Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, с правно основание чл.357 КТ, във връзка с чл.344, ал.1, т.1 и 3, и чл.128, т.2 КТ от С. М. К., с ЕГН *, от с.Г..., общ. Д., обл. С. против заповед № 2658/27.12.2012г., издадена от Г... С... - кмет на О. Д., съгласно Заповед №РД 09- 486/11.12.2012г., със седалище и адрес на управление гр.Д., У. №1, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратен трудовия му договор №3/1012/15.06.2012г. за длъжността „организатор” в О. Д., считано от 27.12.2012г., с дисциплинарно уволнение, което иска да се признае за незаконно и отмени и осъди работодателят да му заплати сумата 1 830.00 лева за период от 01.01.2013г. до 31.03.2013г., като неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл.128, т.2 КТ и сумата 1 830.00 лева, на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзака с чл.225, ал.1, във връзка чл.228, ал.1 КТ за времето от 01.04.2013г. до 30.06.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с трудов договор № 710/27.06.2011г. бил назначен на длъжността „организатор” при О. Д. по проект „Стартиране на местно предприемачество в областта на културното богатство, усвояване на опит по оперативна програма „Югоизточна Европа 2007 -2013”, със срочен трудов договор, считано от 27.06.2011г. до 01.03.2014г. През месец януари, февруари и март 2013г. не му били изплатени трудови възнаграждения и се обърнал към Дирекция „Инспекция по труда” С., когато разбрал, че трудовият му договор с общината бил прекратен на 27.12.2012г. Твърди, че заповед за прекратяване на трудовия договор не му е връчвана и не е разбрал на какво основание и с какви мотиви е бил прекратен трудовият договор. Счита уволнението си за незаконосъобразно. С молба уточнение към искова молба ищецът уточнява, че е работил в общината с два трудови договора, трудов договор № 3/1012/15.06.2012г., сключен на основание чл.68, ал.1 КТ, със срок до 01.03.2014г., по който изпълнявал длъжността „организатор”, а трудов договор № 710/27.06.2011г. е бил сключен като допълнителен на основание чл.110 КТ. Едва от отговора на ИТ разбрал, че е бил прекратен основният му трудов догоовр № 3/1012/15.06.2012г. С втора молба допълнение ищецът уточнява, че оспорва мотивите изложени в заповед № 2658/27.12.2012г., които са послужили за дисциплинарното му уволнение, поради това, че не се е явявал на работа на 26, 27 и 28.11.2012г. Твърди, че е присъствал на работното си място. Моли съда да отмени уволнението му като незаконосъобразно, извършено със заповед № 2658/27.12.2012г. и да осъди ответника да му заплати полагащите се трудови възнаграждения за периода 01.03.2013г. до 31.03.2013г. в размер 1 830.00 лева и обезщетение в размер на 1 830.00 лева на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 и чл.228, ал.1 КТ за времето от 01.04.2013г. до 30.06.2013г., заедно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
От ответника в срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че трудовото правоотношение на ищеца за длъжността „организатор” по проект „С...”, която е заемал и по допълнителен трудов договор е прекратено, поради неявяване на работа, констатирано с констативни протоколи от 26.11.2012г., 27.11.2012г. и 28.11.2012г., на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ. Направено е възражение за предявяване на иска след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Оспорва исковете за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, по съображения, че заповедта е регистрирана с уводомление пред НАП и че ищецът не се е явявал на работа.
В съдебно заседание ищецът, лично и с адв. П..., поддържат предявените искове.
Ответникът представя писмено становище, с което оспорва предявените искове.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното лично трудово досие на ищеца се установява, че е назначен в О. Д. на 31.05.2011г. с трудов договор № 2/632 на длъжността „организатор”, считано от 01.06.2011г. до 28.02.2013г.
Със заповед №1/1010/15.06.2012г. е прекратено трудовото правоотношение за длъжността организатор, на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 15.06.2012г.
С трудов договор № 3/1012/15.06.2012г. ищецът е назначен на длъжността „организатор”, считано от 15.06.2012г. до 01.03.2014г. Същата длъжност е изпълнявал и с допълнителен трудов договор по чл.110 КТ, № 710/27.06.2011г., считано от 17.06.2011г. до 01.03.2014г. по проект „С..., стартиране на местно предприемачество в областта на културното богатство, усвояване на опит по оперативна програма Югоизточна Европа 2007 – 2013г.”, с трудови задължения по длъжностна характеристика, с която предварително се е запознал.
По основния трудов договор № 3/1012 е определено място на работа О. Д. при четири часа работен ден, а по допълнителния трудов договор № 710/27.06.2011г. е определено място на работа О. Д., работно време 20 часа на седмица при ненормиран работен ден.
Със заповед № 2658/27.12.2012г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.188, т.3 КТ, констативни протоколи от комисия при О. Д. и след дадени писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ ищецът е наказан с дисциплинарно уволнение от длъжността „организатор по проект „С..., стартиране на местно предприемачество в областта на културното богатство, усвояване на опит по оперативна програма Югоизточна Европа 2007 – 2013г.”, назначен с трудов договор № 1012/15.06.2012г., за това, че не се е явявал на работа на 26.11.2012г., 27.11.2012г. и 28.11.2012г.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор с дисциплинарно уволнение е връчена с разписка, която е оформена при отказ на ищеца да я получи с подписите на двама свидетели.
Изпратено е уведомление по чл.62, ал.4 КТ до НАП за прекратяване на трудовия договор.
Преди издаване на заповедта, с писмо изх. № 94С-984-4/29.11.2012г., връчено с разписка от 29.11.2012г. от кмета на О. Д. са поискани обяснения от ищеца за допуснато дисциплинарно нарушение, на основание чл.193, ал.1 КТ за неявяването му на работа на 26.11.2012г., 27.11.2012г. и 28.11.2012г., за което са съставени констативни протоколи от комисия извършила проверка.
Ищецът е дал обяснения на 03.12.2012г., с вх.№ 84С-984-4/03.12.2012г. на О. Д., като е обяснил, че е потърсил зам. кмета, за да поиска разрешение за отсъствие, поради неотложен здравословен проблем на 26.11.2012г.
Съставени са три констативни протокола от комисия, която е извършила проверка на 26.11.2012г., 27.11.2012г. и 28.11.2012г. от 09.00ч. до 13.00ч. и е констатирала отсъствието на ищеца от офиса на проект „С..., стартиране на местно предприемачество в областта на културното богатство, усвояване на опит по оперативна програма Югоизточна Европа 2007 – 2013г”.
Приложен е график за разпределение на работното време от понеделник до петък от 09.00 ч. до 13.00 ч., който е връчен на ищеца на 17.09.2012г.
Разпитаните свидетели в показанията си твърдят, че познават ищеца и знаят, че до края на миналата година работил към О. Д. по проект. Твърдят в показанията си, че го посещавали преди обяд на няколко пъти, в края на месец ноември и той е бил в стаята си на работното си място.
Предявените искове са на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.128, т.2 КТ. Ищецът иска да се признае уволнението му за незаконно и се отмени и да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, извършено – дисциплинарно, на основание чл.330, т.2 КТ със заповед № 2658/27.12.2012г., да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 01.04.2013г. – 30.06.2013г., както и да му се изплатят неизплатени трудови възнаграждения в размер 1 830.00 лева за период от 01.01.2013г. до 31.03.2013г.
От ответника е направено възражение за предявяване на иска след изтичане на давностния срок по чл.358, т.2 КТ, считано от връчване на заповедта. Давността по чл.358 КТ се подчинява на общия режим на давността по гражданското право, тоест спрямо тези срокове се прилагат съответно основанията на чл.113 – 120 ЗЗД. За изтичане на давността не се следи служебно и тя се взема предвид само при възраждение на ответника – чл.120 ЗЗД. За прекратяване на трудовото правоотношение е приложима давността по чл.358, ал.1, т.2 КТ от два месеца. Тази давност се прилага за иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Началният момент на срока е съгласно общия гражданско правен принцип, уреден в чл.114 ЗЗД, от момента, в който правото, предмет на иска е могло да бъде упражнено. Ищецът е могъл да предяви иск за оспорване на уволнението, извършено от работодателя от момента на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 27.12.2012г., тъй като отказът на ищеца да я получи, оформен с подписите на двама свидетели, връчителят и още един свидетел не засяга редовността на връчването. Заповедта е връчена на 27.12.12г. От този момент за ищеца е започнал да тече двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иск за отмяна на уволнението му, извършено дисциплинарно. Искът е предявен на 30.04.2013г., след като е изтекъл давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ и при направено от ответника възражение за изтекла давност, искът на ищеца се явява недопустим, поради предявяването му след изтичане на давностния срок. Последицата от изтичане на давностния срок е погасяване правото на иск. Съдът не разглежда спора по същество, поради предявяването му след изтичане на давностния срок и поради това искът ще бъде отхвърлен, като недопустим.
Независимо от това, разгледан по същество, искът е и неоснователен. От представените към личното трудово досие на ищеца писмени доказателства, които са мотивирали издаването на заповед № 2658/27.12.2012г. се установява извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 КТ - неявяване на работа в продължение на три работни дни, което е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно уволнение, по смисъла на чл.190, т.2 КТ. Преди да издаде заповедта работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, като е изискал обяснения от ищеца, които са дадени от него преди издаване на заповедта. В тежест на работодателя е да докаже основанието, приложено за прекратяване на трудовото правоотношение, а то се доказва от приложените писмени доказателства, съставени констативни протоколи за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, мотивирало издиване на заповедта за прекратяване. Показанията на разпитаните свидетели, не разколебават приложените протоколи за допуснато нарушение и са неотносими за обстоятелства относно съществуващото трудово правоотношение между страните.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение за период от 01.04.2013г. до 30.06.2013г. в размер 1 830.00 лева, следва съдбата на главния иск. Предпоставка за уважаване на този иск е признаване на уволнението за незаконно. Главният иск е недопустим, като предявен след изтичане на давностния срок, уреден в чл.358 т.2 КТ и разгледан по същество е неоснователен. При този изход на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение от незаконно уволнение.
Искът по чл.128, т.2 КТ за неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2013г. до 31.03.2013г. в размер 1 830.00 лева е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът е бил уволнен, считано от 27.12.2012г. с процесната заповед. След уволнението работодателят не му дължи изплащане на трудови възнаграждения, поради липса на трудово правоотношение, по което да дължи възнаграждение.
Ищецът, съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК е освободен от такси и разноски по производството независимо от изхода на делото и поради липса на страна, на която да се възложат, дължимите такси и разноски остават в тежест на бюджета.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.344, ал.1, т.1 КТ от С. М. К., с ЕГН *, от с. Г..., общ. Д., обл. С. против заповед № 2658/27.12.2012г., издадена от Г... С... - кмет на О. Д., съгласно Заповед №РД 09- 486/11.12.2012г., със седалище и адрес на управление гр.Д., У. № 1, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратен трудов договор №3/1012/15.06.2012г. сключен за длъжността „организатор” в О. Д., считано от 27.12.2012г. с дисциплинарно уволнение, което иска да се признае за незаконно и отмени, като недопустим поради предявяването му след изтичане на давността по чл.358, ал.1, т.2 КТ и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.357 КТ, във връзка с чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 КТ, чл.228 КТ и чл.128, т.2 КТ от С. М. К., с ЕГН *, от с.Г... против О. Д., ул.”Д...” №1, представлявана от кмета Ц... П... за сумата 1 830.00 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за период от 01.01.2013г. до 31.03.2013г., на основание чл.128, т.2 КТ и сумата 1 830.00 лева, представляваща обезщетение, на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1, във връзка чл.228, ал.1 КТ за времето от 01.04.2013г. до 30.06.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано връчването му.

Р. СЪДИЯ: