И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.31, А.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищците твърдят, че ответницата С. Ч. П. е законен наследник-дъщеря на Ш. Ю. И. -б.ж. на Г.Д., роден на *г., починал на 23.06.1961 г. видно от удостоверение за наследници изх. № 1138/29.11.2018г. и законен наследник-дъщеря на Ф. О. И. - б.ж. на Г.Д., починала на 16.03.1991г., която е съпруга на Ш. Ю. И. видно от удостоверение за наследници с изх. № 1137/29.11.2018г. Твърдят, че според двете удостоверения за наследници и удостоверение за наследници изх.№ 862/30.10.2017г., ищците са единствени законни наследници-съпруга и две дъщери на З. Ч. М. - б.ж. на Г.Д., починал на 26.10.2017г., който е син на Ш. Ю. И. и Ф. О. И. и брат на ответницата С. Ч. П.. Твърдят, че О. Ч. М. - б.ж. на Г.Д. е починал на 02.06.2012г. като неженен и няма преки наследници, той е законен наследник-син на Ш. Ю. И. и Ф. О. И. и брат на наследодателят на ищците З. Ч. М. и на ответницата С. Ч. П., видно от удостоверение за наследници изх.№ 1138/29.11.2018г., удостоверение за наследници изх. № 1137/29.11.2018г. и от удостоверение за наследници изх. № 1139/29.11.2018г. Твърдят, че между О. Ч. М., З. Ч. М., Я. Ч. М. и С. Ч. П.- наследници на Ф. О. И. -б.ж. на Г.Д. е сключен Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот с рег.№ 175/11.07.1991г., с който разделят останал в наследство от покойната им майка недвижим имот, при следните условия: 1.О. Ч. М. получава в дял и става собственик на 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 412 кв.м., съставляващо имот пл.№ 713, за който е отреден парцел XV-713, кв. 13 по рег.план на Г.Д., ведно с 1/2 ид. част от построена в парцела жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., представляваща източна част на жилищна сграда-близнак, с граници: изток-имот пл.№ 712-А. У.; запад-имот пл.№ 714-Я. И.; север-улица; юг-улица; 2. 3. Ч. М. получава в дял и става собственик на 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 412 кв.м., съставляващо имот пл.№ 713, за който е отреден парцел XV-713, кв.13 по рег.план на Г.Д., ведно с 1/2 ид. част от построена в парцела жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., представляваща източна част на жилищна сграда-6лизнак, с граници: изток-имот пл.№ 712-А. У.; запад-имот пл.№ 714-Я. И.; север-улица; юг-улица, като за уравняване на дяловете С. Ч. П. и Я. Ч. М. получават по 1000 лева. По този начин били уредени всички отношения, във връзка с наследството от майка им. Твърдят, че от Скица на поземлен имот № 15-906170/04.12.2018г. е видно, че по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 е в Г.Д., У. Ш. № *, с площ от 474 кв.м. и съседи: 20465.503.5080, 20465.503.712, 20465.503.5078, 20465.503.714, в който имот попадат: 1. Сграда 20465.503.713.1, със застроена площ от 89 кв.м., 6рой етажи-2, предназначение- жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда 20465.503.713.2, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 3. Сграда 20465.503.713.3, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: Хангар, депо, гараж. Собственици на имота са З. Ч. М. на 1/2 ид.част от правото на собственост върху площ от 412 кв.м., по силата на Договор за делба № 7, том I, рег. № 88/11.07.1991г. на PC-Д. и О. Ч. М. на 1/2 ид. част от правото на собственост върху площ от 412 кв.м., по силата на Договор за делба № 7, том I, рег. № 88/11.07.1991 г. на PC-Д. и изрично е посочено, че няма данни за носители на други вещни права. Твърдят, че идентичността между имот пл.№ 713, образуващ парцел XV-713, в кв.13 по плана на Г.Д. от 1980г. и Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г. Д., находящ се на У. Ш. № * се доказва от удостоверение за данъчна оценка по чл.264, А.1 от ДОПК, изх. № */11.12.2018г., издадено на ищцата: М. З. В., ЕГН *, в което е посочена за съсобственик на жилище, на 1 етаж, със застроена площ от 89 кв.м., обособено като поземлен имот с идентификатор 20465.503.713.1. Твърдят, че след сключване на договора за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 11.07.1991г., семейството им живее на третия етаж от описаната в него източна част на жилищна сграда-близнак, където техния наследодател З. Ч. М. е живял до смъртта си на 26.10.2017г., а ищцата С. И. М. и до сега живее на третия етаж от жилищната сграда. Твърдят, че в продължение на повече от 27 години- от 11.07.1991г. до настоящия момент, семейството им упражнявало фактическа власт върху този трети етаж от жилищната сграда, с намерение за своене и анимус на собственици, като владението им не е прекъсвано и не е оспорвано от останалите наследници на Ш. Ю. И. и Ф. О. И. и по този начин ищците и наследодателят им З. Ч. М. са придобили по давностно владение и на осн. чл.77 и чл.79, А.1 от ЗС право на собственост върху третия етаж от източната част на жилищната сграда-близнак и този имот не е предмет на предявения облигационен иск. Твърдят, че след сключване на договора за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 11.07.1991г., само О. Ч. М., който бил ерген и нямал семейство, е живеел на втория етаж от източната част на жилищната сграда-близнак до смъртта си на 02.06.2012г. и в продължение на близо 21 години, упражнявал фактическа власт върху втория етаж, с намерение за своене и анимус на собственик, а владението му не е прекъсвано и не е оспорено от другите наследници на Ш. Ю. И. и Ф. О. И. и по този начин О. Ч. М. е придобил по давностно владение и на осн.чл.77 и чл. 79, А.1 от ЗС право на собственост върху втория етаж от източната част на жилищната сграда-близнак и този имот е предмет на предявения иск. Твърдят, че след смъртта на О. Ч. М., процесния имот останал съсобствен по смисъла на чл.30 и следв. от ЗС, между законните му наследници –С. Ч. П.-сестра, Я. Ч. М.-брат и З. Ч. М. - брат, при равни права по 1/3 ид. част за всеки от тях, поради това втория етаж от жилищната сграда следвало да се ползва общо от всички негови наследници. Това обаче не е било възможно, понеже след смъртта на О. Ч. М. на 02.06.2012г., ключът от втория етаж на къщата останал в ответницата C. Ч. П., която през м.VI.2012г. го заключила, прибрала е ключа и до края на м.ХI.2018г. вкл. е отказвала да отключи етажа, за да може да се използва по предназначение и от останалите законни наследници на О. Ч. М.. Ищцата С. И. М. от м.VI.2012г. до 11.11.2018г. вкл., многократно е разговаряла с ответницата С. Ч. П. и я молила да го отвори, за да може да се ползва и от останалите съсобственици, но ответницата е отказвала да стори това, поради това ищцата С. И. М. изпратила до ответницата покана от 12.11.2018г., с която я уведомява, че в 3-дневен срок от получаването й, следва да отвори ползвания само от нея втори етаж на жилищната сграда и да й предостави ключ от входната врата, като я уведомила предварително на посочен мобилен телефон за датата и часа на явяването си, за да може между тях да се състави протокол и/или разписка, доказващи отварянето на етажа и предоставянето на ключ, както и изрично е посочено, че ако тя не стори това в определения срок, ищците ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред и да заведат против нея гражданско дело за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5000 лева, поради нестопанисване от тях на втори етаж от жилищната сграда, ведно с лихва от завеждане на делото до окончателното му изплащане и за всички техни разноски-за д.т. и А.хонорар. Твърдят, че поканата е изпратена по пощата с препоръчано писмо и известие за доставяне, от което е видно, че на 14.11.2018г. е връчена срещу подпис на снаха на ответницата, поради това срокът за доброволно изпълнение бил до 17.11.2018г. вкл., а от 18.11.2018г. ответницата изпаднала в забава, като и след 17.11.2018г. ответницата продължила да държи заключен процесния втори етаж на къщата, без да има правно основание за това, понеже не е негов изключителен собственик, а етажът е съсобствен между нея и наследниците на братята й – Я. Ч. М. и З. Ч. М. Твърдят, че поради нейното противоправно поведение, до 30.11.2018г., ищците не са могли да използват втори етаж от къщата, което обуславя правния им интерес от предявения облигационен иск по чл.31, А.2 от ЗС.
Молят съда да постанови решение, с което на осн. чл.31, А.2 от ЗС да осъди ответницата да им заплати при равни права обезщетение в размер на 1466.80 лева или поотделно в размер на 488.93 лева, за ползите от които ги е лишила за времето от 30.11.2013г. до 30.11.2018г. вкл., поради нестопанисване от тях на 1/3 ид. част от ползвания само от нея втори етаж, със застроена площ от 71 кв.м., намиращ се от източната част на жилищна сграда-близнак, обособена като Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., находящ се в Г. Д., У. Ш. № *, идентичен с имот пл.№ 713, образуващ парцел XV-713, кв.13 по плана на Г.Д. от 1980г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждането на делото до окончателното й изплащане. На осн.чл.78, А.1 от ГПК ответницата да бъде осъдена да им заплати при равни права и всички техни разноски по делото.
В о. с. з. ищцата С. М. лично. Ищците М. В. и Р. В. не се явяват. За всички ищци пълномощника им А. Н. П. поддържа иска от името на всички ищци. Моли съда да уважи предявеният облигационен иск като осъди ответницата да заплати на доверителките му претендираните суми в размер на 488.93 лева на всяка, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите и разноските по делото в пълен размер, съобразно представения списък като излага подробни съображения.
В о.с.з. ответницата лично Ч. пълномощниците си А. Р. и А. С. оспорват иска като неоснователен и молят съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло иска като при постановяване на решението си молят съда да вземе предвид изложените подробни съображения и възражения срещу неоснователността на иска в писмения отговор. Претендират за разноски.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 862/30.10.2017г., издадено от Община Д., че ищците са наследници на З. Ч. М.- б.ж. на Г. Д., обл. С., починал на 26.10.2017г.
Според удостоверения за наследници изх. №№ 1138/29.11.2018г. и 1137/29.11.2018г., издадени от Община Д., Ш. Ю. И. – б.ж. на Г. Д., починал на 23.06.1961г. и Ф. О. И.- б.ж. на Г. Д., починала на 16.03.1991г., са оставили като наследници С. Ч. П.- дъщеря, Я. Ч. М.- син, З. Ч. М.- син и О. Ч. М.- син.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 1139/29.11.2018г., издадено от Община Д., че О. Ч. М.- б.ж. на Г. Д., обл. С., починал на 02.06.2012г. няма преки наследници.
Между О. Ч. М., З. Ч. М., Я. Ч. М. и С. Ч. П. като наследници на Ф. О. И. -б.ж. на Г.Д. е сключен Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот с рег.№ 175/11.07.1991г., с който разделят останал в наследство от покойната им майка недвижим имот, при следните условия: 1.О. Ч. М. получава в дял и става собственик на 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 412 кв.м., съставляващо имот пл.№ 713, за който е отреден парцел XV-713, кв. 13 по рег.план на Г.Д., ведно с 1/2 ид. част от построена в парцела жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., представляваща източната част на жилищна сграда-близнак, с граници: изток-имот пл.№ 712-А. У.; запад-имот пл.№ 714-Я. И.; север-улица; юг-улица; 2.3. Ч. М. получава в дял и става собственик на 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 412 кв.м., съставляващо имот пл.№ 713, за който е отреден парцел XV-713, кв.13 по рег.план на Г.Д., ведно с 1/2 ид. част от построена в парцела жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., представляваща източната част на жилищна сграда-6лизнак, с граници: изток-имот пл.№ 712-А. У.; запад-имот пл.№ 714-Я. И.; север-улица; юг-улица, като за уравняване на дяловете С. Ч. П. и Я. Ч. М. получават по 1000 лева.
Изготвена е Скица на поземлен имот № 15-906170/04.12.2018г. за поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с адрес на поземления имот- Г.Д., У. Ш. № *, с площ от 474 кв.м. и съседи: 20465.503.5080, 20465.503.712, 20465.503.5078, 20465.503.714, в който имот попадат: 1. Сграда 20465.503.713.1, със застроена площ от 89 кв.м., 6рой етажи-2, предназначение- жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда 20465.503.713.2, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 3. Сграда 20465.503.713.3, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: Хангар, депо, гараж. Собственици на имота са З. Ч. М. - 1/2 ид. част от правото на собственост върху площ от 412 кв.м., по силата на Договор за делба № 7, том I, рег. № 88/11.07.1991г. на PC-Д. и О. Ч. М. - 1/2 ид. част от правото на собственост върху площ от 412 кв.м., по силата на Договор за делба № 7, том I, рег. № 88/11.07.1991 г. на PC-Д.. Няма данни за носители на други вещни права.
От ищцата С. И. М. е изпратена покана от 12.11.2018г. до ответницата, с която я уведомява, че в 3-дневен срок от получаването й, следва да отвори ползвания само от нея втори етаж на жилищната сграда и да й предостави ключ от входната врата, като я уведомила предварително на посочен мобилен телефон за датата и часа на явяването си, за да може между тях да се състави протокол и/или разписка, доказващи отварянето на етажа и предоставянето на ключ. Уведомена е в случай, че не стори това, ищците ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред и да заведат против нея гражданско дело за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5000 лева, поради нестопанисване от тях на втори етаж от жилищната сграда, ведно с лихва от завеждане на делото до окончателното му изплащане и за всички техни разноски-за д.т. и А.хонорар. От С. И. М. е подадена жалба до Началника на РУ- Д. от 17.10.2018г. против С. П. за заключване на втори етаж от къщата.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. В. У.- без родство със страните, съдът прие за установено, че са съседи с ищцата С. М., която заедно със съпруга си З. М., който е починал живеели на третия етаж на къщата. Братът на З. - О., починал преди З., е бил несемеен, живял на втория етаж в същата къща. З. и О. имат сестра- С.- ответницата, която е заключила етажа на О., след като е починА. Къщата на С. има входни врати от към У. Ш. и от към У. Ш. А.. З. и С. са направили пристройка преди пет години, представляваща баня и тоалетна, отделни помещения. Пристройката е на два етажа /къщата е на два жилищни етажа и избен/. С. живее на същата улица, но по- далече. Другия брат на З. и О. живее в къща – близнак с тази на С..
От показанията на разпитания по делото свидетел А. К. М.- снаха на Я. М., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че къщата, в която живеели О. и З. е на два етажа с избен етаж, близнак с къщата на Я. М.. Има пристройка към къщата на З. и С., висока колкото къщата, представлява стая, баня и тоалетна, като последните са отделни помещения. О. е починал внезапно, нямал е семейство. След като е починал О., двамата братя- З. М. и Я. Ч. М. /свекър на свидетелката/ са се разбрали ключа от етажа на О. да бъде у сестра им- С., докато решат какво ще правят с този етаж. Тази среща е била след 52 дни след погребението, на която присъствали двамата братя- Я., З., свид. М. и С.. Поделили малко имуществени неща от покойника, заключили етажа и дали ключа на ответницата С. с тяхно съгласие. В момента етажа не е заключен. След около година- две С. е дала ключа от етажа там да се настанят на гости децата на З.- едната дъщеря живее в Г., другата в П.. С. и З. сменили външната входна врата за къщата, от където се влиза и за етажа на О. преди около три- четири години и от тогава до м. 12.2018г. ответницата С. и останалите наследници нямали достъп до етажа на О.. През м. 12.2018г. С. е дала ключ за входната врата на С. П. и на останалите наследници. Докато бил жив З. се правил ремонт на покрива, Я. М. също е участвА. Я. М. е починал на 17.10.2017г., къщата в която живеят е близнак, от изток е С., от запад е къщата на свид. А. М.. Устна била уговорката между двамата братя и ответницата ключа да остане при нея като най- голяма тя да го държи.
От показанията на разпитания до разпит свидетел М. Я. Б.- дъщеря на Я. М., племенничка на С. П., първа братовчедка с ищците М. и Р., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че О. е починал на 02.06.2012г. живял на втория етаж от двуетажна къща, която е близнак с къщата на баща й Я. М., намираща се в Г. Д., на У. Ш. № *. Къщата е избен и два жилищни етажа. След като починал О. никой не е ползва неговия етаж, баща й- Я. М. и чичо й З. са се срещнали и решили ключа от етажа на О. да бъде даден на сестра им-С. П., докато решат какво ще правят с този етаж. С. П. е давала ключ на една от двете дъщери на С., които са били на гости, едната дъщеря живее в П., другата в Г.. Тогава си е бил жив още З., той починал през м. 10.2017г. С. не е живяла в етажа на О., живее на същата улица. Достъп до къщата са нямали, тъй като била заключена от З. и входната врата. Ограничен е и достъпа от другия вход от към У. Ш. А. към етажа на О.. Докато е бил жив З. сменил патрона на вратата на цетралния вход. От централния вход се влиза за цялата къща, за всеки етаж си има входна врата. Няма уговорка между наследниците за ползване етажа на О.. Сега никой не ползва етажа на О., имат достъп от м.12.2018г. им е даден ключ от външната врата. Лично С. и е дала ключ, но тя не го е ползвала. С. и С. не са в добри отношения след смъртта на З.. З. и С. са били в добри отношения. През м. 12.2018г. свидетелката присъствала на среща, на която си поделили покъщнина от етажа на О..
От заключението на вещото лице И. А. С., по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че: Вероятна справедлива пазарна наемна стойност за 1/3 идеална част на втори етаж от жилищна сграда с пристройка с идентификатор 20465.503.713.1, за времето от 30.11.2013г. до 30.11.2018 г. включително: 1/3 х 73.34 лв. х 5 години х 12 месеца се равнява на 1466.80 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ като обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31 А.2 от ЗС е неоснователен по следните съображения :
Основателността на иска с правно основание чл.31, А.2 от ЗС се обуславя от наличието на три основни юридически факта: съсобственост между страните, ползване на имота само от част от съсобствениците, съответно създаване на пречки за ползване от останалите съсобственици, или ползване, което обективно възпрепятства ползването от останалите съсобственици, и писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от правото му да ползва вещта.
В настоящият случай, между страните не се спори, че са съсобственици на описания в исковата молба процесен имот - втори етаж, със застроена площ от 71 кв. м., намиращ се от източната част на жилищна сграда-близнак, обособена като Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., находящ се в Г. Д., У. Ш. № *, а и този факт се установява от събраните в хода на производство писмени доказателства.
Съгласно разясненията, дадени TP № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, А. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съгласно разясненията, дадени в мотивната част на тълкувателното решение, искът за обезщетение по чл.31 А.2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. За иска по чл. 31, А. 2 ЗС основанието за възникването на отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик /в т.см. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по Г. д. № 2198/2014 г., IV г. о./.
В конкретният случай от ищцата С. М. е изпратена покана и получена на 14.11.2018г. от ответницата срещу разписка, описана по-горе. Спори се, че ответницата П. през месец юни 2012г. е заключила, прибрала ключа и до края на м. ноември 2018г. вкл. е отказвала да отключи етажа, за да може да се използва по предназначение и от останалите законни наследници на О. Ч. М.. Съдът цени показанията на разпитаните по делото свидетели С. В. У.- без родство със страните /описани по-горе/, за обективни, както и показанията на свидетелите А. К. М. и М. А. Б., преценени по реда на чл. 172 ГПК предвид това, че се явяват родственици на страните, следва да бъдат кредитирани. Същите са непротиворечиви, последователни и конкретни, като възпроизвеждат събития възприети лично от тях. Освен това достоверността на така събраните гласни доказателствени средства не се опровергават от останалите ангажирани по делото доказателства. След получаване на поканата ответницата в 3-дневен срок от получаването й /получена на 14.11.2018г./, следвало да отвори ползвания от нея втори етаж на жилищната сграда и да предостави на ищцата С. М. ключ от входната врата, или за заплащане на сумата в размер от 5000 лева от ответницата. Въпросът за предоставяне на ключ от втория етаж на къщата на ответницата П. е бил решен при постигане на съгласие между съсобствениците /пок. на свид. М. и Б./ след смъртта на О. М.. Установява се от писмените и гласните доказателства, че на 01.12.2018г. ищцата С. М., ответницата С. П. и свид. М. Б. са се срещнали на втория етаж на къщата, където приживе живеел О., който бил отключен от С. П., поделили си и покъщнина, оставена им от О.. Съставен е протокол на 01.12.2018г. от С. М. за удостоверяване на тези обстоятелства, но в о.с.з. на въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищцата С. М. заявява, че тя се е подписала вместо ответницата П. и свид. Б., но пък съдържанието в протокола са потвърждава от показанията на свид. Б.. Също през месец 12.2018 год. С. М. дала на ответницата С. П. и свид. М. Б. ключ от централния вход на къщата, от който се влиза и за етажа на О. М.. От изложеното следва, че ответницата със своите действия не е засегнала правата на ищцовата страна да реализират правата си като наследници на О. Ч. М. на ползване в съответните части от втори етаж от къщата, находяща се в Г. Д., У. Ш. № *. Установява се, че ответницата е дала ключ от етажа на ищцовата страна да го ползват дъщерите /дъщерята/ на С. М., които са ищци в производството, при престоят си в Г. Д., което опровергава твърденията в исковата молба, че ответницата еднолично ползва съсобствения между страните имот, че е създала пречки /възпрепятствала ищцовата страна да ползват вещта, че последните нямат достъп до втори етаж на къщата.
От друга страна било е невъзможно от няколко години ответницата да влиза вътре в къщата и да ползва безпрепятствено втори етаж от къщата, след като до 12.2018г. тя не е притежавала ключ от централния вход на къщата, /от който се влиза за втори етаж/, тъй като приживе З. М. сменил патрона на централната входна врата на къщата. Вярно, че се установи, че достъп до къщата има от двете улици /У. Ш. и У. Ш. А./, но според свид. Б., достъпа от входа от към У. Ш. А. към втория етаж е ограничен и не може да се влиза. В този случай, обезщетението по чл. 31, А. 2 ЗС в размер на 1466.80 лева или поотделно в размер на 488.93 лева, за периода от 30.11.2013г. до 30.11.2018г. вкл. не се дължи от ответницата, след като се установи, че в този период от време, достъпа до втория етаж със застроена площ от 71 кв.м., намиращ се от източната част на жилищна сграда-близнак, обособена като ПИ с идентификатор 20465.503.713.1, построена в ПИ с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., находящ се в Г. Д., У. Ш. № * е бил ограничен от ищцовата страна, Ч. заключване на централната входна врата.
Всичко гореизложено обоснована извода, че настоящата хипотеза не изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, А. 2 3С, не са налице предпоставките за уважаване на иска за обезщетение при соченото основание, както и същия не е доказан за периода, в който е предявен, поради което следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и предявения акцесорен иск за законна лихва върху главницата, считано от завеждането на делото – 09.01.2019г. до окончателното й изплащане
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските: При този изход на делото, право на разноски, на осн. чл. 78, А.3 от ГПК имат само ответницата. Ответницата е заявила искане за присъждане на разноски, изразяващо се в заплатените от нея адвокатски хонорар. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, от който се установява, че ответницата П. е заплатила хонорар от 400 лева, която сума следва на основание чл. 78, А.3 от ГПК да се осъдят ищците солидарно да и заплатят.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. М., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. Ш. № *; М. З. В., с ЕГН * от Г. Г., У. Ал. К. № * и Р. З. В., с ЕГН * от Г. П., У. З. № * против С. Ч. П., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. Ш. № * иск за заплащане на обезщетение в размер на 1466.80 лева или поотделно в размер на 488.93 лева, за ползите от които ги е лишила за времето от 30.11.2013г. до 30.11.2018г. вкл., поради нестопанисване от тях на 1/3 ид. част от ползвания само от нея втори етаж, със застроена площ от 71 кв.м., намиращ се от източната част на жилищна сграда-близнак, обособена като Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 20465.503.713 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., находящ се в Г. Д., У. Ш. № *, идентичен с имот пл.№ 713, образуващ парцел XV-713, кв.13 по плана на Г.Д. от 1980г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждането на делото – 09.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. И. М., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. Ш. № *; М. З. В., с ЕГН * от Г. Г., У. А. К. № * и Р. З. В., с ЕГН * от Г. П., У. З. № * СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА С. Ч. П., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. Ш. № * сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението.

СЪДИЯ: