Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. Л. К. с ЕГН * от с. Ч., О. С., У. Д. ч. № * срещу Г. Д. „Г. П.” на М., с адрес: Г. С., бУ. К. М. Л. № *, представлявана от главен комисар С. К. за заплащане на следните суми: 807.48 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд, ведно с мораторна лихва в размер на 66.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца следващ тримесечието за което се отнася дължимото плащане до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба -02.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата си молба ищеца твърди, че от 24.03.2014г. работи в ГД „Г. П.“ при М., РДГП „С.“, ГПУ „Д.“ на длъжност „полицай“. Твърди, че през периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една от които е с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 във вр. с ал.6 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира, като за служителите работещи на смени извънредно положеният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата на М., съгл. ал.1 на чл. 187 от закона е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Твърди, че за посочения период е полагал труд при режим на смени с продължителност 12 часа, включвайки и времето от 22.00ч. до 06.00 часа на следващия ден, при сумарно изчисляване на работното време - чл. 187, ал.З от ЗМВР, съгласно ежемесечни утвърдени графици. В случая разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда преизчисляване на положения нощен труд и съгласно ал.9 на чл. 187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му, и пр. се определят с нарочна наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че от 02.08.2016г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която наредба липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен, но в предходната наредба 3812юз-407/11.08.2014г. действала от 19.08.14г. до 01.04.2015г. чл. 31, ал.2 гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0.143. Счита въпреки, че в последната наредба няма изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, не следва да се тълкува като законова въведена забрана за това, а представлява празнота в тази посока и с оглед на което при наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на М., следва субсидиарно да се прилага разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента по който се изчислява положения труд е коефициент 1.143. Твърди, че през посочения период е положил общо 2200 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 320 часа не е заплатена и в резултат на това ответника му дължи заплащане на следните суми: 1700 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 220 лева - обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.10.2016г. (месеца следващ месеца на дължимото плащане - м. 09.2016г. до 02.09.2019г. включително). Трудовите възнаграждения се плащат на 20-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.10.2016г., от която дата следва да се изчислява претендираната от ищеца мораторна лихва до датата на предявяване на иска, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на този иск.
Моли съда да постанови решение по отношение на ответника - ГД „Г. П.“ на М., с административен адрес: Г. С., бУ. К. М. Л. № *, представлявана от главен комисар С. К., с което на основание чл.178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД да го осъди да му заплати сумите, както следва: 807.48 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд, ведно с мораторна лихва в размер на 66.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца следващ тримесечието за което се отнася дължимото плащане до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба -02.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането. /на основание чл.214 ГПК в о.с.з. допуснато изменение на исковете/.
В о.с.з. ищеца не се явява, пълномощника му А. В. П. поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове като излага подробни съображения. Претендира за разноски по делото.
В о.с.з. за ответника главен юрисконсулт М. Х. оспорва предявения иск като счита същия за неоснователен и недоказан по основание и размер и излага подробни съображения в съдебно заседание и в писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че през исковия период от 02.09.2016г. до 02.09.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: М. Л. К. от с. Ч., У. Д. ч. № * е служител на М. в РД „Г. П." Г. С. на длъжност „полицай" в Граничен полицейски участък Г. Д. Работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г. е положил нощен труд общо 792 часа, които са начислени по ведомост и изплатени в размер на 198.00 лв. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен. В констативно –съобразителната част (стр. 5 - 7) в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен в резултат на което е положен извънреден труд в размер на 113 часа за 807.48 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Върху положения извънреден труд в размер на 807.48 лв. са начислени лихви по тримесечни периоди в размер на 66.95 лв., общо 874.43 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Безспорно е между страните, че отношенията между тях се регулират от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбите на ЗМВР регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в М., режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в М. в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 02.09.2016 г. до 02.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд общо 792 часа, които са начислени по ведомост и изплатени в размер на 198.00 лв. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен труд. По тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен, в резултат на което е положен извънреден труд в размер на 113 часа, за което се дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 807.48 лева.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 02.09.2016 г. до 02.09.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 807.48 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение от 807.48 лева, считано от 02.09.2019 година - датата на предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
По отношение на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава. На основание чл. 86 от ЗЗД върху присъдения размер следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане върху главницата от 807.48 лева, считано от първо число на месеца следващ тримесечието за което се отнася дължимото плащане до 02.09.2019 г.- датата на предявяване на иска в размер на 66.95 лв., съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 66.95 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Поради изцяло уважаване на искa, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 100.00 лева- дължими държавни такси върху уважените размери на исковите претенции, както и направените разноски от 100.00 лева - за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
Ще следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” на М., с административен адрес: Г. С., бУ. „К. М. Л.” № *, представлявана от главен комисар С. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. К. с ЕГН * от с. Ч., О. С., У. Д. ч. № *, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 807.48 лева /осемстотин и седем лева и 48 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен от него нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху сумата от 807.48 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 66.95 лева /шестдесет и шест лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 807.48 лева, считано от първо число на месеца следващ тримесечието за което се отнася дължимото плащане до 02.09.2019 г.- датата на предявяване на иска, както и сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ – разноски по делото, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” на М., с административен адрес: Г. С. бУ. „К. М. Л.” № *, представлявана от главен комисар С. К. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 100.00 лева /сто лева/- дължими държавни такси, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин и сумата от 100.00 лева /сто лева/ – възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ: