Производството е с правно основание чл.111,ал.3 НПК и е образувано по жалба на адв. Д. Х., в качеството й на пълномощник на Д. И. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], с адрес за получаване на съобщения [населено място], ул. „П.Д.” № * чрез адв. Х. срещу Постановление от 09.01.2014г. на Районна прокуратура - П. по досъдебно производство № 739/2013г. по описа на РУП – П., с което е отказано връщане на товарен автомобил марка „Мерцедес 709Д” с Р.. [рег.номер на МПС] , ведно с един брой контактен ключ, свидетелство за регистрация-част І с №[ЕИК].
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Поддържа се, че по ДП № 739/2013г. по описа на РУП П. са изяснени всички въпроси, касаещи задържаното МПС. Сочи се, че безспорно е установена собствеността му, както и че собственика-жалбоподателя няма отношение към деянието. Поддържа се, че автомобилът е задържан вече 3 месец, без да е нужно това и необходимо за работата на разследването. Твърди се, че по ДП е извършен оглед на МПС и е изготвен фотоалбум на същото, като не се налагат други процесуално-следствени действия. Твърди се и че в противоречие на закона прокурорът е мотивирал отказа си с оглед приложението на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, тъй като в разпоредбата на чл. 111 от НПК законодателят не е предвидил възможност вещественото доказателство да не се връща с оглед евентуална бъдеща конфискация. С оглед изложеното се иска да бъде отменено обжалваното постановление на РП-П., като се постанови връщане на МПС, ведно с контактен ключ и талон на собственика Д. И. К..
Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и извърши преглед на доказателствата по досъдебно производство № 739/2013г. по описа на РУП-П., както и с изисканото и изпратено от РП-П. на 13.02.2014г. писмено доказателство, установи от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 05.12.2013 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура [населено място] Неизвестен извършител, затова, че на 11.10.2013 г. през ГКПП - К./П. /съгласно чл.4 ал.1 от Споразумение за съвместен контрол при преминаване на границата между Р България и Р Гърция от 2008 г./ в нарушение на установения ред, а именно без да притежава писмена нотификация със съгласие за превоз на отпадъци от Министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице съгласно Регламент ЕО 1013/2006г. и чл. 72-76 от ЗУА, с товарен автомобил марка „Мерцедес 790Д” с Р.. [рег.номер на МПС] е пренесъл през границата на страната от Р Гърция за Р България отпадъци- а именно 7500 кг. акумулатори и 2180 кг. облицовани медни отпадъци, като извършеното не представлява маловажен случай- - престъпление по чл.353 г, ал. 1 от НК.
На 11.10.2013 г. с акт за установяване на административно нарушение № 727341/11.10.2013 г. наред с опасните отпадъци е иззет и товарен автомобил марка „Мерцедес" с Р.. [рег.номер на МПС] , с който същите са били превозвани. С протокол за доброволно предаване са предадени и 1 брой контактен ключ и свидетелство за регистрация част І с №[ЕИК]. Всички веществени доказателства са предадени с протокол за доброволно предаване от 11.10.2013г. в структурите на РДГП С.. С постановлението за образуване на ДП от РП-П. наблюдаващият прокурор изрично е дал указания за извършване на действия по разследването, сред които и да се извърши оглед съгласно разпоредбите на НПК, фотографиране и приобщаване като веществени доказателства на описаните и иззети с АУАН № 727341/11.10.2013г. вещи.
Към делото, след изискването му от РП-П. е приложено свидетелства за регистрация част 1, видно от които превозното средство е собственост на жалбоподателя Д. И. К.. В писмото на РП-П. изрично е посочено с оглед разпореждане на съда, че по делото не е изготвен фотоалбум.
По повод на депозирана молба от адв.Х. за връщане на иззетия товарен автомобил РП-П. е постановила отказ за връщането му като наблюдаващия прокурор е отхвърлил молбата на защитника. Мотивирал се е,че принцип в наказателния процес е веществените доказателства да се пазят до приключване на наказателното производство.Същевременно излага съображения,ч е товарния автомобил е необходим за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като предстои да бъдат извършени процесуално-следствени действия, свързани с предмета на доказване, включително установяване съпричасността на собственика или на други П. лица да ползват автомобила към извършеното престъпление. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.
В хода на досъдебното производство са извършени следните действия по разследването: разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства. По делото няма привлечено обвиняемо лице. Няма данни процесния товарен автомобил да е огледан, фотографиран и приобщен като веществено доказателство по делото с него не са извършвани процесуално-следствени действия. Досъдебното производство не е приключило, нито е спряно или прекратено към настоящия момент.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е пред надлежния компетентен орган от оправомощено лице – собственик, чрез процесуалния му представител, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК дава възможност предметите, иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.
Настоящото производство е образувано на основание чл.111 ал.3 от НПК и в него съдът следва да прецени: ограничено ли е упражняването на правото на собственост; какво следва да се върне на жалбоподателя – собственик; връщането на приобщените като веществени доказателства предмети ще затрудни ли изясняването на обстоятелствата по делото за разкриването на обективната истина в съдебна фаза; основателен и законосъобразен ли е отказа на прокурора и мотивиран ли е той.
В настоящия казус безспорно е изяснена собствеността на товарния автомобил-„Мерцедес 709Д” с Р.. [рег.номер на МПС] , което е видно от приложения регистрационен талон.Съставен е протокол за доброволно предаване на МПС-то, ключ за товарния автомобил, регистрационен талон част І и 9900 кг. акумулатори и медна скрап.. Други процесуално-следствени действия с товарния автомобил не са извършвани.
Нормата на чл.111, ал. 2 НПК позволява предмети, иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, респ. на собствениците им и преди приключването на наказателното производство, но само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Във всички случаи когато вещите, иззети като веществени доказателства са относими и необходими за разкриване на обективната истина по делото, и когато връщането им би затруднило разкриването й, следва да се потвърди отказът на прокурора да върне същите.
Принцип в наказателния процес е иззетите като веществени доказателства предмети да се пазят до приключване на наказателното производство, за да са на разположение на разследващия компетентен орган във всяка фаза на наказателното производство. В този принцип е заложена идеята предметите, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, да следват физически делото и да са на разположение на разследващия компетентен орган. Когато веществените доказателства поради размерите им - а в настоящия казус е налице тази хипотеза, не могат да се изземат и приложат към делото ex N., те се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствени средства – оглед, фотографиране, описване в протокол и т.н.-съгласно чл.110 НПК. По този начин те се включват в кръга на доказателствата, въз основа на които съдът в последствие ще направи изводите си във връзка с изясняване обстоятелствата по делото.
Процесния товарен автомобил представлява веществено доказателство по делото. Прокурорът в постановлението си е посочил, че автомобилът е необходим все още за изясняване на обстоятелствата по делото, като конкретизира, че все още наказателното производство се води срещу неизвестен извършител, предстои привличането на обвиняем и други процесуално следствени действия.
Съдът намира постановлението на прокурора за правилно. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че с въпросния товарен автомобил са превозени процесните опасни отпадъци. Както товарния автомобил, така и стоката, превозвана с него са предадени с протокол за доброволно предаване, като едновременно с това е отразено и в АУАН № 727341/11.10.2013г., че са иззети. С това обаче действията на разследващите органи по отношение на МПС-то са приключили. Вече повече от два месеца не е извършен оглед на превозното средство, нито е изготвен фотоалбум, т.е не са извършени процесуално-следствените действия, които са необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, свързани именно с МПС-то. Нещо повече не са изпълнени указанията на наблюдаващия прокурор в тази насока.
Безспорно е, че със задържането на автомобила се ограничават правата на трето лице, а именно на собственика на товарния автомобил, което към настоящият момент не е привлечено като обвиняем по делото. Съгласно чл.111 НПК веществените доказателства се пазят до завършването на наказателното производство. По този начин е създадена възможност при определени условия разследващият орган временно да ограничи правото на собственост и ползване на лицата собственици и П. на съответните предмети. Това ограничение обаче е дотолкова допустимо и възможно, доколкото съществува обективна необходимост от използване на предметите-иззети като веществени доказателства от обвинителната власт по конкретното дело за обстоятелства, чието изясняване е невъзможно по друг начин или ще бъде затруднено. В настоящия казус, поради бездействието на разследващите органи се ограничават правата на трето лице, което на този етап от производството няма данни да има отношение към деянието лице. Вместо огледа на товарния автомобил и изготвянето на фотоалбума да бъдат първите действия по разследването,те ще бъдат извършени в края на разследването, което по недопустим начин ограничава правата на собственика на автомобила. С други думи, ако към настоящия момент бяха извършени посочените следствени действия, според съда не съществуват основания за по-нататъшното задържане на МПС-то. Такова основание не е евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. Правомощие (едновременно право и задължение) на органите на досъдебното призводство е да предприемат съответни мерки за обезпечаване на бъдещото вземане на държавата, произтичащо от бъдещото евентуално отнемане на превозното средство, ако се приеме, че същото представлява средство на престъплението. С оглед осигуряване ефективността на наказателно-правните норми, разпоредбата на чл.72 НПК предвижда възможността органите на досъдебното производство да искат обезпечаване на бъдещото вземане на държавата, което се извършва по реда на ГПК.
С оглед на изложеното по-горе и като съобрази, че на настоящия етап от разследването връщането на МПС-то ще затрудни изясняването на обстоятелствата по делото, тъй като предстои изпълнение на указаните от наблюдаващия прокурор процесуални следствени действия с него-а именно оглед и изготвянето на фотоалбум, то жалбата на адв.Х., в качеството й на пълномощник на собственика следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.111,ал.3 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на адв.Д. Х., в качеството й на пълномощник на Д. И. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], с адрес за получаване на съобщения [населено място], ул. „П.Д.” № * чрез адв. Х. срещу Постановление от 09.01.2014г. на Районна прокуратура - П. по досъдебно производство № 739/2013г. по описа на РУП – П., с което е отказано връщане на товарен автомобил марка „Мерцедес 709Д” с Р.. [рег.номер на МПС] , ведно с един брой контактен ключ, свидетелство за регистрация-част І с №[ЕИК], като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя, на РУП-П. за сведение и прилагане към ДП, на РП-П. за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: