Производството по делото е образувано по внесен от Р. прокуратура – П.
(Териториално отделение П. към Р. прокуратура - Б. обвинителен акт
срещу И. Д. М., роден на ***г. в град П., с постоянен адрес село
Г., О., У. № *, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, строителен работник в „З“ ЕООД, Г., с ЕГН * и Г. Р.
И., роден на *** година в град П., с постоянен и настоящ адрес село
Г., община П., У. № *, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, безработен, с ЕГН * за това, че на 25.03.2017 г.
сутринта, в с. С., общ. П., пред питейно заведение „Е.“, в съучастие,
като съизвършители са нанесли побой на И. Б. К. от с. С., общ. П., в
резултат на което са му причинили средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на двете горни челюсти /максили/, с което се затруднява дъвченето и
говоренето за период от време по - голям от един месец – престъпление по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че в хода на съдебното
следствие по несъмнен начин са установени обстоятелствата свързани с време,
място и механизъм на нанасяне на телесното увреждане на пострадалия от страна на двамата подсъдими. Пледира за налагане на наказание на всеки едни от подсъдимите „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. По
отношение на предявения граждански иск представителя на държавното обвинение пледира за уважаването му в пълен размер.
Пострадалият и свидетел по делото И. Б. К. е конституиран като граждански ищец
в производството. Предявил е граждански искове против И. Д. М. и Г. Р. И. за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от деня на деликта – 25.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски. В съдебната фаза на производството се явява лично и с упълномощен повереник. Поддържат предявеният гражданския иск и желаят съда да постанови осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими, като им наложи справедливи наказания.
Защитникът на подсъдимите - А. Д., иска от съда да се произнесе с оправдателна
присъда. Счита, че обвинителната теза не е доказана, както и че подсъдимите не
са осъществили състава на престъплението, в което са обвинени. По отношение на предявения граждански иск, защитата пледира за неговото отхвърляне, поради недоказаност.
Подсъдимите И. и М. поддържат казаното от адвоката им. В дадената им на
основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимите молят да бъдат
оправдани.
Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както и приложените способи за
доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите И. Д. М. и Г. Р. И. са приятели и живеят в с. Г., общ. П.. И
двамата са неосъждани, като подсъдимия М. е с основно образование, а подсъдимия И. със средно образование. Към момента на инцидента подсъдимия М. работил като строителен работник в „З.“ ЕООД, Г., а подсъдимия И. бил безработен..
Свидетелят И. Б. К. е роден в гр. П., но живее в село С., общ. П., ул.
„Ц С. В.“ № *. Същият е женен за свидетелката Ж. С. К. и е баща на едно
дете.
На 24.03.2017г. вечерта двамата подсъдими посетили питейно заведение
„Ес“, находящо се в с. С., общ. П..След полунощ в ранните часове на 25.03.2017г. свидетелят И. К. се обадил на свидетеля И. Б. М. от с. К. и се разбрали да се видят, за да пият по една ракия. Посетили заведение в с. К, но същото затваряло и решили да отидат на заведение в с. С. Всеки бил със собствения си автомобил. Пристигнали пред заведение „Е.“, в с. С., което все още работело. Свидетелят И. М. не харесвал това заведение и си тръгнал, а свидетеля К. влязъл в заведението. В заведението свидетелят К. видял свидетеля Д. К. по прякор „К.“ и седнал на неговата маста. Поръчал и за двамата по едно пиене. След около 10-15 минути го извикал непознато за него момче и излезли навън. Това момче бил подсъдимия И. М.. Като излезли пред заведението, подсъдимият М. започнал да удря К. с боксове в областта на лицето. В боя се включил и подсъдимия И., който също ударил К. с бокс в областта на главата, отзад. Вследствие на ударите свидетелят К. паднал на земята, а подсъдимите започнали да го ритат по главата и по цялото тялото. Не след дълго, подсъдимите прекратили побоя над К. и си тръгнали. Пострадалият К. останал да лежи на земята. Свидетели на побоя нямало.Свидетелката Д. А. Г., която работила в заведението като барманка, излязла да изхвърли боклука и видяла пострадалия К. да лежи окървавен на земята. Приближила се до него и той й казал, че бил пребит от две непознати момчета. Г. влязла веднага в заведението, взела салфетки и започнала да почиства К. от кръвта. В това време покрай тях минал автомобил, в който пътували свидетелите И. С. К. и И. Д. Г.. Като видели пострадалия спрели, за да му помогнат. Свидетелят И. К. ги помолил да го закарат в дома му в с. С. Свидетелят И. Г. качил К. в неговия автомобил и го превозил до дома му. Там родителите и съпругата на пострадалия се заели с неговото лечение. Около 17,00 часа на 25.03.2017 г., състоянието на свидетеля К. се влошило, поради което бил
транспортиран до „Югозападна болница“ гр. П., където бил настанен на лечение.
На 28.03.2017г. бил изписан. На следващия ден на 29.03.2017г. на свидетеля К. е
извършено КТ-изследване в Катедра по Образна диагностика при ВМА – гр. София и предписано лечение.
От заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещото лице Д. Ч. и комплексна
съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещите лица Д. Ч. и Д. Р., се
установява, че на инкриминираната дата 25.03.2017г., пострадалият И. Б. К. е
получил счупване на двете горни челюсти /максили/, с което се затруднява
дъвченето и говоренето за период от време по-голям от един месец. Според вещите лица, описаните травматични увреждания са получени в резултат на твърди тъпи предмети със значителна по интензитет травмираща сила, по механизма на удари от или върху такива предмети и по своята локализация и морфологична характеристика отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава от пострадалия, а именно в резултат на нанесен побой – удари с ръце, крака и др., при инцидент, настъпил на 25.03.2017г.
В съдебно заседание на зададени от съда и страните въпроси, вещото лице Д. Ч.
пояснява, че при извършения от тях преглед, е установено лекостепенно нарушение във функцията на носовото дишане, което е последица от нанесените травми от преди 8 месеца по време на инцидента. Вещото лице посочва още, че
нараняванията, които е получил пострадалият по време на инцидента, не могат да бъдат получени само от едно - единствено съприкосновение между двете насрещни тела, тъй като има травми и в двете области на тялото – лицевата и гръдната област.
В хода на проведеното разследване е извършено разпознаване на лица и предмети от пострадалия К., при което същият е разпознал подсъдимите И. М. и Г. И. като лицата, които са му нанесли побой на 25.03.2017г.
Именно тази фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена. Същата по категоричен начин се доказва от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства. Същите по безспорен начин установяват, че на инкриминираната дата – 25.03.2017г. пострадалият К. е получил посочените в съдебномедицинските експертизи увреждания.При анализа на гласните доказателства съдът отчита оформянето на няколко групи противоречиви доказателствени източници относно основни факти от предмета на доказване, при отчитане на възможната заинтересованост и необективност, поради близки отношения, на едни свидетели с подсъдимия, а на други свидетели с пострадалия. От една страна са показанията на свидетелите Б. К., Ж. К., В. К., Х. Д., Д. К. и Б. Д., подкрепящи тезата на пострадалия, от друга страна са показанията на останалите свидетели – Д. Г., И. Г., И. К. и И. М.. Подсъдимите се възползват от правото си и не дават обяснения както в досъдебното производство, така и в съдебното следствие.
Основният свидетел по делото – пострадалият К. заявява, че един от подсъдимите го е извикал да излезе извън заведението. След това още с отварянето на вратата подсъдимият М. се е обърнал и му е нанесъл един удар с юмрук в областта та лицето. Тръгнал да се предпазва, но веднага и другият подсъдим И. го е ударил с юмрук, като от ударите и на двамата е паднал на земята. При падането на земята е усетил удар с крак от лявата му страна, тръгнал да става, за да избяга, но усетил още удари, след което е изгубил съзнание. Посочва още, че и двамата са нанасяли удари. Не може да посочи дали е имало други хора наоколо, но само двамата подсъдими са му нанасяли удари. "Запомних им лицата, не мога да ги объркам тези лица, това ще ми остане травма за цял живот". Действително пострадалият К. е заинтересован пряко от изхода на делото. Същият е конституиран и в качеството на граждански ищец, при което безспорно за него съществува интерес от осъждането на М. и И., както в наказателната, така и в гражданската част на процеса. Същият обаче депозира тези показания, в качеството на свидетел, при което за него съществува задължението да говори само и единствено истината, като в противен случай го грози санкцията от наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Свидетелят демонстрира добър спомен за случая, като изложи подробен, смислен и логически свързан разказ за случая. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на казаното от него. Показанията му са логически свързани и липсват вътрешни несъответствия в изложението му. Ето защо съдът се доверява изцяло на казаното от него, че именно подсъдимите М. и И. са лицата, който са му нанесли побой пред заведение „Е.“ в с. С.. Свидетелят К. заявява това с пълна убеденост. Той е пострадал от деянието и присъствал на мястото на инцидента, пряко е контактувал с подсъдимите и е възприел непосредствено фактите по случая и конкретно нанесените му от подсъдимите удари и последващите събития. Той е бил непосредствено до подсъдимите и е имал възможността да наблюдава подсъдимите и да възприеме техните действия. Следва да се има предвид, че твърденията му се подкрепят от извършеното от него разпознаване, при което е категоричен, че подсъдимия М. е лицето, което го е изкарало от заведението и е започнал да го налага с боксове в областта на лицето, а подсъдимия И. го е ударил с бокс от дясната страна на главата, след като е излязъл от заведението. След това и за двамата посочва, че като е паднал на земята са започнали и двамата да го ритат в областта на главата, ребрата и по цялото тяло. Неговите показания се подкрепят и от показанията на свидетеля Б. Д., който макар и да не е очевидец на събитията, при извършената проверка по случая е възприел основни факти от предмета на доказване.
Несъмнено се установява и полученото от свидетеля К. травматично увреждане и
механизма на неговото причиняване. Това се установява от заключението на вещото лице Д. Ч. по изготвената събедномедицинска експертиза, както и на вещите лица по изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза, според които уврежданията са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети със значителна по интензитет травмираща сила, по механизма на удари от или върху такива предмети и по своята локализация и морфологична характеристика отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава от пострадалия.Доказателства в подкрепа на авторството на деянието, макар и косвени такива са показанията на свидетелите Д. К. и Б. Д., както и отчасти показанията на свидетеля Х. Д.. От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че на инкриминираната дата подсъдимите са били в заведението, пред което е станал побоя между тях и пострадалия К.. Същият посочва, че подсъдимия М. е извикал пострадалия К. и двамата са излезли пред заведението. Същевременно от показанията на свидетеля Б. Д. се установява, че в хода на извършената проверка пред него подсъдимият Г. И. е споделил, че на инкриминираната дата, двамата с подсъдимия М. са били в заведение „Е.“, в с. С. като пред заведението
непознато за тях лице е отправило обидни думи към тях и това е провокирало
сбиването по между им. От показанията на свидетеля Д. се установява още, че при
проведената беседа със бащата на подсъдимия И. М., същият е споделил пред
полицейския служител, че синът му се е прибрал в ранните часове на същата
вечер, като е имал следи от нараняване и е бил със скъсани дрехи, а също така
непознато лице му е нанесъл удар в лицето. От показанията на свидетелите Х. Д.
се установява, че е разбрал, че две момчета от с. Г. са били пострадалият
К., като от свидетеля И. М. е разбрал, че едно от тези момчета е негов
братовчед. Освен това същият е свидетел на състоянието на пострадалия К.,
непосредствено след инцидента. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те са непротиворечиви като цяло – по отношение основните факти, възпроизведени в тях, взаимно се допълват, логически издържани са. По отношение на показанията на свидетеля Д. следва да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение на делото, които свидетелят е възприел. Това се отнася изцяло и за полицейските служители, които са участвали в оперативните мероприятия и нямат друго процесуално качество, нито са им възлагани действия по разследването в рамките на досъдебното производство. Не може да се откаже възможността на всички служители на МВР, ангажирани с оперативна работа по време на наказателния процес да свидетелстват за факти и обстоятелства, станали им известни при разкриване на престъплението. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел. За съда са достоверни и отговарящи на обективната истина показанията на свидетелите Б. К., Ж. К., В. К., И. Г. и Д. Г., тъй като същите отново са свидетели на състоянието, в което се е намирал пострадалият К. непосредствено след инцидента. Всички макар и косвено посочват, че нараняванията му са получени в резултат на нанесен побой от подсъдимите М. и И.. В показанията си посочват, че в цялото село се говорело, че именно подсъдимите са двете момчета от с. Г., които са го били. Съдът отчита обстоятелството, че една част от тези свидетели са близки роднини на пострадалия К., а други негови познати, но въпреки това кредитира показанията им, тъй като макар и да не са преки очевидци на деянието, тези свидетели са видели пострадалия и нанесените му травматични увреждания непосредствено след деянието. Описаните от тях увреждания се припокриват с описаните в заключението на съдебно медицинските експертизи.
Съдът намира доводите на защитата относно недоказаност на обвинението, което според нея почива само на косвени доказателства, които са негодни да установят извършването на деянието и на неговия автор, за неоснователни. Критерий за делението на доказателствата на преки и косвени е отношението им към основния факт /предмета на доказване/. Преките - непосредствено установяват обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Косвените - при тях не се открива такова непосредствено отношение на доказателствата към предмета на доказване. Само по себе се косвеното доказателство, изолирано от другите, не може да даде информация за предмета на доказване. Косвените доказателства могат да послужат за разкриване на истината в наказателния процес, само ако се установи връзка с други факти, които като цяло, като комплекс мога да допринесат за разкриване на обективната истина. Делението на доказателствата на преки и косвени няма значение за процеса на допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата. Практическото му значение е във възможностите за доказване с преки или косвени доказателства и с постановяването на осъдителна присъда. Пътят на доказването при използване на преки и косвени доказателства е различен. Една осъдителна присъда може да бъде основана и само на косвени доказателства. При преките е достатъчно да се установи истинността им, за да може да се постанови присъда, включително осъдителна. При косвените, пътят на доказване е по - дълъг. ВС в практиката си постанови какви са условията, за да може да се основе една осъдителна присъда само на косвени доказателства : Да се установи достоверността на косвените доказателства - не може да е само едно косвено доказателство, трябва да е налице система от косвени доказателства – т.е. да не е хаотичен сбор от доказателства, като трябва да има връзка между косвените доказателства, като всяко следващо допълва информацията за престъплението, трябва да няма прекъсване на връзката между доказателствата и те като хармонична система да възпроизвеждат истината относно предмета на доказване, Изводът от тази верига от доказателства, която не се прекъсва, да е един и да не поражда съмнение. В настоящия казус всички събрани по делото доказателства в своята цялост и взаимна връзка водят до единствения логически и обоснован извод за извършване на деянието от подсъдимите М. и И., за което им е повдигнато обвинение.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда. Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи :
От събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимите И. Д. М.в и Г. Р. И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 25.03.2017 г. сутринта, в с. С., общ. П., пред питейно заведение „Е.“, в съучастие, като съизвършители са нанесли побой на И. Б. К. от с. С., общ. П., в резултат на което са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете горни челюсти /максили/, с което се затруднява дъвченето и говоренето за период от време по - голям от един месец.
Подсъдимите са пълнолетни и вменяеми лица, субекти на наказателна отговорност по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК.
Родов обект на посоченото престъпление е засягането на здравето на човека като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм, както и на телесната му неприкосновеност.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в увреждане на здравето. Касае се за въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе промяна в неговото функциониране.
От обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, като в посоченото по-горе време и място И. М. и Г. И. в съучастие, като извършители, посредством нанасянето на няколко /неустановен брой/ юмручни удари и удари с крака в областта на лицето и по цялото тяло, причинили на пострадалия К. посочените съставомерни травматични увреждания. Доказателства в тази насока са показанията на пострадалия И. К., на свидетелите - Д. К. и Б. Д., както и отчасти на показанията на останалите свидетели по делото, досежно определени факти от предмета на доказване, заключението по съдебно-медицинската експертиза и комплексна съдебномедицинска експертиза, които са изготвени по писменни данни от медицински документи и образни изследвания. Съгласно медико - биологичните си признаци гореописаното телесно увреждане на пострадалия следва да бъде наказателно - правно квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 17 от ППВС № 3/79 г. по н. д. № 6/79 г., характера и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според най - тежките последици за здравето, независимо дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние, какъвто се явява и конкретния случай. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между реализираната от двамата подсъдими описана инкриминирана деятелност с насоченост здравето на пострадалия, причинената му основна травма довела до затруднение на дъвченето и говореното за период от време по-голям от един месец.
Престъплението е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство, като в резултат от съвместната престъпна дейност, съвместното нанасяне на удари от двамата подсъдими върху пострадалия К., е причинен и престъпния резултат – счупване на двете горни челюсти /максили/ на пострадалия К., което е довело затруднение на дъвченето и говореното му за период от време по-голям от един месец. Когато в самото изпъление на престъплението участват две или повече задружно действащи лица, е налице съизвършителство. В тази хипотеза всеки от съизвършителите е извършител, от обективна страна е налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на престъплението, като то бива осъществено не единствено от единия съизвършител, а заедно с други съизвършители. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с останалите участници в изпълнителното деяние.
В конкретния случай е налице едновременно съизвършителство, като двамата подсъдими са осъществили признаци на изпълнителното деяние по едно и също време. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че кой от подсъдимите какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Когато всеки от съизвършителите върши проява, подобна на тази на другия, както е в случая с подсъдимите М. и И., за възникването на тяхната отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат.
От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението умишлено, с пряк умисъл. Те са съзнавали, че чрез съвместните си действия пряко засягат телесната неприкосновеност на пострадалия К., причинявайки му телесни увреждания, искали са и са предвиждали настъпване на разстройството на здравето му. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, като са искали настъпването им.
Относно индивидуализация на наказанието.
За извършеното от подсъдимите И.Д. М. и Г. Р. И. престъпление по 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.
И двамата подсъдими са неосъждани. При индивидуализацията на наказанието за всеки един от подсъдимите съдът съобрази липсата на предишни осъждания като смекчаващо отговорността им обстоятелство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете механизмът на извършеното деяние, посредством нанасяне на множество удари по пострадалия, както и наличието на причинени и други несъставомерни телесни повреди на пострадалия с характер на леки такива, подробно описани в приетите и кредитирани от съда съдебномедицински заключения. Съдът взе предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимите, слабите морално-волеви задръжки и незачитане от тяхна страна на телесната неприкосновеност на личността.
При индивидуализация на наказанието за всеки един от подсъдимите съдът намери, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК, тъй по делото не се установи наличието на многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства или такива, които да са изключителни по своята същност. В настоящия случай съдът, имайки предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, намери, че наказанието за всеки един от подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл. 54 и чл. 36 от НК при минимален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо и на основание чл. 54 и чл. 129, ал.2 във ал.1 от НК съдът прецени, че справедливо се явява за всеки един от подсъдимите наказанието от 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“. Съдебният състав намери така наложеното наказание на всеки един от подсъдимите М. и И., че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като прие, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция. В случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определените наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като размерът им е до три години и подсъдимите към момента на деянието не са осъждани. Съдът прецени, че с оглед постигане целите на наказанията спрямо двамата подсъдими, същите не следва да бъдат изтърпени ефективно. И двамата подсъдими са млади хора, вече трудово ангажирани, поради което определянето на условни наказания би спомогнало същите да осъзнаят извършеното и да поправят поведението си занапред. Поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдените не е наложително същите да го изтърпят ефективно, поради което постанови изпълнението на наложените наказания на И.М. и Г. И. да бъдат отложени с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Гражданският ищец И.Б. К. е предявил граждански иск срещу подсъдимите И. М.в и Г. И. за причинени неимуществени вреди от престъплението. Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в процеса са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно е, че процесното престъпление представлява противоправно деяние, извършено виновно и в причинна връзка с уврежданията на пострадалия К., поради което съдът прие, че следва да бъде ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите лица.
Съдът намери, че гражданският иск на ищеца за причинени неимуществени вреди е доказан по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите М. и И. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното в съучастие от двамата престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на претендирания размер на исковата претенция от 10 000 лв., съдът намери същата за частично основателна и осъди подсъдимите да заплатят солидарно на И.Б. К. сумата 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2017 г. година до окончателното й изплащане. Предвид доказателствата, посочени по-горе и изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което, според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество, настоящият съдебен състав намери, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер от 3000.00 лв. Съдебният състав съобрази характера на причиненото увреждане на пострадалия К. - счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говореното, за период от време по-голям от едни месец. Безспорно това телесно увреждане се е отразило негативно на физическото и психическо здравословно състояние на пострадалия К., който продължително време е понасял освен болки и страдания, така също и неудобства, ограничения и затруднения в ежедневния си обичаен начин на живот - всички свързани с полученото увреждане.
С разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед характера на претърпяното увреждане и настъпилите неблагоприятни последици за гражданския ищец, при наличие на усложнения за здравето му, справедливият размер на иска е 3000 лв. срещу двамата подсъдими, като в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, като същата е дължима към размера на определеното обещетение в размер на законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Предвид което върху уважения размер на гражданския иск съдът присъди и законна лихва, считана от датата на увреждането – 25.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОД МВР - Благоевград, сумата от 354,89 лв. (триста петдесет и четири лева и 89 ст.), представляваща сторени разноски в досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд - Петрич сумата в размер на 176,56 лв. (сто седемдесет и шест лева и 56 ст.), представляваща сторени разноски в съдебното производство и 4 % държавна такса върху размера на уважение граждански иск, а именно 120.00 лв. (сто и двадесет лева). По делото няма приобщени веществени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :