И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.357, във връзка с чл. 128, т.2 от КТ с цена на иска 438.53 лева; по чл. 226 А.3 във връзка с А.2 от КТ, във връзка с чл. 350 А.1 от КТ с цена на иска 5000 лева и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 00010/03.10.2005г. е била назначена на работа при ответника на длъжността „сервитьор и барман в питейно заведение” безсрочно и със Заповед №00017/15.08.2012г. на Р. З. С. е било прекратено трудовото и правоотношение, на основание чл.325, А.1, т.1 от КТ, считано от 15.08.2012г., в която заповед не е посочено изплащане на неизплатени трудови възнаграждения до прекратяването на трудовото правоотношение с цитираната заповед, въпреки че към датата на прекратяване на трудовия договор не са изплатени трудовите възнаграждения за: част от м.юли 2012г. и за м. август 2012г. - 10 работни дни. Твърди, че многократно е настоявала пред ответника да й се изплатят начислените трудови възнаграждения, но ответника отказвал и по повод на това е потърсила съдействието на Д. „. по Т. Г.П..., Отдел Г. С., от където е било направено задължително предписание до работодателят "Р. С." да изплати трудовото възнаграждение и излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което осъди Р. З. С., действащ като „Р. С." с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление - Г.Д., обл.С., К. Н., У. Л. Д. № 5, да и заплати сумите: 438.53 лева - неизплатено трудово възнаграждение за действително отработени дни за месец юли 2012г. до 15.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 933.91лв., считано от 15.08.2012г. до 02.01.2013г., както и законната лихва върху сумата от 438.53 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на пълния размер на сумата; 21.39 лева - мораторна лихва /лихва за забава/ върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото; 5000 лева - обезщетение по чл.226, А.З във връзка с А.2 от КТ във връзка с чл.350, А.1 от КТ, поради незаконно задържане на трудовата и книжка, за времето от деня на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №00017/15.08.2012г. до предаване на трудовата и книжка. Моли ответника Р. З. С., като работодател "Р. С." да бъде осъден да и предаде /върне/ трудовата книжка съгласно чл.350, А.1 от КТ, която задържа незаконно. Претендира и за разноски.
В о. с. з. ответникът Ч. пълномощника си А. З... Ч... оспорва иска в частта за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение по чл. 226 от КТ, тъй като на 20.08.2012г. трудовата и книжка е върната и това е отразено в заповедта за прекратяване на трудовия договор и след тази дата ответника не е получавал трудовата книжка, за да се ангажира отговорност. Не оспорва иска за претендираната сума от 648.60 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение и излага съображения.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „сервитьор и барман в питейно заведение”, за което е сключила трудов договор № 10/03.10.2005г.
Не се спори, че със Заповед № 00017/15.08.2012г. на основание чл. 325 А.1 т.1 от КТ ответника е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 15.08.2012г.
Установява се от служебна бележка изх. № 5/11.09.2012г., че ищцата е работила в „Р. С.” за периода от м. август 2011г. до м. юли 2012г. вкл. с брутна заплата – 380.48 лева.
Ищцата на 14.09.2012г. е подала жалба до Д. „. по Т. –П..., с която моли да бъде извършена проверка в „Р. С.” относно обстоятелството, че трудовата и книжка не е върната.
С писмо изх. № 0058-8839/30.08.2012г. на Д. „. по Т. – П... е уведомена ищцата, че по повод нейна писмена жалба В. № 0058-8526/21.08.2012г. е извършена проверка на „Р. С.”- Д. и е констатирано забавено изплащане на трудовите възнаграждение за месеците юни и юли 2012г., които са начислени във ведомостите, но не са изплатени и за отстраняване на констатираните нарушения са предприети принудителни административни мерки, дадено е задължително за изпълнение предписание да бъдат изплатени трудовите и възнаграждения за месеците юни и юли 2012г, със срок на изпълнение до 14.09.2012г.
Според прокотол изх. № 2912/05.10.2012г. на Д. „. по Т. – П... за извършена проверка от 13.09.2012г. при извършената проверка на 13.09.2012г. се установило, че трудовата книжка на Б. Г. се намира при работодателя „Р. С.” и в нея са нанесени данните, свързани с прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 15.08.2012г., но не е върната. Дадени са задължителни за изпълнение предписания да бъде върната трудовата и книжка, със срок на изпълнение до 10.10.2012г. и да бъдат изплатени трудовите и възнаграждения, със срок на изпълнение до 19.10.2012г.
С писмо изх. № 0058-9797/08.10.2012г. на Д. „. по Т. – П... е уведомена ищцата, че по повод нейна писмена жалба с В. № 0058-9182/17.09.2012г. е извършена проверка на „Р. С.”- Д. и при извършената проверка на 13.09.2012г. се установило, че трудовата и книжка се намира у работодателя и в нея са нанесени данните, свързани с прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 15.08.2012г., но не е върната. За констатираното нарушение е потърсена административно наказателна отговорност от работодателя и е дадено задължително за изпълнение предписание да бъде върната трудовата и книжка, със срок на изпълнение до 10.10.2012г. Констатирано е забавено изплащане на трудовите и възнаграждения за месеците юни и юли 2012г, които са начислени във ведомостите, но не са изплатени. Дадени са задължителни за изпълнение предписания да бъдат изплатени трудовите и възнаграждения, със срок на изпълнение до 14.09.2012г. По време на проверката се установило, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения за месеците юни и юли 2012г. – не е изпълнил дадените му задължителни за изпълнение предписания, за което му е потърсена административно наказателна отговорност. По време на проверката е констатирано и забавено изплащане на трудовото и възнаграждение за месец август 2012г., за отстраняване на констатираното нарушение са предприети принудителни административни мерки и е дадено задължително за изпълнение предписание да бъде изплатено трудовото и възнаграждение за месец август 2012г., със срок на изпълнение до 19.10.2012г.
По делото е представен трудов договор № 09/22.08.2012г., сключен между ООД „Б... – 7679” Г. Д., представлявано от М... Н... К... – работодател и ищцата по делото на длъжността „сервитьор” на основание чл. 70 А.1 във връзка с чл. 67 А.1 т.1 от КТ, със срок на изпитване до 22.02.2013г.
По делото са представени две писма- покани от 12.09.2012г. и от 04.10.2012г., изпратени от Р. З. С., в качеството му на управител на „Р. С.” Г. Д. до Б. А. Г., с които моли да се яви в три- дневен срок за получаване на дължимото трудово възнаграждение и оформяне на документите. Писмото от 12.09.2012г. ищцата отказала да го получи и отказа оформян с имената и подписите на двама свидетели, а писмото от 04.10.2012г е получено от ищцата на 05.10.2012г.
От Д. „. по Т. П... с писмо изх. № 0058-0131/07.01.2013г. са изпратени наличните документи във връзка с извършената проверка на „Р. С.” Г. Д., съдържаща протоколи от извършени проверки, жалби, справка, заповеди, писма, възражение, копие от трудова книжка.
Представени са разходни касови ордери, издадени от „Р. С.” - три броя с №№ 11/28.09.2012г. за сумата от 292.51 лева- депонирана заплата за м. юни 2012г. на Б. Г.; 9/28.09.2012г. за сумата от 292.51 лева- депонирана заплата за м. юли 2012г. на Б. Г. и 10/28.09.2012г. за сумата от 63.58 лева- депонирана заплата за м. август 2012г. на Б. Г.
Според справка за движение по сметка на Б. А. Г. за периода от 01.01.2013г. до 04.01.2013г., Р. З. С. е превел на 04.01.2013г. по сметка на Б. Г. сумата от 499.16 лева.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищцата отговаря, че се е подписала в заповед № 17/15.08.2012г. и записала текста „получих трудовата книжка на 20.08.2012г.” и се подписала. Трудовата книжка я взела от счетоводителката, защото ответника я пратил на тази дата, книжката била оформена и подпечатана и трябвало само да се сложи подпис от работодателят. Тя отишла на 20.08.2012г. при ответника, той и казал да остави трудовата книжка за подпис и да отиде на другия ден. След пет дни пак отишла при ответника и поискала трудовата книжка за да я представи в 7- дневен срок пред БТ. Той и отказал, след това се обърнала към Инспекцията по труда. Получила е само едно писмо с изх. № 17/04.10.2012г. Относно писмо - покана от № 17/12.09.2012г. и отразеното „отказ за получаване писмо- покана” заявява, че не е вярно, че е отказала да получи писмо - покана от 12.09.2012г. в присъствието на двамата свидетели – И... З... и А... К..., тези лица не е срещала. До момента трудовата книжка не е върната. Не може да започне работа без трудова книжка.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответника отговаря, че трудовата книжка сега се намира в заведението, което е запечатано и не работи. На 20.08.2012г. ищцата е отишла при счетоводителката, получила трудовата си книжка, отишла в заведението и е предала на някоя от сервитьорките. След това няколко пъти я канил да си оправят отношенията.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Брутното трудово възнаграждение на ищцата Б. А. Г. за периода от 01.06.2012г. до 15.08.2012г. по месеци е както следва: за месец юни 2012г. – брутно трудово възнаграждение - 380.48 лева, нетно трудово възнаграждение – 292.51 лева; за месец юли 2012г. – брутно трудово възнаграждение - 380.48 лева, нетно трудово възнаграждение – 292.51 лева; за месец август 2012г. – брутно трудово възнаграждение - 82.71 лева, нетно трудово възнаграждение – 63.58 лева. 2. Общият размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.06.2012г. до 15.08.2012г. е 843.67 лева, Нетното трудово възнаграждение за същия период е 648.60 лева. 3. За периода от 01.06.2012г. до 15.08.2012г. не е изплащано трудово възнаграждение на Б... Г... 4. Общият размер на неизплатеното трудово възнаграждение на Б. Г. за периода от 01.06.2012г. до 15.08.2012г. е 648.60 лева. 5. Общият размер на дължимата се мораторна лихва /лихва за забава/ върху неизплатеното трудово възнаграждение на Б. Г., начислена за всеки месец поотделно от 1 число на следващия месец до 10.10.2012г. датата на постъпване на исковата молба в ДРС, е както следва: върху сумата 292.51 лева от 01.07.2012г. до 10.10.2012г. лихвата е 8.42 лева; върху сумата 292.51 лева от 01.08.2012г. до 10.10.2012г. лихвата е 5.86 лева; върху сумата 63.58 лева от 01.09.2012г. до 10.10.2012г. лихвата е 0.72 лева. Всичко лихва – 15.00 лева. 6. Общият размер на дължимото обезщетение по чл. 226 А.3 във връзка с А.2 от КТ за невърната трудова книжка е 380.48 лева. Лихвата върху сумата от 380.48 лева от 01.10.2012г. до 10.10.2012г. е в размер на 1.07 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Представени са ведомости за заплати за месеците юни, юли и август 2012г. и оборотна ведомост за периода от 01.09.2012г. до 30.09.2012г., които са били обект на внимание при изготвяне на заключение на СИЕ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В. О. на длъжност „старши инспектор” и Ю. Д. на длъжност „старши инспектор” към Д. „ИТ”-П..., отдел С. се установява, че по подадени жалби за неизплатени трудови възнаграждения от ищцата против ответника извършили проверка на „Р. С.” в К. Н., в заведението, което се намира на центъра. От показанията на свидетелите се потвърждават данните по гореописаните протоколи за извършени проверки. На 13.09.2012г. на място в обекта, в К. Н. свидетелите извършили наново проверка, при която от разговор с работодателят се установило, че трудовата книжка на Б. Г. се намира при работодателят, който предоставил на проверяващите трудовата книжка, направили копие и работодателят е заверил. Р. С. отричал, че трудовата книжка не е при него, след като поговорили, той показал трудовата книжка, казал, че ищцата му дължи пари, записани в тетрадка за дадени вересии, които тя е давала.
Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:
По иска по чл. 128, т.2 от КТ:
Съдът намира, че искът по чл. 128, А.1, т.2 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, А.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, А.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата е престирала работна сила през периода от месец юни 2012г. до 15.08.2012г. при работодателя си - ответника. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото й се трудово възнаграждение за претендирания период. От заключението на вещото лице се установява, че нетното трудово възнаграждение за претендирания период е 648.60 лева, установи се, че след изготвяне на заключението на вещото лице ответника е заплатил на ищцата сумата от 495.38 лева, която след като се приспадне от 648.60 лева - нетното трудово възнаграждение на ищцата се дължи сумата от 153.22 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за посочения период. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение, затова иска е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 153.22 лева, а за разликата над тази сума до претендираната от 438.53 лева е неоснователен и недоказан.
Искът за законна лихва е частично основателен, по следните съображения:
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира предпоставките, при наличието на които възниква задължението на работодателят за плащане на трудовите възнаграждения – чл. 128 от КТ. След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, А. 2 от ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищцата и исковата молба има ролята на покана за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Следователно от поканата по аргумент по чл.84, А.2 ЗЗД - предявяване на иска – 10.10.2012г. ответника дължи законна лихва върху главницата от 648.60 лева /нетното трудово възнаграждение на ищцата/, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2012г. до 02.01.2013г. – датата на плащане на част от сумата в размер от 495.38 лева, за което е частично прекратено производството по делото в о.с.з. на 20.02.2012г. поради отказ от иска, както и законната лихва върху сумата от 153.22 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата и в тази част иска е основателен. За това претенцията на ищцата над тази част от иска за законната лихва върху сумата от 933.91лв., считано от 15.08.2012г. до 02.01.2013г., както и законната лихва върху сумата от 438.53 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на пълния размер на сумата е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Ищцата претендира за мораторна лихва от 21.39 лева върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото, по СИЕ се установи , че размера на претендираната мораторна лихва е 15.00 лева, до който размер е основателен този иск и е неоснователен в претендирания размер от 21.39 лева.
По иска по чл. 226 А.3 във връзка с А.2 от КТ, във връзка с чл. 350 А.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.350 А.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. При неизпълнение на това задължение, за него възниква друго задължение, а именно- да заплати на ищеца обезщетение по чл.226 А.2 от КТ за вредите, които той е претърпял вследствие незаконното задържане на трудовата му книжка. Съгласно разпоредбата на чл.226 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За да е основателен така предявеният иск, следва да има неправомерно задържане от страна на работодателя на трудовата книжка на работника, което не изисква установяването на виновно поведение, а е достатъчно установяване на обстоятелството, че трудовия договор между страните е прекратен и след прекратяването му липсва връщане на трудовата книжка на работника. Трудовата книжка е основният удостоверителен документ относно фактите, свързани с трудовото правоотношение. Разпоредбите на чл.350, А.1 КТ и чл.6, А.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж задължават работодателя незабавно да върне трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателя е длъжен да впише в трудовата книжка всички данни свързани с прекратяване на трудовото правоотношение (това са данните, които са посочени в текста на чл. 6 А.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/НТКТС/) и да предаде незабавно срещу подпис на работника или служителя трудовата книжка (чл. 6 А. 2 от Наредбата). Ако по различни причини трудовата книжка не може да бъде върната веднага и лично на работника или служителя, за да се освободи от последиците на своята забава, работодателя трябва да покани с писмо с обратна разписка работника или служителя да се яви лично, за да си получи трудовата книжка ( чл. 6 А. 3 от Наредбата). Трудовата книжка може да бъде изпратена на работника или служителя по пощата или да бъде предадена на определено от него лице само, ако за това има писмено съгласие (чл. 6 А. 3 от Наредбата). В настоящото производство се установи, че ответника не е изпълнил задължението си за незабавно връщане на трудовата книжка. За да се освободи от последиците на своята забава, работодателя трябва да покани с писмо с обратна разписка работника или служителя да се яви, за да си получи лично трудовата книжка. Установи се, че ответникът писмено е поканил ищцата да се яви, за получаване на дължимото трудово възнаграждение и оформяне на документите, което навежда на извода, че ответникът не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 6 А. 3 от НТКТС, тъй като в тези писма не става въпрос за получаване на трудова книжка, поради което след 20.08.2012г. е налице незаконно задържане на трудовата книжка. За уважаване на предявения иск по чл.226, А.2 от КТ, следва да е доказано и наличието на реално претърпени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка. Вредите следва да се изразяват в невъзможността на работника или служителя да започне работа по друго трудово правоотношение или лицето да е затруднено при сключване на нов трудов договор. В нормата на чл.226 А.2 и А.3 от КТ се презумира, както настъпването на вредите, така и техния размер, без да е необходимо да се доказват от ищеца, достатъчно е обективното неизпълнение на задължението за връщане на трудовата книжка, за да възникне в полза на работника или служителя правото на обезщетение. Ответникът не е върнал трудовата книжка на ищцата все още, както сам признава в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК. Установи се, че трудовата книжка не е получена от ищцата. Вярно, че в Заповед № 00017/15.08.2012г., издадена на основание чл. 325 А.1 т.1 от КТ е записано, че на 20.08.2012г. ищцата е получила трудовата си книжка, но с оглед данните в прокотол за извършена проверка от 13.09.2012г. на Д. „. по Т. – П... /л.66/, обясненията на ищцата по реда на чл.176 от ГПК, че в деня на получаване на трудовата книжка -20.08.2012г. я върнала обратно на работодателя за подпис, които твърдения не бяха оспорени, обясненията и на ответника по реда на чл.176 от ГПК, следва, че от 20.08.2012г. до настоящем трудовата книжка на ищцата не е върната от ответника. Следователно, за периода от 20.08.2012г. до приключване на делото – 20.02.2013г. е налице незаконно задържане на трудовата книжка. За този период дължимото от ответника обезщетение е в размер на 2283.00 лева, съобразно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата – 380.48 лева. Общо дължимото се обезщетение от ответника на ищцата възлиза на сумата от 2283.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, за периода от 20.08.2012г. до 20.02.2013г. За разликата над размера от 2283.00 лева до претендираните 5000.00 лева за периода от 15.08.2012год. до предаване на трудовата книжка, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите, както следва: 153.22 лева – представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за част от м. 07.2012г. до 15.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 648.60 лева /нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.06.2012г. до 15.08.2012г./, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2012г. до 02.01.2013г. – датата на плащане на част от сумата в размер от 495.38 лева, както и законната лихва върху сумата от 153.22 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата; 15.00 лева - мораторна лихва /лихва за забава/ върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото; 2283.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, за периода от 20.08.2012г. до 20.02.2013г. Ще следва да се отхвърлят предявените искове за разликата над уважените размери до претендираните, както следва: 438.53 лева - неизплатено трудово възнаграждение за действително отработени дни за месец юли 2012г. до 15.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 933.91лв., считано от 15.08.2012г. до 02.01.2013г., както и законната лихва върху сумата от 438.53 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на пълния размер на сумата; 21.39 лева - мораторна лихва /лихва за забава/ върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото; 5000 лева - обезщетение по чл.226, А.З във връзка с А.2 от КТ във връзка с чл.350, А.1 от КТ, поради незаконно задържане на трудовата книжка, за времето от деня на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №00017/15.08.2012г. до предаване на трудовата и книжка като неоснователни и недоказани.
Ищцата е направила разноски 250 лева, а ответника 186 лева, с оглед частичното уважаване и отхвърляне на исковата претенция, на ищцата се дължат разноски 112.25 лева, а на ответника се дължат 102.48 лева, ще следва на основание чл. 78, А.1 и А.3 от ГПК по компенсация и след прихващане да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 9.80 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени държавните такси, за това ще следва на основание чл.78, А.6 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да се осъди ответника да заплати сумата от 142.00 лева – държавна такса 4 на сто върху уважените размери на исковете /50лв. за иска по чл.225 от КТ и 92 лв. за иска по чл. 226 А.3 във връзка с А.2 от КТ/ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р. З. С., действащ като „Р. С.”, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., К. Н., У. Л. Д. № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Г., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., К. Н., У. Л. Д. № 10, Ч. пълномощника й А. Е. С. сумите: 153.22 лева /сто петдесет и три лева и 22 ст./- начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за част от м.07.2012г. до 15.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 648.60 лева /нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.06.2012г. до 15.08.2012г./, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2012г. до 02.01.2013г., както и законната лихва върху главницата от 153.22 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата; 15.00 лева /петнадесет лева/- мораторна лихва върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото; 2283.00 лева /две хиляди двеста осемдесет и три лева/- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, за периода от 20.08.2012г. до 20.02.2013г. и 9.80 лева /девет лева и 80 ст./- разноски по компенсация и след прихващане
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А. Г., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., К. Н., У. Л. Д. № 10, Ч. пълномощника й А. Е. С. против Р. З. С., действащ като „Р. С.”, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., К. Н., У. Л. Д. № 5 искове за разликата над уважените размери, посочени по-горе до претендираните, както следва: 438.53 лева - неизплатено трудово възнаграждение за действително отработени за месец юли 2012г. до 15.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 933.91лв., считано от 15.08.2012г. до 02.01.2013г., както и законната лихва върху сумата от 438.53 лева, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на пълния размер на сумата; 21.39 лева - мораторна лихва върху всяко неизплатено месечно възнаграждение, считано от последното число на съответния месец до датата на завеждане на делото; 5000 лева - обезщетение по чл.226, А.З във връзка с А.2 от КТ във връзка с чл.350, А.1 от КТ, поради незаконно задържане на трудовата книжка, за времето от деня на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №00017/15.08.2012г. до предаване на трудовата и книжка КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р. З. С., действащ като „Р. С.”, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: Г. Д., обл. С., К. Н., У. Л. Д. № 5 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 142.00 лева /сто четиридесет и два лева/– държавни такси 4 на сто върху уважените размери на исковете, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.


СЪДИЯ :