И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 240 ал.1 от ЗЗД с цена на иска общо 1670.00 лева и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 07.11.2010г. заживяла на съпружески начала с ответника и до 27.01.2011 г. тя живяла в неговата къща в с. Б…. На 27.01.2011 г. двамата се разделили, защото ответника отишъл с друга жена в гр. Д…, а тя си е отишла в нейната къща. Твърди, че след известно време ответника отишъл при нея и поискал да му даде 1000 лева в заем, за да си купи овце, тя не искала да му дава, но ответника я накарал и казал, че парите му трябват само за 10 дни, след което щял да й ги върне, обещал да й даде 300 лева повече за услугата, след което тя му дала на заем 1000 лева. Твърди, че след една седмица, ответника отишъл отново и поискал в заем още 400 лева, като и казал, че ако не му даде тази сума, той няма да и върне и другите 1000 лева, поради това тя му дава в заем исканите 400 лева. Твърди, че след около една седмица ответника ходил при нея и още два пъти и искал от нея по 100 лева, които суми тя му дала на заем с надеждата, че ответника ще и върне всичките получени на заем пари. Твърди, че заплатила сумата от 70 лева за телефонна сметка на ответника, който обещал да и ги върне до вечерта. Твърди, че до м. VІ.2011 г. ответника живял в гр. Г… Д… и когато се върнал в с. Б…, негови съседи й казали, че си е дошъл в селото и тя решила да отиде при него да му поиска дадените в заем пари. На 28.06.2011 г. отишла до къщата на ответника, влязла в салона и почукала на вратата. Ответника излязъл и когато я видял много се ядосал, почнал да я бие, блъснал я извън къщата и казал повече да не ходи да го търси за пари. Твърди, че дадените от нея пари на ответника са общо 1670 лева и до сега не са върнати. Твърди, че подала против ответника жалба вх. № ЖГД-354/29.09.2011 г. в РУП- Девин, по която е образувана преписка и е извършена проверка, за резултата на която й е изпратено писмо рег. № РЯД-12196/01.11.2011 г., в което е отразено, че при проверката не са установени данни за извършено престъпление от общ характер, поради което преписката е прекратена. Твърди, че в хода на извършената проверка, ответника дал писмено обяснение, в което признава изцяло своето задължение към нея, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото.
Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да и заплати сумата от 1670.00 лева, получени от него в заем, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата. Претендира за разноски по делото.
В о.с.з. ответника оспорва иска като излага съображения, че в дадените обяснения е записал, че дължи парите, тъй като е бил ядосан.
Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е изискана преписка с вх. № ЖГД-354/29.09.2011 г. по описа на РУП- Девин, към която са приложени жалба от З.. С..., обяснения от М... К.., обяснения от З.. С..., докладна записка от инспектор Д. К... и писмо рег. № РЯД – 12196/01.11.2011 г.
Според обясненията от М.. К..., дадени по преписка с вх. № ЖГД-354/29.09.2011 г. по описа на РУП- Девин, З.. Е.. С... от с. Б… преди две години му дала пари - 1670 лева и ще върне парите когато има възможност.
С писмо изх. № РЯД-12196/01.11.2011 г. на РУП- Девин е уведомена ищцата, че по подадената от нея жалба, заведена в РУП- Девин с вх. № ЖГД-354/29.09.2011 г. е извършена проверка, при която не се установили данни за извършено престъпление от общ характер, поради което преписката е прекратена и приложена към дело.
От показанията на свид. Х…, съдът прие за установено, че познава страните, двамата живеели три месеца заедно в къщата на М..., това било през зимата на 2010 г. М... изгонил ищцата и след това тя започнала да си иска парите, които му давала на заем, той и казвал, че има овце и когато ги продаде ще и ги върне парите. З… му е давала различни суми – около 3000 лева. З.. отишла в къщата на М.. да търси парите през 2011 г. и свидетелката я придружила. Когато ответника отворил вратата, я попитал какво иска, тя му отговорила, че си иска парите, той я ударил, на нея и е станало лошо, тъй като тя е оперирана от сърце и си тръгнала. М.. не е върнал парите на З... Не е подписвал М.. документи когато е получавал парите.
От показанията на свид. К... – служител в РУП- Д…, съдът прие за установено, че делото се води за финансови взаимоотношения между страните. През м. 09.2011 г. при него отишла ищцата З.. Е.. С... и подала жалба, че М.. Х.. К.. и дължи 1670 лева, обяснила, че от 2009г. тя му е дала тези пари за да купи 10 овце. В хода на проверката бил потърсен ответника М.. К...., който признал, че действително е получил 1650 лева от З.. С.. и дължи тези пари, но в момента е финансово затруднен и когато има възможност ще й ги върне. За това писал обяснения /л.20 по делото/. Преписката е прекратена. Разговарял е няколко пъти с М..., той не отричал, че дължи пари, но казвал, че когато има пари ще ги върне.
Съдът намира, че иска по чл. 240 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Паричният заем е от категорията на така наречените реални договори и договорът се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, но с оглед на доказването му е необходимо същият да бъде писмен, когато има за предмет голяма сума или заместими вещи с голяма стойност. Характерно за договора за заем, че същият има характер на едностранен договор, при който съществува само едно единствено задължение и то е на заемателя за връщане на вещ от рода и качеството на заетата и в количество еднакво със заетото на заемодателя. Договорът за паричен заем е по принцип безвъзмезден, но законът допуска страните да уговорят възнаграждение под формата на лихва, но това задължително трябва да стане с писмен акт.
Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката, затова, са допустими свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като се касае за договор на стойност, по-малка от 5000 лв. В случая, с гласните доказателства се установяват твърденията в исковата молба, в подкрепа на които са и писмените доказателства, че ответника е получил сумата, като елемент от фактическия състав на договора за заем, с предаване на сумата договорът е завършен. Следователно е налице сключен договор за заем между страните по делото, при който ищцата е заемодател, а ответника заемател, с предмет на договора - пари на стойност от 1670 лева, дадени на ответника след фактическата им раздяла - 27.01.2011 г. Сключването на този договор и етапите, през които то преминава, се уреждат от общите правила и спец. по ЗЗД. Страните не са сключили договора в писмена форма. Правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на парична сума или на друга заместима вещ от заемодателя в собственост на заемателя. Установява се, че ответника не е изпълнил основното задължение по договора за заем, да върне заетата сума от 1670 лева. Не се установи между страните да има друга уговорка, досежно плащането, поради което към момента на предявяване на иска е налице неизпълнение по смисъла на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД от страна на ответника. Ответника не ангажира абсолютно никакви доказателства оспорващи твърденията в исковата молба. Заемополучателят носи тежестта да проведе пълно главно доказване на правопогасяващото си възражение – неполучаване на пари в заем. В тежест на ответника е да докаже – неполучаване на пари в заем от ищцата, обратното което се твърди от ищцата. Такова доказване по делото не е проведено, нито пък дори са оспорени твърденията на ищцата в исковата молба и в проведените о. с. з., поради което и съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната от ищцата дължима цена по договор за заем, в пълния й претендиран размер.
Искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Задължението за мораторна лихва е акцесорно. То е обусловено от съществуването на главното парично задължение. С оглед изложеното по-горе, главното парично задължение е безспорно установено, което обуславя извода за основателност на претенцията за лихва върху главницата от 1670 лева, считано от предявяването на иска – 05.01.2012г. до окончателното й плащане.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 316.80 лева, от които 66.80 лева – държавна такса, 240.00 лева- адв. възнаграждение и 10.00 лева – разноски за свидетеля.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.. Х.. К., с ЕГН.... от с. Б.., обл. Смолян, ул. Г.С. Р. № 9 ДА ЗАПЛАТИ на З.. Е.. С.., с ЕГН .. от с. Б..., обл. Смолян, ул. З… № 35 сумата в размер от 1670.00 лева / хиляда шестотин и седемдесет лева/ - получени от него в заем, както и 316.80 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет ст./ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.



СЪДИЯ: