Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ.
Образувано е по жалба от „. Т. С. Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Д., общ. Д., обл. С., У. П. № *, представлявано от управителя С. Я. Б., Ч. пълномощник А. В. И. Р., със съдебен адрес гр. С., У. Б. № *, .* против Наказателно постановление № 21-0000571/03.01.2018г., издадено от инж. Е. К. Д. - директор на Дирекция „И. по Т.” - С., с което за нарушение на чл.128, т.2 КТ, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност и молба за отмяна. Твърди, че НП не е било връчено по реда на чл.58 ЗАНН и поради това управителя на дружеството не знаел основанието, за какво действие и/или бездействие е било санкционирано дружеството. Твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като дружеството не е допуснало административно нарушение. Дружеството е било лишено от възможността да участва в административно наказателното производство. Моли съда да приеме жалбата за допустима, тъй като няма връчване на НП и да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, Ч. А. В. Р. поддържа жалбата. Оспорва възражението на административно наказващия орган /АНО/ за недопустимост на жалбата. Твърди, че срокът за обжалване не е започнал да тече, поради липса на редовно връчване на НП. Жалбоподателят е узнал за НП след извършена справка в НАП, когато установил, че е предадено за събиране на наложена санкция. Проверката е била извършена с участие на управителя, поради което е било възможно връчване на АУАН и НП в офиса на дружеството. Последното е било лишено от възможността да участва в административно наказателното производство, което е съществено процесуално нарушение. Оспорва самото адм. нарушение, като счита че описаното изпълнително деяние, във връзка с което е наложена санкцията – дружеството, в качеството си на работодател не е изплатило на всички работници и служители, работещи в предприятието, начисленото им в платежната ведомост трудово възнаграждение за месец юли 2017г., като напр. е посочен един от служителите. Прави възражение, че това описание поставя въпроса дали наказващият орган е наложил санкцията два пъти за едно и също нещо, защото за наказаното лице санкцията е за това, че не е платил заплатите, начислени на всички работници, а всъщност подписите на повечето лица са положени във ведомостта за месец юли. Не е ясно дали работодателят е допуснал неплащане на трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ, неизпълнение на това задължение или неизпълнението на това задължение, установено също в КТ, при вече прекратено трудово правоотношение работодателят да му изплати вече всичките му заплати. Твърди, че по делото са събрани доказателства, че за част от лицата, във връзка с които са наложени санкциите трудовите възнаграждения са били платени, след извършване на проверката. Ако съдът приеме, че към датата на проверката нарушение в действителност е допуснато, спрямо същото да се приложи разпоредбата на чл.415 в КТ и да намали санкцията до предвидения в чл.415 в КТ размер.
Въззиваемият, Ч. юрисконсулт В., поддържа доводи за недопустимост на жалбата, поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. Алтернативно, в случай че съдът приеме жалбата за процесуално допустима, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди издаденото от директора на ДИТ - С. НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е с вх. № 597/11.05.2018г. в Районен съд - Д., Ч. подаването й по пощата на 10.05.2018г.
Относно връчване на НП се установява следното:
На 03.01.2018г. с писмо изх. № 18000313 ДИТ – С. изпраща до „. Т. С. Е. на адрес гр. Д., У. П. № * 11 броя НП и 1 брой резолюция за прекратяване на административно наказателна преписка. В т.5 е описано НП № 210000571/03.01.2018г. От приложеното копие на пощенски плик е видно, че писмото е върнато на 25.01.2018г. с оформяне на обратната разписка като непотърсена.
На 29.01.2018г. с писмо изх. № 18006386 на ДИТ – С. до дружеството отново са изпратени 11 броя НП и 1 брой резолюция за прекратяване на административно наказателна преписка. В т.5 е вписано процесното НП № 210000571/03.01.2018г. На 20.02.2018г. обратната разписка е върната непотърсена от получателя.
На 22.02.2018г. от АНО е изготвена резолюция с изх. № 18012875, с която е приел, че НП № 21-0000571/03.01.2018г. е връчено на 22.02.2018г.
На 21.03.2018г. АНО с писмо изх. № 18020318 е възложил събиране на публично вземане на основание чл.163, ал.3 ДПК, във връзка с чл.3, ал.1, т.3 ЗНАП като е приел, че НП е влязло в сила, предвид това, че не е било обжалвано.
АНО е изискал информация, относно връчване на препоръчена пощенска пратка до дружеството, касаеща връчване на процесното НП и останалите.
От Български пощи е представен отговор, с вх. № 18093178/13.07.2018г. на ИА ДИТ – С., в който са описани следните данни, относно връчването. Извършено е посещение на адреса на 05.01.2018г. пощенският служител не е намерил получателя на посочения адрес и поради тази причина е оставил служебно известие обр. 210 с покана получателят да се яви за получаване на пратката на гише в пощенска станция Д.. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни пощенският служител е извършил второ посещение на адреса и отново получателят не бил намерен. Поради тази причина служителят е оставил второ служебно известие обр. 210. На 25.01.2018г. препоръчена пратка RS470000I5GQO, поради изтичане на 20 дневния срок за доставка е оформена с образец 250 за връщане. Действията на служителите били съобразени с изискванията на чл.44, б. „а“ и „б“ от общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, според които срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба.
С отговор вх. № 18093176/13.07.2018г. Български пощи предоставят същата информация и относно връчването на пратка с № RS470000GSRTH9, която пратка е върната на 20.02.2018г., поради изтичане на 20 дневния срок за доставка, оформена с образец 250 за връщане.
При тези данни, АНО е приел, че НП е връчено съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН – когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган следва да отбележи това обстоятелство върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съдебната практика допуска препис от наказателното постановление да бъде изпратено на нарушителя и с писмо с обратна разписка. От представените данни за връчване на НП с писмо с обратна разписка, става ясно, че връчването не е извършено, тъй като и двете пратки са върнати като непотърсени. Именно това отбелязване дава основание на съда да приеме, че НП не е връчено. В административнонаказателната преписка не се съдържат писмени доказателства, от които да се установява, че препис от НП е връчен лично на наказаното с него лице, съгласно императивното изискване на чл.58 ал.1 ЗАНН. Ето защо, съдът приема че срокът за обжалване по чл.59 ал.2 ЗАНН не е започнал да тече и поради това към датата на подаване на жалбата не е изтекъл, което обуславя процесуална допустимост на жалбата. Няма връчване на НП по реда на чл.58 ЗАНН, поради което независимо от датата на подаване, жалбата е подадена в срок и е допустима. Чл.58 ал.1 ЗАНН изисква препис от НП да е връчен срещу подпис на нарушителя. Ал. 2 на чл.58 ЗАНН допуска, когато нарушителят не е намерен на адреса, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган да отбележи това обстоятелство върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването. Това отсъствие от адреса не може да се установи по несъмнен начин, тъй като липсват данни за пощенския служител потърсил служител на адреса на управление на фирмата, както и че не е открит получателя, за да се приложи разп. на ал.2 на чл.58 ЗАНН. Връчване по реда на ал.1 на чл.58 ЗАНН въобще не е извършено.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Установи се, от преценката на показанията на разпитаните свидетели и от констативен протокол /КП/ изх. № ПР1734470/27.09.2017г., че на 27.09.2017г. по работни места и по документи е извършена проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ от св. В. О. /гл. инспектор/ и А. Т. /помощник инспектор/ в Д ”ИТ” С. на „. Т. С. гр. Д.. Проверката е извършена с участие на управителя С. Б. на проверен обект ТМСИ гр. Д., бивш ДАП /С. с./ на У. О. № *.
От показанията на разпитаните свидетели / св. В. О., Ал. Т. и М. Ж. / се установи, че проверката е извършена от ДИТ по повод постъпил сигнал от двама служители на фирмата за неизплатени трудови възнаграждения. Св. В. О. и Св. Ал. Т. извършили проверка, след като се свързали с управителя по телефона при упълномощено лице св. Вл. С. - счетоводител на дружеството и упълномощено лице. Трудовите договори, приложени в досиета били еднотипни, в които е било договорено 20 число за изплащане на трудовото възнаграждение, а от ведомости, установили неизплатени трудови възнаграждения. На 27.09.2018г. е бил съставен протокол в офиса на упълномощеното лице, с който били дадени предписания да се изплатят неизплатените трудови възнаграждения. Св. В. О. поддържал контакт с управителя, но от него не били изпратени никакви доказателства за плащане. Последвали действия по връчване на покани за съставяне на АУАН, които били връчени на 03.11.2017г. със съдействието на органите на РУ на МВР - Д., лично на управителя С. Б. на дружеството. До датата на съставяне на АУАН 06.11.2017г. не са били представени доказателства за плащане на заплатите. АУАН е бил съставен по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН в отсъствие на работодателя.
Св. М. Ж. удостоверил факта, че актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството.
Св. В. О. приел, че работодателят не заплатил начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение, положени подписи в платежните ведомости от тези лица.
Актът е съставен за неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2017г., в размер на 452.37 лева на В. К. С..
Св. В. О. е съставил 10 акта за неизплатени трудови възнаграждения и 2 от тях за задържана трудова книжка. Всеки акт бил за неизплатено трудово възнаграждение на определен служител и за определен месец, в който е описан размерът на неизплатеното трудово възнаграждение и лицето, по отношение, на което не е извършено плащането и два акта били за невърната трудова книжка.
Св. Вл. С., който извършва счетоводно обслужване на дружеството, присъствал при проверката на дружеството, през месец септември 2017г. Управителят му дал указания да укаже съдействие на проверяващите, поради което предоставил на св. О. и св. Т. ведомостите, които изготвя и след това предоставя на управителя или св. Ел. И. – секретар. Те били лицата, извършващи плащане и предоставяне на ведомостта за подпис на служителя, на който е платено. Св. Вл. С. уведомил управителя на дружеството относно проверката.
Св. Ел. И. установява, че заплатите се изплащали от управителя. Офисът на св.Вл. С. и офисът на дружеството били в една сграда, на един етаж - две стаи, една до друга. Заплатите се изплащали от управителя, а ведомостите се изготвяли от св. Вл. С.. Понякога управителят плащал на обекта, а ведомостта оставала неподписана. Служителите В. К. С. и К. В. С. вече не работили в дружеството. Двамата отишли заедно в офиса, бащата подписал документите, взел си последното възнаграждение, а синът отказал. Свидетел по отказа няма. Само управителят имал право да получава препоръчаните писма.
На 27.09.2017г. при извършената проверка по работни места и по документи от св. В. О. и св. Ал. Т., при която е присъствал управителя С. Б. е съставен КП № ПР1734470, в т.5 е констатирано, от представена платежна ведомост за м. юли 2017г., че работодателят не е изплатил на всички работници и служители, работещи в предприятието начислените им в платежната ведомост за заплати трудови възнаграждения за извършената от тях работа за месец юли 2017г. /например на В. К. С./ трудово възнаграждение в размер 452.37 лева, при договорена периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения в трудовите договори с лицата ежемесечно до 20-то число на следващия месец, в нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 КТ.
На основание чл.404, ал.1, т.1 КТ т.4 е дадено предписание на работодателя да изплати на В. К. С. начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за м. юли 2017г. в размер от 452,37лв. в срок до 02.10.2017г.
На 27.09.2017г. протоколът е връчен на св. Вл. С..
От трудов договор № 7/11.04.2017г. се установява, че В. К. С. е назначен на длъжност „оператор, обработка на камъни“ в „. Т. С. Е., считано от 12.04.2017г., с основна работна заплата в размер 580.00 лева, платима до 20-то число на следващия месец.
В платежна ведомост за месец юли 2017г. работодателят е начислил на В. К. С. трудово възнаграждение чисто в размер 452.37 лева. Във ведомостта липса положен подпис от последния за получаване на сумата.
Със заповед № 23/11.09.2017г. трудовият договор на В. К. С. е прекратен поради изтичане срока на изпитване, считано от 11.09.2017г.
Заповедта е връчена на 11.09.2017г., а на 17.11.2017г. е получил трудовата си книжка.
На 06.11.2017г. е съставен АУАН № 21-0000571 от св. В. О., в присъствие на св. Ал. Т. и св.М. Ж. против „. Т. С. Е. гр. Д., за това, че при извършена проверка на 27.09.2017г. в офиса на дружеството е установено, че в качеството си на работодател не е изплатил на всички работници и служители, работещи в предприятието, начисленото възнаграждение за извършената от тях работа, за месец юли 2017г. /например на В. К. С. трудово възнаграждение в размер 452.37 лева при договорена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение до 20-то число на следващия месец, видно от платежна ведомост за заплати за месец юли 2017г. Нарушението е извършено на 22.08.2017г., в гр. Д..
Квалифицирано е по чл.128, т.2 КТ.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, след като е бил поканен с покана № 17256540/23.10.2017г. за съставяне на акта, връчена на 03.11.2017г. на управителя С. Б..
АУАН е връчен съгл. чл.416, ал.3 КТ с писмо изх. № 17263317/15.11.2017г. Ч. изпращането му по пощата. Пратката е върната като непотърсена на 07.12.2017г.
АУАН е връчен и Ч. съобщение /изх.№ 17270490/ на 15.12.2017г., поставено на таблото за съобщения в ДИТ С. и на интернет страницата на ГД“ИТ“, поради съставянето му по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството на Д“ИТ“ С. / на 06.11.2017г./ В този случай АУАН е връчен след изтичане на 7 дневен срок от поставянето му на таблото за съобщения, съгласно чл. 416 ал.4 КТ. Съобщението е поставено на 15.12.2017г., свалено на 23.12.2017г.
Въз основа на съставения АУАН № 21-0000571 и приложените към него доказателства е издадено обжалваното наказателно № 21-0000571/03.01.2018г., от инж. Ем. К. Д. - директор на Дирекция „И. по Т.” – С., в което описаните фактически и правни основания на нарушението са възпроизведени от АУАН. За нарушение на чл.128, т.2 КТ, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ на работодателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.
На 03.01.2018г. АНО е издал наказателни постановления за неизпълнение на задължение на дружеството като работодател по чл.128, т.2 КТ, за начислени и неизплатени трудови възнаграждения на всички работещи в предприятието за м. май 2017г, м. юни 2017, м. юли 2017, м. август 2017, като в тях е посочен като пример един от работниците с размера на трудовото възнаграждение и срок на неговото плащане, уговорен в индивидуалния трудов договор, както следва:
1/ НП № 21-0000567, с което за това, че при извършената проверка на 27.09.2017г. в офиса на дружеството е установено, че работодателят не е изплатил на всички работещи в предприятието начисленото им в платежна ведомост за заплати за извършената от тях работа за месец май 2017г., например на К. В. С. трудово възнаграждение в размер 455.24 лева, при договорена периодичност на изплащане на трудово възнаграждение в трудовия договор на лицето, ежемесечно до 20 число на следващия месец, видно от платежна ведомост за заплати за месец май 2017г.;
2/ НП № 21-0000568/03.01.2018г. за неизплатени заплати за месец юни 2017г. /например трудово възнаграждение за месец юни 2017г. на К. В. С. в размер 455.24 лева/;
3/ НП № 21-0000569/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец юни 2017г. / например трудово възнаграждение за месец юни 2017г. на В. К. С. в размер 452.37 лева/.
4/ НП № 21-0000570/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец юли 2017г. / например трудово възнаграждение за месец юли 2017г. на К. В. С. в размер 455.24 лева/ .
5/ НП № 21-0000571/03.01.2018г. за неизплатени заплати за месец юли 2017г. / например трудово възнаграждение за месец юли 2017г. на В. К. С. в размер 452.37 лева/.
6/ НП № 21-0000572/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец август 2017г. / например трудово възнаграждение за месец август 2017г. на К. В. С. в размер 455.24 лева/.
7/ НП № 21-0000573/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец август 2017г. / например трудово възнаграждение за месец август 2017г. на В. К. С. в размер 452.37 лева/.
8/ НП № 21-0000574/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец август 2017г. / например трудово възнаграждение за месец август 2017г. на М. М. М. в размер 365.24 лева/.
9 / НП № 21-0000575/03.01.2017г. за неизплатени заплати за месец август 2017г. /например трудово възнаграждение за месец август 2017г. на Г. В. В. в размер 369.54 лева/.
За нарушение на чл.350 ал.1 КТ са съставени:
1/ НП № 21-0000576/03.01.2017г. за невърната трудова книжка на В. К. С.;
2/ НП № 21-0000577/03.01.2017г. за невърната трудова книжка на К. В. С..
При тези данни от фактическа страна съдът прие следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ. АУАН е съставен от длъжностно лице - инспектор в ДИТ – С. към ИА „ГИТ“, който е компетентен орган, съгласно чл.399 КТ, във връзка с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 2/2014г., обн. в ДВ бр.6/2014г. Компетентен орган да издаде НП е директорът на ДИТ, съгласно чл.416, ал.5, във връзка с чл.399 КТ, във връзка с чл.16, ал.4, т.2 Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 2/2014г., обн. в ДВ бр.6/2014г. Актосъставителят и АНО са имали компетентност да осъществят контрол по изплащане на трудово възнаграждение, съгласно чл.399 КТ в редакция преди измененията, с § 9, във вр. с § 2, т.2, бр. 102/2017г. в сила от 22.12.2017. Проверката е извършена на 27.09.2017г., когато е била в сила редакцията на текста с ДВ бр.77/2010г., според която „цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности“ се осъществява от ИА „ГИТ“. С изменението на чл.399, ал.1 КТ, съгласно §9, във вр с §2, т.2 ЗИД КТ ДВ бр.102 в сила от 22.12.2017г. се добавя уточнение в разпоредбата, че този контрол обхваща „включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение“. Тълкуването на разпоредбата, преди и след изменението следва да отчита думите „цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство е предоставен на ИА „ГИТ“, съответно на териториалните й поделения“, като този контрол обхваща всички въпроси, касаещи изпълнение на задълженията от работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР КТ във връзка с изпълнение на задължения по трудов договор, без значение дали е последвало прекратяване на същия. Проверката е извършена по повод жалба от служители на дружеството с цел упражняване на контрол над дейността на работодателя, по смисъла на §1, т.1 ДР КТ по изплащане на начислените трудови възнаграждения.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – тримесечен за съставяне на АУАН, считано от момента на установяване на нарушението – 27.09.2017г. до съставяне на акта – 06.11.2017г., съответно шест месеца до издаване на НП – 03.01.2018г.
АУАН и НП са съставени за нарушение, допуснато от дружеството в качеството на работодател, изразяващо се в това, че то не е изплатило на всички работници и служители, работещи в предприятието начисленото им в платежна ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършената от тях работа за месец юли 2017г. Актосъставителят и АНО са приели, че нарушението е допуснато от работодателя с неизплащане на заплати, начислени във ведомост на месец юли 2017г. на всички работници и служители, работещи в предприятието, като пример е посочен поименно един от тях и размерът на неизплатеното тр. възнаграждение. При това описание на нарушението съдът намира, че е основателно възражението на дружеството, направено Ч. пълномощника за допуснато от актосъставителя и АНО съществено нарушение, което се свежда до липса на задължителни реквизити по смисъла на чл.42, т.4, във връзка с чл.57, т.4, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН. Както актосъставителят, така и АНО са приели, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.128, т.2 КТ като не е платил заплати на „всички работници и служители“, работещи в предприятието. В описанието на нарушението липсва посочване „кои са тези работници и служители“ и „какъв е размерът на неизплатените по ведомост за м. юли възнаграждения“ от работодателя. Това е описанието на административното нарушение, което трябва да докаже АНО. Това е нарушението, за което е ангажирана административно наказателна отговорност на работодателя, на основание чл.414 ал.1 КТ. Нарушението визира пълно неизпълнение на ведомостта за заплати за месец юли 2017г. В тази част съдът не установи нарушение, тъй като приложената ведомост е подписана от една част от работещите, не е подписана от трима служители. Нарушението се свежда до пълно неизпълнение на задължението на работодателя да заплати на работещите в предприятието, без да са описани техните имена и размерът на дължимите от работодателя заплати. Вярно е, че актосъставителят и АНО са посочили като пример един от работещите в предприятието, но нарушението е за неизплатени заплати на всички работници и служители, което поставя изискване за описването им, тъй като при липса на данни в тази част, не може да се установи нарушение на работодателя. Описано по този начин деянието не се установява, тъй като приложената ведомост за заплати за месец юли 2017г. не е подписана само от един от служителите. Тези данни в АУАН и НП разколебават извода, относно доказаността на нарушението за неизплатени заплати от работодателя на работещите в предприятието за месец юли 2017г. Вписани тези фактически обстоятелства в АУАН и НП падат в доказателствената тежест на АНО. По тези съображения съдът приема, че е допуснато противоречие в описаните фактически обстоятелства в АУАН, които са възпроизведени в НП и тези противоречия възпрепятстват установяване на извършено нарушение от работодателя по смисъла на чл.128, т.2 КТ, изразяващо се в неизплатени заплати на всички работещи в предприятието за месец юли 2017г. Установява се, в частта на посочения пример, че има неизпълнение на задължението от работодателя - неизплатено трудово възнаграждение на В. К. С. за м. юли 2017г. в размер 452.37лв., в уговорения срок за плащане до 20 число на следващия месец. Нарушението се установява от платежна ведомост за заплати, в която от служителя не е положен подпис. Разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ урежда по императивен начин, как се изплаща трудово възнаграждение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. Работодателят не доказа плащане съгласно чл.270 ал.3 КТ, но само по отношение на посочения като пример в АУАН и НП работник или служител. Плащането се счита извършено само когато е положен подпис във ведомост или възнаграждението е изплатено срещу разписка, тогава има изпълнение на задължението по смисъла на чл.128, т.2 КТ – работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128 т.2 КТ да заплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, начислено за месец юли 2017г. в размер 452.37лв. на сл. В. С., което е било дължимо съгласно уговореното в трудовия договор ежемесечно до 20 число на следващия месец, т.е за м. юли 2017г., е дължимо на 22.08.2017г. Към момента на проверката това задължение на работодателя е било изискуемо и не е било изпълнено, видно от приложена платежна ведомост за заплати, неподписана от този служител. Съдът не кредитира показанията на св. И., че понякога работодателят плащал на обекта и тогава ведомостта оставала неподписана. Разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ е императивна и не може със свидетелски показания да се установява изпълнение на задължение, за което се изисква писмен акт. Работодателят трябва да познава изискванията на императивните разпоредби на трудовото законодателство и да извършва плащането само срещу подпис или разписка, подписани от работника или служителя. Всяко друго плащане не се приема за изпълнение на задължението по чл.128 т.2 КТ.
Описаното в АУАН и НП нарушение е за пълно неизпълнение на задължението от работодателя да заплати трудово възнаграждение на работещите в предприятието, като в тази част не е доказано. Приложена е ведомост, която съдържа подписи на работещите в предприятието за изплатени заплати, начислени във ведомост за м. юли 2017г. и поради липса на данни за имената и размера на неизплатените от работодателя заплати, в тази част нарушението не е доказано, поради което е налице основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000571/03.01.2018г., издадено от инж. Е. К. Д. - директор на Дирекция „И. по Т.” - С., с което на „. Т. С. Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Д., общ. Д., обл. С., У. П. № *, представлявано от управителя С. Я. Б., за нарушение на чл.128, т.2 КТ, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд - С. в 14 дневен срок, считано от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: