнала до знанието на адресатите й, макар и получена от лице, за което последните оспорват правото да получава кореспонденцията им. Още повече, че вещото лице по назначената съдебно – графологична експертиза сочи в заключението си, че подписите в процесното уведомление са положени именно от Ю.Н., М.М. и С.Н..
Извънсъдебното признание от страна на процесуалния представител на З.С.Н., В.С.Н. и В.С.Й. – адв. Ю., обективирано в кореспонденция между процесуалните представители на страните, представляваща писмена разпечатка от имейл, че всички лични вещи и предмети на доверителите й, намиращи се в процесното жилище, са унищожени, не може да се приеме като доказателство, че последните са имали достъп до делбения имот, нито, че са ползвали същия по предназначение, доколкото съхраняването на вещи не е съответно на жилищната нужда, съответно ползване на вещта по предназначение.
По изложените съображения, съдът счита, че е осъществен фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като е налице ползване на съсобствения имот от част от съсобствениците, поради което същите дължат на другите съсобственици обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което и предявената претенция по сметки е основателна, но не за претендирания период.
Тази претенция обхваща периода 10.08.2016 г. – 15.03.2024 г., като същата е предявена на 15.03.2024 г. Ответната страна своевременно е направила възражение за изтекла погасителна давност. Разглежданото вземане, макар да се съизмерява с месечния наем, няма характера на такъв, а обезщетението се дължи като глобална сума. Ето защо за него намира приложение общата 5 – годишна давност, установена в нормата на чл. 110 ЗЗД. С оглед посоченото, вземанията от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г. са погасени по давност. За останалата част от периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г. размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на средния пазарен наем, определен от вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза.
По отношение на определяне средномесечния пазарен наем за всяка една от квотите и за всеки един от съделителите З.Н., В.Н. и В.Й., вещото лице е определило пазарната наемна стойност на дела на всеки от посочените съделители за периода от 10.08.2016 г. до 15.03.2024 г., като в тази стойност обаче, е посочена общата сравнителна наемна стойност на жилището и 1/2 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира процесното жилище, който поземлен имот не е предмет на настоящото производство. По тази причина стойностите посочени от вещото лице касателно пазарната наемна стойност на дела на съделителите З.Н., В.Н. и В.Й., за визирания период не могат да се ползват за нуждите на настоящото производство /съобразно предвиденото в новелата на чл.202 ГПК/.
Съгласно заключението на вещото лице, СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., е с площ от 81,00 /осемдесет и един/ кв.м., като при месечна пазарна цена на кв.м. от 0,65 евро или 1,59 лева, сравнителната наемна стойност на жилището за месец е в размер на 53 евро, равняваща се на 103,66 лева.
Следователно, съобразявайки притежаваните идеални части от правото на собственост върху процесния имот от всеки един от съделителите, както и сравнителната наемна стойност на жилището за месец, определена от вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза /103,66 лева/, обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, което се дължи на месец, е както следва: за З.Н., при квота на собственост 8/12 ид.ч. – 69,11 /шестдесет и девет лева и единадесет стотинки/ лева, за В.Н., при квота на собственост 1/12 ид.ч. – 8,64 /осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева и за В.Й., при квота на собственост 1/12 ид.ч. – 8,64 /осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева.
Претенцията за обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е приета за основателна за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г. – общо 60 /шестдесет/ месеца. Следователно обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС - за лишаването на неползващите съсобственици от правото да ползват общата вещ – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., съобразно правата, които имат в съсобствеността, дължимо от ползващите съсобственици, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., е в размер на: за съделителя З.Н. – 4 146,60 /четири хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева (60 месеца х 69,11 лв.), за съделителката В.Н. – 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева (60 месеца х 8,64 лв.) и за съделителката В.Й. – 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева (60 месеца х 8,64 лв.).
Предявеното искане по сметки, представляващо заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да се отхвърли над уважения размер до претендирания такъв и за част от претендирания период, като недоказан и погасен по давност касателно претендирания период.
Относно възлагателната претенция:
Искането за възлагане в дял на имота допуснат до делба с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК е предявено в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че в настоящия случай липсват предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота допуснат до делба, представляващ СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., на съделителите З.С.Н. и В.С.Н..
Възлагането на допуснат до делба недвижим имот в дял на един от съделителите, съгласно цитираната разпоредба на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК, е предпоставено от наличието на кумулативно предвидените предпоставки - да е налице неподеляем жилищен имот, съсобствеността върху него да произтича от наследяване и предявилия претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да няма друго жилище.
Тъй като визираните предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, липсата дори и на една от тях води до неоснователност на направеното искане.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е неподеляем, тъй като в апартамента има обособени кухня или кухненски бокс, но без баня - тоалетна, като съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, имотът не е поделяем на дялове, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Т.е. първата предпоставка на чл. 349, ал. 2 ГПК е налице.
В конкретния казус, безспорно се установи по делото, в първата фаза по допускане на делбата, че процесният имот се е ползвал от съделителките Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н.. Макар изводите на първоинстанционния и въззивния съд да не съвпадат по отношение на крайния резултат по допускането на делба, категорично е установено и в двете производства, че от 1982 г. имотът е ползван от семейството на А.Н., пряк наследник на общите наследодатели, а след неговата смърт от съпругата и децата му. По делото липсват данни, а и ангажирани доказателства в тази насока, от които да се установява по категоричен начин, че към момента на откриване на наследството, т.е. към смъртта на С. Н. и М. Н., претендиращите в техен дял да се постави делбеният имот, съделители З.Н. и В.Н., са живели в процесното жилище.
По делото не са ангажирани и доказателства, които да установяват и че претендиращите съделители нямат друго жилище.
Напротив, от събраните в първата фаза по допускане на делбата гласни доказателствени средства се установява, че съделителят З.Н. е построил свой собствен дом и се е изнесъл от процесното жилище още през 2000 – 2002 г. По отношение на съделителката В.Н., също от свидетелските показания се установява, че е обитавала обект, обособен като жилище, находящ се в приземния етаж, под процесното жилище, но не и в последното.
Предвид изложеното, имотът допуснат до делба, като неподеляем такъв, не може да се постави в дял на съделителите З.Н. и В.Н., тъй като по отношение на последните не са налице предвидените за този способ императивни изисквания, визирани в ноВ.та на чл. 349, ал. 2 ГПК.
По способа на реалното извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В настоящия случай, съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесният имот е неподеляем, тъй като в апартамента има обособени кухня или кухненски бокс, но без баня - тоалетна, като съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, имотът не е поделяем на дялове, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Въз основа на заключените на вещото лице, съдът приема за безспорно установено, че делбеният имот не е поделяем предвид броя на съделителите и размера на техните дялове.
Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Предвид констатираната неоснователност на възлагателната претенция от двама от съделителите по чл. 349, ал. 2 ГПК, делбата на недвижимия имот следва да се извърши като същият бъде изнесен на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
Към датата на изготвяне на експертното заключение по назначената по делото съдебно - техническа експертиза - 20.05.2024 г., вещото лице е посочило, че пазарната стойност на допуснатото до делба жилище, представляващо СОС с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., е в размер на 55 500,00 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева. Съобразно притежаваните от съделителите идеални части от правото на собственост върху процесния имот, пазарната стойност на притежаваните от тях дялове от жилището, което е допуснато до делба, съгласно експертното заключение, са както следва: за З.Н. - 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, с пазарна стойност на притежавания дял в размер на 37 000,00 /тридесет и седем хиляди/ лева; за В.Н., В.Й. и Любен Николов - 1/12 /една дванадесета/ идеална част за всеки, с пазарна стойност на притежавания от всеки дял в размер на 4 625 /четири хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева, и заЮ.Н., М.М. и С.Н. - 1/36 /една тридесет и шеста/ идеална част за всяка, с пазарна стойност на притежавания от всяка дял в размер на 1 542 /хиляда петстотин четиридесет и два/ лева.
Предвид обстоятелството, че делбата на процесния имот е допусната с влязлото в сила Решение № 265 от 08.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1058/2021 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград, съгласно което за Ю.К.Н., ЕГН: ***, М.А.М., ЕГН: **** и С.А.Н., ЕГН: ****, се определя общ дял от 1/12 /една дванадесета/ идеална част, то пазарната стойност на притежавания от Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н., общ дял е в размер на 4 625 /четири хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева.
Относно разноските:
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората фаза на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната съдебна практика на ВКС /Определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др. /, като приложение в случая намира специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба /включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/, се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство /напр. исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния изход по съответния присъединен иск. В тази насока е и практиката, възприета с Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, с която се приема, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и др. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените от него разноски за производството. Когато обаче е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК /Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2021 г., II г. о., ГК/.
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му. Предвид пазарната стойност на имота – 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева, при съобразяване съотношението между делбените дялове, З.С.Н. следва да заплати държавна такса в размер на 1 480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева (37 000 х 4 %), Л.Н.С., В.С.Н. и В.С.Й. следва да заплатят по 185 /сто осемдесет и пет/ лева всеки (4 625 х 4 %), а Ю.К.Н., М.А.М. и С.А.Н. общо следва да заплатят 185 /сто осемдесет и пет/ лева (4 625 х 4 %).
Разноски по делото се претендират и от двете страни.
Съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, представен от процесуалния представител на З.Н., В.Н. и В.Й. – адв. Ю., се претендират разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение в производството по искане по сметки.
Посредством списък с разноски по чл. 80 ГПК, представен от процесуалния представител на Ю.Н., М.М. и С.Н. – адв. Й., се претендират разноски в размер на 1 932,93 /хиляда деветстотин тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляващи сбор от 432,93 /четиристотин тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева - възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Съгласно чл. 355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл. 78 от ГПК. Тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК, разноските за производството се понасят от страните, съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица. Ето защо, направените от страните разноски за съдебно-техническа експертиза в частта, касаеща ликвидиране на съсобствеността следва да останат в тяхна тежест.
Следователно искането на съделителите Ю.Н., М.М. и С.Н. за присъждане на разноски, представляващи заплатено възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза в размер на 33,34 лева, внесено като депозит за експертизата, в частта касаеща делбата, е неоснователно. Довнесеният остатък от дължимото за вещото лице възнаграждение за изготвената съдебно-техническа експертиза, внесено от Ю.Н., М.М. и С.Н., в размер на 37,71 лева, съдът отнася към частта от експертизата, касаеща искането по сметки, която сума следва да се признае за разноски в производството по искане по сметки, направени от Ю.Н., М.М. и С.Н..
С оглед частичното уважаване на претенцията по сметки, разноски се дължат по съразмерност. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че облекченият ред за предявяване на иска за делба - без да се събират предварително държавни такси се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото производство. Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес, в който случай Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в чл.10 държавната такса върху присъдените суми за подобренията, предявени с възражение, да се събира с решението. По делбата всеки съделител има качеството съделител, въпреки условното разделяне на ищец и ответник, поради което законът говори за искания по сметки, а не за възражения. Поради това качество на съделителите в делбата не може да се предяви възражение за подобрения. То съставлява искане по сметки за подобрения или други претенции. По тези съображения, константната съдебна практика приема, че при предявяване на исканията по сметки по реда на чл. 346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага с решението на съда с оглед изхода на спора.
Предвид изложеното съделителите следва да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, за претенцията по сметки в размер на 4 % върху уважената, съответно върху отхвърлената част от нея. Съделителите, предявили искане по сметки - З.Н., В.Н. и В.Й., следва да заплатят държавна такса за отхвърлената част от иска по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер, както следва: З.Н. - 1 490,14 /хиляда четиристотин и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/ лева ([41400 лв. – 4146,60 лв.] х 4 %), В.Н. – 641,66 /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева ([16560 лв. – 518,40 лв.] х 4 %), В.Й. – 641,66 /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева ([16560 лв. – 518,40 лв.] х 4 %), а ответната страна по иска - съделителитеЮ.Н., М.М. и С.Н., дължат държавна такса в размер на 207,34 /двеста и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лева (5 183,40 х 4 %) за уважената част на иска по сметки.
На съделителите Ю.Н., М.М. и С.Н. – ответници по иска по сметки, за производството по искания по сметки следва да им се признаят направените разноски за: довнесения остатък от дължимото за вещото лице възнаграждение за изготвената съдебно-техническа експертиза, в размер на 37,71 лева, която се отнася към частта от експертизата, касаеща искането по сметки, възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно - графологична експертиза в размер на 362,89 лева, както и за адвокатско възнаграждение.
В приложения договор за правна помощ сер. АВ № 0000221986 от 24.09.2024 г. обаче, не е направено разграничение за дължимото възнаграждение на процесуалния представител на Ю.Н., М.М. и С.Н. - адв. Й. по производството по извършване на делбата и дължимото такова по производството по искане по сметки, предвид което съдът намира, че с оглед защитата срещу отправената претенция за сметки във втората фаза на делбата, възнаграждението възлиза на 1 000,00 лева, като същото е съобразено с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на процесуалния представител на предявилите претенцията по сметки - адв. Ю., както и с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На съделителите З.Н., В.Н. и В.Й., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да им се присъдят съдебни разноски за процесуално представителство по заявената от тях претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във втората фаза на делбата, в размер на 69,56 /шестдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, съобразно уважената част на претенцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, на съделителите Ю.Н., М.М. и С.Н., следва да им се присъдят съдебни разноски по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена във втората фаза на делбата в размер на 1 303,18 /хиляда триста и три лева и осемнадесет стотинки/ лева, съразмерно на отхвърлената част на претенцията.
Така мотивиран, Петричкият районен съд

Р Е Ш И:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56126.601.753.1.2 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п.к. 2850, ул. “Ч.С.“ № 26, ет. 2, находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.601.753 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м. /осемдесет и един/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта 56126.601.753.1.1, над обекта 56126.601.753.1.3.
Пазарната стойност на имота е 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева.
Получената от проданта сума следва да се разпредели между съсобствениците, които да получат паричната равностойност на дяловете си според техните права в съсобствеността върху имота, както следва: за З.С.Н., ЕГН: **** – 8/12 /осем дванадесети/ части, за Л.Н.С., ЕГН: **** – 1/12 /една дванадесета/ част, за В.С.Н., ЕГН:**** – 1/12 /една дванадесета/ част, за В.С.Й., ЕГН:**** – 1/12 /една дванадесета/ част, за Ю.К.Н., ЕГН: ***, М.А.М., ЕГН: **** и С.А.Н., ЕГН: **** – общ дял от 1/12 /една дванадесета/ част.

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на З.С.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „С. Х.“ № 52 и В.С.Н., ЕГН:****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, да им бъде възложен в дял процесния делбен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56126.601.753.1.2 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п.к. 2850, ул. “Ч.С.“ № 26, ет. 2, находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.601.753 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м. /осемдесет и един/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта 56126.601.753.1.1, над обекта 56126.601.753.1.3, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, солидарно да заплатят на З.С.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „С. Х.“ № 52, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 4 146,60 /четири хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването му от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 41 400,00 /четиридесет и една хиляди и четиристотин/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендирания период.

ОСЪЖДА Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, солидарно да заплатят на В.С.Н., ЕГН:****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16 560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендирания период.

ОСЪЖДА Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, солидарно да заплатят на В.С.Й., ЕГН:****, с адрес гр. С., общ. П., ул. „Т.“ № 14, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601.753.1.2 по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16 560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендирания период.

ОСЪЖДА З.С.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „С. Х.“ № 52, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. П., сумата от 1 480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща държавна такса по делото, определена като 4 % от стойността на притежавания дял, сумата от 1 490,14 /хиляда четиристотин и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена в производството по искане по сметки, съобразно отхвърлената част от иска, както и сумата от 5 /пет/ лева за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Л.Н.С., ЕГН: 5606010202, с адрес с. Н. Д., ул. „В.“ № 9, общ. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. П., сумата от 185 /сто осемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, определена като 4 % от стойността на притежавания дял, както и сумата от 5 /пет/ лева за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН:****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. П., сумата от 185 /сто осемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, определена като 4 % от стойността на притежавания дял, сумата от 641,66 /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща държавна такса по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена в производството по искане по сметки, съобразно отхвърлената част от иска, както и сумата от 5 /пет/ лева за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.С.Й., ЕГН:****, с адрес гр. С., общ. П., ул. „Т.“ № 14, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. П., сумата от 185 /сто осемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, определена като 4 % от стойността на притежавания дял, сумата от 641,66 /шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща държавна такса по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена в производството по искане по сметки, съобразно отхвърлената част от иска, както и сумата от 5 /пет/ лева за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. П., сумата от 185 /сто осемдесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, определена като 4 % от стойността на притежавания дял, сумата от 207,34 /двеста и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща държавна такса по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена в производството по искане по сметки, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 /пет/ лева за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, да заплатят на З.С.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „С. Х.“ № 52, В.С.Н., ЕГН:****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, В.С.Й., ЕГН:****, с адрес гр. С., общ. П., ул. „Т.“ № 14, сумата от 69,56 /шестдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в производството по искане за сметки, съгласно уважената част от претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена във втората фаза на делбата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, З.С.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „С. Х.“ № 52, В.С.Н., ЕГН:****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, В.С.Й., ЕГН:****, с адрес гр. С., общ. П., ул. „Т.“ № 14, да заплатят на Ю.К.Н., ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, М.А.М., ЕГН: **** с адрес гр. П., ул. „В.“ № 9, С.А.Н., ЕГН: ****, с адрес гр. П., ул. „Ч.С.“ № 26А, сумата от 1 303,18 /хиляда триста и три лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в производството по искане за сметки, съразмерно на отхвърлената част от претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена във втората фаза на делбата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: