Производството е образувано по предявен иск на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.177 КТ от М. А. Д., с ЕГН *, от с.Л..., общ.Д..., обл. С., Ч. пълномощник А. Р. И., със съдебен адрес за призоваване Г. С., ул. Х. А. № 1, Б. В. А. против “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., ж.к. Т..., бл.201 В, В. .8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О., за осъждането му в качеството на работодател да й заплати сумата 1 458.11лв., представляващи 1/ 975.00лв. - дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари, март и април 2011г.; 2/ 325.00лв. - дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец май 2011г. 3/ 158.11лв. - лихва за забава, върху неизплатените трудови възнаграждения за период от първо число на следващия месец, тоест от 01.04.2011г. до 15.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането и разноски.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че по силата на трудов договор № 40/11.10.2010г. сключен между нея в качеството й на работник и ответното търговско дружество, в качеството му на работодател, считано от 12.10.2010г. изпълнявала длъжността „машинен оператор", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с.Л... общ. Д..., обл. С.. С допълнително споразумение от 01.01.2011г. подписано между нея и ответника, считано от 01.01.2011г. основното й брутно трудово възнаграждение е променено на 325.00 лева, платимо до 30 дни, след изтичане на месеца. На основание чл.328, ал.1, т.3 КТ трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 13.06.2011г. Твърди още, че до настоящия момент дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април не й е изплатено, както и дължимото възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през месец май 2011г., поради което предявява иска за осъждане на ответника да й заплати, сумите 975.00лв. - дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари, март и април 2011г.; 2/ 325.00лв. - дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец май 2011г. и 3/ 158.11лв. - лихва за забава, върху неизплатените трудови възнаграждения за период от първо число на следващия месец, тоест от 01.04.2011г. до 15.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането и разноски.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК представя писмен отговор, с който признава частично иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея А. И., поддържа предявения иск, съобразно заключението на вещото лице.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представеното удостоверение от ответното дружество се установява, че ищцата е постъпила на работа на 12.10.2010г. при ответното дружество „Д. гранс С.” Е. П., на длъжността „машинен оператор”.
Със заповед № 19/13.06.2011г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 13.06.2011г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа.
На 30.08.2011г. на работодателя „Д. Г. С.” Е. е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” П., за която е съставен протокол от 30.08.2011г., при която от представените платежни ведомости за периода месец март 2011г. – юни 2011г. е установено, че работодателят не е изплатил уговорените трудови възнаграждения на работниците и служителите в цеха за този период в нарушение на изискванията на чл.128, т.2 КТ. Дадено е предписание на работодателя да изплати дължимите трудови възнаграждения.
Представена е служебна бележка от 13.07.2011г., издадена от ответното дружество в уверение на това, че на работилите и съкратени работници, бригада от 15 човека, между които е посочена и ищцата, дължимите трудови възнаграждения за месец март, април и май 2011г. и неизплатените обезщетения за неползван платен годишен отпуск ще бъдат изплатени на 22.07.2011г.
Вещото лице по изслушаната ССчЕ установява, след направена справка в счетоводството на ответника и проследяване движението на основния лихвен процент, определен от БНБ ЦУ за периода от 01.03.2011г. до 15.10.2012г., че: 1/ Начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата М. А. Д. за месеците февруари, март и април 2011г. общо е в размер на 975.00 лева. От него като се приспаднат осигурителните вноски за трудов стаж и здравно осигуряване 125.79 лева и данък общ доход 84.93 лева - общо удръжки 210.72 лева, остава сума за получаване 764.28 лева, по месеци както следва: месец февруари 2011г. – 254.76 лева, март 2011г. – 254.76 лева, април 2011г. – 254.76 лева. 2/ През месец май 2011г. е начислено брутно трудово възнаграждение за отработени 8 работни дни – 130.00 лева и за платен годишен отпуск 195.00лв. Общо начисленото брутно трудово възнаграждение е в размер на 325.00 лева. От тази сума се приспадат сумите за обществено осигуряване и за здравно осигуряване за сметка на работника, всичко в размер на 41.93 лева и следващия се данък общ доход 28.31 лева, общата сума на удръжките става в размер 70.24 лева. Остава сума за получаване, която не е платена до датата на проверката в размер на 254.76 лева. Общата сума на главницата е в размер на 1 019.04 лева. 2/ Дължимата се законна лихва за забава от 1 число на следващия месец до 15.10.2012г., когато е предявена исковата молба в деловодството на Районен съд град Девин е в размер на 158.11 лева.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие следното:
Искът е предявен на основание чл.128, т.2, във връзка с чл.177 КТ спрямо работодателя да изпълни реално основното си задължение по трудовия договор да заплати на ищцата уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на длъжността „машинен оператор” през месеците февруари, март и април, и месец май, когато същата е ползвала платен годишен отпуск. Искът е доказан по основание, а относно неговия размер следва да се вземе предвид приетото заключение на вещото лице по извършената ССчЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено. Налице са основания за осъждане на ответника, като работодател да изпълни реално основното си задължение по чл.128, т.2 КТ - да плати на ищцата уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и на основание чл.177 КТ възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск . Разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на 100 от брутния му размер, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Ал.2 - разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва. Ответникът дължи на ищцата сумата от 1 177.15 лева, според приетото заключение на вещото лице, представляващи неизплатени трудови възнаграждения в размер 1 019.04 лева за месеците февруари, март, април и месец май 2011г., когато ищцата е ползвала платен годишен отпуск, след приспадане на осигурителните вноски за трудов стаж и здравно осигуряване и данък общ доход и 158.11 лева законна лихва за забава от 1 число на следващия месец, тоест от 01.04.2011г до предявяване на иска 15.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, след тази дата до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото в размер 180.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Искът за разликата от 1 019.04 лева до предявения размер от 1 300.00 лева, е неоснователен и в тази част следва да се отхвърли.
В тежест на ответника се възлага дължимата държавна такса, на основание чл.78, ал.6, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.359 КТ, поради решаване на трудовия спор в полза на ищцата, която е била освободена от внасяне на ДТ при предявяване на иска, за всеки от предявените искове, съгласно чл.1 от Тарифа № 1 за таксите по ГПК, не по-малко от 50.00 лева, тоест в общ размер от 100.00лв., която дължи в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., ж.к. Т..., бл. 201 В, вх. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О., в качеството на работодател, на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.177 КТ да заплати на М. А. Д., с ЕГН *, от с.Л..., общ.Д..., обл. С., Ч. пълномощника си А. Р. И., със съдебен адрес за призоваване Г. С., ул. Х. А. № 1, Б. В. А., сумата 1 177.15 лева, от които 1 019.04 лева, неплатено трудово възнаграждение за месец февруари – 254.76 лева, март – 254.76 лева, април – 254.76 лева и месец май 2011г. – 254.76 лева, когато ищцата е ползвала платен годишен отпуск, заедно със законната лихва за забава в размер 158.11 лева за периода от 01.04.2011г. до 15.10.2012г., както и законната лихва върху главницата 1 019.04 лева от 16.10.2012г. до окончателното й изплащане и разноски в размер 180.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 1 019.04 лева до предявения размер 1 300.00 лева., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., ж.к. Т..., бл. 201 В, вх. А, . 8, ап. ..., представлявано от управителя З. В. О. да заплати държавна такса в размер 100.00 лева, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му.


Р. СЪДИЯ: