Производството е по реда на чл.341 и следващи ГПК, във връзка с чл.34 ЗС, във вр. с чл.69 ЗН.
Образувано е по предявен иск на основание чл.34 ЗС, във връзка с чл.69 ЗН, във вр. с чл.341 и следващи ГПК, по вписана искова молба вх. рег. № 1205/30.11.2015г., акт № 220, том І, имотна партида 15734, 15735 и 15736 от К. Т. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 21, Ч. пълномощник А. Н. П., от Г. Д., обл. С., със съдебен адрес: Г. Д., У. А. К. № 14 против: 1. К. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 24; 2. К. Р. О., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. В. Л. № 7; З. К. Ш. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18; 4. Р. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18, лично от свое име като непълнолетен и със съгласието на майка си К. Ш. К., като родител и законен представител и 5. К. Т. А., c ЕГН *, от с. Б., О. Д., o6л. С. за делба на застроен и незастроен имот, намиращ се в ПУП на с. Б., О. Д., обл. С., а именно: имот пл. № 38, с обща площ от 2005 кв.м., образуващ УПИ ІІ - 38 и УПИ ІІІ - 38, участващ в УПИ І, в кв.9 по ПУП на с. Б., утвърден със заповед № РД-1328/31.10.1983г., при граници на имота: север - имот без планоснимачен номер, изток – улица, юг - имот пл. № 40, образуващ УПИ V - 40 и УПИ VІ - 40 и имот пл. № 49, образуващ УПИ ІV – 49, запад - имот пл. № 39 и улица, заедно с построените в УПИ ІІ - 38, в кв.9, по плана на с. Б. жилищна сграда, масивна на два етажа, със застроена площ от 112 кв.м., построена през 1962г. и сайвант, паянтов, със застроена площ от 30 кв.м., построен през 1958г. между съделителите при следните квоти: по 1/3 идеална част за К. Т. К. и К. Т. А., по 1/9 идеална част за К. Р. К. и К. Р. О., по 1/18 идеална част за К. Ш. К. и Р. Р. К., който е непълнолетен, със съгласието на майка си К. Ш. К., като родител и законен представител.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК се иска частична отмяна на нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71,том ІІІ, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г. за 1/3 идеална част от процесния имот. Иска присъждане на разноските по делото.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с ответниците са преки и по правоприемство законни наследници на Т. М. К., б.ж. на с. Б., починал на 06.12.1968г. С нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот придобит по давност № 71, том ІІІ, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г. ответниците били признати за съсобственици по давностно владение и наследство от Р. Т. К., починал на 20.02.2004г. /син на общия наследодател/ върху застроен и незастроен недвижим имот, намиращ се в ПУП на с. Б., представляващ пл. № 38, с обща площ от 2 005 кв.м., образуващ УПИ ІІ – 38 и УПИ ІІІ – 38, участващ в УПИ І по ПУП на с. Б., с граници на имота: изток – улица, запад – улица, С. Е. Г. север – общински имот, юг – Р. Е. Г. и А. Д., ведно с построените в УПИ ІІ – 38, кв.9 по ПУП на с. Б. жилищна сграда масивна на два етажа, със застроена площ от 112 кв.м., построена през 63г. и сайвант паянтов със застроена площ от 30 кв.м., построен през 67г. и построени в УПИ ІІІ – 38, кв.9 по ПУП на с. Б. жилищна сграда масивна на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м., построена през 79г. и стопанска сграда, полумасивна на два етажа със застроена площ от 105 кв.м., построена през 67г. В скица № 2/03.9.2015г. е отразено, че имот пл. № 38, образуващ УПИ ІІ – 38 и УПИ ІІІ – 38, участващ в УПИ І, кв.9 по ПУП на с. Б. до 2004г. е записан на братя К., а в удостоверение №4560/ 11.09. 2015г. на ОбАдм - Д. е отразено, че имотът не е актуван като общински и има граници: север имот без номер, изток – улица, юг- имот с пл. № 40, образуващ УПИ V – 40 и УПУ VІ – 40, имот пл. № 49, образуващ УПИ ІV – 49 и запад имот пл. № 39 и улица. Ищецът твърди, че няма претенции по отношение на построената в имота жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м., построена през 79г. и към стопанската сграда полумасивна на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м., построена през 1967г., които се намират в УПИ III, кв.9 и били построени по време на брака на наследодателите на ответниците Р. Т. К. и З. О. К.. Ищецът оспорва и твърди, че наследодателите на ответниците Р. Т. К. и З. О. К. не са станали собственици по давностно владение на имот пл. № 38, с обща площ от 2 005 кв.м., образуващ УПИ ІІ – 38 и УПИ ІІІ – 38 и участващ в УПИ І, кв.9 по действащия ПУП на с. Б., утвърден със заповед № 1328/31.10.83г. Ищецът твърди, че този имот е собственост на общия им наследодател Т. М. К., който бил деклариран от него в декларация от месец юли 49г., като: 1/ двор с площ от 2 ара; 2/ арман с площ от 3 ара; 3/ градина около къщата с площ от 4 ара. Общият наследодател Т. М. К. през 62г. е построил жилищна сграда масивна на два етажа, с площ от 112 кв.м., а през 58г. е построил сайвант паянтов със застроена площ от 30 кв.м. , с които имоти не се е разпоредил до смъртта си на 06.12.68г. Твърди, че процесния застроен и незастроен имот е съсобствен при квоти по 1/3 идеална част за К. Т. К. и К. Т. А., по 1/9 идеална част за К. Р. К. и К. Р. О., по 1/18 идеална част за К. Ш. К. и Р. Р. К., който е непълнолетен. Моли съда да допусне съдебна делба на процесния застроен и незастроен имот пл.№38, с обща площ от 2005 кв.м., образуващ УПИ II и УПИ III 38, участващ в УПИ I, кв.9 по ПУП на с. Б., утвърден със заповед № РД – 1328/31.10.1983г. при граници: север имот без №, изток улица, юг имот пл.40, образуващ УПИ V-40 и УПИ VI 40 и имот пл.№49, образуващ УПИ IV - 49, запад имот пл.№39 и улица, ведно с построените в УПИ II – 38, кв.9, по плана на с. Б. жилищна сграда масивна на два етажа, със застроена площ от 112 кв.м., построена през 1962 г. и сайвант паянтов, със застроена площ от 30 кв.м., построен през 58 г. Моли съда да допусне частична отмяна на нотариален акт за собственост на застроен и незастроен имот № 71, том ІІІ, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г., относно 1/3 идеална част от процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците е представен писмен отговор, Ч. А. А., с който се оспорва иска за съдебна делба и за частична отмяна на нотариален акт № 71, Д № 503/2004г. Твърди, че общият наследодател имал пет деца – ищецът К. Т. К., ответницата К. Т. А., Р. Т. К., починал на 20.02.2004г. / оставил законни наследници/, С., починал 1991г. /не е оставил наследници/ и Ш., починал 2000г., не е оставил законни наследници. Общият наследодател Т. К. е придобил имота, наследявайки го от своята майка З. К.. Наследодателят и децата му живяли в стара жилищна сграда, на мястото на която сега е изградена нова жилищна сграда от Р. К. през 1979г. Общият наследодател е починал през 1968г. След смъртта му неговите законни наследници деца и съпруга З. К., починала на 19.06.96г., продължили да живеят в старата жилищна сграда и да владеят целият имот пл. № 38. Между тях през 76г. била извършена неформална делба на имотите, оставени от общия наследодател. Твърди, че общият наследодател Т. К. е притежавал целия имот пл.№ 38. Последният е декларирал през 49г. в декларация за притежавани и непокрити земеделски имоти - имот пл. № 38, посочен като: т.1 двор с площ 2 ара; т.2 арман с площ 3 ара; т.3 градина около къщата с площ 4 ара. Съседният имот е бил деклариран като имот в местност „Г.” с площ 5 ара. Между тези имоти през 76г. бил прокаран път. По плана на с. Б. от 83г. имотите по т.1, т.2 и т.3 от декларацията, представляват имот № 38. Имотът в м. Градината на запад от имот пл. №38 е записан по разписната книга на община Д.. От този имот бил образуван УПИ X, кв.8, записан на К. Т. К.. От имота в м. Г. бил образуван имот УПИ IX, кв.8 по ЗРП на с. Б., записан като ОПС на С. И. К. / съпруга на С. К. /. Твърди, че през 72г. било водено дело за делба, от която майката на общия наследодател / З. К./ е получила имот пл.№ 296 - 400 кв.м. и пл.292. Върху 292 са построени къщи от ищеца и С. К., а 296 бил част от имот пл.38. След смъртта на общия наследодател /Т. К./ неговите наследници продължили да живеят в старата жилищна сграда до 1976г., когато била извършена между наследниците делба. К. К. е получил в дял имота, посочен като УПИ Х, кв.8 по плана на с.Б., представляващ част от имота в местността „Г.”. Върху този имот е построил жилищна сграда, в която живее и до сега със семейството си. Другият син С. К. е получил дял от другата част на имота в местността „Г.”, обособен като УПИ ІХ, кв.8 / записан на С./ по плана с. Б.. Върху този имот е построил жилищна сграда, довършена през 79г. Този имот след смъртта на С. и С. е отстъпен на Ф. К. / син на ищеца/, който сега живее със семейството си в имота. За най - големия син на наследодателя /Р. К./ и неговия брат Ш. бил отстъпен през 76г. в общ дял имот пл.№38, заедно със сградите в него. Те упражнявали фактическа власт от 76г. до тяхната смърт. В този имот останала да живее и съпругата на наследодателя З. К., за която се грижил Р. К. до смъртта й през 96г. Р. К. е упражнявал фактическа власт и владение на имота от 76г. до 2004г., заедно със своя брат Ш. К., който не е имал свои наследници до смъртта си през 2000г. През 84г. Р. К. /Р. Т. К./ е получил обезщетение за отчуждаване на част от имота, през който бил прокаран път. Двамата братя са отблъснали владението на останалите законни наследници на Т. К., а именно К. К., С. К. и К. Т.. Имот 38 е бил деклариран на братя К.. След смъртта на Ш. К., по настояване на К. К. имот 38, заедно със сградите в него бил предеклариран на Р. К.. Това е станало поради извършена неформална делба в имот пл.№38. След предеклариране на имота и жилищните сгради в него Р. К. е плащал данъците, упражнявал е фактическата власт върху имота, с което е отблъснал владението на останалите свои братя и сестри, което е продължило до 2004г., когато е починал. След смъртта му през 2004г. владението е продължено от неговите законни наследници - синът му К. К. и законните наследници на сина му Р. К. / съпругата К. Ш. и сина Р. К./. Владението от тяхна страна продължава и до сега и те са отблъснали владението на останалите законни наследници на Т. К. и Р. К.. Упражняването на фактическата власт било изцяло в тяхна полза върху имот 38 и Ч. извършено строителство. В имот 38 старата жилищна сграда била съборена и на мястото й била построена нова от Р. К.. В същия УПИ ІІІ – 38 е построена и стопанска сграда полумасивна на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м. през 67г. Тези сгради не са предмет на иска. В УПИ ІІ – 38 Р. К. е извършил фактически действия за отблъскване на владението, за които ищецът има претенции и са предмет на иска. Жилищната сграда със застроена площ от 112 кв.м. е построена през 63г. от Р. К.. Тази жилищна сграда е построена, тъй като старата била негодна за живеене. В старата жилищна сграда, построена в УПИ ІІ – 38 е живяло семейството на Т. К.. От тази жилищна сграда напуснали К. К. и С. К., за да построят своите жилищни сгради. В тази жилищна сграда останал да живее Р. К., заедно със своето семейство, както и неговия брат, а след смъртта им жилищната сграда се владее от К. К., който живее и до сега в тази жилищна сграда. В УПИ ІІ – 38 има сайвант със застроена площ от 30 кв.м., построен през 67г. от Р. К.. Върху сайванта владението е упражнявано от Р. К. до неговата смърт през 2004г., а след смъртта му владението е продължено от неговите законни наследници. Останалата част от имот пл. № 38, участва в образуването на УПИ І, кв.9 по плана на с. Б., върху която К. К. е построил стопанска сграда на два етажа с площ от 80 кв.м., с разрешение на брат му Р. К.. Тази стопанска постройка не била означена на скицата. При така изложените твърдения за извършена неформална делба и упражнявано владение от наследодателя на ответниците, продължено след смъртта му от тях, оспорва иска за съдебна делба на имот пл. № 38, образуващ УПИ ІІІ – 38, УПИ ІІ – 38 и УПИ І, както и на построените в УПИ ІІ – 38 жилищна сграда и сайвант паянтов, тъй като ищецът няма право на собственост, а Р. К. и неговите законни наследниците са придобили собствеността по наследство и давност. Оспорва иска за частична отмяна на нотариален акт № 71, Д № 503/2004г., относно 1/ 3 идеална част от имота.
В съдебно заседание ищецът, лично и с А. П., поддържат предявения иск. Излага съображения, че имотът е принадлежал на общия наследодател на страните и това твърдение не се оспорва от ответниците. Твърдят, че имотът е останал сънаследствен и съсобствен между законните му наследници. Твърденията на ответниците за извършена неформална делба останали недоказани. Неформалната делба е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, поради извършването й без участието на ищеца. Имотът е останал сънаследствен и след съставяне на нотариалния акт от 2004г.
Ответниците, Ч. А. А., оспорват иска за делба. Поддържат доводи за придобита собственост от ответниците по наследство от прекия наследодател Р.. Имотът е останал във владението на Р. и неговия брат Ш. още от 80г., от както останалите наследници са излезли от старата жилищна сграда и са построили жилищни сгради на друго място. Още от преди 2000г., тъй като за периода преди това няма данни, имотът е бил предеклариран от Р.. Извършените действия като предеклариране на имота, плащане на данъци и строителство сочат отблъскване на владението от страна на наследодателя на ответниците спрямо останалите наследници. Извършено е построяване на нова жилищна сграда, събаряне на старата жилищна сграда, за която няма претенции. Отделно бил построен сайвант, за който също няма претенции. Ищецът през 2000г. построил в имота плевня, за което получил съгласието на Р.. Тези действия сочат на установено изключително владение от наследодателя на ответниците и отблъскване владението на останалите наследници.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 420/29.12.2015г., издадено от кметство с. Б. се установява, че ищците и ответниците са преки и по правоприемство законни наследници на Т. М. К., починал на 06.12.68г. в с. Б..
Ищецът К. Т. К. е негов син. Пряк наследник – дъщеря на общия наследодател Т. К. е ответницата К. Т. А.. Ответниците К. Р. К. и К. Р. О. са син и дъщеря - преки наследници на Р. Т. А., починал на 20.02.2004г. – син на общия наследодател. К. Ш. К. и Р. Р. К. са съпруга и син на Р. Р. К., починал на 26.03.2003г. – син на Р. Т. К..
Страните не спорят, а и от обстоятелствата, изложени в исковата молба и неоспорени от ответниците в отговора следва, че от общия на страните наследодател Т. М. К. през м. юли 1949 в декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, в т.1, т.2 и т.3 от нея измежду декларираните три имота: т.1 двор с площ 2 ара; т.2 арман с площ 3 ара; т.3 градина, около къщата с площ 4 ара, представляват процесния имот пл.№38.
На 09.07.2000г. от наследодателя Р. Т. К. е попълнена данъчна декларация, с която е деклариран имот пл.№38, кв.9 като собствен без документ за собственост, придобит Ч. наследяване.
На 02.07.2004г., е съставен констативен нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71, том III, рег. № 648, Д № 503/2004г., с който З. О. К. / починала на 24.07.2012, съпруга на Р. Т. К./, К. Р. К., К. Р. О., К. Ш. К., Р. Р. К. са признати за съсобственици по давностно владение и наследство от Р. Т. К. върху застроен и незастроен недвижим имот, намиращ се в ПУП на с. Б., пл. № 38, с обща площ от 2 005 кв.м., образуващ УПИ II – 38, и УПИ III – 38, участващ в УПИ I, кв.9 по действащия ПУП на с. Б., утвърден със заповед № 1328/31.10.83г., с граници на имота: от изток – улица, от запад – улица и С. Е. Г., от север – общински имот, от юг – Р. Е. Г. и А. Д., ведно с построените в УПИ II – 38, кв.9 по действащия ПУП на с. Б. жилищна сграда, масивна на два етажа, със застроена площ от 112 кв.м., построена през 63г. и сайвант паянтов със застроена площ от 30 кв.м., построен през 67г. и с построените в УПИ III – 38 по действащия ПУП на с. Б. жилищна сграда, масивна на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м., построена през 79г. и стопанска сграда полумасивна на два етажа, със застроена площ от 105 кв.м., построена през 67г.
От приложени удостоверение за регулационно положение №4560/11.09.2015г. и скица №132 на имот пл.38, кв.9, образуващ УПИ II 38 и УПИ III 38, участващ в УПИ I, кв.9 се установява записа на имота по разписна книга до 2004г. на братя К., а съгласно НА №71/02.07 2004г. е записан на насл. на Р. Т. К..
Представени са приходни квитанции, с които са внесени данъци от 94 и 99г. от Р. Т. К. и Ш. Т. К..
Имот, представляващ УПИ IX, кв.8 в разписната книга на плана от 83г. на с. Б. е записан ОПС на С. И. К., починала на 13.11.2014г./ съпруга на починалия на 24.08.1991г. С. Т. К. син на общия наследодател/. Приложени са скица №195 и удостоверение 6380/23.12.2015г.
Имот УПИ X, кв.8, по плана на с. Б. от 83 г. е записан на К. Т. К. / имена на ищеца, според удостоверение за идентичност/. По разписната книга на плана е собственост на Община Д..
Съставен е Акт № 1389/20.01.2016г. за частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС, във връзка с чл.59, ал.2 ЗОбщС за УПИ Х, кв.8, с площ от 570 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване жилищно строителство, с отстъпено право на строеж и реализирано от ищеца К. Т. К.. За строежа от ищеца е представено строително разрешение № 13 от месец септември 77г., издадено на К. Т. К. за строене на жилищна сграда. Строителен протокол от 30.09.77г. и решение за отстъпено безвъзмездно право на строеж върху държавна земя. Заповед за отстъпено право на строеж № 7/31.08.77г. и договор от 15.09.77г.
От показанията на св.М. се установи, че имотът, за който ищецът води делото, къща с двор се намира в с. Б., с площ около декар и половина до два декара. В имота са построени две къщи и една плевня. Имотът граничи с имот на А. Д. и от три страни път. Св. М. знае, че тази земя е на бащата на К., който се казвал Т.. От както е починал бащата не знае да са правили доброволна делба. К. си направил къща на място закупено от общината. Преди да си построи къщата всички братя живяли в старата къща. Старата къща била в долната част. Строена е от бащата с помощта на синовете. В този имот ищецът си построил плевня през 2000г. Двамата братя К. и брат му С. си построили къща. От както С. и К. си построили къщите, в старата къща живее К. / син на Р. /. Мястото го владее К..
Св. К. познава К. К. и племенника му / К./. Живеят в съседство. Водят делото за наследствен имот. Имотът е с площ от повече от 1,5 дка. От три страни имотът граничи с път и от една страна с имоти на съседи. Имотът е на бащата на К.. Не знае докато Т. е бил жив да са си разделяли имота. К. построил нова къща на земя, която общината му дала. В наследствения имот К. има плевня, построена през 2000г. Не си спомня да са имали спорове с брат му за тази плевня. От построяването й си ползва плевнята. Не е чул да има спорове за плевнята. Къщата на К. била на около 150 – 200м. В имота са построени две къщи и две плевни. К. отдавна е излязъл от този имот и не го е виждал да прави нещо там.
Св. С. познава спорния имот. От старо време имотът е наследствен на К.. Помни най - възрастния Т.. В имота са построени две къщи. Едната е строена 61 - 62 година от всички наследници, включително и от бащата на Т.. Р. бил основния организатор. Той работел в рудника по - оново време и бил добре заплатен. Всички братя живяли в тази къща. Около 65 – 66 г. братята решават да помислят за други строителства. Имали градина и двамата братя К. и С. построили в градината. К. взел южната част, а салих северната. През 79 – 80 г построяват къщите и след като се разбрали с Р., последния събаря старата къща в наследствения имот и построява нова къща. Бащата починал 68г. Двамата братя се преместили в новите къщи, а в имота останали другите двама братя Р. и Ш. и тяхната майка. Р. поел грижите за тяхната майка и неговия брат, тъй като двамата не били добре здравословно. Ш. починал 2000г. и тогава е трябвало да се разберат. Имотът останал на Р. заради грижите, които положил за майка си и брат си. 2004г когато починал Р. владението му било продължено от наследниците. В момента К. живее в старата къща, която е предмет на делото. А синът на К. и другите наследници живеят в новата къща, построена от Р. на мястото на старата. Плевнята и сайвантът са строени от Р.. Има плевня в северната част на имота, построена от К. със съгласието на Р.. К. и С. излезли от имота около 80г., когато си направили нови къщи. Новите къщи били построени в градина на К.. Имотите ги дели път. Имотът останал във владението на Р., Ш. и тяхната майка до смъртта им. Сега се владее от К.. К. и С. не са владяли, освен мястото където е построена плевнята на К.. След смъртта на С., къщата се ползва от сина на К. - Ф.. Всички данъци били плащани от К. и Р.. Имотите на двамата братя К. и С. се делят от имота на Р. и Ш. от път. Ш. е преотстъпил имота на Р..
Св. К. познава имота, за който се води делото. Новата къща в имота е строена от бащата на К. - Р.. Мястото било на дядото. Старата къща си стои С. и К. си направили други къщи към 76г и отишли да живеят там. В стария имот останал да живее К., а преди това били Р. и Ш.. К. поддържал къщата, а синовете му новата. Там няма място. Има плевни и до старата къща пак двор. Досега нямали претенции, тъй като всичко си били разделили докато е бил жив бащата на К.. Новата къща я строил Р., а старата след като излезли двамата братя К. и С. започнали и нея да поддържат. Р. живял там. Мястото е на К., преди него било на всички братя. След смъртта на С. и съпругата му / С./ в тяхната къща живее сина на К.. Двете къщи на С. и били построени на тяхно място. Двете къщи били на разстояние около 10 – 20 метра. В имота К. направил плевня, която ползва и никой не му е пречил.
От заключението на вещото лице А. С. се установява, че имот пл. 38, участващ в УПИ I, кв.9 по ПУП на с. Б., утвърден със заповед № РД - 1328/31.10.1983г. е с площ от 576,80 м. 2; 2. Имот пл. № 38, кв.9 по ПУП на с. Б. в разписната книга/разписният лист към плана при одобряването му със заповед № РД – 1328/31.10.1983г. е записан на братя К. до датата на нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71, том III, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г. След това записа братя К. е задраскан и с химикал на ръка е записано З. О. К., К. Р. К., К. Р. О., К. Ш. К., Р. Р. К., на основание нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71, том III, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г.; 3. Записването на процесния имот в разписната книга/разписният лист към ПУП на с. Б., направено на ръка с химикал е направено на основание нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71, том III, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г. При направена справка в Данъчна служба на община Д. установява: К. Р. К. е декларирал с данъчна декларация № 32577/28.03.1998г. имот пл. № 38, кв.9 по плана на с. Б. от 1983г., ведно с всички построени в него сгради, с административен адрес У. Ч. № 24 с. Б.. Няма данъчни задължения. Р. Т. К. е декларирал с данъчна декларация № 32579/28.03.1998г. имот пл. № 38, кв.9 по плана на с. Б. от 1983г., ведно с всички построени в него сгради, с административен адрес У. Ч. № 24 с. Б.. Р. Т. К. е починал на 20.02.2004г. Няма данъчни задължения. Р. Р. К. е декларирал с данъчна декларация № 32576/28.03.1998г. имот – земя и сграда с административен адрес У. Ч. № 24 с. Б.. Р. Р. К. е починал на 26.03.2003г. Няма данъчни задължения.
Липсват достатъчно данни за да се направи заключение дали е налице идентичност - пълна или частична между имот пл. № 38 и имотите по т.1, 2 и 3 от декларация за непокрити недвижими имоти от 1949г. на Т. М. К.. В разписната книга/разписният лист към плана на с. Б. при одобряването му със заповед № РД - 1328/31.10.1983г., имот пл. № 1. кв. 8 е записан като къща на К. Т. К., за който е определен УПИ Х - 1. кв. 8. За УПИ Х - 1. кв. 8 е издаден акт № 1389 за частна общинска собственост от 20.01.2016г. на кмет на община Д., а имот пл. № 10, кв.8 по ЗРП на с. Б. е записан като нива на ДЗС, за който е определен УПИ IХ - 10, е с отстъпено право на строеж на С. И. К., съгласно заповед № 4/08.05.1978г. Няма достатъчно данни, за да установи дали е налице идентичност - пълна или частична между УПИ X, кв.8 и УПИ IX, кв.8 по ЗРП на с. Б. и имота в местността „Г.“ от 5 ара. Съгласно ПУП на с. Б., одобрен със заповед № РД – 1328/31.10.1983г., имот пл. № 38, кв.9 е с обща площ от 2 005 м2. За него са отредени УПИ I, УПИ II-38 и УПИ III-38, кв.9, за ниско жилищно застрояване. Г. и съседите на имот пл. № 38 са: север – неурегулирана територия и път, запад – път, изток – път, юг – имот пл. № 40 и пл. № 49. Съгласно плана на с. Б. от 1983г. имот пл.№ 38, кв.9 е частично идентичен с имот пл. № 282, без посочен квартал по плана на с. Б., утвърден със заповед № 30/20.02.1967г. Имот пл. № 282 в разписната книга към плана е записан като двор на Т. М. К.. Съгласно плана на с. Б. от 1983г. УПИ X и УПИ IX, кв.8, отредени за ниско жилищно застрояване са частично идентични с имоти пл. № 290, 291 и 292, без посочен квартал по плана на с. Б., утвърден със заповед № 30/20.02.1967г. Имот пл. № 292 в разписната книга към плана на с. Б. от 1967г. е записан на Т. М. К.. Към заключението на вещото лице е приложило комбинирана скица, на която имот пл. № 38 с обща площ от 2 005 кв. м., в кв.9, УПИ Х, УПИ IХ, кв.8 по ПУП на с. Б. от 1983г. са повдигнати в жълт цвят. На същата скица имот пл. № 282, 290, 291 и 292, без посочен квартал по плана на с. Б. от 1967г. са повдигнати в розов цвят.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното: Искът е за делба на недвижим имот в първа фаза по допускането й, в която съгласно чл.344 ГПК съдът решава въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши, както и каква е частта на всеки съделител. Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в съдебното производство да бъде установено правото на съсобственост на всяко от лицата върху имота, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки един от тях в имуществената общност. В доказателствената тежест на ищеца пада да докаже основанието, от което произтича правото на съсобственост между страните по отношение на процесния имот и неговия дял. Твърдяното от ищеца основание е наследяване от общия за страните наследодател Т. М. К., починал на 06.12.68г. Ответниците оспорват правото му на дял от съсобствеността като поддържат, че това право е изгубено от него поради придобиването му от Ч. изтекла давност в полза на един от синовете на общия наследодател - Р. Т. К. и неговите наследници. Последните се снабдили през 2004г. с констативен нотариален акт за собственост №71, дело №503/2004г. на СВ при ДРС и от тогава до сега владението им е продължило спокойно и необезпокоявано с никакви претенции от другите наследници. Единствен ищецът оспорва правото им. Ответниците поддържат, че от братята / техния наследодател Р. и Ш., починал 21.06.2000г., не е оставил наследници/, е установено изключително владение върху имота за самите тях, след 76 година, когато пък другите двама братя / ищеца К. и С. / си построили нови жилищни сгради. Владението на имота е упражнявано от наследодателя Р. К. след 76 година със съзнанието на собственик, явно, открито, без елемент на скритост, изключвайки владението на останалите наследници. Установи се, че имотът е принадлежал на общия на страните наследодател /Т. К./, който бил деклариран от него в декларация от 49 година. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, които непротиворечиво поддържат в показанията си, че имота е бил на общия наследодател. Спорните въпроси, които обуславят изхода на спора са: дали между синовете на общия наследодател след 76 година е извършена неформална делба, въз основа на която е установено владение върху процесния имот от двамата му сина / Р. и Ш./ - първият наследодател на ответниците / без К. Т. /, а вторият не е оставил наследници. Отблъснато ли е владението на ищеца, с демонстрирано открито владение от наследниците на Р. К.. Съгласно дадените тълкувателни разяснения в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д. №1/2012г. ОСГК ВКС, задължителни за приложение от съдилищата, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, в които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Независимо от основанието на възникване на съсобствеността, както и основанието на придобиване на владението, съсобственикът претендиращ да е упражнявал фактическата власт върху вещта за себе си, а не за другиго, трябва да докаже, че е извършил действия, изключващи владението на останалите. В ППВС №6/27.12.1974г. по Г.д. №9/1974г. е прието, когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствения имот и извърши подобрения на последния, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите, а техен владелец. В този смисъл от значение при всеки конкретен спор е да се установи дали има наличие на съсобственост и съвладение или има един владелец на целия съсобствен имот. С определение №415/30.05.2012г. ВКС по Г. дело №740/2011г., I г.о., с което е допуснато касационно обжалване по въпроса: при какви предпоставки следва да се приеме, че един от съсобствениците е придобил целия имот по давност, при положение, че владее целия имот като свой и в какви точно действия се състои противопоставянето на останалите съсобственици. По този правен въпрос е поставено Решение №484/04.02.2013г. по Г. дело 740/2011г., I г.о., по реда на чл.290 ГПК, т.е задължително за приложение в практиката на съдилищата, с което е прието, че в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в наследствения имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го, застроява го и това пряко се възприема от останалите наследници. Последните не се противопоставят на тези действия на наследника, заел имота, в продължение на 10 години, тези действия са показателни за промяна на намерението за своене и обуславят изтичане на придобивна давност. Ако владението е предоставено от собственика или сънаследника, и владеещият наследник, демонстрира непрекъснати в този период действия, надхвърлящи обикновеното управление, той е владелец, а не държател на идеалните части на останалите наследници. Ответниците се справиха с доказателствената тежест да докажат възражението си, че ищецът е загубил правото си на съсобственост, поради придобиване на това право от наследниците на Р. Т. К., по силата на изтекло в тяхна полза продължително, непрекъснато и необезпокоявано фактическо владение, упражнявано в период след 1976г. до сега. В правната теория и практика се приема, че владението като фактическо отношение е част от наследството и по силата на общото правоприемство преминава към наследниците на владелеца. / ТР № 1/2012 и ТР №4/ 2014г. ОСГК ВКС/. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството, то продължава от наследниците по право. За да се промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене открито на собственика. Ако държателят промени намерението си и превърне държането във фактическа власт, в негова полза започна да тече придобивна давност. Намерението трябва да има външен израз, да се демонстрира Ч. действия, които недвусмилено да отричат правата на досегашния собственик или владелец. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственик с едностранни действия да превърне държанието във владение. Ответниците доказаха наличието именно на тези факти, установено открито и явно намерение за своене на имота. Сънаследник, който владее целия имот е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите наследници. В този случай в тежест на наследника, претендиращ да е придобил имота по давност е да докаже, че не държи идеалните части на другите, а ги владее за себе си, с намерение да ги придобие по давност. Действията на наследниците на Р. К., показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на ищеца. Основание за възникване на съсобственост е общото правоприемство, но след смъртта на общия наследодател през 68 година, съвладението е продължило до 76 година между синовете му. След 76 година е установено владение от един от наследниците - наследодателя на ответниците Р. К., което е продължило до сега необезпокоявано и непрекъснато. Липсва елемент на скритост, който би изключил възможността за придобиване на имота по давност. Категорично се доказа извършеното застрояване на имота от наследодателя Р. К. и праводател на ответниците. Никой от другите наследници не се е противопоставил на извършените от него действия във връзка с поддържането, застрояването и подобряване на имота. Имотът е деклариран като собствен през 2000г. и всички дължими данъци и такси за имота са заплащани от наследодателя Р. К. и наследниците му. Тези действия категорично показват намерение за своене на имота. Тези действия са били известни на ищеца и последният не се е противопоставял, но с тях всъщност брат му Р. К. е превърнал държането на идеалните части на останалите наследници във владение. Владението е продължено от наследниците на последния до настоящия момент непрекъснато, с оглед на представените по делото доказателства и изяснените обстоятелства. В отношенията между страните следва да се приеме, че възражението на наследниците на Р. К. за изтекла в тяхна полза давност е основателно. След смъртта на общия наследодател Т. К. през 68г., владението на наследниците му е продължило до 76година, след която неговия син Р. К. и наследодател на ответниците е установил фактическа власт върху имота, изключително за себе си. Налице са двата елемента на владението – обективния, упражняване на фактическата власт Ч. действия, които недвусмилено сочат на власт върху имота по съдържание като собственик / ПП 6- 74/. Налице е и субективния елемент - намерението за своене, преценено според презумпцията на чл.69 ЗС. Намерението е изразено Ч. действия, който показват правомощия на собственик или цел на владелеца за придобиване на това право. Презумпцията на чл.69 ЗС важи независимо от основанието, на което е възникнала съсобствеността / ТР №1/2012 ОСГК/. Владението може да е предадено и с конклудентни действия. Когато е доказано предаване на владението и няма данни то да е отнето, действа презумпцията на чл.69 ЗС, във вр. с чл. 83 ЗС, приема се, че имота се владее от владелеца за самия него. Правото на собственост се придобива при упражняване на фактическа власт в продължение на законовия срок, независимо дали се владее от съсобственик или от трето лице. Наследниците на Р. К. са установили изключително владение върху имота, предадено от наследодателя им, което е демонстрирано с действия, сочещи своене на имота в един продължителен, непрекъснат и необезпокояван период, годен да се придобие собствеността, на основание изтекла давност по смисъла на чл.79 ЗС. Владението е добросъвестно, основано на наследяване от техния пряк наследодател / Р. Т. К./. Последният е извършил застрояване в имота на нова жилищна сграда, извършил е подобрения на старата жилищна сграда, застроил е имота и със стопански постройки. Тези действия сочат демонстрирана открита и явна фактическа власт спрямо другите наследници. Независимо, че ищецът е построил своя стопанска сграда, за която декларира, че е от 2000г., няма противопоставяне на откритото владение, установено от неговите братя Р. и Ш. върху имот пл.№38. Според презумцията на чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че държи вещта за другиго. Сънаследник, придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години като отблъсне фактическата власт на другите наследници. /Р 508/29.07.2003г. по Г.д . 740/2002г., I г.о. на ВКС/. Извършените от наследодателя на ответниците Ч. действия са достигнали да знанието на ищеца, които не оставят съмнение за демонстрирана от него явна фактическа власт върху имота за самия него. Приложени са писмени доказателства за извършени плащания на данъци още от 1994г., а от 2000г. имотът е деклариран като собствен. Владението е установено със съзнание за изключителна собственост и в периода от 1994 до смъртта му през 2004г. не е прекъсвано, поради което е изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на ответниците. След смъртта му владението е продължено от наследниците досега, с което е доказана презумпцията на чл.83 ЗС - владение на имота в различни времена, с което се предполага владението и в промеждутъка. Снабдяването с констативен нотариален акт от 2004г. показва собственическо отношение към имота и добросъвестно владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, във вр. с чл.70 ЗС. Владението е добросъвестно, когато произтича от основание, годно да направи владелеца собственик. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Изтичането на този период от 2004 до сега, а преди това като се присъедини владението на наследодателя по смисъла на чл.82 ЗС, е основание да се придобие собствеността от наследниците на Р. Т. К..
Освен, че е доказано от ответниците придобиване на имота по давност, което обуславя неоснователност на предявения иск за делба, делбата на съсобствен УПИ е недопустима, когато е застроен с обекти индивидуална собственост на собствениците на терена. В този случай земята е обща част или е приложима нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ, която допуска съсобственикът, който не притежава отделен обект да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат право на строителство на самостоятелен обект. Пречка за допустимост на делбата на дворното място има по смисъла на чл.38, ал.3 ЗС, когато то е обща част, за да обслужва заварените и застроени в имота жилищни и други сгради / ПП ВС №2/04.05.1982г., Решение №293/12. 12.2011г. по Г. дело №265/2011г. ВКС по чл.290 ГПК/.
Щом е неоснователен предявения иск за делба, неоснователен е и иска на основание чл.537, ал.2 ГПК за частична отмяна на констативен НА № 71, том III, рег. №648, дело №503/2004г. Този иск е обусловен от изхода на спора за установяване на собственост или съсобственост, какъвто е предявения иск за делба. Само при уважен иск актът се отменя или изменя. Когато искът се отхвърля като неоснователен, като неоснователен следва да се отхвърли и иска на основание чл.537, ал.2 ГПК, тъй като този иск няма самостоятелен характер, а следва съдбата на иска за собственост, респ. съсобственост.
При този изход на делото и съобразно направеното искане в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответниците разноски по делото за А. възнаграждение, експертиза и други, описани по размер представен списък по чл.80 ГПК в общ раземр от 938,70 лв., а в полза на ДРС следва да заплати ДТ в размер от 100 лв., определена на основание чл.9 от Тарифа за таксите по ГПК, поради отхвърляне на иска за делба.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за допускане на съдебна делба, на основание чл.34 ЗС, във връзка с чл.69 ЗН, във вр. с чл.341 и следващи ГПК, по вписана искова молба вх. рег. № 1205/30.11.2015г., акт № 220, том І, имотна партида 15734, 15735 и 15736 между К. Т. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 21, Ч. пълномощник А. Н. П., от Г. Д., обл. С., със съдебен адрес: Г. Д., У. А. К. № 14, 1. К. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 24; 2. К. Р. О., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. В. Л. № 7; З. К. Ш. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18; 4. Р. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18, лично от свое име като непълнолетен и със съгласието на майка си К. Ш. К., като родител и законен представител и 5. К. Т. А., c ЕГН *, от с. Б., О. Д., o6л. С. на застроен и незастроен имот, намиращ се в ПУП на с. Б., О. Д., обл. С., а именно: имот пл. № 38, с обща площ от 2005 кв.м., образуващ УПИ ІІ - 38 и УПИ ІІІ - 38, участващ в УПИ І, в кв.9 по ПУП на с. Б., утвърден със заповед № РД-1328/31.10.1983г., при граници на имота: север - имот без планоснимачен номер, изток – улица, юг - имот пл. № 40, образуващ УПИ V - 40 и УПИ VІ - 40 и имот пл. № 49, образуващ УПИ ІV – 49, запад - имот пл. № 39 и улица, заедно с построените в УПИ ІІ - 38, в кв.9, по плана на с. Б. жилищна сграда, масивна на два етажа, със застроена площ от 112 кв.м., построена през 1962г. и сайвант, паянтов, със застроена площ от 30 кв.м., построен през 1958г. между съделителите при квоти: по 1/3 идеална част за К. Т. К. и К. Т. А., по 1/9 идеална част за К. Р. К. и К. Р. О., по 1/18 идеална част за К. Ш. К. и Р. Р. К., който е непълнолетен, със съгласието на майка си К. Ш. К., като родител и законен представител, като неоснователен.
Отхвърля и искането за частична отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост върху застроен и незастроен имот, придобит по давност № 71,том ІІІ, рег. № 648, Д № 503/02.07.2004г. за 1/3 идеална част от процесния имот.
ОСЪЖДА К. Т. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 21 ДА ЗАПЛАТИ НА 1. К. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 24; 2. К. Р. О., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. В. Л. № 7; З. К. Ш. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18; 4. Р. Р. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. К." № 18, лично от свое име като непълнолетен и със съгласието на майка си К. Ш. К., като родител и законен представител и 5. К. Т. А., c ЕГН *, от с. Б., О. Д., o6л. С. разноски по делото в размер от 938,70 лв., по представен списък.
ОСЪЖДА К. Т. К., с ЕГН *, от с. Б., О. Д., обл. С., У. Ч. № 21 ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер от 100 лв., на основание чл.9 от Тарифа за таксите по ГПК по сметка на РС Д., поради отхвърляне на иска за делба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му.

Р. СЪДИЯ: