И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е образувано по предявени трудови искове по чл. 242, вр. чл. 128, т. 2 от КТ, с цена на иска в общ размер на 2948.91 лева за заплащане на трудови възнаграждения; обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ – 981.00 лева; по чл.86 ЗЗД – мораторни лихви върху претендираните размери на главниците, считано от датите на падежите им /изрично посочени в исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите, както и законната лихва върху сумата от 981.00 лева, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищцата твърди в исковата си молба, че по силата на сключен трудов договор с ответното дружество „. Г. О. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с.М., О.Д., О.С., П. от управителите си Г. Г. Г. и Д. А. Д., на 15.03.2010г. е била назначена на длъжност „управител склад“ на пълно работно време, с продължителност на работния ден от 8 часа. Твърди, че постъпила на работа на 15.03.2010г., като ответното дружество й е възложило да изпълнява служебните си задължения в седалището на дружеството, находящо се в с. М., община Д. с първоначално уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв., като след добавяне на 5.40 % за непрекъснат трудов стаж в размер на 21.60 лв., тя е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 421.60 лв. Твърди, че впоследствие с подписването на допълнително трудово споразумение е уговорено нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лв., което възнаграждение е уговорено да се изплаша до 30-то число на месеца, следващ отработения месец. Твърди, че добросъвестно си е изпълнявала служебните задължения, като от месец април 2018 за период от 7 месеца ответното дружество престава изцяло да изплаща дължимото й месечно трудово възнаграждение, без тя да има вина за преустановяването на плащанията. Твърди, че на 21.09.2018 г. получила предизвестие с изх. № 4/19.09.2018г., с което ответното дружество я уведомява, че съгласно Заповед № 1/19.09.2018г., с която се е извършило съкращаване на щатни длъжности, то на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ), ответното дружество отправя предизвестие, с което се прекратява трудовото й правоотношение с „. Г. О. поради съкращаване на щата като трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено след изтичане на срока от 30 (тридесет) календарни дни, като същото е прекратено на 22.10.2018г. Твърди, че след прекратяване на трудовия й договор са останали неизплатени нетни месечни трудови възнаграждения за следните месеци, както следва: за месец април 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец май 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума;за месец юни 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано ог 31.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец юли 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец август 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец септември 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец октомври 2018г. в размер на 489.13 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума, или общо дължимата от ответника сума за неизплатени нетни месечни трудови възнаграждения е в размер на 4989.13. лв. за периода от 01.03.2018г. до 22.10.2018г. Счита, че съгласно сключеният трудов договор, работодателят изпада в забава в плащането на трудовото възнаграждение и дължи лихва за забава, в случай, че не плати уговореното трудово възнаграждение ежемесечно със срок до 30 число на месеца, следващ отработения месец. Счита, че съгласно чл.222, ал.1 от КТ, при уволнение поради съкращаване в щата, работникът има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец и в случая тя е останала без работа за период от 1 месец, поради което претендира за сумата в размер на 750 лв., представляваща обезщетение за безработица на основание чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „. Г. О. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с.М., О.Д., О.С., П. от управителите си Г. Г. Г. и Д. А. Д., да й заплати неизплатените й нетни месечни трудови възнаграждения, и с оглед протоколно определение в о.с.з. на 29.01.2020 г., с което частично е прекратено производството по делото /за месец април 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец май 2018г. в размер на 750 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума/ и на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, като претендираните суми са както следва: 283.72 лева, представляваща неизплатен остатък от нетно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец юли 2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец август 2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 381.47 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; или общо дължимата от ответното дружество сума за неизплатени нетни месечни трудови възнаграждения е в размер на 2948.91 лв. за периода от 31.07.2018г. до 22.10.2018г.; 981.00 лв., представляваща обезщетение за безработица на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, в размер на брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба - 03.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В о. с.з. за ищцата А. Д. П. поддържа исковата молба. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените искове така, както са уточнени с депозираната молба в настоящото съдебно заседание, а именно да осъди ответното дружество да заплати на доверителката му следните суми: 2948.91 лева, представляваща общо дължимите от ответното дружество нетни месечни трудови възнаграждения за периода от 31.07.2018г. до 22.10.2018г., така както в днешно съдебно заседание са посочили с молба и е допуснато изменение на иска по месеци, ведно със законните лихви, както и обезщетение за безработица в размер на 981 лева на основание чл. 222 ал.1 от КТ. С оглед прилагане на разпоредбата на чл. 190 ал.2 във връзка с чл. 161 от ГПК моли да се приемат за доказани твърденията с оглед непредставяне на трудовото досие на доверителката му. Счита, че исковата им претенция се установява безспорно по основание и размер от представените по делото писмени доказателства и от изслушаната ССчЕ. Установява се съществуването на трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество. Установява се прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, установява се, че ответното дружество не е заплатило на доверителката му дължимите трудови възнаграждения за процесния период. Установява се, че ищцата е била регистрирана в БТ, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, за период повече от един месец, същата е била с право на обезщетение, за което съответно НОИ и е изплащало дължимото се по закон обезщетение за безработица. Счита, че приетата по делото експертиза установява дължимите размери на претенциите им. Моли, да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в производството съобразно представения договор за правна помощ. Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението си при присъждане на трудови възнаграждения и обезщетение за безработица на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
В о.с.з. ответника не изпраща представител. В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „управител склад“ на пълно работно време, с продължителност на работния ден от 8 часа, за което е сключен трудов договор № 00002/15.03.2010г.
Не се спори, че със Заповед № 1/19.09.2018г. поради съкращаване в щата ответното дружество - „. Г. ООД е прекратило трудовото правоотношение с ищцата, след изтичане на едномесечно предизвестие, считано от 21.09.2018г. – датата на връчване на предизвестие с изх. № 4/19.09.2018г., т.е. трудовото правоотношение е прекратено на 22.10.2018г.
На 21.09.2018г. на ищцата е връчено предизвестие изх. № 4/19.09.2018г.
Установява се, че ответното дружество е вписано в Търговския регистър като фирма „. Г. О. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. М., О. Д., О. С., П. от Г. Г. Г. и Д. А. Д..
Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. За посоченият период основното възнаграждение на ищцата е 900.00 лева, а брутното трудово възнаграждение е 981.00 лева. Изплащането на трудовите възнаграждения се извършва на 30 число на следващия месец. 2. Дължимите и неизплатени суми за трудови възнаграждения за периода са: За м.04.2018г. - 761.24 лева; За м.05.2018г.- 761.24 лева; За месец 06.2018г. - 761.24 лева; За месец 07.2018г.- 761.24 лева; За м.08.2018г.- 761.24 лева; За м.09.2018г.-761.24 лева; За м.10.2018г.-153147 лева. Обща сума- 6098.91 лева. Изплатени на 30.10.2018г. - 2000.00 лева. Остатък за изплащане: 4098.91 лева. Към 31.10.2018г. сумата на неизплатеното възнаграждение на ищцата е в размер на 4098.91 лева. 3. Дължимата мораторна лихва за неизплатените трудови възнаграждения е в размер на 481.68 лева за периода от 30.05.2018г. до 30.11.2018г.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл.242 КТ във връзка с чл.128, т.2 от КТ, по чл. 222, ал.1 от КТ и по чл.86 ЗЗД са основателни и доказани, по следните съображения:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. Безспорно е, че ищцата е работила при ответника на длъжността „управител склад“ на пълно работно време, с продължителност на работния ден от 8 часа, за което е сключен трудов договор № 00002/15.03.2010г., и със Заповед № 1/19.09.2018г. поради съкращаване в щата ответното дружество - „. Г. ООД е прекратило трудовото правоотношение с ищцата, след изтичане на едномесечно предизвестие, считано от 21.09.2018г. – датата на връчване на предизвестие с изх. № 4/19.09.2018г., т.е. трудовото правоотношение е прекратено на 22.10.2018г. Със заповедта е разпоредено да й се плати обезщетение за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на вещото лице К. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, на ищцата са били начислени процесните трудови възнаграждения при основното възнаграждение на ищцата - 900.00 лв. и брутното трудово възнаграждение - 981.00 лева, както следва: м. 04.2018г. - 761.24лв.; м. 05.2018г.- 761.24лв.; м. 06.2018г. -761.24лв.; м. 07.2018г.- 761.24лв.; м. 08.2018г.- 761.24лв.; м. 09.2018г. - 761.24лв.; м.10.2018г. -153147лв., като от обща сума от 6098.91лв. на 30.10.2018г. - 2000.00 лв. и остава остатък за изплащане 4098.91 лв. Основателна е претенцията на ищцата и следва да се осъди ответника да заплати претендираните суми, както следва: 283.72 лева, представляваща неизплатен остатък от нетно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2018г.; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец юли 2018г.; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец август 2018г.; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2018г. и 381.47 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ - обезщетение от 981.00 лева, съдът намира, че същият е изцяло доказан и по основание, и по размер. За да се уважи искът по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на посоченото от ищеца основание, както и датата, на която трудовото правоотношение е прекратено, че ищецът е останал без работа за период от един месец след уволнението, и размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди уволнението – база за изчисляване на обезщетенията. Установи се, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата и ищцата е останала без работа за период от един месец след уволнението, както брутното трудово вазнаграждение е в размер на 981.00 лева, която сума представлява обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и следва да се изплати от работодателя на ищцата.
По исковете за лихви по чл.86 ЗЗД – ищцата претендира за мораторни лихви върху претендираните размери на главниците, считано от датите на падежите им /изрично посочени в исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите, както и законната лихва върху сумата от 981.00 лева, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. За да се уважи искът за заплащане на мораторни лихви върху главниците следва да се установи основателността на главните искове, кога е падежът на всяко от вземанията за тр. възнаграждение, и размера на лихвата за процесния период. С оглед уважаване на главните искове, предвид обстоятелството, че исковата молба има характер на покана, такава се дължи, както следва – върху сумата 283.72 лева- остатък от нетно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2018г. за периода 31.07.2018г. до завеждане на делото - 03.10.2019г.; върху сумата 761.24 лв., - нетно месечно трудово възнаграждение за месец юли 2018г. за периода 31.08.2018г. до 03.10.2019г.; върху сумата 761.24 лв., - нетно месечно трудово възнаграждение за месец август 2018г. за периода 01.10.2018г. до 03.10.2019г.; върху сумата 761.24 лв., - нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2018г. за периода 31.10.2018г. до 03.10.2019г.; върху сумата 381.47 лв., - нетно месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г. за периода 01.12.2018г. до 03.10.2019г. Законната лихва върху горепосочените главници, същата от падежа на вземанията до 03.10.2019г. - завеждане на исковата молба, се дължи изцяло. Вземането за трудовото възнаграждение е лихвоносно, след като изплащането се извършва до 30-то число на месеца, следващ полагане на труда, и оттам насетне лихва се дължи и без покана, поради което претенцията за присъждане на мораторна лихва от първо число на втория месец, следващ полагане на труда, до завеждане на иска, е основателна. Същата е в посочените от вещото лице в размери – 90.92 лева - лихва върху сумата 761.24 лева – трудово възнаграждение за м. юни 2018г., за периода 31.07.2018г. до 03.10.2019г.; 84.37 лева - лихва върху сумата 761.24 лева – трудово възнаграждение за м. юли 2018г., за периода 31.08.2018г. до 03.10.2019г.; 77.81 лева - лихва върху сумата 761.24 лева – трудово възнаграждение за м. август 2018г., за периода 01.10.2018г. до 03.10.2019г.; 27.48 лева - лихва върху сумата 761.24 лева – трудово възнаграждение за м. октомври 2018г., за периода 01.12.2018г. до 03.10.2019г. Вещото лице за м. септември 2018г., не е посочило лихва зарадаи плащането на 30.10.2028г. на сумата от 2000 лева, но съдът намира, че е за този период от време също се дължи лихва върху главницата от 761.24 лева – трудово възнаграждение за м. септември 2018г., за периода 31.10.2018г. до 03.10.2019г. Но тъй като в о.с.з. след депозиране на заключението на вещото лице са изменени исковете, и заключението е изготвено преди това, а не съобразно изменение на иска, а и ищцата не е посочила тези искове в абсолютни размери, следва да се уважат исковете за мораторни лихви така, както са предявени.
За да се уважи искът за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се установи основателността на главните искове, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетението и на коя дата, и размера на лихвата за процесния период. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ същото следва да бъде изплатено в срок до последно число от месеца, следващ този, в който трудовото правоотношение е прекратено, считано от когато работодателят е в забава и дължи лихва върху него. С оглед уважаване на иска за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 981.00 лева - брутно трудово възнаграждение, дължи се лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба - 03.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ето защо претенцията за заплащане на мораторни лихви в горепосочени размери и периоди е основателна и следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от 03.10.2018г. - завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Всичко гореизложено обсоновава извода, че следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумите, както следва: 283.72 лева, представляваща неизплатен остатък от нетно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 283.72 лева, считано от 31.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лева, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец юли 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева , считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец август 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 381.47 лв., представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 381.47 лева, считано от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 981.00 лева, представляваща обезщетение за безработица на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, в размер на брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 981.00 лева, считано от датата на подаване на искова молба - 03.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
С нормата на чл. 359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, /какъвто е и настоящият/, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.71 и чл.76 от ГПК държавни разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 500.00 лева- адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДвРС дължимата държавна такса върху уважените и основателните към момента на завеждане на исковата молба искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 218.00 лева, от които 118.00 лева - ДТ по исковете по чл. 128, т. 2 от КТ; 50 лева - ДТ по иска по чл. 222, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главниците. В негова тежест ще се възложат и разноските за ССчЕ от бюджета на съда в размер на 250.00 лева.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения и обезщетения, както и мораторната лихва върху тях, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по трудови правоотношения.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И:


ОСЪЖДА „. Г. О. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. М., О. Д., О. С., П. от управителите си Г. Г. Г. и Д. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА С. К. Г., с ЕГН *, представлявана от пълномощника си А.Д. И. П., АК – П., съдебен адрес: Г. П., У. С. В. № *, П. сумите, както следва: 283.72 лева /двеста осемдесет и три лева и 72 ст./,представляваща неизплатен остатък от нетно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 283.72 лева, считано от 31.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лева /седемстотин шестдесет и един лева и 24 стотинки/, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец юли 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева , считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лева /седемстотин шестдесет и един лева и 24 стотинки/, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец август 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 761.24 лева /седемстотин шестдесет и един лева и 24 стотинки/, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец септември 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 761.24 лева, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 381.47 лева / триста осемдесет и един лева и 47 стотинки/, представляваща неизплатено нетно месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 381.47 лева, считано от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 981.00 лева /деветстотин осемдесет и един лева/, представляваща обезщетение за безработица на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, в размер на брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 981.00 лева, считано от датата на подаване на искова молба - 03.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 500.00 лева /петстотин лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА „. Г. О. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. М., О. Д., О. С., П. от управителите си Г. Г. Г. и Д. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ сумите от 218.00 лева /двеста и осемнадесет лева/ – държавни такси и 250.00 лева /двеста и петдесет/ – разноски за ССчЕ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д..
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения, обезщетения и лихви, без разноските.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок , считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.



СЪДИЯ: