МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №8003/20.02.2023г. по НОХД № 591/2020 г. по описа на ПРС

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт,внесен от ТО-С. П. РП-Б.,с който са повдигнати две обвинения срещу лицето Л. А. В.,от Г.,за това,че:
-на 21.09.2019 г. около 11.40 часа, в Г., в мазе, находящо се в жилищна
кооперация, на У. „С.С. №*. В. се съвкупил с лице от женски пол - В.С.Д.
ЕГН-* от Г., като я принудил към това със сила (стиснал я през тялото и свалил насила долните дрехи) - престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2, пр. 1 от НК.
-на 21.09.2019, около 12.00 часа, в Г., в сградата на РУ Г.,без надлежно
разрешително, издадено П. условията и по реда,уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.30/99 г.), е държал
високорисково наркотично вещество- кокаин с нето тегло 0,16 Г. (сто и шестдесет милиграма), със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин база 86,2%; на стойност 44,80 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), съгласно ПМС №23/29.01.1998 г.,за определяне цените на наркотичните вещества,пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството,като веществото е поставено под контрол, съгласно списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г.,ратифициран от Република България, чл.3, ал.2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП-ДВ. Бр.30/1999 г./, както и приложение №1, към член 3, т. 1,в списък 1 на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични- престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т. 1, пр.1 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск,предявен от пострадалата от престъплението по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 НК В. С. Д., ЕГН *, от Г. срещу П. Л. А. В.,ЕГН *,от С. Д., О. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 21.09.2019г. до окончателното й изплащане. Неимуществените вреди се обективират в негативните преживявания за пострадалата и семейството й,в резултат на деянието,което е станало обществено достояние,поради което пострадалата била избягвана от приятелите й, които спрели да общуват с нея,чувствала се неудобно да излиза от дома си,което наложило посещаването на психолог в продължение на 40 дни. Сочи се,че в редките случаи, в които успявала да заспи сънувала кошмари, които пресъздавали случилото се , а когато се налагало да излиза усещала негативното отношение на съседите и съгражданите към нея. В. С. Д. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.Лично се явява в съдебното заседание,в което е проведен нейния разпит както и в съдебното заседание за извършване на допуснатата от съда очна ставка с П.. Представлява се от П.-А.Ц..Повереникът изразява становище за доказаност на обвинението срещу П.,поради което предлага същият да бъде осъден с налагане на максималното предвиденото по закон наказание.Моли за уважаване на гражданския иск в пълен размер.Частният обвинител и граждански ищец В. Д. не изразява собствено становище,придържа се към становището изразено от повереника й.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатите две обвинения срещу П. като излага доводи,че от събраните доказателства са установени по категоричен начин престъпленията, обективирани в обвинителния акт.Счита,че не възниква съмнение в доказателствената съвкупност по отношение на обвинението за изнасилване като предлага съда да наложи на П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години,което да бъде изтърпяно ефективно. Изразява становище за уважаване на гражданския иск в пълен размер.Счита за напълно доказано и обвинението за държане на наркотични вещества.
Подсъдимият Л. В. участва лично в съдебното производство.Дава обяснения като оспорва обвиненията.Не отрича ,че е осъществил полов акт с пострадалата,но твърди,че е станало по доброволен начин.Представлява се от защитниците-А.М. и А.Б., явяващи се последователно в съдебните заседания.съдебното следствие приключи с участието на А.Б., който участва и в съдебните прении по делото. Според защитата липсва състав на престъпление,тъй като сексуалният акт е бил доброволен.Сочи се наличие на съмнения в доказателствената съвкупност по отношение вината на П., които съмнения следва да доведат до оправдателна за него присъда. При условията на алтернативност предлага на съда ако приеме безспорност на обвинението,да наложи на П. наказание в близък до минималния размер предвид становищата изразени от прокурора и частното обвинение. Не оспорва факта на държане на наркотичното вещество от страна на П., но предвид малкото му количество и ниската му стойност счита ,че следва да бъде приложен
чл.9,ал.2 от НК, тъй като извършеното деяние е с явно незначителна степен на
обществена опасност.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са всички свидетели,
посочени в списъка към обвинителния акт.Приобщени са обясненията на П.,дадени в хода на досъдебното производство.Извършена е очна ставка между него и частния обвинител Д..Към доказателствата по делото са приобщени изготвените на етап досъдебно производство експертизи.
Съдът,след като прецени доказателствата в тяхната съвкупност,установи за
безспорно от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л. А. В. е роден на ***/бил е на **г към дата 21.09.2019г/,
не е осъждан, регистриран е като земеделски производител и живее в /населено място/ с родителите си. Не се установяват отрицателни характеристични данни за П. От събраните гласни и писмени доказателства се установява,че последният спортува-към 2019г е спортувал активно борба,не пие и не пуши. През 2018г е приет като студент в Университета по хранителни технологии в /населено място/, но е прекъснал учението от три поредни учебни години. Частният обвинител В. С. Д. е родена *** /също на **г към дата 21.09.2019г/ и живее в /населено място/ с родителите си. След образуване на наказателното производство и поради обществения отзвук на случилото се,неудобството и срама, който изпитвала след това както и поради загубата на приятелите си,които спрели да общуват с нея,се преместила да живее
в Г.С., където и работи. Преместването й в С. станало през март 2021г./една
година и половина след случая/.Установяват се отрицателни характеристични данни за В. Д.. Събраните гласни доказателства в производството охарактеризират Д. като момиче без задръжки и сексуална достъпност/показания на свидетелите А. И. и К. С./. Свидетелят И. Б. е имал интимна с В. Д. един месец след случая-от 22.10.2019г до 07.12.2019г. Л. А. В. и В. С. Д. се познавали от шест години - двамата били съученици от 8 - ми до 12 -ти клас в СУ „Я.С." - Г. С., като нямали други отношения помежду си.
На неустановена дата и място Л. А. В. употребил наркотично вещество – кокаин/подсъдимият не дава обяснения относно осъществената употреба/.На 20.09.2019г. вечерта отишъл на ергенско парти и около полунощ на 21.09.2019г. заедно с компания посетил дискотека „К." - Г. С.,където останал до около 05,00 часа на същата дата, след което напуснал заведението заедно със свидетеля Е. М. и Д.А.. Тримата отишли в апартамента на М., находящ се в Г. С., У.„С.С. № * Там продължили да употребяват алкохол, като след около час А. си тръгнал. В апартамента останали М. и П. В..Подсъдимият Л. В. решил да покани в апартамента П. тях двамата и пострадалата В. С. Д., като за целта в 11,09 часа Ч. мобилното приложение „Месинджър" опитал да се свърже с Д., която не отговорила на обаждането. По същото време на 21.09.2019г. пострадалата В. С. Д. се намирала в дома си в
Г. С., Ж."С." № *, където заедно със семейството й се подготвяли да
пътуват до Г. Б..Една минута по-късно в 11.10ч часа Д. установила, че в 11,09 часа има пропуснато обаждане в приложение „Месинджър" от П. В.. Изпратила му съобщение Ч. същото приложение, в което посочила, че не може да говори и го попитала защо я търси. В отговор на нейното съобщение в 11,13 часа отново Ч. същото приложение подсъдимият провел разговор е нея, като й заявил, че спешно трябва да разговаря с нея и за целта тя да отиде веднага П. него с такси в апартамента, в който се намирал П.,за който посочил ,че му е закупен от неговите родители.В. Д. му обяснила, че това не може да стане,защото има намерение да пътува с родителите си до Г. Б. и разговора приключил. Въпреки отказа и причината за него, подсъдимият В. продължил да търси пострадалата по същия начин,тъй като не разполагал с неин телефонен номер.Той провел още два разговора с Д., в които я убедил, че трябва да се видят, поради което тя следва да отиде до кооперация, намираща се на У. „С.С.,на гърба на магазин „Мебели К." на околовръстното шосе на Г. С., като й разяснил, че входа е вторият отзад на улицата. Обещал й, че ще заплати разходите за таксито,с което ще отиде П. него.Въпреки знанието,че подсъдимият Л. В. е от С. Д. и не е виждала последния от абитуриентския им бал през май 2018г,т.е от една година и половина, Д. решила да се срещне с В.,за която среща споделила с баща си-свид.С. Д. и той предложил
да я закара на посочения от В. адрес,а след това да пътуват до Г. Б..
Около 11,30 часа на 21.09.2019г. частният обвинител В. Д. и нейният баща С.
Д. тръгнали от дома им в Ж. „С." с лек автомобил марка „Опел Корса" с
per. № *** към посочения от П. В. адрес. Няколко минути след това
пристигнали пред магазин „Мебели К.", находящ се У. „С.С. -
околовръстното шосе на Г. С., където С. Д. паркирал управлявания от него
автомобил на паркинга пред магазина.В този момент В. С. Д. получила отново
повикване Ч. приложение „Месинджър" от П., П. което дала знак на баща си да мълчи и провела разговор с В., в който го уведомила, че идва. Слязла от
автомобила и се насочила пеша към входа на кооперацията, находящ се зад
магазина за мебели. Тъй като не видяла никой пред входа, написала съобщение на П. В. и изпратила снимка с местоположението си, П. което в същия момент го видяла на входа, пред който била застанала. Около 11,40 часа на същата дата подсъдимият В. приближил пострадалата Д. и й предложил да се качат в апартамента, защото там имало купон, но тя заявила, че бърза. Подсъдимият й казал,че отдавна „й има мерак“,т.е че иска да осъществи с нея полов акт,но тъй като пострадалата бързала,отказала да се качи в апартамента,а пояснила,че отвън я чака баща й,който я е довел и трябва да са по-бързи.Поради тази причина двамата слезли по стълбището,водещо до мазето на сградата.Двамата застанали в тъмната част на тясно помещение,в което нямало прозорци,нямало и врати.Видно от фотоалбума помещението,в което двамата се намирали било с груба мазилка.Близостта между двамата първоначално била осъществена Ч. фелацио от страна на пострадалата към П..Но пострадалата му казала да побърза,тъй като баща й я чака отвън,П. което той й казал да се обърне с лице към стената.В. Д. свалила долнището на анцуга,с което била облечена както и долното си бельо и застанала с лице към стената,наведена и подпряна на стената с дланите.П. това положение подсъдимият осъществил проникване във влагалището на пострадалата с половия си член няколко пъти/подсъдимият твърди два пъти/ като осъществил проникването без презерватив.Подсъдимият твърди,че В. му казала да внимава,тъй като имала киста,поради което подсъдимият извадил половия си член и отново го поставил в устата на пострадалата ,където и еякуирал като част от спермата изтекла и по земята.Тези обяснения на П. съдът не възприема, тъй като от изготвената съдебно-медицинска експертиза се установени следи от сперма във влагалището на пострадалата,поради което съдът прие,че еякулацията е настъпила във влагалището на Д..Последната не можа да посочи дали подсъдимият е достигнал до края ,поради което не даде отговор на този въпрос.По време на осъществяване на половия акт телефонът на П. звънял два пъти.Първият път бил, когато Д. му правила фелацио,а втория път бил по време на осъществения полов акт между тях,след като подсъдимият еякулирал.След приключване на половия акт пострадалата си тръгнала насочвайки се към автомобила,в който я чакал баща й.Споделила му за случая,като твърдяла ,че е изнасилена,П. което баща й решил да отидат в полицията, където да подадат жалба за случилото се.В. Д. не искала,но баща й настоял,поради което и двамата отишли в РУ-С.,където подали жалба срещу П. за насилствен полов акт. Подсъдимият в 11.49ч отново на приложението месинджър изпратил на В. Д. съобщение „утре ще дойдеш“,след което й позвънил, но не получил отговор.Междувременно Л. В. се качил в апартамента на М., намиращ се на 5-я етаж и с цел напускането му започнал да събира личните си вещи между които и салфетка, съдържаща полиетиленово фолио, в което се намирало бяло прахообразно вещество, което поставил в предпазителя на гърба на телефона си. На посоченото от Д. място на осъществен насилствен полов акт били изпратени и служители на РУ С., които пред вход В, на кооперацията,находяща се Г., У. „С.С. № * установили и задържали П. В., който напуснал апартамента на М.. П. извършения личен обиск след задържането на П. в РУ-С.,в предпазител на гърба на носения от П. мобилен телефон било намерено пакетчето от бяла салфетка,в което в полиетиленово фолио имало бяло прахообразна вещество, което подсъдимият предал доброволно ,за което е оформен протокол за доброволно предаване.
На местопроизшествието посочено от пострадалата и в нейно присъствие, бил
извършен оглед на мазе, находящо се в Г. С., в жилищна кооперация на У.„С.С." № * като това е първото действие,с което е започнало
разследването.
В хода на огледа били намерени и иззети следните веществени доказателства -
Обет № 1 бели луминисциращи петна с част от мазилката изстъргани от участък с площ 10x10 см., разположена на дясна стена на десен коридор на мазето и № 2- смачкано парче зацапана бяла салфетка, намерена на пода на мазе, разположено в края на коридора. С Определение № 2318 от 22.09.2019г. постановено по ЧНД № 525 по описа на РС - С. описания по- горе протокол е бил одобрен в частта му относно изземване на описаните вещи. На предаденото от П. В. с протокол за доброволно предаване от 21.09.2019г. пакетче от бяла салфетка, в която е било увито в политиленово фолио бяло прахообразно вещество бил извършен оглед, за което е бил съставен съответния протокол за оглед на веществени доказателства, П. който било установено, че бялото прахообразно веществото реагирало положително на кокаин /тествано с норкополеви тест/ и същият е бил с бруто тегло 0,260 Г. В 21,59 на 21.09.2019г. подсъдимият В. бил тестван с тест за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози „Drug Test 5000 STK6, П. което тестът показал положителен резултат за наличие на „кокаин" в слюнката му, поради което бил издаден Талон за изследване № 0040541 от 21.09.2019г. С тест за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози „Drug Test 5000 STK6,била тествана и пострадалата В. С. Д., чийто резултат бил отрицателен.
На П. В. било извършено освидетелстване с писмено съгласие на лицето, П. което не са установени травматични увреждания по тялото и са били взети от устната кухина с протокол сравнителни образци - натривки от слюнка .
На В. С. Д. също е било извършено освидетелстване с писмено съгласие, П. което било установено, че върху латиралната страна на китката на дясната ръка има охлузване в червеникаво кафяв цвят с дължина 3,5 см и ширина около 2 см. в най - широката част, а на дясната ръка на трети, четвърти и пети пръст на залавните места за китката са били установени охлузвания по кожата изглеждащи като драскотини.
П. гинекологичния преглед не са били установени травматични увреждания по
външните полови органи. В хода на огледа на Д. е бил иззет секрет от
влагалището и на два броя памучни тампони и секрет от влагалището и поставен във физиологичен разтвор и пластмасов контейнер. С протокол за доброволно предаване от 21.09.2019г. В. С. Д. предала един брой дамски бикини, тъмно сини на цвят, с дантела, за които заявила, че е била облечена с тях.
По делото е назначена и съдебно-биологична експертиза за изследване на
веществени доказателства, като от Протокол за извършена експертиза № 20/ДНК - 42/28.01.2020г. на НПК - М. се установява, че П. влагалищен секрет на 2 бр. памучни тампони и белезникава течност поставена в пластмасов контейнер / иззети П. извършено освидетелстване на Д./ се доказва наличие на сперма.А по изследваните обекти - бикини /предадени от В. Д./ и част от белезникава течност поставена в пластмасов контейнер /П. извършено освидетелстване на Д./ е установен и определен един и същи ДНК профил на лице от женски пол, който напълно съвпада с профила на В. С. Д..П. изследването на влагалищния секрет върху 2 бр. памучни тампони /иззети П. извършено освидетелстване на Д./ е установена смес от клетъчен материал от две лица - от мъжки и женски пол. Част от алелите в сместа съвпадат от съответните локуси в ДНК профила на В. С. Д., а останалите алели - с алелите от съответните локуси в ДНК профила на Л. А. В., поради което е направено заключението, че част от изследвания биологичен материал - влагалищен секрет на 2 бр. памучни тампони произхожда от В. С. Д., а останалото количество от Л. А. В..
Видно от заключението на Комплексна съдебно - психиатрична и съдебно -
психологична експертиза на пострадалата В. С. Д. е,че интелектуалното й ниво е в диапазона на нормата за календарната и възраст, съответно на образователното й равнище и социалния й опит. Посочено е, че не страда от същинско психично разстройство или умствена изостаналост, поради което с оглед актуалното й психично състояние към правно релевантния момент /апсихотична/, предвид нормалното функциониране на познавателната сфера, както и съобразно достигнатото интелектуално и личностово развитие и социален опит, е направен извода, че същата е могла правилно да възприема фактите свързани с деянието. С оглед актуалното й психично състояние към правно релевантния момент /остра стресова реакция/, както и предвид конкретиката на деянието /място, време, качества на извършителя, нейната социално зрялост и ресурса й за справяне в необичайни ситуации/ е посочено, че Д. не е могла да окаже адекватна съпротива на дееца.
Към и непосредствено след инкриминирания период е била в ясно съзнание, ориентирана, критична, със запазена връзка с реалността, мислите и действията й не са били повлияни от психопатологични преживявания, поради което не са съществували пречки за достоверно възпроизвеждане на паметовата следа от възприетите от нея факти и обстоятелства свързани с деянието и годността й за даване на свидетелски показания. Към правнорелевантния момент при пострадалата Д. е отключена клиничната картина на остра стресова реакция, отзвучала в рамките на три дни, последвана от разстройство в адаптацията - краткотрайна депресивна реакция.

От заключението на изготвената комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза на Л.А.В., е видно, че същият не страда от психични заболявания. При него е установена известна емоционално - волева неустойчивост, съответно емоционална лабилност, импулсивност в поведението предвид данните, че на инкриминираната дата е употребил кокаин. Въпреки това подсъдимият е могъл правилно да възприема фактите от обективната действителност. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Посочено е, че с подсъдимият могат да се извършват всички процесуално следствени действия предвид психическото му състояние.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената физико­химична експертиза № Н - 242/02.10.2019г. на СНТЛ ОД на МВР е,че представеното за анализ бяло прахообразно вещество представлява кокаин, с общо нето тегло от 0,16 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент - /кокаин база/ 86,2%,Съгласно ПМС №23/29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството стойността на държаното наркотично вещество е в размер на 44,80 лева.

Кокаинът е наркотично растение, е включено в Приложение №1 към чл.3 т. 1 в списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, които са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

С Писмо № УРИ 339 000 - 8976/10.10.2019г. остатъкът от наркотичното вещество - кокаин след изследването е било предадено на съхранение в Централно митническо управление С.

Макар и не пряко свързани са предмета на доказване ,но предоставящи допълнителен щрих към общата визия на случилото се представляват провежданите срещи между семействата на подсъдимия Л.В. и частния обвинител В.Д. От показанията на участниците в тези срещи безспорно се установява, че те са четири на брой и целта на тези срещи била двете семейства да се разберат и да се направи възможното подсъдимият,който бил задържан да бъде освободен и да бъде смекчено неговото положение.

С цел реализирането на тази идея семействата провели четири срещи ,в резултат на които установили ,че депозираната вече жалба не може да бъде оттеглена. Следва да се отбележи,че пари от страна на семейството на Л.В. не са предлагани,не е имала физическа саморазправа и натиск. Това се сочи от свид.С.Д. Следва да се обърне внимание,че въпросът за пари е бил поставен само на първата среща и повече не е обсъждан. Свид.С.Д. е този, който първи търси контакт с бащата на подсъдимия съобщавайки му, че синът му е изнасилил неговата дъщеря.

Първата среща между двете семейства се провежда на борсата на Д. и на тази среща присъстват сем.Димитрови, гражданската ищца и сем.В. Отивайки на срещата родителите на подсъдимия били изключително разтревожени, поради случилото се не само, защото синът им бил задържан, а защото също са родители на дъщеря.Именно поради тази причина първо попитали В.Д. как се чувства, а тя им отговорила,“че е добре“.Започнали да обсъждат на тази още първа среща, проведена на инкриминираната дата вечерта, след „изнасилването“ и след задържането на подсъдимия варианти, при които да бъде оттеглена жалбата,тъй като прибързано е била депозирана. Като свид.С. Д. подканял дъщеря си да каже какви са й претенциите,а тя посочила съвсем тихо,че ще оттегли жалбата ако й се плати. В този момент свид.А.В. й предложил сумата от 1000 лева, но не последвала реакция от страна на гражданската ищца, а свидетелите Б.Д. и А.В. усетили неудовлетвореност относно размера на сумата,която повече не е коментирана. В крайна сметка не постигнали някакъв консенсус ,нито пък се разбрали какви действия да предприемат занапред и се разделили, Последвала втора среща на парка на езерото в гр.С., където отново обсъждали по какъв начин да бъде оттеглена жалбата, но тъй като не знаели,решили да се консултират с адвокат.За целта свид.М.Д. потърсила съдействието на адв.Н.Т., която познавала. Адвокатът обяснил и на двете семейства/на тази среща не е присъствала свид.В. Д./,че жалбата не може да бъде оттеглена при положение,че е образувано наказателно производство от общ характер,а е необходимо да бъдат променени показанията в смисъл,че сексуалният акт е бил доброволен като освен това им обяснила,че ще бъдат провеждани очни ставки между подсъдимия и пострадалата,за да бъде установена истината.В края на срещата и извън кантората случайно видели и адв.Попов/по това време защитник на подсъдимия/,който също им обяснил ,че жалбата не може да бъде оттеглена,но могат да бъдат променени показанията.Подробен анализ на проведените срещи съдът намира за необходимо да направи по-надолу при формулиране на правните изводи.

От изслушването на свидетелите С.Д. и А.В. не може да бъде направен категоричния извод дали последните са се срещали на ъгъла на полицията вечерта на 21.09.2019г или първата им среща е била на борсата при /населено място/, за която свидетелстват и четиримата родители. Свид.С.Д. твърди,че е имало такава среща,а свид.А.В. оспорва това твърдение като сочи,че първата им среща е била на борсата на /населено място/.

След консултация на родителите с адв.С.П. и адв.Н.Т. в крайна сметка разбрали ,че жалбата не може да бъде оттеглена,а начинът да бъде смекчено положението на задържания тогава Л.В. е да бъдат променени показанията,в смисъл,че половият акт е станал по доброволен начин между двамата.Това била и причината да бъде изпратен имейл на 04.12.2019г от ел.поща на свид.С. Д. на ел.поща на адв.С.П.,осъществяващ защитата на обвиняемия В.Разпечатката от последния е приложена в кориците на ДП/л.85 от том 2/.Съдържанието на последния в най-общи линии обективира доброволност на сексуалния акт, нежелание на свид.В.Д. да сподели с баща си, който я чакал отвън,че е правила секс набързо и се разплакала, защото я било срам заради това,което е направила. Била притеснена,че баща й я чака отвън,което е причина да не отидат с подсъдимия в апартамента,а да слязат в мазето.Посочено е,че като родител се чувства притеснен,тъй като поради неговото настояване да бъде депозирана жалба ще бъде образувано дело.

В хода на досъдебното производство са разпитвани лица от мъжки пол,които са осъществявали сексуални контакти с пострадалата В.Д., които лица бяха разпитани и в хода на съдебното следствие и обрисуват абсолютна сексуална достъпност на момичето,чести и неангажиращи полови контакти ,групов секс с нея в продължение на три дни в дома на свид.К.С. В тази насока са показанията на свидетелите К.С. и А.И. Първият от тях е имал сексуални контакти с нея след като излязъл от затвора през м.февруари 2018г. и Д. му била доведена като момиче за забавление и купонът в дома му продължил от петък до неделя на обяд.На купона са присъствали още две лица от мъжки пол,които също са имали сексуални сношения с В. Свид.А.И. твърди, че е имал чести и случайни сексуални контакти с В. - в тоалетната на дискотеката или след това, като я почерпи едно питие ,а друг път й е плащал. Следва да бъде отбелязано,че тези лица свидетелстват за токова поведение на пострадалата В.Д. през 2018 и 2019г.

Свид.И.Б. е имал интимна връзка със свид.В.Д. месец след случая,а именно от 22.10.2019г до 07.12.2019г. Последният от интернет разбрал за този случай и я попитал, но тя му отговорила, че не желае го коментира с него.

Тази фактическа обстановка съдът прие като безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до извод,че обвинението срещу подсъдимия Л.В., за това,че на 21.09.2019 г. около 11.40 часа, в /населено място/, в мазе, находящо се в жилищна кооперация, на ул. „С.С." № **, се съвкупил с лице от женски пол - В.С.Д., ЕГН- *** от /населено място/, като я принудил към това със сила (стиснал я през тялото и свалил насила долните дрехи),представляващо престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2, пр. 1 от НК не се доказа по несъмнен и безспорен начин. Ето защо, съдът призна подсъдимия за невиновен в извършване на инкриминираното деяние и го оправда по повдигнатото му обвинение на осн. чл.304 НПК.

Относно осъществяването на полов контакт между пострадалата и подсъдимия по делото е оформена доказателствена съвкупност с еднозначно съдържание.На първо място това са показанията на частния обвинител както и обясненията на подсъдимия,който не отрича осъществения полов акт,но отрича последният да е осъществен по насилствен начин. В пряко съответствие с тях е заключението на съдебно-биологичната експертиза за изследване на веществени доказателства, като от Протокол за извършена експертиза № 20/ДНК - 42/28.01.2020г. на НПК – МВР се установява, че при влагалищен секрет на 2 бр. памучни тампони и белезникава течност поставена в пластмасов контейнер / иззети при извършено освидетелстване на Д./ се доказва наличие на сперма.А по изследваните обекти - бикини /предадени от В.Д./ и част от белезникава течност поставена в пластмасов контейнер /при извършено освидетелстване на Д./ е установен и определен един и същи ДНК профил на лице от женски пол, който напълно съвпада с профила на В.С.Д.При изследването на влагалищния секрет върху 2 бр. памучни тампони /иззети при извършено освидетелстване на Д./ е установена смес от клетъчен материал от две лица - от мъжки и женски пол. Част от алелите в сместа съвпадат от съответните локуси в ДНК профила на В.С.Д., а останалите алели - с алелите от съответните локуси в ДНК профила на Л.А.В., поради което е направено заключението,че част от изследвания биологичен материал-влагалищен секрет произхожда от В.С.Д., а останалото количество от Л.А.В. Предвид на посочените експертни заключения е безспорен извода за осъществен полов акт между подсъдимия и пострадалата В.Д. като съдът прави извод за настъпила еякулация във влагалището на пострадалата. В този смисъл съдът не възприе обясненията на подсъдимия,че е еякулирал в устата на Д.Посоченото от него е,че близостта между тях е започнала с орална любов,след което е осъществено проникване във влагалището на Д. и накрая отново с фелацио като е приключил по посочения начин. По отношение на този факт частният обвинител Д. твърди, че не е разбрала дали подсъдимият е стигнал до края./“Не съм разбрала дали при половият акт той свърши“/.

Предвид характера на престъплението,основният източник, значим за предмета на доказване следва да бъдат показанията на частния обвинител В. Д., която поради качеството на пострадал от престъпление,чиято специфика в механизма на осъществяването му определя и непубличността на извършеното,в смисъл,че случилото се развива между двамата/подсъдимия и пострадалата/.Но съдът не би могъл да изгради правните си изводи до степен на категоричност стъпвайки върху показанията на свид.В.Д., поради тяхна неубедителност и в този смисъл съмнителност,житейска нелогичност относно предприетото поведение и взетото решение за среща с подсъдимия ,както и съзирана странност на осъществените срещи между семействата на двете лица,участници в половия акт с цел разбирателство, приключване на създалата се ситуация,която станала обществено достояние и като резултат възможност на подсъдимия/тогава обвиняем/ да бъде освободен от ареста както и да не му бъде търсена наказателна отговорност.Тук следва да бъде отбелязано,че не е необходима многобройност на доказателствените източници,определящи поведението на подсъдимия като престъпно. Една осъдителна присъда е възможно да бъде базирана и на показанията на пострадалото лице от престъплението,стига обаче тези показания да бъдат последователни,логични, достатъчно убедителни и житейски издържани,каквито показанията на пострадалата В.Д. не са. В тази връзка е необходимо да бъдат подробно анализирани показанията на частния обвинител.

-В.Д. и подсъдимият са съученици,учили са заедно от 8 до 12клас,през които години не са имали интимни отношения помежду си,а са поддържали нормални взаимоотношения на съученици.Този факт се посочва и от двамата.Единствено майката на пострадалата сочи,че са имали сексуални контакти и преди това,но това обстоятелство се отрича от двамата,поради което съдът не го възприе.

-На 21.09.2019г подсъдимият В. се свързал с пострадалата на приложението „Месинджър“ в социалната мрежа „Фейсбук“,тъй като не знаел телефонния й номер.Започнал да й звънни от 11.09ч като комуникацията между тях продължила до срещата им.По време на позвъняванията на приложението двамата са разговаряли помежду си като поне два пъти говорили в продължение на повече от две минути.Съдържанието на разговорите между тях не се установява.Пострадалата твърди,че Л.В. е настоявал да се срещнат като е твърдял,че е за нещо важно.Същевременно подсъдимият сочи,че е намекнал на пострадалата причината за срещата между тях „че искал да се видят и ще й плати таксито“.Тя ме отговорила,че ще дойде „за по-набързо,защото трябвало да пътува за /населено място/“. Подсъдимият твърди,че е предложил на В. да се качат в апартамента на приятеля му свид.Е.М., но В. е отказала, тъй като й предстояло пътуване до /населено място/ и ще стане късно и ако е възможно да го „направят“ някъде там.Тогава подсъдимият предложил да слязат в мазето,тъй като е тъмно и няма никой.

Съдът основа изводите си на изнесеното от подсъдимия -факт е,че предвид многократните позвънявания е налице настоятелност от страна на подсъдимия,но между двамата се провеждат два разговора с по-голяма продължителност/повече от 2 мин./ и въпреки липсата на доказателства за съдържанието на тези разговори следва да бъде направен извода,че пострадалата е могла да се досети за целта на желанието на подсъдимия да се срещне с нея.В. се съгласява да се видят,въпреки ,че й предстои пътуване със семейството. Съгласява се да се срещнат въпреки,че не общува с подсъдимия,не го е виждала от много дълго време/от месец май 2018г/,не се движат в една и съща компания ,не са водили телефонни разговори и в този смисъл не знаят телефоните си номера,а подсъдимият се свързал с нея чрез приложението Месинджър в социалната мрежа „Фейсбук“. В.Д. сочи в своя разказ в хода на съдебното следствие,че Л.В. й казал по телефона, че било много спешно, че трябвало да отиде веднага и че й имал мерак.При конкретизация на въпроса пострадалата вече посочи,че по телефона й казал, че е много спешно и да отиде,а едва като се видели уточнил,че й имал мерак отдавна.Т.е, пострадалата веднага промяна показанията си при осъзнаване на вече посоченото от нея.

Анализирайки изнесеното от пострадалата,факта,че в продължение на 20 минути се осъществяват съобщения и разговори с подсъдимия,обстоятелството, че двамата не са имали никакви допирни точки помежду си, проявената настоятелност от подсъдимия, съдът прави извод за знание от страна на пострадалата относно причината за исканата среща с нея и тази причина е да бъде осъществен полов акт.При положение,че двамата нямат общи приятели,нямат обща работа и както съдът посочи никакви допирни точки ,то няма причина за тяхната среща освен осъществяването на полов акт помежду им.В този смисъл, подсъдимият няма какво толкова важно да съобщи на пострадалата именно поради липсата на каквито и да било отношения и обща работа между тях.

В подкрепа на този извод на съда са и следните факти: пострадалата знае,че подсъдимият не живее в /населено място/, но той й съобщава,че има апартамент в кооперацията,в която я кани да се срещнат.Тук е мястото да се отбележи,че когато предстои разговор за нещо важно и спешно принципно хората се срещат на открито или на заведение/кафе/,но не и в апартамент в кооперация.Т.е, ако подсъдимият е имал намерение да разговоря с пострадалата за нещо важно,срещата е могла да бъде осъществена извън кооперацията,а не в самата кооперация,при положение,че подсъдимият е чакал Д. във входа на кооперацията,за да може тя да се ориентира къде да влезе.Последната дори му е изпратила снимка на входовете,за да е наясно точно в кой вход да влезе.При тези факти, за съда не възниква ни най-малко съмнение,че пострадалата В.Д. е знаела предварително за причината ,поради която подсъдимият търси среща с нея.

Слизането в мазето на кооперацията съдът също е на мнение,че е станало по доброволен начин като извода за това се базира не само на обясненията на подсъдимия ,но и на показанията на свид.Д. :“ В кооперацията В. беше сам. Като влязох той ми каза, че ми имал мерак отдавна. Каза ми да сляза надолу“.Т.е,подсъдимият й е казал да слезе към мазето. Пострадалата не посочва ,че е отказала,а само че я хванал през гърдите и тялото и я свалил надолу към мазето.Не е могла да извика за помощ ,защото той й притискал устатата.

Тук следва да се отбележи,че свид.В.Д. се е намирала във входа на кооперация.Провеждали са разговор с подсъдимия,поради което последната при несъгласие с предстоящия полов акт е имала прекрасната възможност да извика за помощ,но не го е направила.Съдът не възприе факта,че подсъдимият й притискал устатата,тъй като последната е успяла дори да му каже,че отвън я чака баща й,т.е придвижила се е до кооперацията не с такси,а с лек автомобил,управляван от баща й. Подсъдимият е разбрал и е бил наясно с факта,че бащата на пострадалата се намира отвън.В този смисъл,очевидно подсъдимият не би насилил дъщерята,при ясното съзнание,че бащата на жертвата се намира отвън,пред кооперацията.

По отношение на осъществения полов акт съдът базира отново изводите си на обясненията на подсъдимия,считайки последните за достоверни.И това е така,тъй като съгласно дадените показания от свидетел В.Д. подсъдимият е следвало да разполага не с две ,а с няколко ръце, за да упражни сила спрямо нея,както и да й запушва устата ,за да не вика,да я държи,за да не избяга,също и да разговаря по телефона.Необходимо е да бъдат посочени показанията на свид.В.Д.: „В. ме дърпаше за косата да му правя орална любов. Минута, две да продължи тази орална любов. Оказах съпротива, блъсках, бутах, но не се получаваше, защото бяхме близо до стената и пространството беше супер тясно. В. се опита да ми свали дрехите, първо горнището да ми вдигне на горе и после докато ме държеше сваляше долнището. Казах му, че не искам да правя секс с него, съпротивлявах се, но без успех, защото съм момиче и се стресирах и изпаднах в шок. След като ми повдигна блузата, за съжаление успя да ми свали долнището. Бяхме изправени ,когато ми свали долнището. В. вкара половия си член във влагалището ми. Пет минути продължи, в смисъл няколко минути. Общо всичко продължи може би 10 минути. Опитах се да избягам, обаче, бях близо до стената, беше и много тясно, опитах се да мина през него, но не успях. Той ме притискаше с едната ръка докато разговаряше по телефона, когато се опитах първия път да избягам, като на втория път, когато му звънна телефона успях да избягам. Влахов ми държеше устата. С дясната ръка ме държеше за устата докато осъществяваше половия акт. Звънна му телефона, когато се опитах да избягам. Когато му звънна телефона, той вдигна с лявата ръка телефона, но с дясната ми държеше устата явно, за да не се чува по телефона, че викам.“

Половият акт започва с фелацио, за осъществяването на което пострадалата твърди,че е хваната за косата. Двамата са в поза един срещу друг. От обясненията на подсъдимия се установява, че тя му е казала да свършва по-бързо, тъй като баща й е отвън, при което той й казал “Добре, обръщай се тогава“. Пострадалата се обръща с лице към стената и с гръб към него и при посочената поза е осъществил проникване с последваща еякулация. Обстоятелството, че половият акт започва с фелацио, както и за позата,в която са се намирали при осъщественото проникване се установява, както от обясненията на подсъдимия,така и от показанията на пострадалата. Последната обаче съобщава този факт по отношение на позата едва при извършената очна ставка помежду им,но не и при първоначалните показания,които дава в хода на съдебното следствие.

Изхождайки от начина, по който е протекъл половия акт между двамата-първо фелацио, след което проникване във влагалището на пострадалата при положение ,че Д. се е намирала с гръб към подсъдимия,отчитайки,че по време на половия акт два пъти е звънял телефона на подсъдимия и не само ,че е звънял ,но последният е разговарял по телефона, не може да бъде възприето твърдението,че пострадалата В.Д. се е намирала на посоченото място против волята й,тъй като последната е имала възможности да избяга,както и да предприеме действия на отблъскване на насилника.Не е възможно с едната ръка подсъдимият да държи телефона и да разговаря,с другата ръка да запушва устатата на пострадалата, която да се съпротивлява и въпреки това подсъдимият да осъществи исканото от него проникване. Следва да се има предвид, че пострадалата е в положение, при което е изправена на краката си и наведена напред,а ръцете на сочения като насилник са били заети. Последната не е притисната от тялото на насилника ,не са й държани ръцете по начин, че да не може да избяга. Последната е имала възможност и да вика за помощ,тъй като както многократно беше отбелязано близостта между тях започва с фелацио, след което продължава с проникването.

На следващо място, извършено е освидетелстване както на подсъдимия,така и на пострадалата. При гинекологичния преглед не са били установени травматични увреждания по външните полови органи. Не са установени никакви хематоми /синини/, одрасквания, рани по торса, междубедрието на пострадалата, в резултат на натиск и силно държане и притискане.Установено е, че върху латиралната страна на китката на дясната ръка има охлузване в червеникаво кафяв цвят с дължина 3,5 см и ширина около 2 см. в най - широката част, а на дясната ръка на трети, четвърти и пети пръст на залавните места за китката са установени охлузвания по кожата изглеждащи като драскотини. Липсват безспорни доказателства за начина на получаване на тези одрасквания. Свид.Д. не е сигурна за произхода на тези наранявания,но предполага ,че си е ударила ръката при слизането по стълбите към мазето,тъй като било тъмно: „Имаше нещо като блъскане в стената и си ударих ръката, хвана ме през гърдите и през тялото и ме свали надолу към мазето на кооперацията. Тъмно беше“. Възможно е обаче тези одрасквания да са получени и от стената в помещението,в което са се намирали,тъй като стената видно от фотоалбума е с груба мазилка и позата,в която е осъществен половия акт-пострадалата е била приведена напред с подпрени длани на стената и с гръб към подсъдимия.

Тук е мястото да се отбележи,че по тялото на подсъдимия не се установяват травматични увреждания от вида на драскотини, охлузвания,синини,причинени в резултат на оказана съпротива от пострадалата.

Много съществен момент е психологическото състояние на частния обвинител В.Д. след случая. В. е получил паник атаки/задушавала се и не е могла да спи нощно време/,поради което потърсили помощта на психолог в /населено място/, когото посещавала в продължение на 40 дни.От показанията на свид.М.Д. се установява, че още докато се намирали в полицията в обществена медия се появило съобщение за случилото се като започнали изключително негативни коментари по отношение на В.Д.. „Още докато бяхме в полицията почнаха по медиите, да пишат, в медийното пространство се бълваше всякаква информация, тя се стресира и прекрати всякакви комуникатори. Затвори се, на другия ден получи паник атака и аз се уплаших“.Такива са и показанията на пострадалата:“ Дълго време след това не исках да поддържам контакт с близки, чувствах се стресирана, имах чувството, че всеки ме гледа по друг начин. Приятелите ми също спряха да поддържат контакт с мен заради случая и заради това ходех на психолог.“

Комплексната съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза на пострадалата В.С.Д. установява остра стресова реакция към правнорелевантния момент при пострадалата Д., която е отзвучала в рамките на три дни, последвана от разстройство в адаптацията - краткотрайна депресивна реакция.“. Показанията на В.Д. са станали и основния източник на информация, използвана от вещите лица по съдебно-психиатричната и психологична експертиза по делото,поради което заключението на експертите не може бъде кредитирано като напълно достоверно. Задачата на експертизата е била да се установи дали извършеното деяние се е отразило на психичното здраве на пострадалата Д.. Експертите са установили, че към и непосредствено след инкриминирания момент Д. е била в ясно съзнание,ориентирана,критична,със запазена връзка с реалността,мислите и действията й не са били повлияни от психопатологични преживявания. Нейните показания са дали основание на експертите да приемат, че след инкриминирания случай е била силно тревожна, разстроена, уплашена, омърсена, изпитвала е срам от целия свят,първоначално плачела,имала нарушен сън и апетит,непрекъснато мислила за случилото се. Но е осъзнала, че следва да положи усилия да спре да мисли и да забрави случилото се. Това поведение експертите охарактеризират като остра стресова реакция продължила три дни, последвана от разстройство в адаптацията-краткотрайна депресивна реакция. Съдът посочва, че експертизата не е разполагала с независим източник на информация за случилото се,а базира изводите се на съобщеното от пострадалата.От разпита на вещите лица в съдебно заседание се установи,че към момента на освидетелстването /03.10.2019г-това са 13 дни след случая/ не са установени данни за психично разстройство или отдалечена последица върху здравето и поведението на пострадалата,т.е психичното здраве на В.Д. е било напълно възстановено.

Позовавайки се на тези изводи на съдебно-психиатрично и съдебно-психологичната експертиза,както и на изложеното като причинени неимуществени вреди в предявения граждански иск,в който акцента се поставя не на преживяното в резултат на престъпното деяние,а на отношението на хората към този случай,коментара за него и прекъсването на приятелските контакти на пострадалата, съдът прави извод,че състоянието на В.Д. не е в резултат на престъпното деяние описано в обвинителния акт и разглеждано в производството,а в резултат на факта,че деянието е станало публично достояние,започнал е коментар в социалните мрежи в негативен за пострадалата аспект.Всичко това е причинило изключителен стрес за пострадалата,която се затворила в дома, изпитвала е неудобство да излиза и този негативен коментар за нейната личност от обществеността в града е довело да напускането на /населено място/ и заживяването й в /населено място/, където продължава да живее и работи. Пострадалата сочи:“ Обстановката в /населено място/ ме стресира и ми напомня за тази случка, това наложи да отида да работя в /населено място/. Близките и приятелите разбраха от други източници за случилото се. Все още продължава да се коментира случая,за това не съм в /населено място/“. Обсъждайки заключението на комплексната съдебно психиатричнаа-психологична експертиза, съдът намира, че не следва да кредитира писменото становище на психиатъра, който В.Д. е посещавала два пъти в седмицата в продължение на 40 дни, тъй като посоченото не представлява доказателство,събрано по предвидения в НПК ред.

Специално място следва да бъде отделено на срещите провеждани между семействата на двете участвали в половия акт лица.Тези срещи също следва да бъдат обсъдени, тъй като съдът възприе последните като косвено доказателство, което съотнесено към анализа,направен по-горе води до затвърждаване убедеността на съда относно липсата на осъществен насилствен полов акт. Особено съществена роля в тези срещи е отредена на бащата на пострадалата-свид.С.Д. Съдът не кредитира част от показанията на този свидетел, поради тяхната неубедителност и вътрешна противоречивост.Установи се от показанията на свидетелите С.Д., М.Д. /родители на гражданската ищца/,А.В. и Б.В. /родители на подсъдимия/ за осъществени между тях четири срещи.Причината за тях се основава на намирането на изход от създалата се ситуация,разисквана като необмислена и прибързана с подаването на жалба в полицейското управление,за която е настоял бащата.Тези срещи независимо дали са инициирани от едната или от другата страна са били осъществени и всяко едно от семействата се е стремяло да бъде постигнат искания резултат,тъй като напрежението и стреса за семейството на В.Д. било голямо, а родителите на Л.Д. искали той да бъде освободен от ареста както и да бъде смекчено неговото положение,в смисъл да не му бъде търсена отговорност.

В крайна сметка ,след проведени четири срещи ,последните от тях при адвокатите С.П. и Н.Т., било установено, че жалбата подадена срещу подсъдимия не може да бъде оттеглена,а е необходимо да бъдат променени показанията в смисъл,че осъществения полов акт е бил доброволен.

Установява се,че като резултат от взетото решение е изпратен имейл от ел.пощата на свид.С.Д. до адв.П., за който свид.Д. и свид.Д. твърдят, че последната го е изпратила, а не свид.С.Д. и за него същият не е бил наясно.Той твърди,че едва след като бил призован от разследващия полицай разбрал за този изпратен имейл.Всъщност, изпращането на този имейл се е случило непосредственото след проведената среща с адвокатите Н.Т. и С.П.Написаното в него обективира възприятията на свид.Д. при вида на дъщеря му, проведените разговори и факта,че последната притеснявайки се и срамувайки се от него за това,което е направила,решила да му каже,че е изнасилена, поради което въпреки нейното нежелание,той е настоял да бъде депозирана жалба в полицията.Твърдението,че този имейл не е изпратен от свид.С.Д. е без всякакво правно значение,тъй като в крайна сметка е взето решение да бъдат предприети действия в тази насока,а дали той или съпругата му го е изпратила с еднакъв резултат.

Макар и тези гласни доказателства,установяващи провеждани срещи между двете семейства да нямат пряко отношение към разискваното престъпно деяние,следва да бъдат анализирани за да бъде установено отношението както на пострадалата,така и на нейното семейство към случилото се,тъй като това са срещи между семействата на „насилника“ и „изнасилената“, целящи да се предприеме някакво поведение,в резултат на което задържаният в ареста „насилник“ да бъде освободен.Родителите на В.Д., както и самата тя също са искали този резултат, за да „може стресът и напрежението да спрат“. Свид. С. Д. сочи:“ Ние с жена ми приехме това - да го пуснат от ареста и да остане не наказан за тази случка“.

Тук особено важен е не факта дали страните са били наясно с това,че оттеглянето на жалбата няма никакви правни последици,при положение на вече образувано наказателно производство за престъпление от общ характер,а основният факт според съда ,който възприема като косвено доказателство за това осъществен ли акт на насилие спрямо пострадалата В.Д. е, че семейството на „изнасиленото“ момиче не само, че се съгласява с идеята на бъде оттеглена жалбата, но и Л.В. да „остане ненаказан за тази случка“.Това е изключително съществен момент относно субективното отношение към случилото се. Житейски абсурдно и нелогично е да се иска от родителя, насилникът на детето му да „остане ненаказан“.С цел реализирането на тази идея семействата са провели четири срещи,в резултат на които установили,че жалбата не може да бъде оттеглена.Освен това свид.С.Д. е този, който първи търси контакт с бащата на подсъдимия.

Изключително странно за съда е и поведението на бащата,на когото свид.В. Д. съобщава, че е изнасилена. Въпреки, че свид.Д. се намира пред кооперацията ,последният не се връща, за да потърси сметка на насилника,а веднага отива в полицията,където депозира жалба за случилото се. След това търси контакт с бащата на насилника, съобщавайки му,че синът му е изнасилил неговата дъщеря при положение,че вече е сигнализирал компетентните органи.

Ето защо, съдът не би могъл да изгради правните си изводи базирайки се на показанията на този свидетел,който пръв възприема пострадалата и на когото тя съобщава за първи път ,че е изнасилена.Предвид и заинтересоваността на този свидетел от изхода на наказателното производство,предвид близкото му роднинство с пострадалата и с оглед на обсъжданата противоречивост и житейска нелогичност на неговите показания, разглеждането на тези гласни доказателства/показанията на свидетелите С.Д. и пострадалата В.Д./ в контекста с останалите доказателствени източници съдът съзира обсъжданите по-горе несъответствия,които го препятстват да им се довери в пълнота и то относно твърденията за упражнена от страна на подсъдимия сила с цел принуда на частния обвинител Д. към осъществяването на сексуален акт.

Обсъжданите косвени доказателства-свидетелски показания относно проведени срещи между двете семейства,реакцията на бащата,който въпреки съобщеното от дъщеря му не се е върнал да потърси сметка на насилника,поведението му след депозирането на жалбата да търси контакт с бащата на насилника информирайки го,че синът му е изнасилил дъщеря му, изпращането на имейла,в който се обяснява,че съжалява за прибързаното си решение да депозира жалба,тъй като дъщеря му от срам и притеснение ,че е правила секс набързо е споделила,че е изнасилена са все факти ,които макар и непряко свързани с предмета на доказване разколебават доверието на съда в показанията на този свидетел и неговата дъщеря В.Д. по отношение на релевантните за делото факти, а те са дали е упражнена сила от страна на подсъдимия спрямо частния обвинител за осъществяването на сексуалния акт.С оглед на горния анализ,съдът не може да аргументира категорична позиция,че са налице безспорни доказателства за упражнена от подсъдимия принуда чрез употреба на сила /стискане през тялото и сваляне на долните дрехи насила/ ,за да осъществи той съвкупление с пострадалата В.Д. За направата на този извод не би могъл да способства и факта,че подсъдимият е употребил наркотично вещество/кокаин/,което се установява от направения му тест за употреба на наркотични вещества.Липсват гласни доказателства в насока,че поведението на подсъдимия е било неадекватно при положение ,че същият е бил задържан непосредствено след осъществения полов акт.В изготвения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози е отразено поведението на подсъдимия /сигурна походка,ясен изговор,зачервени очи, безспокойство/.Не е отразена неадекватност в неговото поведение, агресивност,буйство,невъзможност за осъществяване на комуникация.

Именно липсата на безпротиворечивост в доказателствените източници по отношение на инкриминираното деяние мотивира настоящият съдебен състав да оправдае подсъдимия Л.В. по обвинението да е осъществил деяние,квалифицирано като престъпление по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 от НК,поради което на основание чл.304 НПК го оправда по това обвинение,тъй като подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата,за който обаче липсват безспорни доказателства за осъществена сила,поради което деянието не съставлява престъпление.

Предвид факта на оправдаване на подсъдимия при възприемане,че последният не е извършил престъпно деяние по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 НК,предмет на обвинителния акт, съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск от В.С.Д., ЕГН ***, от /населено място/ срещу подсъдимия Л.А.В.,ЕГН ***, от /населено място/ за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 21.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на обвинението за престъпление по 354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК

От събраната в необходимия обем относима доказателствена информация се установя, че подсъдимият Л.В. е държал високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително, като деянието представлява маловажен случай,поради което съдът ОПРАВДА подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК и преквалифицира деянието като такова по чл.354а,ал.5,във вр. с чл.354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК. Л.В. на 21.09.2019г, около 12.00 часа, в /населено място/, в сградата на РУ /населено място/, без надлежно разрешително, издадено при условията и по реда, уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.30/99 г.), е държал високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,16 гр. (сто и шестдесет милиграма), със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин база 86,2%; на стойност 44,80 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), съгласно ПМС №23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството, като веществото е поставено под контрол, съгласно списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифициран от Република България, чл.3,ал.2,т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП-ДВ. Бр.30/1999 г./, както и приложение №1, към член 3, т. 1, в списък 1 на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,което деяние представлява маловажен случай.

От изложеното е безспорно, че подсъдимият не е имал надлежно разрешително и в този смисъл в нарушение на установените в ЗКНВП правила е държал високорисково наркотично вещество-кокаин.Установена е формата на изпълнителното деяние-държане. Л.В. е осъществявал фактическа власт върху това вещество, държейки го в пакетче от бяла салфетка, в която е било увито в полиетиленово фолио. Съгласно съставения протокол за оглед на веществени доказателства,установеното бяло прахообразно веществото е с нето тегло 0,16 гр. (сто и шестдесет милиграма) и същото е реагирало положително на кокаин /тествано с наркополеви тест/.По този начин увито прахообразното вещество е било поставено в калъфа на мобилния телефон на подсъдимия.Именно той е лицето притежател на телефона,той е държал телефона в себе си,включително и по време на половия акт с В.Д. В този смисъл се установява непрекъснато осъществяване на фактическа власт върху наркотичното вещество.Тази фактическа власт е прекъсната с установяването на кокаина в РУ-С., за което е съставен протокол за доброволно предаване.

Въпреки отричащите обяснения на подсъдимия в хода на досъдебното производство,които бяха прочетени по реда на чл.279,ал.2,във вр. с ал.1,т.4 НПК и посоченото в тях,че няма никаква представа за установеното наркотично вещество следва да се отбележи,че липсват оспорващи това обвинение доказателства и такива насочени към установяване на държане от друго лице ,а не от подсъдимия Л.В. В тази връзка е налице и косвено доказателство-установена е употребата наркотично вещество от подсъдимия В. и то употреба на същото по вид наркотично вещество-кокаин.Въпреки събирането на гласни доказателства-показания на свидетели,които посочиха,че Л.В. не употребява наркотични вещества,тъй като е спортист,е налице доказателство в противовес на посоченото от свидетелите-направеният тест за употреба на наркотични вещества установява конкретно употребата на кокаин. В 21,59ч на 21.09.2019г. подсъдимият В. бил тестван с тест за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози „Drug Test 5000 STK6, който е показал положителен резултат за наличие на „кокаин" в слюнката му, поради което бил издаден Талон за изследване № 0040541 от 21.09.2019г.Последният е бил връчен на подсъдимия,който е вписал,че приема показанията на теста.

В хода на съдебните прении при анализ на доказателствената маса,защитникът на подсъдимия не оспори фактическото държане на наркотичното вещество от подсъдимия, но изрази позицията за явна незначителност на обществена опасност на деянието, поради което обоснова необходимостта от приложението на чл.9,ал.2 НК.

Съдът прие,че в настоящия казус деянието на подсъдимия представлява маловажен случай,поради което преквалифицира престъплението по чл.354а,ал.5 ,във вр. с ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК. Легално определение на това понятие законодателят е заложил в чл.93,т.9 НК,а именно-маловажен случай е този,при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.За да стигне до сочения извод съдът отчете малкото количество наркотично вещество-с нето тегло 0,16 гр. (шестдесет грама), със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин база 86,2%;и неговата ниска стойност от 44,80 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки),съгласно ПМС №23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества,пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се установява,че подсъдимият е спортна натура,усилено се е занимавал с борба в този период,никой от свидетелите не изказа съмнение за употреба на наркотични вещества от страна на подсъдимото лице,дори и пострадалата.Ето защо ,съдът прие,че установеното количество кокаин е за негова лична употреба. Констатирайки този факт,наред с добрите характеристични данни за този подсъдим-не е осъждано лице, млада възраст,спортист,регистриран земеделски производител /семейството му се занимава с животновъдство/,съдът реши,че настоящият случай е маловажен такъв- представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.В този смисъл съдът преквалифицира престъплението като такова по чл.354а,ал.5,във вр. с във вр. с ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК, възприемайки извършеното от Л.В. деяние за маловажен случай като го оправда по първоначално повдигнатото обвинение относно квалификацията по чл. чл.354а, ал.3, пр.2, т. 1, пр.1 от НК.Но предвид на посочената аргументация не възприе становището на защитата за явна незначителност на обществена опасност на деянието,поради което не оправда подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. Установена е употреба на същото по вид наркотично вещество от подсъдимия В., поради което съдът прие, че държането е осъществено от негова страна напълно съзнателно.

При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид,че за престъплението по чл.354а,ал.5,във вр. с ал.3,пр.2,т.1,пр.1 НК законодателят е предвидил наказание Глоба до 1000 лева.Ето защо при условията на чл.354а,ал.5,във вр. с ал.3,пр.2,т.1 НК, във вр. с чл.54 НК и при приложението на чл.78а,ал.1 и ал.5 НК: съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия Л.В. като му наложи административно наказание “ГЛОБА” в размер на 700 /седемстотин/ лева.

В настоящия казус съдът прецени,че са налице основанията за приложение на чл.78а НК. За престъплението по чл.354а,ал.5 от НК се предвижда наказание Глоба до 1000лева,същевременно подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност,от това деяние не са причинени имуществени вреди.Преценявайки наличието на изискуемите от закона предпоставки на чл.78а,ал.1 и ал.5 НК, съдът освободи подсъдимия В. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба” в размер на 700 лева.За да определи този размер на глобата, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Този размер на глобата съдът счете за справедлив за оказването на необходимия възпитателен и поправителен ефект спрямо подсъдимия, отчитайки като смекчаващи вината му обстоятелства-младата възраст,чистото съдебно минало,факта на предаване на наркотичното вещество по доброволен начин,съгласието с резултата от извършения тест,а като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете установената употреба на наркотично вещество. Ето защо,при отчитане на посочените смекчаващи вината му обстоятелства, счете, че наказанието не следва да бъде определяно в неговия максимален размер, а на осн. чл.78а,ал.1 и ал.5 НК му наложи административно наказание Глоба в размер на 700/седемстотин/ лева.

На осн. чл.354а,ал.6 НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението - наркотично вещество -кокаин с нето тегло 0,16 гр. (сто и шестдесет милиграма), със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин база 86,2% като остатъкът от наркотичното вещество след изследването,изпратено за съхранение на Централно митническо управление,отдел „МРР-НОП“ следва да се унищожи по надлежния ред, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите след влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства:
-1 брой хартиен плик, запечатан с етикет с надпис „Случай №2019- 04131, №РКО-044506"
-1 брой хартиен плик, запечатан с етикет с надпис „Случай № 2019- 04131, Пакет № PKG-043988"
-1 брой използвана касета в отворена опаковка с надпис „Drug Test - 5000 STIC 6 „REF-8319495" „LOT - ARLM-0263" -2020-03 c поставен етикет c надпис „ДП №482/2019г. Л.А.В.
-1 брой използвана касета в отворена опаковка с надпис Drug Test - 5000 STK 6 „REF-8319495" „LOT - ARLM-0263" -2020-03 c поставен етикет c надпис №482/2019 г. В.С.Д. следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, тъй като са изчерпани възможностите за извличане на доказателствена информация от тези веществени доказателства.

Съдът постанови опаковките, приложени в ДП, изпратени след изготвяне на химическата експертиза, да се унищожат по реда на Правилника за администрацията на съдилищата.

На осн. чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски единствено за престъплението,за което е признат за виновен и осъден/за държане на наркотични вещества/.Подсъдимият В. следва да заплати разноски в размер на 77.34лв(седемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) по сметка на ОД на МВР-Б. за изготвената на етап досъдебно производство химическа експертиза както и в размер на 60.00/шестдесет/ лева разноски за явяване на свидетелите полицейски служители в съдебно заседание, разпитвани по посоченото обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си .

СЪДИЯ при Районен съд-Петрич: