Производството по делото е по реда на Глава Двадесет и четвърта от НПК.
Образувано е въз основа на внесен в РС-П. обвинителен акт срещу М. И. П. от гр.
П. за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК по проведено бързо
производство, за това, че на 24.04.2021 г., в около 21,50 часа, в гр. П., по
ул. „Ц. Б. *“, в района на хотел „Б.“, гр. П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС, собственост на Д. В.П. от гр. П., без да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление.
В съдебно заседание ТО-П. К. РП-Б. се представлява от прокурор Н.З. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен състав на престъпление от подсъдимия. Предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и девет месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и наказание „Глоба“ в максимално предвидения от закона размер – 1200 лева. Излага съображения за предложеното наказание, като в тази насока са многото осъждания на подсъдимия и то за престъпления по чл.343 в от НК, както и много нарушения
по ЗДвП.
Подсъдимият М. И. П. се явява в съдебно заседание, същият се представлява от
редовно упълномощен защитник – адв. П.. Защитникът на подсъдимия оспорва
фактическата обстановка, пледира подзащитният му да бъде оправдан по така
повдигнатото срещу него обвинение. Излага съображения в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият М. И. П. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. П., но от
известно време работи в гр. С. П. не притежава свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства (никога не е притежавал такова) и е неправоспособен водач на такива превозни средства. Същевременно, П. е осъждан общо 8 пъти за престъпления от общ характер, като е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК по отношение на едно от тези си осъждания. Две от престъпленията, за които П. е осъден с влязъл в сила съдебен акт, са именно по чл.343в ал.2 от НК.
С наказателно постановление рег. №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от
Началник група ОПП при СДВР гр. София, което му било връчено на 22.04.2020 г.,
не е обжалвано и е влязло в сила на 30.04.2020 г., П. бил наказан по административен ред, затова че управлява моторно превозно средство (МПС), без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, т.е, без да е
правоспособен водач, за това че не съобразява поведението си със светлинните
знаци на светофарната уредба като преминава с управлявания от него автомобил на червен сигнал, както и за това че не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган на МВР, като за тези три нарушения на П. били наложени три
административни наказания както следва - „Глоба” в размер на 300 лева, „Глоба“
в размер на 100 лева и „Глоба“ в размер на 200 лева.
Поради това до изтичането на една година от датата на влизане в сила на
горецитираното наказателно постановление, всяко осъществено от страна на
подсъдимия друго деяние свързано с управление на моторно превозно средство без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС, на практика осъществява признаците на престъплението по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Въпреки че добре разбирал този факт, още преди да е изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на горепосоченото наказателно постановление и макар да
съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, както и че
вече е бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за правоуправление, вечерта на 24.04.2021 г., подсъдимият М. И. П., който по това време се намирал в гр. П., се качил в ползвания от него лек автомобил марка и модел „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС, собственост на Д. В. П. от гр. П., включил двигателя на автомобила и управлявайки същия се отправил по уличната мрежа разположена на територията на гр. П.. Малко по късно същата вечер, в около 21,50 часа на 24.04.2021 г., в гр. П., движейки се с управлявания от него лек автомобил марка „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС по ул. „Ц. Б. *“, в района на хотел „Б." гр. П., подсъдимият П. бил забелязан и спрян за рутинна проверка от дежурните служители при РУП-П. – свидетелите Д. С. Г. и К. Н. Ц., изпълняващи служебните си задължения по осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС в този район. В хода на тази проверка полицейските служители установили че подсъдимият П. управлява ползвания от него лек автомобил марка и модел „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС, без да притежава необходимото за това свидетелство за правоуправление на МПС. Поради това на П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA номер №310355/24.04.2021 г., който същият подписал без възражения. При регистрацията на този акт в информационната система на МВР и след извършена справка в информационната база на сектор „Пътна полиция“, органите на МВР установили, че подсъдимия вече е бил наказван по административен ред – с наказателно постановление рег. №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР гр. София,
връчено му на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г. именно за
управление на моторно превозно средство от страна на П., без да притежава
съответно свидетелство за правоуправление на МПС, като настоящото му деяние е осъществено преди изтичането на една година от влизане в сила на горецитираното наказателно постановление. За случая била уведомена Районна прокуратура гр. Б., Териториално отделение – П. и срещу П. било започнато бързо полицейско производство.
От изложената фактическа обстановка, установена след анализ на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си подсъдимият М. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.
Касае се до управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия П., без същия да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС – без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС.
От обективна страна, престъплението извършено от подсъдимия М. И. П. се
изразява в това, че на 24.04.2021 г., в около 21,50 часа, в гр. П., по ул. „Ц. Б. *“ в района на хотел „Б.“, гр. П., подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС, собственост на Д. В. П. от гр. П., без да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, като деянието му е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред - с наказателно постановление №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено му на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г., за управление на моторно превозно средство без да притежава съответно
свидетелство за правоуправление.
Управлението на МПС не се оспорва от П., който заявява, че е предприел същото,
тъй като се е притеснявал за живота на своите близки, защото било по време на
пандемията от Ковид-19 и след като не успял да се свърже с тях по телефона,
няколко таксита и приятели му отказали да го вземат, което наложило да се
придвижи сам с управляваното от него МПС до спешния център. Съдът не кредитира горните обяснения, тъй като те се появяват едва в последно съдебно заседание като защитна позиция за мотива на подсъдимия да извърши деянието, без да бъде подкрепена от каквото и друго доказателство. Действително Ковид пандемията към април 2021 г. вече не е в своя пик, напротив, светът започва да се връща в своята нормалност, поради което е нелогично заявеното от подсъдимия, че същият си представял своите близки в спешното отделение и тръгнал да ги търси точно там.

От разпита на свидетелите Г. и Ц. се установява безспорно, че същите са спрели
подсъдимия в района на хотел „Б.“ в гр. П. и след като констатирали, че
управлява без свидетелство за съдимост са му съставили АКТ, по който той не е
възразил. Пред полицейските служители не е заявил, че се притеснява за близките си и въпреки, че е бил задържан за 24 часа не е поискал някакво съдействие във връзка с установяване на местонахождението им. Съдът кредитира техните показания като обективни. Същите са извършили обичайна проверка на пътя с обичайни констатации и последващи действия.

Съществуването в правния мир на наказателно постановление №19-
4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено му
на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г. е безспорно.
Съдът в настоящото производство няма правомощия да ревизира валидността на посочения акт, доколкото законът е въвел специален процесуален ред по
възобновяване на влезли в сила наказателни постановления. Ако наказателното
постановление не бъде атакувано по съответния предвиден ред, както и когато
бъде потвърдено или изменено от съда в процедура по обжалване, то влиза в
законна сила – материална и формална, независимо дали страда от някаква
незаконосъобразност. Това предпоставя неговата изпълняемост и задължителност.
Извън възможността за възобновяване на административнонаказателното
производство, недопустимо е друго съдебно произнасяне, свързано с процесуалната и материалноправна годност на влязлото в сила наказателно постановление. За Наказателен съд, разглеждащ делото за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, не е предвидено основание за осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на НП. Ако съдът реализира такава проверка, би надхвърлил рамките на своята компетентност.

От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия М. И. П. -
умишлено, с пряк умисъл. П. е пълнолетно и вменяемо лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето престъпление, съзнавал е, че не притежава необходимото свидетелство за правоуправление на МПС и че в едногодишен срок преди инкриминираната дата (24.04.2021 г.) вече е бил наказван по административен ред – с наказателно постановление №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено му на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г., за управление на моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС. Въпреки това обаче, на 24.04.2021 г. ., в около 21,50 часа, в гр. П., по ул. „Ц.Б.*“ в района на хотел „Б.“, гр. П., подсъдимият М. И. П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Хюндай РД Купе“ с рег. №СВ5018МС, собственост на Д. В. П. от гр. П., без да притежава
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, като деянието му е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред - с наказателно постановление №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено му на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г., за управление на моторно превозно средство без да притежава съответно свидетелство за правоуправление. В тази насока са обясненията на обвиняемия П., показанията на свидетелите Д. С. Г. и К. Н. Ц., както и приложените по делото писмени доказателства.

Правилото за връчване на наказателно постановление на лице, извършило
административно нарушение, се съдържа в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и предвижда това да става лично срещу подпис като условие за последващото влизане на
наказателното постановление в сила при наличие на някоя от хипотезите по чл. 64 от ЗАНН.

В случая безспорно се установи, че подписът, положен върху наказателното
постановление е положен от П., т.е. наказателното постановление му е връчено
лично.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в насока, че датата на връчване
била нечетлива, че не е възможно по това време да е бил в България, тъй като е
работел в чужбина – в хода на двугодишното съдебно производство не се
представиха доказателства за това. Изискването на справка за задгранични
пътувания не би довело до обективен резултат, доколкото след влизане на Р.
България в ЕС, справките не отразяват преминаванията на лица и автомобили на
европейски граждани през вътрешни граници на ЕС.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия в насока, че му бил връчен
празен лист като той е мислил, че става въпрос за нарушение, свързано с
пресичане в гр. София на червен светофар като пешеходец.
На първо място се касае за пълнолетно лице, вменяемо, освен това не за първи
път има среща с правоохранителни и правораздавателни органи. Същият не би
подписал празен лист или поне би вписал възражение, че му се връчва такъв. На
следващо място, дори и НП да е разпечатано на две страници, то в края на всяка
от тях е записана номерацията на страниците и техният брой, т.е. П. е бил
наясно, че НП се състои от две страници и отново житейски нелогично е да приеме срещу подпис акт, с който се ангажира административно-наказателната му
отговорност, без да знае за какво. Наивно е да се смята, че освен това същият
не е бил уведомен за съставянето на АУАН за същото нарушение, не е имал
възможност да възрази по него, т.е. безспорно е, че П. е бил наясно с характера
и съдържанието на документа, който подписва.

Освен това в зала бе разпитан св. Д. С., който установи, че лично той е връчил
НП на подсъдимия, без значение дали е било на две страници или на една –
двустранно, то НП е било връчено в цялост.

Всичко казано по-горе обуславя знанието на П. за обстоятелствата:
– че е наказан по административен ред за такова нарушение;
– че въпреки това управлява МПС отново без съответно свидетелство за управление и
– че това се случва в едногодишен срок от предходното наказване;

Обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват условията
за нормалното и безопасно движение по пътищата.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимия да спазва установения в страната ред за управлението на моторни превозни средства и въобще реда за движението по пътищата.

По отношение възражението на защитата, че липсва разграничение между нарушение и престъпление, съдът следва да посочи следното:
С поведението си подсъдимият първоначално е субект на административно-
наказателна отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150 от ЗДвП, а когато
в едногодишен срок от наказанието му по административен ред продължава да
управлява МПС, без да е подновил СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в,
ал. 2 от НК. Тук съществена е по-голямата обществена опасност, както на
деянието, така и на дееца.
Престъпната обективна и субективна съставомерност на процесното деяние се
обосновава от дадената правна квалификация на нарушението, за което
първоначално подсъдимият е бил наказан по административен ред с наказателно
постановление №19-4332-027373/30.12.2019 г. издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено му на 22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г.
Видно от съдържанието на последното, М. П. е бил санкциониран по чл. 150 от
ЗДвП. В конкретния случай, правна квалификация на нарушението с оглед
инкриминираното поведение на подсъдимия е именно по чл. 150 от ЗДвП, както
законосъобразно е отразено в наказателното постановление. Впоследствие с
несъобразяване на дължимото поведение в определен период от време, П. е
извършил престъпление по българския НК, за което следва да бъде наказан.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, неговата обществена опасностВ настоящия казус обаче съдът счита, че липсват многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващо такова съдът отчете единственоизразеното съжаление. Отегчаващи вината обстоятелства са предходните осъждания на П., две от които отново за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, както и факта че спрямо него има издадени общо 8 бр. наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП- което го характеризира като личност с трайно утвърдена нагласа да не се съобразява с правилата за управление на МПС и движение по пътищата на страната ни.
Предвид горното съдът намира, че обществената опасност на деянието и дееца са високи. При управление на МПС без съответно свидетелство и познаване на
правилата за движение по пътищата се създава и повишава опасността от
възникване на пътни-траспортни произшествия с тежки последици.

За деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500 до 1 200 лева. Ето защо при
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и като отчете липсата на многобройни смечкаващи обстоятелства или изключително такова съдът определи наказанието при условията на чл.54 НК, а именно определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца и „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда лева. Съдът наложи наказанието „Лишаване от свобода“ в размер под средния като отчете, че подсъдимият желае да промени своя живот и съжалява за деянието си, но намери, че наказанието „Глоба“ следва да бъде в размер, близък до максималния, отчитайки престъпната упоритост при извършване на различни по вид престъпления.
Наказателната отговорност на подсъдимия, реализирана в посочените предели, е справедлива, съответна на обществената опасност на деянието и на дееца и в пълнота ще допринесе за постигането на целите на чл. 36 от НК, като всяка проява на по-голямо снизхождение би била незаконосъобразна и неоправдана.
При решаване въпроса дали да бъде изтърпяно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца съдът счита, че целите на наказанието и по-конкретно за поправянето на осъдения е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното наказание /липсва и възможност да се приложи чл. 66 НК/. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът, съобразявайки, че към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от освобождаването на Петков от затвора „Бобов дол“ на 15.06.2017 г. определи първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
По делото няма направени разноски, които да бъдат възложени на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: