Производството е по реда на чл.310 ГПК, във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от Р. Р. Т., с ЕГН *, от с. Б., О. С., У. И. № * , Ч. А. В. П., с адрес на кантора Г. Г. Д., О. Б., У. Г. Р. № * против Г. Д. Г. П. на Министерство на вътрешните работи, с адрес Г. С., бУ. К. М. Л. № *, представлявано от Министъра на вътрешните работи - М. М., с цена на иска по чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – 1 700.00 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД – 220.00 лева, представляващи, както следва: 1/ сумата в размер на 1 700.00 лева - дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, в размер на 320 часа за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд и 2/ сумата 220.00 лева - мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.10.2016г., месеца следващ месеца на дължимото плащане до 10.09.2019г., датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 12.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и да му бъдат заплатени и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 18.10.2000г. изпълнявал длъжността „старши полицай в 02 - ГОДГ“ в ГД „Г. П.“ при М., РДГП „С.“, ГПУ „Д.“. Твърди, че в периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. е изпълнявал служебните си задължения, въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2, във връзка с ал.6 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира, като за служителите, работещи на смени положеният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата на М., съгласно ал.1 на чл.187 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Ищецът твърди, че за посочения период е положил труд при режим на смени с продължителност 12 часа от 22.00ч. до 06.00 часа на следващия ден, при сумарно изчисляване на работното време - чл.187, ал.З ЗМВР, съгласно ежемесечни утвърдени графици. Твърди, че чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвижда преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно ал.9 на чл.187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му и пр. се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От 02.08.2016г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен, но в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. действала от 19.08.14г. до 01.04.2015г. чл.31, ал.2 е предвиждала при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове, положен труд между 22.00 и 06.00 часа се умножава по 0,143. Твърди, че в последната наредба няма изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, но тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на М. се преодолява със субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Последната урежда сумирано изчисляване на работното време, като нощните часове се превръщат в дневни и коефициентът, по който се изчислява положения труд е 1,143. Твърди, че през периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. е положил общо 2 200 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 320 часа, не е била заплатена от ответника. Счита, че ответникът му дължи следните суми: 1/ сумата от 1 700.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 12.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 2/ 220.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.10.2016г., месеца следващ месеца на дължимото плащане - м. 09.2016г. до 10.09.2019г., включително, при плащане на възнагражденията на 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетението за забава е 21.10.2016г.
Ответникът ГД „Г. П.“ на М., представя писмен отговор по чл.131 ГПК, с който оспорва предявения иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер 320 часа за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г., дължимо със обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не оспорва твърденията на ищеца, че работи на сменен режим, като отчитането на работното време за процесния период, съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР е регламентирано в действалите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадени от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Твърди, че на основание на така действалите наредби е извършено отчитане на положения труд за процесния период, поради което иска е неоснователен, тъй като Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на М. не урежда норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1,143.
На основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 20.11.2019г. е допуснато изменение на иска, в частта на неговия размер: 1/ по чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – 1 500.73 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. и 2/ по чл.86, ал.1 ЗЗД – 200.74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца следващ тримесечието, за което се отнася дължимото плащане до 10.09.2019г., датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 12.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и да му бъдат заплатени и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, Ч. А. В. П., поддържа предявения иск по основание и размер, съобразно приетото заключение на вещото лице и допуснатото от съда изменение.
Ответникът, Ч. юр. М. Х. оспорва иска, като поддържа, че действащата наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. не предвижда приравняване на нощния труд с дневен. Моли съда да отхвърли иска и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложена кадрова справка с № 4074Р/14386/18.11.2019г., издадена от РД“ГП“ - С. се установява, че през 2003г. ищецът е започнал работа в М. и съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР е държавен служител. От 17.03.2014г. и към настоящия момент изпълнява длъжността „старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Д.“ при РД “ГП“ – С..
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установи, че ищецът за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. е изпълнявал служебните си задължения по ЗМВР, на смени съгласно изготвени месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. За процесния период основната заплата на длъжността заемана от ищеца е била от 10.09.2016г. – 08.01.2018г. - 673.00 лева, от 09.01.2018г. - 28.02.2018г. - 728.00 лева, от 01.03.2018г. - 31.12.2018г. - 809.00 лева и от 01.01.2019г. - 02.09.2019г. - 890.00 лева. За процесния период ищецът е положил общо 1 526 часа нощен труд, като този нощен труд е бил заплащан без сумирано отчитане на работното време, тоест без положените часове нощен труд да са превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ. За периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. ищецът е положил общо 1 526 часа нощен труд. От министъра на вътрешните работи са издадени заповеди, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лева. Размерът на отработените часове нощен труд след приравняването им по чл.9, ал.2 НСОРЗ е 1 744 часа. Разликата е 218 часа. Положеният от ищеца извънреден труд е заплатен, съгласно наредбите за държавните служители в М.. Общата сума на неначислени и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 10.09.2016г. до 10.09.2019г., след преизчисляване съгласно НСОРЗ е 1 500.73 лева. Размерът на законната лихва, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 10.09.2019г. е размер на 200.74 лева.
При тези данни от фактическа страна от правна, съдът прие следното: Предявените искове се квалифицират по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД. Няма спор по делото, че между страните съществува служебно правоотношение, както и че през процесния период от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения, въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Съгласно „раздел VI“, чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.179, ал.1 на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч. Ал.2 препраща към условията и реда за изплащане на допълните възнаграждения по ал.1 към наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., ДВ бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г. Между страните няма спор, че в последната наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, така както е било в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., отменена с §4 Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Съгласно чл.31, ал.2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0,143 на общия брой часове, положен труд между 22.00ч. и 06.00ч. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. липсва сходна разпоредба, регламентираща отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, така както урежда чл.31, ал.2 от отменената наредба. Съдът намира, че при липса на изрична разпоредба в наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в специалната уредба, касаеща служителите на М. е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното / 8ч/ и нощното работно време /7ч/. Да се приеме обратната хипотеза, означава да се поставят служителите на М. в по - неблагоприятно положение от работещите по трудово правоотношение по КТ, което не в духа и смисъла на закона. В чл.5 ГПК е уреден принципът на законност, когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Тълкуването на „Раздел VI“, чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. с наредба № № 8121з-776/29.07.2016г, във вр. с нормите на НСОРЗ според общия им разум и целта на закона, е да се изплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен с коефициент по чл.9, ал.2 НСОРЗ. Нормата на чл.9 ал.2, във вр. с. чл.8 от наредбата определя за всеки отработен час между 22.00ч. и 06.00ч. да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по - малък от 0,25 лева. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В този смисъл съдът приема предявеният иск от ищеца за основателен, тъй като липсата на изрична норма в специалната уредба, касаеща служителите на М. се преодолява с приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.187, ал.3, изр.първо ЗМВР работното време на държавните служители в М. , работещи на 8,12 или 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Сумираното изчисляване е норма на изчисляване на работното време, при което продължителността на работния ден не е еднаква. Работодателят установява сумирано изчисляване на работното време с утвърдени поименни графици, при които работните часове по графика не трябва да надвишават определената продължителност по чл.9б НРВПО.
Исковата претенция за осъждане на ответника да заплати извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е доказана по основание, а за определяне на размера на главния иск и акцесорния за мораторна лихва взе предвид приетото заключение на вещото лице.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 500.00 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт на основание чл.78 и ал.6 ГПК ответникът следва да заплати направените от бюджета разноски. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК те се възлагат на осъдената страна, когато делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски. Служителите в М. са освободени от заплащане на ДТ и разноски по граждански дела, свързани със служебното им правоотношение. Доколкото няма изрична разпоредба в ЗМВР се прилага чл.126 ЗДСл и чл.5, б“в“ ЗДТ / В този смисъл е т.23 Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. ВКС по Г.д. №6/2012г. ОСГТК ВКС/. Искът, произтича от служебно правоотношение за възнаграждение, по който ищецът е освободен от държавни такси и разноски, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, поради което в тежест на работодателя следва да се възложат освен разноските, направени в производството за експертиза 100.00 лева и дължимите държавни такси в размер 60.03 лева, по главния иск и 50.00 лева за иска по чл.86 ЗЗД, в общ размер 110.03 лева, на основание чл.1 Тарифа за ДТ по ГПК – 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева, за всеки от тях /чл.72 ал.2 ГПК/.
Ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на трудовото възнаграждение, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

Осъжда Г. Д. „Г. П.“ при Министерство на вътрешните работи - С., бУ. К. М. Л. № *, представлявана от С. К. – директор, Ч. пълномощник гл. юрисконсулт М. Х., съдебен адрес: Г. С. *, бУ. “Б.“ №*, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР да заплати на Р. Р. Т., с ЕГН *, от с. Б., О. С., У. И. № * А сумите: 1/ 1 500.73 лева, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 10.09.2016г. до 10.09.2019г. и 2/ 200.74 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата от 1 500.73 лева от 01.10.2016г. до 10.09.2019г. включително и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 12.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането и 500.00 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Допуска, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на възнаграждението.
Осъжда Г. Д. „Г. П.“ при Министерство на вътрешните работи - С., бУ. К. М. Л. № *, представлявана от С. К. – директор, Ч. пълномощник гл. юрисконсулт М. Х., съдебен адрес: Г. С. *, бУ. “Б.“ №* да заплати държавна такса в размер 110.03 лева и разноски за експертизи в размер 100.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин, на основание чл.78 ал.6, във връзка с чл.72 ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК .
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок, считано от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: