И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 54 ал.2 от ЗКИР /стара ред. ДВ бр. 49/2014 г. /, с цена на иска 1052.60 лева.
Ищеца твърди в исковата си молба, че според удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000000197/28.02.2011г. на Община-Д. имената на ищеца-по лична карта и имената: С. С. Д. и Д. Д. Д. са имена на едно и също лице, с ЕГН *, а според удостоверение за наследници, изх. № 1546/26.11.2015г. на Община-Д. ищеца е законен наследник-син на С. Р. Д.-бивш жител на гр.Д., роден на* г., починал на 22.12.1972г. Твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 20, том І, дело №53/17.05.1962г. на ДНС, бащата на ищеца: С. Р. Д. е признат за собственик по наследство, давност и делба на парцел V, имот пл.№ 160, в кв.31 по плана на гр.Д., с площ от 531 кв.м., със следните граници: изток-С. И.; запад-М. Х. С.; юг-Ш. Ш. Д.; север-улица, който парцел е образуван от парцел VІІ, с пл.№ 200, в кв.14 по стария план на гр.Д., с неуредени регулационни сметки. Твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том І, дело № 0112/12.10.1971 г. на ДРС, бащата на ищеца: С.Р. Д. му е продал втория етаж от жилищна сграда, застроена на парцел V, кв.31 по плана на гр.Д., както и една трета идеална част от дворно място-застроено и незастроено, при съседи: улица, С. И. и Н. А., а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том І, дело № 24/07.03.1983г. на ДРС, Т. Д. К. от гр. Д. /дъщеря на С.Р. Д. и сестра на ищеца/, дарява на племенницата си: Ю. Д. Д. /дъщеря на ищеца/, Ч. особения й представител собственият си недвижим имот, състоящ се от една трета идеална част от парцел V, имот пл.№ 160, кв.31 по плана на гр. Д., със застроена и незастроена площ от 531 кв.м., при съседи: И., С. улица, Д., както и приземния етаж от застроената в този парцел жилищна сграда. Твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на застроен недвижим имот в регулация № 15, том І, рег.№ 28, дело № 45/09.02.2000г. на ДРС, Ю. Ч. Д. е продала на баща си: Ч. Ч. Д., свой собствен застроен недвижим имот: Приземен/избен/ етаж от жилищна сграда, състояща се от избен етаж и 2 жилищни етажа, със застроена площ от 110 кв. м., построена в имот с пл.№ 131, с площ от 312 кв.м., образуващ парцел ХХІХ-126, 131, 132, 1553, с площ от 438 кв.м., в кв. 30 по ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., идентичен с имот пл.№ 160, образуващ парцел V-160, кв.31 по старият ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965г., при граници: север-У. Б.; изток - имот пл.№ 135 на О. Ш. Д.; юг-имот пл.№ 132 на Р. Н. К.; запад-имот пл.№ 126 на С. А. А., а с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит Ч. покупко-продажба № 94, том І, дело № 391/25.06.1997г. на ДРС, С. Т. Г. С. Т. Р., А. Т. Г., З. Т. Б., С. Т. Г., З. Т. Г.- всички от гр.Д. продали на първият ответник: Р. Н. К., с ЕГН * /по време на брака му с вторият ответник - А. Р. К., с ЕГН */, имот с пл.№ 132, в парцел ХХІІІ, с площ от 269.10 кв.м., кв. 30 по ЗРП на гр.Д., при граници на имота:изток-У. Б.; север-имот с пл.№ 131 на Я. Д. Д., Д. Д., Б. Д. Д.; запад-имот пл.№ 130 на н-ци Д.; юг-имот пл.№ 133 и имот пл.№ 134 на З. Сл.З., поради това закупения имот станал "СИО"-по смисъла на СК. Твърди, че в Скица № 125/15.06.1966г. е отразено, че парцел V, кв.31 по стария ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № 3670/11.12.1965г. е записан на бащата на ищеца: С. Р. Д., въз основа на Нотариален акт № 20/17.05.1962 г., тя се издава за виза и план, а в нея са очертани границите на парцел V, кв.31, който на юг граничи с парцел VІІІ-159. Границата между тях е права линия. Твърди, че според Скица № 99/12.02.2010г. парцел ХХІХ, в кв. 30 по ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., има площ от 438 кв.м. и е записан на Я.Д. Д., Д. Д. Д. и Б. Д. Д., въз основа на Нотариален акт № 38 от 20.10.1971г., при граници: УПИ ХХХ; УПИ ХХІІІ, УПИ XXVIII на С. А. А.; улица. Границата на парцела на юг също е права линия. Твърди, че в Скица на поземлен имот № 11099/22.06.2012г., издадена за съседен ПИ с идентификатор 20465.502.135 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г. е отразено, че ПИ с идентификатор 20465.502.131-чийто съсобственик е ищеца, на юг граничи с ПИ с идентификатор 20465.502.132-собственост на ответниците, като границата им също е права линия. Твърди, че това е правилната граница между ПИ на страните, собствеността над които се доказва от всички описани по-горе нотариални актове и няма основание за промяна на регулационната граница между ПИ с идентификатор 20465.502.131 и ПИ с идентификатор 20465.502.132, въпреки това според Скица на ПИ № 15-497310/17.11.2015г., издадена въз основа на действащите: КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., ПИ с идентификатор 20465.502.131, чийто съсобственик е ищеца, има площ от 434 кв.м., а южната му граница с ПИ с идентификатор 20465.502.132-съсобственост на ответниците, представлява наклонена линия, която от запад граничи с ПИ с идентификатор 20465.502.130, а от изток с ПИ с идентификатор 20465.502.135 и по този начин площта на ПИ с идентификатор 20465.502.131 /чийто съсобственик е ищеца/, без правно основание е намалена с 15 кв.м., повдигнати в зелен цвят на Скица на ПИ № 11099/22.06.2012 г., което е основание за промяна на действащите Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Д.. Твърди, че предмет на иска е имот с триъгълна форма, с площ от 15 кв.м., погрешно включени в ПИ с идентификатор 20465.502.132 /собственост на ответниците/, между регулационната граница на имотите на страните по старият план на гр.Д., утвърден със Заповед № РД-1004/06.10.1980 г. и регулационната им граница по действащите: КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г. Твърди, че относно границата между имотите на страните Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Д. съдържат непълнота и грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, което твърдение се подкрепя от обстоятелството, че в Скица на ПИ № 11099/22.06.2012 г. и Скица на ПИ № 15-497310/17.11.2015 г. изрично е посочено, че няма издадена заповед за изменение в КККР, следователно границата между имотите на страните би трябвало да е права линия, както правилно е посочена в Скица на ПИ № 11099/22.06.2012г., а не наклонена линия, както погрешно и без правно основание е отразена в Скица на ПИ № 15-497310/17.11.2015г., още повече, че досега той не е извършил разпоредителни сделки с притежаваната от него 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор 20465.502.131. Твърди, че въз основа на правна сделка по смисъла на чл.77 от ЗС, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том І, дело № 112/12.10.1971 г. на ДРС, станал собственик на 1/3 идеална част от парцел V, кв.31 по старият ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № 3670/11.12.1965г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.502.131 по действащите КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009 г., в т.ч. на 1/3 ид. част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 15 кв.м., повдигнати в зелен цвят върху Скица на ПИ № 11099/22.06.2012г. и до настоящия момент не е изгубил правото си на собственост върху процесният имот по смисъла на чл.99 от ЗС, тъй като не се е отказал от него и това право не е придобито от ответниците по реда на чл.77 от ЗС. Твърди, че този положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР е предявен срещу ответниците-съпрузи, тъй като от Скица на ПИ № 15-497310/17.11.2015г., е видно, че процесния имот погрешно е включен в очертанията на ПИ с идентификатор 20465.502.132 по действащите КККР на гр. Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., идентичен с имот пл.№ 132, образуващ парцел ХХІІІ, с площ от 269.10 кв.м., кв.30 по старият ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980 г., поради това ищеца не е съгласен със записването на процесният имот, като собственост на ответниците и счита, че е налице хипотезата на чл.54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право между страните по делото, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото.
Моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 15 кв.м., погрешно включен в ПИ с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ XXIX и УПИ ХХІІІ, кв. 30 по ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980 г. и регулационната граница между ПИ с идентификатор 20465.502.131 и ПИ с идентификатор 20465.502.132 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., който е повдигнат в зелен цвят на Скица на ПИ № 11099/22.06.2012г., както и да приеме за установено по отношение на ответниците, че в КККР на гр.Д., утвърдени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., има непълнота или грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, която следва да се отстрани по предвиден от закона ред, въз основа на влязло в сила съдебно решение. Претендира за разноски.
В о. с. з. ищеца Ч. пълномощника си – А. П. поддържа иска. Моли съда да постанови решение, с което да уважи частично предявеният положителен установителен иск за имот, повдигнат в зелен цвят на скица от 2012 г. на кадастъра в гр. С., в размер на 11.50 кв.м. и излага съображения.
В о. с. з. ответниците лично, оспорват исковата молба. С писмен отговор и писмена защита считат иска за неоснователен и недоказан. Твърдят, че ищеца е загубил всички законни права за предявяване на иск, защото са минали 36 години без да търси правата си и те са закупили имота без тежести и ипотеки и излагат съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от удостоверение за идентичност на лице с различни имена №000000197/28.02.2011г. на Община-Д., че имената Ч. Ч. Д., С. С. Д. и Д. Д. Д. са имена на едно и също лице.
Според удостоверение за наследници изх. № 1546/26.11.2015г. на Община-Д. ищеца е законен наследник-син на С. Р. Д.-б. ж. на гр.Д.- роден на * г., починал на 22.12.1972г.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 20, том І, дело № 53/17.05.1962г. на Девински народен съдия, Сюлейман Рашидов Д. жител на гр. Д. е признат за собственик по наследство, давност и делба на парцел V, пл.№ 160, в кв.31 по плана на гр.Д., който е образуван от парцел VІІ, пл. 200, кв. 14 по стария план на гр. Д., с площ от 531 кв.м. Новия парцел има следните граници: изток-С. И.; запад-М. Х. С.; юг-Ш. Ш. Д.; север-улица, с неуредени регулационни сметки.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том І, дело № 0112/12.10.1971 г. на ДРС, С. Р. Д. е продал на С. С. Д. следния недвижим имот: втория етаж от жилищна сграда, застроена на парцел V, кв.31 по плана на гр.Д., както и една трета идеална част от дворно място-застроено и незастроено, при съседи: улица, С. И. и Н. А..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том І, дело № 24/07.03.1983г. на ДРС, Т. Д. К. от гр.Д. дарява на племенницата си: Ю. Д. Д., собственият си недвижим имот, състоящ се от една трета идеална част от парцел V, пл.№ 160, кв.31 по плана на гр. Д., със застроено и незастроено место за целия парцел 531 кв.м. и приземния етаж от жилищната сграда застроен на този парцел, при съседи: И. С., улица, Д., а с Нотариален акт за покупко-продажба на застроен недвижим имот - в регулация № 15, том І, рег.№ 28, дело № 45/09.02.2000г. на ДРС, Ю. Ч. Д. е продала на баща си: Ч. Ч. Д., свой собствен застроен недвижим имот: Приземен/избен/ етаж от жилищна сграда, състояща се от избен етаж и 2 жилищни етажа, със застроена площ от 110 кв.м., намираща се в имот с пл.№ 131, с площ от 312 кв.м., образуващ парцел ХХІХ-126, 131, 132, 1553, с площ от 438 кв.м., в кв. 30 по сега действащия ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., идентичен с имот пл.№ 160, образуващ парцел V-160, кв.31 по старият ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965г., при граници: север-У. Б.; изток-имот пл.№ 135 на О. Ш. Д.; юг-имот пл.№ 132 на Р. Н. К.; запад-имот пл.№ 126 на С.А. А..
Установява се, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит Ч. покупко-продажба № 94, том І, дело № 391/25.06.1997г. на ДРС, С. Т. Г., С. Т. Р., А.Т. Г., З. Т. Б., С. Т. Г., З. Т. Г.- всички от гр.Д. продали на първият ответник: Р. Н. К., с ЕГН * имот с пл.№ 132, в кв. 30, в парцел ХХІІІ, с площ от 269.1 кв.м., при граници на имота:изток-У. Б.; север-имот с пл.№ 131 на Я. Д. Д., Д. Д. и Б. Д. Д.; запад-имот пл.№ 130 на н-ци Д.; юг-имот пл.№ 133 и имот пл.№ 134 на З. Сл.З..
Издадена е скица на парцел V, в кв. 31 по плана на гр. Д., записан на С. Р. Д., въз основа на Нотариален акт № 20/17.05.1962 г.
Според скица на поземлен имот № 11099/22.06.2012г., издадена за ПИ с идентификатор 20465.502.135 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., имота е с площ от 436 кв.м., собственост на О. Ш. Д.-нотариален акт № 21, том І, рег. 18, дело № 65/25.05.1981 г. на ДРС.
Според Скица № 99/12.02.2010г. имот ХХІХ по кадастрален и регулационен план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. е записан на Я.Д. Д., Д. Д. Д. и Б. Д. Д., с площ от 438 кв.м., въз основа на Нотариален акт № 38 от 20.10.1971г., при граници: УПИ ХХХ; УПИ ХХІІІ- за жил. строителство, УПИ XXVIII- С. А. А.; улица.
Установява се от Скица на ПИ № 15-497310/17.11.2015г., издадена от СГКК-С. за Поземлен имот с идентификатор 20465.502.131 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., с адрес на поземления имот: гр. Д., У. Б. № 20, с площ от 434 кв.м., че е записан на Ч. Ч. Д.- ид. част 1/3 от правото на собственост въз основа на Нотариален акт № 38, том І, дело № 0112/12.10.1971 г. на ДРС; Я.Д. Д. - ид. част 1/3 от правото на собственост въз основа на Нотариален акт № 38, том І, дело № 0112/12.10.1971 г. на ДРС и на Ю. Д. Д.- ид. част 1/3 от правото на собственост въз основа на Нотариален акт № 9, том І, дело № 24/07.03.1983 г. на ДРС, при съседи: имоти с №№ 20465.502.126, 20465.502.130, 20465.502.132, 20465.502.135, 20465.502.5019.
На ищеца е издадено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК изх. № */24.11.2015г. за имот пл. № 131, кв. 30 по плана от 1980 г.
Установява се от удостоверение № 500/25.06.1997г. на ОбА- Д., отдел „ТСУ и АС“, че имот с пл. № 132 в кв. 30 попада в парцел ХХІІІ- отреден за жилищно строителство. Имот с пл. № 132 в кв. 30 по плана на гр. Д. в разписната книга на съвета е заведен на наследници на М. и Т. Г., съгласно решение № 277/12.03.1996г. на ДРС, имота е с площ от 269.1 кв.м., при граници: изток-У. Б.; запад-имот пл.№ 130 на н-ци Д.; север-имот с пл.№ 131 на Я. Д. Д., Д. Д. и Б. Д. Д.; юг-имот пл.№ 133 и имот пл.№ 134 на З. Сл.З..
По Скица на ПИ № 15-426780/02.10.2015г. от СГКК-С. за Поземлен имот с идентификатор 20465.502.132 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., с адрес на поземления имот: гр. Д., У. К. В. № 22, имота е с площ от 269 кв.м., записан на Р. Н. К.- няма данни за идеалните части, въз основа на Нотариален акт № 94, том І, дело № 391/25.05.1997 г. на ДРС; при съседи: имоти с №№ 20465.502.130, 20465.502.133, 20465.502.5022, 20465.502.134, 20465.502.135, 20465.502.131.
Според удостоверение изх. № 464/01.09.1995г. на отдел „ТСУиБ“ при ОбА-Д. имот пл. № 132 в кв. 30 по действащия регулационен план на гр. Д. в разписната книга на съвета е записан на наследници на М. Т. Г.. По регулационния план на гр. Д. от 1965 г. имотът е идентичен с имот пл. № 159 в кв. 31. В разписната книга имот пл. № 159 от стария план от 1965 г. е записан на наследници на Т. А. Г.. По регулационния план от 1916 г. имот пл. № 132 е идентиен с част от имот пл. № 200 и част от имот пл. № 202. В разписната книга от 1916г. имот пл. № 200 е записан на А. Д., имот с пл. № 202 е записан на С. К.- баща на Т. А. Г.. Квадратурата на имот с пл. № 202 от 1916 г. е 383.50 кв.м.
На наследниците на Т. Г. от гр. Д. са издадени удостоверение изх. № 151/24.06.1997 г., че е деклариран в Данъчна служба – Д. имот- парцел в гр. Д., на У. К. В. с площ от 269.1 кв.м. и два броя скици за имот № 135 и № 132 по кадастралния план от 1958г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че: 1. Площта на процесния имот с триъгълна форма, повдигнат в зелен цвят на скица на ПИ № 11099/22.06.2012 г. на СГКК- С. е в размер на 11.50 кв.м.; 2.Процесният имот на скица на ПИ № 11099/22.06.2012 г. на СГКК- гр. С. в зелен цвят, попада в площта на УПИ ХХІХ-131, кв.30 по ПУП на гр. Д.. 3. Процесният по делото имот, повдигнат в зелен цвят, не попада в рамките на парцел V-160, кв.31 по ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965 г., описан в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том I, дело №112/12.10.1971 г. на ДРС.
Към заключението вещото лице е изготвило комбинирана скица-копие от ЗРП на гр. Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965г., в която процесният имот с триъгълна форма и с площ от 11.50 кв.м. е повдигнат в зелен цвят, а парцел V - 160, кв.31 по ЗРП на гр.Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965 г. е повдигнат с червен контур.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена допълнителна СТЕ, съдът прие за установено, че: 1. Не са открити данни за уреждане на регулачни сметки във връзка със спорната част от имота. 2. Площта на парцел V-160 по плана на гр. Д. от 1965 г., измерена графично от скица е в размер на 413.50 кв. м. Площта на УПИ XXIX по плана от 1980 г., измерена графично от скица е в размер на 437.10 кв. м. Площта на УПИ ХХІІІ за жилищно строителство по плана от 1980 г., измерена графично от скица е в размер на 1748.00 кв.м. Площта на ПИ с идентификатор 20465.502.131 по действащата кадастрална карта на гр. Д. от 2009 г. е в размер на 434 кв.м. Площта на ПИ с идентификатор 20465.502.132 по действащата кадастрална карта на гр. Д. от 2009 г. е в размер на 269 кв. м.
В о. с. з. вещото лице уточнява, че при направен оглед на място в присъствие на страните е констатирало, че процесния триъгълник, повдигнат в зелен цвят на скицата /лист 15 по делото/ представлява оградено с паянтова ограда парче земя, което се намира точно в подножието на висока над 3 метра подпорна стена и в основата й се намира процесния имот. Между имотите на ищеца и ответника има доста голяма денивелация, заради която е изградена и подпорната стена, като процесния имот в триъгълна форма попада на нивото на имота на ответниците с идентификатор 132. Процесния имот не е обработван, ограден е с паянтова ограда от ищеца.
Съдът възприема заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени, същите не са оспорени от страните.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К., съдът прие за установено, че процесния имот представлява път. Когато Д. са живяли в старата къща и там нямало вход и изход и през този път минавали с животни. Този път сега не съществува, не може да се мине. Сега не съществуват старите къщи на Д. и Г., те са съборени, а преди са били къщи- близнак. В имота на Д. има подпорна стена, строена преди 1970г. Мястото под подпорната стена е използвано от Д., оставили са го да го ползват за път. Входа на къщата на Г. е от към У. К. В..
От показанията на разпитания по делото свидетел З. Г., съдът прие за установено, че двамата му братя С. и А., вече покойници, са продали имот на Р. К.. Той е живял в този имот от как се е родил до 1963 г. Според свидетеля спорното място се намира в имота на Р. К. от северната страна, не е заградено, в момента незнае кой го ползва. Където е спорното място няма улица. Тяхната стара къща на Г. където е израстнал не е върху този имот, тя е била къща- близнак с Д., но тази къща не е върху имота, който е продаден на ответниците. Границата на имота, който са продали на К. бил права линия.
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 54 ал.2 от ЗКИР /стара редакция ДВ бр. 49/2014 г., действаща преди последното изменение с ДВ бр. 57 от 22.07.2016 г./ е допустим, същият е частично основателен и доказан по следните съображения:
Съдът намира така предявения иск за процесуално допустим. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, задължително за съдилищата, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот, или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска не е обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /първоначална редакция/, а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска. Ето защо, доколкото в исковата молба се твърди да е налице спор за материално право по отношение на 1/3 идеална част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 15 кв. м., т. е. процесния участък от поземлен имот с идентификатор 20465.502.132, заснет в КККР като собствен на ответниците, предявеният положителен установителен иск е такъв с правна квалификация чл. 54, ал.2 от ЗКИР / ДВ бр. 49 от 2014 г./ и е процесуално допустим.
Претенцията на ищеца е обоснована с наличие на грешка при отразяване на собствения му имот в КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009г., при което част от имота му 1/3 идеална част от 15 кв. м. е заснета погрешно като част от имота на ответниците и която спорна площ е с триъгълна форма, включена в ПИ с идентификатор 20465.502.132 - собственост на ответниците. Спор няма, че ищеца е собственик на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор 20465.502.131, а ПИ с идентификатор 20465.502.132 е съсобственост на ответниците.
Спорът за принадлежността на правото на собственост се разрешава според представените доказателства, удостоверяващи придобиването на правото към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., както и момента на предявяване на иска, като следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост /мотиви към т.4 Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. В тежест на ищцовата страна е да установи, че към този момент е налице непълнота или грешка като границите на имота са нанесени неправилно и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на правата му. Когато непълнотата или грешката в плана е свързано със спор за имуществено право, поправянето й следва да се извърши след решаването му по съдебен ред.
Съгласно чл. 54 ал.2 от ЗКИР / ДВ бр. 49 от 2014 г./ когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ бр. 49/2014 г./ е положителен установителен иск за собственост към момента на приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри, възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на правото на собственост до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, както и по-горе е посочено. С него се цели установяване, че кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки относно границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти. Предмет на иска е установяване, че ищецът е собственик на имота към тези моменти, което изисква доказване правното основание за придобиване на вещните права. Този иск е свързан със спор за имуществено право и има за цел да установи точния обем на правата върху процесния имот. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. С Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, така че регулационните граници да се трансформират в имотни. За да се установи дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, е необходимо да се изследват всички последователни регулационни промени, както и всички други факти, водещи до промяна на границите. От заключенията на вещото лице се установи, че площта на процесния имот с триъгълна форма е в размер на 11.50 кв.м., повдигнат в зелен цвят на скица към СТЕ /л.55 по делото/, който попада в площта на УПИ ХХІХ-131, кв.30 по ПУП на гр. Д. и не попада в рамките на парцел V-160, кв.31 по ЗРП на гр. Д., утвърден със Заповед № 3670/11.12.1965 г., описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том I, дело №112/12.10.1971 г. на ДРС.
Данните от кадастъра при съдебни спорове имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права. Затова и в исковите съдебни производства, вкл. и настоящото, изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ. Отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред / Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК/ още повече, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том І, дело № 112/12.10.1971 г. на ДРС ищецът е придобил въз основа на правна сделка по смисъла на чл.77 от ЗС правото на собственост върху имота - 1/3 идеална част от парцел V, кв.31 по старият ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № 3670/11.12.1965г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.502.131 по действащите КККР на гр.Д., одобрени със Заповед РД-18-90/18.12.2009 г., в т.ч. на 1/3 ид. част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 11.50 кв. м. По делото са ангажирани гласни доказателства, противоречиви са показанията на свидетелите К. и Г. относно собствеността на процесния имот, свид. К. твърди, че процесния имот се ползва от ищеца, а свид. Г. не знае от кого се ползва в момента имота. Други данни за тези обстоятелства, освен констатираното от вещото лице при огледа на имота, че процесния имот е заграден от ищеца с паянтова ограда, няма. По отношение на площта на двата парцела вещото лице с допълнителна СТЕ е посочило, че площта на парцел V-160 по плана на гр. Д. от 1965 г., измерена графично от скица е в размер на 413.50 кв. м.; площта на УПИ XXIX по плана от 1980 г., измерена графично от скица е в размер на 437.10 кв. м.; площта на УПИ ХХІІІ за жилищно строителство по плана от 1980 г., измерена графично от скица е в размер на 1748.00 кв.м.; площта на ПИ с идентификатор 20465.502.131 по действащата кадастрална карта на гр. Д. от 2009 г. е в размер на 434 кв.м.; площта на ПИ с идентификатор 20465.502.132 по действащата кадастрална карта на гр. Д. от 2009 г. е в размер на 269 кв.м. Липсват други доказателства по какви причини площите на имотите на страните са се променили – увеличили, намалили. Но се установи, че няма данни за уреждане на регулачни сметки във връзка със спорната част от имота.
Установи се по делото, че действително е допусната грешка в КККР на гр. Д. одобрени със заповед № РД 18-90/18.12.2009г. и процесния имот с площ от 11.50 кв.м., отразен по скица към СТЕ /л.55 по делото/ според СТЕ погрешно е включен в очертанията в имота на ответниците - ПИ с идентификатор 20465.502.132 по действащата КККР на гр. Д..
Съдът намира, че иска е частично основателен за претенцията на ищеца за собственост на 1/3 идеална част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 11.50 кв.м., а в останалата част до претендиратата 1/3 идеална част от този имот в размер на 15 кв.м. иска е неоснователен.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 11.50 кв. м., погрешно включен в ПИ с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ XXIX и УПИ ХХІІІ, кв. 30 по ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980 г. и регулационната граница между ПИ с идентификатор 20465.502.131 и ПИ с идентификатор 20465.502.132 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., който е повдигнат в зелен цвят на скица, приложена към заключението на вещото лице по СТЕ /л.55 по делото /, както и че при утвърждаване на кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., е допусната кадастрална грешка като погрешно процесния имот е включен в ПИ с идентификатор 20465.502.132, а в останалата част за разликата над уважената част от иска до претенцията на 1/3 идеална част от процесния имот записан погрешно като поземлен имот с идентификатор 20465.502.132 в размер на 15 кв. м., ще следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ще следва на основание чл. 115 ал.2 от ЗС да се определи шестмесечен срок на ищеца, считано от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Агенция по вписванията – Д. по представен от него препис от решението. Ще следва да се укажат последиците от невписване на решението в този срок, че вписването на исковата молба губи действието си.
Ищеца е направил разноски в общ размер на 600 лева. Ответниците не са представили доказателства за разноски. С оглед изхода на делото - частично уважаване на иска, ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 400.00 лева - разноски по компенсация и след прихващане.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. К., с ЕГН * и А. Р. К., с ЕГН * - двамата от гр. Д., обл. С., У. Ш. № 36, че Ч. Ч. Д., с ЕГН * от гр. Д., обл. С., У. Б. № 20 е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот с триъгълна форма и площ от 11.50 кв. м., погрешно включен в ПИ с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ XXIX и УПИ ХХІІІ, кв. 30 по ЗРП на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980 г. и регулационната граница между ПИ с идентификатор 20465.502.131 и ПИ с идентификатор 20465.502.132 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., който е повдигнат в зелен цвят на скица, приложена към заключението на вещото лице по СТЕ /л.55 по делото, която е неразделна част от настоящото решение/, както и че при утвърждаване на кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., е допусната кадастрална грешка като погрешно процесния имот е включен в ПИ с идентификатор 20465.502.132, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважената част от иска до претенцията на 1/3 идеална част от процесния имот записан погрешно като поземлен имот с идентификатор 20465.502.132 в размер на 15 кв. м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 115 ал.2 от ЗС шестмесечен срок на ищеца Ч. Ч. Д., с ЕГН * от гр. Д., обл. С., У. Б. № 20, считано от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Агенция по вписванията – Д. по представен от него препис от решението, като указва последиците от невписване на решението в този срок, а именно: вписването на исковата молба губи действието си.
ПРИЕМА като неразделна част към решението скицата към СТЕ на вещото лице А. С. /л.55 по делото/.
ОСЪЖДА Р. Н. К., с ЕГН * и А. Р. К., с ЕГН * - двамата от гр. Д., обл. С., У. Ш. № 36 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА Ч. Ч. Д., с ЕГН * от гр. Д., обл. С., У. Б. № 20 сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ - разноски по компенсация и след прихващане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението.


СЪДИЯ :