И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 16-0252-000106/22.03.2016 г. на Началника на РУ – Д.. Счита, че наказателното постановление е необосновано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материално-правните разпоредби, а наложеното му наказание е несправедливо и е в несъответствие с целта на закона. Счита, че описаната в НП фактическа обстановка е неточна и неясна, а именно:
Налице е несъответствие на индивидуализацията на мястото на твърдяното от наказващия орган евентуално нарушение в АУАН, с тази в наказателното постановление. В наказателното постановление това място е описано като „У. А. С. на кръстовището на У. М. и У. 3. в община Г. Д. на път втори клас № 37 - км 211+650 м". Индивидуализацията на мястото на твърдяното от наказващия орган евентуално нарушение не съвпада с тази, която е описана в АУАН. Счита, че наказващият орган е приел да отпадне първа точка от съставения АУАН, „тъй като цитираното нарушение не е пълно, точно и ясно описано и не е квалифицирано правилно съгласно ЗДвП", не е приел отпадането и на втора точка от АУАН, а най-малкото заради факта, че около 21.00 часа на 03.03.2016 г. е бил в дома си в с. З., а не на твърдяното от актосъставителя място.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява. За него А. Г. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените съображения в жалбата. Счита, че от събраните гласни доказателствени средства и писмените материали по делото безспорно се установява, че има нарушение на процесуалните правила, които по своята същност са съществени и не могат да бъдат санирани в самия процес, поради което следва да бъде отменено така постановеното НП, на база АУАН имайки предвид факта, че не са установени точното място на извършване на самото нарушение, което противоречи на основните административно- процесуални правила.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, А.2 от ЗАНН /НП е получено на 30.03.2016г., жалбата е депозирана на 05.04.2016г., видно от системен бон „Български пощи“ ЕАД/, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, А.1 от ЗАНН да бъде изменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Ч. и З., че на 03.03.2016г. около 21.00 часа при подаден сигнал отишли на второкласен път № 37 в Г. Д., свид. Ч. включил на патрулния автомобил светлините, за да бъдат видими, слезнал от патрулния автомобил, бил със светлоотразителна жилетка и подал сигнал на двата, движещи се автомобила, марки „БМВ“, които се изпреварвали и единият от който – втория е бил лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ..., управляван от жалбоподателя. И двата автомобила не спряли на подадените сигнали със стоп-палка, продължили посока – Г.Д.. След това свид. Ч. и З. със служебния автомобил продължили след автомобилите, но не успяли да ги стигнат. Според свид. Ч. мястото, където е бил подаден сигнала със стоп – палка е било осветено и с улично осветление, което работило. Свидетелите видели, че двата автомобила са марка „БМВ“, видели и номерата им и след извършена справка установили, че единия автомобил е на жалбоподателя, който бил открит в с.З. и е призован да се яви в ПУ- Д..
Свидетелят Д. Ч. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 142/05.03.2016г., за нарушение на чл. 20 А.2 и чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и получил копие от акта, като е записал: имам възражения.
С Наказателно постановление № 16-0252-000106/22.03.2016 г., издадено от Началник РУ- Д., упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи –З. А., въз основа на АУАН № Г70576/05.03.2016г. на жалбоподателя, за това, че: „ на 03.03.2016г. около 21.00 часа на У. А. С. на кръстовището на У. М. и У. З. в община Д. на път втори клас № 37 км. 211+650 м. като водач на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ..., държава България, при обстоятелства: В посока от Г. С. към Г. Д., управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ... и допуска следните нарушения: 1. Като водач на МПС не се съобразява със скоростта на движението, с интензивността на движението и конкретните условия на видимост за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с поведението си създава реална предпоставка за ПТП; 2. Като водач на МПС не изпълнява задължението си, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, като същият продължава да се движи в посока към Г. Д. и е извършил: 1. Водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20 А.2 от ЗДвП; 2. Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част от платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 А.2 и чл. 175 А.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание: По т.2 по чл. 175 А.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца. Отпада точка първа от съставения АУАН, тъй като цитираното нарушение не е пълно, точно и ясно описано и не е квалифицирано правилно съгласно ЗДвП“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Ч. и В. З.- служители на РУ- Д., Участък- Д..
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са основателни възраженията в жалбата и в о.с.з от процесуалния представител на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Вярно, че в НП като място на нарушението се сочи: „У. А. С. на кръстовището на У. М. и У. 3. в община Г. Д. на път втори клас № 37 - км 211+650 м" и се установи, че погрешно е посочено в НП място: „У. А. С. на кръстовището на У. М и У. 3. в община Г. Д.“, но това не е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като според показанията на свид. Ч. мястото на нарушението е второкласен път № 37, което е записано в НП: „на път втори клас № 37 км. 211+650 м.“, както и от гласните доказателства се установява, че е вярна посоченото посока на движение на въпросния автомобил - Г. С. към Г. Д..
Доказа се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни, че жалбоподателят Д. от обективна и субективна страна е извършил вмененото му нарушение. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.
По категоричен начин от събраните по делото доказателства се доказа, че на 03.03.2016г. около 21.00 часа на път втори клас № 37 км. 211+650 м. като водач на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ..., посока от Г. С. към Г. Д., управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ... като водач на МПС не изпълнява задължението си, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, като същият продължава да се движи в посока към Г. Доспат и е извършил нарушение, като не е спрял автомобила плавно на посоченото място, или в най- дясната част от платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно – съставлява фактическия състав на нарушение на чл. 103 от ЗДвП и е основание за реализиране на административно - наказателната му отговорност, като по делото не са оборени фактическите констатации относно личността на административно-наказателно отговорното лице, в качеството му на водач на лек автомобил марка „БМВ 320“ с рег. № ....
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания. Така изписан текста на нормата води до извода, че при указано място за спиране от страна на контролния орган, водача следва да спре на него, а в случай на неуказване - в най- дясната част на платното за движение.
От показанията на свидетелите Ч. и З. се установи, че на 03.03.2016г. около 21.00 часа при подаден сигнал отишли на второкласен път № 37 в Г. Д., свид. Ч. включил на патрулния автомобил светлините, за да бъдат видими, слезнал от патрулния автомобил, бил със светлоотразителна жилетка и подал сигнал на двата, движещи се автомобила, марки „БМВ“, които се изпреварвали и единият от който – втория е бил лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ..., управляван от жалбоподателя. И двата автомобила не спряли на подадените сигнали със стоп-палка, продължили посока – Г.Доспат. След това свид. Ч. и З. със служебния автомобил продължили след автомобилите, но не успяли да ги стигнат. Според свид. Ч. мястото, където е бил подаден сигнала със стоп – палка е било осветено и с улично осветление, което работило. И двамата свидетели сочат, че със стоп - палка е подаван сигнал за спиране на управлявания от жалбоподателя автомобила. От своя страна жалбоподателя сочи, че около 21.00 часа на 03.03.2016 г. е бил в дома си в с. З. , което не се потвърди от събраните по делото доказателства. Нормата на чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 А.3 от ЗДвП. Последната задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и Ч. подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява да е подаден ясен сигнал за спиране със стоп - палка, съгласно чл.170 А.3 от ЗДвП. Следователно правилно на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В нормата на чл. 175, А.1, т.4 от ЗДвП е предвидено лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
По отношение размера и срока на наложеното кумулативно административно наказание: лишаване от право да управлява МПС и глоба, следва да се отбележи, че в НП липсват каквито и да било мотиви, касаещи размера и срока на наложените наказания. Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за наличие на идентични нарушения на правилата на ЗДвП, в конкретния случай се касае за инцидентна проява на противоправно поведение и едно кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС в размер от един месец и глоба в размер на 100 лева, кореспондира с всички изисквания в чл. 27 от ЗАНН, би било съответно, както на извършеното нарушение, така и на личността на нарушителя и би имало нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление ще следва да бъде изменено.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ Р. СЪД

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0252-000106/22.03.2014 г., издадено от З. А.- Началник РУ – Д., с коeто на Д. И. Д. с ЕГН * от с. З., за нарушение по т.2 от НП, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 А.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца като НАМАЛЯВА размера на наложеното кумулативно административно наказание на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС В РАЗМЕР ОТ ЕДИН МЕСЕЦ И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 100 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.

СЪДИЯ: