И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.357, във вр. с чл. 128, т.2 от КТ, във връзка с чл. 177 от КТ, по чл. 86 от ЗЗД и по чл.224 от КТ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила в ответното дружество по силата на трудов договор № 20/30.07.2010 г. на длъжността „гладач” Код по НКД 91210001, с място на изпълнение на трудовото правоотношение – с. Л., оБ. С. и на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 15.08.2011г. като за месеците април, май, юли 2011 г. и периода от 01.08. до 15.08.2011 г. ответника не и е изплатил дължимото трудово възнаграждение, дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания от нея платен годишен отпуск през м. юни 2011 г., лихва за забава за периода от 01.06.2011 г. до 28.09.2012 г., поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати сумите: 1356.24 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юли и периода от 01.08. до 18.08.2011 г.; 228.60 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания от нея платен годишен отпуск през м. юни 2011 г., 174.31 лева - лихва за забава, за периодите както следва: от 30.05.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 45.60 лева; от 30.06.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 42.88 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 38.35 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 167.64 лева в размер на 20.09 лева, и от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 228.60 лева в размер на 27.39 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1356.24 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноски.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител и не взема становище. С писмен отговор оспорва частично претенциите на ищцата. Признава иска за сумата 1091.84 лева, която изразява готовност да заплати, както и лихва за забава в размер 113.33 лева, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане и разноските по делото. Изразяват готовност за постигане на спогодба по отношение на признатите суми, с прилагане на чл.78 ал.9 ГПК. Ако ищцата не приеме предложението за спогодба молят съда да приложи принципа чл.78, ал.3 ГПК, като им присъди разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от извлечение от търговския регистър, че ответника е вписан като фирма „Д. Г. С.” Е., със седалище и адрес: Г.П., район Т., ж.к. Т., Б. 201В, В. А, . 8, ап. 22, с управител З. В. О..
Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „гладач” Код по НКД 91210001, с място на работа : с. Л., оБ.С., „Д. Г. С.” Е., със седалище и адрес на управление: Г. П., ж.к. Т., Б. 201 В, В. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О., за което има сключено допълнително споразумение към трудов договор № 20/30.07.2010г. и на основание чл. 328, т. 1 т.3 от КТ трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 15.08.2011 година със Заповед № 44/15.08.2011г.
Не се спори, че ответника дължи на ищцата сумата от 1091.84 лева- главница, както и лихва за забава в размер 113.33 лева, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
От Дирекция „Инспекция по труда”- П. с писмо изх. № 0058-11322/26.11.2012г. са изпратени заверени копия от документи от извършена проверка на „Д. Г. С.” Е. Г.П., касаещи ищцата, а именно: Протокол за извършена проверка изх. № 2839/10.11.2011г. и Протокол за извършена проверка изх. № 2152/30.08.2011г., с които са дадени предписания на ответника като работодател на ищцата и на посочените други лица да се изплати уговорените трудови възнаграждения и платените годишни отпуски.
Представени са ведомости за начислени заплати за месеците март, април, май, юни, юли, август и септември 2011 г.
По делото е представено копие от трудова книжка на ищцата.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СИЕ, съдът прие за установено, че на ищцата не са изплатени трудови възнаграждения в размер на 1356.24 лева. Не са изплатени 15 дни платен годишен отпуск в размер на 228.60 лева. Мораторната лихва за просрочено плащане е в размер на 174.31 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че искът по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжността „гладач", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с. Л., общ. Д., оБ. С. до 15.08.2011 г. - прекратяване на трудовото и правоотношение. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото и се трудово възнаграждение за месеците април, май, юли и периода от 01.08.2011г. до 18.08.2011г. в размер на 1356.24 лева. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение, затова иска следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.224 от КТ е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В настоящото производство по категоричен начин се установи, че са налице двете /отрицателната и положителната/ предпоставки на правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ на ищцата спрямо ответника. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 15.08.2011 година, като до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е работила при ответното дружество, следователно е признато за трудов стаж. Ищцата претендира за обезщетение в размер на 232.20 лева неизползван платен годишен отпуск за месец юни 2011 година. Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ ищцата не е ползвала платен годишен отпуск общо 15 работни дни, за което се дължи обезщетение, за това следва да се уважи изцяло.
Искът за законна лихва е основателен, по следните съображения:
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира предпоставките, при наличието на които възниква задължението на работодателят за плащане на трудовите възнаграждения – чл. 128 от КТ. След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищцата и исковата молба има ролята на покана за заплащане на дължимото трудово възнаграждение следователно от предявяване на иска – 28.09.2012 г. ответника дължи законна лихва върху главницата в общ размер от 174.31 лева т. е. от поканата по аргумент по чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите, както следва: 1356.24 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юли и периода от 01.08. до 15.08.2011 г.; 228.60 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания от нея платен годишен отпуск през м. юни 2011 г., 174.31 лева - лихва за забава, за периодите както следва: от 30.05.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 45.60 лева; от 30.06.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 42.88 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 38.35 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 167.64 лева в размер на 20.09 лева, и от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 228.60 лева в размер на 27.39 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1356.24 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 188.00 лева, от които 100 лева- адв. хонорар, 60 лева – депозит за вещо лице и 28.00 лева – пътни разходи за две с.з., съобразно списък на разноските.
Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответника да заплати сумата от 155 лева - държавни такси - 4 на сто върху уважените размери на исковете, но не по-малко от 50 лева / първият иск 55 лева, останалите два по 50.00 лева/ на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д. Г. С.” Е., с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: Г.П., общ. П., ж.к. Т... Б. 201В, В. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О. ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д. с ЕГН * от с. Л..., оБ. С. сумите, както следва: 1356.24 лева /хиляда триста петдесет и шест лева и 24 ст./- неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май, юли и периода от 01.08. до 15.08.2011 г.; 228.60 лева /двеста двадесет и осем лева и 60 ст./ - представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания от нея платен годишен отпуск през м. юни 2011 г., 174.31 лева /сто седемдесет и четири лева и 31 ст./ - лихва за забава, за периодите както следва: от 30.05.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 45.60 лева; от 30.06.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 42.88 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 320.00 лева в размер на 38.35 лева; от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 167.64 лева в размер на 20.09 лева, и от 16.08.2011 г. до 15.10.2012 г. върху сумата от 228.60 лева в размер на 27.39 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1356.24 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 188.00 лева /сто осемдесет и осем лева/ – разноски.
ОСЪЖДА „Д. Г. С.” Е., с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: Г.П., общ. П., ж.к. Т... Б. 201В, В. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О. ДА ЗАПЛАТИ 155.00 лева /сто петдесет и пет лева/– държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.


СЪДИЯ :