Производството е образувано по молба от Л. В. К., ЕГН *, от град П., ул.”
Г. Т.” № ** срещу В. Г. Б., ЕГН *, от град П., ул. ”Ц. Б. I.” № **”,
Б. К. М., ЕГН *, от град С., жк „О. *”, Б., В., .*, А. и С. С. Т., ЕГН
****, управител на „С. ***, ЕИК ****, с адрес град П., жк „С.” Б., В., .*, А..
Сочи се като правно основание на предявеното искане чл.524 ГПК.
Молителката сочи, че е съсобственик на недвижим имот, находящ се в град
П., ул.”Ц. Б. I.” № **. Сочи, че е придобила 1/16 ид.ч. от сградата и 1/16
ид.ч. от имота по наследство от своя баща В.В.С. Сочи, че до
настоящия момент живее и ползва втори жилищен етаж от сградата, без да бъде
обезпокоявана. Сочи, че Б. М. и В. Б. са отдали под наем втори жилищен етаж на
„С.” ****. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по ч.гр.
д. № 222/2014година, въз основа на която ЧСИ Ш.Д. е образувал изп.дело №
192/2014година. Счита действията на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС-
Б., по изп.дело № 192/2014година засягат интересите на молителката,
тъй като тя живее в част от втория жилищен етаж от сградата в качеството на
собственик на имота.
Молителката сочи, че с решение по гр.дело № 333/2004година по описа на
РС-П. е отхвърлен иска на Е. Л. срещу Л. К. с правно
основание чл.108 ЗС и с искане да бъде осъдена К. да предаде на Л.
владението на гореописания недвижим имот. Сочи, че решението е влязло в сила на 30.12.2013година.
С горното обосновава искане да бъде издадена Заповед за спиране на
въвод във владение – предаване владението на недвижим имот по изп.дело №
192/2014година по описа на ЧСИ Ш.Д. с район на действие ОС-Б.
Към молбата са приложени: заверени копия на декларация от Е. Л.
Г., издадена на 16.10.2006година, заповед за изпълнение № 238/13.03.2014година,
постановена по ч.гр.д. № 222/2014година по описа на РС-П., покана за
доброволно изпълнение по изп.дело № 192/2014година по описа на ЧСИ Ш.Д., с
район на действие ОС-Б., вносна бележка от 15.05.2014година за внесена
държавна такса в размер на 25.00лева по сметка на РС-П. за образуване на
дело.
След като обсъди приложените към молбата документи, съдът прави следните
фактически и правни изводи :
На 13.03.2014година съдебен състав при Районен съд-П. е издал заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1, т.3 ГПК в полза на „С.”
***, ЕИК *****, с адрес град П., жк „С.” Б., В., .*, А.,
представлявано от С. С. Т., ЕГН **** срещу В. Г. Б., ЕГН *, от град
П., ул. ”Ц. Б. I.” № ** и Б. К. М., ЕГН *, от град С., жк „О. *”, Б.,
В., .*, А.. Със заповедта за изпълнение съдът е разпоредил длъжниците да
предадат на заявителя втори жилищен етаж, находящ се в сграда с административен адрес град П., ул. ”Ц. Б. I.” № **. Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Установи се, че въз основа на горецитираната заповед за изпълнение е
образувано изп.дело № 192/2014година по описа на ЧСИ Ш.Д. с район на
действие ОС-Б. - покана за доброволно изпълнение до В. Г. В. по
изп.дело № 192/2014година по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС-
Б. От поканата се установяват страните по изпълнителното дело – В.
Г. В. и Б. К. М. – длъжници и „С.” ***, град П. – взискател с
предмет : предаване владението на имота, описан в заповед за изпълнение №
238/13.03.2014година, издадена по ч.гр.д. № 222/2014година по описа на РС-
П.
Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице
основание за оставяне без разглеждане молбата, въз основа на която е образувано делото като заявена от ненадлежна страна и за прекратяване на производството.Съображенията за това са следните:
Защитата по реда на чл.523 и чл.524 ГПК може да реализира само това
трето лице – владелец на имота, чието владение е започнало след образуване на
делото, решението по което се изпълнява. Касае се за изпълнение на влязло в
сила съдебно решение, а не за изпълнение, образувано на несъдебно изпълнително основание. Само срещу това трето лице съдебният изпълнител е длъжен да осъществи въвода, освен ако то не заяви права, изключващи правото на взискателя да получи имота, като вероятната основателност на претендираното право следва да се установи пред съда с писмени доказателства. Настоящият казус не е такъв.
Безспорно се установи в случая, че изпълнителното основание не е влязло
в сила съдебно решение, а заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени при условията на чл.417, ал.1, т.3 ГПК. Съдебният изпълнител не може да насочи принудителното изпълнение срещу молителя поради липса на изпълнителен титул срещу него. Пътят на защита на това трето лице /молителя/ не е подаване на молба за спиране на изпълнението, тъй като изпълнение изобщо не следва да се предприема срещу него.
В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно
решение или спогодба, въвод срещу това трето лице не може да се извърши, тъй
като срещу него няма издаден изпълнителен лист, а защитата срещу процесуално
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е по реда на чл.435, ал.5
ГПК. Такъв е редът за защита на третото лице, което владее имота отпреди
завеждане на иска, решението по който се изпълнява. При незаконосъобразни
процесуални действия на съдебния изпълнител третото лице разполага с правата по чл.435, ал.5 ГПК, а ако е пропуснал срока за обжалване – то може да предяви
владелчески иск. В тази насока е и съдебната практика.
По правния въпрос каква е правната възможност за трето лице да защити
правата си при осъществяване на въвод във владение по образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, е налице установена съдебна практика, съгласно която въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е законосъобразен единствено и само когато е насочен срещу надлежна страна – длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода. Последното може да обжалва действията на съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл.523 ГПК / Определение № 174/11.03.2013година на ВКС по ч.гр.д. № 1436/2013година ГК; Определение № 479/17.08.2009г. на ВКС ч.гр.д. № 178/2009година четвърто г.о. , постановени по чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
С оглед на горното съдът приема, че молбата е заявена от ненадлежна страна,
т.е. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.524 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане като НЕДОПУСТИМА молбата на Л. В. К., ЕГН *, от град П., ул.”Г. Т.” № ** за спиране на изпълнението по изп.дело №
192/2014година по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС-Б. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 429/2014година по описа на Районен съд-П.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Б., в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия акт на молителката.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :