Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.150а, ал.1 ЗДвП, във връзка с чл.100, ал.1, т.1, предложение ІІ, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, във връзка с чл.183, ал.1, т.2, предложение ІІ, във връзка с чл.157, ал.3 ЗДвП и Наредба № І з - 1959/2007г. на МВР.
Образувано е по жалба на М. М. П., с ЕГН *, от с.Д. против наказателно постановление № 247/27.06.2012г., издадено от главен инспектор А. Б. М., началник на Р. на МВР - Д., с което 1/ на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 200.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із - 1959/2007г. на МВР му са отнети 6 контролни точки и 2/ на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, като оспорва нарушението, за което му е съставен акт, съответно наложено административно наказание, като твърди, че към датата на извършване на проверката е изтекъл срока на лишаването му от правоуправление и затова счита, че не е извършил нарушение по чл.150а ЗДвП. Моли съда да отмени наказателното постановление, поради издаването му при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемият не изпраща представител. В придружителното писмо към жалбата поддържа искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо право на жалба, чрез Р. на МВР Д., с вх.№247/11.03.2013г., чрез пощата с пощенско клеймо от 07.03.2013г, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, считано от датата на връчване на наказателното постановление 28.02.2013г.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 247/22.06.2012г., съставен от свидетеля В. И. У., изпълняващ длъжността полицай ВПА, при Р. на МВР Д., в присъствието на свидетеля В. Р. Б., против жалбоподателя М. М. П., за това, че на 22.06.2012г., около 11.20 часа, в Г. Д. У. К. В. на КПП „Н.”, управлява лек автомобил „Рено експрес”, с ДК № ВV 98 84 S и допуска нарушения: 1/ не представя свидетелство за У. на МПС и 2/ не носи контролен талон към свидетелство за У. на МПС, с което е нарушил чл.150а и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
От показанията на разпитаните свидетели по акта / актосъставителят Ю... и свидетелят Б. по установяване на нарушението/ се установи, че на жалбоподателя е извършена проверка като водач на МПС – „Рено”, при осъществен наряд на КПП „Н...”, при която не е представил свидетелство за У. и контролен талон. Актът е съставен в негово присъствие за У. като неправоспособен и не носи кантролен талон. След извършена проверка установили, че свидетелството за У. било отнето за употреба на алкохол.
Въз основа на съставения акт № 247/22.06.2012г. е издадено и обжалваното наказателно постановление 247/27.06.2012г. от главен инспектор А. Б. М., началник на Р. на МВР Г. Д., оправомощен със заповед № Iз 1687/02.07.2010г, издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.4 ЗДвП от министъра на вътрешните работи, в което са описани две отделни нарушения, извършени на 22.06.2012г., около 11.20 часа при движение в Г. Д., У.К. В., на КПП Н., като водач на лек автомобил „Рено експрес” с ДК № BV 9884 S, 1/ като правоспособен вочач на МПС управлява автомобила, без да притежава свидетелство за У. на МПС. Свидетелството за У. му е отнето в ПП Б., квалифицирано по чл.150 а ЗДвП, за което на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 200.00 лева и на основание Наредба № Із - 1959/2007г. на МВР са му отнети 6 контролни точки и 2/ не носи контролен талон, квалифицирано по чл.100, ал.1, т.1, пред. II, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 10.00 лева.
Актът и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.189, ал.1 и ал.4 ЗДвП, във връзка със заповед № Із-1687/02.07.2010г., издадена от министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Съставени са за две отделни нарушения, което налага обсъждането на всяко от тях поотделно. Първото нарушение е описано в акта - не представя СУМПС, квалифицирано е по чл.150а ЗДвП. Същото нарушение в НП е описано - като правоспособен водач, управлява автомобила, без да притежава свидетелство за У. на МПС, отнето в ПП Б., квалифицирано по чл.150а ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към коята спада управляваното от него МПС. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже нарушението, неговият автор и вина. Актът и наказателното постановление са съставени при съществени нарушения на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН, във връзка с чл.57, т.5 и т.6 ЗАНН. Обстоятелствата на нарушението, описани в акта – не представя свидетелство за У. на МПС, не са достатъчни за установяване на нарушение на чл.150а ЗДвП. Не е уточнено дали жалбоподателят е правоспособен или неправоспособен вочач на МПС. Водачът има задължение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП да носи свидетелство за У. от съответната категория и контролния талон към него. Изискването на чл.150а ЗДвП е да притежава правоспособност от съответната категория. Двете задължения са различни и нарушаването им, е наказуемо по различни административнонаказателни състави. Водач, който има правоспособност – притежава СУМПС, не го носи и не го представи на контролния орган, се наказва по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. За У. на автомобила от водач, който не притежава свидетелство за У., или то е отнето на осн. чл.171, т.1 или т.4, се наказва по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. В наказателното постановление, обстоятелствата на нарушението са допълнени - като правоспособен водач управлява автомобила, без да притежава свидетелство за У. на МПС. Ако жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и не е представил свидетелство за У. на МПС, така както е изписано нарушенито в акта, е осъществил нарушение по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. Ако жалбоподателят е управлявал автомобила с отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП свидетелство за У. на МПС, е осъществил състав на нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. Но, във всички хипотези на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, се наказва неправоспособен водач, било поради това, че въобще не притежава СУМПС, или поради отнемането му на основание чл.177, т.1 или т.4 ЗДвП. От описаните фактически и правни основания на нарушението в акта и НП не може да се установи по несъмнен начин дали жалбоподателят е осъществил по-лекото административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП или е осъществил по-тежкото нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. Липсват фактически и правни обстоятелства, релевантни към състава на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, приложен от наказващия орган. Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. От съдържанието на съставения акт, съответно от показанията на разпитаните свидетели не може да се установи по безспорен начин, извършено от жалбоподателя нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП и неговата вина. Нито актосъставителят, нито наказващият орган са уточнили фактическите и правни основания, релевантни към приложения състав на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП. Не може да се установи дали жалбоподателят е управлявал МПС-то без да притежава съответно свидетелство за У., като неправоспособен, а в съдържанието на наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е правоспособен водач, а след това уточнено, че свидетелството му за У. е отнето от ПП Б.. Липсват данни относно основанието за отнемането, дали то е отнето по реда на чл.177, т.1 или т.4 ЗДвП. Непълното описание на нарушението, когато създава пречки за неговото установяване е съществено нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и е самостоятелно основание за отмяна. Съдът при проверката за законосъобразност не може да установява обстоятелства, които не са изложени в акта и наказателното постановление. Проверката за законосъобразност се ограничава в рамките на съдържанието на акта и НП и когато описаните в тях фактически и правни основания са непълни, не може да се установи по безспорен начин извършено административно нарушение по чл.150а ЗДвП, за което на жалбоподателят е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер 200.00 лева, поради което подлежи на отмяна. Поради отмяната на наказанието, наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на отмяна подлежи и отнемането на 6 контролни точки, на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП и чл.4, ал.1, т.4 от Наредба № І з - 1959/2007г. на МВР. Отнемането на контролни точки е предвидено в чл.4, ал.1, т.4 от Наредбата за У. на МПС, без притежаване на съответно свидетелство за У., или когато то е отнето по реда на чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП. Отнемането се извършва, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № І з - 1959/2007г. на МВР, въз основа на влязлото в сила НП. В тази част то подлежи на отмяна, като незаконосъобразно, поради което въз основа на него не могат да се отнемат контролни точки за нарушение, което не е доказано.
За второто нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП. Разпоредбата предвижда задължение за водач на МПС да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролен талон към него. В акта и наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят не представя свидетелство за У. на МПС и не носи контролен талон, към свидетелство за У. на МПС. Изложените обстоятелства са релевантни към приложената разпоредба на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, не носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него. За същото му е наложено административно наказание глоба в размер 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. В тази част обжалваното наказателно постановлеине е законосъобразно, тъй като от съдържанието на акта, съответно НП и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на задължението си по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като водач на МПС - не представя СУМПС и контролен талон към него. Наложено е и съответно административно наказание по чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба в размер 10.00 лева. В тежест на жалбоподателят беше да оспори нарушението, като докаже възражението си, че не го е извършил. Доказателства, оборващи законната доказателствена сила на съставения акт, съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП не се събраха и затова следва за второто нарушение да се потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно. При служебно извършената проверка съдът не констатира за това нарушение, допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като основание за отмяна.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 247/27.06.2012г., издадено от главен инспектор А. Б. М. - началник на Р. на МВР Д., с което на М. М. П., с ЕГН *, от с.Д., на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 200.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із - 1959/2007г. на МВР са му отнети 6 контролни точки, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 247/27.06.2012г., издадено от главен инспектор А. Б. М. - началник на Р. на МВР Д., с което на М. М. П., с ЕГН *, от с.Д., на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предложение ІІ ЗДвП, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Смолян, в 14-дневен срок, считано от съобщението.



Р. СЪДИЯ: