И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 18-0252-000074/12.03.2018 г. на Началника на РУ – Д. като незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставянето на АУАН, са допуснати съществени нарушения, довели до издаването на това незаконосъобразно наказателно постановление. Освен това съставеният АУАН е съставен при нарушение и не само на чл. 40, чл.42 от ЗАНН, в АУАН не е посочено мястото и датата на нарушението, липсва описание на нарушението и условията при които се твърди, че същото е осъществено, както и всички други изискващи се по закон реквизити. АУАН е съставен от лице нямащо право и компетентност по закон да издава такива актове. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото същото е издадено във връзка с нарушение, което изобщо не е извършвал, още повече че изобщо описанието на твърдяното за извършено от него нарушение не кореспондира с описанието на същото това нарушение в съставеният му АУАН. Счита, че посоченото в АУАН не съответства на посоченото в наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателното постановление не кореспондира нито с материалната норма, която се твърди че е нарушил, нито кореспондира с наказателно правната норма на база на която е наказан. Счита, че АУАН е издаден от лице нямащо право по закон да издава актове. Освен това наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на материалният и процесуалният закон, както и от лице нямащо право и компетентност да издава такива наказателни постановления. Счита, че наказателното постановление, както и АУАН са издадени при грубо нарушение и не само на чл.42 т.З и т.4 и чл.57, А.1 от ЗАНН, описанието на нарушението е непълно, не е посочено мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Няма никаква връзка нормата на чл. 167, А.1 от ЗДвП с описаното в АУАН и в наказателното постановление. Няма никаква връзка посоченото в нормата на чл. 178, А.1, т.7 от ЗДвП с описаното в АУАН и в наказателното постановление. Нормата на чл.178, А.1, т.7 от ЗДвП касае отговорност за длъжностни лица, каквото той не е.
В о. с. з. жалбоподателя лично и с А. П. М. поддържа жалбата. Моля съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображенията, изложени в жалбата както и излага подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. за въззиваемия главен Ю.К. Д. оспорва жалбата. От името на административно – наказващия орган моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна като излага подробни съображения в депозираното становище.
РП- Д. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, А.2 от ЗАНН /НП е връчено на 28.03.2018г., жалбата е депозирана на 30.03.2018/, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна,, по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. К.- младши автоконтрольор в РУ- Д., С. М.- старши полицай „охранителна полиция“ в РУ- Д., Р. К.- старши полицай по охрана обществения ред, свид. В. С.- З. К. на Община Д., свид. М. Ч. и свид. С. Ш. – шофьор към „В.“, съдът прие за установено, че на 13.02.2018г. свид. К. бил на работа около 07.40 часа по мобилния телефон му се обадил свид. С. М. и му съобщил, че видял как се подхлъзва лек автомобил „Рено Меган Сценик“ и се е преобърнал в коритото на дере по У. Б. в Г. Д.. Свид. К. получил обаждане и от дежурния на РУ – Д. и заедно със свид. Р. К. отишли на място. В този момент свид. С. М. указвал помощ на хората паднали в коритото на реката с автомобил – жена и дете. Свидетелите видели преобърнатия автомобил в коритото на реката, който бил марка „Рено Меган Сценик“, Смолянска регистрация. Установили, че автомобила се управлявал от жена, същата била изпробвана за употреба на алкохол, нямало алкохол. На място отишъл и свид. В. С.- З. К. на Община Д.. Пътя бил силно поледен, неопесъчен, имало течаща вода от У. А.. Веднага свид. К. уведомил дежурния да праща колата, която извършва опесъчаване, за да опесъчи. След около 5-10 минути пристигнал автомобил, управляван от свид. Ш. – шофьор към „В.“, който опесъчил улицата, след което нямало проблем. Свид. Ш. твърди, че около 3.30 ч. същия ден пак опесъчавал на същото място. Полицаите извършили необходимите действия- оглед на място, сведения от присъстващите лица, документи на автомобила и др. и стигнали до извода, че поледения участък е причината довела до настъпване на ПТП-то.
За констатираното нарушение свид. Н. К. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 95/13.02.2018г., в присъствие на жалбоподателя, за нарушение на чл. 167 А.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, получил екземпляр от акта и записал, че има възражение.
На 16.02.2018г. жалбоподателят е подал възражение по съставения АУАН, ведно с приложения: Копие от договор сключен между Община Д. и „В.-5“ ЕООД; Таблица 23.2.1 от Инструкцията на АПИ и таблица 2 от техническата спецификация на Община Д..
С Наказателно постановление № 18-0252-000074/12.03.2018 г., издадено от Началник РУ - Д., към ОДМВР-С., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи – З. А., въз основа на АУАН № Г9475/13.02.2018г., на жалбоподателя, за това, че на 13.02.2018 г. около 07.35 часа в Г. Д., У. Б. № * като нарушител, при обстоятелства: Преди автосервиз и автомивка „Р. Е. 68“ ЕООД, като ръководител на дейността по зимно поддържане на общинската пътна мрежа и улици в Община Д. /съгласно граждански договор за извършена работа № 001/14.12.2017г. с фирма „В.-5“ ЕООД Г. Д., с Булстат: */, не е взел своевременни мерки да опесъчи заледен участък по цялата дължина на улица Б.. С това си бездействие не изпълнява клаузите по договори за възлагане на обществени поръчки за услуги № Д-674/20.12.2017г. и № Д-675/20.12.2017г., сключени между Община Д. с Булстат: * и фирма „В.- 5“ ЕООД, с Булстат: *, като затруднява и създава опасност за участниците в движението. Това става причина за настъпването на ПТП с материални щети с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, движещ се към У. Р., който излиза извън пътното платно и се преобръща в дясно под пътя, с което е извършил: 1.Не поддържа пътя в изправност, не сигнализира и не отстранява препятствие от него, както и не предоставя част от обхвата на същия за ползване на трети лица, което затруднява участниците в движението, с което виновно е нарушил чл. 167 А.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178 А.1 т.7 от ЗДвП му е наложено наказание по т.1. По чл. 178 А.1 т.7 от ЗДвП- глоба в размер на 3000 лева.
Взети са сведения от В. М., М. Я., Н. К., С. М., Р. К. и А. Г..
Изготвена е докладна записка от инспектор „ПК“- Д. Б. до Началника на РУ- Д., във връзка с извършена проверка по АУАН № Г9475/13.02.2018г.
Според писмо изх. № 11-03-20#1/19.06.2018 г. на Община. Д., във връзка с получен сигнал в общинска администрация Г. Д. за наличието на повърхностни води на У. Б., Г.Д., които се появяват при снеготопене или силни валежи, през месец януари 2018 година е направена проверка на място от служители на общинска администрация. Констатирано е наличие на течаща повърхностна вода по У. Б., Г.Д.. По време на огледа е установено частично разрушаване и запушване на ивична отводнителна шахта, находяща се на У. Б., Г.Д.. С Решение № 5/29.01.2018г е приет бюджета на община Д. за 2018 г., като в Инвестиционната програма за 2018 година, са заложени средства и за извършване на текущ ремонт на ивични шахти в община Д.. Същевременно от служители на община Д., е установено, че част от повърхностните води по У.Б., идват от У.А.. С цел предотвратяване на инциденти, вследствие от поледяване, както и възникнала необходимост от извършване на ремонтни дейности по У.А., с актуализация на бюджета на община Д. за 2018г, са заложени средства за изработване на инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на У.А., Г. Д.. След влизане в законова сила на решението на общински съвет и подобряване на метеорологичните условия, по реда на Закон за обществени поръчки е сключен договор за извършване на ремонт на отводнителни шахти в община Д., в който договор е включена за ремонтни дейности и отводнителната шахта на У.Б., Г.Д.. Към 04.06.2018г. строително монтажните работи по договора за ремонт на шахти в община Д. е изпълнен, като шахтата на У.Б. е ремонтирана и повърхностите води се отвеждат нормално от уличното платно. По отношение на У.А. на 18.06.2018г е сключен договор за изготвяне на инвестиционен проект, който следва да бъде представен за одобрение в установения в договора срок.
На 02.01.2018г. на жалбоподателят е съставен Протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР като техник- отговорник във „В.-5“ ЕООД да поддържа и да следи за почистването и опесъчаването на общинските пътища в Община Д., да ги поддържа в изправно състояние.
Според писмо изх. № 11-03-25#1/04.09.2018г. на Община Д. подпорната стена на У. Б. е построена преди повече от 15 години съгласно действащите тогава норми, не е предвидено поставянето на мантинела или ограждащо метално съоръжение. Към настоящия момент няма поставена мантинела. Към писмото са приложени Договор № 674/20.12.2017г.; Договор № 675/20.12.2017г. и копие от ежемесечните и ежедневни протоколи за снегопочистването и зимно поддържане през есенно- зимния период на 2017/2018г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП не са в съответствие с императивните норми на чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, А. 1, т. 5 от ЗАНН.
На жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл. 167 А.1 от ЗДвП. При извършване на проверка за съответствие на акта за установяване на административно нарушение с процесуалните правила за неговото съставяне, се установи, че са нарушени правилата на чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, според актът трябва да съдържа описанието на нарушението, обстоятелствата при което същото е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Това е необходимо и задължително, за да се даде възможност не само на нарушителят да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си, но и съдът да извърши проверка за законосъобразност. В случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в съставения АУАН. Словесно в акта нарушението, в което е обвинен Г., е описано по следния начин: "на 13.02.2018 г. около 07.35 часа в Г. Д., У. Б. № * преди автосервиз и автомивка „Р. Е. 68“ ЕООД, като ръководител на дейността по зимно поддържане на общинската пътна мрежа и улици в Община Д./съгласно граждански договор за извършена работа № 001/14.12.2017г. с фирма „В.-5“ ЕООД Г. Д., с Булстат: *, не е взел своевременни мерки да опесъчи заледен участък по цялата дължина на улица Б.. С това си бездействие не изпълнява клаузите по договори за възлагане на обществени поръчки за услуги № Д-674/20.12.2017г. и № Д-675/20.12.2017г., сключени между Община Д. с Булстат: * и фирма „В.- 5“ ЕООД, с Булстат: *, като затруднява и създава опасност за участниците в движението. Това става причина за настъпването на ПТП с материални щети с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № СМ ****, движещ се към У. Р., който излиза извън пътното платно и се преобръща в дясно под пътя.“ Въз основа на тези обстоятелства актосъставителят е посочил, че е нарушен чл. 167, А.1 от ЗДвП, според който лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.
Налице е несъответствие между описаното деяние и неговата правна квалификация - актосъставителят е посочил, че Г. не е опесъчил заледен участък, което деяние попада в една от хипотезите, предвидени в чл. 167, А.1 от ЗДвП, която не е посочена от актосъставителя. Не е посочено констатираното заледяване на този пътен участък – У. Б. в коя от предвидените в чл. 167, А.1 от ЗДвП нарушения визира актосъставителят, поради което не може да се заключи коя част от предписанията на чл. 167, А.1 ЗДвП Г. е нарушил като е проявил бездействие.
Констатациите на наказващия орган в НП, отнасящи се до извършеното от жалбоподателя не се различават от описаното в АУАН нарушение, но в НП е допълнено, че Г. : "1. Не поддържа пътя в изправност, не сигнализира и не отстранява препятствие от него, както и не предоставя част от обхвата на същия за ползване на трети лица, което затруднява участниците в движението, с което виновно е нарушил чл. 167, А.1 ЗДвП". Административнонаказващият орган е въвел нови факти на нарушение и е разширил правната квалификация, като е посочил целият текст на чл. 167, А. 1 ЗДвП, който съдържа различни предписания за поведение на собствениците/стопаните на пътя - една част са позитивни, друга са забрани и трети - специални правила относно тротоарите. Така констатираното несъответствие обоснова изводът, че наказващият орган не е конкретизирал в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на административното нарушение. Както при съставяне на АУАН, така и в издаденото НП, по същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие или бездействие от страна на нарушителя. Визираната норма на чл. 178, А. 1, т. 7 от ЗДвП независимо от обстоятелството, че цитираната санкционна разпоредба съдържа в себе си и състав на нарушение, е бланкетна, респ. препращаща, поради което и с оглед изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, А. 1, т. 6 от ЗАНН е следвало контролните органи да отразят в АУАН и НП, в какво конкретно се състои бездействието на дееца, респ. в конкретна хипотеза на нормата на чл. 167, А. от ЗДвП попада бездействието и каква мярка е следвало да се предприеме – сигнализиране за заледен участък, обработване против заледяване или отстраняване на лед. Това от своя страна води и до незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото с неизпълнение на горе посочените задължения е и нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере, какви конкретно действия не е извършил, за което му е ангажирана административнонаказателната отговорност и на какво законово основание е следвало да извърши съответните действия. Това несъответствие между фактическото описание на нарушение и цитираните като нарушени правни норми, представлява допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП и то от категорията на съществените. Съществено е, защото е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който има право да се брани както срещу фактите, така и по правото, което в случая е невъзможно. Горните съображения на съда обосновават извода, че за жалбоподателя е настъпило объркване досежно това, какво точно нарушение му е вменено, което рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против НП.
При констатирането на тези пороци, съдът следва да отмени наказателното постановление и да не изследва въпросите по същността на спора, но от друга страна вмененото нарушение не е доказано.
Административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 178, А. 1, т. 7 ЗДвП, предвиждаща глоба от 2000 до 7000 лева за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. За да се наложи наказание, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1. Длъжностно лице (това качество да е присъщо на наказаното лице); 2. Да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности; 3. При условие, че предходните мога да застрашат безопасността на движение. Легалното определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, според която длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно чл. 19, А.1 от Закона за пътищата (ЗП) общинските пътища се стопанисват от кметовете на съответните общини, като по силата на ЗП имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата марка и сигнализация за съответния клас път. Установява се, че са сключени Договори за възлагане на обществени поръчки за услуги № Д-674/20.12.2017г. и № Д-675/20.12.2017г. между Община Д. и „В.- 5“ ЕООД с предмет: Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да предоставя срещу възнаграждение и при условията на този договор, следната услуга: Снегопочистване и зимно поддържане на улиците в Г. Д., кв. Н. и с. Л. за оперативен сезон 2017/2018г., съставляващ улична мрежа, подробно описани в списък на уличната мрежа за зимно поддържане, съдържащи се в Технически спецификации, съставляващи приложение № 1, неразделна част от договора. С граждански договор за извършена работа № 001/14.12.2017г. „В.- 5“ ЕООД Г. Д. е възложила на жалбоподателя да извърши ръководни дейности по зимно пътно поддържане на общинската пътна мрежа и улици в Община Д. за периода 14.12.2017г до 30.04.2018г. Следователно жалбоподателя Г. като ръководител на дейността по зимно поддържане на общинската пътна мрежа и улици в Община Д. съгласно цитирания граждански договор се явява и задължено във връзка с поддръжката им длъжностно лице и носител на пасивната процесуална легитимация, респ. наказателно отговорно лице.
Описаното в АУАН и в НП - че жалбоподателя не е взел своевременни мерки да опесъчи заледен участък по цялата дължина на У. Б., може да се квалифицира като неотстраняване на препяствие на пътя. Според легалното определение, съдържащо се в ДР на ЗДвП - т.37 "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението", доколкото ледът е вещество на пътя. Остава да се обсъди обаче дали това препятствие не е било отстранено "своевременно", каквото условие поставя санкционната норма. Според показанията на свид. К.: „Имаше сняг от почистването, сняг наслоен, имаше малко бордюрче около 10 см., след това малко по- висок бордюр, но в този диапазон имаше сняг натрупан“; свид. М.: „Цялото протежение от У. Б. до края на У. Г. в. беше заледено като в участъка на ПТП-то по посока на движението от У. Г. в. към У. Б., от дясното платно на пътя имаше течаща вода, която излизаше от У. А. и която течаща вода също образуваше дебела ледена покривка….. Всеки ден пътя ми е от там по У. Б. по посока У. Г. в., в продължение на два- три месеца постоянно имаше течаща вода от У. А.“. Свид. К.: „Беше доста заледено, трудно се ходеше пеш. Улицата не беше опесъчена… Сняг нямаше на тротоара и по платното за движение сняг нямаше.“ Свид. Ч.: „Има доста вода, от към лявата страна вървеше вода, има наклон. Нямаше сняг. Не мога да кажа дали изобщо е нямало сняг, но по пътя вървеше само вода, отстрани на бордюра имаше сняг. Има отводнителна шахта… Тази вода беше и преди и след шахтата. Шахтата е разположена на целия път….. По- късно видях колата, тя беше след шахтата“. Категорично се установява, че въпросния участък – цялата дължина на У. Б. е бил заледен и неопесъчен. От събраните доказателства се установи, че веднага щом е сигнализирано за настъпилото ПТП, този участък е бил опесъчен. Обстоятелството, обаче, че при липсата на валежи в този участък от пътя се е образувала ледена покривка върху платното, която е и от течеща вода, излизаща от У. А., от която се е образувала дебела ледена покривка не би могло да се вмени в обективна отговорност, доколкото законът изисква вина. Това означава Г. да е знаел, че има заледяване и да не го е отстранил, или да не е знаел, но да е могъл да го предвиди. В случая са липсвали обективни условия - метеорологични или подаден сигнал, от които ръководителят и дежурен на смяна да е можел да предположи, че в този участък се налага да опесъчи. В подкрепа на това са и данните в описаното по-горе писмо изх. № 11-03-20#1/19.06.2018 г. на Община Д..
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва на основание чл.63 от ЗАНН да бъде отменено.
По отношение на направеното искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство, съдът намира, че същото не следва да бъде уважено по следните съображения:
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по ЗАНН и НПК, със смесен характер. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, се прилагат разпоредбите на НПК. Доколкото според правилата на НПК при оправдаване на подсъдимия не се присъждат разноски, то и аналогично, когато наказателното постановление се отменя, не следва да се присъждат разноски в полза на нарушителя. Разпоредбата на чл. 190, А.1 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда. Според т.1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. На ВКС, ОССГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следователно жалбоподателят може да потърси направените разноски в отделно производство. Поради горното съдът приема, че правилата на АПК и на ГПК, касаещи разноските, са неприложими в административнонаказателното производство и искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0252-000074/12.03.2018 г., издадено от З. Ж. А.- Началник РУ – Д., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадено против А. В. Г., с ЕГН * от Г. Д., О. С., У. З. № *, с което за нарушение на чл. 167 А.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178 А.1 т.7 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от А. В. Г., с ЕГН * от Г. Д., О. С., У. З. № * искане за присъждане на направените разноски – адвокатски хонорар в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.


СЪДИЯ: