Срещу подсъдимия Б. П. Е., роден на *г., в гр. П., местожителство гр. Д., У. О. № *, бълг. гр., не женен, не осъждан, основно образование, безработен, с ЕГН * е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за престъпление по чл.195, А.1, т.4, във връзка с чл.194, А.1, във връзка с чл.63, А.1, т.3 НК, за това, че на 02.09.2018г., около 13.00 часа, в местността „К. д.“, землище на с. З., О. С., като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство – кибрит, е отнел чужда движима вещ - мъжки четиригодишен кон тежковоз, на стойност 2 100.00 лева, собственост на Р. Р. П., от с. З., от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
В съдебно заседание Районният прокурор поддържа обвинението, при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, което счита за доказано по несъмнен начин от направените пълни самопризнания, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Предлага на съда, тъй като към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е осъзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, наказанието да се определи при съобразяване с редукцията на чл.63, А.1, т.3 НК, да приложи чл.58а, А.4, във връзка с чл.55, А.1, т.1 НК и да определи и наложи наказание пробация, чрез изтърпяване на задължителните пробационни мерки, двете за срок от шест месеца. Наказанието лишаване от свобода за непълнолетни, когато не е предвиден минимум се заменя с пробация или обществено порицание, но в конкретния случай общественото порицание няма да окаже въздействие спрямо подсъдимия за постигане на целите по чл.36 НК.
Подсъдимият, лично, разбира обвинението. Изразява искане и съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, глава ХХVІІ НПК, чл.370, във връзка с чл.371, т.2 НПК, при пълно самопризнание на фактите, изложени в обвинителния акт.
Защитникът му А. Ж. Ч. изразява становище при определяне на отговорността въпреки многобройните обществени прояви на подсъдимия, да му бъде дадена възможност да се поправи като се наложи минимално наказание пробация, което ще окаже необходимото възпитателно и възпиращо въздействие спрямо него.
Съдът, като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник и на основание чл.370, във връзка с чл.371, т.2 НПК, прие решение за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, при пълно признание на фактите, изложени в обвинителния акт от подсъдимия и след преценка на събраните на досъдебното производство доказателства, прие от фактическа и правна страна следното:
На 02.09.2018г. сутринта св. Т. В. Б., от гр. Д., заедно с подс. Б. П. Е., тръгнали с каруца с два коня, собственост на св. Т. Б., от с. Б., където нощували вечерта, към с. Б. за сметището, където работела сестрата на св. Т. Б.. Стигнали до разклона за с. З., където спрели да си починат и пуснали конете в ливадите да пасат. Тогава подс. Е. видял, че над пътя в една ливада, на около 50 метра от главния път гр. Д. - гр. Д. пасе вързан хубав млад кон, червен на цвят, с бяло по краката и главата. Подс. Е. много харесал този кон и решил да го открадне. Не споделил намерението си със св. Б., който легнал да спи до каруцата, отишъл при коня и останал доста време близо до него, за да може конят да привикне с него. Подс. Е. погалил коня и видял, че е кротък. След това седнал на земята до коня и с кибрит, който носел със себе си и който е впоследствие е предал по досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 03.09.2018г. прогорил въжето, с което бил вързан коня за предния ляв крак. Конят нямал юзда. Подсъдимият Е. прегорил въжето близо до металния кол забит в земята, за който е било вързано въжето, с което е бил вързан коня. Каишката на коня била вързана с метална верига, а тя за въжето, което подсъдимият Е. прегорил. Отвързал каишката от крака на коня и вързал коня за шията с каишката и веригата. След това подсъдимият Е. закарал коня към гората и тръгнал към с. Б. с намерение да се скрие в гората и вървейки по гората да излезе на главния път за с. Б., за да не го види някой с коня. Около километър подсъдимият Е. водел коня със себе си, докато не срещнали други коне когато конят изцвилил. Подсъдимият бил в гората с коня и от там видял, че идват хора от с. З., които очевидно търсели откраднатия от него кон. Тези хора чули, че конят изцвилил и един от тези хора тръгнал към подсъдимия Е., а другите останали на пътя. Като видял това подсъдимият се уплашил, че ще го хванат, пуснал коня и побягнал към гората, но след малко четири момчета от с. З. го намерили и хванали, а след това заедно с тези момчета отишли долу на пътя при другите хора, където била дошла и полиция. Пред полицаите и хората от с. З., подсъдимият Е. признал, че е откраднал коня, без да пита никой и без никой да му е разрешавал да го взима.
Св. Т. Б. също бил на мястото, но казвал, че подсъдимият Е. на своя глава откраднал коня.
С протокол за доброволно предаване от 03.09.2018г. Б. П. Е. е предал на разследващия полицай кибритена кутийка с две клечки кибрит в нея.
От изготвената стоково - оценъчна експертиза от вещо лице Цв. Н. К. се установи, пазарната цена на мъжки четири -годишен кон каракачански кон /тежковоз/ към 02.09.2018г. е 2 100.00 лева.
От изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. Б. П. Е. от вещи лица - д-р Р. Цв. Д. - психиатър и А. Я. Д. - психолог се установи, непълнолетният Б. П. Е. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието кражба на вързан кон в местността „К. д.“, землище на с. З., извършена на 02.09.2018г., около 13.30 часа. Подс. Е. може да участва в досъдебното и съдебното производство в качеството на обвиняем и подсъдим, като възрастта му определя задължително участие на защитник. Подс. Е. може да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ или друго от НК.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан с присъда № 45/14.11.2018г. по НОХД № 431/2018г. по описа на Районен съд – Асеновград, на основание чл.195, А.1, т.3 и т.4, във връзка с чл.194, А.1, във връзка с чл.63, А.1, т.3, във връзка с чл.26, А.1 НК, във връзка с чл.373, А.2, във връзка с чл.372, А.4 НПК, във връзка с чл.58 а, А.4, във връзка с чл.55, А.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Обществено порицание“, което на основание чл.52 от НК да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата по подходящ начин от кмета на община Д. пред обществеността. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2018г.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства: самопризнанието на подсъдимия, по чл.371, т.2 НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обявени от съда с определение, че ще се ползват при постановяване на присъдата: показанията на разпитаните свидетели, приети и прочетени по реда на чл.372, А.4 НПК, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2018г., фотоалбум за извършен оглед на 02.09.2018г., протокол за доброволно предаване от 03.09.2018г., заключение по комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, заключение по стоко – оценъчна експертиза, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост от 31.10.2018г., характеристична справка и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 905/07.08.2001г.
При така описаната фактическа обстановка подс. Б. П. Е. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.195, А.1, т.4, във връзка с чл.194, А.1, във връзка с чл.63, А.1, т.3 НК, тъй като на 02.09.2018г., около 13.00 часа, в местността „К. д.“, землище на с. З., О. С., като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство - кибрит, е отнел чужда движима вещ - мъжки четиригодишен кон тежковоз, на стойност 2 100.00 лева, собственост на Р. Р. П., от с. З., от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неправомерното си поведение и въпреки това е бил съгласен и пряко е целел и искал настъпването на общественоопасните последици от деянието.
Правоприлагането на диференцираната процедура за разглеждане на делото по гл. XXVII НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 НПК алтернатива, предпоставя определяне на наказателната отговорност по чл.58а НК. Визираната материално правна норма, указва начина на определяне на наказателната санкция, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, А.2 НПК, при признание на фактите, посочени в обвинителния акт от подсъдимия. При определяне на наказанието, съгласно правилата на чл.373, А.2 НПК, признанието по чл.371, т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно обективно проявено на досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. В този смисъл е т.7 от ТР № 1/06.04.2009г. ВКС по т.д. №1/2008г. ОСНК. В рамките на реализираната процедура по Глава ХХVІІ НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в хипотеза на чл.371, т.2 НПК/ индивидуализацията на наказателната отговорност е очертана от чл.373, А.2, вр.чл.371, т.2 НПК. Самопризнанието на подсъдимия се преценява, с оглед неговото съдържание и форма на процесуално съдействие, при установяване на обективната истина. Ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не е логическо следствие от ефективната дейност на компетентните органи, трябва да се третира като смекчаващо обстоятелство, без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимия /предходни осъждания, характеристични данни/. Самопризнанията могат да мотивират определяне на наказание с по-нисък размер. / Р №306/22.06.2009г. по н.д. №318/2009г., III н.о. ВКС/. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от него, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при наличие на предпоставките на чл. 372, А. 4 НПК. Самопризнанието по смисъла на чл.371, т.2 НПК е предпоставка за провеждането на диференцираната процедура, а подс. Е. прави пълни признания, съзнавайки ясно последиците от своето изявление, в присъствието на защитника му, което се подкрепя от надлежно събрания на досъдебното производство и приобщен доказателствен материал, в резултат на което наказанието му е определено при условията на чл.55 НК. При определяне вида и размера на наказанието и реализиране на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия Е. в рамките на квалификацията, като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, целите визирани в чл.36 НК прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.373, А.2, във връзка с чл.372, А.4 НПК, във връзка с чл.195, А.1, т.4, във връзка с чл.194, А.1, във връзка с чл.63, А.1, т.3 НК, във връзка с чл.58 а, А.4, във връзка с чл.55, А.1, т.2, б. „б“ НК. Като смекчаващи вината обстоятелства отчете изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното, направените пълни самопризнания като цялостно проявено процесуално поведение на подсъдимия, с което е спомогнал на разследването и определят по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други случаи от този вид. Като отегчаващи вината обстоятелства отчете, наличието на влязла в сила присъда, с която подс. Е. е осъден за деяние от този вид и множество регистрирани кражби в ДПС в ОД на МВР С.. В рамките на квалификацията прие, че наказанието следва да се определи съобразно чл.373, А.2, във връзка с чл.372, А.4, във връзка с чл.371, т.2 НПК, при условията на чл.58а, А.4, във връзка с чл.55, А.1, т.2, б. „б“ НК, във връзка с чл.195, А.1, т.4, във връзка с чл.194, А.1, във връзка с чл.63, А.1, т.3 НК като се наложи наказание „Пробация“, чрез изтърпяване на задължителните пробационни мерки по чл.42 а, А.2, т.1 и т.2 НК, а именно: 1/ „Задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност два пъти седмично“ и 2/ „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. Така определеното наказание отнесено спрямо деянието и дееца е съответно на тяхната обществена опасност и ще спомогне за постигане на специалната и генерална превенция на наказанието, и най - вече ще окаже превантивно - възпиращо и възпитателно въздействие спрямо подсъдимия.
На основание чл.59, А.2 НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието, времето през което Б. П. Е. е бил задържан със заповед за задържане рег. № 252зз-71/02.09.2018г.
Съдът осъди подсъдимият Б. П. Е., чрез родителя П. В. Е. да заплати разноски по делото, в размер на 363.63 лева, от които 35.19 лева за стоково – оценъчна експертиза и 328.44 лева за комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, в полза на ОД на МВР гр. С., на основание чл.189, А.3 НПК.
Съдът постанови вещественото доказателство приложено към делото смачкана картонена кибритена кутия с надпис „Zebra“, с жълт фон, с надпис на латиница да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата, на основание чл.112, А.2 НПК.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: