И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на С. Т. Я. /С. А. Я./ – б.ж. на гр. Д., обл.С., починал на 17.02.2006г. Твърдят, че със Заповед № 132/16.03.1978г. на Председателя на ГНС Д. и Договор за ОПС от 01.04.1978г. на наследодателя им е отстъпено право на строеж върху парцел XXXV, кв.85 по плана на гр. Д. от 1965г., с площ 570 кв.м., плана изменен със Заповед № 76/31.05.1972г., а по плана на гр. Д. от 1980 г. парцела е с номерация УПИ ХІІ-41, кв.48. Твърдят, че по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С... за имота, за който на наследодателя им е отстъпено право на строеж е отреден поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041. Твърдят, че със Заповед № 454/04.07.1978г. на Председателя на ГНС Д. и Договор за ОПС от 31.07.1978г. на ответника К. А. Я. /Я./ е отстъпено право на строеж върху парцел XXXVI, кв.85 по плана на гр. Д. от 1965г., изменен със Заповед № 76/31.05.1972г., с площ от 420 кв.м., а по плана на гр. Д. от 1980г. за имота, върху който е отстъпено право на строеж на К. Я. е отреден парцел ХІ-1196, кв.48. Твърдят, че по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С. за имота, върху който е отстъпено право на строеж на К. Я. е отреден поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196, с площ 582 кв.м., далеч надхвърляща площта на имота, за който е отстъпено правото на строеж на К. Я.. Твърдят, че по плана на гр. Д., утвърден със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., който е действащ за гр.Д. и в момента, за парцела, за който им е отстъпено право на строеж е отреден имот № 41, като парцела по този план е с номерация ХІІ-41, кв.48 и имотната граница за имот № 41 по този план на скица № 918/2010г. е отразена със зелен цвят и след одобряване на плана от 1980г. наследодателят им С. Я. оградил имота по имотната му граница с ограда от цимент с железни колове и метална мрежа, която ограда си стои и до днес и минава по оцветеното в зелено на приложената към исковата им молба скица № 918/2010г. и от 1980 г. и до днес ползват имота, за който на наследодателя им е отстъпено правото на строеж и по давностно владение на основание чл.55 от ЗС са придобили правото на ползване върху тази част. Твърдят, че югозападната граница на отредения за тях по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С... поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041, съществено се различава от югозападната имотна граница на имота им по плана от 1980 г. и от материализираната на терена граница- ограда от цимент с железни колове и метална мрежа, която се намира по- на запад – по зелената линия на скицата, приложена по делото. Считат, че при одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С... е допусната кадастрална грешка като неправилно 53 кв.м., оцветени в жълт цвят на скицата, приложена по делото, от имот № 41, кв. 48 по плана на гр. Д. от 1980 г. са отразени като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196 и че такава грешка е допусната е видно и от скица № 918/10.03.2010г., издадена от АГКК С., върху която специалист -геодезист е посочил границата между имоти 41 и 1196, кв.48 по плана на гр.Д. от 1980г., която граница съществено се различава от границата по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на утвърждаване на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С... на основание чл. 55 от ЗС са били собственици на правото на ползуване на 53 кв.м., оцветени в жълт цвят на скицата, приложена по делото, записани неправилно като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196, както и че при утвърждаване на посочените кадастрална карта и кадастрални регистри е допусната кадастрална грешка като неправилно е заснета югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041 по черната линия на скицата към исковата молба, вместо по зелената линия на същата скица. Претендират за разноски.
В о.с.з. ответниците лично Ч. пълномощника си А. Б. М. оспорва иска като неоснователен и излага съображения, че спора за материално право на собственост относно притежаваните от страните имоти е решен по реда на чл. 108 от ЗС по гр. дело № 100/2009г. на ДРС, както и за кадастрална грешка по адм. дело № 119/2010г. на Смолянски административен съд и излага подробни съображения.
Съдът след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 595/16.05.2009г., че С. Т. Я. – б. ж. на гр. Д., обл. С. е починал на 17.02.2006г., за което е съставен Акт за смърт № 0017/18.02.2006г. и е оставил наследници Д. М. Я.- съпруга, Д. С. М.- дъщеря и С. С. Я.- Т. – дъщеря.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 586/05.05.2005г. се установява, че имената С. Т. Я. и С. А. Я. са имена на едно и също лице.
Според удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 1/01.01.1967г., съставен в с. М., обл. С., К. Т. Я. и Ш. А. Г. са сключили гр. брак на 01.01.1967 г.
Установява се от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 145/29.10.2012г., че имената Ш. А. Я. и Е. З. Я. са имена на едно и също лице.
Установява се от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 144/29.10.2012г., че имената К. А. Я. и К. Т. Я. са имена на едно и също лице.
Със Заповед № 132/16.03.1978г. на Председателя на ГОНС Д. във връзка с постъпила молба от С. А. Я. вх № 210/22.02.1978г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел XXXV, кв.85 по плана на гр. Д., с площ 570 кв.м.
С Договор от 01.04.1978г. на ГОНС- Д. на С. А. Я. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху урегулирано дворно място, съставляващо парцел № 35, в кв. 85 по утвърдения регулационен план на гр. Д., с площ на целия парцел 570 кв.м.
Със Заповед № 454/04.07.1978г. на Председателя на ГОНС Д. във връзка с постъпила молба от К. А. Я. вх. № 610/16.05.1978г. е отстъпено възмездно правото на строеж върху държавна земя, представляваща парцел XXXVІ, кв.85 по регулационния план на гр. Д., с обща площ 420 кв.м.
С Договор от 31.07.1978г. на ГОНС- Д. на К. А. Я. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху урегулирано дворно място, съставляващо парцел № ХХХVІ, в кв. 85 по утвърдения регулационен план на гр. Д., с площ на целия парцел 420 кв.м.
С удостоверение за идентичност изх. № 1095/21.08.2012г. О. Д. удостоверява, че УПИ ХІІ в кв. 48 по действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД 1004 от 06.10.1980г. е идентичен с УПИ ХХХV в кв. 85 по плана на гр. Д., одобрен със Заповед № 76 от 31.05.1972г., Заповед № 132 от 16.03.1978г. и Договор за ОПС от 01.04.1978г. на ГОНС гр. Д..
От скица на поземлен имот № 918/10.03.2010г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С., поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК няма изменение, площта на имота е 570 кв.м., трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: кв. 48, парцел ХІІ-41, при съседи: 20465.501.1196, 20465.501.1614, 20465.501.1195, 20465.501.42, 20465.501.5000, като собственик е посочен: 1. 000614895, О. Д. – няма данни за идеалните части, няма документ за собственост. Носители на други вещни права е посочен: 1. С. А. Я. – право на строеж, Договор за отстъпено право на строеж от 01.04.1978г., издаден от Общински съвет- Д.. Върху скицата със син и червен цвят са показани границите на парцели ХІ и ХІІ- 41, в кв. 42 по плана от 1980г. С виолетов цвят са показани границите на парцели ХХХV и ХХХVІ в кв. 85 по плана от 1965г. С кафяв цвят са показани заснетите сгради и огради в парцелите. Със зелен цвят е показана югозападната граница на имот пл. № 41 по плана от 1980г.
С Решение № 34/09.04.2010г., постановено по гр. дело № 100/2009г. по описа на ДРС са отхвърлени предявените обективно съединени искове от К. Т. Я., от гр.Д., У. М. Ю. № 2, с ЕГН *, с правно основание чл.111, във вр. с чл.108 и чл.109 ЗС, с цена на всеки иск 2 708.20лв. против Д. М. Я., ЕГН *, Д. С. М., ЕГН *, С. С. Я., ЕГН *, всички от гр. Д., У. М. Ю. № 4 да му предадат завладяната и ползвана от тях площ от УПИ XI, кв.48, с площ 107 кв.м., целия с площ от 647 кв.м. по плана на гр. Д., одобрен със заповед № РД 1004/06.10.1980г. на ОНС и премахнат поставената от тях ограда в УПИ XI, означен на скица от протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ ХI, кв.48, пл. № 1196/16.02.2009г., представляваща защрихованата част на скица № 42/28.01.2009г. /л.209/, при граници от изток - регулационна линия между УПИ XI и XII, от запад - поставена от ответниците ограда в УПИ XI, от север - улица от юг - стопанска постройка, представляваща част от правото му на ползване върху незастроения терен по силата на отстъпено право на строеж върху общински имот XXXVI, кв.85 по плана от 65 г. на гр. Д. и прекратят неоснователните си действия извършвани в УПИ ХІ, кв.48 като премахнат поставената от тях ограда в имота, като неоснователни и недоказани. Скица № 42/28.01.2009г. /л.209 от делото/, на която К. Т. Я. е означил спорната площ защрихована с молив, определена от вещото лице М. 141кв.м. и комбинирана скица № 1 /л. 167/, заверени и подписани от съда стават неразделна част от решението. С Решението е осъден К. Т. Я., от гр.Д., У. М. Ю. № 2 с ЕГН * да заплати на Д. М. Я. ЕГН *, Д. С. М. ЕГН *, С. С. Я. ЕГН *, всички от гр.Д., У. М. Ю. № 4 разноски по делото в размер на 1565.00 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С Решение № 183/05.07.2010г., постановено по ВГД № 253/2010г. по описа на СмОС е потвърдено Решение № 34/09.04.2010 година, постановено по гр.д. № 100/2009 година по описа на ДРС като правилно и законосъобразно постановено. С Решението е осъден К. Т. Я. да заплати на Д. М. Я., Д. С. М. и С. С. Я. направените разноски по делото в размер на 529.98 лева, от които 500 лева за А. помощ и 29.98 лева - направени разходи за бензин.
С Решение № 461/27.04.2012г., постановено по гр. дело № 1316/2010г. по описа на ВКС е отменено Решение № 183/05.07.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. на Смолянски окръжен съд и вместо това постановява: Осъжда Д. М. Я., Д. С. М. и С. С. Я. от гр.Д., У. М. Ю. № 4 да предадат на К. Т. Я. за ползване частта от УПИ XI кв.48 по плана на гр.Д. от 1980 г. с площ 107 кв.м., представляваща защрихованата част на скица № 42/28.01.2009 г., която скица приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящото решение, както и да премахнат поставената от тях ограда между двата имота. С Решението са осъдени Д. М. Я. ЕГН *, Д. С. М. ЕГН * и С. С. Я. ЕГН * - всичките от гр. Д., У. М. Ю. № 4 да заплатят на К. Т. Я. от гр. Д., ЕГН * разноски по делото за всички инстанции в размер на 820 лв.
С Решение № 39/09.02.1981г., постановено по гр. дело № 56/1981г. на Смолянски окръжен съд е потвърдена Заповед № РД-1004г. от 06.10.1980г. на председателя на Окръжен народен съвет- С., с която е одобрен регулационния план на гр. Д. по червените, сините линии, цифрите и надписите на плана между парцели ХІ и ХІІ-41 кв. 48.
Според писмо изх. № 94-8983-21-10-3165/29.10.2012г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С. кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Д. са одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С.. В сроковете по чл. 49 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за цитирания имот с идентификатор 20465.501.2041 има подадена жалба до Административен съд – С., по която е образувано адм. дело № 119/2010г. и съответно заповедта за одобряване не е влезнала в сила по отношение на имота съгласно чл. 49 ал.5 на същия закон. С Решение № 163/10.09.2012г. на Административен съд- С., Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. е отменена за конкретния имот като незаконосъобразна. При положение, че в случая няма влезли в сила по реда на ЗКИР кадастрална карта и регистри с актуални основни кадастрални данни, СГКК - С. не е в състояние да издаде актуална скица за поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041.
С Решение № 2020/12.02.2013г. постановено по адм. дело № 14027/2012г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 163/10.09.2012г. по адм. дело № 119/2010г. по описа на Смолянски административен съд.
От заключението на вещото лице С. по допуснатата и назначена първоначална СТЕ, съдът прие за установено, че : 1. Имотната граница по плана на гр. Д. от 1980 г. минава по зелената линия на приложената на лист 17 от документацията по делото скица по точки 1 и 2 и продължава по точки 2, 3, 4 и 5, по нанесената в кафяво ограда. Имотната граница по плана на гр. Д. от 1980г. съвпада с изградената на място ограда от цимент с железни колове и метална мрежа от точка 1 до точка 2. 2. Имотната граница по плана на гр. Д. от 1980 г. не съвпада с отразената, имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 20465.501.1196 и 20465.501.2041 по кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК- С.. 3. Площ в размер на 52.25 кв. м. от имота на ищците по плана на гр. Д. от 1980г. е заснета като имот с идентификатор 20465.501.1196. Тази площ е оградена от точки 1, 2, 3 и 7. Между точки 3, 4, 5 и 6 площта в размер на 6.15 кв. м., представляваща част от имот с идентификатор 20465.501.2041 е заградена и се ползва от ответниците по делото.
От заключението на вещото лице С. по допуснатата и назначена допълнителна СТЕ, съдът прие за установено, че по плана на гр. Д. от 1965г. процесните парцели са с номера ХХХV и ХХХVІ, в кв. 85. За парцели с номера ХХХV и ХХХVІ, кв. 85 е отстъпено право на строеж със Заповед № 454/04.07.1978г. на ГОНС – Д. на К. А. Я. и Заповед № 132/16.03.1978г. на ГОНС- Д. на С. А. Я.. Парцел ХХХV има следните граници и съседи: запад- път, изток- парцели ХХV и ХХVІ, север- парцел ХХХІV и юг- парцел ХХХVІ. Парцел ХХХVІ има следните граници и съседи: запад- път, изток- парцели ХХІV, север- път и парцел ХХХV и юг- парцел ХХХVІІ. Имотът на О. Д., върху който е учредено право на строеж в обхвата на двата парцела, предмет на настоящото производство, както и на останалите е бил извън регулираните части на града и за него от плана на града от 1965 г. вещото лице не е открило пл. сн. номер. Регулационно положение на УПИ ХІ и УПИ ХІІ в кв. 48 по кадастралния и регулационен план на гр. Д. от 1980 г.: УПИ ХІ-1196, кв. 48 по действащия регулационен план на гр. Д. е с площ от 647 кв.м. и е отреден за жилищно строителство. В разписната книга към плана на гр. Д. от 1980г. е записан като двор с пл. № 1196 на К. А. Я. на основание ОПС със Заповед № 454/04.07.1978г. на ГОНС, с която са отстъпени 420 кв.м. /парцел ХХХVІ, кв. 85 по плана на гр. Д. от 1965г./ за строителство на жилищна сграда. УПИ ХІ, кв. 48 по действащия план на гр. Д. има следните граници и съседи: УПИ VІ, УПИ V, УПИ ІV, УПИ ХІІ, улица и УПИ Х. Имотът на О. Д., върху който е учредено право на строеж в обхвата на УПИ ХІ-1196, кв. 48 е с пл. № 1196. УПИ ХІІ-41, кв. 48 по действащия регулационен план на гр. Д. е с площ от 474 кв.м., замерен графично и е отреден за жилищно строителство. В разписната книга към плана на гр. Д. от 1980г. под пл. № 41 е записана къща в УПИ ХІІ-41, кв. 48 на наслед. на Б. К.. От техническата служба на О. Д. обяснили, че това е грешка, защото на основание ОПС със Заповед № 132/16.03.1978г. на ГОНС на С. А. Я. са отстъпени 570 кв.м., представляващи парцел ХХХV, кв. 85 по плана на гр. Д. от 1965г. за строителство на жилищна сграда. УПИ ХІІ- 41, кв. 48 по действащия план на гр. Д. има следните граници и съседи: УПИ ІV, УПИ ХІІІ, улица и УПИ ХІ. Имотът на О. Д., върху който е учредено право на строеж в обхвата на УПИ ХІІ-41, кв. 48 е с пл. № 41, но той се отнася само за застроената жилищна сграда. Със Заповед № ИК-68/06.03.1991г. на ОНС- Д. е утвърдено частично изменение на ЗРП за кв. 48 по плана на гр. Д. като се променя регулацията и на парцел ХІ. Отстъпените на страните парцели по плана на гр. Д. от 1965г. нямат пълна идентичност с отредените парцели, одобрени през 1980г. с кадастралния и регулационен план на града. В предишното заключение вещото лице е посочило линията, означена на картния материал като ограда, повдигната на комбинираната скица в оранжев цвят като имотна граница, защото тя е нанесена при нанасянето на кадастъра по плана на гр. Д. от 1980г. и представлява североизточна имотна граница на имот с пл. № 1196, така както е поставен знака на оградата, повдигната в оранжево на картния материал, означава, че тя принадлежи на имота от североизток. Към заключението си вещото лице е изготвило комбинирана скица. Съдът възприема заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът прие за установено, че свид. М. Б. от 1983г. е дошъл в гр. Д. за да строи къща, и от тогава има спомен, че С. Я. – съпруг на Д. е построил ограда на градината, която се ползва от ищцата Д. Я.. Оградата на градината е същата, каквато е и в момента. Оградата е с цимент отстрани и нагоре с желязна ограда. Цимента е около 30-35 см. височина и нагоре е с желязна ограда и железни колове. Съседите на имота на Д. Я. са: от една страна е вила на ДСК, от другата - К. Я., от третата страна е улица. Съпруга на Д. се е казвал С. Я.. Имота на Д. се ползва до оградата без прекъсване, от 1983г. до настоящия момент.
Според свид. Г. Б. - син на свид. М. Б. съседи са със страните, които спорят за граница между техните два имота. От 1980 г. баща му закупил парцел и започнал да строят в Д.. От тогава границата между двата имота е на същото място, на което е и до сега. Има ограда – отлята стена около половин метър височина от бетон, над него с метални колове и оградна мрежа. Имота на Д. Я. представлява дворно място, няма къща построена. От 1980 г. до сега Д. и К. ползват имотите си до оградата, като единия ползва от едната страна на оградата, другия ползва от другата страна на оградата. Тяхната къща е на разстояние около 30 метра от техните къщи, виждат се къщите. Страните са на горната улица, а свидетелят на долната улица.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР е частично основателен и доказан, по следните съображения :
Съгласно чл. 53, ал.2 от ЗКИР непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предпоставка за допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост на поземлен имот, или част от него. В конкретния случай наличие на такъв спор се констатира от спора на страните между имотите им, които са съседни. Предмет на доказване по установителния иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент - одобряване на кадастралния план и ако то е доказано се изследва въпроса дали в кадастралния план тази площ не е заснета (при непълнота в кадастралния план), или че е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците (при грешка в кадастралния план). Ищците претендират за процесния имот, позовавайки се на придобивна давност от 1980 г. и до днес, с твърдения, че ползват имота, за който на наследодателя им е отстъпено правото на строеж и по давностно владение на основание чл.55 от ЗС са придобили правото на ползване върху тази част. Съгласно чл.55 ЗС, вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за придобиване на вещни права, включително и на правото на строеж, е това, че те са установени в закона, като с оглед правна сигурност, правните субекти нямат свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват вещни права. Най-често срещаната правна сделка за придобиване на право на строеж е договорът за учредяване право на стоеж. Право да се построи сграда в чужд имот може да се придобие и по давност, може да се учреди със съдебно решение, а може да възникне като последица и от административен акт с гражданскоправно действие. В разглеждания случай, безспорно е, че ищците са наследници на С. Т. Я. /С. А. Я./ – б. ж. на гр. Д., починал на 17.02.2006г. Със Заповед № 132/16.03.1978г. на Председателя на ГНС Д. и Договор за ОПС от 01.04.1978г. на наследодателя на ищците е отстъпено право на строеж върху парцел XXXV, кв.85 по плана на гр. Д. от 1965г., с площ 570 кв.м., плана изменен със Заповед № 76/31.05.1972г., идентичен с УПИ ХІІ-41, кв.48 по плана от 1980г. на гр. Д. и с идентификатор 20465.501.2041 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С.. Със Заповед № 454/04.07.1978г. на Председателя на ГНС Д. и Договор за ОПС от 31.07.1978г. на ответника К. А. Я. /Я./ е отстъпено право на строеж върху парцел XXXVI, кв.85 по плана на гр. Д. от 1965г., изменен със Заповед № 76/31.05.1972г., с площ от 420 кв. м., идентичен с УПИ ХІ-1196, кв.48 по плана от 1980г. на гр. Д. и с идентификатор20465.501.1196, с площ 582 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С..
От СТЕ се установи, че имотната граница по плана на гр. Д. от 1980г. съвпада с изградената на място ограда от цимент с железни колове и метална мрежа от точка 1 до точка 2 по приложената към първото заключение на вещото лице скица. Според заключението имотната граница по плана на гр. Д. от 1980 г. не съвпада с отразената, имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 20465.501.1196 и 20465.501.2041 по кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК- С., част от имота на ищците с площ от 52.25 кв. м. по плана на гр. Д. от 1980г. е заснета като имот с идентификатор 20465.501.1196. Следователно югозападната граница на поземлен имот, собственост на ищците с идентификатор 20465.501.2041 се различава от югозападната имотна граница на имота им по плана от 1980 г. и от материализираната на терена граница- ограда от цимент с железни колове и метална мрежа. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че наследодателят на ищците - С. Я. през 1980г.-1983г. е оградил имота с ограда от цимент с железни колове и метална мрежа, която ограда си стои и до настоящем и имотите се ползват от страните до оградата. Установи се, че е налице допусната кадастрална грешка при одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С. като неправилно 52.25 кв. м., отразени по скица към СТЕ /л.63 оградени от точки 1, 2, 3 и 7/ от имота на ищците по плана на гр. Д. от 1980г. е заснета като имот с идентификатор 20465.501.1196.
С оглед тежестта на доказване, която носи в производството, съдът намира, че ищците установиха по пътя на главно и пълно доказване правата си за процесния имот на заявеното основание, поради което се извежда извод за основателност на исковата претенция. Вещни права, каквото е и правото на позване могат да се придобият по давност /в т. см. Решение № 6 от28.01.2009г. по гр.д. № 5643/2007г. на ІІІ г.о. на ВКС /. Доказа се твърдяния придобивен способ – давностно владение от 1980 г. и до днес ищците са придобили правото на ползване върху процесната част от имота, за който на наследодателя им е отстъпено правото на строеж.
Съгласно чл. 298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Вярно, че страните са водили и други дела, описани по-горе, по които има постановени съдебни решения, на които мотиви се позовават страните. Но делата са с други искания и с други правни основания, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 297 от ГПК. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, затова съдът е длъжен с оглед предмета на делото да установи всички релевантни за спора обстоятелства Ч. допустимите доказателствени средства.
С оглед горното, предявеният иск е частично основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на утвърждаване на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С. ищците са били собственици на правото на ползуване на 52.25 кв. м., отразени по скица към СТЕ /л. 63 оградени от точки 1, 2, 3 и 7/, записани неправилно като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196, както и че при утвърждаване на посочените кадастрална карта и кадастрални регистри е допусната кадастрална грешка като неправилно е заснета югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041 по черната линия на скицата към исковата молба /л. 17/, вместо по зелената линия на същата скица, не се доказа, че спорната част от имота е 53 кв. м., за това в тази част иска подлежи на отвърляне.
Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 680.00 лева /50 лева – д.т., 500 лева- А. хонорар, 120 лева за СТЕ, и 10 лева за съд.у-ния и др./.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Я. с ЕГН *, Е. З. Я. и О. Д., че Д. М. Я. с ЕГН *, Д. С. М. с ЕГН * – двете от гр. Д., обл. С., У. М. Ю. № 4 и С. С. Я.-Т. с ЕГН * с адрес: гр. С., кв. Р., У. Д. В. № 16, вх. Б, .2, ап. 9, че към момента на утвърждаване на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК С. са били собственици на правото на ползуване на 52.25 кв. м., отразени по скица към СТЕ /л.63 оградени от точки 1, 2, 3 и 7/, записани неправилно като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196, както и че при утвърждаване на посочените кадастрална карта и кадастрални регистри е допусната кадастрална грешка като неправилно е заснета югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041 по черната линия на скицата към исковата молба /л.17/, вместо по зелената линия на същата скица, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за претендираните 53 кв. м., записани неправилно като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196 КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. А. Я. с ЕГН *, Е. З. Я. и О. Д. СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. М. Я. с ЕГН *, Д. С. М. с ЕГН * – двете от гр. Д., обл. С., У. Момчил Ю. № 4 и С. С. Я.-Т. с ЕГН * с адрес: гр. С., кв. Р., У. Д. В. № 16, вх. Б, .2, ап. 9 сумата от 680.00 лева /шестстотин и осемдесет лева/ - разноски по делото.
ПРИЕМА като неразделна част към решението скицата към исковата молба /л.17 по делото/ и скицата на вещото лице А. С. по допуснатата и назначена СТЕ /л. 63 по делото/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението.



СЪДИЯ: