И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 232/20.06.2013г. на Началника на Р. –Д. като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Счита, че А. Б. М. на длъжност началник на Р.- Д. не е оправомощен да издава наказателни постановления, а съгласно чл. 320, ал. 2 от КЗ, лицата издаващи наказателни постановления следва да са изрично оправомощени от директора на Областна дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението, поради това счита, че НП № 232/20.06.2013 г., е издадено от некомпетентно длъжностно лице, което опорочава цялото административно-наказателно производство и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 42, т. 5 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не се съдържа точно описание на разпоредбата, която е нарушена. Посочено е само, че е нарушил чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането без да е конкретизирано коя точно разпоредба /на точка 1 или точка 2/ е нарушена. Без да е посочена конкретната правна норма, която е нарушена не може да се установи дали правната квалификация на деянието съответства точно на описанието на административното нарушение. Счита, че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото му на защита и с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган намира, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло, без да разглежда спорът по същество.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмена защита, в която излага подробни съображения за отмяна на НП.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител. С писмо рег. № РЯД-12181/09.10.2013г. на Р.- Д. са взели становище по делото, че Началника на полицията има материално-правна компетентност съгласно заповед № Я-87/02.02.2012г, също така, че е описано мястото на извършване на нарушението, а именно по третокласен път № 197 /Д.- Б.-Т.- Д./ се пресича с третокласен път № 866 /С.-С.- Ш. л.- М.- К./ на Т-образно кръстовище, известно като кръстовище „Н. мост“.
Съдът като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 17.07.2013г., а жалбата е подадена на 24.07.2013г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните съображения:
Установява се, че на 22.05.2013г. свидетелите Б. Д. на длъжност „полицай в охрана за опазване на общ. ред” и К. Д. на длъжност „младши полицейски инспектор”, Служба „КОС” при Р.- Д. били на заградително мероприятие в м. „Н. мост” и около 17.30 часа на пътя от кв. Н. – Н. мост, кръстовището Г. Д. – Г. С., землище на Г.Д. свид. Д. спрял за проверка лек автомобил по код 21 за видимо нарушение на правилата на движение по пътищата - невключени задължителни светлини през деня. След спиране на автомобила свид. Д. се представил на водача на автомобил марка „Ровър” с рег. № СМ 0179 АН и му обяснил за какво е спрян. Свид. Д. поискал на жалбоподателя всички документи, но при хода на проверката се установило, че застраховката „Гражданска отговорност” е изтекла преди два дни и му казал, че ще се вземе отношение за това нарушение. Свид. Д. се обадил на свид. Д., който му обяснил, че е спрял лицето Х. Ж. от Г. С. с неговия автомобил „Ровър” с рег. № СМ 0179 АН, който нямал застраховка „Гражданска отговорност”. Свид. Д. бил в РУ – Д., уведомил началника си за случая и отишъл на място. Свид. Д. на място установил, че няма застраховка „Гражданска отговорност” този автомобил, връчил му заповеди за спиране на автомобила от движение и за отнемане на свидетелството за У..
Свид. Д. на място съставил на жалбоподателя за констатираното нарушение АУАН № 232/22.05.2013г. за нарушение по чл. 259 ал.1 от КЗ, който жалбоподателя подписал и записал: „имам възражение“. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят е депозирал възражение вх.№ 232 от 23.05.2013г. до Началника на Р.- Д. по съставения акт, като е изложил подробни съображения. Със заповед рег. № Я-87/02.02.2012г. директора на ОД на МВР- С., относно оправомощаване на длъжностни лица от състава на ОД на МВР- С. да издават наказателни постановления по чл. 320 ал.2 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 320 ал.2 от Кодекса за застраховането и чл. 30 ал.2 от ЗМВР е определил да издават наказателни постановления следните длъжностни лица: 1. Заместник – директори на ОД на МВР- С.; 2. Началниците на РУ „П.“ към ОД на МВР С., съгласно териториалната им компетентност; 3. Началника на сектор „Пътна П.“ към ОД на МВР- С. и 4. Началник група „Р....с-р „Пътна П..
Със заповед рег. Із -1745/28.08.2012г. министъра на Министерство на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл. 37 ал.1 б“б“ и чл. 47 ал.2, във връзка с чл. 47 ал.1 б “а“ от ЗАНН и чл. 21, т.11а от Закона за МВР е определил да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП държавните служители в МВР- полицейски органи, както следва: 1.2. заемащи длъжност полицейски инспектор – VІ-ІV степен, „автоконтрольор“ и „младши автоконтрольор“ в ОДМВР и СДВР и техните териториални звена.
Началника на Р. – Д. – главен инспектор А. Б. М. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 232/22.05.2013г., е издал Наказателно постановление № 232/20.06.2013 г., против жалбоподателят, за това, че: на 22.05.2013 г. около 17.30 часа при движение по третокласен път № 197 на кръстовище с третокласен път № 866 посока Г.С., като водач на лек автомобил „Ровер 214 СИ” с ДК № См 01 79 АН, негова собственост допуска следното нарушение: Управлява автомобила във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към момента, с което е нарушил чл. 259 ал.1 от КЗ, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 315 ал.1 от Кодекса за застраховането му е наложил глоба 400 лева.
С писмо рег. № РЯД-7966/25.06.2013г. на Р.- Д. е уведомен жалбоподателя, че във връзка с депозираното от него възражение срещу АУАН № 232/23.05.2013г. е извършена проверка и е установено, че за допуснатото от него административно нарушение на разпоредби на КЗ е взето административно отношение като му е съставен акт и са издадени заповеди за прилагане на принудителна административна мярка. От направена справка в „Гаранционен фонд” е потвърден факта, че към момента на проверката собствения му и управляван от него лек автомобил „Ровер 214” с рег. № СМ 01 79 АН не е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради това възражението му е неоснователно и ще следва за извършеното нарушение да бъде издадено НП.
Приложена е справка рег. № РЯД-7965/25.06.2013г. от ОД на МВР- С. до Началника на Р.- Д., относно иззършена проверка по възражение от Х. Ж. Ж..
Установява се от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, че към 25.06.2013г. за МПС с ДК № СМ 0179 АН има активна застраховка „Гражданска отговорност”.
Представени са Заповед № 40/22.05.2013г. за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане свидетелството за У. на МПС № 253422063 на Х. Ж. Ж. и Заповед № 41/22.05.2013г. за прилагане на принудителна административна мярка временно спиране от движение МПС с рег. № СМ 0179 АН, собственост на Х. Ж. Ж. до сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за 2013г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели – Д., Д. и Д..
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Описаната в наказателното постановление от фактическа страна обстановка е идентична с тази в АУАН. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при което е извършено. АУАН и наказателното постановление отговарят на императивните разпоредби на ЗАНН.
В настоящото производство по безспорен начин се доказа, че действително жалбоподателя е извършил вмененото в АУАН и НП нарушение. Безспорно се установи от приетите по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съотносими по настоящото производство, че на 22.05.2013 г. около 17.30 часа при движение по третокласен път № 197 на кръстовище с третокласен път № 866 посока Г.С., като водач на жалбоподателят Ж. е управлявал лек автомобил „Ровер 214 СИ” с ДК № См 01 79 АН, негова собственост без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към момента, с което е нарушил чл.259 ал.1 от КЗ.
Неоснователни са твърденията в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не се съдържа точно описание на разпоредбата, която е нарушена. Функциите и юридическия ефект на акта се проявяват, когато той е редовен. Със съставянето на акта се поставя началото на административно наказателното производство. Действително актосъставителя и административно наказващия орган, не са посочили изрично, коя от предвидените две хипотези в нормата на чл.259, ал.1 от КЗ – по т.1 или т.2 е относима за конкретния случай. Съгласно чл. 259, ал.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т.1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение; и т.2. управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Безспорно е, че жалбоподателя е собственик на лекия автомобил „Ровер 214 СИ” с ДК № См 0179 АН, който е управлявал, с оглед направеното в акта и НП словесно описание на нарушението следва, че на жалбоподателя като собственик на автомобила му е ангажирана отговорност по чл. 259, ал.1 от КЗ / т.1/. Отделно от това в НП е отразена само ал. 1 на чл. 315 от КЗ, но това няма как да предизвика неяснота, след като е посочена санкция „глоба“, а не „имуществена санкция“. Съдът счита, че тези неточности – в АУАН и НП не са от категорията, да създадат неяснота относно вмененото нарушение и липса на възможност да се организира защитата, стойностно и в пълен обем. Правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е ограничено и то е било възможно да се реализира в пълнота /както е направено и с депозираното възражение вх.№ 232 от 23.05.2013г. от жалбоподателя/, поради което отсъстват съществени процесуални нарушения, както при съставяне на акта, така и при издаване на процесното НП. Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства доказателства - показания на разпитаните свидетели- Д., Д. и Д., тъй като същите се открояват с необходимата пълнота, последователност, логическа обоснованост, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което ги намира за напълно достоверни и обективни . Съставомерността на извършеното нарушение, авторството и вината на жалбоподателя са безспорно доказани, предвид събраната достатъчна по обем доказателствена съвкупност. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя.
Съгласно чл.315, ал.1, т.1 от КЗ лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2, или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. При определяне размера на наказанието, административно наказващият орган е имал предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. При определяне на наказанието е отчетено смекчаващите вината обстоятелства, а именно че жалбоподателя не е наказван административно досега /липсват ангажирани доказателства в противната насока/ и правилно наказващия орган е определил наказание към минимума – глоба в размер на 400 лева.
Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление е законосъобразно постановено, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 232/20.06.2013 г., издадено от главен инспектор А. Б. М. - началник на Р. – Д., с коeто на Х. Ж. Ж. с ЕГН * от Г. С., ул. И. К. № 28 му е наложил на основание чл. 315 ал.1 от Кодекса за застраховането – глоба 400 лева КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.


СЪДИЯ: