И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.357, във вр. с чл.245 от КТ във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, с цена на иска 1279.11 лева.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила в ответното дружество на длъжността „клиничен лаборант". Твърди, че ответникът не и е заплатил дължимото трудово възнаграждение в общ размер на 1279.11 лева, както следва: за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 1279.11 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендира и за разноски.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „клиничен лаборант” с място на работа: гр. Д. „Многопрофилна болница за активно лечение – Д.” Е..
Не се спори, че ищцата не е получила дължимото й се трудово възнаграждение, както следва: за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева.
Установява се, че ответното дружество е вписано в регистрите на търговските дружества като „Многопрофилна болница за активно лечение-Д.” Е., със седалище и адрес: гр. Д., обл.С., ул. Я. № 3, управлявано от К. Б. К..
Установява се от удостоверение изх. № 1638/15.09.2011 г., издадено от „М.- Д.” Е. гр. Д.,че ищцата не е получила трудовото си възнаграждение за претендирания период - за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева.
Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че искът по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата е престирала работна сила през периода от месец февруари 2011г. до месец юли 2011 г. вкл. на работодателя си - ответното дружество. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото й се трудово възнаграждение за претендирания период в общ размер от 1279.11 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение, затова иска следва да бъде уважен изцяло.
Искът за законна лихва е основателен, по следните съображения:
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира предпоставките, при наличието на които възниква задължението на работодателят за плащане на трудовите възнаграждения – чл. 128 от КТ. След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищцата и исковата молба има ролята на покана за заплащане на дължимото трудово възнаграждение следователно от предявяване на иска – 12.02.2013 г. ответника дължи законна лихва върху главницата в общ размер от 1279.11 лева т. е. от поканата по аргумент по чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата в общ размер от 1279.11 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1279.11 лева, считано от подаване на исковата молба- 12.02.2013г. до окончателно изплащане на сумата.
Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 100 лева – А. възнаграждение.
Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответника да заплати сумата от 51.20 лева – държавна такса 4 на сто върху уважения размер на иска, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М.- Д.” Е., с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. Д., обл. С., ул. Я. 3, управлявано от К. Б. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. А. с ЕГН * от гр. Д., обл. С., Ч. пълномощника й А. З. Ч., сумите: 1279.11 лева /хиляда двеста седемдесет и девет лева и 11 ст./, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г. – 127.10 лева, за месец март 2011 г. – 125.98 лева, за месец април 2011 г. – 338.87 лева, за месец май 2011 г. – 318.91 лева, за месец юни 2011 г. – 345.16 лева и за месец юли 2011 г. – 23.09 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1279.11 лева, считано от подаване на исковата молба- 12.02.2013г. до окончателно изплащане на сумата, както и 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „М. - Д.” Е., с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. Д., обл. С., ул. Я. 3, управлявано от К. Б. К. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 51.20 лева /петдесет и един лева и 20 ст./, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.


СЪДИЯ :