Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от ТО-П. при
Районна прокуратура-Б..С този обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу
лицето Г. Н. Г., от Г.,за това,че на 23.07.2017г, около 11,00 часа в Г. П., в
жилищната сграда, находяща се на У. „Р. № *. Ч. нанасяне на удари по
тялото на О. С. Г., в резултат на които Г. е паднал, е причинил средна телесна
повреда на О. С. Г., изразяваща се в счупване на типично място на лъчевата кост
на лявата ръка (фрактура на Хътчинсон), довело до трайно затруднение на
движението на лявата ръка– престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателното производство е приет гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди, предявен от пострадалия О. С. Г., ЕГН *, с постоянен адрес Г., У.“Р.“ № * и настоящ адрес Г.С. Б.“Р.“ № *. .6, А.
24 срещу подсъдимия Г. Н. Г., за сумата от 1106.00 (хиляда сто и шест) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на деянието,описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху двете суми,считано от датата на увреждането – 23.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалият О. С. Г. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в производството.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Счита, че престъплението се доказва както от обективна,така и от субективна страна.Предлага на съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.По отношение на предявения граждански иск за имуществени и неимуществени вреди,предлага да бъде уважен по справедливост.
Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител пледират за осъждане на
подсъдимия при направен извод за безспорност на неговата вина от обективна и
субективна страна.Молят съда предявените граждански искове за имуществени и
неимуществени вреди да бъдат уважени в претендираните размери.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си,поел защитата му от досъдебното производство.Подсъдимият не признава вина,оспорва обвинението,дава обяснения и иска да бъде оправдан.Защитникът на подсъдимия също пледира последният да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение,тъй като не е доказано по несъмнен начин описаното в обвинителния акт деяние,което не е извършено от подсъдимия.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Приобщени са изготвените
съдебно-медицински експертизи на етап досъдебно производство след разпит на
вещите лица. Изслушани са обясненията на подсъдимия.

Съдът,след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. Н. Г. е роден на ***г,женен е,не е осъждан,с висше образование,пенсионер,бивш служител на Г.п.Съпругата му-свид.Г. Г. работи в Р.-П.
Подсъдимият Г. и семейството му живеят в гр. П., на ул. „Р.“ № **в триетажна жилищна сграда,която се намира срещу сградата на Ф.- П., като са собственици на втория жилищен етаж. Първият етаж в същата жилищна сграда е собственост на пострадалия О.С.Г. /на ***години/ и съпругата му – свидетел М. И. Г. Двамата живеят и работят в гр. С. – О. Г. към този момент бил служител на ***а съпругата му е ю.при Н-С..Последните рядко посещавали имота си в гр. П.,обикновено по-често през летния сезон.
От дълго време отношенията между двете семейства са влошени. Г.и (които са закупили втория жилищен етаж от сестрата на О. Г.) и . Г.не общуват помежду си, не поддържат никакви контакти и дори не разговарят.Отношенията помежду им се влошили поради обстоятелството, че Г.отдали партерния етаж на жилищната сграда (който е тяхна собственост) под наем като заведение, което обаче станало причина да се вдига шум, който пречел на семейство Г.и. Във връзка с работата на заведението през годините били подавани сигнали до различни институции – ОА – П. (три сигнала от 17.12.2015г, от 22.07.2016г и от 23.02.2017г) и РУ на МВР гр. П. (два сигнала от 24.02.2016г и от 26.02.2016г), както и на телефон 112 (на 06.02.2016г в 01,17 часа и на 18.09.2016г в 01,29 часа).

На 22.07.2017 година (събота) Г. и съпругата му М. Г. заедно с една от дъщерите им (Д. Г.) пристигнали в П. следобед като не били идвали в родния си град от близо три месеца. Забелязали в градината изхвърлени вещи от мазето на починалата му майка/починала през месец януари 2017г/.Имало лични вещи, снимки, ръчно тъкани престилки, хладилник, печка, пералня, семейни снимки.
Свид.О. Г. се качил при съседите, за да получи отговор за тази постъпка,почукал на вратата,но не му било отворено като свид.Г. Г.а през вратата му отговорила да си гледа работата.Свид.Г. позвънил на по-голямата си дъщеря да дойдат заедно със зет му в гр.П.,за да помогне последният в прибирането на вещите.Свид.О. Г. успял да почисти и подреди вещите още същия ден без помощта на зет си-свид.П.
Сутринта на следващия ден – 23.07.2017г О. Г. превозил съпругата си и дъщеря им до паркинга на хотел „Белатур“, откъдето двете заминали на еднодневна екскурзия за Р Гърция, а той се върнал обратно в къщи. Преди обяд пострадалият Г. отишъл на пазар,пил кафе,купил си вестници и хляб и се прибрал около 10.30ч.
Прибирайки се в къщи Г.,който носил закупените хляб и вестници в дясната ръка влязъл през входната метална врата на жилищната сграда, затворил вратата и минал по входния коридор (същият е с дължина 7 ,30 метра и широчина 1,30 метра) и преди да започне изкачването по стълбите, по неустановена в хода на производството причина залитнал и паднал от собствен ръст.При падането се подпрял с лявата длан за земята,при което почувствал силна болка в областта на китката на тази ръка,а носените в другата ръка хляб и вестници се разпилели.
Успял да се изправи и отишъл веднага във Филиала за спешна медицинска помощ ,който се намира точно срещу дома му.Била му оказана медицинска помощ като от направената рентгенова снимка на лявата ръка, се установило наличието на фрактура в областта на китката.Последният уведомил медицинското лице,което му оказало помощ,че ръката му е счупена в резултат на блъскане от друго лице и падане в съседска разправия.
За случилото се от ФСМП уведомили органите на РУ на МВР гр. П., като около 11.30ч оперативният дежурен изпратил на място дежурния автопатрул – свидетелите А. Г. Г. и Г. Р. А.. Пред тях О.Г. заявил, че е получил нараняването си след спречкване със съседа му Г. Н. Г., че Г. го е блъснал и че при падането си е ударил ръката. Поради обстоятелството,че е установено счупване на ръката,полицейските служители се върнали обратно до полицейското управление,от където взели разследващия полицай И. Г.а и я закарали до болницата,където се намирал пострадалият О. Г.Тъй като ставало въпрос за съседска разправия А. Г. съставил протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР първо на О. Г.,след което бил потърсен и подсъдимия Г. Г..Последният получил обаждане по телефона от съпруга си,която му казала,че О. Г. се е оплакал от него и полицаите следва да му съставят протокол за предупреждение,поради която причина последните се намират срещу къщата им ,до болницата и го чакат.На подсъдимия също бил съставен протокол за предупреждение.И двата протокола са съставени в един и същи час-11.40ч.

От съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р К. Ч. е установено,че травмата в областта на лявата гривнена става на О.С.Г., изразяваща се в счупване на „типично място“ на лъчевата кост е осъществило критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на лявата ръка за период по-голям от един месец. Счупване на „типично място“ на лъчева кост най-често се получава при падане и контакт на ръката с терена, като вещото лице е посочило, че не може да изключи и възможността счупването да е получено и от директен удар в областта на гривнената става.
Във връзка с изясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане на О. Г.е била назначена комплексна СМЕ, вещите лица по която (д-р М. Г., д-р Р. Х. и д-р Д. К.) са дали заключение, че механизмът на полученото счупване в долната част – шиловидния израстък на лъчевата кост на лявата ръка е на падане и подпиране с лявата ръка върху терена, при изпъната китка и предимно натиск в долния край на самата лъчева кост – фрактура на Хътчинсон. Това счупване е от подпиране върху терена. Посочили са, че не може с категоричност по счупването да се даде преценка дали е падане от залитане или блъскане, както и самостоятелно спъване и падане от собствен ръст. Вещите лица са посочили още, че няма описани други травматични увреждания по тялото и крайниците в приложената медицинска документация.В медицинската документация няма описани отоци и кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош и крайниците на Г. Фактът, че няма установени травматични увреди по лицето, шията, гръдния кош, корема и крайниците на пострадалия, не изключва с категоричност удари,причинени с незначителна кинетична енергия в посочените области.
В допълнителната съдебномедицинска експертиза вещите лица са посочили, че базирайки се на специализираната медицинска литература и медицинска практика считат, че увреждането на Г. е получено при падане и контакт с терена, като ударът е поет от обърната в китката длан в основата на палеца и силата на удара е насочена по оста на ръката.
От събраните гласни доказателства в производството се установи,че след инцидента,пострадалият Г. е бил в невъзможност сам да се обслужва /да се облича,да се измие,пиел обезболяващи ,заради силните болки,пиел и лекарства за разреждане на кръвта/.След като преминал периода на обездвижването на ръката,започнал и рехабилитация-първо в болницата за седем дни,а след това и по частен път около 3-4 пъти. Рехабилитацията извършвал в гр.П..

Съгласно справка на Териториално отделение на НОИ-Благоевград за периода от 23.07.2017г до края на същата година са издадени четири броя болнични листове за временна нетрудоспособност на О. Г. с отразена в тях диагноза: “счупване на долния край на лъчевата кост“-от 23.07.-23.08.2017г,от 24.08-22.09.2017,от 23.09-22.10.2017г и от 23.10-21.11.2017г.
Съгласно справка от ТД на НАП-София, свид.М.И. Г. работеща като с. ю. в отдел „О.“ е ползвала законоустановен отпуск по болест,считано от 24.07.2017г до 28.07.2017г.

Съгласно справка с рег.№8459/04.10.2021г на РУ-П. е видно,че на 23.07.2017г в 11.30ч е постъпил сигнал от ЦСМП със съдържание за постъпило лице със съмнение за счупена ръка след съседски скандал.

От изготвената комплексна съдебно-психиатрично психологична експертиза по отношение на подсъдимия Г. Г. се установява,че последният е с личностново развитие и структура в норма за възрастта,има годности за ефективен живот и самоконтрол,интересите и насочеността на личността са съответни,има ефективни комуникативни умения за решаване на проблеми.При спорове,разногласия и различни гледни точки стратегията му е мирно разрешаване,сътрудничество и взаимни отстъпки. Избягва директния контакт и скандалджийско поведение.Умее да управлява емоциите си и да преосмисля последиците от действията си.В дългогодишния си трудов стаж е израснал в йерархията.Към 23.07.2017г Г. Г. не е бил в състояние на силно раздразнение или физиологичен афект,вземайки предвид неговите показания,като същият твърди,че изобщо не е участвал в конфликт с Г. към онзи период се сочи в експертизата на вещите лица.

Изложената от съда фактическа обстановка е безспорно установената в производството на базата на всички събрани гласни и писмени доказателства.Останалият доказателствен материал поради липса на безспорност не беше възприет от съда,поради което следва да бъде анализиран задълбочено.

ПОДСЪДИМИЯТ не се признава за виновен като отрича изцяло фактите,посочени в обвинителния акт.Изнася фактология относно начина на протичане на деня му на инкриминираната дата,изключваща каквото и да било съприкосновение с пострадалия Г..Подсъдимият твърди,че на посочения ден-на 23.07.2017 г./неделя/ сутринта като всеки неделен ден е отишъл да види родителите си,живеещи в с.Х. Там останал до 10.00-10.30 часа, когато се прибрал в дома си в гр.П.. Имал уговорка да се види със свой приятел,когото очаквал в дома си.На гости на подсъдимия бил свид.Е. Н./бивш негов колега/,с когото пили кафе до обяд/около 12.00 часа/.Съпругата на подсъдимия-свид.Г.Г.а също била в дома им,но излязла около обяд ,за да се срещне с приятелки. След тръгването на свид.Н., подсъдимият,който го изпратил до тротоара,отново се прибрал в дома си,където и останал да си почива. Половин или един час след това му позвънила свид.Г.а,че на паркинга на такситата на Бърза помощ,т.е срещу дома им го чакат полицаи. След като се срещнал с тях,Г. разбрал, че следва да му бъде съставен протокол за предупреждение,тъй като съседът му Г. твърдял,че е бит от него.Подсъдимият твърди,че е подписал празен протокол за предупреждение,тъй като полицаите бързали и имали други служебни задължения.
След около един час бил извикан в РУ-П. за разпит.Там разбрал, че О. Г. се оплакал за нанесен побой от подсъдимия и счупена ръка. След това се прибрал отново в дома си и преди да влезе в къщата видял свид. Г. да седи на маса в заведението.Бил сам и забелязал, че ръката му е бинтована. Двамата не са разговаряли.
Тази позиция на подсъдимия се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите Г Г.а/негова съпруга/ и свид.Е. Н./негов приятел и бивш колега/.

На противоположна позиция са показанията на гражданския ищец О.Г.,който сочи подсъдимият като автор на полученото от него телесно увреждане,описано в обвинителния акт.Всъщност неговите показания са единствените такива в наказателното производство,които подкрепят обвинителната теза.Тъй като в тази им част съдът не ги възприема ,поради липсата на безспорност,категоричност и създаването единствено на предположение за възможност,намира,че следва да бъдат подробно анализирани.
На 23.07.2017г след като купил хляб и вестници,около 10.30 часа О. Г. се прибрал като отворил входната метална врата на къщата и я затворил.Предполага,че отварянето и затварянето на вратата е чуто от подсъдимия,което съдът не възприема,тъй като подсъдимият живее на втория етаж и е малко вероятно да е чул шума от отварянето и затварянето на вратата.След което се придвижил по коридора ,който е дълъг около 6-7 метра. В този момент още преди да започне изкачването по стълбите,по тях се спуснал подсъдимият Г.,който с ругатни и обиди по отношение на Г.,който се намирал все още на площадката, замахнал с дясната ръка като свид.Г.,за да се предпази инстиктивно вдигнал лявата си ръка и бил ударен в областта на китката.Последвал втори удар в областта на гърдите, след което свид.О. Г. залитнал, загубил равновесие и паднал.Паднал на лявата си ръка,с която се подпрял на земята.Хлябът и вестниците,които държал в дясната си ръка се разпилели.Почувствал силна болка в областта на китката на лявата ръка както при директния удар по нея,така и след падането на земята.
След падането на пострадалия,Г. Г. продължил да го удря с ръце и да го рита с крака,както и да го обижда.Побоят е продължил около 3-4 минути и е прекратен от жената на Г.-свид.Г. Г.а,която извикала“Г.,Г. ,стига“.След което и двамата се изнесли по стълбите към апартамента си и се прибирали в дома си.
След това му направило впечатление,че ръката му има неестествено изкривяване и разбрал, че е счупена. В този именно момент се появява зетят на пострадалия –свид.М. П.,който му помогнал да се изправи и отишли заедно до Бърза помощ.
Съдът не би могъл да възприеме показанията на пострадалия ,поради съществуващите противоречия,които създават в съда несигурност и невъзможност да възприеме последните като съответстващи на действителната фактическа обстановка.
В този смисъл гражданският ищец в хода на разследването сочи,че подсъдимият се е спуснал по стълбите към него обиждайки го и ругаейки го,но при въпрос да конкретизира какви са обидите, изречени спрямо него,да посочи конкретни ругатни и псувни или поне обида,която да му е направила най-силно впечатление и най-много да го е засегнала свид.Г. не успя да посочи,не посочи нито една.
На разпита,проведен му пред съдия от РС-П. ,който разпит е приобщен към доказателствения материал относно съществуващите в него противоречия по отношение показанията на свидетеля,касаещи неговото падане,а именно „От удара загубих равновесие и паднах може би на дясната страна назад….“Сега си спомням,че тъй като паднах на дясната страна,хлябът който държах в дясната си ръка се разпиля по целия вход на филии“.
Тези негови показания остават непроменени и към 11.11.2019г,когато е разпитван от следователя.Т.е,гражданският ищец отново сочи за удар в лявата ръка в областта на китката,от който удар залита и пада на дясната част на тялото си,поради която причина найлоновият плик,в който е бил поставен нарязаният на филийки хляб се разкъсва и хлябът се разхвърчава по цялата площадка пред стълбището.
Промяна относно този факт,че при падането си се подпира с лявата ръка,т.е пада на лявата страна,а не на дясната ,настъпва при разглеждане на делото в съдебната фаза.Пострадалият променя показанията си в резултат на установеното като категоричен извод от назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи.Всички вещи лица се обединяват около единствения възможен извод,че за да се получи процесното счупване е необходимо пострадалият да падне като се подпре на лявата си ръка. Във връзка с изясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане на О. Г. е била назначена комплексна СМЕ, вещите лица по която (д-р М. Г., д-р Р.Х. и д-р Д. К.) са дали заключение, че механизмът на полученото счупване в долната част – шиловидния израстък на лъчевата кост на лявата ръка е на падане и подпиране с лявата ръка върху терена, при изпъната китка и предимно натиск в долния край на самата лъчева кост – фрактура на Хътчинсон. Това счупване е от подпиране върху терена. Посочили са, че не може с категоричност по счупването да се даде преценка дали е падане от залитане или блъскане, както и самостоятелно спъване и падане от собствен ръст. Вещите лица са посочили още, че няма описани други травматични увреждания по тялото и крайниците в приложената медицинска документация.В медицинската документация няма описани отоци и кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош и крайниците на Г.. В допълнителната съдебномедицинска експертиза вещите лица са посочили, че базирайки се на специализираната медицинска литература и медицинска практика считат, че увреждането на Г. е получено при падане и контакт с терена, като ударът е поет от обърната в китката длан в основата на палеца и силата на удара е насочена по оста на ръката.
При констатиране на противоречията в последното съдебно заседание,гражданският ищец посочи,че е паднал и се е подпрял на лявата ръка ,след което се е извъртял на дясно.Тези негови показания всъщност представляват отговора,даден от вещите лица при разпита им като д-р Г. като експерт,участващ в комплексната съдебно-медицинска експертиза категорично посочи,че за да се случи разглежданото счупване е необходимо да има падане и подпиране на лявата ръка,след което да се обърне на дясно.Т.е ,задължително падането трябва да е на лявата ръка.
При обсъждане на този изключително съществен момент,следва да се отбележи,че според съда е НЕВЪЗМОЖНО при посочения механизъм на удари, пострадалият да падне на лявата страна.Дори и без провеждането на следствен експеримент ,съдът счита за необходимо да посочи,че падането може да бъде осъществено единствено и само на дясната страна.И това е така,защото ако пострадалият държи в дясната си ръка хляба и вестниците,а подсъдимият е срещу него в нападателна позиция като посяга да го удари с дясната си ръка,пострадалият вдига лявата си ръка да се предпази.Лявата му ръка е пред него,над главата му в предпазваща позиция,при което тялото му леко е извито на дясната страна.Ето защо, при следващ удар,дори и този удар да е в гърдите,падането ще бъде осъществено на дясната страна-тялото е извито на дясно,тази част на тялото поради тази причина се намира по-близко до земята ,поради което инстинктивно ще падне именно на тази страна.
Ето защо,при този описан от гражданския ищец механизъм на нанасяне на удари и падане е невъзможно да бъде осъществено падане на лявата ръка. За съда остава единствено предположението,че пострадалият действително е паднал,но е паднал от собствен ръст-дали при залитане,дали при спъване,при което ,след като тялото е изправено,а дясната ръка е заета ,държейки хляб и вестници,то при падането ,подпирането ще бъде категорично с лявата ,свободната ръка.Т.е, при тези разсъждения на съда,важният момент е позицията на тялото,която при посоченият от пострадалия механизъм тялото е извито на дясната страна.Въпреки назначените експертизи в хода на досъдебното производство ,вещите лица не са дали такъв отговор,тъй като според съда са били съсредоточени върху самото счупване,т.е при какво падане ,как следва да е разположена ръката на терена,че да се получи това счупване.
В този ред на мисли ,макар,че съдът не възприе показанията на свид.М. П.,аргументи за което ще посочи в следващото изложение,но тези показания съдът намира за необходимо да отбележи,тъй като последните касаят начина на възприемане на случая от свид.П.,който случай безспорно е достигнал до неговото знание. Свид.М. П. твърди,че отишъл до гражданския ищец, попитал го какво става и последният му отговорил: „Г. ме нападна“,след което продължава,въпреки вече заявеното от пострадалия,че е бил нападнат- „Той имаше проблем с коляното, може би от там нещо се е случило“.А защо оттам нещо да се е случило,след като е бил нападнат от друго лице?Дали тази фраза на свид.П. е просто изпусната, несъобразена, отново остава единствено в сферата на предположенията.Т.е ,свидетелят П. посочва заявеното му от неговия тъст,че е бил нападнат,бит от подсъдимия,но сякаш посоченото не се възприема от свидетеля и той разсъждава за болното коляно на пострадалия,в което намира причина за падането.
Друг факт,който опровергава показанията на гражданският ищец е твърдението му,че не само е блъснат от подсъдимия,но след падането му на земята,Г. е продължил да го удря с ръце и да го рита с крака,което продължава около 3-4 минути до идването на неговата съпруга,която е прекратила побоя.Въпреки това обаче в медицинската документация липсва отбелязване за установени по тялото на пострадалия хематоми,синини,одрасквания,охлузвания,няма нищо.При този механизъм ,отново описан от пострадалия на нанасяне на удари по тялото му не само с ръце ,но и с крака отново е невъзможно да няма такива и той сочи в показанията си,че е имал,но липсват отразени в медицинската документация.
Т.е, забелязва се излагане на определени твърдения,които по принцип са доказуеми ,но доказателства за тях липсват.И тази липса на фона на факта,че зетят на гражданския ищец-свид.П. е разследващ полицай,голямата му дъщеря е юрист,съпругата му също.Тук е мястото да се посочи ,че съпругата на пострадалия ,при прането на дрехите установила отпечатък от обувка по блузата,с която е бил облечен пострадалия,но отново не са намерили за необходимо да се предостави тази дреха като доказателство,при положение,че вече е започнало досъдебно производство ,заради установеното счупване.
Следващо противоречие-Гражданският ищец твърди,че зет му-свид.П. е видял нараняванията/синините/,а пък свид.П. сочи,че не е виждал такива,тъй като О. Г. не се е събличал пред него.
Друго противоречие в показанията на свид.Г.-Твърди,че със зет му прибрали изнесените от семейство Г.и вещи на неговата майка.А свид.П. сочи,че вече било разчистено,когато пристигнал в П.,но кой и как е разчистил,не знае.
Още едно противоречие,което беше изяснено с допуснатата очна ставка между свид.О. Г. и неговата съпруга-свид.М.Г. Гражданският ищец посочи,че след инцидента е останал сам в гр.П.,а семейството му е заминало за С., но съпругата му твърди,че тя е останала една седмица в гр.П.,за да му помага.
При тази противоречивост в показанията на гражданският ищец,при безспорна доказаност на факта,че свид.Панов не е помагал в разчистването на вещите,съдът прави извод ,че не представлява проблем за пострадалия О. Г. да излага неверни твърдения.

Подкрепящи показанията на свид.О. Г. са показанията на неговия бивш зет-свид.М. П.,макар и не пряк очевидец на случилото се,но лице,което се е озовало на мястото на инцидента непосредствено след възникването му.От показанията на свид.М. П. се установява,че на 23.07.2017г гледал телевизия в хола на първия етаж,на който живее сем.Г.,когато чул шум.Тъй като не можел да определи от къде идва шума,погледнал през прозореца, но не видял нищо.Тогава установил,че шумът идва от стълбите, отворил вратата и видял някой да се качва по стълбите, видял единствено мъжки и женски крака.Чул стонове ,тръгнал надолу по стълбите и видял, че О. Г. е „ПАДНАЛ“ в началото на стълбите и се опитва да се изправи. Отишъл до него, попитал го какво става и той му отговорил „Г. ме нападна“. „Той имаше проблем с коляното, може би от там нещо се е случило“,след което продължава-„ имаше хляб разпилян по земята и вестник. Хванах го под мишницата и го закарах в болницата. Той ми каза „Г. ме нападна, рита ме“. Свид.М. П. сочи ,че не е оглеждал Г.,но си спомня ,че е бил облечен с тениска. Придружил го до спешното, където го поели медицински лица.След което се прибрал,като минавайки по стълбите на къщата установил,че е „поразчистено-разпилените преди това хляб и вестници вече не били там“.На следващия ден се прибрал в София.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел,тъй като за съда възникнаха повече въпроси в резултат на посоченото от него,вместо да допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото.Най-учудващият факт в показанията на свид.П. е този,че последният е разследващ полицай,поради което е абсолютно наясно с начина на протичане на едно разследване и с фактите,които са от значение за установяването на едно престъпно деяние.Въпреки притежаваните от него правни знания, последният посочи пред съда ,че според него това нараняване се преследва по частен ред.Прави впечатление демонстрираната незаинтересованост на този свидетел към случилото се,липсата на адекватна реакция от негова страна относно предоставянето на правни съвети за съществените факти,разпиляността на показанията му.Последният не е очевидец ,но неговите показания биха могли да послужат за направата на определени изводи в полза на обвинителната теза.Съдът обаче не ги кредитира като счита за необходимо,че следва да бъдат анализирани по следния начин:.
-на първо място,причината,поради която свид.М. П.пристига в гр.П. е да окаже помощ на семейството на съпругата си в подреждането на вещите,които са изнесени от мазето и поставени в градината от сем.Г.и.Въпреки,че е налице конкретна причина за идването му в гр.П.,свид.П. не успява да помогне,тъй като преди пристигането му всичко е било почистено:“Аз като дойдох,те ги бяха махнали тези работи,но кога и как, не знам“.Въпреки отпадането на необходимостта от неговата помощ,последният не е уведомен,че вещите вече са разчистени като той дори не знае по какъв начин и кой е помогнал за това.
-на второ място-въпреки че няма нужда от неговата помощ,последният е останал вечерта ,тъй като „нямаше причина да се върна обратно“.Тук следва да се отбележи,че съпругата му е бременна в седмия месец и поради тази причина не е тръгнала с него за гр.П..Но той оставя бременната си съпруга в гр.София и решава не само да преспи в събота срещу неделя в гр.П.,но и да остане и в неделния ден,да изчака сестрата на съпругата си,която е заминала на еднодневна почивка в Гърция/на плаж/ и заедно да се върнат в София.Тук следва да се обърне внимание,че това не е било необходимо,тъй като сем.Г.пътуват заедно и е следвало заедно да се върнат обратно в гр.София,тъй като в понеделник са на работа.
-на трето място –свидетелят П.,след като разбира от къде идва шума, отваряйки вратата вижда единствено мъжки и женски крака,които се качват по стълбите,без да вижда на кого принадлежат тези крайници.Може единствено да се предполага,че това са краката на подсъдимия Г. и неговата съпруга Г. Г.а.Но свид.П. не ги вижда.Тук е мястото да се отбележи,че съгласно показанията на пострадалия Г., свид.Г. Г.а е изтичала по стълбите,чувайки разправията и е стопирала съпруга си от по-нататъшно нанасяне на удари по тялото на О. Г.,след което двамата се качват по стълбите.Свид.Г. Г.а,която се намира на втория етаж от къщата е чула разправията,при което е слязла по стълбите,прекратила е възникналия конфликт и двамата със съпруга й се качват по стълбите.Свид.М. П. въпреки,че се намира на първия етаж от къщата ,т.е на по-близко разстояние от местопрестъплението,не може да се ориентира от къде идва шума и едва след като установява ,че не е от улицата се насочва към стълбището и чува пъшкането на пострадалия.
-на четвърто място-изключително съществен момент в показанията на свид.М. П. е използваният от него израз“..и видях,че О. е паднал в началото на стълбите и се опитва да се изправи“.Продължава по нататък“Той имаше проблеми с коляното,може би от там нещо се е случило.“.Т.е,въпреки че чува разправия ,вижда тичащи по стълбите мъжки и женски крака,но дори не предполага,че свид.Г. е блъснат или ударен.Такова твърдение изобщо не се съдържа в показанията на този свидетел. Последният пресъздава казаното от пострадалия Г.“Той ми каза: Г. ме нападна,рита ме.“
-на пето място-въпреки вече получената информация от пострадалия, свид.П. изобщо не обръща внимание на това дали по пострадалия има остатъчни следи от „ритането“.Той сочи“Като беше паднал,беше с прах,с мърсотия по себе си,отпечатък от обувка по тениската не съм видял.Той каза,че го е ритал по тялото,но не ми се е събличал да го гледам дали има наранявания.“
-на шесто място-прави впечатление изключителната незаинтересованост към случилото се ,което е и водещата причина съдът да не кредитира показанията на този свидетел.Последният помага на тъста си единствено в това да го придружи до спешния център,който се намира срещу дома им,оставя го на медицинските лица,без изобщо да разговоря, с което и да било от тях,след което не се интересува за неговото състояние ,отива на кафе и след като се прибира заварва пострадалия,който вече се е прибрал.Гражданският ищец му е посочил,че има синини от ритането,но той не ги е виждал.
-на седмо място-въпреки факта,че това е единственият човек,който макар и не пряк очевидец на случилото се ,все пак е човекът ,който му е помогнал да се изправи и го е завел до спешния център и въпреки идването на разследващия полицай на място в болницата,името на свид.М. П.не се споменава .Не се споменава нито от пострадалия Г.,нито пък свид.П. е поискал да съдейства на разследването ,давайки показания относно възприетите от него факти,още повече, че последният е разследващ полицай.Още по-озадачаващ факт е направеният от свид.П. извод,че въпреки вече установеното счупване сочи,че „Знам,че това се преследва по частен път,но кога е пускал жалби ,не знам.“

Изхождайки от посочения по-горе анализ,съдът намира,че показанията на този свидетел не отговарят на истината.С оглед на посоченото в пледоарията на защитата по отношение на направения анализ ,касаещ този свидетел,за съда също възникнаха съмнения изобщо за неговото присъствие в гр.П. на инкриминираната дата-23.07.2017г.Ето защо съдът не ги кредитира.Същевременно ,намира за необходимо да отбележи,че дори и да бъдат възприети по начина,по който събитията се представят от този свидетел ,може да бъде направено единствено предположение относно участието на подсъдимия Г. в събитията.Обстоятелството,че свид.П. вижда качващи се по стълбите женски и мъжки крака,не води до извод,че последните принадлежат на подсъдимия и съпругата му.Но дори и да бъде възприето посоченото,липсват доказателства,че падането на свид.О. Г. се е случило в резултат на блъскане и осъществени удари от подсъдимия.В тази насока са единствено показанията на граждански ищец,които съдът не възприе в посочената им част.

Голямо внимание в производството беше обърнато на съставените протоколи за предупреждение както спрямо подсъдимия,така и спрямо пострадалия Г. като въпросите бяха задавани,поради твърдението на подсъдимия,че е разписал празен протокол за предупреждение в 12.30ч. Разпитаните по делото свидетели А. Г. и Г. Р. А. отричат посочения от подсъдимия факт,твърдейки,че в никакъв случай не може да бъде предоставен на лицето за подпис празен протокол за предупреждение.Дали това е така или не,съдът намира за несъществено посоченото обстоятелство имайки предвид разискваното престъпление. Тези протоколи съдът не би могъл да кредитира относно часа посочен в същите,тъй като и двата протокола са съставени на 23.07.2017г в 11.40ч.Но действията извършени от двамата полицейски служители са следните-изпратени са от оперативния дежурен при РУ-П. в МБАЛ-гр.П. около 11.30ч,където установяват пострадалия О. Г..Получават информацията ,че лицето е със счупена ръка,видно от рентгеновата снимка както и че е получил нараняването си след спречкване със съседа си Г. Г..След това уведомяват оперативния дежурен за тази информация,връщат се в управлението,от където взимат дежурния разследващ полицай И. Г.а,която закарват до МБАЛ-П..След което пристъпват към съставянето на протоколи за предупреждение на спорещите страни.При тези извършени действия от тяхна страна е обективно невъзможно в 11.30ч да бъдат изпратени в спешния център и в 11.40ч вече да съставят протокол за предупреждение на подсъдимия.На следващо място, и двата протокола са съставени в един и същи час,което отново е обективно невъзможно,тъй като пострадалият Г. се намира в болницата,а подсъдимият се намира в дома си.

Подкрепящи обясненията на подсъдимия са показанията на неговата съпруга-свид.Г. Г.а и неговият приятел-свид.Е.Н..Тези двама свидетели установяват факта,че подсъдимият се е намирал в дома си във времето от 10.30 до 12.00ч.Десетина минути преди 12ч свид.Г. Г.а е излязла навън ,за да се види с приятелки,а свид.Е. Н. по това време също е бил в дома на подсъдимия,където пиели кафе до 12ч,когато си тръгнал, изпратен от подсъдимия.
Предвид изключването от доказателствения материал по делото на съставените протоколи за предупреждение,поради невъзможността да бъдат съставени едновременно и в посочения в тях час,липсва доказателство,което да обори посоченото от подсъдимия,че последният се е намирал в дома си до 12.00ч ,както и че протоколът за предупреждение е съставен за времето от 12.30-13.00ч.
С оглед на изложената по-горе аргументация,приемайки за единствено безспорен факта на полученото телесно увреждане от гражданския ищец Г.,но не и подсъдимият като автор на това телесно увреждане, призна подсъдимия за невиновен да е извършил престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК.
Съдът прие за безспорни обясненията на подсъдимия,неговата съпруга и свид.Е. Н..Следва да се отбележи,че обясненията на подсъдимия остават непроменени от датата на инцидента до снемането им в хода на съдебното следствие.Тук следва да се обърне внимание и на изводите на вещите лица ,направени с комплексната съдебно психологично-психиатрична експертиза,в която последните изрично сочат,че Г. Г. има годности за ефективен живот и самоконтрол,интересите и насочеността на личността са съответни,има ефективни комуникативни умения за решаване на проблеми.При спорове,разногласия и различни гледни точки стратегията му е мирно разрешаване,сътрудничество и взаимни отстъпки. Избягва директния контакт и скандалджийско поведение.Умее да управлява емоциите си и да преосмисля последиците от действията си.
Такова поведение последният демонстрира и пред съда,посочвайки,че той не действа по този начин,а неговият подход е друг:“Аз работя с документи,не с обиди,не с нападения,а с документи.Пиша-получавам отговор или не получавам отговор…“

Не е спорен по делото въпроса за наличието на средна телесна повреда.Спорен е въпросът за механизма на причиняване на тази телесна повреда-от блъскане и падане в резултат на действията на подсъдимия или в резултат на падане от собствен ръст или спъване.Единствено пострадалият е този,който твърди,че е ударен от подсъдимия в китката на лявата ръка,след което е блъснат в гърдите и е паднал ,подпирайки се на лявата си ръка. Показанията дори и на един свидетел/в случая пострадалия/ могат да бъдат достатъчни за осъждането на определено лице,но показанията на този свидетел следва да бъдат пълни, логични,последователни,непротиворечиви по начин,че не следва да оставят никакво съмнение относно тяхната правдивост.В хода на обсъжданото наказателно производство пострадалият насочва разследването към определено лице и това е подсъдимия,но липсата на категоричност в неговите показания,липсата на последователност и безспорната им противоречивост създават съмнение и само предположение,че подсъдимият е възможният причинител на телесното увреждане на гражданския ищец. Само когато всички факти,включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и отнасящи се до неговия извършител,бъдат установени безусловно и категорично,съдът би могъл да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.Съдебния акт не може да почива на предположения и хипотези,на съмнителни и колебливи заключения.Това е гаранция за охрана на процесуалните права на подсъдимия в наказателното производство,произтичащи от презумпцията за невиновност.
Водим от изложените по-горе съображения съдът достигна до извод,че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение не е доказано по несъмнен начин,за да обоснове неговата виновност по смисъла на чл.303,ал.2 НПК.Събраните по делото доказателства сочат,че подсъдимият не е извършител на деянието,за което му е повдигнато обвинение,поради което на основание чл.304,пр.2 НПК съдът го оправда за повдигнатото му обвинение по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК.

С оглед на обстоятелството,че съдът призна подсъдимия Г. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение като прие,че последният не е извършител на престъпното деяние,поради което не може да носи отговорност за претърпените от гражданския ищец О. Г. имуществени и неимуществени вреди,в резултат от престъплението по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,отхвърли гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди,а именно за сума от 1106.00 (хиляда сто и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и за сумата от 15 000(петнадесет хиляди) лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието,описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 23.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.Уважаването на гражданския иск в наказателния процес предполага безспорно установено извършителство и вина от страна на подсъдимия.Но след като съдът прие,че последният не е причинил процесното телесно увреждане на гражданския ищец,то Г. не би могъл да носи гражданска отговорност за вредите от деянието,описано в обвинителния акт.

Тъй като съдът призна подсъдимият за невиновен,направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство не могат да бъдат възложени в негова тежест.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: