И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 21-0000879/23.07.2020г. на Директора на Д. „. по труда” Г. С. като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административно- производствените правила, респективно да го измени като наложи административно наказание в предвидения минимум от 100 лева съгласно чл. 415в от КТ. Счита, че съгласно цитираната разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв. Счита, че описаното в АУАН и в НП деяние, не осъществява състав на вмененото нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) по чл. 415, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, като според нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно посочената в акта и в постановлението като нарушена разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ, административно наказващият орган може да наложи имуществена санкция на работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган, но не може да наложи имуществена санкция за неизплащане на възнаграждение на работник или служител, съгласно тази разпоредба. Счита, че в конкретния случай на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 415, ал.1 от КТ, за това че не е изплатил трудови възнаграждение в неизпълнение на дадени предписания, от което може да наложи извод за нарушение по повод неизпълнено дадено задължително предписание на контролен орган, касаещо неизплащане на трудово възнаграждение, а не се касае за неизпълнение на задължение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. На следващо място счита, че административно наказващия орган е издал наказателното постановление в противоречие с целта на закона. Твърди, че в протокола от извършената проверка са дадени отделни предписания за заплащане на трудово възнаграждение на Д. В. Г. за всеки отделен месец. Съставени са 10 акта за установяване на административно нарушение и са издадени 10 наказателни постановления, които касаят едно и също нарушение. Общата санкция по издадените 10 наказателни постановления възлиза на 15000 лева. Счита, че вменяването на 10 отделни нарушения за едно и също деяние противоречи на целта на закона. По този начин е нарушен чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Така формирана обща санкция от 15000 лева е прекомерна за всеки един търговец, особено в условията на пандемия. Моли съда да има предвид, че дейността на дружеството „А. И." О. е хотелиерство и ресторантьорство, която дейност претърпя най- големи вреди от наложените мерки за овладяването на пандемията. Обичайната практика при установяване на нарушенията е да се констатира период, за който не са заплатени трудовите възнаграждения за един служител и да се състави един акт за установяване на нарушение и да се издаде едно наказателно постановление. Счита, че в случая се касае за административно наказателна санкция, която е в нарушение с целта на закона. Счита, че дадените задължителни предписания на Д. „. по Т. - Г. С. са незаконосъобразни и изрично оспорва издадените предписания на Д. „. по Т. - Г. С.. Твърди, че същите не са връчени по надлежен ред и не следва да имат задължителния характер, който им е придаден от разпоредбите на Кодекса на труда. Твърди, че в хода на проверката са представени контролни листове, на които собственоръчно Д. В. Г. е изписвал, че е получавал суми за полагащото му се трудово възнаграждение. Това обстоятелство е констатирано от административно наказващия орган и е отразено в протокола от проверката на 01.06.2020г., в който изрично е записано, че при първата проверка са представени доказателства, за извършено заплащане на трудовото възнаграждение на Д. В. Г.. Счита, че е в правомощията на съда да извърши преценка за законосъобразността на даденото задължително предписание на контролния орган, за това същото връчено ли е надлежно на задълженото лице, изтекъл ли е срокът за неговото изпълнение, както и изпълнено ли е или не е изцяло или частично то. Счита, че не е налице надлежно извършена процедура по съставяне и връчване на АУАН. Поканата за връчването на АУАН е връчена на пълномощник, без да е налице надлежно пълномощно за представителство пред Д. „. по Т. - Г. С. и за получаване на документи и книжа в производство по установяване на административно производство по реда на ЗАНН. Твърди, че протоколите за извършената проверка, съдържащи задължителни предписания са връчени на пълномощник, което обстоятелство е отбелязано в самия протокол. Счита, че трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на извършването на действия по установяване на административно нарушение на пълномощник, пълномощното следва да е изрично и в него да е посочено, че упълномощеният има право да участва в административно наказателното производство по реда на ЗАНН. Липсата на изрично упълномощаване опорочава производството по съставяне, предявяване и връчване на препис от АУАН и издаване на наказателно постановление и ограничава правото на защита на нарушителя. Счита, че горното представлява съществено нарушение на административно- производствените правила по издаване на обжалваното наказателно постановление и обосновава самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита, че е налице правна възможност за прилагане на чл. 415 в от КТ. В случая е налице единствено формално осъществяване на признаците от състава на административното нарушение. Всъщност не е налице извършен състав на административно нарушение, тъй като работникът реално е получил трудовото си възнаграждение за съответния месец от касата на дружеството „А. И." О.. От собственоръчно изписаните разписки на контролния лист се установява, че работникът Д. В. Г. е получавал трудовото си възнаграждение в брой от касата на дружеството, но не се е подписвал на ведомостта за съответния месец. Счита, че от гореизложените обстоятелства не може да се установи, че работодателят „А. И." О. е извършил нарушение на Кодекса на труда като не е заплатил трудовото възнаграждение на работника. Счита, че не са налице настъпили вреди и по този начин предпоставките в чл. 415в от КТ са осъществени и са налице основания за неговото прилагане. Счита, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, като съставения акт за установяване на административно нарушение не е предявен по надлежен ред на представляващите дружеството „А. И." О., което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В о.с.з. за жалбоподателя А. З. С. поддържа изцяло всички доводи и съображения, които са изложени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила като излага съображения, че видно от представените доказателства по административната преписка връчването на АУАН е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 416 ал.3 от КТ. От доказателствата се установява, че акта е съставен в отсъствие на представител на дружеството, акта е изпратен по пощата като писмото от Д „ИТ“ е адресирано едновременно и до двамата управители на дружеството и е изпратено на адреса на дружеството в с. Я.. От обратната разписка за връчването е видно отбелязване, че получателят отсъства, датата на връщане е 02.07.2020г. На 03.07.2020г. е започнала процедурата по чл. 416 ал.3 от КТ като е публикувано съобщение на сайта на инспекцията. Счита, че разпоредбата на чл. 416 ал.3 от КТ е императивна и изисква няколко предпоставки преди да се извърши обявяване на интернет страницата на инспекцията. Първо, нормата предвижда възможност за лично връчване, тази възможност не е използвана. Изпращането по пощата неправилно е адресирано едновременно до двамата управители, тъй като постоянните им адреси са различни и същевременно при хипотезата, в която писмото е върнато с отбелязване, че адресата не е намерен, изисква повторно връчване по месторабота или по постоянен адрес на управителите. В съдебната практика е застъпено именно това становище, че следва да се извършват изпращане по пощата на постоянния адрес или по местоработата на управителя и чак след това да се пристъпи към обявяване в сайта на Държавна агенция „ИТ“, който е централизиран сайт за всички връчвания. По този начин е направено съществено процесуално нарушение относно връчването и предявяване на АУАН, с което е нарушен чл. 52 ал.2 от ЗАНН, тъй като органа ако установи, че акта не е надлежно предявен, следва да го върне на актосъставителя като в този случай това не е направено като излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за разноски. С молба- становище от 05.04.2021г. пълномощникът на жалбоподателя А. З. С. моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административно- производствените правила, респективно да го измени като наложи административно наказание в предвидения мининум от 100 лева съгласно чл. 415в от КТ като излага подробни съображения. Към молбата е приложил платежно нареждане от 02.04.2021г. за сумата от 1708.55 лева.
В о.с.з. на 03.11.2020 г. за въззиваемият старши Ю. В. оспорва жалбата. С писмена защита, депозирана на 23.02.2021г. от инж. Е. Д. - Директор на Д. „ИТ“- С. моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави жалбата без уважение като неоснователна и потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата на „А. И." О. с. Я., счита претенциите изложени в нея за неоснователни, а твърденията, на които се основават за неправилни. Счита, че безспорно е осъществен съставът на административното нарушение, установено в разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, както е установено по делото, нарушенията на трудовото законодателство, констатирани по време на извършената първа проверка на 13.04.2020 г. на наказаното дружество са обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2008638/13.04.2020 г. С този протокол за отстраняване на тези нарушения са дадени задължителни за изпълнение предписания, едното от които, дадено под № 2, да се изплати начисленото трудово възнаграждение за месец февруари 2019 г. на Д. В. Г. с ЕГН *, в размер на чисто 434.55 лв., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на Т. със срок на изпълнение 08.05.2020 г. Нарушението е констатирано по документи на 01.06.2020 г. в офиса на Д „ИТ С., бУ. Б. № * и е извършено в с. Я. на 09.05.2020 г., т.е първия ден след изтичане на дадения срок. Именно за това нарушение на трудовото законодателство е съставен процесният АУАН на дружеството в качеството му на работодател. Относно твърденията на жалбоподателя, на които се позовава в жалбата си, ги счита за неоснователни, тъй като не кореспондират със закона. Счита, че безспорно е осъществен съставът на административното нарушение, установено в разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Както се установява по делото, нарушенията на трудовото законодателство, констатирани по време на извършената първа проверка на 13.04.2020 г. на наказаното дружество са обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2008638/13.04.2020 г. С този протокол за отстраняване на тези нарушения са дадени задължителни за изпълнение предписания, едното от които, дадено под № 2, а именно: „Да се изплати начисленото трудово възнаграждение за месец февруари 2019 г. на Д. В. Г. с ЕГН *, в размер на чисто 434.55 лв., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на Т. със срок на изпълнение 08.05.2020 г. Протоколът за извършената проверка е връчен по куриер на адреса на управление на дружеството на 21.04.2020 г., лично на един от управителите Р. А. Т., видно от приобщеното по делото куриерско известие на Булпост № EB021635*. В този смисъл не може да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, за ненадлежно връчване на дадените задължителни за изпълнение предписания. Счита, че дадените предписания не са оспорвани нито по административен ред пред по- горестоящия орган, нито по съдебен ред, в 14-дневен срок от връчването им, вследствие, на което същите са влезли сила. Твърди, че впоследствие, на 26.05.2020 г. и 01.06.2020 г. инспекторите по труда, са извършили последваща проверка на дружеството, свързана с изпълнението на предписанията дадени с протокола от предходна такава. В хода на извършваната проверка не са представени никакви доказателства доказващи изпълнението на задължителните предписания. Упълномощеният представител на дружеството А. Т. е посочил, че считал за достатъчни представените при първата проверка, но не приети от контролния орган, разписки и справка за изплатени суми. Твърди, че неизпълнението на предписанието, дадено с протокол от предходна проверка, е подробно описано в Протокол за извършена проверка № ПР2012784/01.06.2020 г. Последният е връчен на горепосочения упълномощен представител на дружеството. До приключване на проверката не са представени никакви надлежни доказателства, удостоверяващи, че работодателят е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание под т.2 от протокола. Твърди, че неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, което безспорно се установява от събраните по делото доказателства. Законосъобразността на самото предписание обаче, е предмет на друго производство, което в конкретния случай не е осъществено, предвид неоспорването на предписанието от заинтересуваното лице. Предписанието от месец април 2020 г. не е обжалвано и отменено, което е безспорен факт. Това задължително предписание представлява индивидуален административен акт, акт на едностранно властническо волеизявление, което рефлектира в правната сфера на лицето към което е отправено. Съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ, като принудителна административна мярка задължителното предписание подлежи на обжалване по реда на АПК. Въпросът относно законосъбразността на задължителното предписание би следвало да бъде решен в едно производство по чл.405 от КТ, а не в производството по оспорване на наказателното постановление. Производството по чл.405 от КТ предхожда по време производството по оспорване на самото наказателно постановление. Счита, че в настоящия случай, така постановеното задължително предписание не е оспорено по реда на АПК, при което то е влязло в сила. В редица свои решения Административен съд С. е застъпвал становището, че принудителните административни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, каквото е и задължителното предписание от Протокол за извършена проверка на 13.04.2020 г. са индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.405 от КТ. След като съответното предписание не е обжалвано и е влязло в сила то е задължително за изпълнение от лицето към което е насочено. Наказателното постановление е издадено и е наложено административно наказание за това, че не е изпълнено задължително предписание, което предписание е влязло в сила. По аргумент на Решение № 353/17.10.2017 г. по КАНД № 144/2017 г. по описа на Административен съд С.. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административнонаказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Твърди, че не споделя твърдението на жалбоподателя, че видно от протокола за извършена проверка и впоследствие издадените 10 бр. АУАН и НП и са вменени 10 отделни нарушения за едно също деяние, което противоречало на целта на закона. В случая следва да се посочи, че неизплащането на всяко едно трудово възнаграждение на конкретен работник е отделно административно нарушение, погазващо констатуционното право на всеки гражданин на Република Б. да получи полагащото му се възнаграждение за извършената от него работа, арг. чл.48, ал.5 от КРБ. И именно поради тази причина са дадени 11 отделни предписания, с цел отстраняване на допуснатите 11 отделни нарушения. Разбиране в обратна насока би поставило знак за равенство между работодател с извършено нарушение на едно неизплатено месечно трудово възнаграждение спрямо работник и такъв, като настоящия, който не е изплатил 11 отделни месечни трудови възнаграждения на свой работник, каквато не е целта на закона. Счита, че не може да бъдат приети и доводите на дружеството свързани с допуснати процесуални нарушения по съставяне и връчване на АУАН. Поканата за съставяне на АУАН е връчена надлежно на пълномощник на дружеството, за което действие не е необходимо същият да бъде изрично упълномощен, противно на възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, а не с връчването на писмената покана за съставянето му. След като дружеството не е изпратило законен представител или изрично упълномощен такъв за датата на съставянето му, правилно същият е съставен в негово отсъствие и е предприет реда за връчването му, нормиран в чл.41. ал.З от КТ, който в случая е надлежно спазен. АУАН е изпратен по пощата с обратна разписка на адреса на управление на дружеството, адресиран до двамата управители на дружеството. Последният е върнат в Д ,,ИТ' С. с отметка от пощенския служител: „Получ. отсъства" и в тази връзка правилно са предприети действия от актосъставителя по обявяване на АУАН на таблото за обявление в сградата на Д „ИТ“ С. и на интернет сайта на ИА ГИТ, обстоятелства удостоверени с представените пред съда доказателства. Счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.41. ал.1 от КТ, във връзка с чл.41. ал.5 от КТ и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Редовно съставените актове по този закон, имат доказателствена сила до доказване на противното (чл.41. ал.1 от КТ). Актът е редовен, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл.41. ал.1 от КТ и съдържа, изискващите се от чл.42 от ЗАНН реквизити - описание на нарушението, неговата правна квалификация и нарушителя и др. Счита, че от приложените към акта писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява по еднопосочен и безпротиворечив начин извършеното нарушение. Твърди, че преди да се произнесе по административнонаказателната преписка, наказващият орган е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Разгледал е всички събрани по акта писмени доказателства, съгласно изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Същият е съставен в съответствие с изискванията на ЗАНН и съдържа всички, предвидени в него реквизити. Счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено и в съответствие с нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Юридическото лице носи обективна, безвиновна отговорност за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността си, като неизпълнението на последното, в настоящия случай, се установява по безспорен начин. Във връзка с горното, счита, че нарушението на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „А. И." О. с. Я. е осъществено на посочената дата и по изчерпателно описания в АУАН и в обжалваното НП начин, както и че същото е безспорно доказано, поради което и правилно административнонаказващият орган е приел, че наказаното търговско дружество, в качеството си на работодател, е допуснал процесното нарушение и му е наложил предвидената в чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция, в минималния й размер. Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди така издаденото наказателно постановление, издадено от Директора на Д. „. по Т. със седалище С., като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.
В о.с.з. на 06.04.2021г. за въззиваемият се явява старши Ю. В. П., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като вносната бележка е с дата 02.04.2021 г., т.е. това плащане е извършено след датата на извършената проверка, която е на 01.06.2020г. когато служителите от Д „ИТ“- С. са извършили последваща проверка и след съставяне на АУАН, който е съставен на 22.06.2020г. Така, че към датата на извършената проверка от инспекторите на Д „ИТ“-С. по изпълнение на даденото предписание на дружеството е извършено нарушение. Още повече разпитания работник като свидетел Д. Г. също е заявил, че до тогава работодателя не му е изплатил дължимото възнаграждение, т.е. нарушението е било налице и факта на това по- късно заплащане счита, че не може да санира отговорността на работодателя и поради тази причина моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП, издадено от директора на Д „ИТ“- С. като правилно и законосъобразно. Моли съда да бъдат присъдени разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение, като излага подробни съображения в писмена защита.
РП- С., ТО- Д. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 11.08.2020г., а жалбата е подадена на 18.08.2020г./ за това е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде изменено по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Р. К.- К. – главен инспектор в Д. „ИТ“-С., В. О.- главен инспектор в Д. „ИТ“- С. и М. Ж.- главен инспектор в Д. „ИТ“- С., че на 13.04.2020г. е извършена проверка на дружеството- жалбоподател - „А. И.“ О. с. Я. само по документи, по повод постъпил сигнал от Д. Г., че не е получавал възнагражденията за 2018г., 2019г. и 2020 г. Поради обявеното извънредно положение в страната свид. Р. К. – К. се свързала по телефона с представител на дружеството и се уточнили да бъде изпратена призовката с изисканите документи по имейла. На база представените документи от дружеството е изготвен протокол на 13.04.2020 г. и е изпратен по пощата, с куриерска пратка, като е получен протокола лично от единия от управителите на дружеството- Р. Т.. При проверката се установило, че не са изплащани всички заплати за 2019г. и за месеците януари и февруари 2020 г. За 2018г. имало подписи във ведомостите за заплати въпреки, че Г. твърдял, че не е получил трудовите си възнаграждения и за 2018г., но във ведомостите имало положен подпис срещу името на лицето. Докато за 2019г. и месеците януари и февруари 2020 г. нямало положени подписи във ведомостта срещу името на лицето за получени трудови възнаграждения. За извършената проверка на 13.04.2020г. е съставен Протокол изх. № ПР2008638/13.04.2020 г., с който са дадени предписания по т. 2 „Да се изплати начисленото трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. на Д. В. Г. с ЕГН *, в размер на чисто 434.55 лева, съгласно чл. 128, т.2 от Кодекса на Т., със срок 08.05.2020 г.
На 26.05.2020г. е извършена повторна проверка по работни места в хотел „М.“- с. Я. от свидетелите Р. К. – К. и В. О. относно изпълнение на предписанията, дадени с първия протокол. При проверката се срещнали с управителя на дружеството- г-н Р. Т., отново потвърдил, че според него сумите за заплати си е получил лицето, но не си е оформил нещата, не е взел подписи във ведомостите и след като не признава тези документи, представени по първата проверка ще изиска лицето да подпише РКО и ще представи доказателства, че Д. Г. е получил заплатите, затова е дадена втора призовка и е поканен на 01.06.2020г. да се яви.
За извършената повторна проверка е съставен Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2012784/01.06.2020 г.
С писмо изх. № 20040544/01.06.2020г. на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН са поканени управителите на „А. И.“ О. да се явят в Д. „ИТ“ С., бУ. Б. № *, .*, стая № * при Р. К.- К. на 22.06.2020г. в 13.30 часа за съставяне на АУАН.
На 01.06.2020г. се явило упълномощено лице за приключване на проверката - А. Т., не е представил документи за други РКО, или подписани ведомости, че Г. си е получил заплатите и затова е изготвен протокол, където е констатирано неизпълнение на дадените предписания с протокол от 13.04.2020г.
Свидетелката Р. К. – К. на 22.06.2020г. е съставила АУАН № 21-0000879 на жалбоподателя за нарушение на 415 ал.1 от КТ, в отсъствие на нарушителя в условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление № 21-0000879/23.07.2020г. на Директора на Д. „. по труда” Г. С. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 21-0000879/22.06.2020г. против жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 26.05.2020 г. по работни места на обект: Хотел „М.“ с. Я., община Б., стопанисван от „А. И.“ О., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Я., община Б., О. С. и по документи на 01.06.2020 г. в офиса на Д „ИТ“ С., бУ. Б. № *, се установява, че горепосоченото дружество, в качеството на работодател, не е изпълнил задължително за изпълнение предписание под т. 2, дадено с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2008638 от 13.04.2020 г., а именно: „Да се изплати начисленото трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. на Д. В. Г. с ЕГН *, в размер на чисто 434.55 лева, съгласно чл. 128, т.2 от Кодекса на Т., със срок 08.05.2020 г. Нарушението е констатирано по документи на 01.06.2020 г. в офиса на Д „ИТ“ – С., бУ. Б. № * и е извършено в с. Я. на 09.05.2020 г., т.е. първия ден след изтичане на дадения срок, с което е нарушил чл. 415, ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.41. ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Към НП са описани писмените доказателства: 1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2008638/13.04.2020г.; 2. Куриерско известие № ЕВ0216358* за връчен протокол; 3. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2012784/01.06.2020 г.; 4. Трудов договор № 28/02.06.2018 г.; 5. Разчетно- платежна ведомост за месец февруари 2019г.; 6. Покана за съставяне на АУАН с изх. № 20040544/01.06.2020г. и 7. Пълномощно на А. Р. Т..
Според трудов договор № 28/02.06.2018 г., Д. В. Г. е в трудови правоотношения с „А. И.“ О. с. Я., на длъжността „сервитьор“ в хотел „М.“ с. Я., община Б., О. С., считано от 02.06.2018г.
Представени са по делото Разчетно платежна ведомост за месец февруари 2019 г., експертна справка № 9 от 25.09.2020 г., дадена от вещото лице М. Б. Б..
По делото е представено платежно нареждане от 02.04.2021г., с което „А. И.“ О. с. Я. е превел на Д. В. Г. сумата от 1708.55 лева, включваща трудово възнаграждение за месец 02.2019г.- 434.55 лева; м. 01.2019г.- 131.00 лева; м. 11.2019г.- 273.90 лева; м.09.2019 г.- 434.55 лева; м. 10.2019г. – 434.55 лева.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ю. Ш. - без родство и дела с представителя на дружеството- жалбоподател, съдът прие за установено, че свидетелката до 30.07.2019г. е работила в хотел „М.“, находящ се в с.Я., изпълнявала длъжността „управител“. Д. Г. работел в хотела, на длъжност „сервитьор- барман“. Имали определена дата за получаване на заплата от 5-то до 10-то число на всеки месец и съответно след 10 число на месеца се е получавала заплата като това се осъществявало с отчетни листове за деня, където се водило приходи, разходи, ако евентуално някой има нужда от пари преди датата на аванс и заплата се обаждали на г-н Т., след това се вписва сумата в отчетния лист. Така се отчитали авансите и заплатите на всички служители, както и разходите и приходите за деня. По този начин било и за Д. Г.. С отчетните листове се отчитали дневния оборот и разходите за деня. Управителя- А. Т. работи в С., не е постоянно в обекта. Свидетелката е получавала заплата по ведомост. Когато била управител всички работници се подписвали във ведомостите за заплати. Не се случвало някой друг да пише за другия в отчетните листове, всеки собственоръчно си записва сумата, която взема и се изисква да има подпис. От самото начало така се водили отчетните листове.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. - барман- сервитьор в хотел „М.“ – с. Я., без родство и дела с представителя на дружеството- жалбоподател, съдът прие за установено, че работили заедно с Д. Г. в хотел „М.“ – с. Я.. А.- управителя не е постоянно в хотела и евентуално ако им трябват пари ги вземали от оборотите и ги записвали в отчетен лист, който е на смяна. Вземало се от дневния оборот и лицето си вписва собственоръчно сумата, която е взел в отчетните листове. Д. Г. работил около две години, взимал е аванс от дневния оборот, такава била уговорката с управителя А.. След проверката им дали да подпишат ведомостите, на доста ведомости – за три- четири месеца се подписал във ведомостите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице - инж. Е. К. Д.- Директор на Д. „. по труда” със седалище С..
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Акта и наказателното постановление са в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител.
В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя - „А. И.“ О. с. Я. е извършил вмененото нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ. Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 10000 лева. Работодателят е длъжен съгласно чл.128, т.2 от КТ в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Отговорността, която закона възлага на ЮЛ и е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Дружеството – въззивник „А. И.“ О. с. Я. има качеството на "работодател" съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на КТ и е годен субект на задълженията по КТ, същото е било в трудовоправни отношения с Д. В. Г., работещ на длъжността „сервитьор“. Не е спорно, че в т. 2 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР2008638 от 13.04.2020 г. е дадено предписание на работодателя в срок до 08.05.2020 г. да заплати дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. на Д. В. Г. в размер на 434.55 лева. Установи се, че при извършена проверка на 26.05.2020 г. по работни места на обект: Хотел „М.“ с. Я., община Б., стопанисван от дружеството – жалбоподател, последното в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание под т. 2 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2008638 от 13.04.2020 г., да изплати начисленото в платежната ведомост дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. на Д. В. Г. в размер на 434.55 лева. Върху жалбоподателят е доказателствена тежест да обори обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие. Изплащането на трудовото възнаграждение се доказва или с извлечения от ведомостите за заплати, или с такова от банкова институция, в случаите, когато изплащането им става по банков път. С платежно нареждане от 02.04.2021г. работодателят е превел в полза на служителя Д. В. Г. сумата от 1708.55 лева за трудови възнаграждения за месец 02.2019г.- 434.55 лева; м. 01.2019г.- 131.00 лева; м. 11.2019г.- 273.90 лева; м.09.2019 г.- 434.55 лева; м. 10.2019г. – 434.55 лева. Правилно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, което действително обуславя извод за извършено от работодателя нарушение на тази императивна норма. За подобно нарушение разпоредбата на чл. 415 ал. 1 КТ предвижда налагане на административно наказание в посочените по-горе параметри.
Спорният въпрос в случая е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 415в ал. 1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Съгласно мотивите на ТР № 3/10.05.2011г. по ТД № 7/2010г. на ОСК на ВАС, което е задължително за съдилищата, специалният състав на “маловажно” административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
На първо място, съдът намира за ирелевантно в случая изследването на наличието на вредни последици за работника, тъй като дружеството е наказано не за това, че не е изплатило в срок дължимите трудови възнаграждения по КТ, а за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Това административно нарушение има за обект обществените отношения, включващи в конкретния си видов състав задълженията на работодател, вменени Ч. законосъобразно осъществени правомощия на органите на управление и не се характеризира от обективна страна с вредни последици за работници и служители. Същото, за разлика от други нарушения по КТ /чл. 414, ал. 1 от КТ/, засяга пряко дейността на компетентни държавни органи, а не правата и законните интереси на работници и служители. Тоест, в настоящото администранивнонаказателно производство е от значение единствено първата, предвидена в текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ предпоставка – отстраняване на нарушението след установяването му по реда на КТ. Установяването на нарушенията на трудовото законодателство е специално уредено в нормата на чл. 41. ал. 1 от КТ – нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. В случаят са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в ал. 1 КТ. В случая, дължимото трудово възнаграждение на Д. В. Г. е заплатено впоследствие от работодателя. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, обстоятелствата при които е извършено нарушението и начина на извършване, обуславят необходимостта от налага на санкция към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал. 1 и 2. При това положение, като се отчете, че не е налице и ограничението на чл. 415в ал. 2 КТ, нарушението следва да се преквалифицира по чл. 415в ал.1 КТ като НП се измени и наложената на работодателя имуществена санкция се намали от 1500 лв. по чл. 415 ал. 1 КТ на имуществена санкция от 200 лв. по чл.41. ал.5 от КТ във връзка с чл.415в ал.1 от КТ и чл. 415 ал.1 от КТ. Съдът намира, че с така определения среден размер на санкцията по чл. 415в ал. 1 КТ ще се изпълнят заложените в чл. 12 ЗАНН цели при налагане на наказанието и е в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление, следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде изменено.
По отношение на разноските:
Неизправната страна трябва да понесе и направените разноски по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя не е ангажирал доказателства и не е направил изрично волеизявление да му се присъдят такива. Ето защо, трябва да се присъдят разноски единствено в полза на въззиваемата страна, която беше представлявана от Ю. и което възнаграждение варира в граници между 80 лева и 120 лева.
Съдът намира, с оглед изхода на делото – изменение на наказателното постановление, проведени са две о.с.з., на които са се явявали представители на въззиваемата страна, поради което следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, която сума дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на „Главна инспекция по труда‘‘ Г. София.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000879/23.07.2020 г., издадено от инж. Е. К. Д. – директор на Д. „. по труда”, със седалище С., с което на „А. И.“ О., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Я., община Б., О. С., представлявано от Р. А. Т. и А. С. В.- в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, на основание чл. 41. ал.5 от КТ във връзка с чл. 415 ал.1 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1500 лева на имуществена санкция от 200 лева по чл.41. ал.5 от КТ във връзка с чл.415в ал.1 от КТ и чл. 415 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А. И.“ О., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Я., община Б., О. С., представлявано от Р. А. Т. и А. С. В. да заплати на „Главна инспекция по труда‘‘ Г. София сумата в размер от 100.00 лева /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до страните.

СЪДИЯ: