И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 11/04.07.2016г. на Началника на РУ - Д. като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материално-правните и процесуално- правни разпоредби, счита същото за необосновано. Оспорва фактическите констатации, отразени в НП и твърди, че не е извършила вмененото й нарушение и счита, че необосновано административнонаказващия орган е приел, че е извършила нарушение на чл.64, А.2 от ЗМВР. Счита, че тази констатация не отговаря на действителното фактическо положение, неправилни са констатациите отразени както в АУАН, така и в процесното НП, че на 23.06.2016г. не е изпълнила отправено устно полицейско разпореждане. След като е невярно основното фактическо обстоятелство, на което се основава наказателното постановление, то неправилно е приложен и закона, тъй като е наложено наказание за деяние, което не е извършено от нея. Твърди, че е оспорила посочените обстоятелства, като е направила писмени възражения, но не са били проверени, а наказващият орган прибързано в противовест на чл.52, А.4 от ЗАНН я санкционирал, без да бъде изяснена в пълнота фактическата обстановка по отношение на твърдяното нарушение, и без да бъдат разследвани спорните обстоятелства. Счита, че при това положение тя е санкционирана при едно опорочено развило се административнонаказателно производство, което е достатъчно основание /само по себе си/ за отмяна на НП. Счита, че случая се явява маловажен и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, отчитайки, че нарушението е извършено за първи път и при налагане на санкциите, административнонаказващият орган не е отчел, че в случая не са настъпили обществено опасни последици, заради което безспорно е налице маловажен случай по смисъла на закона, поради наличието на горните пороци моли съда да отмени НП като излага подробни съображения.
В о.с.з. жалбоподателката лично Ч. А. С. поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно по изложените съображения в жалбата.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59, А.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, А.1 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения :
Установява се, че на 23.06.2016г. около 23.25 часа оперативния дежурен в РУ на М.- Д. изпратил свидетелите Ц. К. на длъжност „старши полицай“ към РУ- Д. в отделение „охрана на обществения ред“ и Б. Д. на длъжност „старши полицай“ в група „охранителна полиция“ на сигнал, подаден на тел. 112 от Ч. Л. в кв. Н. за нанасяне на удар на лице, за сбиване. При отиване на място двамата свидетели установили лицето Ч. Л., а жалбоподателката Р. Л. я нямало. В последствие извикали Р. Л., представили се, обяснили й каква е процедурата, че ще им бъде съставен протокол за извършеното деяние от нейна страна и ще й бъде съставен акт по Наредба на Община Д.. Полицейските служители поискали личната карта на Р. Л., тя е дала личната карта. Свидетеля Б. Д. разпоредил на Р. Л. да остане до изясняване на случая, тя казала: „не ме интересува, правете каквото искате“ и се прибрала в къщи, а личната й карта останала при полицаите.
Дежурният оперативен обяснил на свидетелите, че Р. Л. също е подала сигнал на тел. 112 преди това за нарушаване на общ. ред около 22.40 или 22.50 часа.
Свидетелите снели обяснения от Ч. Л. на място, в последствие са снети обяснения от лицата, които са били в компанията с Ч. Л..
За констатираното нарушение свид. Ц. К. съставил на жалбоподателката АУАН № 11/24.06.2016г. за нарушение на чл. 64 А.2 от ЗМВР, който жалбоподателката подписала, получила препис от акта. Жалбоподателката записала възражения: „Имам възражение, не съм извършила вмененото ми нарушение. Подробни възражения ще представя в писмен вид.“
На 27.06.2016г. жалбоподателката е подала възражение против АУАН от 24.06.2016г.
С Наказателно постановление № 11/04.07.2016 г. Началника на РУ – Д. З. Ж. А. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11/24.06.2016 г. е наложил на жалбоподателката Р. О. Л., за това, че на 23.06.2016г. около 23.20 часа в гр. Д., на У. М. № 9, не изпълнява полицейско разпореждане, издадено й устно по съответния ред от компетентно длъжностно лице определено със закон- полицай Б. Р. Д., изразяващо се в разпореждане да остане за изясняване на случая и вземане на отношение по възникналия спор между нея и Ч. М. Л. от гр. Д. и обаждане на тел. 112 като същата заявила: „пишете каквото искате, нищо няма да подписвам“ и се прибира в къщи, с което е нарушила чл. 64 А.2 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257 А.1 от ЗМВР й е наложил – глоба в размер на 100 лева.
Свид. Б. Д. е изготвил докладна записка до Началника на РУ - Д. относно посетен сигнал за нарушаване на обществения ред на У. М. № 11 в гр. Д., по сигнал на тел. 112, представени са обяснения от Ч. М. Л..
От Началник група „ОП“ ст. инспектор Р. Х. е извършена проверка по административнонаказателна преписка, заведена с рег. № 252000-3173/27.06.2016г. на РУ- Д., който е изготвил докладна записка до началника на РУ- Д. с предложение за издаване на НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и К., които са непротиворечиви и съдът ги приема за обективни и отчасти показанията на свид. Л., които са относими за спора, а в останалата част относно твърденията му за спора между съпругата му – жалбоподателката и друго лице - Ч. Л. и компания не ги обсъжда, тъй като са ирелевантни за настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Административнонаказващият орган не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, не е преценил събраните доказателства, както изисква разпоредбата на чл.52, А.4 от ЗАНН, поради което е издал същото при неспазване на процесуалните и материалноправните норми.
АУАН и наказателното постановление са постановени в нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.3, т.4 от ЗАНН и чл.57, А.1, т.2, т.5 от ЗАНН. В АУАН са посочени различни дати на нарушението, в приложените копия от АУАН – л.8 е записана дата на нарушението – 23.04.2016г.; на л.10 е посочена дата 23.06.2016г. Видно от представените два броя копия от НП – л.7, л.16 има поправка в датата на нарушението – с химикал е написан месец юни. В АУАН и НП не е описано нарушението, не са посочени доказателствата, които го потвърждават. В хода на производството се установи, че има два подадени сигнала - от жалбоподателката Л. и от Ч. Л., в НП се цитира обаждане на тел. 112, наказващия орган не е конкретизирал кое от подадените за случая обаждания на тел.112 има предвид и доколко е относимо за вмененото нарушение по чл.257 от ЗМВР. В НП не са посочени и приобщени абсолютно никакви доказателства, въпреки, че по делото са изискани и приложени докладна записка, обяснения от Ч. Л..
Наказателното постановление страда от пороци, тъй като не съдържа едни от основните императивни реквизити, изрично посочени от законодателя в чл.57, А.1 от ЗАНН. От друга страна наказващият орган не е обсъдил каквито и да е било доказателства, които евентуално да потвърждават извършването на нарушението съгласно императивното изискване на чл.57, А.1, т.5 от ЗАНН. Тези пороци на наказателното постановление не могат да бъдат санирани по никакъв начин в хода на настоящото - въззивно производство.
Това са самостоятелни и абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление, водещи до ограничаване на правото на защита в пълен обем. Тези нарушения възпрепятстват проверката дали е спазена от наказващия орган императивната разпоредба на чл.34, А.3 от ЗАНН. Тези процесуални нарушения водят до отмяна на НП, без съдът да се произнася по същество, по това дали наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административно-наказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наказанието.
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/04.07.2016 г., издадено от З. Ж. А.-Началник РУ- Д., с коeто на Р. О. Л., с ЕГН * от гр.Д., обл. С., У. М. № 9, за нарушение на чл. 64 А.2 от ЗМВР, на основание чл. 257 А.1 от ЗМВР й е наложил глоба в размер на 100 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.


СЪДИЯ :