Производството е реда на чл.237 ГПК.
Образувано е по предявен иск от „С… М…” ЕАД, с ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление гр.С…. 1….., ул. П… У… № …., представлявано от П... С... и С... М... – изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.... Т... против С... О... Д..., с ЕГН ...., действащ като ЕТ “С… О… - 70”, с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление с.Б…, ул.В… № …, с цена на иска 8 400.00лв., с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.318 ТЗ, представляваща неизплатена цена на доставена стока с фактура № 0100064301/01.04.2010г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 27.09.2010г. до окончателното изплащане и разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с ответника имали търговски отношения, във връзка с които на 01.04.2010г. му доставили 20 тона пшенично брашно, тип 500, бяло за хляб в чували по 25 кг., за която доставка била издадена фактура № 0100064301/01.04.2010г., с цена 8 400лв., при уговорен във фактурата начин на плащане в брой. Ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената на доставената стока, поради което предявяват иск за реално изпълнение на задължението по процесната фактура, с лихва от датата на предявяване на иска и разноски.
Ответникът представя писмен отговор, с който признава иска изцяло по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което изразява искане за постановяване на решение по чл.237, ал.1 ГПК, съобразно признанието на иска.
Ответникът представя писмено становище, с което изразява съгласие за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства фактура № 0100064301/01.04.2010г. се установява, че ищецът е доставил на ответника пшенично брашно, тип 500, бяло за хляб по 25кг., количество 20 тона с крайна цена 8 400лв., с включено ДДС, с начин на плащане в брой.
Установява се, от признанието на ответника, че не е изпълнил задължението си да заплати цената на доставената стока. Това задължение възниква за него, съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Предвид изложеното са налице основанията на чл.237 ГПК за постановяване на решение, съобразно признанието на иска, т.е ответникът дължи на ищеца сумата от 8400 лв. по фактура № 0100064301/01.04.2010г., заедно със законната лихва считано от подаване на исковата молба, т.е. от поканата по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото в размер 922лв., от които държавна такса в размер 336лв. и юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1/09.07.2004г. в размер 586лв.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С... О... Д..., с ЕГН ...., действащ като ЕТ “С… О… - 70”, с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление с.Б…, ул.В… № … да заплати на „С… М…” ЕАД, с ЕИК: …………….., със седалище и адрес на управление гр.С… 1…., ул. П… У…. № …., представлявано от П... С... и С... М.... – изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Д… Т… сумата от 8 400.00лв., представляваща неизплатена цена на доставена стока 20т. брашно по фактура № 0100064301/01.04.2010г., ведно със законната лихва от 27.09.2010г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.318 ТЗ и разноски по делото в размер 922лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: